Решение № 1995 от 12.12.2024 г. на Административен съд - Търговище по дело № 371/2024 г.

Производството е по Раздел I, Глава десета от АПК, във връзка с чл.118 от КСО. Образувано е по жалба на М. В. Д., [ЕГН] от гр. Попово, общ. Попово, обл. Търговище, [жк], [адрес] подадена чрез адвокат С. М. от АК – Търговище с посочен по делото съдебен адрес: гр. Търговище, [улица], вх. Б, офис № 9 срещу Решение № 2153-25-144/18.06.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 253-00-503-5/26.04.2024 г., издадено от И. Д. – главен експерт по осигуряването в ТП на НОИ – Търговище, с което на М. В. Д., [ЕГН] е отпуснато парично обезщетение считано от 12.10.2023г. до 11.10.2024г. в размер на 29.10 лева дневно. В жалбата като основание се навежда неправилно приложение на материалния закон. Излагат се подробни доводи, обосноваващи че органът в противоречие на чл.62, пар.1 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. на ЕП и на Съвета е определил размера на обезщетението на оспорващата изхождайки неправилно като основа от фиксираната дневна заплата за сектора, в който е работила, върху която са внасяни осигурителните ѝ вноски, както и неправилно по отношение на взетия период от 2 работни дни – 10.10.2023г.-11.10.2023г. Излага се становище, че обезщетението на оспорващата е следвало да бъде определено, като същото бъде изчислено на база среднодневното брутно трудово възнаграждение и за целия период от времето на трудовия ѝ договор при последния работодател от 02.10.2023г.-11.10.2023г. Навежда се, че на жалбоподателката следва да се отпусне парично обезщетение за безработица в размер на определения максимален размер на ПОБ със ЗБДОО за 2023г. от 85.71 лв., а считано от 01.01.2024г. в определения максимален размер на ПОБ с ЗБДОО за 2024г. Моли се оспореното Решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени като незаконосъобразни и преписката да се върне на компетентния орган за ново произнасяне по подаденото от М. В. Д. заявление. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание оспорващата не се явява. Представлява се от адвокат С. М. от АК – Търговище, която поддържа жалбата на изложените в нея основания. Представя писмена защита, в която излага подробни доводи обосноваващи неправилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. Навежда, че в настоящия случай периодът, който следва да се отчете при определяне на обезщетението е целият период на трудова заетост на Д., а именно отработените от нея 8 дни в периода от 02.10.2023г. до 11.10.2023г. Излага становище, че като основа за определяне на среднодневното възнаграждение следва да се вземе брутното трудово възнаграждение на Д. за целия период от 02.10.2023г. до 11.10.2023г. в размер на 794.25 евро/ 1548.79 лева и последният да се раздели на отработените от нея 8 дни. Навежда, че възприетият от НОИ подход, както за периода на заетост, така и за взетата основа, за определяне на обезщетението на оспорващата, а именно размерът, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски на лицето в Белгия, противоречат на чл. 62, §1 от Регламент/ЕО/ № 883/2004 на ЕП и на Съвета. Моли жалбата да бъде уважена и за присъждане на правените по делото разноски. Ответникът по оспорването – Директорът на ТП на НОИ РУ „СО” гр. Търговище в съдебно заседание не изпраща представител. Постъпила е писмена защита от гл. юрисконсулт Б. К., в която се излагат подробни доводи, обосноваващи определянето на оспорения размер на обезщетението на жалбоподателката Д. при правилно приложение на материалните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Моли се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на оспорващата. От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателката М. В. Д. е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ № 707-855/16.10.2023 г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Попово, заведено в ТП на НОИ – Търговище с per. № 253-00-503/16.10.2023 г. В него е декларирала, че е упражнявала трудова дейност в друга държава – Белгия през периода от 02.10.2023 г. до 13.10.2023 г. След преглед на попълнените от Д. данни в заявленията ѝ, както и на представените от нея документи, чрез системата за електронен обмен на социално-осигурителна информация EESSI е изискано издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от компетентната институция (КИ) на ДЧ на ЕС – Белгия, необходими за определяне на правото, периода и размера на ПОБ за Д.. Със справка №253-00-503-3/25.03.2024г. от г-жа Д. са приети фиш за заплата и документи от ДЧ на ЕС- Белгия, непреведени. С писмо служебно е изискан официален превод на