Решение № 3103 от 7.4.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 172/2025 г.

Ищца в производството е Д. Д. К., а ответник е Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ). Ищцата твърди, че със Заповеди №№ НК-Н010 и ОСОС-Н080, двете от 04.12.2023г., издадени на Изпълнителния директор на БАБХ, съответно й било наложено дисциплинарно наказание уволнение и било прекратено служебното правоотношение, произтичащо от длъжността, която ищцата заемала – Началник-отдел „Контрол на храните и граничен контрол“ при Областна дирекция по безопасност на храните Бургас, с ранг І-ви младши, длъжностно ниво по КДА: 7, наименование на длъжностното ниво: ръководно ниво 7А, номер по ред от КДА:193 и код по НКПД:1213 6022. Заповедите били отменени с решение № 4740/21.06.2024г., постановено по административно дело № 2441/2023г. на АдмС Бургас, оставено в сила с решение № 13891/19.12.2024г., постановено по административно дело № 9578/2024г. на ВАС, ІІ отд. Ищцата подала на 20.12.2024г., 02.01.2025г. и 03.01.2025г. молби с искане да заеме длъжността, от която е била незаконно уволнена. Със Заповед № ВР-1/06.01.2025г. на Изпълнителния директор на БАБХ ищцата била възстановена на длъжността. Със Заповед № ОСОС-5/20.01.2025г. на Изпълнителния директор на БАБХ служебното правоотношение било прекратено поради съкращаване на щата. През периода от уволнението – от 12.12.2023г. до 06.01.2025г., не била страна по никакви трудови, служебни или други правоотношения, и не била получавала никакви доходи. Предявява иск с правна [жк], ал.1 от ЗДС за сумата 16200.00 лева заедно със законната лихва от деня на забавата 19.12.2024г. Към момента на уволнението й оставали 16 работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2023г., поради което предявява иск с правно основание чл.61 от ЗДС, с който претендира обезщетение в размер на 2057.14 лева заедно със законната лихва от деня на забавата 19.12.2024г. В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез пълномощник, е подал отговор срещу исковата молба, в който искът по чл.104, ал.1 от ЗДС се оспорва по размер. С определение № 5161/05.06.2025г. съдът раздели на основание 210, ал.2 от ГПК производството и изпрати за разглеждане на РС Бургас иска за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в частта му за периода от 04.12.2023г. до 06.01.2025г. С протоколно определение от 20.10.2025г. съдът допусна на основание чл.214 от ГПК увеличение на цената на иска по чл.104, ал.1 от ЗДС от 16200.00 лева на 21420.00 лева. С протоколно определение от 12.01.2026г. съдът допусна на основание чл.214 от ГПК увеличение на цената на иска по чл.61 от ЗДС от 2057.14лв на 2250.00лв. В проведените съдебни заседания ищцата се явява лично и се представлява по пълномощие от адвокат В. Х. от САК, който поддържа предявените искове, както и претенцията за разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК (лист 207). Ответникът БАБХ се представлява по пълномощие от юрисконсулти Д. В. и З. Н., които оспорват жалбата. Представителят на ОП Бургас пледира за основателност на искове за имуществени вреди. Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна : Към 04.12.2023г. ищцата заемала длъжността Началник отдел „Контрол на храните и граничен контрол“ в ОБДХ Бургас. Със Заповед № ОСПД-НО80/17.08.2022г. на Изпълнителния директор на БАБХ е определено ниво на основна месечна заплата : 15, степен на основната месечна заплата : 2 (от 780.00 до 2750.00 лв); основна месечна заплата : 2700.00 лв, считано от 01.07.2022г. Със Заповед № НК-Н010/04.12.2023г. на Изпълнителния директор на БАБХ ищцата била уволнена от длъжността, която заемала. Със Заповед № ОСОС-НО80/04.12.2023г. на Изпълнителния директор на БАБХ е прекратено служебното правоотношение с ищцата. Заповедите са отменени с решение № 4740/21.06.2024г., постановено по административно дело № 2441/2023г. на АдмС Бургас, оставено в сила с решение № 13891/19.12.2024г., постановено по административно дело № 9578/2024г. на ВАС. Ищцата подала молби на 20.12.2024г., 02.01.2025г. и 03.01.2025г. с искане да заеме длъжността, от която