Решение № 1326 от 7.10.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 785/2025 г.

Производството е образувано по предявени осъдителни искове от Министерството на здравеопазването, с БУЛСТАТ 000695317, с адрес: гр. София, пл. „Света Неделя” № 5, представлявано от Министъра на здравеопазването, чрез пълномощника адв. А. В., със съдебен адрес: гр. София, пл. „Света Неделя” № 4, ет. 3, с които на основание чл. 432, вр. чл. 429, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането се иска осъждане на ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, EИК: 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на ищеца следните суми: 129 706,49 лева - представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка "Гаранции", сключена със застрахователна полица № BG 0501 22 000000003 (цитирана неправилно на места в Определение №4102/15.10.2025 год. като полица № BG050123000002004 поради допусната техническа грешка), клауза 02 „Гаранция за възстановяване на авансово плащане“ и 18 014,80 лева - представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка "Гаранции", сключена със застрахователна полица № BG 0501 21 000001471 (цитирана неправилно на места в Определение №4102/15.10.2025 год. като полица № BG 050123000001778 поради допусната техническа грешка) , клауза 03 „Гаранция за изпълнение на договор“, сключени между ответника и „Й. Инжинеринг“ ЕООД, в качеството му на изпълнител по договор за обществена поръчка, поради неизпълнение на Договор за строителство № РД-11-464 01.09.2021 г. по проект № BG16RFOP001-4.001-0001- C01-S-024 на основание чл.112 от ЗОП и Решение № РД-11-183 от 09.04.2021 г. на възложителя за определяне на изпълнител на обществена поръчка, за което са образувани щета № 050123000014-01 и щета № 050123000015-01 при застрахователя, ведно със законна лихва за забава върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба (15.04.2025 г.) до окончателното изплащане на задължението. От ищеца се претендира също и законна лихва на основание чл. 86 ЗЗД, във вр. с чл. 429, ал. 3 КЗ върху всяка от главниците за периода от 11.11.2023 г. (15-дневен срок от уведомяване на застрахователя) до 14.04.2025 г., както следва: 25 341,86 лева – законна лихва върху главницата от 129 706,49 лева и 3519,71 лева – законна лихва върху претендираната главница от 18 014,80 лева. /уточнено с молба вх.№55390/08.05.2025 годинал.184/. Иска се присъждане и на разноските по делото. Ищецът твърди, че на 01.09.2021 г. между Министерството на здравеопазването (като възложител) и „Й. Инжинеринг“ ЕООД (като изпълнител), е бил сключен Договор за строителство № РД-11- 464/01.09.2021 година по проект № BG16RFOP001-4.001-0001-C01-S- 024 по реда на чл.112 от ЗОП, с предмет: „Извършване на строително-монтажни работи за нуждите на спешни отделения на болници на територията на Североизточен район“, в изпълнение на проект „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ“, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014–2020 година. Сочи, че основна цел на проекта била подобряване на достъпа до качествени и навременни услуги на спешната медицинска помощ. В исковата молба се твърди, че предмет на договора бил извършването на строително - монтажни и инсталационни работи, включително доставка на материали, координация и въвеждане в експлоатация по обособена позиция № 4 „Извършване на строително-монтажни работи за нуждите на „Спешно отделение на МБАЛ - Шумен АД, гр. Шумен“. Съгласно договора, изпълнителят се е задължил да извърши строителните дейности със собствени или наети ресурси, механизация и средства, при спазване на одобрената техническа документация и спецификации. Сочи се, че страните са уговорили, че договорът влиза в сила от датата на подписването му и е със срок до 13 (тринадесет) месеца, като срокът на действие на договора е до изпълнение на всички поети от страните задължения по договора и подписване на актове за въвеждане в експлоатация на всички обекти, предмет на договора. Поддържа се, че срокът на изпълнение на строителството на обекта в предмета на договора не следва да надвишава 7 (седем) месеца. Срокът за изпълнение на строителството започва да тече, считано от датата на подписване на протокол образец 2 или 2а, съгласно образеца към Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и приключва на датата на подписване без забележки на Констативен акт обр. № 15. Излагат се твърдения, че общата цена на договора е 432 354,96 лв. с ДДС, от която е предвидено авансово плащане в размер на 30% от сумата – 129 706,49 лв., и окончателно плащане след приемане на изпълнените работи. Ищецът сочи, че в съответствие с договорните клаузи изпълнителят е представил застрахователна полица № BG 0501 21 000001471, сключена със ЗАД „Даллбогг: живот и здраве“ АД, клауза 03 „Гаранция за изпълнение на договор“, със срок на валидност от 00:00 ч. на 17.08.2021 г. до 24:00 ч. на 31.10.2022 г., с удължен срок на валидност, съгласно полица № BG 0501 23 000000319 - до 30.10.2023 година, с която ЗАД „Даллбогг: живот и здраве“ АД е приело да обезщети бенефициента Министерството на здравеопазването за претърпени финансови загуби до размера на гаранционния ангажимент, вследствие на неизпълнение или неточно изпълнение на задълженията на застрахования по договора – „Й. инженеринг” ЕООД, за застрахователна сума в размер на 18 014,80 лева. Според исковата молба, в изпълнение на сключения договор, изпълнителят е предоставил и гаранция за възстановяване на авансово плащане, съгласно застрахователна полица № BG 0501 22 000000003, със срок па валидност от 00:00 ч. на 16.02.2022 г. до 24:00 ч. на 16.04.2023 г., с удължен срок на валидност, съгласно полица № BG 0501 23 000000320 до 30.10.2023 г., със застрахователна сума в размер на предоставения аванс по договора, а именно: 129 706,49 лева. Ищецът твърди, че ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, се е задължило неотменимо и безусловно, в случай на частично или пълно неизпълнение на застрахователните договори, да плати на бенефициента вместо застраховащия всяка сума, която не надвишава застрахователната, като плащането следва да се извърши при първо предявяване на претенцията от бенефициента и при представяна на документите, удостоверяващи вида на неизпълнението. Според твърденията в исковата молба, на 09.02.2022 г. е бил подписан Протокол за откриване на строителна площадка, с което са били създадени условия за започване на строително-монтажните дейности. На 14.04.2022 г. възложителят е извършил авансовото плащане по договора в размер на 129 706,49 лева, за което изпълнителят е издал фактура. Ищецът посочва, че при извършени проверки на 22.02.2023 г. и 21.04.2023 г. от комисия за констатиране на етапа на изпълнението на договора е било установено, че на обекта не се извършват никакви СМР дейности и изпълнителят не е започнал работа, въпреки изтеклите срокове. Поради това, възложителят е отправил уведомление № СМП-158 от 16.10.2023 г. за прекратяване на договора поради системно нарушение на задълженията на изпълнителя и поради прекратяване на работата за повече от 15 дни без съгласието на възложителя, на основание чл. 54, ал. 2, т. 2 от договора, като е поискано възстановяване на предоставения аванс и е посочено, че са налице основания за задържане на гаранциите по договора. На изпълнителя е предоставен 3-дневен срок за възстановяване на авансовите средства и заплащане на равностойността на гаранцията за добро изпълнение. Сочи се още, че в отговор, с писмо от 18.10.2023 г. изпълнителят е помолил да не бъдат насочвани действия срещу застрахователя и е поискал 30-дневен срок за възстановяване на аванса. С писмо от 14.11.2023 г. изпълнителят е оспорил прекратяването на процесния договор, като е навел възражения, свързани с пандемията от COVID-19, липсата на съдействие от страна на възложителя и промяната в цените на строителните материали. Сочи, че е бил изложил твърдения за настъпила стопанска непоносимост, но възложителят бил отказал индексация на договора. Подържа, че прекратяването на договора и искането за възстановяване на аванса били незаконосъобразни, тъй като бил закупил материали. Ищецът поддържа, че с писмо от 03.01.2024 г. изпратил отговор на възражението на изпълнителя и предоставил срок за връщане на авансовите средства и дължимите суми по гаранцията. Според ищеца, въпреки тези възражения, изпълнителят не е възстановил авансово получените средства. Поради това с писмо от 26.10.2023 г. Министерството на здравеопазването е отправило претенции към застрахователя ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за изплащане на обезщетение по двете гаранционни полици - за възстановяване на аванса и за добро изпълнение. По тези претенции са били образувани застрахователни щети № 050123000014-01 и № 050123000015-01. Ищецът твърди, че след предоставяне на цялата изискана документация и кореспонденция, с писмо от 08.04.2024 г. застрахователят е отказал изплащане на обезщетенията, като е приел, че не е налице виновно неизпълнение на договора от страна на изпълнителя „Й. инженеринг“ ЕООД и съответно не е настъпило застрахователно събитие. Според исковата молба, този отказ е неоснователен, тъй като ищецът счита, че са налице всички условия за изплащане на обезщетението – изпълнителят не е започнал възложените дейности, договорът е законосъобразно прекратен, а Министерството като бенефициент е упражнило правото си да задържи гаранциите и да предяви претенция към застрахователя по предвидения в застрахователните договори ред. Сочи съдебна практика в подкрепа на твърденията си. Твърди, че е изпратил писмо за задържане на гаранцията по договора на 27.10.2023 г., получено от застрахователя на същата дата, с което го уведомява за настъпилото застрахователно събитие, поради което намира, че застрахователното обезщетение е следвало да бъде заплатено в 15-дневен срок от уведомяването -11.11.2023 г., от която дата започва да тече лихвата за забава по чл. 86. ал. 1 ЗЗД. При тези твърдения, претендира осъждане на ответника да му заплати сумата в общ размер на 147 721,29 лева, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателно заплащане на задължението, от които: 129 706,49 лева - обезщетение по застраховка "Гаранции", сключена със застрахователна полица № BG 0501 22 000000003, клауза 02 „Гаранция за възстановяване на авансово плащане“, и 18 014,80 лева - обезщетение по застраховка "Гаранции", сключена със застрахователна полица № BG 0501 21 000001471, клауза 03 „Гаранция за изпълнение на договор“, сключени между ответника и „Й. инженеринг“ ЕООД, в качеството му на изпълнител по процесния договор за обществена поръчка, за което са образувани щети № 050123000015- 01 и № 050123000014-01 при застрахователя. Претендира също и законна лихва на основание чл. 86 ЗЗД върху всяка от главниците за периода от 11.11.2023 г. (15-дневен срок от уведомяване на застрахователя) до 14.04.2025 г., както следва: 25 341,86 лева – законна лихва върху главницата от 129 706,49 лева и 3519,71 лева – законна лихва върху претендираната главница от 18 014,80 лева. Моли да му бъдат присъдени разноски в настоящото производство. Представя писмени доказателства. Ответникът - Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, в законоустановения срок по чл.131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Излага твърдения, че застрахователната отговорност по процесните полици „Гаранции“ е функционално обусловена от отговорността на застрахования изпълнител „Й. Инженеринг“ ЕООД спрямо възложителя МЗ. Твърди се, че изпълнителят не носи отговорност за настъпване на вредите, поради което липсва основание за ангажиране отговорността на застрахователя. В условията на евентуалност, моли да не бъде присъждан пълният размер на обезщетението, тъй като счита претендираната с исковата молба сума за прекомерна и несъответстваща на реално претърпените от ищеца вреди. Сочи, че срещу предоставения аванс са извършени редица дейности в изпълнение на сключения договор, чиято стойност следва да бъде приспадната. Според изложеното, не е налице виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на „Й. Инженеринг“ ЕООД. Дори и да се приеме, че е налице неизпълнение, ответникът поддържа, че то се дължи изцяло на бездействие на възложителя - МЗ, което не е актуализирало условията по договора съобразно настъпилите извънредни икономически и здравни обстоятелства (пандемията COVID-19, инфлацията и други). Ответникът счита, че Министерството на здравеопазването е поставило изпълнителя в невъзможност да се изпълнява договора, като не е осигурило необходимото съдействие, не е извършило актуализация на цените и не е удължило сроковете при наличие на форсмажорни обстоятелства. В този смисъл се поддържа, че ищецът се опитва да