Решение № 363 от 15.5.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 2026/2026 г.

дело от общ характер № 20261100602026 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК. С присъда от 23.01.2026 г. по НОХД №1616/25 г. по описа на СРС, НО, 11 с-в подсъдимият В. Л. И. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, като му е наложено наказание ЛОС за срок от 3 години, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 5 години считано от влизане на присъдата в сила, както и наказание ЛПУМПС за срок от 3 години, като на основание чл.59 от НК от същото е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред. Наложено му е и наказание глоба в размер на 766,93 евро. На основание чл.343б, ал.5 от НК в полза на държавата е отнет лекия автомобил, управляван от подсъдимия към момента на деянието- л.а.Ланчия Муза с рег. №••••••••, собственост на подсъдимия. Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски на ДП в полза на държавата и по сметка на СДВР в размер на 186,04 евро и тези, направени в съдебната фаза по сметка на СРС в размер на 301,66 евро. Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от защитника на подс.И.- адв.М., в която твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, необоснована и постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, както и в нарушение на материалния закон. Иска от въззивния съд да отмени присъдата на СРС и да постанови нова, с която да признае подсъдимия И. за невиновен, като го оправдае изцяло. В жалбата се сочи, че защитникът ще изложи допълнителни съображения след запознаване с мотивите към присъдата, което същият не е сторил до този момент. В жалбата не се правят искания за събиране на доказателства. Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, но следва да бъде проведен допълнителен разпит на вещото лице, изготвило СХТЕ в съдебна фаза- в.л.В. А., който следва да бъда да бъде призован за датата на съдебното заседание. Следва да се изиска справка от ОПП- СДВР за това дали подсъдимият е правоспособен водач на МПС, отнемано ли му е СУМПС, ако да- кога, за колко време и на какво основание, като се изиска и справка за нарушенията на подсъдимия по ЗДвП. Следва да се изиска също така справка от КАТ досежно собствеността на лек автомобил Ланчия Муза с рег. №•••••••• към настоящия момент, както и актуална справка за съдимост за подсъдимия ведно с всички бюлетини за съдимост за същия. В открито съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия В. И. – адв. П. поддържа изцяло депозираната жалба като намира първоинстанционната присъда за неправилна, както по отношение на доказателствената оценка, така и по отношение на приложението на материалния закон, поради което моли съдът да отмени присъдата и подсъдимият да бъде оправдан. Твърди, че в производството не е установено по безспорен начин, че извършеното от подсъдимият деяние е съставомерно, не е доказано, че същият действително е употребявал описаните в обвинителния акт наркотични вещества. Твърди, че се установява единствено, че подсъдимият е тестван с полеви Drug тест от органите на МВР, който не доказа по безспорен начин наличието на процесните наркотични вещества. Сочи, че в първоинстанционното производство е установено, че процесният Drug тест е бил положителен за определени наркотични вещества, но не се установява по безспорен начин тяхното действително наличие, както и периодът от време на това наличие в неговия организъм. Твърди, че именно в тази насока е било изложеното в съдебно заседание заключение на вещото лице. Сочи, че не е взето предвид от съда, че непосредствено преди извършването на теста същият е употребявал болкоуспокояващо ацефеин, което съгласно ръководството за употреба съдържа веществото кодеин. Посоченото обстоятелство е разгледано подробно в извършената по делото експертиза, както и в своето заключение вещото лице посочва, че процесното лекарство би довело до действителен положителен резултат при процесния тест. Същевременно в свидетелските показания на свидетелката Й., изслушана в първоинстанционното производство сочат, че именно процесното лекарство е употребявано минути преди извършването на теста, което от своя страна може да доведе с голяма сигурност до отчитане на положителен резултат за процесния опиат. Отделно сочи, че от всички доказателства по делото се установява, че не е шофирал опасно, не е имал неадекватно поведение, като същият е спрян от органите на МВР при една рутинна проверка. Както и самите разпитани полицейски служители са посочили пред съда, че по време на извършването на теста подсъдимият е бил в едно нормално състояние като нищо в поведението му не е сочило на съмнение относно употребата на каквито и да било вещества. Счита, че съдът неправилно е приел наличието умисъл за извършване на процесното деяние. Не е установено по безспорен начин, че подсъдимият е осъзнавал противоправността на деянието, респективно, че същото е извършено при форма на вината пряк умисъл, а както и първоинстанционният съд е приел и евентуален умисъл. Не е изследвана времевата връзка между