Решение № 355 от 24.6.2024 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 284/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Въззивното дело е образувано въз основа на въззивна жалба вх.№ 2113/12.02.2024г. от „•••“ АД със седалище и адрес на управление: •••, ЕИК: •••, представлявано от изпълнителния директор И. П. Й., чрез адв. В. Ч. от АК - Враца с адрес на кантората: •••, против Решение № 11/05.01.2024 г. по гр.д.№ 851/2023 г. на Районен съд-Враца, с което е признато за установено, по отношение на ”•••”АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление •••, представлявано от управителя И. П. Й., че И. Д. Д. с ЕГН •••••••••• от •••, С. Д. Д. с ЕГН •••••••••• от •••, К. Ц. З. с ЕГН •••••••••• от •••, К. К. З. с ЕГН •••••••••• от с.а., Ц. К. З. с ЕГН •••••••••• от с.а., Д. К. Х. с ЕГН •••••••••• от ••• и А. К. К. с ЕГН •••••••••• от ••• са собственици на поземлен имот с идентификатор 12259.133.5 по кадастралната карта на гр.Враца, с площ от 7 681 кв.м. и с адрес м.”•••”. Със същото решение на основание чл.537, ал.2 от ГПК е отменен констативен нотариален акт № 163 рег. 5160 дело № 710/2018 г. на нотариус с район на действие ВРС В. В., с който ”•••”АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление •••, представлявано от управителя И. П. Й., е признат за собственик по давностно владение на поземлен имот с идентификатор 12259.133.5 по кадастралната карта на гр.Враца, с площ от 7 681 кв.м. и с адрес м.”•••”. Присъдени са разноски. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Въззивника „•••“ АД навежда твърдения, че е придобил правото на собственост върху процесния имот по силата на чл.79, ал.1 от ЗС, поради упражняване непрекъснато, необезпокоявано и демонстрирано владение в период повече от 10 години преди констатиране на собствеността му с нотариален акт № 163, том VI, рег.№ 5160, дело № 710/11.07.2018г. на нотариус В. В. рег.№ ••• на НК с район на действие PC - Враца. В тази насока ангажирал писмени и гласни доказателства, но съдът не ги бил кредитирал в необходимата степен. Сочи се, че „•••“ АД е универсален правоприемник на „•••“ ООД, ЕИК: ••• /заличен търговец/ в резултат на преобразуване, чрез промяна на правната форма от ООД в АД, вписано в ТР на10.11.2011г. „•••“ ООД е учредено като юридическо лице по силата на решение № 1/01.11.2006г. по ф.д.№ 11615/2006г. на СГС. От учредяването на „•••“ ООД в края на 2006г. до настоящият момент, включително, „•••“ АД владее и свои необезпокоявано процесния поземлен имот с идентификатор № 12259.133.5 по КККР на гр. Враца в местността „•••“ с площ от 7 681 кв.м. Въззивника - ответник разбрал едва с получаването на исковата молба, че с решение № 309/02.10.1996г. на ПК гр. Враца имотът бил възстановен на наследниците на Т. Д. Г. с план за земеразделяне, а след това и с нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № 192, том V, дело № 1834/1997г. на нотариус при Районен съд гр.Враца. Нито един от двата документа не бил вписан в имотния регистър, нито пък някой е уведомявал ответника за съществуването на тези документи. Посочва се, че процесния имот са намира извън регулацията на кв. •••, община Враца, непосредствено до входа и северната ограда на млекопреработвателното предприятие „•••“, собственост на ответника. Имотът се поддържа от ответника от края на 2006г. до настоящия момент, като се почиства периодично от битови отпадъци и храсти, коси се. Върху част от него е изграден и паркинг на „•••“ АД, където паркират леки и товарни автомобили. До самата граница на имота е изграден контролно-пропускателен пункт на „•••“ АД с денонощна физическа охрана, която има пряко визуално наблюдение върху имота, видно от събраните гласни доказателства и от заключение на вещото лице. В жалбата се твърди, че никой от ищците не е посещавал имота повече от 10 години преди констатиране правото на собственост на ответника, не се е грижил за него и не е афиширал правото си на собственост, тъй като те живеят в друго населено място. Ищците никога не са го отдавали под наем или аренда, не са учредявали право на ползване, нито са извършвали каквито и да е фактически действия, с които да демонстрират по някакъв начин права върху имота. Никой от ищците не фигурира, като собственик в кадастралните регистри. В жалбата се навеждат твърдения, че Районният съд е преценил иска за основателен и доказан единствено въз основа на показанията на свидетелите на ищците, които са крайно неубедителни и недостатъчни, за да се направи извод, че ищците не са изгубили правото си на собственост. Цитира се съдебна практика на ВКС. Въззивника посочва, че в периода от 2008г. до 2018г., когато се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на процесният имот по давностно владение, не са извършвани действия от страна на ищците прекъсващи давността по реда на чл. 116 ЗЗД. Счита, че районният съд неправилно и необосновано е приел, че ищците са собственици на процесния имот, без да са установени прекъсващи давността действия, поради което ответникът се явява собственик на завладения от него поземлен имот. Посочва, че първоинстанционното решение страда от съществени пороци, свързани с приложението на материалния закон и анализа на доказателствената съвкупност. Моли на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивния съд да отмени, като неправилно решение № 11/05.11.2024г. по гр.