Решение № 285 от 26.4.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 5223/2022 г.

Производството е по реда на глава XXI НПК. С присъда от 04.07.2022 година по НОХД № 1349/2021 година, СРС, НО, 94-и състав е признал подсъдимия С. А. Р. /с установена по делото самоличност/ за виновен в това, че на 25.04.2020 г. в гр. София, ул. ••••••• в сградата на 05 РУ-СДВР, кабинет 209, упражнил адвокатска професия по смисъла на чл. 24 от Закон за адвокатурата, изразяваща се в явяването му като упълномощен защитник, вписан в Регистър на адвокатите на Република Кипър, на обвиняемия А.Х.С. по досъдебно производство № 2293МК-765/2020г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр.№12310/2020г. по описа на СРП за извършване на съответните процесуално следствени действия с обвиняемия (предявяване на постановление за привличане на обв. С. и разпит на обвиняемия С.), без да има съответна правоспособност по чл. 3 от Закон за адвокатурата - престъпление по чл. 324 ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 324 ал. 1 НК, вр. чл. 54 НК му е наложил наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева. На основание чл. 112 ал. 4 НПК съдът е постановил вещественото доказателство по делото - един брой адвокатска карта на името на С. А. Р., ЕГН ••••••••••, с № SАК2031 да бъде предадена на Софийска адвокатска колегия. На основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимият е осъден да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт сумата от 777 лв. /седемстотин седемдесет и седем лева/ - разноски в производството. Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили протест от прокурор при СРП и допълнение към него, жалба от защитника на подсъдимия и допълнение към нея. В постъпилия протест и допълнение представителят на държавното обвинение излага несъгласие единствено в частта относно наложеното на подсъдимия наказание и предлага първоинстанционната присъда да бъде изменена, като бъде наложено наказание лишаване от свобода. Според прокурора при индивидуализация на наказанието първоинстанционният съд е отчел предходната съдимост на подсъдимото лице, но е подценил обстоятелството, че предходните осъждания на дееца са свързани с функцията му на адвокат и насочени спрямо лица, изпълняващи служебна дейност в правосъдната система, както и обстоятелството, че настоящото деяние било извършено в изпитателния срок на предходно условно осъждане. Възприетият довод от първоинстанционния съд за изтеклия период от време от извършване на деянието като смекчаващо обстоятелство не се споделя от представителя на държавното обвинение, тъй като деецът добре е осъзнавал какво прави и не е си е наложил да се въздържа от такива действия, като е предприел неуспешни опити в съдебна фаза да оправдае действията си с нелогични твърдения и изопачаване на факти. В тази насока единственото смекчаващо отговорността обстоятелство се явявало доброто процесуално поведение на подсъдимия, което не се явявало достатъчно за приложение на по-лекото предвидено наказание глоба. Поддържа се, че следвало да бъдат отчетени отегчаващите вината обстоятелства- предходна съдимост, дързостта на деянието- обективирано пред свидетели и в присъствие на служебни лица. По изложените съображения според прокурора правилното наказание, което следвало да бъде наложено на подсъдимото лице, е лишаване от свобода, а не глоба. В постъпилата въззивна жалба и допълнение към нея защитникът на подсъдимия претендира неправилност на първоинстанционния съдебен акт и моли за неговата отмяна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. По същество се излагат оплаквания за превратно и противоречиво тълкуване на установени в хода на производството факти. Акцентира се, че св. Х. в качеството си на разследващ полицай е повдигнала порочно обвинение спрямо св. С., което не било в съС.ие на породи правни последици, в същото били сбъркани името на обвиняемото лице, адреса на същия, като при предявяване на това постановление и последващия разпит е участвал подсъдимият Р.. Спорни по делото били причините и поводът за участието на подсъдимия в посоченото действие, начина на легитимиране, имал ли е права на адвокат в Република Кипър към този момент, конституиран ли е в качеството на страна в процеса като защитник, има ли настъпил вредоносен резултат, каква е обществената опасност на деянието. Защитникът оспорва доводите на първата инстанция, че пороците в постановлението за привличане на обвиняем били технически по своя характер и е било в рамките на закона. Същите не били отстранени по обичаен за това начин, с корекция върху изготвеното постановление, а се е стигнало до изготвянето на ново постановление за привличане и нов разпит, с коригирано име на св. С.. При тези процесуални действия, с друг разследващ полицай-св. Х., обвиняемият С. е участвал със защитника си-св. Х.Г.. На следващо място защитникът оспорва извода на първоинстанционния съд, че упълномощаването на подсъдимия Р. от страна на св. С. е било в съответствие със законовите изисквания, тъй като същото не отговаряло на изискванията на чл. 93, ал. 2 НПК-липсвал подпис на упълномощения защитник-подсъдимият Р.. По-нататък в жалбата се излагат съображения, че съдът е кредитирал изцяло показанията на свидетелите Х., Х. и С.ов-служители на 05 РУ-СДВР, като качеството им на служители на МВР не ги правило автоматично достоверни свидетели, още повече, че в практиката на ВКС се приемало, че при анализа на показанията на полицейски служители следвало да се подхожда изключително внимателно, тъй като същите се явявали пряко или косвено заинтересовани. В тази насока се констатирали противоречия в показанията на св. Х. в частта относно цвета и съдържанието на адвокатската карта на подсъдимия Р., относно обстоятелствата около изготвяне на пълномощно в полза на подсъдимия, като същата наред с това установявала, че не е извършвала проверка по см. на чл. 92 НПК, а подсъдимият не е заявявал, че е вписан като адвокат в Република България. Според защитата необосновано първата инстанция не е възприела показанията на св. С., установяващи, че същият е подписал предоставените от разследващия документи, докато подсъдимият все още е изготвял пълномощно. В хода на производството не били събрани доказателства св. С. да е упражнил правото си да иска защитник, защитата му не се е явявала задължителна по смисъла на чл. 94 НПК. Съдът е приел, че участието на подсъдимия в производството се изразявало в разясняване на св. С. на правото му да откаже да дава обяснения и да поиска предявяване на материалите по разследването. По същество това са права на обвиняемото лице, законоустановени в чл. 55 НПК, които на основание чл. 219, ал. 3, т. 6 НПК се вписват в постановлението за привличане, като разясняването им не е било задължение на защитника, а на длъжностното лице, извършващо процесуалното действие. По отношение на св. Х. защитата акцентира на показанията, че не е запозната с чл. 11 и чл. 12 ЗА. Ако свидетелката е познавала закона и е направила проверката по чл. 92 НПК е нямало да допусне подсъдимия до участие в действието. Неправилно според защитника първоинстанционният съд е възприел показанията на св. К. С.ов, включително приобщените по реда на чл. 281 НПК, касаещи легитимирането на подсъдимия Р. пред свидетеля с българска адвокатска карта. Видно от извлечението от книгата за пропускателния режим в съответното районно управление подсъдимият Р., св. С. и св. Г. са вписани с данни по лична карта, а от извлечението било видно, че конкретни адвокати, посетили сградата на РУ са вписани с номерата на адвокатските им карти, което опровергавало показанията на Х. и С.