Решение № 1504 от 16.4.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1775/2025 г.

Жалбата е подадена в законоустановения 14 - дневен срок, от надлежна страна, срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за оспорващото лице. Предвид това жалбата е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган. Това е така, защото по силата на чл. 20, т. 2 и т. 3 ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ организира и ръководи дейността му, и представлява фонда, а в чл. 12, ал. 1, т. 5 от Наредба № 4 от 25.10.2024 г. за реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, за сключване и изменение на административни договори, за налагане на административни санкции за интервенциите по чл. 73, 74, 75, чл. 77, параграф 1, букви "а", "в" – "е" и чл. 78 от Регламент (ЕС) 2021/2115, за условията и реда за изплащане, за отказ за изплащане и намаления на плащанията, и за оттегляне на изплатената финансова помощ за интервенциите по чл. 73, 74, 75, 77 и 78 от същия регламент(наредбата) е регламентирано правомощието на ДФЗ, за интервенциите, делегирани с договора по чл. 50, ал. 4 ЗПЗП, да отказва заявленията за подпомагане, които не отговарят на условията за кандидатстване. Видно от представеното Решение по т. 4. 3. от Протокол № 228 от 07.05.2024 г. от заседание на Управителния съвет на ДФЗ, И. И. е избрана за Изпълнителен директор на ДФЗ.

ИАА е издаден в изискуемия писмен вид, съдържа разпоредителна част и подпис на издателя си. Следователно налице е валидно волеизявление на административен орган. В решението са изложени фактически и правни основания за издаването му, които си кореспондират, поради което не е допуснато нарушение на формата. Не се установява и при издаването на акта да са допуснати нарушения на административно производствените правила.

Законосъобразността на един административен акт се проверява съобразно изложените в него фактически съображения. Т.е. наличието или липсата им е от значение за преценка законосъобразността на съответния административен акт.

Условията и редът за прилагане на интервенция II.Д.2 Подпомагане на много малки земеделски стопанства са регламентирани в Наредба № 4 от 25.10.2024 г. за реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, за сключване и изменение на административни договори, за налагане на административни санкции за интервенциите по чл. 73, 74, 75, чл. 77, параграф 1, букви "а", "в" – "е" и чл. 78 от Регламент (ЕС) 2021/2115, за условията и реда за изплащане, за отказ за изплащане и намаления на плащанията, и за оттегляне на изплатената финансова помощ за интервенциите по чл. 73, 74, 75, 77 и 78 от същия регламент(наредбата).

Чл. 3, ал. 1 от процесната наредба предвижда със заповед на ръководителя на Управляващия орган на Стратегическия план се утвърждават насоки по реда на чл. 68, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители, наричан по-нататък "ЗПЗП", определящи:

1 . условията за кандидатстване и

2.условията за изпълнение на одобрените заявления за подпомагане.

Със Заповед РД09-1199 от 21.11.2024г. на Министъра на земеделието и храните публично достъпна на следния електронен адрес https://seu.dfz.bg/drupal/sites/default/files/doc/RD09-Zapoved-za-deynostta-na-M_RD09-119921_11_2024_1.pdf са одобрени и Насоки за кандидатстване по процесната интервенция II.Д.2, включващи и Условията за кандидатстване( л.52-л.69) със заявления за подпомагане по интервенцията към тях.

Целите на интервенцията са:1. Икономическо развитие и укрепване на много малки земеделски стопанства;2. Ускоряване на модернизацията и технологичното обновление на много малки земеделски стопанства.

Съгласно приложимите условия за кандидатстване, допустими кандидати/бенефициенти са физически лица навършили 18 години или ЕТ, ЕООД, ООД регистрирани по реда на ТЗ или кооперации, регистрирани по реда на Закона за кооперациите, които към датата на подаване на заявлението за кандидатстване са: регистрирани като земеделски стопани по реда на Наредба № 3 от 1999г., започнали са да отглеждат животни в собствен/нает животновъден обект/ и/или да стопанисват земя с цел производство на земеделска или животинска продукция, имат икономически размер на стопанството измерен в стандартен производствен обем/СПО/ в границите от 2000 евро до 8000 евро вкл., са собственици, наематели и/или арендатори на цялата налична в земеделското стопанство земя, са собственици и /или наематели на животновъдните сгради и помещения използвани в животновъдната дейност, в случай че развиват такава, са микропредприятия или малки предприятия по смисъла на чл. 4 , ал.2 и 3 от ЗМСП. В случаите когато икономическият размер на стопанството по т.2.3 се доказва с намерения за засаждане/засяване на земеделски култури през текущата спрямо кандидатстването стопанска година, в заявлението за подпомагане задължително се посочва период, не по-дълъг от 30 дни, в който ще се извърши засаждането/засяването на земеделските култури. Договорите за наем и/или аренда включени при определяне на изискуемия минимален икономически размер на стопанството от 3000 евро СПО, трябва да са влезнали в сила към датата на подаване на заявлението за подпомагане, да са с минимален срок на действие пет години от датата на подаване на заявлението за подпомагане и цялата налична в земеделското стопанство земя трябва да се стопанисва от кандидата, с регистрирано в ОБ-Земеделие правно основание за ползване през целия период за земеделски площи до изтичане на пет години, считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане. Съответно в 22 от раздел 7, I, като критерии за допустимост на кандидатите е предвидено и че заявлението за подпомагане и включените в него дейности инвестиции следва да отговарят на разпоредбите на ЗООС, ЗБР или/и ЗВ.

Съгласно Раздел II Критерии за недопустимост на кандидатите не могат да участват в оценка и БФП не се предоставяне на лица когато е установено, че не са предоставили изискваща се информация, свързана с удостоверяване липсата на основания за отстраняване или изпълнението на критериите за допустимост или подбор.

По делото е представено проектното предложение на оспорващия част от което на електронен носител предвид, че е създадено като електронен документ, а част като разпечатка на хартиен носител. Видно е от същото, че към него жалбоподателят е представил единствено две декларации и договори за наем и скици(л.29). Твърденията на органа , че към проектното предложение е било представено писмо №ПД-29 от 07.01.2025г. на РИОСВ не се доказват. Такова писмо не е налично по преписката. Следва да се посочи, че двукратно на ответника е указвано че следва да попълни административната преписка като представи проектното предложение в неговата цялост, което включва и приложените към същото документи. Жалбоподателят не твърди такова писмо с дата 07.01.2025г. да е издавано от Директора на РИОСВ-Хасково, напротив и в жалбата е посочено, че всъщност към проектното предложение е приложен входящ номер от РИОСВ за подадено искане за издаване на такова становище, а последното е издадено на 14.01.2025г., което е и наличното към преписката и същото е представено на органа на 29.07.2025г., след получаване на уведомителното писмо за нередовности.

Съответно и в изпълнение задълженията си по чл. 12, ал. 5 от Наредбата законосъобразно ответникът е указал на жалбоподателя с уведомително писмо 13-233-6500/71 от 18.07.2026г., че следва да представи документ удостоверяващ изискването на т.22, от раздел7, I Критерии за допустимост на кандидатите от Общите условия за кандидатстване по интервенцията, като е определил 14 – дневен срок за представянето му.

В този срок оспорващия е представил единствено цитираното писмо изх. № ПД-29(1)14.01.2025г. на Директора на РИОСВ, което обаче, видно от съдържанието му, не касае заявените парцели по интервенцията .

Всъщност от материалите по делото и конкретно от доказателствата приложени към жалбата става ясно, че такъв документ е издаден от Директора на РИОСВ-Хасково едва на 31.10.2025г. с изх. № ПД-1721