Решение № 62 от 25.3.2026 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 589/2025 г.

за да се произнесе, съобрази: Производство по чл.2,ал.1,т.3,пр.2 от ЗОДОВ. С Определение № 17403/18.09.2025г.,пост.по гр.д.№1040024/2025г. СГС е прекратил производството по делото и го изпратил по подсъдност-съгласно чл.7,ал.1 от ЗОДОВ, на ОС- Ловеч. Производството е образувано по искова молба,подадена от В. П. Д. от гр.Луковит,чрез пълномощника му адв.Н. Б.-САК, със съдебен адрес гр.••• против Прокуратурата на Република България, с посочено правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ. Претендира обезщетение в размер на 180 000лв. за претърпени неимуществени вреди от неправомерното обвинение от Окръжна прокуратура Ловеч, поддържано в продължение на 1г.,2м. и 17 дни и неправомерното му задържане с мярка „Задържане под стража“ в продължение на 8м.Претендира присъждане и на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2000лв.,представляващи заплатения на защитника му адв.Б.,адвокатски хонорар за представителството в наказателното производство. Обяснява, че е бил обвинен в извършване на тежко умишлено престъпление,с квалификация чл.354а,ал.1,изр.1,пр.1 и пр.4 и изр.2,пр.2 и пр.3,във връзка с чл.20,ал.2 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от 3 до 12 години и глоба от 20 000лв. до 100 000лв.В досъдебната фаза производството е водено под №186/2021г.по описа на РУ на МВР-Троян и ПП №1352/2021г.на ОП-Ловеч. Сочи,че на 09.07.2021г. полицейски служители извършили претърсване и изземване в дома му в присъствието на майка му и въпреки,че не открили и не иззели нищо относимо към разследването,предприели същите действия,в същия ден и в стопанска постройка,която ищецът и семейството му ползват. На 10.07.2021г. е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.354а,ал.1,изр.1,пр.1 и пр.4 и изр.2,пр.2 и пр.3,във връзка с чл.20,ал.2 от НК и задържан първоначално за срок от 24 часа в РУ на МВР-Троян по чл.63 от ЗМВР. С постановление на прокурор от ОП-Ловеч от 10.07.2021г. задържането е удължено за 72 часа. Следва искане от прокурор от ОП-Ловеч по чл.64 от НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение,което е уважено с определение от 13.07.2021г.,пост.по ЧНД№312/2021г.на ОС-Ловеч. С определение по ВЧНД №247/2021г. на АС-Велико Търново от 22.07.2021г. задържането на Д. е потвърдено. По искане на разследващия полицай от РУ на МВР-Троян,е образувано ЧНД №376/2021г.,където е разрешено принудително изземване на сравнителни образци за изследване на почерка и подписа на ищеца,извършено на 31.07.2021г. Във връзка с воденото досъдебно производство Д. е упълномощил за свой защитник адв.Н.Б.-САК,като на 18.10.2021г. му заплатил сумата 2000лв. В рамките на няколко месеца ищецът се сдобил с обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление, предвиждащо наказание от 3 до 12 години лишаване от свобода и глоба до 100 000лв.и със значителен разход от 2000лв. Обяснява,че 4 пъти- 1 път по чл.64 от НПК и 3 пъти по чл.65 от НПК, със защитника си са се явявали пред съда по дела за промяна на мярката за неотклонение, но без резултат. Мярката е отменена едва с Постановление от 04.03.2022г. и считано от 09.03.2022г.Няколко дни след освобождаването му от ареста-на 21.03.2022г. на Д. е повдигнато ново обвинение и взета мярка за неотклонение „подписка“. Месец по-късно-на 29.04.2022г.,на него и защитника му е предявено разследването. На 14.09.2022г. наблюдаващият прокурор е издал Постановление за прекратяване на наказателното производство спрямо Д.,което влиза в сила на 27.09.2022г.,също и отменя мярката за неотклонение „подписка“. От изложеното става ясно,че ищецът е бил обвиняем в продължение на 1г.,2м. и 17 дни, считано от привличането му на 10.07.2021г. до влизане в сила на постановлението за прекратяване- 27.09.2022г. през цялото време процесуалното му поведение е било безупречно,въпреки стоварването на репресивната принуда на Прокуратурата върху него. В продължение на 8м.е бил лишен от свобода. Обяснява,че е управител и собственик на ЕТ“•••“ от 6 години и на „•••“ЕООД от 7г. През целия си живот с действията си е изграждал образа на млад, възпитан,образован,способен,трудолюбив,коректен млад човек,изпълнявал е отговорно служебните си и граждански задължения.Твърди,че повдигнатото му обвинение и неправомерното му задържане са се отразили изключително негативно на здравословното му състояние-физическо и психическо. Твърди,че е с чисто съдебно минало и срещу него не се водят наказателни производство. Неимуществените вреди описва със сриване на авторитета и доброто му име в обществото и професионалните му среди на развиваната от него търговска дейност. Съществена роля за това са имали множеството публикации в пресата и медиите, свързани с наказателното производство,които твърди,че са публикувани по предоставена от Прокуратурата информация. Разгласяването на такива данни е довело до изключително негативни за него преживяваниядушевни терзания, неудобство, безпокойство, срам от колеги, познати и семейството. На следващо място сочи нежеланието на ОП-Ловеч,въпреки липсата на доказателства за съпричастността му към повдигнатото обвинение и множеството искания и инициирани производства,да измени взетата спрямо него мярка за неотклонение. Това упорство на Прокуратурата засилило притеснението и страха от бъдещия изход на делото,предвид тежкото обвинение,което му е повдигнато. Твърди,че в резултат на обвинението Д. се променил в негативен аспект-от бодър и витален млад човек,станал затворен и вглъбен в себе си,избягвал публични изяви. Видима била промяната на отношението на познатите му,които започнали да го избягват, а други да го гледат с недоверие, асоциирайки го с производството във връзка с производство на наркотични вещества.Твърди,че настъпил разрив и в отношенията му с най-близките му хора.Неведнъж им споделял,че се чувства омерзен,дискредитиран пред майка си и сестра си и не може да разбере защо държавното обвинение го третира като изключителен престъпник. Като резултат от задържането му под стража в продължение на 8м. търговската му дейност почти не функционирала. Нееднократно се налагало да обяснява на съдоговорителите и партньорите в дейността му,че не е съпричастен на повдигнатото му обвинение в извършване на тежко престъпление.Част от международните му партньори преустановили контактите си докато не разреши проблемите си с правосъдието. Сочи,че в резултат на воденото разследване и престоя в ареста възникнали здравословни проблеми-с високо кръвно налягане,непрекъснато главоболие и замайване, продължително безсъние и изпадане във внезапни депресивни състояния, които симптоми не е имал преди обвинението.Тези проблеми наложили да посещава здравни заведения, да се подлага на продължителна лекарствена терапия и специален хранителен режим, въпреки младата му възраст. По изложените съображения моли да се присъди в негова полза обезщетение за претърпените неимуществени вреди от неправомерните действия на Прокуратурата, изразяващи се в повдигане на обвинение в ДП и поддържането му пред съда по време на всички дела за изменение на мярката за неотклонение, накърняване на морални и нравствени ценности,нарушено социално общуване в продължение на 8-месечния му престой в Следствения арест.Претендира да се присъди и обезщетение за направените имуществени разходи в размер на 2000лв., формирани от заплатеното адвокатско възнаграждение на защитника му в наказателното производство- адв.Б..- САК. Претендира присъждане на направените в производството разноски-държавна такса и адвокатски хонорар.Има доказателствени искания. В срок е постъпил отговор от Софийска градска прокуратура. Прави възражение за местна неподсъдност на спора,с оглед местоживеенето на ищеца и и мястото на търпене на увреждането,които са в съдебния район на ОС-Ловеч.Счита претенцията за допустима-с оглед прекратяването на наказателното производство,но неоснователна,поради неангажиране на доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца. Възразява,че никой от актовете,с които е потвърдена предприетата спрямо ищеца процесуална принуда, не са отменени като незаконосъобразни по реда на инстанционния контрол. Приема изживените негативни емоции и неудобства като присъщи на участник във висящ наказателен процес.Възразява,че вредите са преекспонирани в исковата молба,не са представени доказателства да са понесени реално и с твърдения интензитет. Сочи,че многократното явяване пред съда е част от упражняването на правото му на защита в наказателното производство и цели защита на законните му интереси.Неоправдано е тази защита да бъде основание за присъждане на по-висок размер на обезщетение. Не приема за сериозна интензивността на мярката за неотклонение „подписка“,тъй като с нея не се променя ежедневния ритъм на живота на ищеца.Не са ангажирани данни тази мярка да е осуетила плановете му за промяна на местоживеене или пътувания,поради което счита,че от нея не е търпял неимуществени вреди.