ов, като в допълнение в показанията си св. Г. установявал, че не е видял подсъдимият да показва адвокатска карта, както и че 05 РУ- СДВР изисква лична карта при пропускателния режим. Неправилно първоинстанционният съд в рамките на обсъждане на доказателствата бил приел за недостоверни показанията на св. Г. и св. С. за проведен на 20.04.2020 година разговор за поемане защитата на св. А. С.. Това обстоятелство се установявало от показанията на посочените свидетели, а от друга страна в показанията св. Х. С. и А. С. сочат липса на спомен, а не, че не е провеждан разговор. От друга страна св. А. С. е логично да нямал спомен, тъй като е бил задържан в РУ, а Р. сочел, че е провел такъв разговор на път към 05 РУ-СДВР, веднага след телефонно обаждане от св. Х. С. и преди срещата със св. А. С.. Оспорват се изводите на първата инстанция досежно валидността на кипърската адвокатска карта на подсъдимия Р.. Поддържа се, че по делото са налице доказателства, че към месец май на 2020 гoдина подсъдимият фигурирал под № 53 в регистъра на Националната адвокатска камара на Кипър, както и че за 2020 година с 2 бр. платежни нареждания са платени такси към Кипърската адвокатска колегия за заплащане на застрахователна полица”Професионална отговорност” за 2020 година и за подновяване на идентификационна карта към колегията за 2020 година. От разпита на св. С. се установявало, че поради пандемията за 2020 година бил удължен срока за подновяване на лицензите за упражняване на адвокатска професия до 30.09.2020 година. Поради ограниченията в пътуването, въпреки че е бил платил изискуемите такси, подсъдимият не е посетил до 25.04.20 г. до Кипър и поради тази причина не е подновил картата си, т.е. не му е издадена нова на която да е отразена 2020 година. Това обаче не означавало, че не бил вписан за 2020 г. в Кипърска адвокатска колегия, както погрешно е приел първоинстанционният съд. По отношение на претенцията за липса на обществена опасност защитата излага съображения, че спрямо С. е било предявено негодно обвинение, налице било незаконно упълномощаване, като производството, в хода на което С. е бил привлeчен към отговорност е било прекратено през 01.2021 година. по обвинение за престъпление по чл. 355, ал. 2 НК поради липса на престъпление, а по обвинението за престъпление по чл. 270, ал. 1 НК С. бил оправдан. По реда на чл. 320, ал. 4 НПК до даване ход на делото във въззивната инстанция са постъпили допълнителни съображения към въззивната жалба от страна на подсъдимото лице. В същите по същество се оспорва подходът на първоинстанционния съд при проверка достоверността на гласните доказателствени средства и изводите за достоверност показанията на полицейските служители Х., Х. и С.ов, без да отчете служебните им функции и зависимостта на същите на прокурора, чиито нареждания и указания следва да изпълняват. В тази насока се сочи, че визираните полицейски служители в хода на разпита си не биха въвели твърдения, които да насочват на тяхна небрежност при изпълнение на задълженията им- Х. е могла да провери дали подсъдимият е можел да представлява св. С., подсъдимият бил заявил, че няма да представлява С., не е носил в себе си съответни пълномощни, а се е качил в кабинета като приятел на семейството и по причина, че бащата на С. не е бил допуснат, тъй като е нямал в себе си документ за самоличност. В регистъра на пропускателния режим в 05 РУ-СДВР въобще не било посочено подсъдимият да е посетил кабинета на разследващия полица, или да е ползвал служебна адвокатска карта. В хода на разпита си св. Х. е дала неверни и неточни сведения при описанието на служебната карта, което сочило, че същата въобще не била виждала последната. От показанията на св. С.ов се установявала практиката за описание на документа, с който се е легитимирало лицето, влизащо в районното управление, като се изисквали документ за самоличност, служебна карта или адвокатска карта, чиито данни следвало да бъдат отразени в регистъра. При преценка на тези съображения се обосновава извод за липсата на основания за зачитане показанията на св. Х. като обективни, тъй като, ако на св. С.ов е била показана служебна карта на адвокат от ЕС, то е следвало да обърне особено внимание и да я впише в дневника за посетители, каквито данни липсват. Х. от друга страна е следвало да поиска вписване на нейните реквизити било в пълномощното или в изготвените от нея документи. Освен това документът не е бил на "кипърски", а на гръцки и английски език, като името на подсъдимия се изписвало по различен начин, тъй като в гръцката азбука липсвала буквата "ъ". И тъй като посредством заявяване истинността на обстоятелствата, както са протекли визираните свидетели биха уличили себе си в дисциплинарни, административни нарушения или престъпление, то следвало да бъде подходено с недоверие към тези източници на гласни доказателства, тъй като същите защитавали личен интерес. Неправилни според доводите в допълнението към въззивната жалба били изводите на първата инстанция, че допуснатите неточности в постановлението за привличане на обвиняем не влияели върху валидността му, тъй като същите не биха могли да породят последиците, за които са съставени. Оспорват се и изводите на първата инстанция за правното значение на изявлението на св. А. С., че искал да бъде защитаван от адвокат Р.. В допълнение към горните съображения се излагат възражения относно оценката на свидетелските показания и основанията за дискредитиране показанията на св. А. С. като мотивите на съда, че последният нямало как да не знае квалификацията на деянието си и делото се явявало наказателно, а не административнонаказателно се явявали несъстоятелни. По същия начин се оспорват изводите на първата инстанция при анализа на последователността на провежданите телефонни разговори и наличието на противоречия в същите като целенасочени действия за установяване на минимални противоречия за формиране на генерален извод за недостоверност на свидетелските показания. Наред с изложените оплаквания в допълнението се сочи, че първоинстанционният съд не е анализирал дали и доколко действията на подсъдимия не попадали в хипотезата на чл. 13 НК при наличие на пандемична обстановка, при безпрецедентни и непознати до този момент мерки, като поощряващата норма на чл. 13 НК призовавала всеки да се притече на помощ, когато има някаква опасност, без да носи наказателна отговорност за това. По отношение на съставомерността на деянието като престъпление по чл. 324 НК се оспорва осъществяването му като фактически състав. Според развитите доводи към датата на вписване на подсъдимия като адвокат през 1999 година не е съществувало изискване за полагане на изпит за вписване. Съгласно чл. 6, ал. 3 от ЗА всеки може да се впише като адвокат без полагане на изпит при наличие на 5 годишен юридически стаж. Подсъдимият бил правоспособен юрист с над 20 години юридически стаж със съответни знания, опит, потвъредени надлежно чрез изпит, диплома и удостоверение. С оглед на това и при липса на мотив, умисъл, вредоносен резултат, имотна или друга облага съставът на чл. 324 НК не бил осъществен. За осъществяването му било необходима преследвана имотна облага, каквато в случая не била преследвана, а преследваната цел била единствено оказване на помощ на близко лице. От друга страна от приобщените в хода на следствието доказателства се установявало, че към датата на инкриминираното деяние били представени категорични доказателства, че Р. бил надлежно вписан в адвокатска колегия на страна-членка на ЕС- Република Кипър с валиден лиценз, който е удължен съгласно Закон за адвокатите в Република Кипър с оглед пандемичната обстановка. Наред с това следвало да бъде взето предвид, че разпоредбата на чл. 132, т. 6 ЗА предвижда дисциплинарно нарушение, изразяващо се в приемане и осъществяване на правна помощ не по установения ред от правоспособен адвокат, а не престъпление по чл. 324 НК. Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или вещи лица, както и събирането на нови доказателства. В производството пред въззивната инстанция от страна на защитата е представено и прието като писмено доказателство по делото заверено копие-извадка от ДВ на Република Кипър, съдържаща Закон за изменение на Закон за адвокатурата. В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът поддържа протеста и допълнението към него и изложените съображения, моли същият да бъде уважен. Счита за несъмнено доказано обвинението за престъпление по чл. 324, ал. 1 НК въз основа на събраните гласни и писмени доказателства. Същите според прокурора били надлежно обсъдени и съдът бил изпълнил задълженията си чл. 305, ал. 3 НПК. Поддържа се, че при определяне на наказанието съдът не бил съобразил обществената опасност на дееца, който макар и реабилитиран бил осъжданза две тежки умишлени престъпления с висока степен на обществена опасност, а деянието било обективирано в изпитателния срок по предходно осъждане. Следвало да бъде отчетено, че деянието било осъществено от подсъдимия в качеството му на защитник на подсъдимо лице. В този смисъл прокурорът предлага да се измени присъдата в частта относно наказанието, като бъде уважен подаденият протест, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Защитникът в съдебно заседание поддържа жалбата и допълнението към нея, като възпроизвежда доводите, подробно развити в същата. В допълнение сочи, че са представени пред въззивната инстанция писмени доказателства-извлечение от Закон за адвокатурата в Република Кипър, от който се установява, че с оглед пандемията от Ковид е удължен срокът на действие на адвокатските карти, като за разлика от българската адвокатура, не се издават нови, а се поставят стикери за валидност всяка година, тоест към датата на деянието подсъдимият е имал качеството на адвокат в Република Кипър. На следващо място защитникът поддържа несъставомерност на деянието по смисъла на чл. 324, ал. 1 НК, като нормата не можело да бъде тълкувана разширително. Законодателят въвеждал изискване за упражняване на професия или занаят без съответна правоспособност. Подсъдимият е юрист, завършил Софийски университет, с правоспособност, положил е държавен изпит. Моли да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по обвинението и да бъде оправдан. Защитата намира, че дори и да бъде прието формално престъпление по чл. 324, ал. 1 НК, то поради липсата на каквито и да е вредни последици е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК. Подсъдимият в съдебно заседание се придържа към становището на защитника. В допълнение излага доводи, че никога не е губил правоспособност, имал е ограничение да упражнява професия, но е бил редовно вписан в АК-Кипър като адвокат в този период, като акцентира на представени доказателства, установяващи удължаване срока на действие на адвокатските карти, поради пандемичната обстановка. Сочи, че посещението на районното управление е било по молба на близък и за подкрепа на бащата на св. А. С., като не е имал никакви намерения да се явява като защитник в производството. Поради липса на лична карта на бащата на св. С. е бил помолен от последния да се качи в кабинета, като разследващата е заявила, че св. С. нямало да дава обяснения. Поддържа, че е провел разговор с адв. Х.Г., който е следвало да встъпи в процеса като защитник и който поради почивния ден и епидемичната обстановка е бил лишен от възможност да се яви. По отношение на съдебното минало поддържа, че осъжданията са били резултат от правомерни негови действия и неправомерни такива от конкретни лица, довели до това обстоятелство. Акцентира, че с оглед професията си е имал съществен принос за обществото и моли да бъде оправдан по така повдигнатото обвинение поради несъставомерност. В последна дума подсъдимият моли да бъде оправдан. Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.314 от НПК и отчитайки спецификата на производството, намира за установено следното: За да постанови присъдата, която е предмет на настоящото въззивно производство, първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички относими към предмета на делото доказателствени материали, събрани в рамките на съдебното следствие, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281 НПК гласни доказателствени средства и писмени доказателства. Гласните и писмените доказателства и доказателствени средства са обсъдени по реда на чл.14 и чл.18 от НПК и внимателно преценени, съгласно чл.107, ал.5 НПК. Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства и способи за приобщаването им. Първата инстанция е направила изключително задълбочен и съответен на правилата на формалната логика и доказателственото право анализ на доказателствената съвкупност, довела до верни фактически и правни изводи. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав не намери основания за внасяне на изменение в установената от първата инстанция фактическата обстановка по делото и прие за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият С. А. Р. е роден на ••••••• в гр. София, българин, български гражданин, осъждан, неженен, трудово ангажиран, с адрес гр. София, бул. •••••••, ЕГН ••••••••••. Подсъдимият С. А. Р. има висше юридическо образование, придобита юридическа правоспособност и бил вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия на 14.04.1999г. въз основа на решение № 5/31.03.1999г. и постановление № 17/31.03.1999г. на Софийския адвокатски съвет. С присъда от 06.04.2016г. по НОХД № 5853/2015г. по описа на СРС, НО, 99 състав, потвърдена с решение от 22.12.2016 г. по ВНОХД № 2277/2016г. на СГС, НО, VI въззивен състав, в сила от 22.12.2016 г., подсъдимият С. А. Р. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 143 ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 НК, като му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от три години, чието ефективно изтърпяване било отложено с изпитателен срок от пет години. С решение на Апелативен съд - София по НОХД № 640/2017г., в сила от 14.07.2017г., производството по ВНОХД № 2277/2016г. на СГС било възобновено и наложеното на подсъдимия наказание било намалено на две години "лишаване от свобода", отложено с изпитателен срок от три години. С решение на Софийския адвокатски съвет по Протокол № 20/28.06.2017г. на основание чл. 22 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата подсъдимият С. Р. бил отписан от Софийска адвокатска колегия. Р. подал жалба срещу решението на Софийския адвокатски съвет пред Висшия адвокатски съвет, който с решение от 15.09.2017г. по преписка вх. № 1772/18.07.2017г. оставил жалбата му без уважение. Решението на Висшия адвокатски съвет било атакувано от подсъдимия пред Върховния касационен съд, който с решение № 218/17.01.2018г. по гр. дело № 4254/2017г. по описа на ВКС, III ГО, оставил без уважение жалбата на подсъдимия. От 18.01.2018г. подсъдимият С. А. Р. бил отписан от регистъра на Софийска адвокатска колегия. На 03.10.2017г. подсъдимият С. А. Р. бил вписан в регистъра на адвокатите в Република Кипър в Адвокатска колегия - Лимасол. На 24.11.2017г. бил вписан и в специалния регистър на практикуващите адвокати към Кипърската адвокатска колегия, предназначен за адвокати от ЕС, в качеството му на адвокат от Европейския съюз под peг. № Е.