Решение № 93 от 15.5.2023 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 96/2023 г.
Окръжен съд - Ловеч15.05.2023 г.докладчик ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7/11.01.2023г., пост.по гр.д.№571/2021г. на РС- •••••••като правилно и законосъобразно. ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14/27.01.2023г., пост.по гр.д.№571/2021г. на РС- •••••••по реда на чл.247 от ГПК, като правилно и законосъобразно. ОСЪЖДА М. П. И. с ЕГН •••••••••• и М. Н. И. ЕГН ••••••••••, двамата от град •••••••••••, ДА ЗАПЛАТЯТ на М. Т. И. с ЕГН •••••••••• и Д. В. П. с ЕГН ••••• • • • • •, двете от гр.••••••• ул.„•••••••, сумата 1500(хиляда и петстотин)лева, представляваща разноски по делото. Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от уведомяването на страните, при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК.
Мотиви
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК, във вр. с чл.34 ЗС. С Решение № 7/11.01.2023г., пост.по гр.д.№571/2021г. РС-Тетевен е отхвърлил иска за делба, предявен от М. П. И. и М. Н. И.- двамата от гр.••••••• срещу М. Т. И. и Д. В. П.- двете от гр.••••••• на следния имот: жилищна сграда- еднофамилна, представляваща по КККР на гр.••••••• одобрена със Заповед № РД-1816/06.03.2009г. на ИД на АГКК- София, имот с идентификатор № 72343.500.459.1, със застроена площ от 86 кв.м., брой етажи: 2, която е изградена в поземлен имот, намиращ се в гр.••••••• ул. „•••••••, представляващ по КККР имот с идентификатор № 72343.500.459, целият с площ от 751кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, при съседи имоти с идентификатори: № 72343.500.1819, № 72343.500.7157, № 72343.500.8196, № 72343.500.40, № 72343.500.7155, като неоснователен и недоказан. С решението на основание чл.9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, М. П. И. и М. Н. И. са осъдени да заплатят по сметката за държавните такси на РС-Тетевен сумата от 100лв.- държавна такса и 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. На основание чл.78, ал.З от ГПК М. П. И. и М. Н. И. са осъдени да заплатят на М. Т. И. и Д. В. П., разноски по делото за процесуално представителство и експертизи, като размерът им от 1000лв. е постановен с Решение №14/27.01.2023г., по реда на чл.247 от ГПК. Срещу решението е постъпила въззивна жалба от М. П. И. и М. Н. И., чрез адв.С.- АК-Ловеч. Обжалват го изцяло, с твърдения, че е незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано. Не се съгласяват с извода на съда, че ответниците са придобили спорната жилищна сграда в индивидуална собственост и при условията на СИО. Акцентират, че изградената пристройка е в отклонение на дадения проект и разрешение. Категорично е установено, че има пълно несъответствие между проектираното, разрешеното и извършеното строителство от ответниците. Констатираното отклонение в застроената квадратура е 46кв.м., а като разгърната застроена площ жилищната сграда е 172кв.м. и не е пристройка, а жилищна сграда на два етажа с много по-голяма застроена площ. Или-налице е отклонение в одобрения архитектурен проект не само в ЗП, но и в РЗП. Сочи, че съдебната практика е категорична, че когато е извършено строителство въз основа на отстъпено право на строеж, построеното в повече принадлежи на собственика на земята по правилото на чл.92 от ЗС. Твърди, че в сградата има три самостоятелни обекта, като единият винаги е владян от ищците, които са собственици и на 2/3 ид.