употребата на наркотичното вещество, респективно вещества и управлението на процесното МПС, съответно действителното повлияване върху водача на всички от посочените наркотични вещества и то в тяхната съвкупност. Първоинстанционният съд е приел, че самото наличие на веществата автоматично означава съставомерност на престъплението. В точно обратния смисъл е практиката на ВКС, която приема, че при престъпленията по чл.343б от НК умисълът не се предполага, а той следва да бъде доказан безспорно в производството. Това доказване обаче в първоинстанционното производство не е проведено. Именно в своята практика и ВКС подчертава, че осъдителната присъда не може да почива на вероятности, а само на сигурни факти. Твърди, че в настоящия случай от всички доказателства по делото се установява, че е налице една вероятност за употреба в определен момент, но няма сигурност какъв е бил този времеви момент, респективно как той се отразява и на управлението на процесното МПС. Алтернативно моли в случай, че съдът счете, че са налице неоспорими доказателства установяващи, че подсъдимият ми е извършил процесното престъпление и в условията на евентуалност, моля да измени и намали размера на присъдата до минимум. Следва да се вземе предвид наличието на значителни смекчаващи обстоятелства като това, че подсъдимият е спрян при рутинна проверка и не е настъпило ПТП и най-вече, че същият е неосъждан към момента на извършване на процесното деяние. Твърди, че изцяло в противоречие с принципите на справедливост на наложеното наказание е неосъждано лице да получи присъда от съда в максимален размер. Счита, че определянето на наказанието в максимален размер изцяло противоречи на принципа за справедливост на наказанието. Подсъдимият В. И., редовно призован, не се явява и не взима отношение по съществото на делото. Прокурорът при СГП счита, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна, съответно доводите изложени в жалбата неоснователни. Намира, че събраните доказателства са относими и изцяло кореспондират с установената по делото фактическа обстановка, СРС е подложил същите на подробен анализ. При индивидуализация на наказанието първоинстанционният съд правилно е отчел смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което счита наложеното наказание за справедливо. Предвид това, моли съдът да потвърди първоинстанционната присъда. Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното: Съдебното производство пред районния съд се е развило по общия ред, в рамките на което производство и за да постанови присъдата си, районният съд се е позовал на гласните и писмени доказателствата и доказателствени средства от досъдебното производство, както и на тези, събрани в хода на съдебното производство пред първата инстанция, а именно: показанията на свидетелите М.Д. (л. 87 и прочетени от л. 12 ДП), Ц. И. (л. 90 и частично прочетени от л. 14 ДП), Р.А. (л. 91-гръб и частично прочетени от л. 11 ДП), Г..М (л. 93 и прочетени от л. 13 ДП), С.Г. (л. 169-гръб), Г. Й. (л. 171- гръб); протоколи за оглед на ВД (л. 91 ДП; л. 88-гръб); справки от ОПП-СДВР, ведно с техническо ръководство и методически указания (л. 66; л. 114); справки от БИМ (л. 144; л. 149; л. 219; л. 243; л. 284); справка от ОПП-СДВР с картон (л. 192); справка от Дрегер България ЕООД (л. 203) справка от НЗОК (л. 238); справка от МВР с приложения (л. 244); справка от личен лекар (л. 292); справка от МИИ (л. 293); протокол за оглед на местопроизшествие (л. 9 ДП); протокол за доброволно предаване (л. 17 ДП); АУАН (л. 29 ДП); ЗПАМ (л. 30 ДП; л. 35 ДП); разпечатка от дрегер (л. 32 ДП); протокол от сервизна проверка (л. 31 ДП); талон за изследване (л. 42 ДП); протокол за проверка (л. 36 ДП); справка за собственост на МПС (л. 39 ДП); протокол за медицинско изследване (л. 43 ДП); извлечение от книга за прегледи (л. 44 ДП); амбулаторен лист (л. 48 ДП); справка от АВп (л. 65 ДП); справка от НОИ (л. 99 ДП); заключения на СОЕ (л. 19 ДП) и ХТЕ (л. 227); ВД – тестова касета (л. 114 ДП); справки за съдимост (л. 13) и за неприключили наказателни производства (л. 105 ДП); картон на водач (л. 37 ДП). Първостепенният съд е изложил подробни съображения във връзка с така събрания доказателствен материал, като е анализирал същия детайлно и обстойно, излагайки обосновани мотиви и съображения кои доказателства и в кои техни части кредитира и защо, съответно на кои не дава вяра и поради какви съображения. С този доказателствен анализ на първостепенния съд, въззивният такъв се съгласява изцяло, като не намира какво да добави, поради което и не счита за необходимо да преповтаря доказателствения анализ на първостепенния съд. Още повече, че в подадената жалба липсват и конкретни доводи в тази връзка, които да бъдат коментирани и обсъждани. Единствено в пледоарията на служебния защитник на подсъдимия пред въззивната инстация се излагат съображения за недоказаност на обвинението в смисъл, че липсват доказателства подсъдимият действително да е употребил въпросните наркотични вещества (НВ), за които дръг тестът е дал положителен резултат, както и времето на тяхната употреба от подсъдимия, ако е налице такава. Оспорват се също така и констатациите на първостепенния съд досежно употребата на опиати от подсъдимия, с оглед събраните доказателства (показанията на св.