черпи права от собственото си неизправно поведение. Оспорва прекратяването на договора между МЗ и „Й. Инженеринг“ ЕООД да е валидно извършено. Твърди, че не са били налице предпоставките за едностранно прекратяване, нито е спазена договорената процедура по чл. 40 и чл. 57 от договора, изискваща надлежно провеждане на проверки и констатиране на поне пет случая на неизпълнение и недостатъци, за които се уведомява изпълнителят. Посочва се, че дори и да е налице прекратяване, то е неправомерно, извършено в противоречие с уговорените условия и без доказателства за виновно неизпълнение от страна на изпълнителя. Затова, според ответника, липсва основание за връщане на аванса и за заплащане на обезщетение по полиците „Гаранция за възстановяване на авансово плащане“ и „Гаранция за изпълнение на договор“. Застрахователят поддържа, че не са представени безспорни доказателства за настъпване на застрахователно събитие по смисъла на т. 41.1 от Общите условия към застраховката „Гаранции“. В отговора се отбелязва, че самият ищец признава, че изпълнителят е извършил определени дейности и е закупил материали, което доказва, че авансът е бил използван по предназначение. Счита, че авансът е изпълнил своята цел – закупуване на материали и подготовка на дейности, които попадат в предмета на договора. Следователно, вреда в претендирания размер не е настъпила, а част от дейностите са фактически изпълнени. Ответникът твърди, че единствената причина за забавянето или евентуалното неизпълнение е поведението на възложителя, който не е съдействал за адаптиране на условията на договора към обективно настъпилите промени. В отговора се посочва, че изпълнителят е бил възпрепятстван от форсмажорни обстоятелства, настъпили след сключване на договора — пандемията COVID-19, наложените в тази връзка ограничения, инфлацията и кризата с доставките. Тези обстоятелства са направили изпълнението обективно невъзможно, което изключва отговорността на изпълнителя. Освен това, ответникът излага довод, че след сключването на договора са настъпили драстични промени в икономическите условия – значително поскъпване на строителните материали и труда, енергийна криза, войната в Украйна и инфлационни процеси. Това е довело до стопанска непоносимост по смисъла на чл. 307 от Търговския закон, която представлява изключен риск съгласно раздел V, т. 19.7 от Общите условия на застраховката „Гаранции“. Следователно, застрахователят счита, че не дължи обезщетение, тъй като събитието, на което се позовава ищецът, попада в изключенията от застрахователното покритие. Ответникът прави възражение за съпричиняване, като твърди, че вредите (ако се приемат за настъпили) са резултат и от поведението на МЗ. Според него ищецът не е изпълнил задълженията си да състави съответните актове за спиране на строителството, да актуализира цените на договорите съгласно 117 буква „а“ от ЗОП така, че да ги направи икономически рентабилни и поносими за изпълнителя, да осигури фронт за работа, да осигури възможност за реализиране на графика за изпълнение на СМР, да приеме и актува извършената работа, в това число специално поръчаните за обектите материали и изделия и да подпише съответните сертификати за това, да заплати своевременно договорените възнаграждения. Ответникът намира, че дори съдът да приеме иска за частично основателен, размерът на обезщетението следва да се намали значително. Не възразява срещу представените доказателства от ищеца. Моли да бъде привлечено „Й. инженеринг“ ЕООД като трето лице – помагач на страната на ответника, с цел запазване на възможността за упражняване на регресни права. Иска на основание чл. 190 ГПК „Й. Инженеринг“ ЕООД да бъде задължено да представи всички документи, свързани със закупуване на строителни материали за обекта, както и вътрешни документи, при наличието на такива, за организацията по доставка, организационни и координационни дейности. Моли да бъде назначена комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза. Претендира разноски. От ищеца в срок е депозирана допълнителна искова молба, с която ищецът поддържа първоначалната си искова молба, като я допълва и пояснява, като същевременно оспорва отговора на исковата молба. Сочи, че направените в отговора на исковата молба възражения от страна на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД са неоснователни и противоречат на доказателствата по делото, като целта им е да се прехвърли вината за неизпълнение на изпълнителя „Й. инженеринг“ ЕООД върху възложителя. Ищецът пояснява и допълва твърденията си относно сключването и предмета на договора за строителство № РД-11-464/01.09.2021 г., като излага, че проектът е част от национална програма с конкретен график и срокове, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014–2020, а възложителят е бил длъжен да спазва стриктна отчетност и контрол пред Управляващия орган. Подчертава, че договорът е ясно формулиран и съдържа конкретни клаузи относно сроковете за изпълнение, условията за плащане и гаранциите, като тези клаузи са задължителни за изпълнителя и не могат да бъдат тълкувани разширително. Поддържа, ответникът неправилно се опитва да приравни характера на договора на „взаимно неизпълнение“, докато в действителност неизпълнението е изцяло от страна на изпълнителя, който не е започнал строителните дейности, въпреки получен аванс и открита строителна площадка. Оспорва твърденията на ответника, че не е налице виновно неизпълнение. Намира, че не може да се приеме, че пандемията от COVID-19 или инфлацията представляват форсмажорни обстоятелства в контекста на конкретния договор, тъй като договорът е бил подписан след началото на пандемията и изпълнителят е бил напълно наясно с икономическата среда към момента на поемане на задълженията си. Ищецът пояснява и допълва твърденията си относно причините за прекратяване на договора, като посочва, че в продължение на повече от година след откриване на строителната площадка не са извършени никакви строителни дейности. Това е било многократно констатирано с официални протоколи от страна на Министерството и строителния надзор, което счита, че недвусмислено доказва пълно неизпълнение. Министерството намира, че възраженията за стопанска непоносимост са ирелевантни, тъй като не са направени в хода на изпълнение на договора, а едва след прекратяването му. Сочи се, че изпълнителят не е поискал официално