Е.168. Подсъдимият С. А. Р. подновил годишния си адвокатски лиценз за упражняване на адвокатска професия като адвокат, вписан в специалния регистър на практикуващите адвокати към Кипърска адвокатска колегия, за 2018г. и 2019г., но не и за 2020 година. Към 25.04.2020г. свидетелката А. Х. заемала длъжност "разследващ полицай" в група "Разследване на икономически престъпления" при 05 РУ - СДВР, находящо се в гр. София, на ул. "••••••• •••••••. Към същата дата по силата на Заповед № РД-01- 224/16.04.2020г. на Министъра на здравеопазването била въведена противоепидемична мярка, по силата на която било забранено влизането и излизането от територията на град София на автомобили, освен в предвидените изключения. За да напуснат територията на града, гражданите следвало да представят декларации, удостоверяващи целта на пътуването им. За контрол и изпълнение на заповедта на входно - изходните артерии на столицата имало разположени КПП-та. На 25.04.2020г. свидетелката Х. била назначена в състава на дежурна огледна група съгласно утвърдения график. Около обяд свидетелката А. Х. и други полицейски служители от състава на 05 РУ - СДВР били изпратени от дежурната част на сигнал на автомагистрала "Хемус", разклона преди село Яна, посока изход София, относно две лица, които преминали през разположените на изхода на града КПП, без да спрат. След като пристигнали на мястото и свидетелката Х. се запознала с фактическата обстановка, преценила, че са налице основанията по чл. 356 ал. 1 НПК за образуване на бързо производство и със съставяне на протокола за първото действие по разследването - разпит на свидетел, на 25.04.2020г. било образувано бързо производство № 765/2020г. по описа на 05 РУ - СДВР за престъпление по чл. 355 ал. 2 вр. ал. 1 НК. Със заповед за задържане peг. № 229зз/769 от 25.04.2020г. на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР свидетелят А.Х.С., роден на •••••••., бил задържан поради наличие на данни за извършено престъпление по чл. 355 НК и бил транспортиран в сградата на 05 РУ - СДВР. Свидетелят С. уведомил по телефон за своето задържане родителите си. Свидетелят Х. С. - баща на свидетеля А. С., се свързал по телефона с подсъдимия С. Р., с когото били семейни приятели и за когото знаел, че е адвокат, за да поиска съдействие във връзка със задържането на сина си. Подсъдимият С. Р. се обадил на свидетеля Х.Г. - адвокат от САК, практикуващ в областта на наказателното право, и го уведомил, че синът на негов приятел е задържан. Свидетелят Х.Г. обаче не могъл да се отзове в същия ден, тъй като имал семеен ангажимент. Подсъдимият С. Р. отишъл пред сградата на 05 РУ - СДВР, където се срещнал със свидетеля Х. С.. Междувременно свидетелката Х. посетила сградата на Софийска районна прокуратура, където докладвала на прокурор при СРП материалите по образуваното бързо производство и съгласувала постановление за привличане на свидетеля А.Х.С. в качеството на обвиняем по обвинение за престъпление по чл. 270 ал. 1 НК и по чл. 355 ал. 2 вр. ал. 1 НК. Когато се върнала в сградата на 05 РУ - СДВР, свидетелката Х. била уведомена от служителя на пост 1, осъществяващ пропускателния режим в районното управление, че едно лице пред сградата на районното управление е уведомило, че е адвокат на свидетеля А. С.. Свидетелката Х. излязла пред сградата на районното управление и попитала кои лица чакат във връзка със свидетеля А. С., при което свидетелят Х. С. казал, че е бащата на задържаното момче, а подсъдимият С. Р. казал, че той е адвокатът, който ще представлява А. С. и се представил като адв. Р.. Подсъдимият С. Р. се поинтересувал дали по отношение на свидетеля А. С. се изпълнява мярка за неотклонение, а свидетелката Х. му обяснила, че предстои предявяване на постановление за привличане в качеството на обвиняем и провеждане на разпит на обвиняем. Х. и Р. влезли в районното управление и заедно със свидетеля А. С. се качили в кабинет № 209 на втория етаж в сградата. Свидетелят А. С. устно потвърдил пред свидетелката Х., че желае да го представлява като адвокат подсъдимият С. Р.. Х. изискала от подсъдимия да представи пълномощно, както и адвокатска карта. Подсъдимият Р. първоначално поискал да представлява свидетеля А. С. въз основа на устно упълномощаване, но след като свидетелката Х. му обърнала внимание, че съгласно НПК упълномощаването следва да е в писмена форма, подсъдимият й казал, че си е забравил кочана с пълномощни, на което свидетелката Х. отвърнала, че ще го изчака да отиде и да го вземе. В крайна сметка, свидетелката Х. предоставила на подсъдимия С. Р. лист хартия за изготвяне на пълномощното. Подсъдимият С. Р. саморъчно изписал текста на пълномощното, в което посочил, че А. Х. С. упълномощава адвокат С. А. Р. - Адвокатска колегия - Кипър да го представлява по бързо производство № 765/2020г. по описа на 05 РПУ и изписал датата, а свидетелят А. С. се подписал. Подсъдимият С. Р. представил на свидетелката Х. адвокатска карта, издадена от Адвокатска колегия - Кипър с текст на гръцки език. Свидетелката Х. посочила в постановлението за привличане на обвиняем, че обвинението се предявява в присъствието на защитник адв. С. Р. - АК - Кипър, предявила постановлението за привличане в качеството на обвиняем на свидетеля А. С. и същото било подписано от нея като разследващ полицай, от свидетеля А. С. като обвиняем и от подсъдимия С. Р. като защитник. След това свидетелката Х. пристъпила към разпит на свидетеля А. С. като обвиняем. Подсъдимият обяснил на свидетеля С., че има право да откаже да дава обяснения, което и свидетелят направил и това било отразено в протокола за разпит на обвиняем. Подсъдимият С. Р. направил изявление, че желае да му бъдат предявени материалите по разследването след неговото приключване, което изявление разследващ полицай Х. също отразила в протокола за разпит на обвиняем. Протоколът за разпит на свидетеля А. С. като обвиняем бил подписан от свидетелката Х. като разследващ полицай, от свидетеля А. С. като обвиняем и от подсъдимия С. Р. като защитник. След предявяване на обвинението в 17: 20 часа на 25.04.2020г. свидетелят А. С. бил освободен. Когато подреждала материалите по бързото производство, свидетелката Х. установила, че в постановлението за привличане на обвиняем и в протокола за разпит е допусната техническа грешка при изписване фамилията на обвиняемия, като свидетелят А. С. бил посочен като А. С.ов. С постановление на прокурор при СРП от 07.05.2020г. било постановено разследването по бързо производство № 765/2020г. по описа на 05 РУ - СДВР, пр. пр. № 12310/2020г. да се извърши по общия ред. Досъдебното производство било възложено на свидетеля А. Х. - разследващ полицай при 05 РУ - СДВР. Поради допуснатата техническа грешка в постановлението за привличане и необходимостта от прецизиране на обвинението, свидетелят Х. решил да извърши ново привличане и в телефонен разговор уведомил свидетеля А. С., че следва да се яви в сградата на 05 РУ - СДВР. Свидетелят А. С. от своя страна уведомил подсъдимия С. Р., а той - свидетеля Х.Г.. На 19.05.2020г. тримата се срещнали пред сградата на 05 РУ - СДВР. На влизане в сградата на 05 РУ - СДВР тримата представили личните си карти на свидетеля К. С.ов, който отговарял за пропускателния режим в районното управление като пост 1А. Свидетелят С.ов записал номерата на личните им карти в книгата за пропускателния режим. Свидетелят Х.Г. представил и адвокатска карта. На входа на районното управление подсъдимият С. Р. също представил адвокатска карта, издадена от Софийска адвокатска колегия с № ••••••• с поставен холограмен стикер за 2018 година. В кабинета на разследващ полицай Х. било представено пълномощно, с което свидетелят А. С. упълномощавал адв. Х. Г. да го представлява по наказателното производство. Предварително свидетелят А. Х. бил изискал информация от Висшия адвокатски съвет по отношение адвокатската правоспособност на подсъдимия С. Р., откъдето му отговорили, че подсъдимият Р. е отписан от регистрите на САК на 18.01.2018г., не бил вписан в друга адвокатска колегия на територията на страна и в Единния регистър на чуждестранните адвокати. Свидетелят А. Х. уведомил свидетелите А. С. и Х.