ч. от парцела. Към момента в КККР сградата е отразена като един обект. Не се съгласяват и с извода на съда, че ответниците са придобили по давност жилищната сграда, а ползването на един от обектите от ищците е било по силата на заем за послужване. Възразяват, че никоя от страните не е заявила такива твърдения и този извод на съда противоречи на принципа за служебното начало в процеса. За оборването му се позовават и на свидетелските показания, които сочат, че ищците са обитавали самостоятелния обект на първия етаж и са монтирали парно още с построяването на сградата. В потвърждение представят протоколи за монтаж на водомери от 18.01.2023г. Входът на този самостоятелен обект се намира в непосредствена близост до жилищната сграда на ищците и няма никаква функционална връзка с другите два самостоятелни обекта в сградата-той е на различно ниво от другите обекти, владяни от ответниците. Никога до момента не е оспорвана собствеността и владението на ищците върху този обект от спорната жилищна сграда. От показанията на свидетелите става ясно, че между страните са възниквали спорове във връзка с ползването на комина на парната инсталация на ищците, но не е оспорвана собствеността и владението. Представят документи във връзка с изграждането му във вида т.н.„мек комин“, за което не се изискват строителни книжа. Сочат, че се намира извън помещението, което се владее от ищците. Прилагат виза за проектиране, скица и конструктивно становище за комина. Оспорват и извода на съда, че е налице валидно упражнявано давностно владение от ответниците, тъй като бащата на двамата братя-П.М. не се е противопоставял. Възразяват, че по делото не са събирани доказателства, свързани с поведението на бащата, но то е и неотносимо, тъй като с нотариалния акт от 1981г. същият е продал на ищеца М. П. И. 2/3 ид.ч.от имота. Строителното разрешение за изграждане на пристройката в полза на В. П. И. е издадено на 22.06.1976г., т.е.липсва 10-годишен период на постоянно, явно и непрекъснато владение, което да е афиширано пред П.М.. Твърдят, че е доказано, че страните са упражнявали съвладение на процесната жилищна сграда, която се състои от три самостоятелни обекта, два от които се владеят от ответниците, а един от ищците. По изложените съображения молят да се отмени обжалваното решение и се допусне делба на процесната жилищна сграда. В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от М. Т. И. и Д. В. П.. Считат решението за правилно и законосъобразно и молят да се потвърди, а въззивната жалба да се отхвърли. Излагат, че от събраните доказателства е установено, че са придобили спорната сграда в режим на СИО и са упражнявали правата си необезпокоявано повече от 40 години.Навсякъде В. П. И. и М. Т. И., а в последствие и Д. В. П., са се легитимирали като собственици на сградата. Повтарят хронологията на действията по установяване на правото им на собственост върху изградената по силата на отстъпено право на строеж жилищна сграда. Сочат, че желанието на бащата на двамата братя- П.М., е било всеки от тях да има собствено жилище, без претенции един към друг. Възразяват да се приемат представените с въззивната жалба писмени доказателства, тъй като са неотносими към спора, а и не са налице предпоставките на чл.266 от ГПК за приемането им сега. М. П. И. и М. Н. И. са подали жалба и срещу Решение №14/27.01.2023г., постановено по реда на чл.247 от ГПК. Считат, че е незаконосъобразно по мотиви по съществото на спора за делбата. Молят да се отмени. Въззиваемите М. Т. И. и Д. В. П. са представили отговор и на тази жалба, като считат, че е неоснователна и молят да се потвърди решението по чл.247 от ГПК. В съдебно заседание въззивниците се явяват лично и с пълномощника им адв.С., като потвърждават заявената позиция. Пълномощникът представи писмена защита. От въззиваемите се явява Д. П., двете се представляват от адв.Д.-ЛАК. По допустимостта. Въззивните жалби са допустими- подадени са от легитимирани да обжалват лица и в рамките на срока по чл.259 от ГПК. Жалбите отговарят на изискванията на чл.262, във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът ги приема за редовни. Своевременно са постъпили и отговорите по тях съгласно чл.263 от ГПК. При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение. По същество. Не се спори, че първоначалните страни- М. П. И. и В. П. И. са братя. Техен баща е П. И. М.-б.ж.на гр.••••••• починал на 12.06.1993г. Останалите страни са съпруги на двамата братя- М. И.-на М. И.(гр.брак, сключен на 03.05.1981г.-л.5), а М. И.