Й.) досежно приетия от подсъдимия ацефеин, което според защитникът не е било взето предвид от съда при постановяване на присъдата му. Въззивният съд не е съгласен с тези възражения на защитата, доколкото и видно от мотивите на първостепенния съд, последният е подложил на анализ показанията на св.Й. и съпоставяйки ги с тези на другия- очевидец по делотосв.Георгиев, е приел показанията на св.Й. за недостоверни по съображения подробно изложени в мотивите на съда. Подробно и аргументирано също така е обосновал тезата си, защо не дава вяра на показанията на св.Й. и в частта, с която се поддържа, че подсъдимият редовно употребява въпросното лекарство от години наред. Доколкото според въззивния съд доводите на първата инстанция по този въпрос са съобразения с целия събран и анализиран по делото доказателствен материал и доколкото въззивният съд не констатира превратно тълкуване на същия, то счита, че правилно първостепенният съд не е дал вяра на показанията на св.Й. по тези въпроси и е приел, че заключението на СХТЕ в тази му част третира въпроса само чисто теоретично и в принципен план, без на база на това заключение да се установяват и потвърждават показанията на св.Й. в тази им част конкретно за конкретния случай. Въззивният съд няма какво допълнително да посочи в този смисъл, поради което и не намира за необходимо да преповтаря анализа на първостепенния съд. Неверни са също така твърденията на защитника на подсъдимия, че първостепенният съд не бил взел предвид показанията на полицейските служители, според които по време на извършването на теста подсъдимият е бил в едно нормално състояние като нищо в поведението му не е сочило на съмнение относно употребата на каквито и да било вещества. Първостепенният съд не е пренебрегнал тези показания, а точно обратното- кредитирал ги е изцяло, но е коментирал същите на плоскостта на правото, а не с оглед тяхната достоверност или не, доколкото и не е счел, че същите са противоречиви и/или непоследователни и в този смисъл- недостоверни. Въззивният съд същ като първостепенния такъв, намира, че това е правен въпрос, а не такъв свързан с достоверността на свидетелските показания. В заключение въззивният съд не намира какво в повече да добави към мотивите на първостепенния такъв досежно събрания по делото пред първата съдебна инстанция доказателствен материал, доколкото споделя изцяло анализа на първата инстанция досежно същия. Единствено следва да бъдат коментирани новосъбраните пред въззивния съд доказателства, както и допълнителното становище на вещото лице, изготвило заключението на СХТЕ допусната от първия съд. Въззивният съд кредитира изцяло заявеното от вещото лице А. при допълнителния му разпит от съда, доколкото същият подробно, аргументирано и компетентно отговори на всички поставени му въпроси без каквато и да е колебливост в позицията му. На база допълнителния му разпит въззивният съд намира, че по делото по несъмнен и категоричен начин се установява, не само, че дръг теста, с който е бил изпробван подсъдимия е дал положителен резултат за няколко вида НВ, но и че същите са били употребени от подсъдимия при това в рамките на 24 до 48 часа преди да бъде спрян за проверка и тестван с дръг теста. Видно от разясненията на вещото лице в конкретния случай едновременното позитивиране на теста за наркотични вещества амфетамин и на метамфетамин, с голяма вероятност показва, че се касае за употребен метамфетамин, който в човешкия организъм метаболизира до метамфетамин. Ето защо едновременното позитивиране на двете позиции в теста при изследване на слюнка показва, че към момента на изследване двете вещества са се намирали и циркулирали в кръвта на лицето, поради което са преминали в оралната течност. Същевременно вещото лице посочи, че съгласно технически характеристики на теста и праговите концентрации, над които се установява положителен резултат в слюнка, заложен от производителя в това техническо средство, което е специално предназначено за изследване на водачи и търси наличие на наркотични вещества в сравнително висока концентрация в слюнката, именно с оглед, за да се установи употреба в близък период от време преди изследване, може да се направи извод, че при лице с инцидента, несистемна употреба на амфетамин и метамфетамин, същата е реализирана в период до 24 часа - 48 часа в зависимост от наркотичното вещество, като същото съображение важи и за наркотичното вещество кокаин. Същевременно вещото лице отбеляза, че доколкото и трите наркотични вещества: кокаин, амфетамин и метамфетамин водят до бързо развитие на толеранс, състояние при което организмът привиква с употребяваната доза, и за постигане на същия ефект е необходима по-голяма такава от системно употребяващите, лицата първо приемат значително високи дози и едновременно с това ежедневно и няколко пъти на ден, поради което след последния прием на веществото