Решение № 4223 от 11.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 3183/2024 г.

Производството е по чл.258-273 от ГПК. С Решение № 18855 от 16.11.2023 г., постановено по гр.д. № 60530/2022 г. на СРС, 81 състав, са уважени предявените от А. И. А., ЕГН ••••••••••, срещу „Н.К.И.З.“ ЕАД, ЕИК •••••••, обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, като е признато за незаконно извършеното със Заповед № НКИЗ-0405/16.09.2022 г. на Изпълнителния директор на „Н.К.И.З.“ ЕАД „уволнение“ от заеманата от нея длъжност „финансов контрольор“ при „Н.К.И.З.“ ЕАД отменена е тази заповед като незаконосъобразна, възстановена е ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „финансов контрольор“ при „Н.К.И.З.“ ЕАД, и е осъден ответника да й заплати сумата от 23 704, 53 лева - обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в периода от 19.09.2022г. - 19.03.2023г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 08.11.2022г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над 23 704, 53 лв. до пълния предявен размер от 25 434 лв. Решението е обжалвано в срок от ответника „Н.К.И.З.“ ЕАД, като неправилно. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон, непълнота на мотивите, необоснованост на изводите със събраните по делото доказателства. Оспорват се решаващите изводи на съда, че трудовият договор със срок на изпитване е бил сключен на 03.05.2022 г. Заявява, че трудовия договор е бил антидатиран и съществува от 23.06.2023 г., когато е била направена снимка на трудов договор с посочена в него дата 03.05.2022 г. Заявява, че в проведеното производство СРС е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като е отказал да събере като доказателства по делото снимката на трудовия договор от 23.06.2022 г., както и трудов договор с подписа на ищцата от 03.05.2022 г. с посочен шест месечен изпитателен срок. Поддържа, че клаузата с едномесечен срок на изпитване е нищожна, поради заобикаляне на закона, а трудовия договор е антидатиран, поради което също е недействителен. Отправя искане за отмяна на решението на СРС и отхвърляне на исковете като неоснователни. Претендира разноски. Въззиваемата страна-ищец А. И. А. оспорва жалбата с писмен отговор и моли решението да се потвръди като правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон, както и поради обоснованост, съобразена със събраните по делото доказателства. Претендира разноски. Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното: Фактическите констатации на СРС са правилни, като съдът намира същите за обосновани, чрез събраните пред първата инстанция доказателства. В този смисъл, настоящата инстанция констатира следното: Производството е образувано по предявени от А. И. А. срещу „Н.К.И.З.“ ЕАД обективно съединени искове по чл.344, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № НКИЗ-0405/16.09.2022г. на Изпълнителния директор на „Н.К.И.З.“ ЕАД, на основание чл. 71, ал. 1 КТ - прекратяване на договора в срока за изпитване уговорен в полза на рабоподателя, и за възстановяване на заеманата до прекратяването длъжност „финансов контрольор“ - чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, както и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 25 434 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 19.09.2022г. - 19.03.2023г., ведно със законната лихва от предявяване на иска - 08.11.2022г. до окончателното плащане. В подадената искова молба ищецът А. И. А. поддържа, че е била в трудово правоотношение с ответника „Н.К.И.З.“ ЕАД, по силата на което е изпълнявала длъжността „финансов контрольор“. Твърди, че трудово правоотношение с ответника било прекратено със Заповед № НКИЗ- 0405/16.09.2022г., считано от 19.09.2022г. поради изтичане на срока за предизвестие уговорен в полза на работодателя. Излага доводи за незконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение, тъй като в сключения с ответното дружество трудов договор от 03.05.2022г. бил уговорен изпитателен срок в полза на работодателя от един месец, който бил изтекъл на 03.06.2022г., т.е. преди издаването на заповедта за прекратяване на ТПО на посоченото основание – чл.71, ал.1 КТ. В тази насока поддържа, че към датата на която е извършено уволнението, работодателят - ответник не е имал законовото правомощие да прекрати трудовоправната връзка на посоченото основание - чл.71, ал.1 КТ. Заявява, че поради незаконното уволнение е останала без работа, поради което претендира обезщетение на основание чл.225, ал.1 КТ за периода от 19.09.2022г. до 19.03.2023г. в размер на 25 434 лева. Моли, уволнението да бъде признато за незаконно, да бъде възстановена на заеманата преди това длъжност - „финансов контрольор“, както и да бъде осъден ответника да заплати обезщетение за оставане без работа в посочения шестмесечен период. Ответникът „Н.К.И.З.“ ЕАД е депозирал отговор в законоустановения срок по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено в рамките на договорения шестмесечен изпитателен срок в полза на работодателя. Поддържа, че представения от страна на ищцата към исковата молба трудов договор със срок на изпитване 1 месец е антидатиран и недействителен. Оспорва по съдържание последния, в частта относно датата на сключване и посочения срок за изпитване. Релевира възражение за недействителност на представения от ищцата трудов договор на основание чл.74 КТ. При условията на евентуалност, моли съда да обяви недействителността на клаузата за изпитателния срок в чл.1.3 от трудовия договор - „изпитателен срок 1 м. в полза на работодателя“. В тази насока се позовава на недействителността на трудовия договор с клауза за изпитване 1м. в полза на работодателя, като сключен при заобикаляне на закона - с антидатираният договор, в който е уговорен по-кратък срок за изпитване е подменен действителния договор от 03.05.2022г.№ ЧР-Н-141, като единствената му цел е да създаде по-благоприятно положение за служителя, при което трудовият договор става безсрочен и се препятства правото на работодателя по чл.71 КТ; сключен в нарушение на добрите нрави - неоснователно поставяйки ищцата в по-благоприятно положение, създавайки сигурност относно трудовото правоотношение като безсрочно, във вреда на интересите на работодателя, лишавайки го от правото и ограничавайки възможността да прецени годността на служителя да изпълнява възложената му работа, както и правото му по см на чл. 71, ал.1 КТ, да прекрати договора в по - дългия 6м. срок; сключен в противоречие със закона - а именно в нарушение на императивното правило на чл.70, ал.1 и ал.5, регламентиращо забраната за сключване на втори трудов договор със служителя със срок за изпитване за една и съща работа. Предвид това намира, че прекратяването на трудовото правоотношение със Заповед № НКИЗ-0405/16.09.2022г. е преди изтичане на уговорения 6м. изпитателен срок, поради което уволнението е законосъобразно, съответно предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ следва да се отхвърли. Предвид изводите относно изхода по главния иск намира, че обусловените - за възстановяване на заеманата от ищцата длъжност преди уволнението и за обезщетение за оставане без работа, също следва да бъдат отхвърлени. Чрез събраните пред първата инстанция доказателства се установява и не е спорно, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение по силата на трудов договор № ЧР - Н - 141/03.05.2022г., в рамките на което ищцата заемала длъжността "Финансов контрольор", с код по НКПД: 24116012, при ответното дружество. Чрез представения пред първата инстанция на л.5 по делото трудов договор № ЧР - Н - 141/03.05.2022г. се установява, че трудовото правоотношение е било сключено за неопределено време, при уговорен с клаузата на чл.1.3. от същия в полза на работодателя изпитателен срок - един месец. В производството не е спорно и от приетата пред първата инстанция заповед № НКИЗ-0405/16.09.2022г. на Изпълнителния директор на „Н.К.И.З.“ ЕАД, се установява, че трудовото правоотношение с ищцата А. И. А. на заеманата от нея длъжност "Финансов контрольор" е прекратено считано от 19.09.2022г., по инициатива на работодателя - на основание чл.71, ал.1 КТ с изтичане на срока на изпитване уговорен в полза на работодателя. Чрез приетата пред първата инстанция СТЕ / съдебно компютърно-техническата експертиза/, чийто изводи настоящия състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК се установява, че по отношение на ищцата в модул „Личен състав“ на програмен продукт „Стил“ в ответното дружество са налични записи за трудов договор № ЧР-Н- 141/03.05.2022г. със срок до 18.09.2022 г. с изпитателен срок 6 месеца, които записи са от дата 20.04.2022 г. с дата на последно обновление на записа и редакция от 19.09.2022 г. Установява се, че достъп до посочения модул на програмния продукт имат служителите заемащи длъжностите главен счетоводител и човешки ресурси в дружеството – ответник. В производството пред първата инстанция е представеното копие-снимка на трудов договор № ЧР - Н - 141/03.05.2022г. на л.20 по делото на СРС, в който е посочен като уговорен между страните шестмесечен изпитателен срок в полза на работодателя. Това копие-снимка на документ е било оспорено като неистински, неверен документ, който не е съответен на представения по делото друг документ - трудов договор с посочен месечен срок на изпитване в полза на работодателя съобразно волята на страните по трудовото правоотношение. Съответно, по искане на ищцата с определение на съда от 21.03.2023 г. е задължен ответника да представи документа в оригинал. Действително с постановеното определение не е бил указан срок за представянето на оригинал на сочения документ /находящ се на л.20 от делото на СРС/ и до приключване на съдебното дирене пред първата и въззивната инстанция оригинал на документа не е бил представен. Чрез събраните пред първата инстанция гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите Е.Н.С. и М.Л.П., преценени съобразно изискванията на чл.172 ГПК при съобразяване евентуалната им заинтересованост от изхода на спора като служители на ответното дружество се установява, че в дружеството – ответник не се съхранява оригинал на договора /представен в копие на л.20 по делото/, в който е посочен шестмесечен изтитателен срок, а само този с посочен изпитателен срок в полза на работодателя – един месец /находящ се на л.5 по делото/. Чрез показанията на свидетелите С. и П. се установява, че ищцата е започнала да изпълнява трудовите си задължения по договора в началото на м.май 2022 г. – на 03.05.2022 г., както е посочено в трудовия договор като първоначално договорения срок на изпитване е бил шест месеца, а впоследствие страните са постигнали воля срокът на изпитване уговорен в полза на работодателя да бъде един месец. В подкрепа на изложените фактически констатации е и установеното чрез показанията на свидетеля И.Н.Н.. Чрез последните се установява, че към датата на установяване на трудовите правоотношения с ответното дружество – 03.05.2022 г. изпълнителен директор на последното е бил д-р П.Н., който е бил запознат с работата на ищцата от Патентно ведомство, където двамата са работили заедно до 2021 г. Именно поради това че изпълнителния директор е познавал ищцата и нейната работа трудовия договор е бил сключен с ответното дружество при срок на изпитване един месец, какъвто е бил и срокът за изпитване на свидетеля Н.. За да уважи предявените искове СРС е приел, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено незаконосъобразно на основание чл.71, ал.1 КТ, тъй като към датата на издаване на Заповед № НКИЗ-0405/16.09.2022г. на работодателя, срокът за изпитване, уговорен в чл. 1.3 от трудов договор № ЧР - Н - 141/03.05.2022г.- един месец, е бил изтекъл. За обосноваване на тези изводи, съдът е приел за неоснователни възраженията на работодателя –ответник, че трудовия договор на ищцата с посочен срок на изпитване уговорен в полза на работодателя един месец е недействителен, поради това че е сключен в противоречие със закона, поради заобикаляне на закона, както и поради липса на съгласие на страните по него досежно клаузата със срок на изпитване един месец, а не шест месеца. Решението е правилно. Както правилно е посочил в своето решение СРС, фактическият състав на чл. 71, ал. 1 КТ включва кумулативно наличие на следните предпоставки: трудов договор, сключен с уговорка за изпитване; изявление от страната, на която принадлежи правото на изпитване; достигане на изявлението до адресата в рамките на уговорения срок за изпитване. Доводите на въззивника, че трудовият договор, сключен с ищцата е недействителен поради противоречието му със закона, респ. поради заобикаляне на закона, както и че клаузата, с която е уговорен срок на изпитване на ищцата в рамките на един месец е недействителна поради противоречие със закона, респ. поради заобикаляне на закона, съдът намира за недоказани и съответно неоснователни. Както правилно е посочил в решението си СРС, чрез събраните пред първата инстанция доказателства не е установено, че волята на страните по трудовото правоотношение е била друга освен удостоверената в съставения в писмена форма трудов договор приложен по делото пред първата инстанция на л.5 от делото, който