Решение № 139 от 5.11.2024 г. на Окръжен съд - Търговище по дело № 201/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 80 от 03.06. 2024 г., по гр.д. № 270/ 2023 г. на РС – Омуртаг, е признато за установено съществуването на вземането на ищеца „Тузлушка гора“ ЕООД (н) – гр. Антоново, ЕИК 125548831, против ответника Г. И. А. от гр. •••••••••, ул. „•••••••••“ № ••••, ап. ••••, ЕГН ••••••••••, в общ размер на 96 403, 34 лв., от които: 65 904, 05 лева – главница, 4503, 80 лева – законна лихва за периода от 04.04.2018 г. до 05.12.2018 г., 25 995, 49 лева – законна лихва за периода от 06.12.2018 г. до 25.10.2022 г. и законната лихва върху главницата от 25.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, дължими на основание акт за начет №11-04-26/ 05.12.2018 г., съставен от Р. Г. Х. – Е. – главен финансов инспектор от втори отдел, дирекция „Извънпланова инспекционна дейност“ на АДФИ и издадените въз основа на него заповед за изпълнение на парично задължение №191/ 29.12.2022 г. и изпълнителен лист № 96/ 29.12.2022 г., по ч.гр.д.№362/ 2022 г. по описа на Районен съд – Омуртаг, на основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 417, ал. 1, т. 9 от ГПК. Осъден е ответникът Г. И. А. да заплати по сметка на Районен съд – Омуртаг, държавна такса в размер на 3856, 13 лв. върху уважения иск. Срещу това решение е постъпила жалба от ответника, чрез адвокат И. – упълномощен от първа инстанция. В нея се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, допуснати съществени процесуални нарушения. Не била осигурена равнопоставеност на страните в процеса. Имало доказателства, представени от ищеца, които установявали неизгодни за него обстоятелства. Автомобилът, който е използван от дружеството е предаден на ищеца с цялото си оборудване и би следвало пътната книжка също да е там. Но тя не била представена. С оглед на това, че единственият автомобил не е бил достатъчен за осъществяване на функциите на дружеството, са били издадени заповеди от ответника, с които лесничеите, назначени на трудов договор е следвало да използват личните си автомобили за осъществяване на служебните си задължения. Те са имали право да зареждат гориво на бензиностанциите. След като в акта за начет е посочено, че горивото липсвало, то би следвало да има съдове за съхранението му. Такива обаче не са налични в дружеството. Изцяло несъстоятелен и с оглед на този аргумент бил актът за начет по отношение на изводите, които са направени за липса на горивото. Не е извършвана и материална проверка, която да установи подобни липси. Няма извършвани и инвентаризации в дружеството на стоковия и материален актив. С оглед на тези основни и други аргументи в жалбата, ответникът моли решението на съда да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен като неоснователен. В законния срок е постъпил отговор от ищеца, чрез синдика Д. Г.. Той счита, че жалбата е неоснователна. След като актът за начет има материална доказателствена сила, съставен е по надлежния ред, от компетентен орган, то съдържащите се в него констатации следва да се приемат за безспорно установени. Ответникът на свой ред не е представил доказателства, чрез които да обори тези констатации. Всички факти били анализирани подробно от районния съд. Що се отнася до твърденията за процесуални нарушения, същите били бланкетни, а това се отнасяло и за твърденията за нарушаване на материалния закон. Жалбата е неоснователна и затова се иска решението да бъде потвърдено. Да бъдат присъдени и направените по делото разноски. Съдът, като провери събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, установи следното: решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е правилно. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първата инстанция. В допълнение се излагат следните съображения, които са свързани и с доводите във въззивната жалба. Съгласно представения акт за начет №11-04-26/ 05.12.2018 г., ответникът, в качеството му на управител на ищцовото дружество, за времето от 01.12.2014 г. – 04.04.2018 г., причинил вреда на същото, допускайки липса на гориво към 04.04.2018 г., в т.