изменение или индексация на цените по реда на ЗОП, нито е уведомил своевременно възложителя за невъзможност да изпълни договора. Ищецът повтаря твърденията си относно процедурата по прекратяване на договора, като посочва, че всички действия са предприети законосъобразно и в съответствие с договорните клаузи. Твърди се, че изпълнителят е бил уведомяван писмено, предоставяни са му срокове за отстраняване на неизпълнението, но той не е предприел никакви действия за започване на строителството. Според ищеца, ответникът погрешно тълкува разпоредбите на договора, като смесва случаите на временно спиране поради обективни причини със случаите на системно бездействие, каквото е налице в случая. Подчертава се, че Министерството е било длъжно да прекрати договора, тъй като неизпълнението е поставяло под риск усвояването на европейското финансиране и успешното приключване на проекта в срока по програмата. Относно естеството на представените застрахователни полици ищецът заявява, че те представляват безусловни и неотменими гаранции, подлежащи на изплащане при първо писмено поискване, без значение от спора между възложителя и изпълнителя. Твърди, че задължението на застрахователя не е акцесорно по отношение на изпълнителя, а е самостоятелно и абстрактно, произтичащо от гаранционното споразумение. Счита оспорването на застрахователя, че не било доказано виновно неизпълнение за неотносимо, тъй като не било необходимо доказване на вина, а само фактът на неизпълнение и настъпването на условията за активиране на гаранцията. Според ищеца, застрахователят не е изпълнил задълженията си по застрахователните полици, като е отказал необосновано плащане, въпреки наличието на всички изискуеми документи и настъпило събитие по смисъла на Общите условия. Ищецът категорично оспорва твърденията на ответника, че не са настъпили вреди. Сочи се, че авансът в размер на 129 706,49 лв. не е възстановен, а обектът не е изпълнен, поради което Министерството е претърпяло реална имуществена загуба. Вредата се изразява не само във факта на невъзстановения аванс, но и в задържането на финансов ресурс, предназначен за проект с определени срокове, което е създало риск от финансова корекция по програмата. Допълва, че твърденията за закупени материали не са подкрепени с доказателства и нито един протокол или документ не удостоверява, че такива материали са били доставени или приети на обекта в гр. Шумен. Пояснява и допълва твърденията си, че нито един от посочените от ответника фактори не може да бъде квалифициран като форсмажорен по смисъла на чл. 306 ТЗ. Твърди се, че пандемията и икономическите колебания са предвидими обстоятелства, тъй като са съществували още при сключване на договора, поради което не освобождават изпълнителя от отговорност. Освен това, намира, че не е налице и стопанска непоносимост, тъй като изпълнителят не е поискал промяна или прекратяване по съдебен ред съгласно чл. 307 ТЗ. Следователно, застрахователят не може да се позовава на подобни доводи, за да избегне плащане. Ищецът заявява, че представените доказателства са достатъчни да установят по несъмнен начин настъпването на застрахователното събитие и неправомерния отказ на застрахователя да плати дължимите обезщетения. Представя писмени доказателства. Противопоставя се на искането за привличане на трето лице - помагач. Не възразява срещу искането на ответника по чл. 190 ГПК. Възразява срещу допускането на поисканата от ответника експертиза. Ответникът е упражнил правото си да представи допълнителен отговор, с който поддържа всички възражения и доводи от отговора. С Определение №4102/15.10.2025 год., постановено по т.д. 785/2025 год., по описа на СГС, ТО, VI-19 състав е конституиран „Й. Инжинеринг“ ЕООД, ЕИК 202988288 на основание чл.219, ал.1 ГПК като трето лице помагач на страната на ответника. Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Безспорно е между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между Министерството на здравеопазването и „Й. Инжинеринг“ ЕООД е бил сключен Договор за строителство № РД-11-464/01.09.2021 г. по проект № BG16RFOP001- 4.001-0001-C01-S-024 на основание чл.112 от ЗОП и Решение № РД-11-183 от 09.04.2021 г., с предмет извършване на строително-монтажни работи за нуждите на Спешно отделение на МБАЛ – Шумен АД, гр. Шумен. Предмет на договора, съгласно чл. 1.1. от същия, е извършването на строително-монтажни и инсталационни работи, в това число доставка на материали, организационни и координационни дейности, и процедури по приемане и въвеждане в експлоатация по обособена позиция №4 „Извършване на строително-монтажни работи за нуждите на Спешно отделение на МБАЛ - Шумен АД, гр. Шумен“, в което е включен следния обект : „МБАЛ – Шумен“ АД, гр. Шумен. В чл.1.2. от Договора е предвидено, че изпълнителят се задължава да изпълни предмета на договора със собствени / наети сили, средства и механизация, в съответствие с Техническата спецификация на възложителя – Приложение №1 (л.43 – л.61), Техническо предложение от офертата на възложителя – Приложение № 2 (л.62 – л.84) и Ценово предложение на изпълнителя – Приложение №3 (л.85 – л.89), изискванията на ЗУТ и свързаните с него подзаконови нормативни актове, количествено-стойностни сметки, линеен календарен график за изпълнение на всички видовете дейности, които ще се изпълняват на обекта, график на авансови плащания, неразделна част от договора. С чл. 4.1. от договора от 01.09.2021 г. е предвидено, че стойността му е 360 295,80 лева без ДДС или 432 354,96 лева с ДДС, като тази сума включва, съгласно неизчерпателното изброяване в чл.4.2. от Договора, всички разходи необходими за изпълнение на съответните видове СМР, завършване на дейностите по договора, така че да са годни за въвеждане в експлоатация и всички присъщи, но неупоменати в разпоредбата разходи. С чл.4.4. от Договора е уговорено е, че възложителя заплаща стойността единствено на действително извършените СМР. Предвидено е по време на изпълнение на договора да се изпълняват непредвидени СМР, като е уговорен и начина тяхното отчитане и реда за тяхното заплащане в чл.4.5. и чл.4.6. от Договора. Съгласно чл.6, ал.2 от Договора условията за заплащане на непредвидени СМР са такива действително да са извършени, включително да са представени доказателства в тази насока, да е установена необходимостта от извършването им и същите да са одобрени. Начинът