д.№ 851/2023г. по описа на РС-Враца и да реши спора по същество, като отхвърли предявените от ищците обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 и чл.537, ал.2 от ГПК, като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции, в т.ч. адвокатско възнаграждение. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите страни И. Д. Д., С. Д. Д., К. Ц. З., К. К. З., Ц. К. З., Д. К. Х. и А. К. К. - всички чрез пълномощника си адв.Е.Г., с който считат, че постановеното Решение № 11/05.01.2024 г. по гр.д.№ 851/2023 г. на Районен съд-Враца е правилно и обосновано, напълно съответства на събраните писмени и гласни доказателства и е съобразено със закона. Първоинстанционния съд е анализирал доказателствата и установил, че исковата молба на ищците е основателна и я уважил. Молят да се отхвърли въззивната жалба на дружеството- ответник и да се остави в сила първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Молят деловодните разноски пред въззивната инстанция да бъдат възложени на въззивника „•••“ АД. Пред въззивната инстанция не са събирани доказателства и не са заявени доказателствени искания от страните по делото. При извършената проверка по чл. 267 ГПК въззивният констатира, че въззивнaта жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1, ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК. При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззиният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата. Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищците. За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното от фактическа страна: Районен съд-Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявени от И. Д. Д. с ЕГН •••••••••• от •••, С. Д. Д. с ЕГН •••••••••• от •••, К. Ц. З. с ЕГН •••••••••• от •••, К. К. З. с ЕГН •••••••••• от с.а., Ц. К. З. с ЕГН •••••••••• от с.а., Д. К. Х. с ЕГН •••••••••• от ••• и А. К. К. с ЕГН •••••••••• от •••, чрез адв.М. Т. М. •••, против ”•••”АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление •••, представлявано от управителя И. П. Й., искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК и чл.537 ал.2 от ГПК. В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор 12259.133.5 с площ от 7681 кв.м. в м.”•••” в гр.Враца, възстановен на наследниците на Т. Д. Г., бивш жител на гр.Враца, с решение № 309/02.10.1996 г. по преписка № 4618/1992 г. на Поземлена комисия гр.Враца. Впоследствие с Н.А. 192 т.V дело № 1834/1997 г. на нотариус с район на действие ВРС С. Г., наследниците били признати за собственици, на основание горецитираното решение. Навеждат доводи, че във връзка с предстояща продажба на имота, установили след справка в АГКК, че с констативен нотариален акт за собственост Н.А.№163 рег. № 5160, н.дело № 710/2018 г. по описа на нотариус В. В. с район на действие ВРС, е признат ответника за изключителен собственик на процесния имота на основание давностно владение. Посочват, че от възстановяването на имота, наследниците не са преставали да го ползват, включително за отглеждане на домашни животни и съхраняване на вещи, поради което ответникът не е могъл да го придобие по давност. Предвид гореизложеното за ищците се породил правен интерес от търсената съдебна защита обективирана в петитумната част на исковата молба, за признаване за установено по отношение на ответника, че те са собственици на процесният поземлен имот на основание чл.124, ал.1 от ГПК и на основание чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен Н.А. №163 рег. № 5160, н.дело №710/2018 г. по описа на нотариус В. В. с район на действие ВРС, с който ответника се легитимира като собственик на този имот по давностно владение. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „•••“ АД гр.София, чрез процесуалният му представител адв.Вл.Ч. от АК-Враца, който посочва, че е правоприемник на „•••“ ООД, ЕИК ••• /заличен търговец/ вследствие преобразуване, чрез промяна на правната форма от ООД на АД вписано в ТР на 10.11.2011г. и учредено като ЮЛ с решение № 1/01.11.2006г. по ф.д.№ 11615/2006г. на СГС. Ответника оспорва основателността на предявените искове и навежда доводи, че от края на 2006г. до настоящият момент владее и свои необезпокоявано имота, който не е ограден, освен от страната граничеща с предприятието му. Едва с получаване на настоящата искова молба узнал, че имота бил възстановен на наследниците с решение № 309/02.10.1996 г. по преписка № 4618/1992 г. на Поземлена комисия гр.