-на В. И. (гр.брак, сключен на 20.05.1973г..л.26). В хода на първоинстанционното производство почива отв.В. И. и е заместен от Д. В. П.-тяхна дъщеря, заедно с преживялата съпруга. Предявен е иск за делба, за разглеждане на който е нужно да се проследи в хронология придобиването на собствеността върху спорния обект. От приложените по делото доказателства се установява, че с Нотариален акт № 44, т.V, д.№1483 от 12.12.1975г. на РС-••••••• П. И. М. дарява на В. П. И. 1/3 ид.ч. от дворно място, цялото от около 445кв.м., при съседи: улица, Христо Михайлов В.ев, имот на ГНС-Тетевен и имот на ТКЗС ••••••• представляващо парцел XVIII, с планоснимачен № 459, в кв.123 по регулационния план на гр.Тетевен. Собствеността върху поземления имот се разпределя – 2/3 ид.ч.за П.М. и 1/3 ид.ч.за В. И.. Като приложение към документите е посочен Нотариален акт №163, т.І, д.309/1960г. Със Заявление по реда на чл.56, ал.3 т ЗТСУ(отм.), от 12.12.1975г., П. И. М. изразява съгласието си и отстъпва право на съсобственика му В. П. И., да изгради в неговите(на първия) 2/3 ид.ч. от имота „да построи, държи и владее своя жилищна сграда в това дворно място по одобрен от техническите власти план..“(л.180). Съгласието е вписано в партидната книга на РС-Тетевен под №170, т.І 1975г., дв.рег.№1078/75г. Приложени са Строително разрешение №62/22.06.1976г. на В. И. за изграждане на пристройка към съществуваща сграда върху 40кв.м., в кв.123, п. ХVІІІ- 459(л.198). С Протокол №66/22.06.1976г. е дадена строителна линия и определено ниво за изграждане на пристройка към жилищна сграда(л.197). Налице е и Обяснителна записка към проекта с №46/07.02.1976г. за строеж. Не се спори между страните, че обектът е изграден, но с различие в предвижданата площ. По действащата КККР на гр.Тетевен представлява самостоятелен обект с идентификатор 72343.500.459.1, със застроена площ от 86кв.м., брой етажи-2, предназначение Жилищна сграда, еднофамилна. От С удостоверение с изх.№ УТИД04/12-74/21.07.2021г. на Община Тетевен(л.49) се установява, че урегулиран поземлен имот(УПИ) ХVІІІ-20, кв.123 по отменения план на гр.Тетевен от 1958г.(предмет на Нотариален акт №163, т.І, д.309/1960г.), е с площ 550кв.м., и е идентичен на УПИ ХVІІІ-459, кв.123 съгласно ПУП на града от 1969г. (с площ 585кв.м.), а след регулационно изменение от 1970г. и предвидено придаване на терени, е с площ от 721кв.м. УПИ ХVІІІ-49, кв.123 по действащия план от 1969г. е идентичен с поземлен имот с ид. 72343.500.459, съгласно действащата КККР на града, с площ от 751кв.м. С Нотариален акт №132, т.I, д.№237/25.06.1981г.на РС-••••••• П.М. продава на сина си М. П. И. свой собствен недвижим имот: 2/3 ид.ч. от дворно място, цялото от около 650 кв.м., намиращо се в гр.••••••• представляващо парцел XVIII, планоснимачен № 459 в кв.123, заедно с цялата жилищна сграда откъм улицата, целия гараж и цялата лятна кухня, построени в това дворно място, за сумата от 3000лв и срещу задължението на купувача да дава на продавача и съпругата му- В.М.М. издръжка и гледане: храна, облекло, подслоняване, отопление, осветление и въобще полагане на лични грижи за тях до края на живота им. Приложено е и Заявление 26.08.1981г. от М. И. по реда на чл.56, ал.3 от ЗТСУ(отм.), (вписано на 26.08.1981г.под №193, т.І-1981г., дв.рег. №249/1981г.на партидната книга-л.53), с което заявява съгласие брат му В. И. да изгради в съсобствената им парцела ХVІІІ-459, в кв.123 („..сме съсобственици на по 1/2ид.ч.от парцела..“) гараж, съгласно утвърден архитектурен проект. Съгласно приложената скица на ПИ №15-15495-11.01.2021г.на СГКК-Ловеч, за ПИ с ид.72343.500.459 по КККР на гр.••••••• е отразена съсобственост между В. И.- 1/3 ид.ч. и М. И.- 2/3 ид.ч., както и наличието на общо 7 сгради. Спорната сграда е с ид. 72343.500.459.1, с площ от 86кв.м., брой етажи 2, с предназначение жилищна еднофамилна сграда. По делото са приложени Удостоверение за търпимост(с изх.№УТИД-04-20- 75(1)/23.08.2021г.