прозоречният период, в който то може да бъде установено в кръв, респективно слюнка се удължава и може да стигне в рамките на дни в зависимост от приетата доза и натрупването в организма. Конкретно за наркотичните вещества амфетамин и метамфетамин, тъй като те са по- мастно разтворими и могат да се отлагат в известна степен в организма този период може да стигне до три, четири дни след последната употреба, но за кокаин е не повече от два дни, тъй като кокаинът е изключително нестабилен и изчезва с часове в кръвта на човека след инцидентна употреба. От разясненията на вещото лице се установи, че към настоящия момент няма как да се приеме със сигурност, че ако бъде извършено изследване на биологичната проба, която е останала по колекторния тампон независимо, че тест-касетата е съхранявана при стайна температура към досъдебното производство или по делото, би могло да се докаже със сигурност наличието на двете НВ- амфетамин и метамфетамин. Това е могло да стане към момента на изготвяне на експертизата, но към настоящия момент с оглед на изминалия период от време, вещото лице заяви, че това е малко вероятно да бъде установено или поне няма гаранция с оглед на практическия опит, който има, че може да бъде установено наличието на тези две НВ. С оглед на това въззивният съд прецени, че не следва да допуска допълнителна експертиза в тази връзка. Независимо от това обаче и на база заявеното от вещото лице и отразено по- горе в настоящите мотиви, въззивният съд счете, че по делото по несъмнен и категоричен начин се установява употребата на НВ- амфетамин и метамфетамин от подс.И., при това в период максимум до 48 часа преди тестването му. Доказва се също така и употребата на кокаин, отново максимум до 48 часа преди тестването му, доколкото вещото лице бе категоричен, че кокаинът е изключително нестабилен и изчезва с часове в кръвта на човека след инцидентна употреба, докато в случая дръг тестът е дал положителен резултат за кокаин, което сочи, че няма как да се касае за инцидентна употреба и то преди повече от два дена от страна на подсъдимия. За да достигне до този извод въззивният съд съобрази и посоченото от вещото лице А., че базирано на обобщаването на получените данни до момента, получени при лабораторните изследвания на кръвните проби и предварителния резултат от техническото средство, с най-голям процент несъответствие за конкретния вид техническо средство се установяват резултати, които са положителни на тест само и единствено за амфетамин и отрицателни за всички други вещества, което в хода на проучването на проблема е установено, че се касае за нарушен температурен диапазон на съхранение на тест-касетата преди нейното използване. По отношение на наркотичните вещества бензодиазепини, които представляват голяма група с множество представители вещества, а не конкретно наркотично вещество, именно поради тази неспецифичност на теста към цялата група, за този показател се получават значителен брой фалшиво положителни резултати. Такива обаче в настоящия случай не са констатирани при тестването на подсъдимия с дръг теста. Той беше категоричен обаче, че по отношение на наркотичните вещества кокаин, тетрахидроканабинол или комбинация от амфетамин с метамфетамин, резултатите с изключително висока степен на достоверност се потвърждават. Досежно опиатите, вещото лице посочи, че те са група наркотични вещества, много помалка от бензодиазепините, която включва като представители хероин, морфин и кодеин, като морфин и кодеин са класифицирани в Списък 2, а хероин в Списък 1. Доколкото у нас е разрешено присъствието на наркотичното вещество кодеин в комбинирани лекарствени продукти в доза до 50 мг, то същите се срещат свободно разпространявани и отпускани без лекарско предписание продукти най-често за лечение на болка, главоболие и повишена температура, каквото е и съобщеното лекарствено средство ацефеин. Именно поради тази причина вещото лице заяви, че в експертното заключение е изложил, че положителният резултат за групата опиати може да се дължи при употреба на лекарствения продукт ацефеин, който съдържа кодеин. За останалите няма такава вероятност да се получи резултат за кокаин, метамфетамин, амфетамин, включително и за широко цитирания ибупрофен, който може да позитивира резултат за употреба на марихуана само и единствено в урина. Тоест грешките при кокаин, метамфетамин почти не съществуват, а наличието на амфетамин и метамфетамин с много голяма вероятност потвърждава употребата на наркотично вещество метамфетамин от изследваното лице. На база тези разяснения от вещото лице, въззивният съд прие, че в случая няма как положителния резултат от дръг теста за няколко вида наркотични вещества да се дължи на грешка, на фалшиво положителен резултат, а се дължи единствено на употребата на въпросните НВ от подсъдимия преди тестването му, при това не повече от 48 часа назад във времето от момента на тестването му. Това важи и досежно констатираните с дръг теста опиати, като по този въпрос, въззивният съд изцяло споделя съображенията и доводите на първостепенния такъв, поради което и не намира за необходимо да ги преповтаря. Досежно останалите НВ, вещото лице беше повече от категорично, поради което и съдът счете, че възраженията за негодност на теста, за фалшиво положителни резултати на същия са неоснователни и не следва да бъдат взети предвид от съда. Въззивният съд кредитира в цялост и събраните пред въззивната инстанция писмени доказателства, които по същество сочат единствено актуалното правно положение на подсъдимия във връзка с неговата правоспособност като водач на МПС и във връзка с нарушенията на същия по ЗДвП, а така също и досежно собствеността на процесния лек автомобил, управляван от подсъдимия към момента на инкриминираното деяние. Въз основа на изложеното и на база събрания по делото пред първата и пред въззивната съдебна инстанция доказателствена маса, въззивният съд прие за установена фактическа обстановка идентична с тази, възприета от първостепенния съд и тя е в следния смисъл: Подсъдимият В. Л. И. е роден на •••••••• г. в гр.София, с българско гражданство, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН ••••••••••. Същият е правоспособен водач на МПС, като му било издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ за категориите ,,АM”, „B”, и „В1” със срок на валидност до 04.10.2023 г.- т.е. към момента на проверката, подсъдимият не притежавал валидно СУМПС, доколкото същото било със статут „отнето/иззето“, като към този момент нямал и наложено административно наказание или такова наложено по съдебен редлишаване от право да управлява МПС. Същият има множество нарушения на правилата за движение по пътищата в качеството му на водач на МПС, с наложени множество наказания, включително и такива след инкриминираното деяние. На 06.03.2024 г., за времето от 07:00 ч. до 19:00 ч. свидетелите Р.М.А. и Ц. М. И. - полицейски служители при 08 РУ – СДВР, изпълнявали служебните си задължения като АП -141. Около 12:30 ч. на същата дата те забелязали автомобил „Ланчия Муза“, ДК № ••••••••, който се движел по ул. „Капитан Димитър Списаревски“, с посока на движение от бул. „Христофор Колумб“ към ул. „Кръстьо Пастухов“. Посоченият автомобил бил спрян от тях за рутинна проверка на ул. „••••••••, а водачът му бил установен, като В. Л. И., ЕГН ••••••••••. Спътници на И. в автомобила били свидетелите Г. А. Й., която живеела с подсъдимия на семейни начала и свидетелят С.И.Г.. На въпрос на полицейските служители, дали е употребил забранени НВ, подсъдимият дал колеблив и нерешителен отговор, поради което полицейските служители решили да го изпробват за употреба на такива. В тази връзка и за оказване на съдействие на място пристигнал и екип на ОПП - СДВР, в състав - свидетелите М.Ц.Д. и Г.К.М.. Последният изпробвал подс.И. за употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство „Drug TEST“ 5000 с номер ARMM - 0017, проба 231 в 13:31 ч. на 06.03.2024 г., като същата отчела положителен резултат за употреба на кокаин, опиати, метамфетамин и амфетамин. Отделно от това било установено, че подсъдимият не носи и не може да представи нито СУМПС, нито талон за регистрация на МПС, което управлява. В тази връзка на подсъдимия бил съставен АУАН с № GA 1168775/06.03.2024 г. и му били издадени ЗППАМ № 24-4332- 001306/07.03.2024 г., с която на основание чл.171, т.2А, б.„Б“ от ЗДвП била прекратена регистрацията на управляваното от подсъдимия МПС ДК № •••••••• за срок от 6 месеца и ЗППАМ № 24-4332- 001304/07.03.2024 г., за временно отнемане на СУМПС на подс.И. на основание чл.171, т.1,6. „Б“ ЗДвП, но за не повече от 18 месеца. Тази заповед е връчена на подсъдимия чак на 23.01.2026 г. и е влязла в сила на 07.02.2026 г., като не се установява до този момент СУМПС да му е било фактически отнето. Видно от приложената пред въззивния съд справка, с НП от 13.06.2024 г. (влязло в сила на 07.02.2026 г.) за извършено от подсъдимия ново нарушение на правилата за движение по пътищата, му е било наложено административно наказание ЛПУМПС за срок от 48 месеца, като във връзка с това административно наказание фактически СУМПС на подсъдимия е било отнето на 23.01.2026 г., когато му е била връчена и заповедта във връзка с инкриминираното по настоящето дело деяние, като наложеното му наказание от 48 месеца лишаване от право да управлява МПС следва да бъде изтърпяно от него към 23.01.2030 г. С оглед на това се установява, че във връзка с процесния случай СУМПС не е било фактически отнемано и подсъдимият не е търпял такава мярка по административен ред във връзка с процесния случай. На подсъдимия бил издаден и талон за медицинско изследване с № 264381 от 06.03.2024 г. за ВМА - гр. София, връчен му в 14:25 ч. на 06.03.2024 г. До посочената болница И. бил съпроводен от свидетелите Р.А. и Ц. И., където в 15.05 ч. на 06.03.2024 г. той отказал да даде проби от кръв и урина за провеждане на изследване за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. В хода на разследването с протокол за доброволно предаване като веществено доказателство бил приобщен лек автомобил с марка и модел „Ланчия Муза“, ДК № ••••••••, собственост на обвиняемия, ведно с 1 бр. контактен ключ за посоченото МПС. Към момента на инкриминираното деяние, подсъдимият И. не е осъждан. В последствие с влязло в сила на 25.06.2025 г. протоколно определение за одобряване на споразумение по НОХД №1596/25 г. на СГС, НО, 14 с-в, подс.