на плащане на цената на договора е уреден в раздел V „Начин на плащане“, като в чл.6, ал.1, т.1. и т.2 са уговорени, съответно, авансовото плащане и окончателното плащане. Авансовото плащане се предявява от изпълнителя след подписване на Протокол образец 2 или образец 2а за откриване на строителна площадка, като се заплаща от възложителя в 30 – дневен срок след представяне на гаранция във формата по чл.111, ал.5 от ЗОП, покриваща 100% от стойността на аванса. Окончателното плащане на изпълнен обект се извършва в срок до 30 дни след представянето на двустранно подписан Приемопредавателен протокол за приемане на работите на обекта, ведно с минимално необходим набор от документи описани в цитираните разпоредби, и надлежно издадена фактура от страна на изпълнителя, в която се приспада стойността на извършеното авансово плащане. Уговорен е в чл.2, ал.1 срок за изпълнение 13 месеца, считано от датата на подписването му – 01.09.2021 год., който срок на действие е до изпълнение на всички поети от Страните задължения по Договора и подписване на актове за въвеждане в експлоатация на всички обекти предмет на договора. Съгласно чл.2, ал.2 срокът за изпълнение на строителството за обектите, включени в предмета на договора, не следва да надвишава 7 месеца, който срок тече от датата на подписването на протокола за откриване на строителна площадка и определяне на линия и ниво по образец 2 или 2а от Наредба №3 от 31.07.2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и до датата на подписване без забележки на Констативен акт образец 15 от Наредба №3 от 31.07.2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Предметът на договора се счита завършен на датата, на която са изпълнени всички поети от страните задължения по договора и са подписани всички актове за въвеждане в експлоатация на всички обекти, предмет на договора. Уговорена е възможност за удължаване на сроковете при предпоставките на Раздел IX „Непреодолима сила и/или непредвидени обстоятелства“ със съставяне на констативен протокол, придружен с доказателства за необходимостта от удължаването, в който са посочени причината за забавата и времето, с което се удължава срока за изпълнение на договора, подписан от представители и на двете страни по договора. Не се спори по делото, че изпълнението на задълженията по договора е обезпечено при условията на чл. 37, ал. 1 и ал.2 от Договора във връзка с чл.111, ал.5, т.3 ЗОП, като изпълнителят е представил гаранции под формата на застраховки, като за целта е сключил застрахователни договори с ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, както следва: полица № BG050121000001471– Клауза 03 „Гаранция за изпълнение на договор“, със срок на валидност от 00:00 часа на 17.08.2021 год. до 24:00 часа на 31.10.2022 год., с удължен срок на валидност, съгласно полица № BG0501230000000319 – до 30.10.2023 год. със застрахователна сума 18 014,80 лв. (л.133 – л.136) и полица № BG050122000000003– Клауза 02 „Гаранция за възстановяване на авансово плащане“, със срок на валидност от 00:00 часа на 16.02.2022 год. до 24:00 часа на 16.04.2023 год., с удължен срок на валидност, съгласно полица № BG050123000000320 – до 30.10.2023 год., със застрахователна сума 129 706,49 лв. (л.140-л.143) Не се спори по делото, че МЗ е предявило претенции към застрахователя за изплащане на обезщетение по двете гаранционни полици на 26.10.2023 год., видно от представените Уведомления за щета. (л.137 и л.144). Не се спори, че ответникът е отказал плащане, видно от уведомление с изх.№1759 от 04.04.2024 год. (л.174 – л. 176). При така установеното, съдът взе предвид следното от правна страна: Спорен между страните по делото е въпросът за настъпил застрахователен риск – частично или пълно неизпълнение на задълженията на изпълнителя „Й. Инжинеринг“ ЕООД по сключения договор за строителство, за обезщетяване на вредите от който задължение е поел ответника ЗАД „Даллбогг: живот и здраве“ АД. Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 вр. чл.429, ал.1, т.2 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за покриване отговорността на изпълнителя по процесния договор за строителство /който е вид договор за изработка/, по който иск ищец е възложителя. С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение. Договорът се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт и има следните задължителни реквизити: данни за страните; предмета на застраховката; покрития риск; срока на договора, както началото и края на застрахователното покритие; застрахователната сума и застрахователната премия; дата и място на издаване; подписите на страните. От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и „Й. Инжинеринг“ ЕООД е сключен Договор за строителство № РД-11-464/01.09.2021 г. по проект № BG16RFOP001-4.001-0001-C01-S-024 на основание чл.112 от ЗОП и Решение № РД-11- 183 от 09.04.2021 г. с предмет извършването на строително-монтажни и инсталационни работи, в това число доставка на материали, организационни и координационни дейности, и процедури по приемане и въвеждане в експлоатация по обособена позиция №4 „Извършване на строително-монтажни работи за нуждите на Спешно отделение на МБАЛ - Шумен АД, гр. Шумен“, в което е включен следния обект: „МБАЛ – Шумен“ АД, гр. Шумен. В случая се установи, че е сключен застрахователен договор с предмет „гаранция за изпълнение“ и застрахователен договор с предмет „гаранция за възстановяване на авансово плащане“, и двата относно процесния договор за обществена поръчка, по които застраховател е ответникът, а ползващо се лице от застраховката е ищецът, който може да търси застрахователното обезщетение директно от застрахователя, на основание чл.432, ал.1 от КЗ. Платени са застрахователните премии и по двата сключени застрахователни договора, като помагачът „Й. Инженеринг“ ЕООД е представил полиците на възложителя. Следователно, валидното сключване на застрахователните договори е признато от застраховащия както с тяхното изпълнение, така и с използването им пред възложителя като условие за получаване на авансовото плащане. Легалната дефиниция на застраховането срещу гражданска отговорност се съдържа в чл.429 КЗ, който го определя като вид застраховане, при което застрахователят се задължава да плати в рамките на определената в договора застрахователна сума обезщетението, което застрахованият дължи на третото