Решение № 45 от 27.4.2023 г. на Районен съд - Девня по дело № 244/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК 175201304 със седалище и адрес на управление гр.София, бул „Цар Борис III“ №201 срещу Наказателно постановление №03-013518, издадено на 17.03.2021 г. от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на въззивника за нарушение по чл.16ал.1 т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ вр. чл.4 ал.1 т.3 и чл. 347 ал.3 от Правилника за безопасност и работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни и по електрически мрежи, на основание чл. 413 ал. 2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 4500 лева. Въззивникът намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, счита, че при издаването и връчването му са допуснати поради което моли за неговата отмяна. Твърди, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на дата и място на извършване на нарушението, непосочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, на доказателствата, които го потвърждават, липса на индивидуализация на административното нарушение, доколкото не са посочени конкретните действия или бездействия на нарушителя по извършеното нарушение, посредством изложени конкретни фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението. Счита, че административно - наказващия орган /АНО/ не е изпълнил задълженията си, произхождащи от чл. 52 ал. 4 от ЗАНН, като не е проверил акта с оглед неговата основателност и законосъобразност, не е събрал допълнителни доказателства за извършеното нарушение, преди да се произнесе по преписката. Сочи също, че не е извършил нарушението, за което е санкциониран, тъй като са били инструктирани членовете на бригадата, посочени са били границите на обектите за работа, условията за извършване на работа и като работодател е взел всички мерки за безопасното изпълнение на възложената на служителите задача. Оспорва извода на наказващия орган за допуснато от негова страна нарушение на нормите за безопасност на труда, като твърди, че е изпълнил всичките си задължения по смисъла на цитирания в НП Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи по осъществяване на контрол за безопасно извършване на възложената му работа. На тези основания претендира цялостна отмяна на обжалвания административен акт. В с.з. участва лично чрез проц. представител, който в хода на съдебните прения поддържа жалбата и искането за отмяна на издаденото наказателно постановление. Претендира разноски. Въззиваемата страна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че нарушението е безспорно установено, поради което правилно е ангажирана отговорността на въззивника. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Контролиращата страна - РП Девня, редовно призована, не се представлява и не представя становище по жалбата. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Към 09.02.2021 г. св. П. М. М. работил на длъжност инженер релейна защита /техник релейна защита и автоматика/ в „Мрежови експлоатационен район - Варна - поделение на „Електроенергиен системен оператор“ЕАД. На посочената дата в изпълнение на Заповед №МЕР-ВН-ЗАН-155 от 03.02.2021 г. за проверка на техническото изпълнение на оборудването на килии №16 и №20 /Брюкнер 1 и Брюкнер 2/, които предстои да бъдат въведени в експлоатация, работна група от четири лица, по устно нареждане на свид. М. В. Г., следвало да извършат проверка на релейната защита на тези килии в подстанция „Девня 1". Бригадир на работната група бил П. М. М., а останалите участници свидетелите И. Е. И., В. М. Б.и пострадалия С. А. Т.. В качеството си на ръководител на работната група св.М.инструктирал надлежно членовете на бригадата, посочил е границите на обектите за работа, условията за извършване на работа и за безопасното изпълнение на задълженията им, в това число и за работа далеч от тоководещи части в подстанцията. Групата била допусната до работа в 09, 20 часа от дежурния Н. който вписал всички гореописани обстоятелства в дневника за работи, извършени без наряд /с устно нареждане/. Част от работата на бригадата включвала „прозвъняване, проследяване на многожилен кабел“ на килии №16 и №20 /Брюкнер 1 и Брюкнер 2/, като за целта свид.М. и свид. И. трябвало да слязат на първия етаж, свид. Васил Божков отишъл до служебния автомобил, за да вземе нужните инструменти, а пострадалия останал на втория до килии №16 и №20, които не били под напрежение. В непосредствена близост до тях се намирала килия №18, която била под напрежение от 20 kV. Като служител с 35 годишен опит пострадалият добре знаел това, както и че няма право да приближава тази килия. Изпълнението на задачата не включвало това. Освен това намиращата се под напрежение килия №18 била обозначена с надпис „високо напрежение“ и заключена както отпред така и отзад с предпазна метална ограда/решетка, която можела да се отвори само с външна намеса чрез механично въздействие, за да се предотврати достъпа до нея. Тя както и останалите килии били изградени на два етажа, между които нямало видимост. Когато колегите му не били на място пред килиите, пострадалия С. Т. навлязъл в действащата под напрежение 20 kV килия №18 от задната и страна, като начинът по който той е проникнал в нея не е установен по делото. Липсват каквито и да било доказателства в тази връзка и съдът не разполага с механизъм за установяване на това обстоятелство в настоящото производство, тъй като не води разследване за причините за настъпилата злополука. Намиращите се на първия етаж свид.М.