Решение № 1380 от 8.4.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 9958/2025 г.

Производството е образувано по подадена искова молба от *“ ЕАД, гр. *, с която срещу Д. Х. С., гр. *, е предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 109 ЗЗО за установяване на вземане за неизплатено болнично лечение по клинична пътека на здравно неосигурено лице. В исковата молба ищецът *“ ЕАД твърди, че ответницата е постъпила на *г. в * в болничното заведение и е изписана на *г. Излага, че към момента на предоставяне на медицинската помощ пациентката е била с невъзстановени здравноосигурителни права, което се установило от служебна справка. Сочи, че ответницата е лекувана по клинична пътека № * – диагностика и лечение на * и е бил изпълнен целият алгоритъм на лечение. Твърди, че съобразно утвърдения ценоразпис на болничното заведение за пациентката е възникнало задължение да заплати оказаната медицинска помощ на стойност 3 220 лв. В тази връзка за него се е породил интереса да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение, в което производство длъжницата е уведомена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и предявява настоящия иск за установяване на вземането по реда на чл. 422 ГПК. Ответницата Д. Х. С. не е подала писмен отговор в срок. С молба преди съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба. В съдебно заседание ответницата не се явява и не изпраща представител. Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи: Установява се по делото от представената от ищеца епикриза /л. 5/, че на *г. ответницата е приета в * при * ЕАД, гр. *с диагноза –* лекувана е по клинична пътека № *– диагностика и лечение на *и е изписана на *г. Към датата на приемането й в лечебното заведение пациентката е била с прекъснати здравноосигурителни права, видно от представената справка от НАП /л. 6/. Стойността на оказаната й медицинска помощ съгласно утвърдения ценоразпис на лечебното заведение /л. 7-8, по КП № */ е в размер на 3 220 лв. Същата е декларирала /л. 9-11/, че е уведомена за различните дейности в болничното заведение. Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи: Предявен е положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, за установяване на вземане за неизплатено болнично лечение по клинична пътека на здравно неосигурено лице, с правно основание чл. 109, ал. 1, вр. чл. 52, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване. Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че е оказал твърдяната от него медицинска помощ на ответницата, както и размера на претенцията си. В тежест на ответницата е било да докаже, че не е била с прекъснати здравноосигурителни права към момента на оказване на медицинската помощ и болничното лечение по клинична пътека, или че е заплатила за лечението си. Предвид приетото от фактическа страна настоящият състав намира, че ищецът е доказал фактите, за които носи доказателствена тежест. Установи се от представените писмени доказателства, че ответницата действително е лекувана в болницата, както и какъв е размерът на дължимите от нея суми съобразно клиничната пътека и ценоразписа. Същата се е разписала върху изготвената епикриза. Ответницата не представи доказателства да е била здравноосигурена или да е възстановила здравноосигурителния си статус и към настоящия момент. Не са представени и доказателства претендираната сума за лечението да е заплатена. Съгласно чл. 109 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. В случая, както се посочи по-горе, до изписване от лечебното заведение ответницата не е възстановила здравноосигурителните си права. С оглед извода за липса на предпоставките по чл. 82, ал. 1 от ЗЗО за предоставяне на медицинска помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване искът за заплащане на сумата в размер на 3 220 лв., претендирана като дължимо плащане на основание чл. 109, ал. 1, вр. чл. 52, ал. 2 ЗЗО, се явява основателен. С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските следва да се присъдят в полза на ищеца, който претендира по 64,40 лв. държавни такси в заповедното и исковото производства. Водим от горното, съдът