Не са доказани и твърдените негативни емоции в резултат от престоя в ареста.Не са ангажирани доказателства за авторитета на ищеца преди образуването на производството и отражението му по време и след това.Няма и такива за предизвикани затруднения в професионалната дейност.Липсват конкретни доказателства за настъпил разрив в отношенията с близки и приятели. Не се ангажирани и доказателства за твърденията за възникнали здравословни проблеми в резултат на престоя в ареста и воденото разследване. Оспорва да е имал чисто съдебно минало,като сочи,че към този момент вече е бил осъждан по НОХД №252/2019г.на РС-Червен бряг и твърди,че ако са настъпили някакви щети на репутацията му,то те са от воденото две години по-рано наказателно производство,приключило със споразумение,а не от процесното. Не приема за упрека за основна инициатива на Прокуратурата за медийното разгласяване на случая. Сочи,че органите на ПРБ са длъжни да информират обществеността за провежданите наказателни разследвания и дела,особено тези с повишен медиен и обществен интерес и с предоставянето на информация чрез прессъобщения на сайта на прокуратурата, ответникът е изпълнила своите служебни и функционални задължения. Предоставената информация е с безпристрастен и обективен характер,не са цитирани дори инициали на лица,отразени са единствено реални и правнозначими факти. Не е тиражирана невярна или манипулативна информация,която може евентуално да се квалифицира като вредоносно действие.Прокуратурата не носи отговорност за интерпретацията на съобщенията й от свободната преса. В заключение твърди,че не са ангажирани доказателства за твърдените преживени неимуществени вреди.Неблагоприятното засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти не се предполагат,а следва да се докаже с конкретни доказателства, а не с общи твърдения и термини.За всеки човек те са индивидуално определяеми и не може да се предполагат.Независимо от обективния характер на отговорността по ЗОДОВ в тежест на ищеца е да ги докаже по вид и размер и връзката им с повдигнатото обвинение. Оспорва тази претенция и по размер и счита,че претендираният е прекомерен и несъответства на принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД. Оспорва и претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,тъй като не са представени доказателства за обема на извършените от защитника процесуални действия и че договорът за правна защита и съдействие е приложен в наказателното дело.Позовава се на ТРеш. №6/2012г.на ОСГТК на ВКС по отношение задължителните реквизити на договора за правна помощ.Претендираният размер не съответства на обема на реално положения адвокатски труд.С аргумент от ТРеш.№1/2017г.на ОСГК на ВКС твърди,че съдът може да определи обезщетение за имуществени вреди,изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение,в по-нисък от платения размер,с аргумент за неположена от обвиняемия дължима грижа при уговарянето на адвокатския хонорар,с оглед вида и тежестта на обвинението и интензитета на приложената процесуална принуда,съотв.очакваните усилия,които адвокатът ще положи. Моли да се отхвърли и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва,с оглед неоснователността на главния иск. Възразява по дължимото в настоящето производство възнаграждение на пълномощника,което следва да се съобразява с Наредба №1/2004г.на ВАС и правилата на чл.78 и 80 от ГПК.Прави възражение за прекомерност.Има доказателствени искания. Моли да се отхвърли изцяло претенцията на ищеца,като неоснователна и недоказана. В съдебно заседание ищецът се представлява от преупълномощения адв.А. Б.- САК,който подържа исковата молба и моли да се уважи. Ответникът се представлява от прокурор от ОП-Ловеч- С. И.,която поддържа отговора.Моли да се отхвърли искът като недоказан по размер. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното: По реда на чл.146,ал.1,т.4 от ГПК съдът прие,че по делото не се нуждае от доказване проведеното наказателно производство по ДП № 186/2021г.на РУ на МВР-Троян, ПП № 1352/2021г.на ОП-Ловеч, което по отношение на В. П. Д. е завършило с прекратяване по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.354а,ал.1,изр.1,пр.1 и пр.4 и изр.2,пр.2 и пр.3,във връзка с чл.20,ал.2 от НК,поради липса на достатъчни доказателства за вината му и съпричастността към престъплението-т.е.поради недоказаност на обвинението. Постановлението е влязло в законна сила на 27.09.2022г.-видно от отбелязването върху акта. По делото се изиска и приложи наказателното производство по ДП № 186/2021г. на РУ на МВР-Троян, ПП № 1352/2021г.