и свид. И. чули звук от ел. дъга и изключване на прекъсвачи и веднага се качили на втория етаж, където намерили пострадалия паднал на земята, като половината му тяло се намирало в килия №18, а дрехите му тлеели. Двамата веднага изгасили тлеещите дрехи на Т., завили го с одеало за изгаряния, а свид. Б. се обадил на 112 и извикал линейка. Визираната фактическа обстановка се констатира по безспорен и категоричен начин най - вече от показанията на разпитаните по делото свидетели, така също и от писмените доказателства, приложени към АНП и приобщени като доказателства по делото по реда на чл. 283 от НПК. Приетите за установени факти относно настъпването на трудовата злополука не се оспорват от въззивника, който оспорва единствено направените въз основа на нея правни изводи от страна на наказващия орган. Съдът, при така установената фактическа обстановка, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление, направи следните правни изводи: Относно допустимостта на жалбата: Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане като допустима. Относно компетентният орган: Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, надлежно оправомощен съгласно Заповед №0280 от 03.08.2010 г. на изп. директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Предвид факта, че нарушението е извършено в общ. Девня местно компетентния наказващ орган е директора на „Инспекция по труда” - Варна Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт: Възраженията на въззивника за липса на съществени реквизити в обжалваното наказателно постановление като дата, място и обстоятелства по извършване на нарушението са неоснователни, доколкото е посочено, че нарушението е извършено на 09.02.2021 г. на територията на гр. Девня и са описани обстоятелствата, при които е настъпила трудовата злополука. Описаните фактически обстоятелства обаче по никакъв начин не съответстват на правната квалификация на нарушението, посочена както в обжалваното НП, така и в АУАН. Цитираните като нарушени правни норми от КТ и ЗЗБУТ въвеждат задължение на работодателят да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд, да се грижи за здравето и безопасността на служителите си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията и съответните инструкции. Безспорно се установява по делото, чрез разпита на свидетели, че въззивникът е спазил всички свои задължения по отношение на осигуряването на безопасни условия на труд - всички членове на бригадата са били надлежно инструктирани и запознати както с правилата за здравословни и безопасни условия на труд, така и с конкретните условия на работа, работното място било обозначено, били поставени съответните предупредителни табели.С оглед на това съдът счита, че от съдържанието както на АУАН, така и на НП не става ясно какво точно действие и/или бездействие, вменено му с конкретна норма на специален текст, не е изпълнил въззивникът, и което съставлява неизпълнение на задължението му по КТ, ЗЗБУТ или цитирания правилник като основание за ангажиране на отговорността му. Не става ясно по какъв именно начин той като работодател е следвало да осъществява непрекъснат и ефективен контрол над пострадалия, така, че да не допусне неспазване на изисквания за безопасна работа. От факта, че член на бригадата е пострадал при осъществяване на трудовите си задължения не следва автоматично извод, че работодателят не е изпълнил тези си задължения по КТ, ЗБУТ и Правилника за безопасност и работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни и по електрически мрежи. Нито в акта, нито в НП се съдържат факти свързани с това, какво е било неговото дължимо поведение, какво е следвало да направи или да не направи, за да осигури здравословни и безопасни условия на труд за членовете на бригадата, по какъв начин е следвало да бъде осигурен контрол на членовете на бригадата за спазване на мерките за безопасност от тяхна страна. Визираният процесуален порок е съществен, доколкото по този начин въззивникът е максимално затруднен да реализира пълноценно правото си на защита, без да е наясно какво конкретно фактическо поведение се счита от наказващия орган, че не е предприето от него като отговорно лице. Без да е разбрал тези съществени обстоятелства от направеното в съответните документи описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е осъществено, въззивникът е в невъзможност да отправи адекватни възражения, фактически твърдения и доказателствени искания, за да реализира пълноценно своята защита. Относно материално - правната законосъобразност на обжалвания административен акт: Поради липсата на конкретика относно вмененото на въззивника нарушение за съда остава неясно по какъв именно начин той е допуснал в процеса на работата пострадалато лице С.А.Т. да напусне границите на работното си място, определено с нареждането и да навлезе с част от тялото си в действащата под напрежение 20 киловолта килия №18, извод „Олива“ в следствие на което пострадалия получил изгаряния по долните и горни крайници. Доказателствата, събрани в настоящия административно - наказателен процес налагат извода, че въззивникът не е допуснал нарушение на нормите за безопасност, регламентирани в КТ и ЗЗБУТ, че като работодател е осигурил всички необходими действия по осигуряване на безопасно извършване на възложената работа - всички членове на бригадата са били надлежно инструктирани и запознати както с правилата за здравословни и безопасни условия на труд, така и с конкретните условия на работа, работното място е било надлежно обезопасено и обозначено с нужните предупредителни табели. Въззивникът не е могъл и не е бил длъжен да предположи, че пострадалия сам ще навлезе в намираща се под високо напрежение, специално обозначена като такава и обезопасена със защитна преграда - метална решетка/врата/. Начинът, по който пострадалия е проникнал в клетката остава загадка и доколкото липсват други доказателства следва да се приеме, че той сам е предприел действия по отварянето на защитната преграда по незнайни причини. Единствено и само тези неправомерни негови действия са довели до настъпване на фаталния резултат, като няма как това да бъде вменено във вина нито на въззивника, нито на някое друго от лицата намирали се в подстанцията към момента на произшествието. С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и от материално правна страна, тъй като не се доказва въззивникът да е допуснал вменените му нарушения. При така изтъкнатите съображения, както относно допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на въззивника, така и относно неговата материално - правната необоснованост и незаконосъобразност, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено. Предвид изхода на делото претенцията на въззивника за присъждане на сторените от него разноски за юристконсулт е основателна и съдът счита, че такова размер на 300 лева съответства на сложността на делото, поради което следва да се присъди в тежест на въззиваемата страна. Водим от гореизложеното, съдът