И. е признат за виновен за извършено от него в съучастие с Г. Й. на 07.08.2024 г. престъпление по чл.354а, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, изразяващо се в държане в гр. София, в лек автомобил марка «Фолксваген», модел «Поло» с ДК № ••••••••, собственост на Г. А. Й., паркиран в ж.к. ••••••••, без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП на високо рискови и рискови наркотични вещества с цел разпространение на обща стойност 12 419,81 лв., разпределени в 30 броя обекти, съдържащи метамфетамин и фентанил, като за същото на подс.И. е наложено наказание от 11 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, както и глоба в размер на 3000 лв. Лекият автомобил, управляван от подсъдимия към момента на инкриминираното деяние, както и към настоящия момент е негова собственост, като същият не е семеен. Не се Въз основа на верен, обоснован и задълбочен анализ на събрания по делото доказателствен материал, първостепенният съд е установил не само правилно фактическата обстановка по делото, но е направил и правилни и законосъобразни правни изводи във връзка със съставомерността на инкриминираното деяние, като е приел, че на посочените в обвинителния акт на СРП време и място подсъдимият В. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал. 3 от НК. От обективна страна на 06.03.2024 г., около 12:30 ч., в гр.София, по ул. „••••••••, с посока на движение от бул. „Христофор Колумб“ към ул. „Кръстьо Пастухов“ подсъдимият е управлявал МПС- лек автомобил марка „Ланчия Муза“ с per. № ••••••••, негова собственост след употреба на наркотични вещества – кокаин, опиати, амфетамин и метамфетамин. Безспорно се установява, от обективна страна, че всички те фигурират в Приложенията към чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 ЗКНВП. В този смисъл от обективна страна са налице и двете изискуеми предпоставки за съставомерност на деянието – подс.И. на инкриминираната дата е управлявал МПС, след употреба на наркотични вещества и това е установено по надлежния ред – чрез проведено изследване с дръг тест, при това съобразно с предвидения в закона ред. За съставомерността на деянието по ал.3 на чл.343б от НК е достатъчно да се докаже, че лицето е употребило НВ, без да има изискване същото да бъде установено като налично в кръвта му. Именно и поради това няма изискване за съставомерността на деянието от обективна страна лицето да е повлияно от НВ към момента на управлението и на извършване на проверката. Достатъчно е да се докаже по несъмнен и категоричен начин и то по надлежния ред, че лицето управлява МПС след като е употребило такова НВ, а в конкретния случай това се установява по несъмнен и категоричен начин, като подробни съображения в тази връзка, съдът изложи по- горе във връзка с анализа на доказателствата и по- конкретно във връзка с допълнителния разпит на в.л.А., изготвил заключението на СХТЕ пред първата инстанция. Правилни са изводите на първата инстанция и досежно съставомерността на деянието и откъм субективна страна. Както е посочил и районния съд от субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината умисъл, като според въззивния съд в случая става въпрос за пряк, а не за евентуален умисъл, доколкото подсъдимият е бил напълно наясно какво и кога е употребил, което е повече от очевидно и с оглед заявеното от в.л.А. пред въззивния съд, че няма как да се получи положителен резултат за кокаин, метамфетамин, амфетамин, включително и за широко цитирания ибупрофен, който може да позитивира резултат за употреба на марихуана само и единствено в урина, въз основа приема на лекарствени продукти. Наличието на амфетамин и метамфетамин с много голяма вероятност потвърждава употребата на наркотично вещество метамфетамин от изследваното лице, което важи и за кофеина. С други думи няма как този положителен резултат да е в следствие употребата на лекарствени продукти, поради което и няма как подсъдимият да не е бил наясно с факта, че е употребил директно процесните НВ и то в рамките на не повече от 48 часа назад във времето и след това е предприел действия по управление на МПС, независимо дали е показвал или не някакви признаци на повлияване от тези наркотични вещества. Същото важи и досежно констатирания резултат за опиати, с оглед възприетото както от първостепенния, така и от въззивния съд, че в случая версията за употребени от подсъдимия лекарствени продукти, съдържащи кодеин (вид опиат)- ацефеин, не е достоверна и не следва да бъде кредитирана. Подробни съображения в тази връзка е изложил първостепенния съд, които изцяло се споделят от въззивния както вече бе отбелязано. В заключение правилно е било преценено от първостепенния съд, че наличие на приети наркотични вещества (и то – четири вида) и предприети действия по управление, сочи на умисъл при извършване на