Г., както и подсъдимия С. Р., че последният не може да представлява като упълномощен защитник свидетеля А. С.. Тогава подсъдимият Р. представил и на свидетеля Х. адвокатска карта, издадена на негово име от АК - Кипър, а свидетелят Х.Г. заявил, че именно защото подсъдимият Р. е вписан в чуждестранна адвокатска колегия, той се явява заедно с него. След това в кабинета на свидетеля Х. влезли служители от Икономическа полиция и помолили подсъдимия Р. да ги придружи, а след като подсъдимият Р. напуснал кабинета, свидетелят Х. продължил работата си по ДП № 765/2020г. по описа на 05 РУ - СДВР, пр.пр. № 12310/2020г. по описа на СРП. Гореизложената фактическа обстановка се установява несъмнено от събраните в хода на производството доказателствени средства, имащи отношение към главния факт в процеса-обясненията на подсъдимия С. Р., показанията на свидетелите А. Х., А. Х. /вкл. и частично приобщени от досъдебното производство на основание чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 2 НПК/, К. С.ов /вкл. приобщени в цялост от досъдебното производство на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 НПК/, Х.Г., А. С. /вкл. и частично приобщени на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 1 и т. 2 НПК/, Х. С., С.Г. С., писмени - писмо от Адвокатски съвет на Република Кипър, ведно с превод на български език, материали по ДП № 765/2020г. по описа на 05 РУ - СДВР, сред които и постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 25.04.2020г., протокол за разпит на обвиняем от 25.04.2020г., пълномощно от 25.04.2020г., постановление за привличане на обвиняем от 07.05.2020г., отговор от Висш адвокатски съвет, извадка от Единния регистър на българските адвокати по партидата на С. А. Р., протокол за доброволно предаване, копие на страници 48 и 49 от "книга за пропускателния режим на Пост 1", водена в 05 РУ - СДВР, отговор от Софийски адвокатски съвет ведно с приложения, сред които извлечение по протокол № 20/28.06.2017г. на заседание на Софийски адвокатски съвет, жалба от С. Р., решение на Висш адвокатски съвет от 15.09.2017 г., извлечение от книга за пропускателния режим в 05 РУ - СДВР, препис на решение № 218/17.01.2018г. по гр. дело № 4254/2017г. по описа на ВКС, III ГО, отговор, получен от Република Кипър чрез европейска заповед за разследване на гръцки език и в превод на български език, справка от регистъра на адвокатите от интернет страница на Висшия адвокатски съвет към 15.05.2022г., констативен протокол от 19.05.2020г. с нотариална заверка per. № 4292, том II, акт № 157 на нотариус М. с peг. № 053 в регистъра на Нотариалната камара, ведно с разпечатка на интернет страница на Кипърска адвокатска колегия, 2 броя платежни нареждания за заплащане на такси за подновяване на идентификационна карта към Кипърска адвокатска колегия и за подновяване на застрахователна полица "Професионална отговорност" ведно с превод на български език, копие-извадка от ДВ на Република Кипър, съдържаща Закон за изменение на Закон за адвокатурата, справка за съдимост, веществено доказателство - един брой адвокатска карта на името на С. А. Р. с № •••••••. Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение. В производство са събрани по съответния процесуален ред необходимият и възможен обем доказателствени средства от гледна точка на предмета на обвинението, необходими за правилното изясняване на фактите от значение за разкриване на обективната истина по делото, които са всестранно, задълбочено и логически вярно обсъдени от първата инстанция. Проверката на доказателствения анализ сочи, че районният съд не е подценил или игнорирал част от доказателствата за сметка на други, като доказателствата и доказателствените средства са ценени според действителното им съдържание. Контролираният съд е изпълнил и задължението си, вменено му с чл.305, ал.3, изр.2 НПК при противоречиви доказателства да отговори на въпросите, защо дава вяра на едни от тях, а други отхвърля. В обобщение изводите за релевантните обстоятелства и факти са формирани точно в съответствие с информацията от събраните доказателствени средства, а изводите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като не е допуснато избирателно третиране на фактически обстоятелства или едностранчивост в подхода. Предвид изложеното настоящият съдебен състав споделя изяло анализа на доказателствените източници, изложен в мотивите към присъдата. Същият е подробен, задълбочен, аналитичен, съответен на правилата на формалната логика и доказателственото право и се възприема от настоящата инстанция. Правилно първоинстанционния съд е констатирал, че преки доказателствени източници на доказателства от гледна точка на главния факт в процеса се явяват показанията на св. Х. и св. А. С.. Същите са подложени на внимателен анализ, съпоставка и оценка с останалите гласни доказателствени източници. Обосновано е констатирана досежно показанията на св. Х. последователност, логичност и съотвествие с останалите доказателствени средства-показанията на св. С.ов, св. Х. и показанията на св. А. С. в приобщените от досъдебното производство части на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК. Законосъобразно и обосновано съдът е констатирал противоречия в показанията на св. А. С., Х.Г. и Х. С., като правилно е приел, че същите целят да обслужат защитната теза на обвиняемото лице, чийто обяснения правилно са ценени като средство за защита. Първата инстанция законосъобразно е използвала процесуалния подход при проверка на доказателствените средства съпоставка на показанията на свидетелите не само по отношение на главния факт, но и по отношение на контролни факти, като съображенията са пълни, всестранни, обективни и по същество обосновани, като се възприемат и от настоящата съдебна инстанция без наличие на основания за внасяне на промяна в доказателствените изводи. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани / в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Неоснователни са релевираните възражения, застъпени от защитника и подсъдимия за наличието на противоречия в показанията на св. Х. досежно цвета и съдържанието на адвокатската карта, представена от подсъдимия. Свидетелката в хода на проведения разпит в съдебно следствие не е заявявала, че адвокатската карта е била на кипърски език, а на гръцки език, имала е снимка на подсъдимия и я оприличава на българска адвокатска карта, в каквато насока са и показанията на св. Х.. В този смисъл не се констатират вътрешни противоречия в показанията на свидетелката, даващи основания да се приеме предубеденост или заинтересованост. Обстоятелството, че същата е служител на МВР, наред със св. С.ов и св. Х. не води априори до извод за заинтересованост на посочените свидетели с цел обслужване на обвинителната теза. Доколкото посочената група свидетели е последователна в показанията си относно въпросите, включени в предмета на делото настоящата инстанция не намира основания да се приеме недобросъвестност и да изключи същите от доказателствената маса като недостоверни, още повече, че свидетелката в хода на разпита си сочи и неизгодни за себе си факти, а именно че не познава разпоредбите на чл. 11 и чл. 12 ЗА и че не е извършвала проверка в Единния регистър на чуждестранни адвокати относно вписването на подсъдимия в същия. Свидетелката добросъвестно изяснява и причината, поради която подсъдимият е бил вписан с името "Р."