на ОП-Ловеч. От тях се установява следният ход на наказателното производство: Но 09.07.2021г. е издадена Заповед за задържане на лице-В. П. Д. от гр.Луковит,по реда на чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР. На същия ден е извършено претърсване и изземване в дома му,в присъствието на майка му, също и на стопанска постройка,ползвана от семейството,без да са открити и иззети вещи,отосими към разследването. Съставеният протокол е представен на ОС-Ловеч за одобряване. С Постановление на разследващ полицай при РУ на МВР-Троян от 10.07.2021г.,по образуваното ДП №186/2021г.по описа на управлението, В. П. Д. е привлечен като обвиняем, с обвинение за извършване на престъпление по чл.354а,ал.2,изр.1,във вр.с ал.1,пр.1,2 и 4във вр.с чл.20,ал.2 от НК и първоначално е задържан от 09.07.2021г. за срок от 24 ч. в РУ на МВР-Троян по реда на чл.63,ал.1 от ЗМВР. С постановление на ОП-Ловеч задържането е продължено за срок от 72ч. На 13.07.2021г. ОП-Ловеч е поискала по реда на чл.64 от НПК да се вземе по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение „задържане под стража“. С Определение №307/13.07.2021г., пост.по ч.н.д.№312/2021г. ОС-Ловеч е взел исканата мярка. С Определение №258/22.07.2021г.,ост.по в.ч.н.д.№247/2021г. АС-Велико Търново потвърждава мярката. Обвиняемият(чрез адв.Б.-ВТ-АК) е подал молба за изменение на мярката за неотклонение по реда на чл.65 от НПК, на 05.10.2021г. ОС-Ловеч, по ч.н.д.№418/2021г. по описа на съда,го е оставил без уважение. АС-Велико Търново,с акт по в.ч.н.д.№327/2021г.,потвърждава определението. Следващото искане по чл.65 от НПК е чрез адв.Буров-САК, от 12.11.2021г.,като по ч.н.д.№495/2021г. ОС-Ловеч го е оставил без уважение. Подадената пред АС-Велико Тръново частна жалба е оттеглена от обвиняемия. Молба за изменение на мярката за неотклонение Д. е подал и на 13.12.2021г.(чрез адв.Б.-САК),която е оставена без уважение от ЛОС по ч.н.д.№536/2021г.,с потвърждаване от АС- Велико Търново по в.ч.н.д.№417/2021г. С Постановления от 07.01.2022г. и от 09.03.2022г. ОП-Ловеч е удължавала срока на разследване по делото. С Постановление от 04.03.2022г. ОП-Ловеч,на осн.чл.63,ал.4 от НПК, е отменила мярката за неотклонение „Задържане под стража“ и е постановила Д. да се освободи на 09.03.2022г. На 07.03.2022г. В. Д.(чрез адв.Б.) е подал молба за изменение на мярката за неотклонение с аргументи от чл.63,ал.4 от НПК. Не се спори,че Д. е освободен от Ареста на 09.03.2022г. Престоят му в Ареста е продължил 8 месеца. С Постановление от 21.03.2022г. В. Д. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.345а,ал.1,изр.1,пр.1 и пр.4 и изр.2,пр.2 и пр.3,във вр.с чл.20,ал.2 от НК и чл.345в,ал.1,пр.2 и пр.5,вр.с чл.20,ал.2 от НК и спрямо него е взета мярка за неотклонение „Подписка“. По образуваното НОХД №251/2022г.по описа на ОС-Ловеч подсъдимият Н. И. Г. и ОП- Ловеч са сключили споразумение от 28.06.2022г.,като подсъдимият се е признал за виновен.С другия подсъдим-М. Т. М. също сключили споразумение на 15.07.2022г. и образуваното НОХД №274/2022г.на ОС-Ловеч е прекратено. С Постановление от 15.09.2022г. ОП-Ловеч е приела,че в хода на разследването не са събрани достатъчни и убедителни доказателства за виновност и съпричастност на В. Д. към извършеното престъпление,поради което и на основание чл.234,ал.1,т.2 от НПК,вр.с чл.53,ал.1,б.“а“ от НК и чл.112,ал.2 от НПК, е прекратила досъдебното производство №186/2021г.по описа на РУ на МВР-Троян, водено срещу В. П. Д. и е отменила мярката за неотклонение. Постановлението не е обжалвано и е влязло в сила на 27.09.2022г. Ищецът е бил с качеството обвиняем в продължение на 1г., 2м. и 17 дни(10.07.2021г.-27.09.2022г.) В ДП №186/2021г.на РУ на МВР-Троян, в т.ІV, л.136, е приложено Пълномощно от В. Д. към адв.Н. Б.-САК,за представителство по ДП № 186/2021г.на РУ на МВР-Троян.В договора за правна защита и съдействие от 18.10.2021г. е вписан като реално изплатен адвокатски хонорар от 2000лв. На л.149 е приложена Справка за съдимост на ищеца,от която се установява,че със Споразумение №55/24.09.2019г.,пост.по н.д.№252/2019г. РС-Червен бряг, Д. е признат за виновен в извършване на 08.09.2019г., престъпление по чл.343б,ал.1, вр.с чл.55 от НК и се е съгласил да му се наложи наказание от 6 м. лишаване от свобода,чието изпълнение е отложил за срок от 3 години и глоба от 180лв. Приел е също да му се наложи и наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6м. Не се спори по делото,че към момента на задържането му Д. е развивал търговска дейност чрез търговското предприятие на ЕТ“•••-В. Д.