на Община •••••••с което се удостоверява, че еднофамилна сграда на два етажа със ЗП 86кв.м., построена през 1976г. и достроена през 1980г.(обект с ид 72343.500.459.1), представлява търпим строеж, съгласно §16, ал.1 от ПР и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.(л.42). Идентично удостоверение е издадено и по отношение на намиращата се в същия поземлен имот селскостопанска сграда с ид.72343.500.459.4, на 1 етаж, със ЗП от 10кв.м.(л.45). Приложено е копие от проекта за изграждане на спорната сграда(л.56 и л.204). По делото е допусната съдебно-технически експертизи, изготвени от в.л.инж.К.К.. В Експертиза с вх.№2498/30.05.2022г. експертът потвърждава, че спорната жилищна сграда с ид.72343.500.459.1, със застроена площ от 86кв.м., не съответства на предвижданията съгласно Архитектурния проект с №46/07.02.1976г., открит в архива на Община •••••••по който са издадени цитираните по-горе строително разрешение №62/22.06.1976г., Протокол за строителна линия №66/22.06.19876г. и Обяснителна записка. Несъответствието е в контура на сградата и изграждането й в площ, която е по-голяма от разрешената(40кв.м.), т.е. отклонението е 46кв.м. Вещото лице е изготвило скица, в която е обособило три обекта в спорната сграда, определяйки ги като самостоятелни с площ от 56кв.м.-ет.1, 68кв.м.- ет.2 и 19кв.м.-ет.1. Представил е и скица за вида на обекта, при спазване на предвидената площ от 40кв.м. Разгърнатата застроена площ на жилищната сграда е 172кв.м. Изготвено е и допълнително заключение с вх.№3589/29.07.2022г., по което се потвърждава идентичността на имота. С допълнително заключение с вх.№5012/27.10.2022г., след проверка в архива на Община ••••••• експертът потвърждава, че единственият проект, изготвен за спорната сграда, е този с №46/07.02.1976г. В представения проект от архива на Община Тетевен-в долния десен ъгъл е записан и „№21/07.02.1976г.“, който бил номерът на съгласувания проект от щаба на Гражданска отбрана-Ловеч. Съдът приема заключенията като обективни и компетентни и гради изводите си на тях. Всяка от страните ангажира свидетели за обосноваване на твърденията си. Свидетелите са разпитани при извършен оглед на место на спорната сграда-съдебно заседание на 18.04.2022г. Свидетелите на ищците са близки на семейството. Н.И.Н.-П. твърди, че спорната сграда е строена от ищеца М. И. и баща му, а В. И. не е виждала да помага. Твърди, че парното е изградено от ищеца, когато е изградена къщата. Помещението е ползвано от ищците и за складиране на зимнина. Свидетелят Й.Н.В. е сестра на ищеца М. И.. Помни, че сградата е построена през 1981г. Първоначално страните се разбирали-семейството на сестра й ползвало помещението, определено като лятна кухня, а ответниците останалата част от първия етаж, на втория имало само дограма и не се обитавал.Смята, че проблемът между страните е поради изградения комин на парното. Ищецът й е споделял, че той и баща му са построили сградата.Свидетелят Ц.Б.Г. е кръстница на ищците и също потвърждава, че М. И. е правил т.н.лятна кухня.Не помни братята да са имали спорове и да са се карали. Свидетелите на ответниците са приятели на семейството, участвали в изграждането на жилището.Свидетелят П.Н.И. е роднина по сватовство и семейството й са давала в заем средства за строежа-както на В., така и на М. И.и. Знае, че М. и В. са теглили и заем за строежа. Помни, че волята на бащата е била ответниците да живеят в новата къща, а ищците в бащината. Знае, че помещението до стълбите е предоставено от В. И. на брат му и е било строено заедно с къщата.Първоначално ответниците обитавали втория етаж. Свидетелят К.В.З. е съсед и е помагал при строежа, ответниците викали и строителна бригада. Знае, че М. и В. И.и са вземали заем за строежа. Сочи и останалите външни хора, които са помагали. Помни, че по време на строежа ищецът е бил войник и не смята, че е помагал. Помещението с парното е изграждано заедно с къщата. Преди време там е живял бащата на М. И.. Потвърждава, че първоначално ответниците са живеели на втория етаж, на първия имало кухня. Свидетелства, че ответникът Д. П. е живяла постоянно в това жилище. Свидетелят М.