е била незаконно уволнена. Със Заповед № ВР-1/06.01.2025г. на Изпълнителния директор на БАБХ ищцата е възстановена на длъжността Началник отдел „Контрол на храните и граничен контрол“ в ОБДХ Бургас, с ранг І-ви младши, № по ред по КДА: 193, длъжностно ниво по КДА: 7, наименование на длъжностното ниво по КДА: ръководно ниво 7А, код по НКПД: 1213 6022. Определени са ниво на основната месечна заплата: 15, степен на основната месечна заплата: 3 (1077-3100), основна месечна заплата: 2700.00 лева (лист 16). Със Заповед № ОСОС-5/20.01.2025г. на Изпълнителния директор на БАБХ служебното правоотношение било прекратено поради съкращаване на щата. Според писмо № 10-02-02#1/18.09.2025г. на Директора на Дирекция „Бюро по труда“ Бургас, за периода 28.12.2023г. до 05.01.2025г. ищцата е била регистрирана като безработна (листове 115-116). Според писмо изх. № ЕВ-40-02-2206#1/30.09.2025г. на Заместник-директора на ТД на НАП Бургас, няма данни за регистрирани трудови договори, по които ищцата е страна за периода 12.12.2023г. до 12.05.2024г. (лист 128). Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи : Според чл.104, ал.1 от ЗДС, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не е заема държавната служба, но не за повече от шест месеца. Със заповедта от 06.01.2025г. на ищцата е определена основна заплата в размер на 2700.00 лева, която заповед не е оспорена от жалбоподателката. Съгласно чл.67 от ЗДС, органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител като отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит, като съгласно чл.67, ал.5, т.1 от ЗДС индивидуалната основна заплата на служителя може да бъде увеличена въз основа на годишната оценка за изпълнението на длъжността, както и по т. 4, предл. трето при възстановяване на уволнен служител. Очевидно, за 2024г. ищцата няма годишна оценка за изпълнение на длъжността именно поради незаконното си уволнение, като при отмяната му по силата на конститутивното съдебно решение правоотношението се възстановява в пълния му обем, с всички последици, в това число и да се счита непрекъснато, тъй като се заличават последиците на уволнението. Правомощието по т.4 е от преценка на органа по назначаването, който в случая не го е приложил. Размерът на основната заплата, определен със заповедта за възстановяване от 06.01.2025г., е еднакъв на размера, определен със Заповед № ОСПД-НО80/17.08.2022г. и е съобразен с Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация (НЗСДА). В тази връзка, е неоснователен доводът, че съдът следва да определи заплата за по – висок ранг, от който ищцата била лишена поради многократните уволнения. Съдът няма такива правомощие, тъй като компетентен да повиши ранга, е органът по назначаването при изпълнение на процедурите по раздел VІІ от ЗДС. Неоснователни са и доводите за определяне на обезщетение на база основната заплата, определена на друг служител, заемал същата длъжност. В заповедта за възстановяване длъжността правилно е определена по т.193 от Класификатора на длъжностите в администрацията (отм., бр. 1 от 6.01.2026 г.) – ръководно ниво 7А, съответстващо на началник отдел в териториално звено на централната администрация, каквото е БАБХ, с минимален ранг ІІІ, а този на жалбоподателката е І младши, какъвто тя е притежавала към 04.12.2023г., когато е уволнена. Според ред 15 от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2024 г., в сила от 1.01.2025 г.) на НЗСДА, за ръководно ниво 7А първа степен на заплатата е от 1077 до 2050лв, втора степен – от 1077 до 2750лв, за трета степен – 1077 до 3100лв и четвърта – 1077 до 4050лв. Според §1, т.2 от ДР на НЗСДА, „степен на основните месечни заплати“ е интервал на основните заплати с определена минимална и максимална стойност, приложим към длъжности от посочените длъжностни нива от КДА. Определената степен е 3, която е по – висока в сравнение със степента, определена със Заповед № ОСПД-НО80/17.08.2022г. (лист 73). По делото не се твърди степента да е определена в нарушение на §2, ал.2, т.2 от ПЗР на НЗСДА – трета степен на нивото на основната месечна заплата за длъжността