Решение № 2063 от 30.4.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 5396/2024 г.

Предявена е искова молба от С. В. С., ЕГН: ••••••••••, срещу „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК: 831919536, адрес: гр. София, 1000, район „Възраждане“, площад „Света Неделя“ № 7, представлявано от изпълнителните директори Ц. М. и А. Т., с правно основание на иска чл. 79, ал. 1 ЗПУПС във вр.с чл. 70, ал. 1 ЗПУПС във вр. с чл. 86 ЗЗД, с която се иска ответното търговско дружество – банка да бъде осъдено да заплати сумата в общ размер на 13 778,99 лв. Ищецът бил клиент на банката – ответник, като страните по делото се намирали в облигационно правоотношение по Договор за разплащателна сметка на физическо лице, която била с IBAN: •••••. На 11.05.2023 г., без съгласието на ищеца и без надлежно упълномощаване на трето лице от титуляра на сметката, ответникът неправомерно бил разрешил извършването на следните парични транзакции, чиято обща стойност била 13779,99 лв.: 150 лв. към сметка с получател С. Н.; 29,99 лв. към сметка с получател А1 България; 2000,00 лв. към сметка с получател С. Н.; 5600,00 лв. към сметка с получател С. Н.; 6000,00 лв. към сметка с получател Н. И., Всички преводи по-горе били извършени от трето лице чрез използване на онлайн банкиране. Във вечерните часове на 11.05.2023 г. ищецът установил чрез получаване на мобилния си телефон няколко съобщения, които били изпратени от банката и съдържали кодове за оторизация за извършване на плащания, които той не бил нареждал. Веднага се опитал да се свърже с банков служител. Твърди, че не е получил съдействие от банкови служители, които неса блокирали извършените онлайн транзакции. На следващият ден посетил клон на банката – ответник, където подал „рекламация“ и след това сигнал към органите на МВР. В продължение на 4 месеца не получил отговор от доставчика на платежни услуги, при което подал жалба в банката – ответник. В отговора си на жалбата, банката – ответник информирала ищеца, че е изпратила искане за връщане до получателите на процесните банкови преводи, заради разкрита измама. Банката – ответник не възстановявала общата стойност на процесните преводи в банковата сметка на ищеца, поради което той й отправил две покани за доброволно изпълнение в периода 18.10.2023 г. – 30.10.2023 г. Възстановяване на вложената от ищеца сума в общ размер на 13 779,99 лв. не било направено, поради което тя се претендира в настоящото производство ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на иска до пълното й изплащане. Претендират се и направените съдебни и деловодни разноски. Направено е искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да установи извършените трансакции в периода от 11.05.2023 г. до датата на заключението, както и да изчисли размера на законната лихва. В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК: 831919536. В същия се излагат съображения за оспорване на иска по основание и размер. Банката – ответник твърди, че на 11.05.2023 г. чрез собствените на ответника устройства били извършени действия на получаване на код за вход, на код за издаване на софтуер сертификат, на код за смяна на средство за подписване в Булбанк Онлайн, съответно въвеждането им и извършване на процесните плащания. След подаването на „рекламацията“ банката – ответник извършила проверки и подала сигнал до ГДБОП за „фишинг“ или друг вид измама спрямо двама от клиентите й (единият, от които бил ищеца в настоящото производство). Банката – ответник твърди, че ищецът бил обект на фишинг или друг вид измама, която била извършена чрез проникване в електронните му устройства – компютър и/или телефон. Банката – ответник настоява, че ищецът бил допуснал груба небрежност по смисъла на чл. 80, ал.3 във връзка с чл. 75, т. 3 ЗПУПС, като не е осигурил защита на ползваните от него електронни устройства. Ищецът следвало да понесе всички загуби, настъпили в резултат на зловредното проникване. Направено е доказателствено искане за допуска не на съдебно-техническа експертиза, която да се извърши от вещо лице компютърен специалист. Претендират се направени разноски. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: По делото не се спори, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по повод Договор за разплащателна сметка на физическо лице. На 11.05.2023 г. във вечерните и нощните часове на денонощието от банковата сметка на ищеца С. В. С., ЕГН: •••••••••• са извършени пет банкови превода, а именно: 150 лв. към сметка с получател С. Н.; 29,99 лв. към сметка с получател А1 България; 2000,00 лв. към сметка с получател С. Н.; 5600,00 лв. към сметка с получател С. Н.; 6000,00 лв. към сметка с получател Н. И. Процесните преводи към посочените физически лица са с основание „захранване“. Ищецът настоява, че не е наредил процесните банкови преводи. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, в случаи на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца, му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не покъсно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това. Когато е необходимо, доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция. Вальорът за заверяване на платежната сметка на платеца е не по-късно от датата, на която сметката е била задължена със сумата на неразрешената платежна операция. ЗПУПС регламентира и урежда подробно начина, по който се разпределя отговорността между страните по договора за платежни услуги при извършване на неразрешена платежна операция, чийто фактически състав включва елементите, които подлежат на установяване в производството: Наличие на договор за платежни услуги между страните по спора; Изпълнението от страна на банката – ответник на конкретна платежна операция; Изпълнената платежна операция да има характера на неразрешена от платеца, който е и ползвател на платежната услуга по сключения договор; Да не е налице някое от предвидените в ЗПУПС основания, при които се изключва или ограничава отговорността на доставчика на платежни услуги при изпълнението на неразрешена платежна операция. ЗПУПС регламентира специални процесуални правила относно тежестта за доказване на обстоятелството дали една платежна операция е разрешена, които изключват приложението на общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС „Когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и затова, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги.“ Ал.3 на същият член сочи, че „Установяването на автентичността е процедура, която позволява на доставчика на платежна услуга да провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност“. В допълнение към правилата за доказване е разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ЗПУПС, че „Когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги .... използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75. Доставчикът на платежни услуги .... представя доказателства, че е налице измама или груба небрежност от страна на ползвателя на платежни услуги“. Тълкуването на цитираните чл. 78, ал. 1 и, ал. 4 ЗПУПС сочи, че рискът от изпълнение на неразрешена от платеца операция (макар и наредена чрез договорения платежен инструмент) се възлага в тежест на банката-доставчик на платежната услуга, като основанията при които доставчика на платежни услуги би се освободил от отговорност, са предвидени в чл. 80, ал. 3 ЗПУПС, съгласно който „Платецът понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75 умишлено или поради груба небрежност. В тези случаи платецът понася вредите независимо от размера им“. Предвид изложеното следва, че за да бъде ангажирана отговорността на доставчика на платежни услуги за изпълнението на неразрешена платежна операция по сключен между него и ползвателя на услугите договор, е достатъчно от ползвателя на платежните услуги само да се направи твърдение, че не е разрешавал платежната операция. В този случай законът възлага изцяло в тежест на доставчика да установи при условията на пълно и главно доказване конкретни факти, при които тази отговорност не възниква или нейното ангажиране се изключва и които факти са следните: Платежната операция е автентична по смисъла на чл. 78, ал. 3 ЗПУПС, като съгласно изричния текст на закона това не се доказва при установяване единствено на факта, че от доставчика е регистрирано, че конкретната платежна операция е наредена или извършена чрез използване на платежен инструмент; При иницииране на платежната операция, извършена чрез използване на платежен инструмент, платецът е действал чрез измама или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ищецът, в подкрепа на наведеното от него твърдение, че не е разрешавал процесната платежната операция. Той многократно е сезирал банката – ответник чрез телефонно обждане в моментан а установяване на преводите, рекламация, жалба, две покани за доброволно изпълнение, че не е разрешавал процесните преводи и настоява тя, като доставчик на платежни услуги да му възстанови паричната наличност по сметката. В производството не се доказа автентичността на платежната операция, извършена от името на ищеца, нито нейното точно регистриране, а напротив - съвкупната преценка на доказателствата обосновава извода за наличие на неправомерни действия от трети лица при използването на конкретния платежен инструмент, тъй като IP адресът •••••, от който е било осъществено влизането в електронната система на