Решение № 664 от 5.8.2026 г. на Районен съд - Шумен по дело № 1713/2025 г.

Подаденият иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 430 от ТЗ. Делото е образувано по искова молба, подадена от „Юробанк България” АД, гр. София, Столична община, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, ЕИК: 000694749, представлявано от изп. директор Д.Ш. и прокуристът М.В., с пълномощник по делото адв. Христина Иванова от САК, срещу К. Н. Н. с ЕГН •••••••••• от гр. Шумен, ж.к. „Южен бряг” № 3, ет. 3, ап. 24. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично вземане по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 2040 по описа на ШРС за 2024 г. Вземането на банката касаело неплатени главница, договорна лихва, такси и мораторна лихва, както и лихва за забава по сключен от ответника с банката Договор за потребителски кредит № FL1342170 от 21.12.2022 г. Съдът издал заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, но заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 415 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането по извлечението от счетоводните книги на банката. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че му дължи сумата ….. издадената заповед за незабавно изпълнение. Иска се заплащане на разноските и по настоящото исково производство. В съдебно заседание процесуален представител на ищеца не се явява. Оспорени са всички възражения и се твърди, че договорът отговаря на всички изисквания на закона, поради което е действителен. Моли съда да уважи предявените искове. В предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор от особения представител, назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. С отговора е направено възражение срещу основателността на исковете. На първо място се оспорва, че ответникът е получил сумата по договора за кредит. Твърди, че договорът за кредит е нищожен поради наличие на неравноправни клаузи и противоречие с разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че методиката за опреД.е на референтния лихвен процент съдържа неясни информация за начина, по който се определя годишния лихвен процент и липсвало конкретика относно отделните компоненти, използвани при изчисляването му. Поддържа се още, че в договора е предоставена възможност на банката едностранно да променя условията въз основа на непредвидено в договора основание или едностранно без основание да променя характеристиките на услугата – в случая да променя едностранно годишния лихвен процент. Счита, че не всички елементи от договора отговарят на изискването за размер на шрифта. По посочените причини моли съда да отхвърли исковете изцяло. В съдебно заседание особеният представител на ответника поддържа възраженията направени с отговора, включително тази за несъответствие на договора с изискванията на ЗПК за размер на шрифта като се позовава на заключението на СТЕ, че част от приложенията към договора са с шрифт по-малък от 12. Моли съда да отхвърли исковете. Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна: От представените по делото като писмени доказателства се установява, че К. Н. Н. е сключила с „Юробанк България” АД Договор за потребителски кредит № № FL1342170 от 21.12.2022 г. Параметрите на договора се съдържат в цитирания договор, в Общите условия на „Юробанк България” АД за откриване, водене и закриване на банкови сметки на физически лица, Методология за опреД.е на референтен лихвен процент по потребителски и жилищно-ипотечни кредити, Тарифа за таксите и комисионните, които „Юробанк България” АД прилага по извършване на услуги на клиенти – физически лица. От съдържанието на договора става ясно, че банката е отпуснала на кредитополучателката потребителски кредит в размер на 25 000 лв. (12 782,30 евро), а тя се е задължила да го върне в срок до 21.12.2030 г. на 96 месечни вноски, от които 95 вноски по 315,31 лв. и една последна вноска от 315,91 лв. Съгласно чл. 3, ал. 1 – ал. 3 от договора се прилагала годишна възнаградителна лихва, за целия срок на издължаване на кредита, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който представлявал сбор от референтен лихвен процент, плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4,250 %. За референтен лихвен процент по настоящия договор се ползвал референтният лихвен процент ПРАЙМ на „Юробанк България“ АД за необезпечени кредити, в съответната валута лева или евро (наричан за краткост само „ПРАЙМ“), приложим за съответния период на начисляване на лихвата. Референтният лихвен процент ПРАЙМ на „Юробанк България“ АД за необезпечени кредити се определял от Комитета по управление на активите и пасивите – ALCO (Assets and Liability Committee) съгласно Методологията на Банката за опреД.е на референтен лихвен процент ПРАЙМ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити, публикувана на интернет страницата на Банката и приложена към договора за кредит. ПРАЙМ подлежал на преразглеждане на тримесечна база, при спазване на условията, описани в Методологията. Към датата на първоначалното опреД.е на годишния лихвен процент по кредита се използвал последно публикуваната на интернет страницата на Банката стойност на ПРАЙМ за необезпечени кредити в лева в размер на 0,650 %. В случай, че в срока на договора, съгласно Методологията е налице основание за промяна на стойността на ПРАЙМ, новата актуална стойност на ПРАЙМ, както и датата, на която тя е публикувана, се обявявали на интернет страницата на Банката, като обявление за промяната се поставяло и на видно място в офисите на Банката, с указание за датата на публикуване на новата стойност на ПРАЙМ. Съгласно чл. 3, ал. 9 от договора годишният процент на разходите (ГПР) по отпуснатия кредит бил 7,760 % процента, а общата сума, дължима от Кредитополучателя, била 33179,07 лв., изчислени към момента на сключване на договора. В чл. 3, ал. 10 от договора са посочени всички допускания, при изчисляване на ГПР. В чл. 3, ал. 11 от договора страните договорили, че кредитополучателят бил запознат с обстоятелството, че по настоящия договор се ползват преференциални лихвени условия (спрямо стандартните лихвени условия на банката приложими към момента на сключването му), при наличието на следните условия: 1. кредитополучателят се съгласявал да осигурява всеки месец постъпването на средства в размер на цялото свое месечно трудово възнаграждение (възнаграждение по трудов договор, респ. служебно възнаграждение, възнаграждение на самоосигуряващо се лице или пенсия), по сметка с IBANBG•• •••• •••• •••• •••• ••, открита при Банката. Кредитополучателят се съгласявал да осигурява ежемесечен кредитен оборот (входящи преводи) по посочената сметка в размер не по-малък от 1500 лева (или равностойността във валута), като в този размер се отчитали постъпленията по предходното изречение, както и постъпления от други източници. За кредитен оборот по сметка не се зачитали вътрешнобанкови преводи между собствени сметки на Кредитополучателя. 2. Подписано от кредитополучателя съгласие за приемане на застраховане по Групов застрахователен договор за застраховка „Защита на плащанията“ по потребителски кредити на „Юробанк България“ АД, както и на Общите условия за застраховка „Защита на плащанията“, с ползващо се лице „Юробанк България” АД и със застраховател, посочен от Банката, и поддържане на застрахователното покритие по застраховка „Защита на плащанията“ за срока на настоящия договор за кредит. Кредитополучателят дължал застрахователни премии, съгласно договорната документация за приемане на застраховане за застраховка „Защита на плащанията“. Съгласно чл. 20, ал. 1 от процесния договор „Юробанк България” АД имала право да промени прилагането на преференциалните лихвени условия при настъпването на някое от следните обстоятелства: 1. Преустановяване на постъпването на средства в размер по-нисък от 1500 лева (или равностойността във валута), представляващи цялото месечно трудово възнаграждение на кредитополучателя (респ. служебното възнаграждение, възнаграждение на самоосигуряващо се лице или пенсия) по сметката, посочена в чл. 3, ал. 11, т. 1 от Договора за период, надвишаващ 3 последователни месеца, считано от датата, на която сметката, посочена в чл. 3, ал. 11, т. 1 от Договора е била последно заверена със средства в размер по-нисък от 1500 лева (или равностойността във валута), представляващи цялото месечно трудово възнаграждение на кредитополучателя (респ. служебното възнаграждение, възнаграждение на самоосигуряващо се лице или пенсия); 2. Прекратяване ползването на избраната от Кредитополучателя пакетна програма за банкови продукти и сметки на „Юробанк България“ АД, от посочените в чл. 3, ал. 11, т. 1 за три последователни месеца; 3. При неплащане в срок на повече от една дължима месечна застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“ (в случай, че застрахователната премия се заплаща на месечни вноски) или ако кредитополучателят прекрати или престане да поддържа по какъвто и да е друг начин застрахователното покритие по застраховката. Във връзка с изпълнение на задълженията си по договора за кредит К. Н. Н. се присъединила към Групов застрахователен договор за застраховка „Защита на плащанията“ по потребителски кредити на „Юробанк България“ АД, както и на Общите условия за застраховка „Защита на плащанията“, с ползващо се лице „Юробанк България” АД и със застраховател „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КЧТ, с ЕИК 175190059, със седалище в Република България и адрес на управление: гр. София, ул. Христо Белчев № 29, вх. А, ет. 1-3, извършващ застрахователна дейност на територията на Република България като клон на чуждестранното застрахователно дружество CARDIF ASSURANCES VIE SA, FRANCE, с адрес: 8 Rue Du Port, 92728 Nanterre Cedex, Paris, за което е издаден сертификат № FL1342170 от 21.12.2022 г. Застрахователната премия по застраховката се дължала на равни части, ведно с вноските по кредита – общо 96 застрахователни вноски, от които 95 бр. по 18,29 лв. и една последна от 18,28 лв. По този начин ведно със застрахователната премия, договорната лихва и другите плащания, ищцата дължала в края на периода сумата в размер на 32025,47 лв., според погасителния план. Тази сума се различава от сумата, посочена в договора, която е 33179,07 лв. От назначената и изцяло кредитирана ССчЕ се установява, че ответницата К. Н. Н. погасила своевременно първата и втората вноска, както и частично третата вноска по погасителния план – в общ размер на 486,30 лв. (248,64 евро). След това плащанията по договора за кредит били преустановени. Посочената в договора банкова сметка останала с нулева наличност от 21.03.2023 г. По тази причина на 25.03.2024 г. банката обявила договора за кредит за предсрочно изискуем. Неплатени към тази дата според банката били следните суми – 24513,70 лв. (12533,66 евро) – главница, 2129,51 лв. (1088,88 евро) – договорна лихва за периода 21.04.2023 г. – 25.03.2024 г. Лихвата за забава върху главницата за периода от 21.03.2023 г. – 27.05.2024 г. (за този период е претендирана мораторна лихва) възлизала на 1017,89 лв. (520,43 евро). Банката начислила по договора и такса за обработка на документи при усвояване на кредита в размер на 390 лв. (199,40 евро), която била заплатена от потребителя още при усвояване на кредита, както и такса за ограничаване на негативните последици при просрочие в размер на 64 лв. (32,73 евро), които останали неплатени. Отделно банката е направила разход за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита в размер на 174 лв. (88,96 евро). Видно от назначената СТЕ, кредитирана изцяло от съда, се установява, че принтерният текст в Договор за потребителски паричен кредит № FL13422170 от 21.12.2022 год. и Погасителен план на кредит към него е изготвен на компютър и текстът съвпада с шрифт вид „Times New Roman“, от пакета шрифтове на „Microsoft Word“ при използване размер 12.0 pt. Принтерният текст в Информация по чл. 324 и сл. от КЗ за застраховка „Защита на плащания“ по потребителски кредити за застрахователен пакет „К“ и застрахователен пакет „L“ и Декларация към нея – Пакет L е изготвен на компютър и текстът съвпада с шрифт вид „Times New Roman“, от пакета шрифтове на „Microsoft Word“ при използване размер 9.0 pt. Принтерният текст в Сертификат № FL13422170 от 21.12.2022 год. и в Кратък медицински въпросник за приемане на застрахован е компютърен, съвпада шрифт вид „Times New Roman“, от пакета шрифтове на „Microsoft Word“ при използване размер 10.0 pt. Принтерният текст в Декларацията от 19.12.2022 год. е компютърен, съвпада шрифт вид „Times New Roman“, от пакета шрифтове на „Microsoft Word“ при използване размер 8.0 pt. На 05.06.2024 г. „Юробанк България” АД са подали заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което след изпращането му по подсъдност е образувано ч.гр.д. № 2040/2024 г. на ШРС. Съдът е издал заповед за незабавно изпълнение № 933 от 06.08.2024 г. и изпълнителен лист срещу К. Н. Н., с която е осъдил същата да заплати на заявителя сумите от: 24 513,70 лв. – представляващи главница по Договор за потребителски кредит № FL1342170 от 21.12.2022 г.; 2 129,51 лв. – представляващи възнаградителна лихва дължима за период от 21.04.2023 г. до 25.03.2024 г.; 1 017,89 лв. – представляващи мораторна лихва дължима за период от 21.03.2023 г. до 27.05.2024 г.; 64 лв. – представляващи дължима такса; 174 лв. – представляваща обезщетение за уведомяване; ведно със законна лихва от подаване на заявлението в съда 05.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 557,98 лв. – държавна такса и 1 986,55 лв. – адвокатско възнаграждение. Заповедта обаче била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на длъжника К. Н. Н. и съдът дал указания на заявителя за предявяване на установителен иск за вземането при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Правният интерес на ищеца от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв е разпоредбата на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно производство по чл. 417 от ГПК. Това безспорно се установи в настоящия процес – за претендираните суми съдът е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 и чл. 418 от ГПК по ч.г.д. № 2040/2024 г. на ШРС. За преценка основателността на иска съдът съобрази следното: Договорът за потребителски кредит № FL1342170 от 21.12.2022 г., сключен между „Юробанк България” АД от една страна и К. Н. Н. от друга страна по съществото си представлява договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 от ТЗ, с който банката се задължава да отпусне средства в определен размер на клиента, при лихва и условия, определени в договора, а клиентът се задължава да върне всички суми (главница, възнаградителна лихва и други разноски) в определения в договора срок при месечни вноски, съгласно посочените в договора параметри. Съдът счита на първо място, че вземанията по иска се основават на договор, сключен с потребител, тъй като длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 във вр. с т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите, поради което по отношение на тези договори са приложими нормите, уреждащи неравноправните клаузи, действали към момента на сключване на договора, както и правилата за действителност на този вид договори. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът е длъжен да направи служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи или такива противоречащи на закона или добрите нрави. Договорът е сключен на 04.12.2019 г., поради което за него важат правилата на ТЗ, на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). В кръга на служебната проверка съдът следва да провери и за противоречие на договора с императивни разпоредби на тези закони. В кръга на извършената проверка съдът установи наличието на клаузи, които противоречат на императивни норми на закона На първо място, не е спазено изискването договорът да е написан по ясен и разбираем начин (чл. 10, ал. 1, предл. трето от ЗПК) и в него да е посочена общата сума, която потребителят дължи (чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК) или по-скоро са посочени две различни суми, което води до противоречие и следва да се приравни на липсата на посочване на общо дължимата сума. Веднъж в самото изложение на договора в чл. 3, ал. 9 от договора е посочен общ размер на дължимата сума 33179,07 лв., а в погасителния план тази сума е посочена като 32025,47 лв. Никъде в договора, в погасителния план или в друг документ към договора няма дадено обяснения за разликата от 1153,60 лв. Възможно е да има законосъобразно обяснение, но то трябва точно и ясно да бъде посочено в договора. В противен случай за потребителя няма как да стане ясно каква е общо дължимата сума по договора за кредит (което прави договора неясен), а нейното посочване е задължителен реквизит за действителност на договора за кредит (чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК). Това е самостоятелно основание съдът да приеме, че договорът е нищожен поради противоречие със закона. Освен това съдът установи, че процесният договор за кредит противоречи и на чл. 10а, ал. 1, предл. 4 от ЗПК. Както бе установено по СТЕ документите, свързани със сключената застраховка противоречат на изискването, което е въведено от законодателя, че всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Видно от СТЕ част от тези документи са изготвени на шрифт 9, други – на шрифт 8, а трети – на шрифт 10. Спорен е в съдебната практика въпросът дали документите, свързани с договора за застраховка, когато такъв има сключен във връзка с договора за кредит, следва също да отговарят на изискванията за размер на шрифта. Според настоящия съдебен състав отговорът на този въпрос зависи от това дали застраховката е задължително условие за сключване на договора за кредит или не. В чл. 11, ал. 1, т. 19 от ЗПК е предвидено, че договорът за кредит трябва да съдържа задължително изискуемите застраховки, ако има такива. Изразът „изискуемите“ следва да се тълкува като такива застраховки, които са условие за сключване на договора или за сключването му при тези условия, т.е. застраховки, които имат значение за параметрите на договора за кредит. Именно затова и законодателят е предвидил те да са част от съдържанието на договора за кредит. В конкретния случай застраховката е категорично условие за получаване на кредита при тези условия и това е изрично посочено в чл. 3, ал. 11 от договора за кредит. Неплащането на застрахователните премии или прекратяването на договора за застраховка са условие, позволяващо на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем според чл. 20, ал. 1 от договора. Следователно в конкретния случай сертификатът за сключената застраховка и другите документи, свързани с тази застраховка са част от съдържанието на договора и следователно също трябва да отговарят на изискванията за размер на шрифта по чл. 10, ал. 1 от ЗПК. В случая това изискване е нарушено за този елемент от договора. Предвид изложеното по-горе и на основание чл. 22 от ЗПК процесният договор за кредит е недействителен. Цитираната разпоредба предвижда изрично, че нарушаване на чл. 10, ал. 1 от ЗПК води до недействителност на сключените договори за потребителски кредит. Отделно съдът намира за необходимо да посочи, че на самостоятелно основание счита клаузите, с които е предвидено заплащането на таксата от 390 лв. за обработка на документи преди усвояването на кредита и на 64 лв. за ограничаване на негативните последици при просрочие. В първия случай най-вероятно става дума за посочената в договора такса за оценка на кредитоспособността. Кредиторът няма право да събира такса за извършване на оценка на кредитоспособността на длъжника. Такса се събира за предоставена от кредитора допълнителна услуга. Оценката на кредитоспособността е задължение на кредитора, вменено му от чл. 16 от ЗПК. Това е негово законово задължение и той не може да задължава ответника да заплаща такса, за да изпълни кредитора своето законово задължение. Във втория случай става дума за опит да се заобиколи закона като се предвиди предварително някаква сума, която да покрие евентуални разходи на кредитора, които той прави във връзка с опит да събере забавено вземане и да се избегне необходимостта от доказване на тези разходи. Тук отново няма услуга, която кредиторът предоставя на потребителя, а опит да се заобиколи закона. Предвид това и двете суми не биха се дължали, дори и договорът да беше действителен. С оглед изложеното по-горе съдът счита, че на основание чл. 23 от ЗПК потребителят не дължи лихви, такси, разноски и застраховка (договорът за застраховка в такъв случай се явява сключен без основание). Предвид това, съдът намира, че ответникът дължи на банката връщане само на главницата по кредита. Предоставената по кредита главница е в размер на 25000 лв. (12 782,30 евро). За целия период на действие на договора съгласно ССчЕ потребителят е платил на банката сумата от 486,30 лв. (248,64 евро), които следва да се приспаднат от общо дължимата главница. Следва да се приспадне и недължимо платената сума за такса в размер на 390 лв. Предвид това и с оглед изложените по-горе изводи трябва да приемем, че усвоената като кредит сума е възстановена на банката частично и невъзстановен остава размерът от 24 123,70 лв. Възнаградителна лихва, лихва за забава, такси и други (включително застраховки) – не се дължат, тъй като се основават на нищожен договор. Не се дължат никакви лихви, включително законна лихва за забава от подаване на заявлението до окончателното плащане. Нормата на чл. 23 от ЗПК не прави разграничение между възнаградителна и мораторна лихва, а използва родовото понятие лихва, поради което следва да се приеме, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита и никакви лихви. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 129/30.07.2024 г. по т. д. № 630/2023 г., I ТО на ВКС, в което е прието, че прилагането на разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД в случая не съответства на целта на Директива 2008/48/ЕО, посочена в съображение 7 и 9, за пълна хармонизация в областта на потребителските кредити, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. По изложените по-горе причини съдът счита, че претендираните от ищеца вземания се установяват единствено до размера от 24 123,70 лв. от главницата, а предявеният иск се явява неоснователен и недоказан в останалата част, в която следва да бъде отхвърлен. Предвид въвеждането на еврото като официална парична единица за страната, сумите в диспозитива следва да бъдат посочени и в тяхната еврова равностойност. Относно разноските: С оглед решението по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС съдът по делата с правно основание чл. 415 от ГПК, респ. 422 от ГПК следва да се произнесе и по дължимостта на разноските и по заповедното производство. Нещо повече, видно от мотивите на съдиите от ГК и ТК на ВКС, съдът се произнася с осъдителен диспозитив, както относно разноските в исковото, така и по отношение на разноските в заповедното производство. С оглед частичната основателност на исковете ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 557,98 лв. – държавна такса и 1 986,55 лв. – адвокатско възнаграждение. В исковото е сторил разноски в размер на 557,98 лв. – държавна такса (макар да е внесъл повисок размер на таксата, съдът счита, че действително дължимата такса е в размер на 557,97 лв.), 3458,32 лв. – адвокатско възнаграждение и 2882 лв. (1473,54 евро) – депозит за особен представител. От тези разноски ответникът следва да бъде осъден да възстанови на ищеца само сумата от 8164,99 лв. или 4174,70 евро. Водим от горното, съдът