деянието от подсъдимия, като според въззивния съд се касая за пряк такъв. Както е посочил и първостепенният съд за разлика от престъпленията по чл.343б, ал.1 НК, за това по ал.3 на чл.343б от НК законодателят е възприел линия на нулева толерантност, т. е. фактът на евентуално повлияване и неговата степен е ирелевантен. Съобразно практиката на ВКС за обективната съставомерност на деянието по чл. 343б, ал.3 НК е без значение кога е употребено наркотичното вещество, какво е неговото количеството в кръвта, какъв е неговият активен компонент, по какъв начин и дали употребата му се е отразила на поведението на водача и дали е повлияла върху способността му да управлява МПС. Водещо значение в случая има обстоятелството, че към момента на извършване на деянието следва да е доказано със средствата и способите на НПК, че в организма на подсъдимия е открито наркотично вещество, което установява неговата употреба преди управлението на МПС. Същевременно и в конкретния случай подс.И. няма как да не е бил с ясното съзнание, че се намира в състояние, след употреба на наркотични вещества, както и че не бива да управлява МПС в такова, но въпреки това е предприел именно такава линия на поведение., тъй като при изследването му с дръг теста са установени 4 НВ, като за 3 от тях вещото лице е категорично, че няма как да бъде позитивиран положителен резултат, ако лицето не е употребило самите НВ. В заключение, въззивният съд намира, че от субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като подс.И. е съзнавал обществената опасност на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици и с действията си пряко ги е целял. Същевременно и доколкото не се установяват отклонение от реда, предписан в Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МПр, и въззивният съд, както и първостепенният приема, че с поведението си подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение- такова по чл.343б, ал.3 от НК. След законосъобразно проведено по общия ред съдебно следствие и въз основа на извършен прецизен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства, районният съд е постановил присъдата си, с която е признал подсъдимия В. И. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и му е наложил наказание от 3 години лишаване от свобода, глоба в размер на 766,93 евро и на основание чл. 343г НК, „лишаване от правоуправление“, за срок от три години. С други думи съдът е индивидуализирал наказанието на подс.И. при условията на чл.54 от НК. Както е посочил и първостепенният съд за извършеното престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК (редакция на закона към инкриминираната дата, с оглед чл.2, ал. 2 НК), законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. Предвидено е и кумулативно наказание лишаване от правоуправление по чл.343г НК. Съдът е приел, че единственото смекчаващо отговорността обстоятелство на подсъдимия, е чистото му съдебно минало при това с уточнението- само към датата на деянието. Изводи, с които въззивният съд е съгласен. Като отегчаващи отговорността обстоятелства първостепенният съд е посочил липсата на критичност (отсъствие на биологични проби), наличието на четири отделни вида наркотични вещества в организма на подсъдимия, изключително лошите характеристични данни (неприключило наказателно производство за противозаконно държане на наркотични вещества и огромен брой нарушения по ЗДП – от значение, доколкото и настоящото обвинение е за престъпление против транспорта). Още повече, че същият от 2023 г. насам управлява МПС с изтекло СУМПС- т.е. без валидно такова. С оглед на актуално постъпилата справка за съдимост на подсъдимия въззивният съд счита, че лошите характеристични данни не само се потвърждават, но и тяхната тежест е още по- голяма, доколкото се установява, че с влязло в сила на 25.06.2025 г. протоколно определение за одобряване на споразумение по НОХД №1596/25 г. на СГС, НО, 14 с-в, подс.И. е признат за виновен за извършено от него в съучастие с Г. Й. на 07.08.2024 г. престъпление по чл.354а, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, изразяващо се в държане в гр. София, в лек автомобил марка «Фолксваген», модел «Поло» с ДК № ••••••••, собственост на Г. А. Й., паркиран в ж.к. ••••••••, без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП на високо рискови и рискови наркотични вещества с цел разпространение на обща стойност 12 419,81 лв., разпределени в 30 броя обекти, съдържащи метамфетамин и фентанил, като за същото на подс.И. е наложено наказание от 11 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, както и глоба в размер на 3000 лв. С други думи налице е осъждане на подс.