банката за извършване на процесните платежни нареждания, е нетипичен за ищеца и е бил използван само при извършването им. IP адресът на ищеца е ••••. Допусната по делото съдебно-техническа експертиза показва, че процесните преводи са извършени на 11.05.2023 г. от компютърна точка с IP адрес ••••. Около 20 часа на 11.05.2023 г. ищецът С. С., ЕГН: •••••••••• извършил реактивация на Булбанк Мобайл. Мобилното приложение е било инсталирано на две устройства едновременно, като Мтокън е бил активен само на мобилен телефон ••••. Процесните преводи били направени през Булбанк онлайн. Преводите били подписани с клиентски сертификат и изпратен код с SMS, а не в мобилното приложение на Булбанк. Изложените обстоятелства изключват антентичността на извършената платежна операция и нейното точно регистриране съгласно изискванията на чл. 78, ал. 3 от ЗПУПС, въпреки че е извършена с договорения между страните платежен инструмент. Резултатите от допусната съдебно-техническа експертиза не доказват автентичността на ищеца при разрешаването и извършването на процесните банкови трансакции. От заключенията на съдебно-техническата експертиза не може да се направи валиден извод за съпричастие на ищеца към извършеното деяние, а именно зловредно извършване на банкови преводи от неговата банкова сметка. Освен това регистрираното от електронната система на доставчика използване на конкретния платежен инструмент само по себе си не доказва, че платежното нареждане е било разрешено от платеца и не освобождава ответника от отговорността да възстанови съответната сума, тъй като съгласно чл. 78, ал. 4 ЗПУПС „Когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги .... използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75. Доставчикът на платежни услуги .... представя доказателства, че е налице измама или груба небрежност от страна на ползвателя на платежни услуги“. Не се установиха факти, които да освобождават ответника от отговорност, като например от страна на ищеца да е налице умисъл или груба небрежност при неизпълнение на задължението му да предприеме всички разумни действия по опазване на персонализираните средства за сигурност на използвания платежен инструмент. Обстоятелството, че са въвеждани правилно и от първия път лични данни, като потребителското име, паролата, пин кода и кода от SMS не води до извод за неизпълнение на договорно задължение на ползвателя по чл. 75, т. 3 ЗПУПС. В изпълнение на договорните си задължения ищецът незабавно е уведомил доставчика за констатираните от него нередности по банковата му сметка, а в изпълнение на гражданските – е сезирал и компетентните разследващи органи. Свидетелката Генчева потвърждава усилията на ищеца да уведоми банката – ответник и опитите му да защити паричната наличност по банковата си сметка. От своя страна обаче ответника е в забава по отношение на договорните си задължения – доставчикът на платежната услуга не е уведомил в срока по чл. 174, ал. 3 ЗПУПС какво е становището му по повод заявените от ползвателя обстоятелства за наличие на неразрешени преводи, обективирани в рекламация и жалба. Отговорът на жалбата не е датиран, поради което не може да се прецени дали е представен в срок. Банката – ответник не е възстановила в срока по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС сумата по неразрешените операции, въпреки че е била подканяна и подсещана за това многократно от ищеца. Предвид изложеното съдът намира, че по отношение на ответника следва да бъде ангажирана отговорността му за неразрешената платежна операция, бидейки в качеството си на доставчик и следва да се приложи общото правило на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС – сумата по нея да бъде възстановена изцяло от банката по сметката на ищеца. С оглед уважаването на предявения от ищеца иск по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, следва да бъде уважен и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД. Съдебно-счетоводната експертиза установи, че дължимата лихва за периода от предявяването на исковата молба до 04.08.2025 г. – датата на изготвяне на заключението, е в размер на 3273,58 лв. Относно разноските: При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и за сторените от него разноски по делото, а именно такива в размер на 713, 84 лв., от които 556,26 лв. - държавна такса, 4,76 лв. - банкова комисионна, 150 лв. възнаграждение за вещо лице, 2,82 лв. – банкова такса. Ищецът не е представил договор за правна помощ, от който да се направи валиден извод за дължимото адвокатско възнаграждение и то не следва да се присъжда. Липсва и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Така мотивиран и на основание чл. 235, ГПК съдът