Враца. Имота се почиства от ответника от отпадъци и храсти, коси се и се намира под непрекъснато видеонаблюдение. Върху част от него е изграден паркинг на ответното дружество, а до самата граница на имота е изграден контролно-пропускателен пункт с денонощна физическа охрана. Счита, че е станал собственик на целият имот по силата на изтекла в негова полза придобивна давност, въз основа на давностно владение, продължило повече от 10 години, през които е осъществявал явно, несъмнено, непрекъснато и спокойно фактическата си власт. Посочва, че ищците не се интересували от имота след 1990г., тъй като живеят в гр.София. При тези аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни и недоказани и се претендират разноски по делото. Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства. От приложено решение № 309/02.10.1996г. изд.от ПК-Враца се установява, че на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ по преписка вх.№ 4618/27.01.1992г. с влязъл в сила план за земеразделяне е възстановено правото на собственост на наследници на Т. Д. Г. върху няколко поземлени имоти, включително и върху процесният представляващ пасище с площ 7.682 дка в м.“•••“, 9 категория, имот № 133005 в землището на гр.Враца. Към решението е приложена скица на имота № 1266/13.10.1996г./л.10-13 от делото на първата инстанция/. Впоследствие с КНА № 192, т.V, н.д.№ 1834/20.06.1997г. на Нотариус при РС-Враца, наследниците на Т. Д. Г. са признати за собственици върху недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ предмет на реституционното решение на ПК-Враца. По делото е представено у-ние изх.№ 14089/19.10.2022г. изд.от Община Враца за наследници на Т. Д. Г., починал на •••, акт за смърт № 0408/31.07.1983г. съставен в гр.Враца, удостоверяващо, че ищците по делото са негови наследници. По обстоятелствена проверка е съставен Н.А.№ 163, т.6, рег.№ 5160, н.д.№ 710/11.07.2018г. по описа на нотариус В. В. с район на действие РС-Враца, с който е признат ответника „•••“ АД-София за собственик по давност на процесния имот. Данъчната оценка на имота е 95, 20 лв. Приложена е скица на имота от СГКК гр.Враца. Приложена е нотариалната преписка по издаването на КНА. Приложени са декларации по чл.14 от ЗМДТ от 11.11.2009г. и от 25.09.2018г. за облагане с данък върху недвижим имот от лицата С. Д.и и К. З. за декларирани недвижими имот, но процесният имот не е сред тях. По делото е представен Н.А.№ 43, т.3, рег.№ 6809, н.д.№ 378/18.12.2002г. по описа на Нотариус И. Л. с район на действие РС-Враца за покупко-продажба на зем.земя удостоверяващ, че Р. Г. З. е закупила 1/8 ид.ч. от Й. Г. Б. наследствените зем.земи находящи се в землището на гр.Враца, включително и 1/8 ид.ч. от процесният поземлен имот представляващ пасище с площ 7.682 дка в м.“•••“, 9 категория, имот № 133005 в землището на гр.Враца. Пред районния съд са разпитани свидетели, водени от страните по делото, от показанията на които се установява следното: Свидетелят Б. К./братовчед на ищците/ посочил, че знаел имота, който бил голям и в далечното минало имало воденица, дарак и жилищна сграда, в която живеели бабата и дядото. Сградата стояла и сега. Мандрата се намира на мястото на стопанството, което е съседен имот и тя има построена зидана ограда. Свидетелят нямал впечатления да е ползвано нещо извън оградата, т.е. да е заграждано нещо от имота. Наследниците не обработвали имота, а св.К. К. ползва имота, като гледа в него животни, за които има постройки. Имотът не се копаел или косял. Мандрата ползвала сградите на стопанството, свидетелят не бил запознат с границите. Другият свидетел К. К./без родство със страните по делото, доведен от ищците/ твърди, че ползва един декар от имота от 1990 г. до настоящият момент и гледа в него животни. Уговорката му била с ищците по делото.Съседи на процесния имот са мандрата и самият св.К., който има и свой имот. Според свидетеля, площта на процесния имот е около 7-8 дка. Между имота и мандрата има ограда от циментов зид, която не навлиза в имота на ищците. Мандрата не ползвала нищо от имота на ищците, т.е. от оградата към имота. Свидетелят не бил чувал за спорове между страните. К. посочил, че в друга част, няколкостотин квадратни метра, от мандрата си паркирали леки коли през последните десетина години.Тази част била насипана с камък за настилка. Ищците били идвали в имота, но живеят в гр.София. Останалата част от имота, която не се ползвала от св.К. и от мандрата, ищците не я работели, която представлява поляна, имало и поникнал един орех. Процесуалният представил на ответната страна се опитал да дискредитира показанията на св.