Решение № 7286 от 21.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 41871/2024 г.

дело № 20241110141871 по описа за 2024 година Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Ф. Ш., чрез адв. Й., срещу ••••••••••••••, с която е предявен иск с правно основание чл. 124. ал. 4, изр. 2 ГПК вр. чл. 3, ал. 2 от Закон за българите, живеещи извън Република ••••••, за признаване за установено спрямо ответника, че В. Ф. Ш. има български произход. Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е българин по произход. Излага доводи, че принадлежи към българската общност, съставена от българи, живеещи в Република ••••••••, както и че владее български език. Сочи, че подал молба за придобИ.не на •••••••• •••••• по произход в •••••••••, във връзка с която било проведено интервю на 14.09.2022 г. На 29.11.2023 г. установил, че Съветът по ••••••то не е уважил искането му поради противоречиви данни относно произхода му, което обуславяло правния му интерес от търсената защита. Твърди, че баща му ••••••••••• Ш. бил българин, роден в •••••••• семейство, с родители – •••••• Ф. Ш. и •••••••••••. Сочи, че дядо му •••••• Ф. Ш. бил депортиран в ••••••••, •••••• област, настояща ••••• област, а семейството на баба му - ••••••••••• било депортирано в •••••. Излага доводи, че баба му и дядо му разговаряли помежду си на български език до последните си дни. Сочи, че в гр. ••••• имало българска общност, като от документите, издадени от сдружение •••••••••• „Възраждане“ се установявало, че ищецът и баща му са част от българската общност. Поддържа, че е израснал в семейство с •••••••• самосъзнание. В тази връзка, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че В. Ф. Ш. има български произход. Претендира разноски. Извън срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Потвърждава, че по подадена от ищеца молба за придобИ.не на •••••••• •••••• по натурализация, на основание български произход, в дирекция „•••••••• ••••••“ към ••••••••• била образувана преписка № •••••••/2022 г. Счита за недоказани твърденията на ищеца, че възходящите му родственици са имали изградена връзка с българската държава, респективно, че са владеели български език и са имали •••••••• самосъзнание. Сочи, че отбелязването на националност „българин“ в удостоверенията им за раждане не установявало по безспорен начин наличието на български произход, като намира за недоказана родствената връзка между ищеца и ••••••••••• Ш.. Твърди, че проведеното с ищеца интервю било с помощта на преводач, т.е. че същият не владеел български език. Поддържа, че понятието „българин“ следва да бъде разглеждано с оглед етническата принадлежност на лицето, а не съобразно юридическата му връзка с държавата. Отбелязва, че личните и фамилните имена на ищеца, както и на неговите възходящи не кореспондират с българската традиционна именна система. С оглед изложеното, моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на делото е установителен иск с правно основание чл. 124. ал. 4, изр. 2 ГПК вр. чл. 3, ал. 2 от Закон за българите, живеещи извън Република ••••••. Основателността на иска е обусловена от доказването от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване, че има поне един роднина, възходящ до трета степен, включително, който е лице с български произход, съответно, че баща му, баба му и дядо му са българи т.е., че извършеното в актовете им за раждане отбелязване, че са българи, е вярно с оглед възраженията, които са релевирани от ответника, както и че има •••••••• самосъзнание. С доклада по делото съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че на 14.09.2022 г. в дирекция „•••••••• ••••••“ е постъпила молба от ищеца за придобИ.не на •••••••• •••••• на основание чл. 15, ал. 1, т.1 ЗБГ, по която е образувана преписка с рег. № •••••••/2022 г., както и че Съвета по •••••• към •••••••• е предложил отказ от издаване на указ за придобИ.не на ••••••••то •••••• по молбата на ищеца. Като писмено доказателство по делото е представен дубликат от удостоверение за раждане с рег. № •••••••, издаден на •••••• г. от Отдел за регистрация на актовете за гражданско състояние на гр. ••••••, видно от който В. Ф. Ш. е роден на •••••••• г. в Република ••••••••, •••••• област, гр. ••••••••, с родители – •••••••••••• Ш. (баща), с националност „българин“, и •••••••• Ш.