представените документи. След представянето на такива преводи, съгласно документите лицето през периода 02.10.2023 г. до 11.10.2023 г. е работило за работодателя „ENGELBOSCH FRUIT BV“ –Белгия, като същото е отработило 64 часа, 8 работни дни при уговорена почасова ставка за заплащане 12.41 евро. Данните от фиша за заплата се потвърждават и от получения за заявителката Д. СЕД U004. Чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI е получен и СЕД U017 /л.48 от делото/ издаден от КИ на ДЧ на ЕС – Белгия. В СЕД U017 – осигурително досие за трансграничен работник, е удостоверен фиксиран период на осигурена заетост на Д. от 02.10.2023г. до 11.10.2023г., който е разделен на 2 подпериода, като последния 2-ри подпериод е посочен от 10.10.2023г. до 11.10.2023г. Въз основа на събраната информация е постановено Разпореждане №253-00-503-5/26.04.2024 г., с което на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1, чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. на М. В. Д. е отпуснато ПОБ, в размер на 29.10 лева дневно, считано от 12.10.2023г. до 11.10.2024г. Като мотиви в горепосоченото Разпореждане е изложено само следното: „Лицето е било осигурено по специфична система за случайна работа в селскостопанския и градинарския сектор на Белгия – бране на ябълки“. За да определи този размер на ПОБ органът по осигуряването за безработица е съобразил, че осигуряването на заявителката Д. е прекратено последно на 12.10.2023 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ – изтичане срока на договора, че заявителката е с регистрация в АЗ на 16.10.2023г., че има осигурителен стаж след 31.12.2001 г. – 21 г. Като основа за определяне на ПОБ органът е взел размера от 97.00 лева, като осигурителен доход за периода от 10.10.2023г. до 11.10.2023г., въз основа на който е определен среднодневен доход от 48.50 лв. След като е изчислил стойността на 60% от този среднодневен осигурителен доход органът е получил размера на дневното парично обезщетение за безработица (60% от 48.50 лв.) - 29.10 лв. Извършена е преценка, че последният като размер попада в границите на определения минимален дневен размер на ПОБ, съгласно ЗБДОО за 2023г. от 18.00 лв. и на максималния дневен размер на ПОБ, съгласно ЗБДОО за 2023г. от 85.71лв. и като такъв, се явява правилно определен за заявителката М. В. Д.. Разпореждане № 253-00-503-5/26.04.2024г. е издадено от И. Д., гл. експерт по осигуряването, подписала се за ръководител на осигуряването за безработица. От приложената по делото Заповед №1015-25-52/19.04.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище /стр.123/ по делото се установява, че длъжностното лице И. Д. е определено от последния да издава разпореждания за ПОБ по КСО. Гореописаното Разпореждане е съобщено на Д. на 07.05.2024г. Същото е обжалвано от Д. по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Търговище с жалба с вх.№ 1012-25-148 на 21.05.2024г. По така подадената жалба на 18.06.2024г. Директорът на ТП на НОИ – Търговище е постановил Решение № 2153-25-144/18.06.2024г., с което е потвърдил Разпореждане №253-00-503-5/26.04.2024г., издадено от И. Д. – гл. експерт по осигуряването като ръководител на осигуряването за безработица. В решението като мотиви органът е приел като период на последна трудова заетост за Д. 2-рия подпериод, отразен в СЕД U017, а именно 10.10.2023г. до 11.10.2023г, който обхваща 2 работни дни. Като база за изчисляване на ПОБ органът е взел осигурителния доход, записан в реда на фиша за заплата - „Служител на Национална служба за социално осигуряване /RSZ/: Основно изчисление“, където е посочен осигурителния доход, върху който е осигурено лицето за всички осигурени социални рискове, в това число и „безработица“. При определяне на ПОБ за оспорващата органът като основа е взел не брутното трудово възнаграждение на Д. по последното ѝ трудово правоотношение с белгийския работодател, а фиксираната дневна заплата за сектора, в който е работила оспорващата, върху която са и внасяни осигурителните ѝ вноски в Белгия. В случая при определянето на ПОБ за оспорващата, органът е взел като основа осигурителния доход от 49.60 евро/97.00 лева, определен за 2 от отработените 8 дни, изчислен от сумата 198.40 евро, отразена във фиша за заплата на лицето, издаден от работодателя „ENGELBOSCH FRUIT BV“ – Белгия, за периода 02.10.2023г.-11.10.2023г. /стр.46 от делото/. Посочената сума от 49.60 евро/97.00 лв., отделно е разделена от органа на 2 работни дни, с което последният е определил среднодневен доход за Д. от 24.80 евро/48.50 лева. Именно върху този доход е извършено изчислението от 60%, съгласно чл. 54б, ал.1 КСО и е получен оспореният размер на обезщетението от 29.10 лева. При тези изчисления органът е извел извод, че размерът на обезщетението от 29.10 лв. дневно, е правилно определен за Д. с обжалваното пред него Разпореждане. В мотивите на обжалваното решение органът е приел, че има разлика между осигурителния доход, върху който е осигурено лицето за всички осигурени социални рискове, в това число и „безработица“, и брутния доход, получен от лицето, както го претендира в жалбата си, и който органът не оспорва. Позовавайки се на чл.62 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., на утвърдените със Заповед № РД-06-7/03.06.2014 г. на Министъра на труда и социалната политика указания относно начина на изчисляване на обезщетения за временна неработоспособност, майчинство и безработица по българското законодателство и Регламент № 883/2004г. на лица, които имат осигурителни периоди по законодателството на други държави-членки в ЕС, ЕИП и Швейцария, както и на чл. 54б КСО, органът е посочил, че по отношение на напълно безработните лица, които по време на последната си заетост в друга държава-членка са пребивавали в България, при изчисляване на паричното обезщетение за безработица следва да се вземе предвид осигурителния им доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за безработица. В решението е пояснена и прилаганата в Белгия в сектора на селското стопанство и градинарство специфична система за случаен труд, основаваща на това, че вноските за случайните/селскостопански работници не се изчисляват върху действителното брутно възнаграждение, получено от работника, а върху фиксирана дневна заплата, в зависимост от сектора, в който е работило лицето. Решението е обосновано и с факта, че в секторите „градинарство“ и „селско стопанство“ в Белгия, трудовите и осигурителни правоотношения се уреждат въз основа на еднодневни трудови договори, които не се сключват в писмена форма, а информация за тях се подава до осигурителните служби на Белгия от работодателите, ежедневно, чрез специална електронна декларация (т.нар. декларация - Dimona), съдържаща информация за начало и край на работния ден, както и за броя на работните часове. Решение №2153-25-144/18.06.2024г., на Директора на ТП на НОИ – Търговище е съобщено на М. В. Д. на 24.06.2024г., видно от приложеното по делото известие за доставяне /стр.111/. Жалбата на М. В. Д. срещу посоченото Решение и потвърденото с него Разпореждане № 253-00-503-5/26.04.2024г. е подадена до Административен съд – Търговище на 05.07.2024г. с вх.№2103-25-93/05.07.2024г., чрез органа издал оспорения акт. Не се спори по делото, че М. В. Д. към 16.10.2023г. има право на ПОБ като компетентната институция и държава е Р. България, съгласно и чл.65, ал.5 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. на ЕП и на Съвета. Не се спори по делото, че последната трудова заетост на М. В. Д. е на територията на ДЧ на ЕС – Белгия, с работодател по правоотношението „ЕНГЕЛБОШ ФРУТ БВ“ – Белгия в сектор „селско стопанство“ и с последен период на заетост, съгласно структурен документ U004 – Информация за заплата, от 02.10.2023г.-11.10.2023г. като за посочения период лицето е осигурено за всички социални рискове, в т.ч. и за „безработица“. Спорът между страните е в частта на актовете, с която е определен размер на ПОБ за М. В. Д. от 29.10 лева дневно. От представения по делото с преписката фиш за заплата за периода от 02.10.2023г.-11.10.2023г., се установява че в посочения период Д. е полагала труд за работодателя „ ENGELBOSCH FRUIT BV / ЕНГЕЛБОШ ФРУТ БВ“ – Белгия като сезонен работник в сектор „селско стопанство“, като е отработила 64 часа, осем пълни работни дни, с почасова ставка за заплащане в размер на 12.41 евро на час и брутно възнаграждение от 794.25 евро. Посочените в гореописания фиш за заплата данни за периоди на заетост, данни за отработени часове, данни за работни дни и ставка на почасово заплащане в размер на 12.41 евро се потвърждават от приложените по делото с преписката структурни документи СЕД U017 и СЕД U004 за М. В. Д.. Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства. При така установеното от фактическа страна, съдът след като извърши служебна проверка съгласно чл.168 от АПК, прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на съдебно оспорване и при спазване на законния 14-дневен срок за обжалване. Оспореното Решение №2153-25-144/18.06.2024г. и потвърденото с него Разпореждане № 253-00-503-5/26.04.2024г. са издадени от материално компетентни органи. Същите съдържат фактически основания за издаването си, както и правни такива, които в достатъчно ясна степен разкриват волята на органа. С оглед изложеното съдът приема, че посочените актове отговарят на законовите изисквания за форма и съдържание. В административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По отношение на съответствието на оспорената част от гореописаните актове с материалния закон, съдът намира следното: Оспорващата М. В. Д. е гражданин на Република България, която е държава-членка на ЕС. Предвид това, както и обстоятелството, че последната трудова заетост на лицето е била в държавата-членка на ЕС- Белгия, различна от държавата-членка Р. България, която е сезирана със заявлението на Д., по отношение на правото на ПОБ на посочено лице са пряко приложими относимите правни норми на Регламент (ЕО) № 883/2004 на ЕП и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и на Регламент (ЕО) № 987/2009 на ЕП и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г., като нормите на посочените Регламенти имат приоритет в случаите на противоречие с норми от националното законодателство. В случая между страните няма спор, че М. В. Д. има право на парично обезщетение за безработица и че Р. България е компетентната държава-членка по пребиваване, в съответствие с чл.65, ал.5 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. на ЕП и на Съвета. Съгласно чл.11, т.3 „в“ от Регламент /ЕО/ №883/2004г. спрямо лице, получаващо обезщетение за безработица, в съответствие с чл.65 от същия Регламент, съгласно законодателството на държавата-членка по пребиваване, се прилага законодателството на тази държава-членка. При така очертаната нормативна рамка, заявлението на Д. следва да се разглежда и решава от институцията на Р. България като компетентна такава, по правилата на националното ѝ законодателство, но доколкото тези правила не са в противоречие на нормите на Регламент /ЕО/ №883/2004г. на ЕП и на Съвета. В случая спорът между страните се свежда до следните въпроси: 1/ кой следва да се приеме като референтен период по последната заетост на оспорващата – целият период от 02.10.2023г. до 11.10.2023г. или приетия от органа като 2-ри подпериод от последния 10.10.2023г.-11.10.2023г.; 2/ коя следва да е основата, върху която да се изчисли размера на ПОБ на Д. – отразеното във фиша за заплата брутно възнаграждение или посочената в този фиш фиксирана заплата за нуждите на осигуряването, върху която се определят осигурителните вноски на сезонните работници в секторите „селско стопанство“ и градинарство“. По спора за релевантния период на заетост, съдът приема следното: Съгласно чл. 62, §1 от Регламент (ЕО)№883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. Съгласно чл. 62, §2 от Регламент (ЕО) №883/2004, параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка. Следователно за определянето на размера на ПОБ изискването за предвидения в чл. 54б, ал.1 КСО период от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, през който лицето следва да е било заето и да е получавало възнаграждение или да е имало осигурителен доход, в случая се дерогира от нормите на чл. 62, §1 и §2 от Регламент (ЕО) №883/2004, които имат примат над вътрешното право, поради което при изчисляването на размера на ПОБ на Х. следва да се вземе предвид само последния завършен осигурителен период преди прекратяване на заетостта ѝ, независимо от неговата продължителност. В настоящия случай от събраните по делото писмени доказателства безспорно се доказа, че последната завършена заетост на оспорващата Д. е при белгийския работодател „ENGELBOSCH FRUIT BV / ЕНГЕЛБОШ ФРУТ БВ“. Видно от представения по делото фиш за заплата издаден от посочения работодател за месец октомври на 2023г., като режим на заплащане е посочен – месечно. Във фиша не се съдържат данни за заплащане само за положен труд през 10.10.2023г.-11.10.2023г., а напротив за заплащане на отработени 8 пълни работни дни за периода от 02.10.2023г. до 11.10.2023г. Съдът приема, че като период на заетост следва да се вземат всички отработени от Д. дни при „ENGELBOSCH FRUIT BV / ЕНГЕЛБОШ ФРУТ БВ“-Белгия през периода 02.10.2023г.-11.10.2023г., тъй като същите се явяват за положена без прекъсване на една и съща, периодично повтаряща се трудова функция, при един и същ работодател. С оглед гореизложеното съдът приема, че „последната работа по трудово правоотношение“ на оспорващата Д. по смисъла на чл. 62, §1 от Регламент (ЕО) №883/2004, обхваща периода на заетост от 02.10.2023г. до 11.10.2023г., като непрекъснат такъв при един и същи работодател „ENGELBOSCH FRUIT BV / ЕНГЕЛБОШ ФРУТ БВ“ – Белгия, според броя на действително отработените през този период дни от нея – в случая 8 работни дни. В член 61 от Регламент № 883/2004г. са предвидени специални правила за сумиране на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, т.е. в Регламента е предвидена възможност за сумиране на периоди, а не за разделяне на един период на подпериоди. Последното съставлява нарушение на общия принцип - „сумиране на периоди“, прокламиран в чл.6 от Регламент № 883/2004г. Приложеният от НОИ подход при определянето на ПОБ за оспорващата, а именно да се вземе като период на заетост само 2 работни дни в подпериода от 10.10.2023г.-11.120.2023г., е изцяло в противоречие на чл. 62, §1, във връзка с чл.6 от Регламент (ЕО)№883/2004г. и като такъв, същият се явява незаконосъобразен. По въпроса за релевантната основа, върху която следва да бъде определен размера на ПОБ за оспорващия, съдът намира следното: Съгласно чл. 54б, ал.1 КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Посочената норма поставя в алтернативен вариант съобразяването на две възможни основи – 1/среднодневното възнаграждение или 2/среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица". Очевидно е, че първата основа касае заетите по трудово правоотношение, а втората самоосигуряващите се лица. Този извод се налага и от граматическото тълкуване на текста. Видно от употребения определителен член „който“ в единствено число е ясно, че внесените или дължими вноски се отнасят само до осигурителния доход, но не и до възнаграждението, като в противен случаи законодателят щеше да регламентира „които“, а не „който“. Среднодневното възнаграждение се определя като брутното възнаграждение се разделя на броя на отработените дни, за които е получено. Затова е неправилно за работещите по трудово правоотношение да се взема предвид размерът на основата върху която се определят осигурителните им вноски. В подкрепа на посочената теза са и обстоятелствата, че в България осигурителните вноски за различните видове труд, съобразно вида икономическа дейност, са различни, но при определяне на размера на обезщетението за безработица, лицата получавали едно и също възнаграждение ще получат едно и също обезщетение, независимо от това, че за тях са плащани различни осигуровки. Тези две понятия – среднодневното възнаграждение и среднодневния осигурителен доход, използвани в националната разпоредба на чл. 54б, ал.1 КСО, съответстват на понятията „трудово възнаграждение“ или „професионален доход“, използвани в чл.62, § 1 от Регламент № 883/2004г. Там те са със същото съдържание – работещи по трудов договор и самостоятелно заети лица /самоосигуряващи се лица/. Текстът на чл.62, § 1 от Регламент № 883/2004г. определя, че при изчисляването на размера на обезщетенията следва да се отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. Разпоредбата на чл. 54б, ал.1 КСО не е в противоречие на посочената норма от Регламента, като прочитът и на двете разпоредби е, че обезщетението на работилите по трудов договор се определя върху среднодневното възнаграждение, а на самоосигурените лица върху среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигуровките. Неправилно и в противоречие и на двете разпоредби се явява подходът- като основа при определянето на ПОБ на лица, работили по трудово правоотношение, /какъвто е настоящият случай/, да се взима предвид размерът на основата, върху която са внесени или следва да се определят осигурителните им вноски. В тази насока са и мотивите на Решение № 6026 от 09.05.2018г. по адм.д № 84/2017г. на Върховния административен съд Шесто отделение. Там ВАС ясно разграничава, че възнаграждението се отнася до трудов договор, а осигурителния доход до самостоятелно заетите лица. В мотивите си съдът сочи, че в случаите, в които последният осигурителен стаж на лицето преди подаване на заявлението за ПОБ не е в България, а в друга държава от Европейското икономическо пространство, то изчисляването на размера на обезщетението за безработица по чл.54б, ал.1 от КСО следва да се извърши единствено в съответствие с чл.62 от Регламент (ЕО) № 883 / 2004, който указва базата, от която трябва да се извърши това изчисление, а именно трудовото възнаграждение от последната месторабота, като размерът на последното не следва да бъде съобразяван и ограничаван с размера на максималния осигурителен доход за България, за съответната година. По гореизложените съображения съдът приема, че приложеният от НОИ подход, в който за оспорващата Д. при изчисляване на ПОБ, като основа е взет предвид не брутното ѝ трудово възнаграждение, а „осигурителен доход“, като за такъв е приет фиксирания размер на последния, върху който са били внесени осигурителните вноски на лицето в Белгия, за подход, който изцяло противоречи, както на нормата на чл.62, пар.1 от Регламент/ЕО/ № 883/2004, така и на нормата на чл. 59б от КСО. В конкретния случай при определянето на ПОБ за Д. релевантния период по последна заетост, по трудовото ѝ правоотношение се явява целият период от 02.10.2023г. до 11.10.2023г., според броя на действително отработените през този период дни от нея – 8 работни дни. Релевантната основа, от която следва да се определи среднодневното възнаграждение е размерът на брутното ѝ трудово възнаграждение за целия горепосочен период по фиша за заплата – 794.25 евро/, а не определената от законодателството на Белгия фиксирана основа за нуждите на осигуряването. Среднодневното възнаграждение на оспорващата Д. следва да се определи като брутното ѝ трудово възнаграждение за посочения период се раздели на броя на действително отработените от нея дни през този период, за които е получила трудово възнаграждение. По отношение на получения размер на среднодневно възнаграждение следва, съгласно чл.59б, ал.1 от КСО да се приложи ставката 60 на сто от тази сума и при получен размер на среднодневно обезщетение, нахвърлящ максималния размер по ЗБДОО, следва на основание чл.59б, ал.1, във връзка с ал.2 от КСО да се приложи границата на този размер по ЗБДОО, за съответната година, който за 2023г. е от 85.71 лв., а за 2024г. от 107.14 лева. Съдът намира, че органът след като направи изчисленията върху изрично предвидената в чл.62, пар.1 от Регламента основа на полученото трудово възнаграждение за периода от 02.10.2023г. до 11.10.2023г. може да редуцира получения размер на ПОБ за Д., като приложи последните две изисквания на националната разпоредба на чл.59б от КСО /60% от получената сума и максималният размер на обезщетението, регламентиран с ЗБДОО за съответната година/, тъй като Регламента няма изрично предвидена друга регламентация в тази насока относно начина на изчисляване на размера на обезщетението. В тази насока нормите на чл.59б, ал.1 и ал.2 от КСО по отношение на тези два компонента на механизма на определяне на размера на ПОБ не са в противоречие на Регламента и се явяват приложими като нормативни изисквания на националното законодателство на компетентната държава-членка, по аргумент на чл.11, т.3 “в“ от Регламент № 883/2004г. Въз основа на всичко гореизложено съдът намира Решение № 2153-25-144/18.06.2024г. и потвърденото с него Разпореждане № 253-00-503-5/26.04.2024г., в оспорената им част по отношение на размера на обезщетението, определено за оспорващата от 29.10 лева дневно, за изцяло постановени при неправилно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни разпоредби и като такива следва същите да бъдат отменени. Предвид на това, че естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда, следва преписката да бъде изпратена на съответния компетентен орган за ново произнасяне по заявлението на М. В. Д., при спазване на чл.62, пар.1 и пар.2 от Регламент/ЕО/ № 883/2004 и съобразно указанията дадени в настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона. По въпроса за разноските: По аргумент на чл.118, ал.3 от КСО отговорността за разноски по дела на кодекса следва да се определи по правилата на чл.143 от АПК. При така постановения правен резултат следва на основание чл.143, ал.1 от АПК искането на оспорващата за присъждане на разноски да бъде уважено, но само в частта на направените разноски в съдебното производство от 600 лв., по аргумент на чл.120, ал.2 от КСО. Съдът след като отчете размера на направения и претендиран като разход размер на адвокатско възнаграждение от 600 лева и съобрази същото с минималния размер по чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г., която норма не е задължителна за съда, съгласно СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г., но може да служи за ориентир, съгласно Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, приема, че претендираният размер на адвокатско възнаграждение в случая се явява съответен на предоставената адвокатска защита, при отчитане на по-високата фактическата и правна сложност на делото. Последното обосновава неоснователност на направеното възражение от страна на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. При тези данни ответникът следва да бъде осъден да заплати на оспорващата разноски в общ размер от 600 лева, съставляващи платено възнаграждение за един адвокат за настоящото съдебно производство. Воден от горното и на основание чл.118, ал.3 от КСО, чл.172, ал.2, пр.2, чл.173 ал.2, пр.2 от АПК, чл.120, ал.2 от КСО, чл.143, ал.1 от АПК, съдът