Решение № 351 от 2.11.2021 г. на Административен съд - Враца по дело № 340/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Постъпила е касационна жалба от „Т.Т.“ АД •••, предявена чрез пълномощника • М.Д. против РЕШЕНИЕ №260041/12.05.2021г., постановено по АНД №511 по описа за 2020г. на Районен съд - Бяла Слатина, с което е изменено Наказателно постановление №06-001322/15.10.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Враца, за налагане на наказание имуществена санкция от 3 000/три хиляди/ лева, като санкцията е намалена на 1 500/хиляда и петстотин/лв. С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска се оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което обжалваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло, по изложени съображения в касационната жалба. Направено е искане за разноски. В с.з. касаторът, чрез • Д. моли за отмяна на обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени съображения в касационната жалба. Претендират се разноски, съгласно представен списък. Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител • М.К. в писмена защита и в съдебно заседание оспорва същата и иска отхвърлянето й като неоснователна, като изтъква съображения, че решението на Районния съд е правилно и при постановяването му не са допуснати твърдените в касационната жалба нарушения. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а също така е оспорено адвокатското възнаграждение, заплатено от касатора поради неговата прекомерност. Участващият в касационното производство прокурор дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението правилно. Безспорно е установено, че към 10.09.2020г. не е имало разработена инструкция, както и по време на проверката. Не е налице нарушение на материалния закон. Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след извършване на служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Предмет на делото е РЕШЕНИЕ №260041/12.05.2021г., постановено по АНД №511/2020г. на Районен съд - Бяла Слатина, с което е изменено Наказателно постановление №06-001322/15.10.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Враца, за налагане на наказание имуществена санкция от 3 000/три хиляди/ лева на основание чл.399 и чл.416, ал.5 от КТ вр. чл.55 от ЗЗБУТ и във вр. с чл.413, ал.2 от КТ за нарушение на чл.166, ал.1 от Наредба № 7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване на „Т.Т.“ АД •••, с ЕИК •••••••••, като санкцията е намалена на 1 500/хиляда и петстотин/лева. При постановяване на съдебния си акт въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Законосъобразен е изводът, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Видно от съдържанието на АУАН и НП, същите съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН. Посочената за нарушена норма на чл.166, т.1 от Наредба №7/99г. за минималните изисквания на ЗБУТ в акта и НП, която норма няма точки, вместо ал.1 на чл.166 от Наредбата в каквато насока се прави възражение от касатора не представлява съществено процесуално нарушение, което да накърни правото на защита на нарушителя, а от там и до неяснота на извършеното нарушение. Описанието на нарушението е подробно, ясно е в какво се изразява административнонаказателното обвинение, поради което правото на защита на дружеството не е нарушено. В тази насока и изводите на въззивния съд са правилни, а възраженията на касатора са неоснователни Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към спора писмени и гласни доказателства, обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на тях е постановил съдебния си акт, поради което същият се явява обоснован. Фактическата обстановка е установена точно, като правилен е изводът, че посоченото в АУАН и НП нарушение е доказано по безспорен начин и че санкционираното дружество при осъществяване на дейността си е осъществило от обективна и субективна страна нарушение на чл.166, ал.1 от Наредба № 7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Видно от събраните доказателства към дата 10.09.2020г. когато е станал трудовия инцидент с лицето, както и към момента на извършената проверка 16.09.2020г. дружеството - касатор не е имало и не е представило разработена писмена инструкция за обработване на палетни товари с транспалетна количка, като такава не е представена и към датата на приключване на проверката 05.10.2020г. със съставяне на АУАН. В действителност в АУАН от страна на касатора е направено възражение, че има писмена инструкция за работа с колички, което е част от инструкцията с кари, но същата не е представена нито към датата на съставяне на акта, нито към датата на издаване на НП, както и по време на извършената проверка, видно от доказателствата по делото. В тази насока следва да се посочи, че ако касатора е имал разработена такава инструкция е следвало да я представи към датата на проверката или при съставяне на АУАН, дори и след неговото съставяне и преди издаване на НП. Правилно съдът не е кредитирал в тази насока показанията на св. Ц. и е приел че същия е в зависимост от работодателя. Макар и да се приеме, че такава инструкция е налице, то същата е представена впоследствие с жалбата до РС, като този факт не променя факта на извършеното нарушение към датата на проверката. Правната квалификация на деянието е определена правилно, като е приложена и съответната санкционна норма, както е приел и съдът. Обсъдил е и размера на наказанието, който е приел за несправедлив, като го е намалил до предвидения в закона минимум. Обосновано е прието, че нарушението не е маловажно, тъй като същото е формално и правните последици от него имат значение само за определяне на размера на санкцията. При служебна проверка на оспореното решение относно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, на основания извън посочените в касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат на неговата отмяна. Решението е постановено от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон, което го прави валидно, допустимо и материалносъобразно. Решението е правилно и в частта за разноските.Същото следва да бъде оставено в сила, а касационната жалбата против него отхвърлена. При този изход на спора и своевременно направено искане от процес.представител на ответника за присъждане на разноски по делото, на същия на основание чл.63, ал.5 ЗАНН следва да се присъдят такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лева, определено по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 вр. чл.218 от АПК, Административен съд – Враца