И.М.ов също е помагал в строежа.Знае, че ответниците взели заем за изграждането на къщата.Живеели на втория етаж, а на първия била кухнята.Бащата на двамата братя също е помагал. М. И. е карал материали с камиона.Знае, че М. И. е направил парно на първия етаж, като М. И. се оплаквала, че коминът й пуши. Съдът приема показанията на свидетелите за обективни в основната им част, с изключение твърдението на ищцовите, че жилището е изграждано само от М. И. и бащата П.М., което не се твърди дори и от ищците-в исковата молба сочат за взаимни усилия на двамата братя и баща им. В останалата част обясненията на всички свидетели са точни, ясни и единни, че в строежа водещи са били семейството на ответниците-в осигуряване на средства, труд, усилия, но са подпомагани и от ищеца, и от баща им и от приятели и познати. Свидетелите са единодушни и по факта на ползване на помещението на първия етаж, определяно като лятна кухня, от ищците. При така установената фактическа обстановка въззивният състав прави следните изводи: Съдът е сезиран с претенция по чл.34 от ЗС за делба на жилищната сграда с ид.72343.500.459.1, съгл.КККР на гр.•••••••с площ от 86кв.м., на 2 етажа, с предназначение жилищна сграда – еднофамилна. Ищците твърдят, че е съсобствена въз основа на съсобствеността върху поземления имот, в който те притежават 2/3ид.ч., а ответниците 1/3ид.ч. От своя страна ответниците твърдят, че жилището е изградено по силата на реализирано право на строеж, отстъпено им от бащата на страните, в период, в който поземленият имот е бил в съсобственост между него и ответниците.Твърдят, че бащата не е възразявал по отношение изграденото в повече от предвидената площ, че са го придобили по силата на упражнявано давностно владение под режима на съпружеска имуществена общност(СИО), а след смъртта на В. И. и по наследство на неговия дял. Първоинстанционният съд е приел, че искът е неоснователен и недоказан, с мотив за успешно доказано от ответниците упражнявано давностно владение на изграденото, довело до придобиване на цялата сграда. Въззивният състав споделя крайния извод на РС-Тетевен за липса на съсобственост, но при други мотиви. Установено е, че спорната жилищна сграда с ид.72343.500.459.1, съгл.КККР на гр.••••••• на 2 етажа, с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, е изградена въз основа на учреденото право на строеж и има статут на самостоятелен обект. Други самостоятелни обекти в нея не са налични.Проектът е за изграждане на жилищна сграда и такъв е статутът й в момента.Категорично е, че сградата е изградена с площ от 86 кв.м, при разрешени 40кв.м.- т.е.налице е отклонение от проекта с отклонение в контура на сградата и по-голяма площ от разрешената- превишение от 46 кв.м. Видно от приложения архитектурен проект е предвидено изграждане на 1 етаж с площ от 39.40кв.м. и втори етаж с площ от 47.40кв.м.-или общо РЗП от 86.80кв.м.. Спорен е въпросът за статута на изграденото в повече от разрешения обем на отстъпеното право на строеж. Съдът намира, че определяща при преценката на приложимата правна уредба е юридическата характеристика на изграденото в отклонение. Нормата на чл.92 от ЗС е приложима в случаите, когато изграденото в повече представлява самостоятелен обект съгласно строителните правила и норми. Когато обаче извършеното строителство няма тези характеристики, се прилага чл.97 от ЗС. Тази хипотеза възниква, когато при неспазване на учреденото право на строеж е увеличена застроената площ на съществуваща сграда. В този случай с оглед несамостоятелния характер на над/пристроеното не може да възникне собственост върху изграденото. Затова за такъв обект са приложими правилата на чл.97 или чл.98 от ЗС- новоизграденият обект следва режима на главната вещ, или се присъединява към нея поради неделимото му свързване и липсата на самостоятелност. Изграденото в повече от учредения обем на право на строеж е собственост на притежателя на правото на строеж, тъй като не може да се обособи като самостоятелен обект на собственост. Тук категорично се установява, че правото на строеж е учредено по реда на чл.56, ал.3 от ЗТСУ(отм.) и макар да е определено като „пристройка“, е предвидено изграждане на самостоятелна жилищна сграда-така е съгласно архитектурния проект- жилищна сграда на два етажа, с РЗП от 86.80кв.м. Така е и изградена. В резултат е налице жилище, което има статут на самостоятелен обект. В него до размера на разрешените 40кв.м. е легитимно придобито в собственост от титулярите на сервитутното право-В. и М. И.и. Допълнително построеното превишение, което с оглед начина на изграждане няма самостоятелен статут, функционално е свързано с обекта, към който е присъединено, поради което следва собствеността на този обект- т.е. се придобива от ответниците, съотв.от наследниците. В този смисъл е и трайната и последователна практика на ВКС, която се споделя от състава: Реш.№173/26.06.2013г., пост.по гр.д.№1273/2013г.на І ГО на ВКС, Реш. №32/10.03.2021г., пост.по гр.д.№2443/2020г.на І ГО на ВКС, Реш.№137/17.08.2010г., пост.по гр.д.№3954/2008г.на ІІ ГО на ВКС, Реш.№980/12.12.1994г. на І ГО на ВКС, Реш. №61/13.02.2012г., пост.по гр.д.№291/2011г. на І ГО на ВКС, Реш.№778/16.11.2010г., пост.по гр.д.№1096/2009г. на І ГО на ВКС, Не може да се сподели твърдението на въззивниците за наличие на три самостоятелни обекта в новоизграденото жилище. Такива не съществуват както съгласно ПУП, така и КККР. Експертът по изготвената СТЕ е представил възможни варианти за обособяване на отделни обекти в това жилище, но само като проект- с оглед претенцията на ищците за притежание на трансформираната лятна кухня на първия етаж, където са разположили парното си. Изграденото от ответниците жилище фигурира като самостоятелен обект 1, в което за отклонението от обема на учреденото право на строеж, състоящо се в увеличение на квадратурата, следва да се приложи разпоредбата на чл. 97 ЗС, изключваща придобиване като приращение от собствениците на земята-в случая в съсобственост 2/3 ид.ч. към 1/3 ид.ч. По изложените съображения въззивният състав приема, че не е налице съсобственост в процесното жилище, то е придобито под режима на СИО от ответниците В. и М. И.и. Изграденото в повече от учреденото право на строеж, с оглед несамостоятелния му статут, следва главната вещ-спорната жилищна сграда, и също не може да бъде предмет на делба. Затова обжалваното Решение № 7/11.01.2023г., пост.по гр.д.№571/2021г. на РС- Тетевен следва да се потвърди, като правилно. Не се откриват пороци и на постановеното по реда на чл.247 от ГПК Решение № 14/27.01.2023г., което с оглед крайния извод за отхвърляне на претенцията и по правилото на чл.78, ал.3 от ГПК постановява ищците да поемат направените от ответниците разноски. Представени са доказателства за реалното им извършване- 400лв.-изплатен адвокатски хонорар, за СТЕ-200лв., за допълнителна СТЕ-400лв., или общо 1000лв. Решението следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. По разноските. С оглед изхода на спора в настоящата инстанция въззиваемите имат право на възстановяване на направените разноски. Представя се договор за правна защита и съдействие, с вписан като изплатен адвокатски хонорар от 1500лв. Приложено е пълномощно, също и списък по чл.80 от ГПК. При тези доказателства съставът приема, че е доказано реалното извършване на този разход, поради което М. П. И. и М. Н. И. следва да се осъдят да заплатят на М. Т. И. и Д. В. П., сумата 1500лв., представляваща разноски по делото. По изложените съображения ОС-Ловеч
Цитирани разпоредби
24- чл. 34 ЗС
- чл. 97 ЗС
- чл. 247 ГПК
- чл. 258 ГПК
- чл. 259 ГПК
- чл. 261 ГПК
- чл. 263 ГПК
- чл. 266 ГПК
- чл. 270 ГПК
- чл. 271 ГПК
- чл. 280 ГПК
- чл. 78, ал. 3 ГПК
- чл. 80 ГПК
- чл. 92 ЗС
- чл. 98 ЗС
- чл. 56, ал. 3 ЗТСУ
- чл. 127
- чл. 16
- чл. 260
- чл. 262
- чл. 56, ал. 3
- чл. 78
- чл. 9
- чл. 97