К. представяйки писмени доказателства за неговото осъждане, но съдът преценил неговите показания, обсъждайки ги с другите доказателства събрани в исковия процес, които в случая не противоречат на показанията на останалите свидетели и писмените доказателства. Свидетелката Д. И./доведена от ответника, без родство със страните по делото/ твърди, че знае имота, който е около 8.000 дка, тъй като била родена и живеела в кв.•••. Същият никога не бил ограден, а бил станал на сметище.Свидетелката била председател на кооперацията в квартала от 2003 г. до 2009 г. и никой не се интересувал от имота. Твърди, че в имота никога не е имало постройки. От мандрата изчистили и подравнили част от имота за паркинг и овощна градина, но не знае дали са всичките 8, 000 дка. Преди 20 години била виждала Р. от наследниците, която споделила пред нея, че всичко се било разрушило. Имало мелница, но не била част от имота. От ”•••” изчистили сметището. Колите си паркирали приблизително от 15 години. Свидетелката била работела в ”•••” в периода от 2000 г. до 2004 г. Св.И. посочила, че приблизително половината от имота бил асфалтиран през 2008 г. По нейни изчисления овощната градина и паркингът били около половината имот. Посочила, че наследниците на имота не ги познава и не ги е виждала. Св.М. М./доведен от ответника, без родство със страните по делото/ посочил, че бил съсед на имота, който по негова преценка е около 8.000 дка и в него има овощна градина и асми, но не знае чия е собствеността му. Съсед на процесния имот е ”•••”, а други съседи не знае. Имало път за граница. М. знаел, че ответника „•••”(мандрата) го поддържали и почиствали около 15 години. Направили си паркинг с асфалт, който бил от около 10 години и се ползва ежедневно. Според св.М. паркинга и градината били с обща площ около 8, 000 дка. Нямал впечатления от горната страна, откъм квартала дали някой човек ползва нещо от имота. Не познава св.К. К.. Свидетелят виждал работници на мандрата „•••“ да почистват, тъй като имало сметище. Не можа да посочи дали паркингът заемал целия парцел, но бил голям, с видеонаблюдение и осветление. По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните по делото. Вещото лице посетило имота на място и констатирало, че теренът представлява поляна с полски път и единични дървета и храсти, преминаващ около средата му, със застроени няколко стопански ниски постройки. Сградите били с носеща паянтова конструкция, но с тухлени стени и неподдържани, видимо ползвани за отглеждане на животни. В момента на огледа нямало обитатели, но по данни на съседи те се ползвали от частно лице. В границите на имота имало и открит трафопост с метален стълб, преминавало и въздушно трасе на ел. мрежа. Около трафопоста била оградена площ от 15 кв.м. Площта със сградите и разстоянието около тях била около 215 кв.м. На границата на производствената база на ”•••” към процесния имот има изградена масивна ограда с височина около 2 метра, а пред базата има изграден паркинг за автомобили, като част от него е бетониран, а друга част е с настилка от трошен камък. До паркинга с бетонната настилка имало прозирна ограда и засадени дръвчета. Навлизането/в процесния имот/ с паркинга с бетонната настилка било 142 кв.м., с паркинга с трошения камък - 3 кв.м. Въз основа на събраните в хода на процеса доказателства, първоинстанцонния съд с обжалваното Решение № 11/05.01.2024 г. по гр. д. № 851/2023 г. РС-Враца е приел, че предявените искове са основателни и ги уважил, като присъдил и разноски. В мотивите си приел, че не е установено ответника „•••“ АД гр.София да е ползвал целия имот повече от 10 г. преди снабдяването си с констативен Н.А. №163 рег. № 5160, н.дело №710/2018 г. по описа на нотариус В. В. с район на действие ВРС. В една част от имота/215 кв.м. според вещото лице/ има сгради, които ищците са били предоставили за ползване на св.К. К., а друга част от имота не била ползвана по никакъв начин, като една малка част от имота /145 кв.м. според вещото лице/ е била направена на паркинг от ответника. Разпитаните свидетели К. и М. твърдят, че паркингът бил от около 10 г., т.е. от около 2013 г., което е по-малко от 10 г. преди 2018г. Първоинстанционния съд приел за недоказано ползване, още повече владеене/ползване с намерение да се придобие/ повече от 10 г. от ответника преди снабдяването му с констативен нотариален акт по давност, дори на измерените от вещото лице 145 кв.м. При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Правен интерес от иск по чл.124 ал.1 от ГПК е налице при нарушаване правото на собственост и спор между страните по делото относно това право. За да бъде уважен предявеният установителен иск за собственост ищците следва да проведат пълно и главно доказване на юридическия факт, от който извеждат твърдяното право на собственост върху процесният имот. В редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.291 ГПК се приема, че положителен установителният иск е допустим и когато е предявен от невладеещия собственик – решение № 504/2010г. на ВКС по гр.д.№ 603/2010г. ІІ г.о., решение № 201 на ВКС по гр.д. 449/2010г., решение № 503/02.05.2012г. на ВКС по гр.д.№ 83/2011г. на ІІ г.о., и др. Съгласно чл.77 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. В конкретния казус ищците в исковата молба и чрез процесуалният си представител претендират, че са собственици на поземлен имот представляващ пасище с площ 7.682 дка в м.“•••“, 9 категория, имот № 133005 в землището на гр.Враца, а по КККР одобрена със Заповед № РД-18-43/16.09.2005г. на Изпълнителния директор на АК, като последното изменение засягащо имота е от 15.04.2020г. представлява поземлен имот с идентификатор № 12259.133.5 с площ 7681 кв.м., в местността „•••“, категория 9, с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: пасище, при граници имоти с идентификатори: № 12259.82.9, № 12259.1006.175, № 12259.1006.260, № 12259.133.29, № 12259.133.36, въз основа на Решение № 309/02.10.1996г. изд.по преписка вх.№ 4618/27.01.1992г. на ПК-Враца, с което е възстановено правото на собственост върху поземлени имоти находящи се в землището на гр.Враца, включая и процесният имот, както и с КНА № 192, т.V, н. дело № 1834/1997 г. на нотариус с район на действие ВрРС С. Г. върху недвижими имоти възстановени по ЗСПЗЗ. Основната защитна теза на ответника „•••“ АД-София се свежда до възражение за изтекла в негова полза 10 годишна придобивна давност. Същият се снабдил с КНА № 163, том VI, рег.№ 5160, дело № 710/11.07.2018г. на нотариус В. В. рег.№ ••• на НК с район на действие PC - Враца по обстоятелствена проверка за придобиване на процесния имот по давностно владение. В ТР № 11/21.03.2013 г. по т.д.№ 11/2012г. на ОСГК на ВКС е посочено, че когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. Между страните не се спори, а и от събраните писмени доказателства – удостоверение изх.№ 14089/19.10.2022г. изд. от Община Враца за наследници на Т. Д. Г., починал на •••, акт за смърт № 0408/31.07.1983г. съставен в гр.Враца, Решение № 309/02.10.1996г. изд.по преписка вх.№ 4618/27.01.1992г. на ПК-Враца и приложената скица на имота се установява, че ищците по делото, в качеството на наследници на общия им наследодател Т. Д. Г. са придобили собствеността върху спорният земеделски имот по силата на реституция, осъществена по реда на ЗСПЗЗ. Това решение, с което се възстановява правото на собственост в нови реални граници по чл.27 от ППЗСПЗЗ върху индивидуално определени имоти, е стабилен индивидуален административен акт с конститутивно и вещноправно действие, изразяващо се във възникване на собственически права (Тълкувателно решение № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС, т. 1). Предвид на това реституцията по този административен ред се доказва именно с наличието на валидно издадено решение на съответната общинска поземлена комисия. Насрещната страна в правния спор може да оспори валидността и материалната законосъобразност на административния акт за реституция, но не и материалните предпоставки за издаване на решението, което би представлявало спор за собственост към минал момент. В исковото производството пред първата инстанция решение № 309/02.10.1996 г. по преписка № 4618/1992 г. на Поземлена комисия гр.Враца, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на общия наследодател на ищците не е оспорено от ответното дружество по надлежния ред. Впоследствие с Н.А. 192, т.V, н дело № 1834/1997 г. на нотариус с район на действие ВрРС С. Г., наследниците на Т. Д. Г. са признати за собственици на недвижими имоти по ЗСПЗЗ на основание горецитираното решение. Реституираните имоти представляват „новооткрито наследство“ по смисъла на чл. 1 от ЗН (чл.91а от ЗН) на собственика - наследодател, в случая - на Т. Д. Г., поради което наследниците му по Закон се легитимират понастоящем като собственици на тези имоти. Съгласно указанията, дадени с т. 2 на ТР № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС на РБ, кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации се определя към момента на смъртта на наследодателя-собственик, в случая ••• В случая доказано от ищците е твърдяното от тях универсално правоприемство- наследяване на процесният имот. Ответника „•••“ АД гр.София се легитимира с КНА № 163, том VI, рег.№ 5160, дело № 710/11.07.2018г. на нотариус В. В. рег.№ ••• на НК с район на действие PC – Враца издаден по обстоятелствена проверка върху процесният поземлен имот придобит по давностно владение. Навежда твърдение в писменият отговор, което се поддържа и във въззивната жалба, че владее и стопанисва имота повече от 10 години преди снабдяването си с горецитираният нотариален акт за собственост. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя (чл. 68, ал. 1 ЗС). Владението се характеризира с два основни признака: обективен упражняване на фактическа власт върху вещта /corpus/, който включва фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота по съдържание като на собственик /в този смисъл ППВС № 6 от 1974/, и субективен - намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. В разпоредбата на чл. 69 от ЗС е регламентирана оборима презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Презумпцията по чл. 69 ЗС намира приложение само, когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на установяването си. След като основанието, на което е придобита фактическата власт, признава правата на собственика, налице е не владение, а държане, при което, за да се придобие по давност правото на собственост, е необходимо да се предприемат едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да се демонстрира намерението да се придобие имота за себе си, като тези действия следва да са доведени до знанието на собственика. В противен случай презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се счита за опровергана и съответно не е налице владение като предпоставка за придобиване по давност на чуждия имот в срока по чл. 79 ЗС. При такава хипотеза, за да промени държанието във владение като предпоставка за придобиване по давност на чужд имот, държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота /interversio possessionis/, която да е открито демонстрирана спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният да предприеме действия за защита на правото си. Това е така, тъй като общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност, поради неведение, да се брани. / в този смисъл Решение № 77 от 18.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3229/2017 г., II г. о., ГК; Решение № 291/09.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г. на II г. о., Решение № 145/14.06.2011 г. по гр. д. № 627/2010 г. на I г. о.; Решение № 12/19.02.2014 г. по гр. д. № 1840/2013 г. на II г. о., Решение № 115 от 28.10.2016 г. по гр. д. № 977/2016 г. на II г. о. /. Неоснователно е възражението на ответника наведено в писменият отговор по чл.131 от ГПК и поддържано и във въззивната жалба пред настоящата съдебна инстанция, че едва с получаване на искова молба узнал, че имота бил възстановен на ищците в качеството им на наследници на Т. Д. Г. с решение № 309/02.10.1996 г. по преписка № 4618/1992 г. на ПК гр.Враца, както и КНА № 192, т.V, н.д.№ 1834/20.06.1997г. на Нотариус при РС-Враца, с който те са признати за собственици върху недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ предмет на реституционното решение на ПК-Враца. В приложената нотариална преписка по издаването на КНА № 163, том VI, рег.№ 5160, дело № 710/11.07.2018г. на нотариус В. В. рег.№ ••• на НК с район на действие PC – Враца (л.124 от първоинстанционното дело) ползваща ответника се установява, че в у-нието изд.от Община гр.Враца, отдел „Общинска собственост“ е удостоверено, че процесният имот е собственост на Т. Д. Г.. Действително за лицата не съществува задължение да следят за съдържанието на книгите за вписване, нито в закона е установена презумпция, че те са запознати със съдържанието на всички вписани по реда на ПВ актове/Решение № 705/29102010г. на ВКС по гр.д.№ 1744/2009г. на I г.о./, но след като ответника е получил документите от Общината, които са му послужили за снабдяването през 2018г. с КНА е могъл да направи справка в СВ/Служба вписвания/ за собствеността на имота, но той не го е сторил, поради което наведеното от него възражение за незнание чия е собствеността на процесния поземлен имот е неоснователно. В исковото производство пред първата инстанция са ангажирани свидетелски показания и заключение на вещото лице относно ползването на процесният имот. Свидетелите К. К. и М. М. са съседи на процесния имот, който е с площ около 7-8 дка, а другият съсед на имота е ответника „•••“ АД с друг собствен имот. В спорния имот има овощна градина и асми, като св.К. ползва един декар от имота и отглежда животни от 1990 г. до настоящият момент при уговорка с ищците. Посочил, че ищците идвали в имота, но не го работили, тъй като живеят в гр.София. Св.К. и К. посочили, че между процесният имот и собствения имот на ответника има изградена бетонна ограда, която не навлиза в имота на ищците, но ответника не ползва нищо от спорния имот. Същият не се копаел и косял и не е ограден. Свидетелите на ответника И. и М. сочат, че „•••“ АД изчислили и подравнили част от имота за паркинг, който асфалтирали и върху него паркират колите си. Същият бил снабден с охрана и видеонаблюдение. Виждали работници на ответното дружество да почистват, тъй като имало сметище, но не могли да посочат, дали паркингът заемал целият имот. Св.М. и св.К. посочили, че паркинга датира от 10 години, а единствено св.И. сочи паркиране на колите от 15 години, които показания не се подкрепят с тези на останалите свидетелите и от заключението на вещото лице. В константата съдебна практика се приема, че владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене/. Извършените действия по упражняване на фактическа власт следва да са разкривали намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и действията чрез които е осъществявана фактическата власт, т.е. дали последните имат постоянен или сезонен характер. Без да се установи, че владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Обективният признак на владението изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. Тази фактическа власт се изразява не само в пряко ползване на вещта според нейното предназначение, но и в извършване на действия по опазване на вещта, по нейното поддържане в добро състояние, по извършване на поправки, а по отношение на недвижим имот и по извършване на довършителни и ремонтни работи и подобряване на същия. В горния смисъл е и задължителната съдебна практика постановена по чл.290 от ГПК - Решение №108/10.04.2012 г. на ВКС по гр.д.№1063/2010 г., II г.о., Решение №445/21.07.2012 г. на ВКС по гр.д.№283/2010 г., I г.о., Решение №262/9.10.2012 г. на ВКС по гр.д.№439/2012 г., II г.о., Решение №68/2.08.2013 г. на ВКС по гр.д.№603/2012 г., I г. о., Решение №240/18.10.2013 г. на ВКС по гр.д.№3274/2013 г., I г. о., Определение № 2686/30.05.2024 г. на ВКС по гр.д.№ 4072/2023 г., II г. о.и др. В случая от събраните гласни доказателства се установява, че имота не е бил ограден, с изключение на построената зидана ограда от ответника на границата между спорния имот и собствен на ответника. Безспорно е, че в имота св.К. отглежда животни от 1990г. до настоящият момент със съгласието на ищците и без противопоставяне от страна на ответника. Не се установи ответника да стопанисва и ползва целият имот, а единствено паркинга, който е с 142 кв. навлязъл в спорния имот съгласно заключението на вещото лице. Свидетелите на ответника свидетелстват, че той почиствал имота, но не установят това да е било трайно и непрекъснато, нито сочат такива действия у ответника, с които той да демонстрира владение на целия имот и да пречи на други лица да го ползват, включително и на собственика да владее имота. Неоснователно е възражението на ответника в отговора на и.м., което се поддържа и във въззивната жалба, че ищците живеят в гр.София не са идвали в имота, не са отдавали под аренда или наем, никой не ги познава, не са извършвали фактически действия в него. Дори и да се приеме, че ищците са бездействали няма за последица загубване на вещното им право. Правото на собственост се изгубва ако друг го придобие, в случай на оригинерно основание - чл. 99 и във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС, но в конкретния случай, по гореизложените правни съображения, това не е доказано в процеса. В случая нито от показанията на разпитаните свидетели, нито от другите ангажирани по делото доказателства се установи същественият елемент от предвиденото в чл. 79 от ЗС придобивно основание - ответника да е демонстрирал пред ищците по делото, намерението си да свои целия имот и да е отблъснал по някакъв начин владението на последните. Свидетелите, разпитани по делото, свидетелстват само за почистване на част от имота и застрояването му с паркинг за паркиране на колите на ответното дружество в последните 10 години, но никой от тях, включително и свидетелите на ответника не твърдят, че е имало случай, при който ответника не е допускал ищците в процесния имот и е заявявал ясно пред тях, че счита този имот само за свой. Няма данни по делото промяната в основанието да е дошла до знанието на ищците. Наред с това доказателствата по делото сочат, че ищците не са се дезинтересирали от процесния имот, считали са го за съсобствен и наследствен, като допуснали трето лице/св.К./ да отглежда животни в него от 1990г. до настоящият момент. Доказването на условията на закона - елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС, за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност следва да е пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността. Липсата на фактически действия, чрез които ответника да е манифестирал спрямо ищците субективното си отношение за своене на процесния имот, както и липсата на доказателства, установяващи, че те са разбрали за промененото отношение на владеещия несобственик да упражнява фактическата власт само за себе си, дава основание да се приеме, че не е налице явно и необезпокоявано владение по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС, което да е довело до придобиване на собствеността по давност. Единственият установен по делото момент, от който би могло да се приеме, че ответното дружество „•••“ АД е извършило волеви акт за промяна в намерението, с което е упражнявал фактическата власт върху имота, е снабдяването му с констативен нотариален акт № 163, том VI, рег.