Решение № 2637 от 19.8.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 811/2024 г.

Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на И. Л. Л. от [населено място] срещу Заповед № 4074з-635 от 12.06.2024 г. на директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РДГП) – [област] при Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) на Министерството на вътрешните работи. Основно е поддържано, че заповедта противоречи на закона, доколкото е немотивирана и не е налице „служебна необходимост“ по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Алтернативно с поправената жалба е поддържано, че заповедта е нищожна поради издаването й от некомпетентен орган. Жалбата е поддържана и в хода на производството чрез пълномощник. Ответникът е оспорил жалбата в писмени бележки, в които са развити съображения, че заповедта съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК и е издадена въз основа и в съответствие с целта на закона – противодействие на вторичен миграционен натиск. Определянето на конкретните служители за изпълнение на поставената задача е изцяло в преценката на административния орган. Въз основа на събраните в хода на производството доказателства съдът прие следното по фактите: Оспорената заповед е издадена от директора на РДГП – [област] в ГДГП на Министерството на вътрешните работи. С нея са определени служители от РДГП – [област], командировани за времето от 13.06.2024 г. до 11.07.2024 г. в ГПУ – [населено място] – РДГП – [област] и ГПУ – [община] – РДГП – [област], сред които и жалбоподателят. Последният е командирован от ГКПП – К. в ГПУ – [населено място] – РДГП – [област]. Заповедта е издадена въз основа на Заповед № 3282з-2497 от 06.06.2024 г. на директора на ГДГП, с която е разпоредено шест държавни служители от РДГП – [област], Е. и [област] да бъдат командировани в ГДГП – [област] – ГПУ – [област], ГПУ – [община], ГПУ – [област] и РДГП – [община], за изпълнение на задачи по противодействие на вторичен миграционен натиск. За необходимостта от командироването им директорът на ГДГП се е позовал на докладна записка рег. № 3282р-15383/04.06.2024 г. на заместник-директор на ГДГП, с която е информиран, че от началото на годината до 31.05.2024 г. са установени опити на общо 16 083 лица да влязат незаконно през границата на страната, от които за нарушения при преминаване на вход са задържани 684 граждани на трети страни, а други 15 350 лица са се върнали във вътрешността на Р [държава] и на Р [държава], след като видели разположени патрули по линията на държавната граница. При тези факти съдът прие следното от правна страна: Оспорената заповед е по чл. 181а, ал. 1 ЗМВР и подлежи на съдебен контрол на общо основание, доколкото засяга права и законни интереси на жалбоподателя (вж. Определение № 835 от 24.01.2024 г. на ВАС по адм.д. № 467/2024 г.). Жалбата е подадена на 13.06.2024 г. – в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, и отсъстват процесуални пречки по чл. 159 АПК за разглеждането й. Спорът по жалбата е изцяло правен, като фактите относно заеманата от жалбоподателя към датата на командироването му длъжност в МВР – ГКПП – К. при ГПУ – П. са безспорни. Компетентни да командироват служители на МВР на основанията по чл. 181а ЗМВР са ръководителите на териториалните звена на структурите по чл. 37 ЗМВР – РДГП – [област], като териториално звено на ГДГП – чл. 40, ал. 1 ЗМВР и чл. 7, ал. 5 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи. Ръководителите на териториалните структури са и органи по назначаване на държавните служители в МВР – чл. 159, ал. 1 ЗМВР. Заеманата от жалбоподателя длъжност (длъжностно наименование „с. п.“, специфично наименование „м. и.“) е по служебно правоотношение – младша изпълнителска длъжност по Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР (Б. Държавни служители със средно образование), и статутът му се урежда от Закон за държавния служител (ЗДСл) – чл. 142, ал. 4 ЗМВР. Орган по назначаване е директорът на териториалната структурата на ГДГП – РДГП – [област] – чл. 159, ал. 1, т. 1 ЗМВР, който е компетентен и да командирова в друго населено място държавните служители в структурата – чл. 86 ЗДСл вр. чл. 142, ал. 4 ЗМВР. Аналогично и чл. 10а, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната. В тази връзка оспорената заповед по чл. 181а, ал. 1 ЗМВР е издадена от компетентен орган. Условията за командироване временно на държавните служители в МВР в друго населено място са уредени в чл. 181а, ал. 1 и 2 ЗМВР и в случая са изпълнени. Жалбоподателят е командирован за срока по чл. 181а, ал. 2 ЗМВР и съгласието му не е необходимо. За служебната необходимост директорът на РДГП – [област] се е позовал на заповедта на директора на ГДГП за командироване на служители от териториални структури ГДГП за изпълнение на задачи по противодействие на вторичен миграционен натиск в РДГП – [област] и РДГП – [община], съгласно докладна записка рег. № 3282р-15383/04.06.2024 г. на заместник-директор на ГДГП. Посочените съображения са едновременно и фактическите основания за издаване на заповед по чл. 181а, ал. 1 ЗМВР. Съдебният контрол за законосъобразност на заповедта обхваща именно наличието на „служебна необходимост“ за издаването й – чл. 169 АПК. Служебната необходимост „е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите“ – § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, и в случая е обоснована от констатациите в докладна записка рег. № 3282р-15383/04.06.2024 г. за установените през 2024 г. опити за незаконно влизане през границите на страната на 16 083 лица, в сравнение с 2023 г. – 56 092 лица. С оглед тези констатации и броят на установените нарушения при преминаване на вход на българо-турската граница (задържани 684 граждани от трети страни през 2023 г. спрямо 288 през 2023 г.), в частност нарастването на миграционния натиск в зоната на РДГП – [област], е налице извънредна промяна в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и на обществения ред на граничните пунктове по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. В тази връзка е спазено материалноправното условие на чл. 181а, ал. 1 ЗМВР за командироване на служители от РДГП – [област] в РДГП – [област]. Кои точно служители от РДГП – [област] да бъдат командировани е изцяло преценка по целесъобразност на ръководителя на структурата. Този въпрос не е предмет на съдебен контрол. Не е необходимо и нарочно мотивиране на решението на органа да командирова именно жалбоподателя. Заповедта по чл. 181а, ал. 1 ЗМВР се издава в специално производство – раздел ІІ на Наредбата за командировките в страната (приложима на основание чл. 121 КТ вр. чл. 142, ал. 5 ЗМВР – § 2 от ПЗР на същата наредба), което изключва реда по глава пета на АПК „Издаване на административни актове“ – раздел І „Индивидуални административни актове“. Заеманата от жалбоподателя длъжност в ГКПП – К. предполага изпълнението й в рамките на същите задължения и в друго населено място при служебна необходимост. Затова и законът (чл. 181а, ал. 2 ЗМВР) не изисква съгласието на служителя при командироване за не повече от 30 дни, както в случая. С оглед съответствието на заповедта със закона – чл. 181а, ал. 1 и 2 ЗМВР, е постигната и целта му – противодействие на престъпността и опазване на обществения ред (чл. 2, ал. 1 ЗМВР). По изложените съображения за неоснователност на жалбата, искането на ответника за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено – чл. 143, ал. 3 АПК. Размерът от 100 лв. по чл. 24, изр. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съответства на фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 АПК, съдът