според показанията на свидетелите С. и П. е единствения договор в оригинал, който съществува. Чрез констатациите на приетата пред СРС съдебно-техническа експертиза се установява действително запис в програмния продукт на дружеството на проект на трудов договор, който да бъде сключен с ищцата с посочен срок на изпитване шест месеца. Този запис обаче, както се установява от СТЕ е с дата 20.04.2022 г. - предхождаща датата на сключване на трудовия договор на 03.05.2022 г. и сочи за провеждане на съгласуване и предварително договаряне между страните на параметрите на договора преди сключването на трудовия договор от 03.05.2022 г. с който страните окончателно са утвърдили друг срок на изпитване – един месец. Соченото обстоятелство се потвърждава и от дадените пред първата инстанция показания на свидетелите Е.Н.С. и М.Л.П., преценени съобразно изискванията на чл.172 ГПК при съобразяване евентуалната им заинтересованост от изхода на спора като служители на ответното дружество. Чрез дадените от свидетелите С. и П. показания се установява, че първоначалната воля на страните по трудовото правоотношение – ищцата и ответника е била договорът да бъде сключен при срок на изпитване в полза на работодателя шест месеца, а не един месец, като впоследствие волята на страните е била променена на срок на изпитване един месец. С оглед това и при съобразяване дадените пред първата инстанция показания от свидетеля И.Н.Н., съдът намира че трудовият договор с ищцата е бил сключен при срок на изпитване един месец. Показанията на свидетелите за установяване на това обстоятелство и действителната воля на страните по отношение на спорния факт досежно срока на изпитване уговорен в полза на работодателя, съдът намира за допустими с оглед указанията на чл.164, ал.2 вр. чл.164, ал.1, т.5 ГПК, както и с оглед указанията на чл.165, ал.2 ГПК. За установяване на действителната воля на страните по отношение на продължителността на уговорения в полза на работодателя изпитателен срок в случая са допустими свидетелиски показания, а чрез представения по делото пред първата инстанция трудов договор на л.5 от делото се установява действително постигнатата уговорка между страните за месечен срок на изпитване именно при спазване изискванията на чл.62, ал.1 КТ за писмена форма на договора. Установява се и че ищцата е започнала да изпълнява трудовите си задължения по договора в началото на м.май 2022 г. – на 03.05.2022 г., както е посочено в трудовия договор. Показанията на свидетелите С. и П. в частта им сочещи различна дата, на която страните са променили волята си за продължителността на срока на изпитване, съдът намира за недопустими с оглед указанията на чл.164, ал.1, т.5 и т.6 ГПК- за установяване на това обстоятелство е съставен писмен документ – трудов договор от 03.05.2022 г. подписан от страните, който отразява волята им установена по несъмнен начин чрез съвкупност от ангажираните по делото доказателства. Както бе посочено, чрез показанията на свидетеля И.Н.Н. се установява, че към датата на установяване на трудовите правоотношения с ответното дружество – 03.05.2022 г. изпълнителен директор на последното е бил д-р П.Н., който е бил запознат с работата на ищцата от Патентно ведомство, където двамата са работили заедно до 2021 г. Именно поради това че изпълнителния директор е познавал ищцата и нейната работа трудовия договор е бил сключен с ответното дружество при срок на изпитване един месец, какъвто е бил и срокът за изпитване на свидетеля Н.. Фактическите доводи на ответника, че трудовия договор е антидатиран и не е бил сключен на посочената дата 03.05.2022 г., съдът намира за недоказани и неоснователни. Чрез представения в производството трудов договор се установява, че същият е бил сключен на посочената в него дата, както и че ищцата е започнала да изпълнява трудовата си функция на така посочената дата – 03.05.2022 г. В подкрепа на този извод са и събраните пред първата инстанция гласни доказателства чрез показанията на свидетелите С., П. и И.Н.Н.. Както правилно е посочил в своето решение СРС, представеното на л.20 от делото на СРС заверено копие – снимка на трудов договор № ЧР - Н - 141/03.05.2022г. с уговорен шестмесечен изпитателен срок не е доказано от ответника, че съществува като оригинален документ в правния мир. При установяване, че работодателя съхранява оригинал само на трудовия договор със срок на изпитване един месец, доводите на въззивника, че действителен и верен е само този договор с продължителност на срока на изпитване шест месеца е неоснователен с оглед указанията на чл.62, ал.1 КТ. Доводите на въззивника, че снимката на представеното копие на трудов договор /на л.20/ отразява действителната воля на страните по трудовото правоотношение, съдът намира за недоказани и неоснователни. Чрез събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че трудовия договор е бил сключен в писмена форма съобразно изискванията на чл.62, ал.1 КТ на 03.05.2022 г., когато е започнало и неговото изпълнение, както и че срокът на изпитване, който страните са договорили в полза на работодателя е един месец, а не шест месеца. Доводите на въззивника, че трудовия договор е сключен при заобикаляне на закона, в нарушение на добрите нрави, както и в противоречие императивните правни норми на чл.70, ал.1 и ал.5 КТ, като недоказани чрез събраните в производството доказателства съдът намира за неоснователни. Идентичен извод се налага и за доводите на ответника, че клаузата от трудовия договор, с която е уговорен срок на изпитване един месец е недействителна, поради нарушение на забраната за недобросъвестност по чл. 8, ал. 1 КТ, съответно поради злоупотреба с право отново поради нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ (решение по чл. 290 ГПК № 118-2015-ІІІГО). В проведеното производство е установена действителната воля на страните по трудовото правоотношение, която е отразена в съставения в писмена форма трудов договор № ЧР - Н - 141/03.05.2022г., по силата на който ищцата е била назначена в ответното дружество на длъжност „финансов контрольор“, с код по НКПД 24116012 и със срок на изпитване договорен в полза на работадателя – един месец по силата на чл.1.3. от договора. Съгласно чл. 71, ал. 1 от КТ, правото на работодателя да прекрати едностранно трудовия договор със срок за изпитване е "до изтичане на срока за изпитване". С изтичане на този срок, това право се прекратява независимо дали работника е продължил да работи. С продължаване на работата след изтичане на срока, договора става безсрочен, съгласно чл.71, ал. 2 от КТ и той също не може да бъде прекратен на това основание. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 728 ОТ 05.10.2009 Г. ПО ГР. Д. № 3003/2008 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС, което се възприема от настоящия състав. С оглед установеното, че към момента на издаване на заповед № НКИЗ- 0405/16.09.2022г. на Изпълнителния директор на „Н.К.И.З.“ ЕАД е изтекъл срока на изпитване уговорен в полза на работодателя – един месец, то, прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата на посоченото основание – чл.71, ал.1 КТ се явява незаконосъобразно. С оглед това, настоящият състав намира че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да се уважи като основателен и доказан. Относно искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ: Уважаването на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ обуславя основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ при положение, че не е било спорно по делото, че ТПО е било безсрочно. Решението е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено. Доколкото съдът намира, че прекратяването на трудовия договор на ищцата с ответника поради уволнение е незаконно, то, заповедта за уволнение подлежи и на отмяна, като по тази причина основателен се явява и втория обективно съединен иск за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност. Поради съвпадане изводите на двете инстанции, решението в частите, в които исковете по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, са уважени, подлежи на потвърждаване. В частта на произнасяне по искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл.225 от КТ, не са изложени доводи срещу постановеното от СРС решение, като съдът намира същото за правилно и законосъобразно. Размерът на полагащото се на ищцата обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за целия исков период - 19.09.2022г. - 19.03.2023г., възлиза на сумата от 23 704, 53 лева, до който размер искът е основателен. За разликата над сумата 23 704, 53 лева до пълния претендиран размер 25434 лева, в която част е бил отхвърлен като неоснователен иска, постановеното от СРС решение не е било обжалвано и е влязло в законна сила. По изложените съображения, съдът