Решение № 192 от 18.6.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 222/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от „д. Т. - ••••“ЕООД срещу Решение № 65/13.02.2025г. по търг.дело № 197/2024г. на Окръжен съд П., с което е осъден да заплати на „Б.“ЕООД на основание чл. 373, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.17, §1 от Конвенция CMR сумата от 35 400, 52 лева, представляваща обезщетение за цялостна липса на товар, предмет на договор за превоз от 16.02.2024г. за превоз на стока- лек автомобил М. Б. • •••, ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Твърди се във въззивната жалба, че постановеният съдебен акт е неправилен поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост, поради което следва да бъде отменен. Сочи се от жалбоподателя, че видно от представените по делото документи, удостоверяващи правото на собственост върху процесното моторно превозно средство, е видно че ищецът е придобил правото на собственост от лице което не е собственик на вещта. Според ответника обстоятелството, че цената е платена от ищеца на несобственик поставя под въпрос правото на ответника да претендира вреди от загубата на товара, като съображенията за това са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба. Оспорват се като неправилни и изводите на съда за дължимост на ДДС. Твърди се че покупната цена е уговорена да е само в размер на 15 120 евро, като с оглед качеството на сделката като вътрешнообщностна доставка ДДС не се дължи. Сумата 2 900 евро, която ищецът претендира да има характера на ДДС всъщност е уговорена от страните като капаро, която сума е уговорена да бъде обратно на купувача при сбъдване на посоченото в договора за продажба на автомобила условие. Оспорват се и като неправилни изводите на първоинстанционният съд, че ответникът не бил положил дължимата грижа по опазването и съхранението на товара, което да му дава възможност да се освободи от отговорност поради наличието на непреодолима сила. Съдът не бил взел предвид това, че гаражът където е оставен за съхранение товара, макар и действително да е било неохраняем, представлявал всъщност място за извършване на стопанската дейност на ответника, като то, както и намиращото се в него превозно средство са били добре заключени и подсигурени. Твърди се, че с това се изчерпвала дължимата грижа по опазването и съхранението на товара. Подробни съображения и за този довод на жалбоподателя са подробно и много добре развити в обстоятелствената част на въззивната жалба. На последно място, жалбоподателят се позовава и на извършено в хода след устните състезания в производството пред първата инстанция плащане в полза на ищеца на дължимата сума от страна на застрахователя „ЗД Е.“АД, като представя и моли да се приеми като ново доказателство платежно нареждане за извършеното плащане на сумата от 29 572, 15 лева, с която сума според него се изчерпвал изцяло размера на дължимата престация по заплащане на стойността на изгубения товар. Позовава се на това, че ако не бъде взето предвид това плащане щяло да се стигне до неоснователно обогатяване на ищеца при наличието и на осъдително решение в негова полза по настоящия процес, като по този начин щял да се удовлетвори едновременно и на две основания. Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени Решение № 65/13.02.2025г. по търг.дело № 197/2024г. на Окръжен съд П. и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло като неоснователен предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 373, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.17, §1 от Конвенция CMR.