-погрешно разчитане на името в пълномощното. По отношение възраженията за дискредитиране показанията на св. С. досежно съставяне постановлението за привличане на обвиняем и разпит преди съставяне на писмено пълномощно от страна на свидетеля в полза на подсъдимия, настоящият състав констатира, че същите се явяват неоснователни. Правилни и съответни на правилата на формалната логика са изложените съображения от първа инстанция в тази насока и се възприемат и от настоящия съдебен състав. Неоснователни са възраженията по отношение доказателствените изводи за наличието на основания за кредитиране показанията на св. С.ов по отношение легитимацията на подсъдимия с адвокатска карта. На първо място тези показания се подкрепят и от показанията на св. Х., а обстоятелството, че в книгата за пропускателния режим не е отразен номер на адвокатска карта на подсъдимия Р. не опровергават показанията на св. С.ов. Същият в разпита си в досъдебното производство не сочи да е записал лицето Р. с номер на служебна карта, а с номер на личен документ, както е сторено и по отношение на св. Г. и св. А. С.. Както е изяснено в хода на следствието от св. С.ов практиката в 05 РУ-СДВР е да се записват посещаващите го лица с номер на документ за самоличност и имена, съществуват случаи и на записване на посетител-адвокат с номер на адвокатска карта, а в случаите на представяне на адвокатска карта и документ за самоличност се отразява номер на документ за самоличност. В този смисъл съдът не констатира основания за дискредитиране показанията на св. С.ов, както правилно е приел и районен съд. При правилно установена фактическа обстановка, дължаща се на на верен, пълен, обективен и всестранен доказателствен анализ, съответен на процесуалните правила и правилата на формалната логика, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи относно обективната и субективна съставомерност на деянието, обективирано от подсъдимия Р. като престъпление по чл. 324, ал. 1 НК. Непосредствен обект на посегателство при престъплението по чл. 324, ал. 1 НК са обществените отношения, свързано с опазването на реда и общественото спокойствие. Изпълнителното деяние се обективира чрез действие по осъществяване на функции, попадащи в обхвата на определена професия или занаят, за изпълнението на които са въведени нормативно установени изисквания, които следва да бъдат изпълнени по предвидения за това ред, вследствие на което е налице възникнала и призната правоспособност за тяхното изпълнение. Несъмнено доказано е от обективна страна, че подсъдимият Р. на 25.04.2020г. в гр. София, ул. "••••••• •••••••, в сградата на 05 РУ - СДВР, кабинет 209, е упражнил адвокатска професия по смисъла на чл. 24 от Закона за адвокатурата, изразяваща се в явяването му като упълномощен защитник, вписан в Регистър на адвокатите на Република Кипър, на обвиняемия А.Х.С. по досъдебно производство № 2293МК-765/2020г. по описа на 05 РУ - СДВР, пр. пр. № 12310/2020г. по описа на СРП за извършване на съответните процесуално следствени действия с обвиняемия (предявяване на постановление за привличане на обвиняемия С. и разпит на обвиняемия С.), без да има съответна правоспособност по чл. 3 от Закона за адвокатурата. Правилно първоинстанционният съд е изследвал относимите към случая правни норми на чл. 3, ал. 1, чл. 24, ал. 1 от Закон за адвокатурата, предписващи кои лица могат да упражняват професията на адвокат на територията на Република България и кръгът от действия включени във визираната професия. Последователно първоинстанционният съд е съобразил и специалните разпоредби на чл. 91, ал. 1 и чл. 97, ал. 1 НПК, свързани с участието на адвокат като защитник на обвиняемото лице. Законосъобразно и обосновано е констатирано от правна страна, че подсъдимият Р. е осъществил процесуално представителство на свидетеля А. С. като негов упълномощен защитник на 25.04.2020г. при предявяване на постановлението за привличането му в качеството на обвиняем по ДП № 765/2020г. по описа на 05 РУ - СДВР, пр. пр. № 12310/2020г. по описа на СРП и при провеждане на разпита му като обвиняем, като в качеството на негов защитник му е дал устна консултация дали да се възползва от правото си да откаже да дава обяснения и е поискал да бъде призован за предявяване на материалите по разследването. При това положение първият елемент от обективна страна от гледна точка съставомерността на деянието се явява осъществен, тъй като деецът е упражнил професия на адвокат. Първоинстанционният съд е обсъдил и дал отговор на възраженията на защитата по отношение на валидността на упълномощаването на подсъдимия и постановлението за привличане на обвиняем от 25.04.2020 година, като доводите на първата инстанция са правилни и се споделят от настоящия съдебен състав. Действително разпоредбата на чл. 93, ал. 2 НПК предвижда упълномощаването да бъде извършено в писмена форма и да бъде подписано от обвиняемия и защитника, като в конкретния случай писменото пълномощно е било подписано само от обвиняемия. Правилно обаче първоинстанционният съд е съобразил, че волята на обвиняемия да бъде защитаван от подсъдимия Р. е била ясно изразена, както устно, така и писмено, включително и в постановлението за разпит на обвиняемо лице. В допълнение следва да се посочи, че постановлението за привличане на обвиняеми и за разпит на обвиняем са били попдисани от страна на подсъдимия в качеството му на защитник, като по този начин същият е изразил съгласието си да бъде защитник на подсъдимото лице, каквато всъщност функция процесуални закон придава на подписването на пълномощно от странна на защитника. Предвид тези съображения, а и с оглед обстоятелството, че подсъдимият реално, а не формално е осъществил на функцията на защитник -консултирал е свидетеля С., като му е разяснил правото да откаже да даде обяснения и е поискал предявяване на материалите по разследването е налице съставомерно упражняване на професия. Ирелевантно за съставомерността на престъплението е дали защитата на подсъдимия е била задължителна или не. Основно право на обвиняемия е да ползва защитник по свой избор независимо от вида на защитата. След като е упражнил това право, а участващият защитник е неправоспособен е налице състав на престъпление по чл. 324, ал. 1 НК. Не се споделя възражението за невалидност на действието по разследване- привличане на обвиняем от 25.04.2022 година, с оглед посочването на друга фамилия на обвиняемия-С.ов, вместо С., както и друг град по местоживеене-Бургас, вместо София. Валидността на действието по разследване би била под въпрос, ако действието е извършено от некомпетентен орган или извън установените в НПК срокове за провеждане на разследване. В конкретния случай се касае до технически грешки, които по никакъв начин не влияят върху надлежното привличане на свидетеля по настоящото дело А. С. като обвиняем, нито върху разпита му в това процесуално качество, още повече, че основната и несъмнена идентификация на българския гражданин е единния му граждански номер, който в конкретния случай е надлежно посочен. Наред с правилните правни изводи досежно обстоятелството, че подсъдимият Р. на 25.04.2020 г. е осъществил процесуалното представителство на свидетеля А. С., извършвайки действия, включени в съдържанието на адвокатската професия, обосновани и съответни на закона са изводите на първоинстанционния съд, че подсъдимият не е имал необходимата правоспособност да упражнява професията на адвокат-защитник в наказателното производство към инкриминираната дата, поради което е налице и другият елемент от обективна страна, дефиниращ деянието като престъпление по смисъла на чл. 324, ал. 1 НК. Подсъдимият Р. е с висше, юридическо образование, придобита юридическа правоспособност, като е придобил и адвокатска правоспособност и е вписан в регистрите на САК на 14.04.1999 година като адвокат. На 18.01.2018 г. на основание чл. 22 ал. 1 т. 2 ЗА поради възникване на обстоятелство, което съставлява пречка за упражняване на адвокатска професия по чл. 5 ал. 1 т. 1 ЗА, а именно осъждането му на наказание "лишаване от свобода" за извършено умишлено престъпление от общ характер по НОХД № 2277/2016 година на СГС е отписан от Софийска адвокатска колегия. Отчитайки това обстоятелство несъмнено се установява, че към датата на деянието-25.04.2020 година подсъдимият Р. не е притежавал правоспособност да упражнява професията на адвокат на територията на Република България. По повод възраженията на защитата и подсъдимия касателно адвокатската правоспособност и обстоятелство, че веднъж придобита същата няма как да бъде изгубена първата инстанция е изложила подробно и съответни на закона и съдебната практика съображения. В тази насока правилно е проведен разграничителен критерий между общата юридическа и адвокатска правоспособност, правилно съдът се е позовал на решение № 227 от 19.12.2017г. по н.