лице по силата на своята гражданска отговорност, която в хипотезата на чл.429, ал.1, т.2 от КЗ произтича от неизпълнение на договорно задължение. Застрахователният риск, който е покрит, е опасността застрахованият да отговаря пред своя контрагент за вредите вследствие неизпълнение на договорно задължение. Застраховка "Гаранция за изпълнение" е форма на застраховката гражданска отговорност. Същата е предвидена като възможност в Глава ХІІІ, Раздел І от ЗОП, чл.111 ЗОП, съгласно която разпоредба възложителят може да изиска от определения изпълнител да предостави гаранция, която да обезпечи изпълнението на договора за обществена поръчка и/или на авансово предоставените средства по договора. Предвидената гаранция за изпълнение и нейният процент се посочват в обявлението/поканата за откриване на процедурата, като участникът, избран за изпълнител, сам определя формата, в която да я представи на възложителя /парична сума, банкова гаранция, застраховка/. При застраховката "Гаранция за изпълнение" се застрахова риска от финансови загуби и/или допълнителни разходи във връзка с неизпълнението по конкретен, посочен в застрахователната полица гаранционен договор. Същото се отнА. и до застраховката „гаранция за възстановяване на авансово плащане“, тъй като двете застраховки имат идентични по вид правни характеристики и служат за едно и също обезпечаване – отговорността на изпълнителя по договора за строителство. Същественото е, че се гарантира изпълнението на договорните задължения на отговорното лице по договора, като гаранцията за изпълнение и тази за възстановяване на авансовото плащане служи като обезпечение на договорното задължение на неизправната страна по договора при пълно или некачествено изпълнение, в зависимост от договореното между страните в договора. За да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да се установи по безспорен начин: 1. наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което са били причинени имуществени вреди на застрахования; 2. щетата да е настъпила по време на действието на валидно сключен договор за застраховка; 3. договорната отговорност да представлява предвиден и покрит застрахователен риск; 4. застрахованият да е изправната страна в застрахователното правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си по договора, включително и уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания, респективно Общите условия на договора. В процесния случай, възникването и ангажирането на отговорността е предпоставено от установяване неточно или пълно неизпълнение на задължения на изпълнителя по договора за обществена поръчка, без да е необходимо това обстоятелство да бъде реално доказано пред застрахователя. В този смисъл исканията от страна на застрахователя да бъде представена допълнителна информация с уведомления от 15.11.2023 год. и 19.12.2023 год. (л. 163 – л.164 и л.168 – л.169) за вида и степента на неизпълнение, искано ли е изменение на договора от страна на изпълнителя и възразявал ли е срещу прекратяването, възложителят изисквал ли е сведения за причините поради нестартиране на СМР, респ. заставяне на изпълнителя да започне да извършва дейност не съответстват на условията, договорени с процесната полица, при наличието на които се дължи плащане на застрахователно обезщетение. Съответно непредставянето на такава информация не е основание да бъде отказано плащане на застрахователно обезщетение. В срока на застрахователно покритие по този договор е настъпил покрит от застраховката риск, а именно изпълнителят не е изпълнил задълженията си към Министерството на здравеоопазването съгласно Раздел VI, чл. 9 и сл. от Договор № РД-11- 464/01.09.2021 г. за обект: „МБАЛ – Шумен“ АД, гр. Шумен, което е довело до прекратяване на договора едностранно от възложителя в хипотезата на чл. 54, ал.2, т.2 и т.3 от договора - системно нарушение на задълженията на изпълнителя и поради прекратяване на работата за повече от 15 дни без съгласието на възложителя. Ищецът, в качеството си на ползващо се от застраховката лице, е предявил своевременно претенцията си пред застрахователя, която претенция по размер не надвишава застрахователната сума. За установяване на посоченото обстоятелство са представени Уведомления за щета от 26.10.2023 год. (л.137 и л.144). Съгласно условията на застраховката, ответникът се задължава да плати обезщетение на ищеца при първо предявяване на претенцията за плащане и след представяне на документация, удостоверяваща вида неизпълнение. В изпълнение на задължението си по чл.33 от Договора, възложителят е осъществил две проверки, съответно на 22.02.2023 год. и 21.04.2023 год., относно дейността по строежа, като резултатите от двете са идентични, а именно, че „...на обекта не са стартирани СМР дейности. Строителят не изпълнява поетите задължения по Договор №РД-11- 464/01.09.2021 год. При посещение на обекта се установи, че на обекта не се извършват никакви СМР дейности.“ (л.149 и л.150). Следователно, изпълнено е изискването по застрахователния договор, освен искането за плащане да се представят и документи, установяващи вида неизпълнение, въз основа на които застрахователят ще изплаща обезщетението. В резултат на констатираното, на изпълнителя не се дължи каквото и да е възнаграждение по договора, защото, въпреки наведените твърдения, доказателства, от които да се установи извършването, макар и частично, на дейности в изпълнение на поетите задължения по договора, не са ангажирани. Възраженията относно наличие на „стопанска непоносимост“ и „непредвидени обстоятелства“ по смисъла на чл.307 от ТЗ и раздел IX, чл.43 и чл.44 от Договора, поради които изпълнителя „Й. Инженеринг“ ЕООД не е успял да извърши СМР дейности са неоснователни. Съгласно нормата на чл.307 ТЗ, съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността. Стопанската непоносимост по смисъла на чл.307 ТЗ е основание за постигане на изменение или прекратяване на облигационната връзка, тогава, когато липсва съгласие на страните за това, а обективната икономическа ситуация при продължаването й според първоначалните условия създава предпоставки за възникване на изключителна несправедливост в отношенията между страните. Това изменение или прекратяване може да бъде постигнато чрез намесата на съда по предявен иск на заинтересованата страна, който по характера си е конститутивен и внА. промяна в правната и