ч. бензин – 29 777, 599л и дизел – 2440, 82л, на обща стойност 65 904, 05 лв., произтичаща от доставено и заплатено гориво по фактури и разходни касови ордери към тях, осчетоводено, изписано и признато за разход, без наличие на първични счетоводни документи, доказващи извършения разход. Изписаното гориво – бензин, използван за автомобила на дружеството „Дачия дъстър“ от 11 413, 12 л., е фактически изразходван, без отчитане на разхода, като в периода от 01.01.2015 г. до 04.04.2018 г. в дружеството е била извършена доставка на гориво бензин за 41 204, 325 литра и при налично количество към 04.04.2018 г. – 13, 606 литра, то неотчетеното гориво е в размер на 29 777, 599 л. х 2.05 лв./л или общо на стойност 60 915, 54 лв. В дружеството са извършени разходи и за доставка на гориво – дизел в размер на 2538, 645 литра, а наличното количество по счетоводни данни към 04.04.2018 г. е 97, 825 литра, като към 04.04.2018 г. неотчетеното дизелово гориво е 2 440.82л., на стойност 4988, 51 лева. С оглед разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и 5 от ЗДФИ, по презумпция фактическите констатации по акта за начет се ползват с доказателствена сила, ако са подкрепени с доказателства, т.е. надлежно обосновани – документирани с обективни, точни и коректни справки, таблици, констативни протоколи, обяснения на съответните лица и заключения на вещи лица – по аргумент от чл. 44, ал. 1 от ППЗДФИ. В конкретния случай, констатациите по акта са направени въз основа на представени справки изх. № 84/ 10.07. 2018 г., № 83/10.07.2018 г., № 82/10.07.2018 г. и № 81/10.07.2018 г., относно закупено гориво (бензин и дизел) по отчетни периоди, като е извършен анализ на представените първични счетоводни документи за доставено гориво за периода от 01.01.2015 г., до 04.04.2018 г., отразени в регистрите на дружеството по дебита на счетоводна сметка 302 „Материали“. Посочени са конкретни дати и доставчици на гориво по описаните фактури, количества, начин на плащане и цена. Направена е съпоставка по партиди и е направена нарочна таблица с корекция на неправилно осчетоводените и заведени фактури. Взети са предвид наличните автомобили, периодът им на експлоатация и съответният вид гориво за всеки автомобил. Направен е извод за нарушение принципа на документалната обоснованост на стопанските операции – т.е., без да се спазват изискванията за съставянето на документите, според действащото законодателство – първични счетоводни документи, фискални/системни бонове, пътен лист/пътна книжка. В дружеството такива не са налични, не са издавани заповеди на управителя относно определяне разходните норми на горива на МПС на 100 км пробег, липсват утвърдени в организацията разписани вътрешни актове, счетоводна политика и др. документи, свързани с експлоатацията на МПС, липсват документи, удостоверяващи разхода на гориво на 100 км пробег за МПС – собственост на дружеството, в т.ч. писма от лицензирана изпитвателна лаборатория; протоколи за установяване/ замерване на реалната норма на разход на гориво на МПС; техническата документация на МПС, в която да е посочена основната разходната норма за съответния вид МПС. В дружеството не са въведени с вътрешен акт контролни процедури, регламентиращи отчитането на разходваното гориво, за което е съставен констативен протокол №3/31.07.2013 г. При проверката са взети предвид оборотните ведомости и счетоводни справки на дружеството за наличното гориво към 04.04.2018 г. по счетоводни данни. Финансовият инспектор е взел предвид обясненията на гл. счетоводител на дружеството С. Д. и касиера К. Ю., както и заповеди №1/05.01.2015 г„ № 1/04.01.2016 г., № 1/03.01.2017 г. и № 1/02.01.2018 г„ с които управителят е наредил служителите на длъжност „горска стража“ да използват личните си автомобили при изпълнение на служебните си задължения – охрана, маркиране и експедиция на дървесина, за което да представят фактури за закупено гориво. Прието е в АН, че тези заповеди не са вписани или регистрирани, потвърдено и с констативен протокол от 12.09.2018 година, а са предадени от ответника едва след освобождаването му от длъжност. Относно служебния автомобил „Дачия Дъстър“: за периода от 10.02.2015 г. до 04.04.2018 г. липсват съставени и попълнени пътни листи / пътни книжки, месечни отчети и други подобни документи, доказващи извършения от автомобила разход на гориво. Служебният автомобил е осъществил общ пробег от 142 914 километра и изразходваното количество гориво е 11 413, 12 литра, като в предоставения срок управителят не е представил на финансовата инспекция писмено становище във връзка с доставеното и отчетено на разход количество гориво и причините, поради които същото не е изписано с надлежно съставени разходнооправдателни документи. В АН е записано, че всички суми по посочените фактури са заплатени с разходни касови ордери – т.е. в брой, от касата на дружеството. Според обясненията на касиера и счетоводителя на дружеството, ответникът А., като управител на дружеството е осъществявал контрол на паричните средства в касата на дружеството. Той е теглил пари в брой от банковите сметки, приемал е пари в брой от клиенти при осъществени продажби, за което е водил и подписвал книгите за регистриране и отчитане на продажбите от фискално устройство Ответникът е оперирал с наличните парични средства в брой. Именно ответникът е разпореждал и изплащал стойността на доставеното гориво, както за фактурите, към които има приложен подпис на лицата получатели на средствата, така и по фактурите, към които приложените РКО не са подписани от получател. По отношение на начина, по който се е развил процесът. Пред първата инстанция са били проведени общо 4 открити съдебни заседания. В първото заседание са били изискани доказателства от синдика на „Тузлушка гора“ ЕООД (н) – фактури, справки и други. Една част от тях са били представени, а за други синдикът е посочил, че са в обем от над 1000 страници. Същите са подробно описани в представения доклад по АН и той на разполага с нещо по-различно от това, което е описано. По начало ответникът не е оспорил, че по така описаните фактури, по която и да е от тях не е било извършено плащане. Във второто заседание съдът, след като е приел представените доказателства от синдика, по искане на ответника е допуснал до разпит двама свидетели, които да установят твърденията за това, че горските стражари са използвали собствените си автомобили за осъществяване на задълженията си по охрана и маркиране. В третото съдебно заседание не е даден ход на делото заради внезапно ангажиране на адвоката на ответника. За следващото съдебно заседание, което е проведено една седмица по-късно, не се е явил представител и съдът е приключил делото. Пред въззивния съд нямаше искания за събиране на доказателства. При така описаните факти, съдът намира, че формалната доказателствена сила на акта за начет, по отношение на констатациите за количествата на доставеното и заплатено гориво не е опровергана. Не са опровергани и констатациите относно това, че в дружеството, чийто управител е бил ответникът, не е имало действащи правила по отношение на начина, по който следва да бъдат ползвани служебните автомобили, разходването и отчитането на горивото – норми за разход, необходими документи за доказване на пробега и това, че със съответния автомобил е извършвана дейност в полза на дружеството. Не е имало и какъвто и да било ефективен контрол върху тази дейност. Безспорно в този случай именно управителят на дружеството е лицето, което е било длъжно да създаде и утвърди подобни правила и да следи за финансовата дисциплина. В случая това е и лицето, което пряко се е разпореждало с паричните средства в брой, като е съставял и съответните разходни документи и лично е заплащал сумите на клиентите. Той на практика е бил освен материалноотговорно лице и отчетник, защото лично е оперирал с паричните средства, а на чрез касиера. Безспорно е, че посочените в АН суми са били платени за гориво, известно е кои са получателите на паричните суми. Т.е. известно е къде са похарчени паричните средства. Не е доказано обаче по какъвто и да е начин, че това гориво е изразходвано за осъществяване на дейността на дружеството по законосъобразен начин. В този смисъл следва да бъдат коментирани приложените по делото заповеди във връзка с това, че горските стражари е следвало да осъществяват служебните си функции с личните си автомобили и горивото да им бъде заплащано. В АН се приема, че така представените заповеди не са заведени в заповедната книга на дружеството. Т.