д. № 811/2017г. на I НО на ВКС, разглеждащо като последица отписване от регистрите на адвокат на основание чл. 22 ал. 1 т. 3 ЗА, макар и за определен срок и на друго основание. Върховният касационен съд е отбелязал в посоченото решение, че за срока на лишаването от право лицето не е загубило качеството си на адвокат, но е загубило правото да упражнява професията за срока на наказанието, с изтичането на който това право се възстановява, и като е осъществило в срока на наложеното наказание дейности по чл. 24 ал. 1 ЗА, лицето е реализирало престъпния състав по чл. 324 ал. 1 НК. Неоснователна е тезата на защитата, че в случая следва да се приложи затъпеното в ТР № 31 от 16.10.1969г. по н.д. № 29/1969г. на ОСНК второ предложение "упражняването на занятие от неправоспособно лице без разрешение също представлява нарушение на установения обществен ред, но то не е престъпление по смисъла на чл. 324, ал. 1 НК, а следва да се санкционира по административен ред" тъй като съгласно посоченото вече решение на ВКС даденото в него тълкуване "по-скоро разграничава доскорошна към онзи момент съдебна практика по отменения аналогичен текст на чл. 279, ал. 1 от НК от 1956 година (отм., ДВ, бр. 26 от 1968 година) и акцентира върху водещото значение на признатата по съответния ред подготовка за правилното упражняване на определена професия или занаят, отколкото на административното разрешение, което в известни случаи се дава за упражняване на занаята." Съответни на закона са изводите на първата инстанция и по отношение дейността на подсъдимото лице като адвокат от ЕС-член на Адвокатска колегия-Лимасол при Република Кипър. Подробно, мотивирано и в съотвествие с международната и вътрешноправна рамка съдът е достигнал до извода, че подсъдимият не може да упражнява адвокатска професия на територията на страната в качеството му на чуждестранен адвокат и адвокат от ЕС. На първо място правилно е анализирана правна рамка на чл. 10 от Закон за адвокатурата, регламентираща явяването на чуждестранни адвокати по дело на територията на Република България; чл. 11-19б от Закон за адвокатурата, касаеща дейността като адвокат на територията на Република България на граждани на държави-членки на ЕС, ЕИП или Конфедерация Швейцария, както и разпоредбата на чл. 1 параграф 2 б. "б" от имплементираната чрез Закона за адвокатурата Директива 98/5/ЕО. Правилно е посочено, че подсъдимият не попада в хипотезата на чл. 10, ал. 1 от ЗА, тъй като не е гражданин на чужда държава, който е придобил адвокатска правоспособност съгласно законодателството на страната си. В съответствие със закона е посочено и че подсъдимият не може да упражнява адвокатска професия на територията на Република България въз основа на членството си като адвокат от ЕС в АК-Лимасол, Република Кипър. Както правилно е посочил районният съд подсъдимият не е придобил адвокатска правоспособност съгласно законодателството на някоя от тези държави по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗА, в случая на Република Кипър, като правоспособността е придобита в Република България, която се явява държава-членка по произход, а не приемаща държава-членка по смисъла на Директивата. В този смисъл вписването на лицето като адвокат от ЕС в АК-Лимасол, Република Кипър, която се явява приемаща държава-членка го оправомощава да осъществява професия като адвокат от ЕС само на територията на приемащата държава-членка-Република Кипър, но не и на територията на Република България в качеството на адвокат от ЕС. Отчитайки тези правни положения и изводите, че подсъдимият към датата на деянието не е имал право да упражнява адвокатска професия нито като адвокат, вписан в регистрите на българската адвокатура, нито като адвокат от ЕС, то ирелевантно за съставомерността на деянието е обстоятелството дали към датата на деянието подсъдимият е имал валиден лиценз на адвокат от ЕС в АК-Лимасол, Република Кипър. За пълнота на изложението въззивната инстанция намира за необходимо да посочи, че е верен изводът на контролирания съд, че към датата на деянието подсъдимият не е бил подновил лиценза си като адвокат от ЕС на територията на Република Кипър. Представеното пред въззивния състав писмено доказателство-извадка от заверено копие-извадка от ДВ на Република Кипър, съдържаща Закон за изменение на Закон за адвокатурата не дава основание за промяна на изводите на първата инстанция. Действително от приложеното писмено доказателство се установява, че правото за издаване на годишен лиценз за адвокат за 2020 година може да бъде изплатено до 30.09.2020 година включително. Предоставянето на допълнителен срок за плащане на вноски за издаване на годишен лиценз обаче не води до удължаване действието на издаден лиценз, като видно от показанията на св. С., както и приложените въз основа на европейската заповед за разследване писмени доказателства лицензът на подсъдимия не е бил подновен за 2020 година. Законосъобразно и обосновано съдът от първа инстанция е анализирал и относимите разпоредби на чл. 16 и чл. 19б от Закон за адвокатурата, регламентиращи съответния ред за правомерно упражняване на територията на Република България на професия адвокат от ЕС /трайно установяване и временно упражняване на адвокатска професия/. Позовавайки се на верен анализ на законовата рамка и приложения в хода на производството отговор от Висш адвокатски съвет изх. № 466/13.05.2020 година правилно районният съд е констатирал и че подсъдимият не е подавал молба за вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати и не е вписан в същия, нито пък писмено уведомление до съответния адвокатски съвет временно упражняване на адвокатската професия на територията на страната, което е задължителна предпоставка за упражняване на професия на адвокат на територията на Република България. Отчитайки всички изложени правни съображения и съобразявайки правилността на правните изводи досежно съставомерността на деянието по чл. 324, ал. 1 НК настоящата инстанция приема, че подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на визираното престъпление. Неоснователни са възраженията на подсъдимия, че за съставомерността на деянието е необходимо действието по чл. 324, ал. 1 НК да преследва неправомерна цел, а именно имотна облага, каквато в случая липсвало. Нормата на приложимия материален закон следва да се тълкува с оглед действителното съдържание, апри прочита на състава от НК се установява, че същият не предвижда като елемент преследването или набавянето на имотна облага. Първоинстанционният съд е дал законосъобразен отговор и на възраженията на защитата, подновени в допълнението на въззивната жалба относно действията на св. Х., която е допуснала до участие подсъдимият в качеството му на защитник без да извърши проверка относно правоспособността му и не е