№ 5160, дело № 710/11.07.2018г. на нотариус В. В. рег.№ ••• на НК с район на действие PC – Враца. Снабдяването му с този нотариален акт за собственост на целия имот само по себе си обаче не представлява обективиране на намерението за своене пред собствениците на имота(ищците по делото). Констативният нотариален акт се издава в едностранно охранително производство по искане на молителя, поради което собственикът не би могъл да узнае отричането на правата му, докато този акт не му бъде съобщен или противопоставен. От събраните гласни доказателства не може да бъде направен и извод, че ответното дружество „•••“ АД гр.София е предприело действия, с които да е ограничило достъпа на ищците до имота и да е демонстрирало по отношение на тях собственически намерения. Тъкмо напротив, от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че нямало конфликти и спорове между тях, както и че ищците са посещавали имота, но не го обработвали, макар и да живеят в гр.София (св.Б.К. и св.К.К.). Правилно първоинстанционния съд е приел за недоказано ползване от ответното дружество на процесният имот, още повече владеене/ползване с намерение да се придобие/ повече от 10 г. преди снабдяването му с констативен нотариален акт по давност, дори на измерените от вещото лице 145 кв.м., видно от показанията на свидетели К. и М., които твърдят, че паркингът бил изграден от около 10 г., т.е. от около 2013 г., което е по-малко от 10 г. преди 2018г. При тези съображения, настоящият съдебен състав намира за недоказано възражението на ответното дружество, че е придобило недвижимия имот по силата на давностно владение. След като не е доказан фактическият състав на този оригинерен способ за придобиването на право на собственост, то и издаденият в негова полза КНА № 163, том VI, рег.№ 5160, дело № 710/11.07.2018г. на нотариус В. В. рег.№ ••• на НК с район на действие PC – Враца, с който е признат за собственик по давностно владение същият не може да го ползва. По акцесорния иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК. В конкретният случай предмет на предявения иск е засегнатото право на собственост на ищците, а не констативният нотариалният акт за собственост на недвижими имоти издаден в охранително производство по чл.483 от ГПК(отм.) сега чл.587, ал.1 от ГПК(едностранно) който не се ползува със сила на присъдено нещо. Всяко лице, което не е участвало в охранителното производство, може да установява, че посочените лица в акта като собственици не са такива. Не е необходимо оспорването истинността на акта по чл.193, ал.1 от ГПК (чл.154, ал.1 ГПК-отм.) и извършване на проверка по смисъла на чл.193, ал.2 от ГПК (чл.154, ал.2 от ГПК-отм.). Издаденият Н.А. не създава право на собственост и лицата чийто права са признати не стават тепърва собственици, а той само удостоверява това право, което съществува преди датата на издаването му. Защитата на трето лице, не участвало при издаването на констативният Н.А. е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, а издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице. При уважаването на предявения иск нотариалният акт се отменява, даже и да не е направено изрично искане за това. /ТР.№ 178/86г. на ОСГК на ВС и ТР № 3/29.11.2012 г. постановено по т.д. № 3/2012 г. на ОСГК. При този изход на спора за материално право, основателна се явява и претенцията на ищците по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на издадения по реда на обстоятелствената проверка констативен нотариален акт № 163, том VI, рег.№ 5160, дело № 710/11.07.2018г. на нотариус В. В. рег.№ ••• на НК с район на действие PC – Враца в полза на ответното дружество. Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява неоснователна по посочените в нея оплаквания (чл. 269 ГПК), а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, доколкото направените от настоящия въззивен състав изводи по неоснователността на предявения иск съвпадат с крайните такива на районния съд. РАЗНОСКИ: С оглед неоснователността на въззивната жалба, право на разноски има въззиваемия С. Д. Д., който е заплатил сумата от 600, 00 лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, видно от договор за правна помощ и съдействие №24/23.05.2024г./л.28 от делото/ поради което въззивника „•••“ АД гр.София следва да бъде осъден да му ги заплати. Останалите въззиваеми страни не са направили разноски пред настоящата съдебна инстанция и такива не следва да им се присъждат. При този изход на делото на въззивника не се дължат разноски пред двете съдебни инстанции. Водим от горното, Врачанският окръжен съд