е. ревизията е приела, че те са били съставени с оглед на проверката. Въззивният съд не може да направи категоричен извод в това отношение. Но по-важното е друго. Ако се приеме, че действително е имало редовна заповед в това отношение и тя е била известна на всички горски стражари, то това не е достатъчно, за да се докаже документалната обоснованост на разхода. Ако действително дружеството не е имало друг начин да осъществи дейността си, за документалната обоснованост е било необходимо много повече. Управителят е бил длъжен да посочи поименно всички свои служители, които ще осъществяват служебни функции с личните си автомобили. Следвало е да посочи номерата, марката и модела на автомобилите и да установи какви са разходните норми за всеки един личен автомобил, който ще се използва. Следвало е освен това да се попълват пътни листи от самите стражари и да се посочват точно изминатите километри и по какъв маршрут, в кои дни. Това е абсолютно необходимо предвид характера на съответните автомобили и това, че те се използват от служителите за лични нужди. Няма друг начин, по който да се установи колко от изминатите километри са свързани със служебните функции. Същото се отнася и за единствения автомобил на дружеството. Това са елементарни действия и именно управителят е този, който е следвало да управлява и контролира този процес. Той е следвало да създаде съответните вътрешни правила. Неговото бездействие и липсата на контрол са довели и до липсите на горивото. Тук са неоснователни доводите в жалбата, че дружеството никога не е съхранявало подобни количества гориво и няма съответните съдове за това. Подобни констатации и твърдения в АН няма. Ясен е механизмът на причиняване на липсата – горивото е зареждано на бензиностанциите от автомобили, а не е получавано на място в дружеството, за да бъде съхранявано там. След като липсва документална обоснованост за това как е било изразходвано и от кой автомобил, това гориво липсва. Неоснователни са оплакванията в жалбата, че има съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото и при коментара относно непредставените по делото фактури от ищеца. В случая съдът е приел доводите на синдика, че това са доказателства в голям обем. На практика ответникът е бил запознат с тях още в хода на съставянето на акта за начет. Имал е възможност да възрази по всяка една фактура, която е подробно описана в АН и да заяви дали оспорва това, че са направени плащания по нея и парите не са изразходвани. Подобни възражения не е имало. Ответникът в нито един етап от производството по АН и пред съда не е оспорвал нито фактурите, нито плащанията по тях във всичките им елементи. Не е поискана и експертиза, която да извърши цялостна проверка на всички доказателства – фактурите и касовите ордери. Ако имаше наведени подобни конкретни доводи, то представянето на фактурите би било наистина необходимо. Но след като те са цитирани подробно в АН – като стойност, количество, дати и осчетоводяване, след като няма твърдения за някакви нарушения или неверни констатации, то неприлагането им не е съществено нарушение и не ограничава по какъвто и да било начин правото на защита на ответника. На него му е предоставена възможност да води свидетели, но не ги е довел. Дадена му е възможност да изрази своето становище, но доводите му са много общи и бланкетни. Кои са тези доказателства, които съдържат неизгодни за ищеца факти, какво ще се установи евентуално от това – нищо не е посочено. Както съдът вече посочи, издаването на заповед, че горските стражари ще ползват личните си автомобили и за служебни цели, не е достатъчно, за да е налице документална обоснованост. Липсата е доказана и ответникът носи пряка отговорност за нея. С оглед на това искът е основателен както по отношение на главницата, така и по отношение на лихвата. В този смисъл, по отношение на стойността и размера на лихвите няма изложени доводи за незаконосъобразност. Те са изчислени от момента на открИ.е на щетата. Затова и съдът не е длъжен да излага мотиви в тази част. Първата инстанция е достигнала до същите изводи. Решението е правилно и следва да бъде потвърдено. По разноските. Предвид изхода от делото такива се полагат на ищеца. Пред въззивната инстанция няма доказателства за направени такива. Затова разноски не се присъждат на никоя от страните. По изложените съображения, съдът