се определя на служители с професионален опит, надвишаващ минималния за длъжността от три до седем години. По горните съображения искът се явява основателен за сумата 8282.93 евро (16200.00 лева) за периода от 12.12.2023г. до 12.06.2024г. на база определеното със заповедта от 06.01.2025г. основно възнаграждение. Началната дата 12.12.2023г. се отнася към датата, на която заповедта за уволнение е била връчена на ищцата – аргумент, установим от мотивите на решение № 4740/21.06.2024г., постановено по административно дело № 2441/2023г. на Административен съд Бургас (лист 62). За шестмесечния период няма данни ищцата да е работила и получавала възнаграждение. Искът е основателен за период от шест месеца, съобразно ограничението по чл.104, ал.1 от ЗДС, поради което следва да се отхвърли за разликата до 10951.87 евро (21420.00 лева), както и за периода от 13.06.2024г. до 06.01.2025г. Искът в частта му за периода 13.06.2024г. до 06.01.2025г. има характер на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, който е допустим, тъй като според чл.4 от ЗОДОВ, при отменен административен акт се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Допустимостта на такъв иск пряко поизтича от мотивите на Тълкувателно решение № 4/06.11.2023г. на ВАС по тълкувателно дело № 2/2021г., П. и Втора колегии. По делото обаче не се доказа, че за този период оставането на ищцата без работа представлява пряка и непосредствена последица от заповедта за уволнение. Обезщетението за този период се претендира като вреди под форма на пропуснати ползи. С Тълкувателно решение № 3/2021г. от 13.01.2023 г. по тълк. дело № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност. Т. доказване по настоящото дело не беше проведено. По иска по чл.61 от ЗДС : При прекратяване на служебното правоотношение държавният служител има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Размерът на паричното обезщетение се определя съобразно размера на основаната заплата, определена на държавния служител към датата на прекратяване на служебното правоотношение. Според приетата в проведеното на 20.10.2025г. съдебносчетоводна експертиза, към датата на уволнението ищцата не е ползвала 15 платен годишен отпуск за 2023г. Обезщетение за тези дни е изчислено на 2250.00 лева, съобразно основното възнаграждение на ищцата към датата на уволнението – 2700.00 лева. Този иск се явява основателен и следва да се уважи за сумата 1150.41 евро. Ищцата претендира законна лихва върху главниците от момента на забавата до окончателното изпълнение на задължението. С молба от 07.08.2025г. (лист 93) ищцата уточнява, че ответникът е изпаднал на 19.12.2024г. в забава за плащане. Забавата е свързана с момента, в който е постановено решението на ВАС, с което е оставено в сила решението на АдмС Бургас, с което заповедта за уволнение е отменена. Съобразно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. гр. дело № 3/2004 г, при незаконни актове на администрацията, началният момент на забавата и съответно дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. Следователно, акцесорната претенция за лихви се явява основателна. По разноските : Ищецът претендира присъждане на направените по разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК, който се изчерпва с адвокатско възнаграждение в размер на 2600.00 лева, което е платено по представения договор за правна помощ. Според чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Съдът следва да осъди ответника да заплати на ищцата част от адвокатското възнаграждение, съразмерна уважения размер на исковете, а именно 1035.57 евро (2025.40 лв). Ответникът не е заявил претенция за присъждане на направените по делото разноски. По делото на вещото лице Н. К. са платени общо 540.03 евро, част от тях, съразмерна на уважената част от исковете – 420.68 евро, следва да се възложи за плащане на ответника, а останалата част в размер на 119.35 евро следва да се възложи на ищцата, тъй като тя, според чл.126 от ЗДС, е освободена от заплащане на държавни такси, но не и от разноски. Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,