Решение № 5503 от 23.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 30931/2024 г.

№ 20241110130931 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК, съдебна делба във фаза по допускането й.

Производството по делото е образувано по подадена от Л. О. Н. против Е. Е. И. и Е. Н. Ц., искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС вр. чл. 341, ал. 1 ГПК за делба на следния недвижим имот: Апартамент ••••, находящ се /адрес/, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 88,48 кв.м., с прилежащо избено помещение ••••, с площ от 8 кв.м., заедно с 5,07 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху припадаща се част от терена, който съгласно Схема № 15-948359/27.08.2021 г. на СГКК, съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1108.••••••, находящ се в гр. С., район ••••••••••••, в жилищна сграда /адрес/, находящ се в сграда с идентификатор 68134.••••••••, разположен в поземлен имот с идентификатор 68134.••••••••, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 68134.••••••••.5 под обекта, 68134.••••••••.1, над обекта 68134.••••••••.7.

Ищецът Л. Н. е въвел възражение за възстановяване на запазена част от наследство по чл. 30 ЗН.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че Н.В.Н.. и съпругата му Л.О.Н. са придобили посочения по-горе имот в режим на СИО. Твърди, че след смъртта на Н.В.Н.., неговата ½ ид.ч. е наследена от съпругата му (Л.О.Н.) и двете му деца Е. Н. Ц. и О.Н. Н., като последният се явявал баща на ищеца. Сочи, че Л.О.Н. е прехвърлила на ответницата притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от имота, а Е. Н. Ц. притежаваните от нея 1/6 ид.ч. При тези твърдения моли съда да допусне до делба посочения по-горе имот при квоти 1/6 за него и 5/6 за ответницата.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Е. Е. И.. Ответницата оспорва идеалните части на ищеца. Сочи, че Л.О.Н. е притежавала поголяма част от имота. Излага, че имотът е придобит от Л. Н.а като обезщетение срещу отчужден имот. Сочи, че обезщетението е било в размер на 7515 лв., а сумата за доплащане - 12 000 лв. или общата цена на имота възлизала на 19 514 лв. С оглед описаното излага, че Л. е била едноличен собственик на 7514/19514 идеални части по пътя на трансформацията на лично имущество, а останалите идеални части (12000/19514) били придобити по време на брака в режим на СИО. Така, след смъртта на Н.В.Н.., Л.О.Н. получила половината от СИО, т.е. още 6000/19514 ид.ч. или твърди, че тя е имало общо 13514/19514 ид.ч., а наследниците на Н.В.Н.. получили наравно с нея другите идеални части – 2000/19514 ид.ч. за всеки наследник (Л., Е., О.). В обобщение сочи, че Л. е притежавала общо 15514/19514 ид.ч., а О. и Е. по 2000/19514 ид.ч. Не оспорва, че Л.О.Н. й е прехвърлила 4/6 ид.ч., а Е. 1/6 ид.ч., но с оглед изложеното по-горе счита, че Л. е прехвърлила по-малко ид.ч. от колкото притежава и доколкото наследник на Л. сочи, че е и Е. Н. Ц., то счита че последната също следва да участва в делбата. Навежда твърдения, че Н.В.Н.. е починал преди да се изплати заемът към ДСК в размер на 12 000 лв. и същият бил погасен от Е. Н. Ц.. Прави искане за възлагане на процесния имот в неин дял.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Е. Н. Ц.. Ответницата също оспорва идеалните части на ищеца. Сочи, че е наследник по закон на Л. и Н.Н., като освен това била наследник и по завещание на майка си Л. Н.а. Досежно собствеността на процесния имот също излага, че имотът е придобит от Л. Н.а като обезщетение срещу отчужден имот. Сочи, че обезщетението е било в размер на 7 515 лв., а сумата за доплащане - 12 000 лв. или общата цена на имота възлизала на 19 514 лв. С оглед описаното излага, че Л. е едноличен собственик на 7514/19514 идеални части по пътя на трансформацията на лично имущество, а останалите идеални части (12000/19514) били придобити по време на брака в режим на СИО. Така, след смъртта на Н.В.Н.., Л.О.Н. получила половината от СИО, т.е. още 6000/19514 ид.ч. или твърди, че тя е имала общо 13514/19514 ид.ч., а наследниците на Н.В.Н.. получили другите идеални части – 2000/19514 ид.ч. за всеки наследник (Л., Е., О.). В обобщение сочи, че Л. е притежавала общо 15514/19514 ид.ч., а О. и Е. по 2000/19514 ид.ч. Не оспорва, че Л.О.Н. е прехвърлила 4/6 ид.ч. на другата ответница Е. Е. И., а тя (ответницата Е. Н. Ц.) също прехвърлила на Е. Е. И. 1/6 ид.ч. С оглед изложеното погоре счита, че Л. е прехвърлила по-малко ид.ч. отколкото притежава, респ. твърди, че тя (ответницата Е. Н. Ц.) също притежава ид.ч. от имота, доколкото е наследник по закон и завещание на Л.. Навежда твърдения, че Н.В.Н.. е починал преди да се изплати заемът към ДСК в размер на 12 000 лв. и същият бил погасен от нея. Прави искане за възлагане на процесния имот в неин дял.

Съдът като съобрази събраните по делото материали, становищата на страните и закона и при съобразяване процесуалноправната разпоредба на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК, съдебна делба във фаза по допускането й с искане да се допусна съдебна делба на недвижим имот апартамент ••••, находящ се /адрес/, с идентификатор 68134.••••••••

За съвместно разглеждане е прието релевираното от ищеца възражение по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част от наследство, оставено от Л.О.Н., ЕГН ••••••••••.

Не е спорно между страните, а и от приложеното на л. 121 по делото копие на Акт за женитба се установява, че Н.В.Н.., ЕГН •••••••••• и Л.О.Н., ЕГН ••••••••••, са сключили граждански брак на 31.01.1965год.

От приложеното на л. 83 по делото копие на Заповед № РД-41-557/05.04.84г. се установява, че по време на брака Л. Н.а е придобила правото на собственост върху процесния самостоятелен обект апартамент ••••, находящ се /адрес/, по реда на чл. 100, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) – получен като обезщетение срещу отчужден от бащата на Л. Н.а – О. М.П. имот за мероприятия по ЗТСУ. Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) собствеността на недвижим имот, отстъпен като обезщетение, се придобива по силата на самата заповед на органа по чл. 95 от ЗТСУ (отм.). Когато се дължи разлика между стойността на отчуждения и стойността на отстъпения имот, тя се заплаща по ред и начин, определени с ППЗТСУ (отм.), а ако разликата не бъде внесена органът по чл. 95 от ЗТСУ (отм.) отменя първоначалната заповед за обезщетяване и обезщетява правоимащия с отстъпване на имот с по-малка стойност – арг. ал. 2 и ал. 3 на чл. 103 от ЗТСУ (отм.). В случая, по делото не се твърди, а и не се доказва процесната заповед № РД-41- 1336/04.11.1985 г. да е била обжалвана от заинтересованите лица по реда на чл. 138 и сл. ЗТСУ (отм.), респ. същата да е била отменена поради неплащане на разликата между стойността на отчуждения и стойността на отстъпения имот, поради което съдът приема, че същата е влязла в сила и е породила своето действие, още повече, че всяка една страните черпи правата си върху делбения именно въз основа на нея.

Доколкото обаче това е станало по време на брака на Л. Н.а с Н.В.Н.., сключен на 31.01.1965г., следва да се отбележи, че приложение следва да намерят задължителните разяснения, дадени с т. 3 на ППВС № 5/1975 г., които не са изгубили сила, с които се приема, че ако срещу отчужден индивидуален имот на единия съпруг бъде отстъпен друг имот и стойността на двамата имота е равна или тази на отчуждения имот е по-голяма от тази на отстъпения, е налице пълна трансформация на притежаваното от единия съпруг имущество в друго такова, поради което съпругът – собственик на отстъпения имот, запазва индивидуалното си право на собственост върху придобития по този начин нов имот, макар и това да е станало по време на брака. Когато обаче срещу отстъпения в обезщетение имот се доплаща известна разлика в цената и това е станало по време на брака, както е в настоящата хипотеза, в съпружеската имуществена общност се включва съответната на тази разлика част от собствеността на отстъпения имот /в този смисъл са Решение № 145 от 27.06.2013 г. по гр. д. № 1352/2013 г., I г. о., ГК, ВКС, Решение ••••5 от 08.07.2020 г. по гр. дело № 2510/2019 г., II г. о., ГК, ВКС и др./

В случая видно от приложените на л. 83 по делото копие на Заповед № РД-41- 557/05.04.84г. и копие на издадения въз основа на заповедта Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ № 127, том V, нот. дело № 72781986, се установява, че стойността на придобития имот е 19 514.00лв., стойността на отчуждения имот, собственост на бащата на Л. Н.а е 7514.00лв., респективно същата не е била достатъчна да покрие стойността на предоставения като обезщетение апартамент, като разликата е платена с разрешен заем от ДСК в размер на 12 000.00лв.

По изложената аргументация следва извода, че Л. Н.а е придобила в лично качество 7514/19514 идеални части, а 12000/19514 идеални части са станали СИО, доколкото същите придобити чрез доплащане по време на брака.

Както се посочи по-горе в изложението бракът между Н.В.Н.., ЕГН •••••••••• и Л.О.Н., ЕГН ••••••••••, е сключен на 31.01.1965год.

От приложеното на л. 6 по делото копие на удостоверение за наследници се установява, че съпругът Н.В.Н.., ЕГН ••••••••••, е починал на 05.10.1996г.

Съгласно § 4. (1) от СК от 1985 год. правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за наличните имущества, придобити преди влизането му в сила от съпрузите по заварени бракове.

Съгласно чл. 94, ал. 1 СК от 1985 бракът между Н.В.Н.., ЕГН •••••••••• и Л.О.Н., ЕГН •••••••••• е прекратен със смъртта на Н. Н. на 05.10.1996г.

Съгласно чл. 27 СК при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни.

В материалноправната разпоредба на чл. 9 ЗН е законоустановено, че съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.

Н.В.Н.., ЕГН ••••••••••, е починал на 05.10.1996г., като е оставил за свои наследници съпругата си Л.О.Н., и децата си Е. Н. Ц. и О.Н. Н..

След смъртта му съпругата Л. Н.а е притежавала 15514/19514 идеални части от имота / 7514/19514 идеални части- лично имущество от обезщетението на имот собственост на баща й, 6000/19514идеални части след прекратяване на СИО и 2000/19514 идеални части 1/3 от наследството на съпруга й/ , Е. Н. Ц. - 2000/19514 идеални части и О.Н. Н. - 2000/19514 идеални части.

От приложеното на л. 8 по делото удостоверение за наследници е видно, че О.Н. Н. е починал на 06.03.2021г. Видно от приложения на л. 9 по делото препис от Решение ••••938/20.12.2021г., постановено по гр.д. № 39172/2021г., по описа на СРС, ищецът Л. Н. е приел по опис наследството, оставено от баща му О. Н., като част от приетото наследство е и 1/6 идеална част от процесния апартамент. Доколкото към момента на смъртта му О. Н. е притежавал 2000/19514 идеални части, по силата на наследствено правоприемство ищецът е придобил именно 2000/19514 идеални части.

От приложеното на л. 13 по делото копие на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 157, том II, рег. № 04485, дело № 342/2021г., се установява, че Е. Ц. е дарила на дъщеря си Е. И. 1/6 идеална част от процесонто жилище, но доколкото към датата на изповядване на сделката същата е притежавала 2000/19514 идеални части, вещно прехвърлителен ефект е имало именно за тези 2000/19514 идеални части.

От приложеното на л. 15 по делото копие на Нотариален акт за покупкопродажба № 158, том II, рег. № 04486, дело № 343/2021г., се установява, че Л.О.Н. е прехвърлила на ответника Е. И. 4/6 идеални част от процесното жилище.

Към момента на изповядване на сделката Л. О.а е била собственик на 15514/19514 идеални части, като 4/6 от процесния недвижим имот са 13010/19514 идеални части.

След изповядване на индивидуализираните прехвърлителни сделки правото на собственост е било разпределено по следния начин:

Л. Н.а е притежавала 2504/19514 идеални части или 7512/58542 идеални части /

х3 числител и знаменател/

Е. И. е притежавала 15010/19514 идеални части или 45030/58542 идеални части /

х3 числител и знаменател/

Л. Н. е притежавал 2000/19514 идеални части или 6000/58542 идеални части / х

3 числител и знаменател/

Видно от приложеното на л. 62 по делото универсално завещание Л. Н.а е дарила на дъщеря си Е. Ц. цялото си движимо и недвижимо имущество.

Ищецът е направил възражение за възстановяване на запазена част от наследство, накърнена именно с процесното завещание.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 28, ал. 1 ЗН когато

наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.

Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.

Не е спорно по делото, че към датата на смъртта на Л. Н.а, нейни наследници по закон са дъщеря й Е. Н. Ц. и нейният внук – ищецът Л. О. Н. / син на О.Н. Н./.

Правото по чл. 30 ЗН се упражнява от Л. О. Н. спрямо Е. Н. Ц., която също е призована към наследяване, поради което не е необходимо ищецът да е приел наследството по опис – по аргумент за противното от чл. 30, ал. 2 ЗН.

При тълкуване текста на оставеното завещание, съдът намира, че в случая извършеното разпореждане от наследодателя по повод на смъртта му има характер на общо завещателно разпореждане, по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН. Според посочената разпоредба, завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени. В процесния случай, ясно изразената воля на завещателя Л. Н.а води до извод, че същата се е разпоредил в полза на своята дъщеря с цялото си движимо и недвижимо имущество, поради което същата е станала негов универсален и единствен правоприемник – наследник по завещание, ползващо се с предимство пред наследниците по закон.

Когато завещателят е извършил разпореждания, с които се изчерпва цялото притежавано от него имущество /какъвто е процесният случай/, след смъртта му не остават други свободни имущества, от които лицата, посочени в чл. 28, ал. 1 ЗН, биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството съгласно чл. 29 ЗН. С оглед на това, трайна е практиката на Върховния касационен съд (Решение № 25 от 12.02.2016 г. по гр. д. ••••119/2015 г. на І г. о., Решение № 150 от 25.11.2016 г. по гр. д. № 1818/2016 г. на ІІ г. о., Решение № 82 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 221/2010 г. на ІІ г. о. и др.), че при накърняване на запазената част с универсално завещание или с дарение, което изчерпва цялото наследствено имущество, не е необходимо формиране на наследствена маса по чл. 31 ЗН, а намалението, съответно, възстановяването на запазената част, се извършва направо в дробна част от цялото имущество, съответстваща на запазената част на наследника по закон, съобразно разпоредбата на чл. 29 ЗН.

Образуването на наследствена маса по чл. 31 ЗН е необходимо само тогава, когато е завещана/дарена определена вещ или вземане (тоест, само при завет/дарение), за да може да се определи чистия актив на наследството, тъй като само от този актив могат да се облагодетелстват заветниците.

Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя.

От приложената на л. 95 по делото справка е видно, че Л. Н.а е починала на 05.10.2022г., към която дата е открито наследството, като към този момент Л. Н.а е притежавала 2504/19514 идеални части или 7512/58542 идеални части.

Разполагаемата част е 1/3 или 2504/58542 идеални части, респективно накърнената запазена част е в размер на 5008/58542 идеални части.

Запазената част, по аргумент от чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 10, ал. 1 ЗН по силата на наследствено правоприемство преминава поравно към патримониума на Е. Ц. и Л. Н. или всеки получава по 1/3 или по 2504/58542 идеални части.

По изложената аргументация следва извода, че възражението за възстановяване на запазена част се явява основателно, като на ищеца Л. Н. следва да бъде възстановена 1/3 от наследството, оставено от Л. Н.а, която е в размер на 2504/58542 идеални части.

Претенцията за намаляване на завещателни или дарствени разпореждания е самостоятелно субективно потестативно право. Това право може да бъде упражнено, както с предявяване на самостоятелен иск, така и с възражение по предявен вещен иск или иск за делба. Когато правото да се иска възстановяване на запазена част е упражнено в делбеното производство чрез възражение, съдът е длъжен да се произнесе по него с решението по съществото на спора и по този начин ще формира сила на пресъдено нещо по тази претенция. По конститутивното възражение за възстановяване на запазена част от наследството по чл. 30 ЗН съдът следва да постанови изричен диспозитив / в този смисъл е и трайната практика на ВКС – Решение № 36/01.04.2011 г. по гр. д. № 125/10 г. на ВКС, I г. о., Определение № 29/26.01.2022 г. по ч. гр. д. ••••918/21 г. на ВКС, II г. о. и други./

По изложената аргументация съдът дължи произнасяне с отделен диспозитив по възражението с правно основание чл. 30 ЗН.

След възстановяване на запазената част от наследството правото всеки от наследниците е носител на право на собственост както следва:

• Л. Н. 8504/58542 идеални части / 6000/58542 идеални части наследство от баща му и 2504/58542 идеални части възстановена запазена част /

• Е. Н. Ц. -5008/58542 идеални части / по силата на универсално завещание/

• Е. Е. И. - 45030/58542 идеални части / 39030/58542 идеални части прехвърлени от Л. Н.а и 6000/58542 идеални части прехвърлени от Е. Ц./

По изложената аргументация следва да се допусне делба при следните квоти Л. Н. 8504/58542 идеални части, Е. Н. Ц. -5008/58542 идеални части, Е. Е. И. - 45030/58542 идеални части.

Водим от гореизложеното, съдът