отстранила последния по реда на чл. 92 НПК. Както правилно е посочил първоинстанционния съд свидетелката е предприела действия по установяване адвокатската правоспособност на подсъдимия и наличието на представителна власт, като е изискала да й представи адвокатска карта и пълномощно, което подсъдимият е сторил. Обстоятелството, че същата не е извършила проверка в регистъра не освобождава подсъдимия от наказателна отговорност, поради изключващи вината или обществената опасност обстоятелства. От субективна страна подобно на първоинстанционният съд настоящият състав приема, че подсъдимият е действал с пряк умисъл-съзнавал е обществената опасност на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е целял същите. Подсъдимият е съзнавал, че не притежава към момента на деянието адвокатска правоспособност, както и че упражнява професия на адвокат без такава в качеството му на защитник на св. А. С. при привличането му по досъдебно производство в качеството на обвиняем и при разпита му в това качество, като е целял това. Съдът от първа инстанция подробно е обсъдил и възможността за приложение на чл. 9, ал. 2 НК в конкретния случай, като е изложил подробни, всестранни и съответни на закона правни съображения за неприложимост на визираната разпоредба. Правилно е съобразено, че обществената опасност на деянието не се характеризира с малозначителност, изключваща обществената опасност, като и че обществената опасност на деянието не е явно незначителна. Конкретното престъпление е формално по своята характеристика и като такова на просто извършване поставя в опасност гарантираните от наказателноправната норма обществени отношение, като законът не свързва с осъществяването му настъпването на конкретна вреда. Правилно първоинстанционният съд е възприел като основа за преценка обекта на посегателство, степента на засягането му, характеристиките на конкретното деяние, данните за личността на дееца, отразяващи се на обществената му опасност, последиците от деянието. Обосновано първата инстанция, а и на собствено основание настоящият съдебен състав съобрази от гледна точка на обекта и степента на засягане, че правомерното упражняване на адвокатската професия е гарант за правната сигурност и за нормалното функционирането на правовата държава. В конкретния случай с деянието е засегнато законосъобразното развитие на наказателното производство, тъй като ненадлежно участие на защитник при изрично желание на обвиняемия за това налага повторно извършване на действията по разследване- в тази насока са засегнати действията на органа на наказателно преследване, а от друга страна правата на обвиняемото лице. Следва да бъде отбелязано, че извън съставомерното деяние, подсъдимият се е явил за участие в действия по разследване и на 19.05.2020 година съвместно със св. Г. и св. С., като единствено действията на св. Х. по проверка правоспособността на подсъдимия са предотвратили още един случай на упражняване на адвокатска професия без съответна правоспособност от страна на подсъдимия. Правилно са отчетени и данните за личността на подсъдимия като спомагателен критерий за преценка обществената опасност, като към датата на деянието подсъдимият е бил осъждан за намиращи се в условията на съвкупност по смисъла на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК престъпления-такова по чл. 143, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, насочено спрямо съдия от ВАС по повод изпълнение на службата му и по чл. 143, ал. 1 НК насочено спрямо свидетел по досъдебно производство, като деянието по настоящото производство се явява обективирано в изпитателен срок. Правилно е посочено, че подбудите, на които акцентира подсъдимия - да окаже помощ на свой близък предвид и пандемичната обстановка не дефинират деянието като малозначително по начин, че да се изключи обществената опасност, или като такова, чиято обществената опасност е явно незначителна. Целеният резултат е можел да бъде постигнат и по правомерен начин, чрез подбор на правоспособен адвокат, който да предостави правна защита и съдействие на обвиняемия в процесния случай. В този смисъл и не е налице каквото и да е основание за обсъждане на приложимост на чл. 13 НК още повече, че не съществувала конкретна опасност за лични блага на св. Х.. Нормата, на която подсъдимият се позовава в допълнението към въззивната жалба, а именно чл. 132, т. 6 ЗА действително предвижда дисциплинарна отговорност в хипотеза, в която е приета и осъществена правна помощ от адвокат не по установения за това ред. Нормата по същество предвижда дисциплинарна отговорност на адвоката и е отделно основание за носене на отговорност за дисциплинарно нарушение, като по никакъв начин не съставлява пречка за ангажиране на наказателна отговорност в случай на деяние, съставомерно по смисъла на чл. 324, ал. 1 НК от страна на субекта. Аналитичната дейност на съда при определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия съответства на законовите изисквания, което е довело до правилно определяне вида на наказанието и справедливо отмерване на мярата наказателна репресия, която следва да бъде използвана срещу подсъдимия. В този смисъл и протестът на прокурора при СРП, поддържан в съдебно заседание от СГП се явява неоснователен. Правилно първоинстанционният съд е съобразил, че за престъплението по чл. 324, ал. 1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода за срок до една година или глоба от сто до триста лева Правилно първоинстанционният съд е приел като отегчаващи отговорността обстоятелства предходната съдимост на подсъдимия, като е отчел вида на престъпленията и не е подценил обществената им опасност, както и че деянието е обективирано в изпитателен срок. Правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства са съобразени подбудите за извършване на деянието, значителния период от време от извършване на предходните деяния до датата на обективиране на процесното такова и доброто процесуално поведение на подсъдимия. Следва да бъде отчетено наред с това, че престъплението, за което се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия не е тежко и като такова не се отличава с висока степен на обществена опасност, реално действията по разследване, в рамките на които е участвал подсъдимия са били повторно извършени с оглед необходимостта и от прецизиране на обвинението и отстраняване на първоначално допуснати технически грешки, като създадените затруднения пред развитието на наказателното производство не са особено съществени. Следва да бъде отчетено и че правоспособността на подсъдимия като адвокат е била възстановена като същият е бил вписан в АК-гр. Перник от 02.12.2020 година с решение на АС № 10/29.11.2020 година. Отчитайки така посочените обстоятелства пряко относими към вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия настоящият съдебен състав намира, че наложеното на подсъдимия наказание глоба в максималния размер от триста лева е определено в съответствие със закона, явява се справедливо и ще постигне в пълен обем целите на наказанието по чл. 36 НК. Правилно на осн. 112, ал. 4 НПК първоинстанционният съд е постановил приобщената като ВД един брой адвокатска карта на името на подсъдимия С. А. Р. с № •••••••, издадена от Софийска адвокатска колегия, запечатана в полиетиленов плик на л. 24 от материалите по досъдебното производство да бъде предадена на Софийска адвокатска колегия. Правилно и с оглед изхода на делото на осн. чл. 189, ал. 3 НПК разноските по делото в размер на 777 /седемстотин седемдесет и седем/ лева са възложени в тежест на признатия за виновен подсъдим. Воден от гореизложеното, и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК, Софийски градски съд, НО, IX въззивен състав