а (майка), с националност „украинка“. Представен е и дубликат от удостоверение за раждане № •••••••, издаден на •••••г. от Главно управление „•••••••••, социални програми и регистрация на актовете за гражданското състояние на •••••••• район“, видно от който •••••••••••• Ш., роден на •••••• г, е с родители: •••••• ••••••• Ш. (баща), с националност „българин“ и ••••••••••• (майка), с националност „българка“. Като писмено доказателство е приложен и дубликат от удостоверение за раждане на •••••• ••••••• Ш., видно от което същият е роден на 02.11.1934 г. в село •••••, район: ••••••, област: •••••• република ••••••, ••••••. Приложена е и военна книжка № ••••••, издадена на •••••• ••••••• Ш. от В•••••••, •••••• област, •••••, видно от която същият е вписан с националност „българин“. По делото е приложено удостоверение за произход, издадено от •••••••••• „Възраждане“, съгласно което е възможно да се твърди със сигурност, че В. ••••••• Ш., роден на •••••••• г. е българин по произход. Като писмено доказателство е представена и архивна справка, издадена от МВР на ••••••, отдел „Вътрешни работи“ към Министерски съвет на Република ••••••, съгласно която •••••• ••••••• Ш. бил принудително преселен от •••••• през 1944 г. сред лица от различни националности (••••••ски татари, българи, гърци и др.), въз основа на решения на държавни органи, като в периода от 1944 г. до 1956 г. бил вписан в регистъра на „спецпоселение“ с ежемесечно отбелязване, като през 1956 г. с Указ на Президиума на Върховния съвет на ••••• от •••••• г., ограниченията върху спецпоследнието били премахнати и вписването било отменено. Приложено е удостоверение № •••••• за реабилитация от 17.01.2006 г., видно от което •••••• ••••••• Ш. е бил репресиран през 1944 г. по политически причини и административен ред, като с решение на Верхнемамамонския районен съд на Воронежка област от ••••••г. му било издадено удостоверение за реабилитация във връзка с прилагането на политическа репресия под формата на изселване на етническа основа (българин). Представено е удостоверение, издадено от Център „•••••“, съгласно което ищецът е преминал обучение по български език и е завършил успешно ниво „•••••“. От представения по делото въпросник за провеждане на интервю при подаване на молба за придобИ.не на •••••••• •••••• от 14.09.2022 г. се установява, че интервюто с ищеца е проведено посредством преводач. Съгласно § 2, т. 1 ЗБГ, лице от български произход е лице, на което поне единият възходящ е българин. Според чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗБГ, лице, което не е български гражданин може да придобие •••••••• •••••• по натурализация без да са налице условията по чл. 12, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6, ако е от български произход. Видно от разпоредбата на чл. 2 ЗБЖИРБ, българин, живеещ извън Република ••••••, съгласно този закон е лице, което: 1. има поне един възходящ от български произход; 2. притежава •••••••• национално съзнание; 3. пребИ.ва трайно или постоянно на територията на друга държава. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗБЖИРБ, български произход може да се доказва по общия исков ред. Според формираната безпротиворечИ. практика на ВКС след изменението на ЗБГ, обн. в ДВ, бр. 21 от 12.03.2021 г., и отпадането на действащата до този момент административна процедура за издаване на удостоверение за български произход от ДАБЧ ( така определение № 68 от 22.02.2022г. по ч. гр. д. № 328/2022 г. на ВКС, III г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, определение № 2771 от 06.06.2024 г. по к.гр. д. № 4480/2023г. на ВКС, III г. о. и определение № 2061 от 10.07.2023 г. по к. гр. д. № 634/2023 г. на ВКС, III г.о.), допустимостта на иска по чл. 3, ал. 2 ЗБЖИРБ вр. с чл.124, ал. 4, изр. 2 ГПК не е в зависимост от това дали молителят е представил документи от категорията на посочените в чл. 3 ЗБЖИРБ или не е, както и не е обусловена от провеждане на административно производство по чл. 29, ал. 4 ЗБГ. Този извод се налага от категоричността на разпоредбата на чл.3 ЗБЖИРБ, предвиждаща алтернативна възможност - българският произход да се доказва или с документи, издадени от български или чужд държавен орган, или от Българската православна църква /ал. 1/, или по исков ред /ал. 2/. В чл. 3, ал. 2 ЗБЖИРБ е налице изричното препращане от законодателя към общия исков ред за установяване на съществуване или несъществуване на факт с правно значение, а именно българския произход, в хипотеза на чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, поради което такъв установителен иск е допустим след изменението на ЗБГ, обн. в ДВ, бр. 21 от 12.03.2021 г., при наличието на общите предпоставки за допустимост на установителните искове. Ето защо предявеният иск е допустим. В Решение № 269 от 19.