“, с ЕИК •••,регистрирано през 2019г. В. Д. е едноличен собственик на капитала и управител и на „•••“ЕООД,с ЕИК •••,регистрирано през 2018г. По делото са приложени прессъобщения на ОП-Ловеч за „..разкрита нарколаборатория на територията на гр.Троян, от 9 юли 2021г.“, също и публикации в други електронни медии,с подобно съдържание,пресъздаващо изнесеното от Прокуратурата. В публикациите не са посочени имена на задържани или съпричастни към престъплението лица. За обосноваване на претенцията си ищецът ангажира свидетели,които се разпитаха в съдебното заседание. Свидетелят И. И.Д. живее в гр.Луковит и са приятели с Д. от деца. Знае за воденото разследване от 2021г.,през лятото.Обяснява,че в града се разчуло че В. е задържан и е в ареста за марихуана.Не повярвал на слуха и обвиненията към приятеля му и ги определя като “пълни глупости“. Твърди,че В. е „..добро момче,отговорно,не е такъв.Никога не съм го виждал да взема такива неща, нито да пласира.Никога не е ставало на въпрос за подобни вещества..“ Задържането било в продължение на 8 месеца. След освобождаването му се виждали и му разказал за ареста,че били „нечовешки условията,че е тежко..“. Свидетелят определя В. сега като променен- „..друг човек,не е веселякът,който беше преди.По-сдържан, подтиснат, затворен, депресиран човек..“ Счита,че промяната се дължи на престоя му в ареста- „..от ареста е явно такъв и от всичко случило се..явно му е повлияло на психиката според мен ...“. Разказва,че В. има строителна фирма и престоя му в ареста се отразил неблагоприятно на дейността,защото нямало кой да я управлява, изпуснал вече уговорени проекти докато е бил в ареста. След освобождаването му все още не може да възстанови дейността в пълен обем,както е била преди.Счита,че проблемите в дейността се дължат на това прекъсване,а не на създалата се ситуация на стегнация във връзка с Ковид. След като излязъл от ареста В. му е споделял,че иска да напусне България,защото бил разочарован от пречките,които му се създават навсякъде- „..пък и това със задържането допринесе за всичко..“.Като приятели успели да го убедят да остане и да продължи строителната дейност. Свидетелят знае,че след излизането му от ареста В. се оплаквал от болки в корема и ангажимент и до момента да спазва хранителен режим.Споделил и за проблеми със съня-трудно заспивал. В. споделил за прекратяването на разследването срещу него,но въпреки това останал „..резервиран,подтиснат, депресиран,не е същият човек,който беше преди това нещо..“ . Било му неприятно да говори за ареста.Свидетелят не знае за предишни осъждания на ищеца. Свидетелят П. В.С. също живее в гр.Луковит и е приятел на В. Д. от деца. През лятото на 2021г.се разчуло в града,че В. е задържан с други момчета.В последствие се разбрало,че са задържани заради разкрита лаборатория с канабис.Осем месеца бил задържан. Видели се когато излязъл от ареста-„..не изглеждаше добре,беше леко депресиран,отчаян ..“. Изразил притеснения за строителната му дейност,защото докато бил в ареста никой не управлявал работата. Свидетелят знае,че докато Д. е бил в ареста никой не е работил с машините на дружеството.Преди това работел добре,дори се вписал в Камарата на строителите. Свидетелят описва,че след освобождаване от ареста Д. бил отчаян,споделил намерения да напусне страната,защото вече няма работници, „..вече с друго око гледат на него като цяло след този случай,нормално е да гледат с друго око,нямат му такова доверие,каквото са имали преди..“. Свидетелят не знае към момента как се развива строителната дейност. Споделя,че след излизане от ареста Д. спрял да контактува с тях,не искал да излиза,да посещава общи сбирки за празнични поводи. Споделил им,че се чувства неудобно заради случилото се с него. Никога приятелите му не са го свързвали с наркотици,с употребата, или дистрибуцията. Обяснява,че Д. станал по-затворен,споделил за проблеми със здравето,за безсъние.Преди го определя като „душата на компанията“,а сега дори рядко се обажда по телефона на приятелите си.Викали го с тях няколко пъти,но той все отказвал и затова престанали. Свидетелят не знае Д. да е имал други проблеми с правосъдието преди задържането.Категоричен е,че не знае приятелят му да е бил осъждан преди. Показанията на свидетелите се преценяват по правилото на чл.172 от ГПК, като съдът приема,че макар да са дадени от близки приятели на ищеца, са ясни, конкретни и безпристрастни,съответстват на останалите събрани доказателства, поради което ги кредитира като достоверни. При така установената фактическа обстановка,съдът прави следните изводи: По допустимостта. По допустимостта съдът съобразява общите изисквания на ГПК и ЗОДОВ, които при заявените факти обстоятелства,на които основава претенциите си ищецът, са изпълнени. Като страни са ангажирани лицето, което твърди, че е претърпяло увреждания, а претенцията е предявена срещу органа, от чиито действия счита, че са произлезли вредите. При тези констатации съдът намира,че исковата молба е допустима. По същество. Съобразявайки изложените в исковата молба твърдения съдът прие,че е сезиран с искове с правно основание чл.2,ал.1,т.3, пр.2-ро,вр.с чл.4 от ЗОДОВ , с искане за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди, конкретизирани в исковата молба,в следствие на повдигнатото му по ДП №186/2021г.по описа на РУ на МВР-Троян и ПП №1352/2021г.на ОП-Ловеч обвинение за извършване на престъпление по чл.345а,ал.1,изр.1,пр.1 и пр.4 и изр.2,пр.2 и пр.3,във вр.с чл.20,ал.2 от НК и чл.345в,ал.1,пр.2 и пр.5,вр.с чл.20,ал.2 от НК- за срок от 1г.,2м.,17 дни и взетата спрямо него е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, изпълнявана в продължение на 8 м. Производството е завършило с прекратяване поради недоказаност на обвинението към ищеца,с Постановление от 14.09.2022г.,влязло в сила на 27.09.2022г. Предявена е претенция за определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 180 000лв.,ведно със законната лихва с начало от подаване на исковата молба-т.е. 07.04.2025г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира присъждане на обезщетение и за претърпени имуществени вреди,изразяващи се в направения разход за заплатеното адвокатски възнаграждение,за упълномощаването на адв.Б.-САК, да го представлява в досъдебното производство. Съобразявайки ангажираните по делото доказателства, съдът приема,че претенцията на В. Д. с правно основание чл.2,ал.1,т.3,пр.2-ро,вр.с чл.4 от ЗОДОВ е доказана по основание. Налице е първата предпоставка за ангажиране на Държавата в настоящето производство– прекратяване на воденото срещу ищеца наказателно производство,в което Прокуратурата е повдигнала и поддържала обвинение срещу него в извършване на престъпление. Влязлото в сила постановление на Прокуратурата,с което е прекратено наказателното производство поради недоказаност на обвинението, обосновава характеристиката на „незаконосъобразна” на дейността на Прокуратурата по водене на процесното наказателно производство. В хода на разследването спрямо ищеца е била приложена мярка на процесуална принуда- „Задържане под стража“,продължила за срок от 8 месеца-от задържането на 10.07.2021г. до освобождаването му на 09.03.2022г. По аргумент от т.13 от ТРеш. №3/22.04.2005г.,пост.по гр.д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС, в случаите, когато наказателното производство срещу лицето е било прекратено, обезщетението за претърпени неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража. Не е налице хипотезата на чл.1,т.1,пр.1-во от ЗОДОВ,тъй като няма изрична и самостоятелна отмяна на мярката за неотклонение,а наказателното производство се е развило с повдигане на обвинения. Следваща предпоставка за уважаване на претенцията е да се докажат твърденията на ищеца за претърпени неимуществени и имуществени вреди,които да са в пряка причинноследствена връзка с дейността на Прокуратурата по повдигане и поддържане на незаконното обвинение и престоя му в ареста. В исковата молба ищецът е формулирал вредите според сферите от живота му, които проведеното наказателно производство е засегнало- главно личния, здравословното състояние и авторитета му пред приятелския и професионалния кръг. Съдът съобрази изложените аргументи и ангажирани доказателства и намира,че претенцията е частично основателна. Съдът приема за доказано и житейски приемливо твърдението, че наказателното производство, водено срещу ищеца, е имало негативно отражение в личния му живот. Следва да се отчете,че се касае за зрял човек,с утвърдено място сред обкръжението му и в професионалната сфера. Намесата в живота му с воденото разследване е била внезапна и категорична, ограничила е съществено всички контакти- както личните,така и професионалните. Разследването е водено в рамките на законните срокове,но се установява при запознаване с приложеното наказателно производство,че има периоди без реални действия по отношение на Д.- след освобождаването му от ареста и до м.септември 2022г.,когато производството е прекратено. В срока на разследването, дори и след освобождаването му от ареста,ищецът е бил ограничен да прави планове- лични и свързани с професионалната му дейност,с оглед неизвестността как ще приключи производството. Явяването му пред съдебните органи с многократните искания за промяна на мярката за неотклонение,макар да е упражняване на процесуалното право на защита,с оглед резултата- а именно не са уважавани, е предизвиквало у него постоянно напрежение и отчаяние. Засилвала се е несигурността за бъдещето му- неговото и на търговската му дейност. Следва да се отбележи,че по време на престоя му в ареста,му е осигурена възможност да делегира правомощия за управляване на търговската дейност-с Постановление от 10.08.2021г. е разрешено и с посещение на нотариус в ареста,който е заверил подписа на пълномощно от Д.. Въпреки това търговската дейност не се е движела с предишния темп и се е стигнало до проваляне на вече договорени обекти. Не се представиха конкретни доказателства за установяване на мащабите на намаляване на дейността,но при съобразяване на показанията на свидетелите,съдът приема,че може да се приеме,че с отсъствието на Д. от управлението и непосредственото водене на делата на предприятията му,се е стигнало до дискредитиране-макар и не напълно и това следва да се отчете като непосредствено негативно проявление в резултат на упражнената спрямо него наказателна репресия. В допълнение на това следва да се отчита и тежестта на повдигнатото обвинение, а именно за тежко умишлено престъпление, с предвидено наказание лишаване от свобода от 3 до 12 години и значителен размер глоба. Опасността от признаването за виновен по този тежък състав е била реална за ищеца в продължителен период от време. Съществено негативно влияние е имало изтърпяването на наложената на Д. най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“, за период от 8 месеца. По този начин са били ограничени негови основни човешки права и свободи- в продължение на 8м. е бил изолиран и принуден да търпи условия, които накърняват достойнството му и са несъвместими с стандартите на живот. Тези условия и продължителният период на престоя му, са имали сериозно и продължително негативно въздействие върху психиката му-макар да не е искал да споделя с приятелите си, лаконично ги е определил като „нечовешки условия“. Споменът за този престой дълго е детерминирал ежедневието му. Свидетелите говорят,че след излизане от ареста Д. е променен-станал е мълчалив, затворен, ограничил е контактите си дори и със стари приятели. Изпитвал е чувство на срам и унижение от предприетите спрямо него мерки,оказали се в последствие неоправдани и незаконни. Подобни емоции и продължителното им изживяване са обичайни и типични,поради което съдът приема,че са доказани и в настоящия случай. Следва да се приемат за нормални и очаквани и заявените оплаквания за нарушения на здравето,свързани с неразположения в резултат на изживения стрес, продължителния престой на принудително ограничаване на движението, на общуването, безпокойството за бъдещето му,това на близките и на строителната му дейност. Като обем на засягане съдът приема,че са в границите на очакваните негативни последици, които отшумяват след връщане в обичайната среда на живот. Не се представиха доказателства за появата на конкретни заболявания или друг вид страдания, провокирани от престоя в ареста или от хода на разследването, за посещения в здравни заведения и наложителен режим. Съдът намира,че не може да се приеме за имащо съществено значение предишното осъждане на Д.-през 2019г.,тъй като не е било свързано с престой в ареста,с вземане на сериозна мярка за неотклонение и с оглед интензитета на засягане на правата му,не може да се определи като „натрупан опит“,който да му „помага„ да преодолее последвалите събития. Не може да се вмени в тежест на Прокуратурата медийно разгласяване на воденото разследване,тъй като не се представиха данни институцията да е давала официални изявления в този смисъл.Предоставената информация в прессъобщенията са общи, без да се сочат конкретни лица,инициали или друг начин,по който да се направи асоциация с ищеца. При изложените аргументи съдът приема,че ищецът е доказал по основание претенцията си претърпени неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него наказателно производство. При преценката си за размера на дължимо обезщетение съдът е задължен да съобрази поставеният в чл.52 от ЗЗД критерий на справедливост. В ППВС №4/68г.-т.8 е прието,че понятието „справедливост” не е абстрактно,а изисква преценка на конкретните обстоятелства и изживявания на ищеца,с цел да се определи точната стойност, достатъчна за репариране на вредите,за които е доказано, че са в причинна връзка с незаконното обвинение. Затова и след анализ на посочените релевантни факти- негативното отражение върху личния живот, обременяването му за период от 1г.,2м.,17дни,а от друга страна факта, че при Д. не са налице трайни и непреодолими последствия, няма данни за отражение върху психиката, върху работоспособността му, няма конкретни данни за обхвата на твърдените затруднения в професионалната дейност, съдът приема, че негативното отражение на воденото срещу Д. наказателно производство са в границите на очакваните и не се отличават с изключителност. По-съществен е делът на негативните изживявания от изтърпяваната мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за срок от 8 м.,оказала се неоправдана и незаконосъобразна. Преценявайки всички описани критерии, съдът намира,че размерът от 25 000 лв. (12 782,30 евро) е справедлив и е достатъчен да възмезди ищеца за понесените неимуществени вреди. Искът до пълния претендиран размер от 180 000лв.(92 032,54 евро), като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли. Доказан по основание е и искът за присъждане на обезщетение за претърпени от Д. имуществени вреди, изразяващи се в направения разход за адвокатско възнаграждение на пълномощника адв.Б.-САК,съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.10.2021г. Ангажиментът е бил за процесуално представителство в досъдебното производство и такова е осъществено- адв.Б. го е представлявал в производството по чл.65 от НПК,пред въззивната инстанция,при предявяване на разследването(29.04.2022г.). Съобразявайки предвидените размери на минимално възнаграждение в чл.13,ал.1,т.4 от Наредба №1/2004г. към момента на упълномощаването, съдът намира,че този размер от 2000лв.(1022.60 евро) е обоснован и съответен на обема на извършената адвокатска работа и тежестта на повдигнатото обвинение. Затова тази сума следва да се признае за претърпяна имуществена вреда в резултат на воденото срещу ищеца разследване и претенцията за имуществени вреди се уважи изцяло. Върху тези обезщетения следва да се присъди и законната лихва с начало-както е поискана от подаване на исковата молба-07.04.2025г. до окончателното изплащане на сумите. По разноските. При този изход на процеса и по правилото на чл.10,ал.3,изр.1-во от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца внесената проста държавна такса в размер на 10лв.(5.11 евро). Разноски не са направени в производството. Представен е договор за правна помощ и съдействие,с вписан като заплатен адвокатски хонорар в размер на 9000лв. От ответника се направи възражение за прекомерност на възнаграждението. Съдът извърши преценка на относимите критерии за определяне на дължимото адвокатско възнаграждение,приети в решение на СЕС по дело С-438/22/25.01.2024г., и намира,че спорът е с типичната за тези производства правна и фактическа сложност-една от предпоставките за уважаване на иска е установена с влязъл в сила акт,втората следва да се обоснове с ангажираните доказателства. Материалният интерес не е определящ.По делото се проведе само едно съдебно заседание,с ангажирани писмени доказателства и изслушани двама свидетели,ищецът се представлява от адвокат,който поддържа заявената позиция.Не са ангажирани съдебни експертизи.Като ориентир следва да се съобразят и посочените в Наредба №1/2004г.на ВАС размери на адвокатски възнаграждения-чл.7,ал.1,т.5(11850лв./6058.80 евро). При тези констатации и съобразявайки принципа за достойно заплащане на труда на адвоката, съдът намира,че следва да определи възнаграждение в размер на 6000лв или 3 067,75 евро. Договореното възнаграждение от 9000лв.(4 601,63 евро) не съответства на средната правна и фактическа сложност на спора и извършените процесуални действия, поради което следва да се приеме за основателно възражението за прекомерност. По правилото на чл.10,ал.3,изр.2-ро от ЗОДОВ на ищеца се дължи възстановяване на платеното адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска. При предявен иск от 180 000лв.,уважен 25 000лв.-т.е.за 14% от претенцията, признат адвокатски хонорар от 6000лв., дължимото, съобразно степента на уважаване на иска възнаграждение, е 840лв. или 429.49 евро, които Прокуратурата на Република България следва да се осъди да заплати на ищеца. Пo изложените съображения ОС-Ловеч