И. във връзка отново с НВ, като този път с разпространение на такива, което сочи на завишена степен на обществена опасност на лицето и на трайно установени при него престъпни навици, свързани с употребата и разпространението на НВ. Като деянието по другото осъждане на лицето е извършено в кратък период от време спрямо деянието по настоящето дело. Отделно от това е видно, че подсъдимият е санкциониран отново след деянието, предмет на настоящето дело, за управление на МПС без СУМПС, като този път е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол и НВ и това му деяние е извършено отново в рамките на кратък период от време спрямо деянието по настоящето дело- през месец май 2024 г. Обстоятелства, които потвърждават изводите на въззивния съд за висока степен на обществена опасност на подсъдимия и за трайно установени при него престъпни навици, свързани все с едни и същи противоправни прояви. Ето защо въззивният съд намира за абсолютно правилни и законосъобразни изводите на първостепенния такъв досежно конкретните наказания, които следва да бъдат наложени на подсъдимия и тяхната индивидуализация в максимален размер. Налице са многобройни отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и само едно смекчаващо, поради което не само не са налице основания за индивидуализиране наказателната отговорност на подс.И. при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, но както е посочил и първостепенният съд, налице са основания за налагане на наказания в максимален размер, доколкото целите на наказанието по чл. 36, ал. 1 НК успешно биха могли да бъдат постигнати, единствено като наказанията „лишаване от свобода” и „глоба“ бъдат отмерени в предвидения в закона максимален размер, а именно – размер от три години година и 1 500 лева с равностойност от 766,93 евро. Първостепенният съд е приел, че изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, към този момент, не е необходимо и следва да бъде отложено за максималния изпитателен срок от пет години. Изводи, с които въззивният съд не е съгласен, с оглед данните за последващото осъждане на подсъдимия, но предвид липсата на съответен протест в тази насока, въззивният съд не разполага с правомощия да измени присъдата на СРС в тази й част. С оглед на тези съображения обаче, въззивният съд счита, че не са налице и основания за изменение присъдата на СРС и в насока намаляване на наложеното на подс.И. наказание лишаване от свобода и глоба. Правилно също така първостепенният съд е приел, че доколкото подсъдимият се отличава с изключително висок интензитет на лична обществена опасност като водач на МПС, продължителността на кумулативното наказание „лишаване от правоуправление” следва да бъде отмерена към максималния размер, а именно – три години, още повече, че и не съществува възможност за налагане на това кумулативно наказание под този размер, доколкото се същото се налага кумулативно с наказанието лишаване от свобода и срокът му не може да е по- малък от този на наказанието лишаване от свобода. С присъдата СРС е приспаднал от така наложеното наказание ЛПУМПС за срок от 3 години времето, през което подсъдимият е бил лишен от правоуправление по административен ред, във връзка с настоящото производство. От събраните пред настоящата инстанция доказателства се установява, че фактически това е станало чак към 23.01.2026 г., когато СУМПС на подсъдимия е било иззето във връзка с друго влязло в сила спрямо него НП, с което му е наложено административно наказание ЛПУМПС за срок от 48 ч.- т.е. реално и фактически той не е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред във връзка с настоящето наказателно производство и във връзка с процесното деяние, поради което и не е налице основания да бъде приспаднато от така наложеното на подс.И. наказание от 3 години ЛПУМПС, каквото и да е било време, тъй като той фактически не е търпял нищо, а от момента, в който му е отнето фактически СУМПС това е станало във връзка с друга административно наказание, а не с оглед на наложената му ПАМ във връзка с процесното деяние. Ето защо и в тази част присъдата на СРС следва да бъде изменена. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.189,ал.3 НПК районният съд е осъдил подсъдимият В. И. да заплати направените по делото разноски на ДП и в СФ. Доколкото и пред въззивния съд са сторени такива във връзка с разпита на в.л.А., и доколкото присъдата на СР касаеща признаването на подс.И. за виновен по повдигнатото му обвинение следва да бъде потвърдена, то в негова тежест, следва да бъдат възложени и разноските, направени пред въззивния съд. СРС се е произнесъл и досежно събраните по делото ВД, като с оглед законовите разпоредби е преценил, че тестовата касета следва да остане по делото, за срока на съхранението му. А доколкото превозното средство принадлежи на подсъдимия, с оглед разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК, същото подлежи на отнемане, в полза на държавата. В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира други основания за нейното изменение или отмяна, поради което прие, че следва да бъде потвърдена с изключение на частта, с която и по реда на чл.59, ал.4 от НК от наказанието ЛПУМПС за срок от 3 години, съдът е приспаднал времето, през което подс.И. е бил лишен от това право по административен ред, тъй като не се установява това фактически да е било сторено. Така мотивиран и на основание чл. 334, т.3 и т.6 вр. чл. 338 НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, II въззивен състав