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 126/2024 г., III г. о., ГК, докладчик съдията •••••••• е посочено, че съдържанието на понятието "лице от български произход" в § 2, т. 1 ДР ЗБГ вр. с чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗБГ вр. с чл. 25, ал. 2 КРБ е различно от съдържанието на понятието "български гражданин" по смисъла на ЗБГ, като първото не притежава юридическото значение на особената и трайна връзка на едно физическо лице с определена държава, присъщо на "••••••то". Легалният термин "лице от български произход" означава лице с •••••••• самосъзнание, принадлежащо към българската народност като културно – историческа етнографска общност от хора, живеещи на определена територия и отличаващи се с общите си език, бит, самосъзнание, религия, историческо минало, култура, традиции, обичаи и фолклор. Такова лице може да притежава, но може и да не притежава •••••••• ••••••. Поради това за придобИ.не на •••••••• •••••• по натурализация по облекчения ред на чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗБГ е ирелевантно установяването на •••••••• •••••• на възходящия сродник. Необходимо е установяване на българския му произход в гореизложения смисъл. Понятията „лице от български произход“ и „български гражданин“ не са с идентично съдържание и от значение за предявения установителен иск е установяване на принадлежността на възходящите на ищеца към българската народност като обособена културно – историческа етнографска общност. Както е разяснено в Решение № 495/12.08.2025г. по гр. д. № 3192/2024г. по описа на ВКС, за изхода по този иск е ирелевантно дали самият ищец притежава •••••••• самосъзнание. Съдът намира, че вписването в удостоверенията за раждане, че възходящите на ищеца – баща му •••••••••••• Ш., дядо му •••••• ••••••• Ш. и баба му ••••••••••• с националност „българи“ не е достатъчно, за да бъде направен категоричен и несъмнен извод за наличието на български произход у посочените лица, който да обуславя придобИ.нето на •••••••• •••••• от ищеца на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗБГ. Няма и данни същите да са пътували до Република ••••••, нито да са били част от българската общност в нея. По делото не са ангажирани доказателства, които да обосноват извод, че възходящите на ищеца са имали •••••••• самосъзнание, владеели са езика и са били свързани с българската култура и бит. По делото не е налице каквато и да е друга индиция за съзнание на бащата на ищеца •••••••••••• Ш. за принадлежност към българската общност, към българския език, българските обичаи и традиции, като фактът, че същият е бил български гражданин, не може сам по себе си да обоснове извод за българска народност. Съдът, тълкувайки разпоредбата на т.1 от §2 от ДР на ЗБГ, приема че в настоящия случай няма идентитет между понятията „български гражданин“ и „лице от български произход“, които са отделни, самостоятелни, различни по смисъл и съдържание. Лице от български произход по смисъла на § 2, т.1 ДР на ЗБГ е лице, на което някой от възходящите е българин по етнос и самосъзнание, а доказателствата по делото не могат да обосноват извод, че възходящите на ищеца са изградили връзка с българската държава и че се самоопределят като българи. За пълнота, следва да бъде взето предвид, че нито баща му •••••••••••• Ш., нито дядо му •••••• ••••••• Ш. са родени на територията на Република ••••••, като няма данни същите да са изградили връзка с българската държава. – по арг. от Определение № 1721 от 08.04.2025 г. по к.гр.д. 4007/2024 на Върховен касационен съд. . По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че по делото не е доказано безспорно, че В. Ф. Ш. има български произход, поради което предявеният иск по чл. 124. ал. 4, изр. 2 ГПК вр. чл. 3, ал. 2 ЗБЖИРБ следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има ответникът, който претендира плащането на юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя в размер на 100 евро. Мотивиран от изложеното, съдът