имуществената сфера на страните с цел предотвратяване на такава несправедливост. В съдебната практика последователно се приема, че за да е налице стопанска непоносимост, следва да са настъпили обективно, трайно и съществено променени икономически условия, възникнали след поемането на договорното задължение, които страните не са могли да предвидят при сключване на договора. Промяната трябва да е внезапна и значителна, така че да нарушава съществено икономическия баланс между престациите, като оскъпява едностранно изпълнението за едната страна (в този смисъл Решение № 749/1999 г. на ВКС, V г. о.). Не представляват стопанска непоносимост обстоятелства, които са били известни към момента на сключване на договора, както и вредите от обикновен търговски риск, включително погрешната оценка на икономическата изгодност на сделката. Нормата на чл. 307 ТЗ не може да бъде използвана за компенсиране на лошо предвидени или не добре калкулирани търговски решения при сключване на съответната сделка. Същевременно съдът е длъжен да отчете дали страната, която се позовава на непоносимостта, е положила дължимата грижа за ограничаване на негативните последици, доколкото непредвидимостта изключва хипотезите, при които неблагоприятният резултат е следствие от нейната собствена небрежност. Приема се в съдебната практика, че страна по търговска сделка няма право с извънсъдебно изявление да се позовава на "стопанска непоносимост". Настъпилото през действие на договора съществено и значително изменение в икономическите условия, което представлява "стопанска непоносимост" по смисъла на чл.307 ТЗ, не подлежи на установяване инцидентно в настоящия процес чрез възражение, а може да се въведе като предмет на делото само по исков ред - чрез специален конститутивен иск /решение № 183 от 21.11.2018 г. по т. д. № 542/2018 г. на ВКС, I т. о. и решение № 185 от 16.03.2007 г. по т. д. № 672/2006 г., на ВКС, I т. о. / В настоящия случай, не са налице данни такъв иск да е предявяван от изпълнителя. ПроизнА.нето на съда по такъв иск променя, респ. прекратява правната връзка занапред, преди да са настъпили предпоставките за търсене на изпълнение на поетите с договора задължения, а не след като връзката е прекратена, развалена или насрещното задължение е изпълнено. Ищецът – възложител е изпълнил разпределената му доказателствена тежест, като е доказал надлежно и съобразно клаузите на процесния договор за обществена поръчка едностранно прекратяване на договора. Уведомление до изпълнителя е изпратено на 16.10.2023 год. (л.151-152 (двустранно)), в което е посочено основанието за прекратяване на договора, правото на възложителя да задържи авансовите средства и е предоставен 3 – дневен срок за връщането им от изпълнителя. Последният е получил уведомлението на 16.10.2023 год., като в отговор на 18.10.2023 год. е изпратил писмо (л.153-л.154), в което възразява срещу едностранното прекратяване на договора, за което излага подробни съображения, моли за 30 – дневен срок за връщане на авансовите средства и за непредприемане на действия спрямо застрахователя. Изложеното в отговора на изпълнителя пред посоченото по-горе е ирелевантно, поради което и процесният договор за обществена поръчка е надлежно прекратен едностранно от възложителя. Последното е още едно основание, поради което не е възможно позоваване на стопанска непоносимост, довела до невъзможност за изпълнение на задълженията по договора за обществена поръчка. На следващо място, ищецът се позовава на увеличението в цените на строителните материали и труда в периода след сключване на договора, както и на последиците от пандемията от COVID-19, като твърди, че тези обстоятелства обуславят непоносимост на уговорената договорна цена. Значителното повишаване на цената на средствата, материалите и условията на труд не води до невъзможност за изпълнение, защото изпълнението е било възможно, макар и крайно обременително за изпълнителя. Значителното оскъпяване на дължимата от изпълнителя престация е непредвидено обстоятелство, независещо от волята му, но от обективна страна не е пречка за изпълнение. Съдът, счита, че пандемията от COVID-19 не представлява непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 307 ТЗ, доколкото извънредното положение в страната е въведено на 13.03.2020 г., като срокът му изтече на 13.05.2020 год. след еднократно удължаване, а процесният предварителен договор е сключен на 01.09.2021 г. Тоест към датата на договаряне на съществените условия страните са били напълно наясно с епидемичната ситуация, ограниченията, динамиката в цените на материалите и рисковете за строителния сектор. Промени, които са започнали, проявили се или били известни към момента на сключване на договора, не могат да бъдат квалифицирани като непредвидими по смисъла на закона. От значение е и обстоятелството, че основният предмет на дейност на изпълнителя е именно строителство на жилищни и нежилищни сгради, реализиране на инвестиционни проекти, изграждане на електрически и съобщителни инсталации, водопроводни и канализационни инсталации, извършване на довършителни строителни дейности и специализирани строителни дейности и откриване и експлоатация на сгради. Търговец с този професионален опит и пазарно присъствие е длъжен да притежава информираност за типичните рискове в сектора, включително за цикличността на цените на материалите, възможните колебания в разходите по труд, снабдителни затруднения и други фактори, пряко влияещи върху себестойността на строителството. Тези рискове са обичаен елемент на търговската дейност и не могат да се прехвърлят върху насрещната страна чрез механизма и института на стопанската непоносимост по чл. 307 ТЗ. Законодателят допуска, че е възможна корекция чрез изменение или прекратяване на договорите само по отношение на извънредни и непредвидими обстоятелства, а не на очаквани или нормални пазарни колебания, в това число и нормалното за икономическата обстановка покачване на цените. Горното се отнА. и до възражението, че започналият през 2022 г. военен конфликт между Русия и Украйна е допринесъл за затрудняване на доставките и повишаването на цените на строителните материали. Не се установява и причинно-следствена връзка между пандемията и войната в Украйна, и конкретното забавяне в изпълнението на строителството, както и между пандемията, войната и степента на оскъпяване, която ответникът твърди. Самото увеличение на пазарните цени на недвижими имоти, материалите и труда не обуславя автоматично настъпването на стопанска непоносимост, доколкото това е обичаен икономически процес, който следва да бъде предвиден от професионален строителен търговец. Отделно, изпълнителят има задължение да предупреждава възложителя своевременно за възникването на проблеми, които могат да се отразят неблагоприятно на работата, увеличаване стойността на договора или забавяне на предвиденото време за завършване е предвидено в чл.13 от Договора. Не се твърди, а и не се установява по делото при действието на договора изпълнителят да е уведомил възложителя, че е в невъзможност да изпълни договора по наведените в настоящото производство причини. Твърдения в подобен смисъл са изложени едва след получаване на уведомлението за едностранно прекратяване на договора. Изпълнението на задълженията по договора е било възможно, доколкото дължимата престация от обективна страна е реално осъществима. Недоказано остава и възражението за липса на съдействие от страна на възложителя, който отказал изменение, индексация на цените при направено искане от страна на изпълнителя. Въпреки наведените твърдения, не са ангажирани доказателства в тяхна подкрепа, че изпълнителят е предприел каквито и да било действия за предоговаряне на цената или за уреждане на отношенията с купувача в разумен срок след установяване на твърдяната промяна в икономическите условия. Наред с това по делото е установено, че продавачът-строител не е изпълнил своевременно задължението си да изгради сградата и да я въведе в експлоатация. Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора срокът за изпълнение на строителството за обектите, включени в предмета на договора не следва да надвишава 7 месеца. Началото му е обвързано с подписване на Протокол образец 2 или образец 2а, което в настоящия случай е датата 02.09.2022 год., като изчислено от тази дата, строителството следва да е изпълнено до 01.04.2023 год., като към момента на извършване на последната проверка преди прекратяване на договора на 21.04.2023 год., строителните работи не са били завършени. След настъпване на този срок рискът от промени в икономическите условия преминава върху страната, изпаднала в забава – арг. от чл. 84 ЗЗД. Следователно след 01.04.2023 г. продавачът носи неблагоприятните последици от собственото си неизпълнение и не може да черпи права от настъпили промени в пазарните условия. Единствените ангажирани доказателства, с които се прави опит за установяване на изпълнение на СМР дейности по процесния договор за обществена поръчка, респ. за наличие на твърдяното частично изпълнение по договора, са Договор за строително – монтажни работи от 26.04.2022 год. между „Й. Инженеринг“ ЕООД, като възложител и „ЕПОС ГРУП“ ЕООД, като изпълнител и Фактура №2787 от 28.04.2022 год. за плащане на сумата от възложителя на изпълнителя по договора, в която като основание е посочено авансово плащане по Договор за строителство № BG16RFOP001-4.001-0001-C01-S-024/РД- 11- 464/01.09.2021 година. Цели се доказване, че от страна на изпълнителя „Й. Инжинеринг“ ЕООД е ангажиран подизпълнител, чието поведение е причина за липсата на стартирали СМР дейности, респ. за незавършено строителство в уговорените между страните срокове. Видно от сключения между ищеца – Министерство на здравеопазването и третото лице – помагач „Й. Инжинеринг“ ЕООД договор за обществена поръчка, страните са изключили приложението на разпоредбите на раздел XII „Подизпълнение“, предвид което за изпълнителя е липсвала възможност да ангажира подизпълнител. В допълнение, дори между страните правилата в посочения раздел да бяха приложими, отговорността на изпълнителя щеше да се урежда от разпоредбите на чл.51, ал.4 и 5 от Договора. От една страна, е предвидено, че въпреки ангажиране на подизпълнител, отговорността за изпълнение на договора за обществена поръчка остава за изпълнителя. От друга страна, сключването на договор с подизпълнител, който не е обявен в офертата на изпълнителя и не е включен по време на изпълнение на Договора по предвидения в ЗОП ред или изпълнението на дейностите по договора е от лице, което не е подизпълнител, обявен в офертата на изпълнителя, представлява неизпълнение на договора и е основание за едностранното му прекратяване от страна на възложителя. Предвид гореизложеното, предявените искове се явяват основателни, като подлежат на уважаване в пълния претендиран размер от 66 317,88 евро (129 706,49 лева ) и от 9 210,82 евро (18 014,80 лева). Претенцията за обезщетение в размер на законната лихва за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД обхваща периода от 11.11.2023 г. до датата на исковата молба (15.04.2025 г.) В случая се доказа, че бенефициентът е отправил застрахователната претенция по двете застраховки с уведомления от дата 26.10.2023 г., което съответства на най-ранната дата, от която може да се дължи законната лихва за забава по реда на чл.429, ал.3 КЗ. Съдът приема, че лихвата за забава следва да се изчислява за периода от 11.11.2023 г. (денят, в който изтича 15-дневния срок за плащане след уведомлението) до датата на предявяване на исковата молба – 14.04.2025 г. Лихвата върху главницата от 66 317,88 евро (129 706,49 лева ) възлиза в размер на 12 957,07 евро (25 341,83 лева) , изчислена служебно чрез електронен калкулатор, и следва да се уважи до този размер . Лихвата върху главницата от 9 210,82 евро (18 014,80 лева) възлиза в размер на 1 799,59 евро (3 519,70 лева), изчислена служебно чрез електронен калкулатор, и следва да се уважи до този размер. Изхождайки от гореизложеното и поради основателността на исковете по чл.432, ал.1, вр. с чл.429, ал.1, т.2 КЗ, акцесорните искове по чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.429, ал.3 КЗ също следва да се уважат в горепосочените размери. По разноските: Предвид изхода на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото. Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК и доказателства за извършването на разноски в размер на 9 674 евро /18 920,71 лева/, от които 6 063,71 евро /11 859,58 лева/ за адвокатско възнаграждение и 3 610,30 евро /7061,13 лева/ за държавна такса, които следва да му бъдат присъдени. Сумите са превалутирани от левове в евро, съгласно разпоредбите на чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд