Решение № 1110 от 5.9.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 2417/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Със съдебно решение № 261268 от 11.04.2022 г., постановено по гр.дело № 13860/2019 г. по описа на СГС, ГО, I- 16-ти състав, е прогласена за нищожна като неравноправна, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.143 вр. чл.146, ал.1 от ЗЗП, по предявения от М. К. Т. против „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД иск, клаузата на т.11.1.3 от Условия за обслужване на кредита и изпълнението на задълженията към договор за банков кредит №42/201 от 11.03.2008 г., сключен между М. К. Т. и „Уникредит Булбанк“ АД, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД „Уникредит Булбанк“ АД е осъдена да заплати на М. К. Т. сумата от 14 572, 89 евро, представляваща заплатена от ищцата в полза на банката без основание за периода 23.10.2014 г. до 23.10.2019 г. възнаградителна лихва по договор за банков кредит №42/201 от 11.03.2008 г., сключен между М. К. Т. и „Уникредит Булбанк“ АД, ведно със законната лихва, считано от 23.10.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът за горницата на 14 572, 89 евро до пълния предявен размер от 39 720, 98 евро и за периода от м.април 2008 г. до 23.10.2014 г. е отхвърлен като погасен по давност. Постъпила е въззивна жалба от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, с която се обжалва съдебно решение № 261268 от 11.04.2022 г., постановено по гр.дело № 13860/2019 г. по описа на СГС, ГО, I- 16-ти състав, изцяло, като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че процесната клауза на чл.11.1.3 от Условия за обслужване на кредита и изпълнението на задълженията към договор за банков кредит №42/201 от 11.03.2008 г. е неравноправна, поради което и нищожна. Твърди, че тя не противоречи на закона, тъй като банката е предоставила до знанието на клиента ОУ, прилагайки ги към договора и включвайки ги като част от съдържанието му. Изтъква се, че неправилно съдът е приел, че процесната разпоредба от ОУ на банката е неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.10 от ЗЗП, доколкото представлява уговорка във вреда на потребителя, което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до неравновесие между правата и задълженията на страните по договора за банкова услуга, тъй като сочи, че страните са постигнали съгласие за начина на формиране на размера на лихвата по кредита като са въвели изрично едно изключение и то е възможността за промяна на лихвата чрез увеличение на размера при настъпване на едно изрично посочено условие, а именно когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаване на годишния лихвен процент най-малко с 1 пункт. Сочи се, че по този начин е разпределен риска между страните по договора, като страните са постигнали съгласие това увеличение да се случи едностранно от банката, без да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните. На следващо място се излагат доводи за неправилност на извода на СГС за противоречие на клаузата на чл.11.1.3 от ОУ с разпоредбата на чл.143 и чл.146 от ЗЗП, тъй като е видно, че в чл.4 от процесния договор страните са договорили начина на образуване на възнаградителната лихва, която се състои от два компонента- БЛП плюс договорна надбавка. Сочи се, че разпоредбата на чл.11.1.3 от ОУ е акцесорна на чл.4 от договора и същата представлява една бъдеща възможност за кредитора, поставена под условие, но не поражда изначално задължение за кредитополучателя, т.е. представлява „комисионна за риск“. По отношение иска с правно основание чл.55, ал.1, пр. първо от ЗЗД са инвокирани доводи за неправилност на извода на съда за неговата основателност, доколкото ищцата е заплащала сумата за възнаградителна лихва, която претендира по делото, на базата на договор за кредит, т.е. на валидно и съществуващо правно основание. Допълва се, че съдът неправилно е възприел договорения между страните лихвен процент като променлив, тъй като страните са договорили годишен лихвен процент в размер на 6.60 %, т.е. това е максималният размер на лихвата по договора, който е индивидуално уговорен и е приложим от датата на усвояване до 11.03.2038 г. и който размер по делото е установено, че банката не е надхвърляла. С оглед изложеното, моли за отмяна на решението и за отхвърляне на исковете с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр.