Решение № 1026 от 24.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 412/2026 г.

наказателно дело № 20261110200412 по описа за 2026 година , за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба от „•••“ООД, ЕИК •••, срещу електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №8506342962, издаден от Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ), с което на жалбоподателя на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.ал.3, вр.чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложена “Имуществена санкция” в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева за административно нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП. В депозираната жалба се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се обсъжда недопустимост на издаването на електронен фиш за нарушения, свързани с незаплащане на дължима тол такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП). Акцентира се върху пороци във формата на правораздавателния акт, които ограничават правото на защита на санкционираното лице, свързани с неясно описание на вмененото поведение. Коментира се и провеждане на извънсъдебната фаза на производството по особен ред (ангажиране на отговорността чрез фиш), който не е бил предвиден от разпоредбите на ЗДвП към датата на деянието и поради това е било недопустимо да се прилага. Обсъжда се неправилно приложение на материалния закон, като се подчертава отсъствието на съразмерност между абсолютния размер на наложената „имуществена санкция“ и дължимата тол- такса, с привеждане на примери от практиката на Съда на Европейския съюз по чл.5 от ДФЕС. Формулирана е молба за цялостната отмяна на санкционния акт. В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Въззиваемата страна - Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ), редовно призована, се представлява от юрк. Д., който взима отношение по фактите и приложимото право. Моли въззивната жалба да бъда отхвърлена, а правораздавателният акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея аргументи и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, макар и само по част от изложените в нея възражения. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: На 15.05.2023 г., в 10:51 часа, пътно превозно средство (ППС) – товарен автомобил марка „МАН“, модел „ТГС 26.440 БЛ“, с рег.№•••, с техническа допустима максимална маса 26000 кг, с 3 оси, екологична категория ЕВРО 4, без ремарке, се движел по път А-6 км 60+705, с посока Нарастващ километър. Пътният участък бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. За товарния автомобил не била заплатена дължимата по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата пътна такса, като за него нямало издадени валидна маршрутна карта или тол- декларация за преминаването през сегмента. Нарушението било заснето с устройство с №10191, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП и регистрирано под №FBB7E03B4F654A3E053041F160ABA9D. Превозното средство било собственост на „•••“ООД. За него не била закупена маршрутна карта, позволяваща му преминаване през процесния тол-сегмент. Към датата и часа на заснетото нарушение между въззивника и „Интелигентни трафик системи“АД бил сключен договор за предоставяне на услуга електронно събиране на пътни такси. Процесният товарен автомобил обаче не бил включен в списъка на превозните средства, оборудвани с бордово устройство, асоциирано към системата на доставчика на услугата, чрез което да предава данни, относими към определяне дължимостта и размера на толтаксите, заплащани за движение по платената републиканска пътна мрежа. То било добавено едва четири месеца по- късно на 29.09.2023 г. При тази фактология срещу „•••“ООД бил издаден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с №8506342962. С него на въззивника за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.ал.3, вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП, била наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лева. Към фиша бил приложен и генерираният доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, съдържащ номера на нарушението, ведно с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал. Видно от представената обратна разписка, фишът бил връчен на нарушителя на 12.12.2025 г. (съобразно пощенско клеймо върху известие за доставяне), поради което следва да се приеме, че жалбата срещу него е подадена в законоустановения преклузивен срок на 16.12.2025 г. Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: доклад от електронна система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП, статични изображения във вид на снимков материал на пътно превозно средство с рег.№•••, справкаизвлечение за собственост на МПС, известия за доставяне, пълномощни за процесуално представителство, становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ - Национално тол управление (НТУ), писмен отговор от „•••“АД, с вх. №62861/26.02.2026 г., писмен отговор от „Интелигентни трафик системи“АД с приложения – приложение към тристранен договор, сключен между въззивника, доставчика на услугата за електронно събиране на такси и „А1 България“ЕАД, касаещ добавянето на т.а. „МАН“, модел „ТГС 26.440 БЛ“, с рег.№••• и нотификация към клиента за активация на услугата, приобщени по реда на чл.283, ал.1 от НПК. Така изброените материали съдът намира за отразяващи в пълнота интригуващите делото факти. Анализирани поотделно и в тяхната съвкупност те позволяват еднозначно установяване на релевантните към предмета на доказване обстоятелства, поради което следва да бъдат възприети без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си. В конкретика съдът се позовава в правните си изводи върху приложените по делото доклад от електронната система за събиране на пътни такси със статични изображения, във вид на снимков материал. Липсват данни, дискредитиращи достоверността на така обсъжданите доказателствени източници. От тях се придобива информация относно номера на ППС, тол-секцията, в която е засечено нарушението, ведно с дата и час. От извлечението от електронната система, поддържана от АПИ, се установява и точното местонахождение на стационарната контролна точка №10191 която е заснела нарушението, географските координати на която съвпадат с данните, откриващи се в издадения електронен фиш. Касателно датата, часа и типа на записващото устройство информация е изводима и от статичните изображения, приложени по делото. Те са заснети към доклада за установяване на нарушение и в съответствие с чл.167а, ал.3 от ЗДвП се ползват за обосноваване на подлежащите на доказване факти. Съдът даде вяра на приобщената по делото извлечения, представени от АПИ, видно от които за преминаването на автомобила през тол - сегментите от платената пътна мрежа за визирания времеви период не е отчетена дължимата такса, като отсъстват сведения да е закупена предварително маршрутна карта. От документите, изпратени от „Интелигентни трафик системи“АД, се извличат сведения за отсъствието на свързаност на монтирано в превозното средство устройство за отчитане и предаване на данни за датата и часа на реализираното движение. Категорично се извежда от събраните материали и мястото на нарушението. Касае се за участък „км 60+705“ от път А-6, който попада в един от тол- сегментите, чиито идентификатори са включени в списък, утвърден с решение №101 от 20.02.2020 г. на Министерски съвет, общодостъпен на официалната страница на държавната институция. Собствеността на процесния състав на превозното средство - влекач и ремарке, се изяснява чрез справката от Централна база АИС – КАТ, от която е видно, че въззивникът е негов притежател. Въпреки съществуващата договореност между „•••“ООД и „Интелигентни трафик системи“ АД за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с предплащане, потвърдена с представеното копие на договор и общите условия към него, бе установено, последното потвърдено изрично от доставчика на услугата, че клаузите на постигнатата договореност не са били приложими по отношение на засечения да се движи по пътната мрежа товарен автомобил. Последният е бил включен с анекс към списъка на тези, оборудвани с бордови устройства, асоциирани към системата на доставчика, едва към месец септември 2022 г. Същевременно, от писмения отговор от Национално тол управление се установява, че за датата на нарушението за пътното превозно средство няма получени тол-декларации, както и няма получени маршрутни карти. Така изведените констатации не се опровергават от други документи, включително такива, представени от жалбоподателя. Събраните по делото доказателствени материали, доколкото формират устойчива и вътрешнонепротиворечива съвкупност, позволяват на съда да изгради еднозначни и категорични фактически изводи по процесното събитие. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи електронни фишове, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи. Електронният фиш, според легалното определение, закрепено в разпоредбата на §6, т. 63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Съгласно чл.189 ж, ал.1 ЗДвП той следва да съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател (последните дадени в алтернатива), описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Горното съдържание е интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ с решение образец на електронен фиш в съответствие с изискването на чл.189ж, ал.1, изр.2 ЗДвП. Изискуемите от закона задължителни реквизити са налице в пълнота в атакувания електронен фиш. Съществена част от тях са инкорпорирани и в приложените като веществено доказателствено средство съобразно чл.167а, ал.3 ЗДвП доказателствени записи със снимков материал, изготвен с процесната система за контрол, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. В настоящия казус, електронният фиш отговаря на поставените от законодателя към него формални изисквания за обективирано съдържание и отразява всички изискуеми реквизити. Същият е издаден по съкратена процедура (когато конкретиката на случая позволява нейното приложение), като действието му е приравнено едновременно на акт установяващ нарушението и налагащ санкция, съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП, която норма е приложима, доколкото няма други особени правила. От правната му природа следва изводът, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Тук разсъжденията, изложени в Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г. по т.д.№ 1/2013г., ОСК, ВАС, макар последното да касае електронните фишове по чл.189, ал.4 от ЗДвП, са напълно относими, доколкото използваната от законодателя терминология за обозначаването на акта, респ. съпоставката между неговите задължителни реквизити с тези по чл.189, ал.4 от ЗДвП, не разкрива отлики. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189ж, ал. 1, изр.2 ЗДвП реквизити, поради което в него не следва да се изписват датата на издаване, името на издателя му и негов подпис. Отделно от това, електронният фиш, по дефиниция, не следва да съдържа персоналното посочване на издателя му, поради което въпросът за компетентността на определено лице в тази насока въобще не подлежи на разглеждане. Ясно е посочено в какво се изразява нарушението и съответстващата му правна квалификация. Инкорпорирани във фиша са наименованието на техническото средство и неговият уникален регистрационен номер. Въведени са мястото на нарушението и автомобилът, ведно с неговите технически характеристики, като става ясно, че санкцията се налага на „•••“ООД в качеството му на собственик на МПС за това, че не е заплатил дължимата за преминаването през съответния ТОЛ - сегмент такса. Изводимо от предоставените в хода на въззивното производство документи, местоположението на участък от път А-6, отсечка км 60+705, с посока намаляващ километър, където е разположено техническо устройство №10191, попада в рамките на територията на гр. София, Столична община. Касае се за изграден и пуснат в експлоатация към датата на нарушението участък, поради което и за него е била дължима ТОЛ - такса. Следва обаче да бъде споделена тезата на въззивника, че към датата на извършеното нарушение е била предвидена възможност за издаване на електронен фиш само и единствено за нарушения на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Електронният фиш е издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, който предвижда част от нарушенията, свързани със заплащане на пътни такси, да се санкционират чрез съответно диференцираната процедура. Цитираната разпоредба, в редакцията си от ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., преди изменението от ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., която е действала към момента на процесното нарушение, е предвиждала съкратената процедура да се прилага само по отношение нарушения на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и за тези по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Изводът се налага и от систематическото тълкуване на действащите към 2021 г. норми на Глава VII от ЗДвП. Действително, в чл.189ж, ал.7 от ЗДвП се е съдържала препратка, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10 от ЗДвП. Последната обаче не би могла самостоятелно да обоснове допустимостта на съкратения ред и за нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, когато в текста, в който той се предвижда, а именно чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, това не е било въведено, а изрично са били упоменати единствено случаите на чл. 179, ал. 3 ЗДвП. При констатирана недопустимост за издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП наказването е следвало да бъде осъществено чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение и последващо издаване на наказателно постановление. След като е издал електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а не се е придържал към правилата на общия ред, уреден в ЗАНН, административнонаказващият орган е допуснал процесуално нарушение, с което съществено е възпрепятствал нарушителя да упражни ефективно правото си на защита, като подаде възражения срещу АУАН, да представи доказателства в подкрепа на своите твърдения, с цел да оспори фактическите констатации на контролните органи. Разкрива се самостоятелно основание за отмяна на издадения санкционен акт (в този смисъл и решение № 190/08.01.2024 г. по адм. д. № 9916/2023 г. по описа на АССГ, XXII състав, решение № 8113/22.12.2023 г. по адм. д. № 9702/2023 г. по описа на АССГ, XXI касационен състав, решение № 4438/05.07.2023 г. по адм. д. № 3117/2023 г. по описа на АССГ, ХIII касационен състав, решение № 19880/14.10.2024 г. на АдмС – София, по адм. д. № 5771/2024 г. и други). Дори и да не бъдат споделени аргументите относно наличието на формално основание за отмяна на издаденото наказателно постановление, съдът намира, че се разкрива неправилно приложение на материалния закон. Административнонаказателната отговорност на въззивника „•••”ООД е ангажирана на основание чл. 187а, ал. 2, т.3, вр.ал.3, във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП за неизпълнено правно задължение по чл.102, ал. 2 от ЗДвП, за което му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева. При актуалната редакция на Закона за пътищата (ЗП) към датата на деянието 15.05.2023 г., в чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП е било предвидено, че за преминаване по платената пътна мрежа се дължи такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3. В разпоредбата се сочи, че заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Нормата на чл.10б, ал.3 от ЗП установява, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. От своя страна, текстът на чл. 10б, ал. 4 от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут. В нормата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП е регламентирано правилото, че движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Същевременно, с чл. 139, ал. 7 от ЗДП се въвежда задължението за водача на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. В разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, от друга страна, е предвидено, че собственикът не следва да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Санкция за несъобразяване със забраната и за допустителство на нарушения на разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП, е въведена с чл.187а, ал.2 и ал.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП. Неизпълнението на задълженията на собствениците или ползвателите на ППС да не допускат движение на ППС без заплатени за тях дължими пътни такси, се установява и документира, съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП, посредством електронната система за събиране на пътни такси, която генерира доклад. Към него се прилагат статични изображения във вид на снимков материал. Докладът и снимките, по силата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Този извод се налага и от разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, съгласно която контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси. В конкретиката на случая, от анализа на формираната по делото доказателствена съвкупност, безспорно се установява, че жалбоподателят е ползвател на ППС, за чиято категория и с оглед установения брой оси на автомобила е била дължима такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗДвП. Макар той да е избрал да заплаща пътни такси посредством договор за електронно събиране на пътни такси с „Интелигентни трафик системи“АД, към датата на нарушението използваното за нуждите на дейността му превозно средство не е било с асоциирано оборудване, позволяващо изпращане на данни на база GPS- координати от движението на товарния автомобил. Този факт е настъпил около четири месеца по- късно, а именно към 29.09.2023 г., видно и от писмения отговор, изискан от съда от доставчика на услугата. Съображенията, свързани с приложението на Регламент 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., както и редът по чл.10б, ал.7 и ал.8 от ЗП, при тези обстоятелства са неотносими. За дружеството - собственик е възникнало задължение да закупи предварително маршрутна карта, чрез която да покрие таксата, дължима за тол- сегмента от път А -6, км 60+705, с посока Нарастващ километър, през който на 15.05.2023 г., в 10:51 часа е преминало ППС. Така фиксираният участък е бил включен в списъка, утвърден с Решение №680/21.09.2022 г. на Министерски съвет, поради което за движение по него са били дължими такси по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, чийто размер е бил поставен в зависимост от категорията на пътното превозно средство и изминатото разстояние. При тези фактически дадености настоящият съдебен състав приема, че преминавайки през този описаният във фиша тол - сегмент, без да изпълни задълженията си, произтичащи от императивните разпоредби на закона, въззивникът е извършил нарушение на чл.102 , ал.2 от ЗДвП. Въпреки тези дадености, този съд приема като основателни възраженията на „•••“ООД, че не са налице част от материалноправните предпоставки за да се реализира неговата административнонаказателна отговорност, доколкото се установява несъответствие между санкционната рамка, предписана с нормите на вътрешното законодателство за нарушенията, свързани с бездействие по отношение на предварителното заплащане на пътни такси и пораждащият пряко действие принцип на пропорционалност, прогласен с разпоредбите на общностното право. За нарушението на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на „•••“ООД, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция от 2500,00 лева. Последната е предвидена в абсолютна стойност и се прилага независимо от размера на незаплатена пътна такса и другите обстоятелства, довели до бездействието, без възможност за индивидуализация, с което по същество се накърнява принципът за пропорционалност, регламентиран в чл. 5 от ДФЕС. Изискването за съразмерност е застъпено последователно в практиката на Съда на Европейския съюз и същото налага използваните санкционни мерки да не надхвърлят подходящото и необходимото за постигане целта на закона. Санкцията е съобразена с принципа на пропорционалност тогава, когато съответства на вида и тежестта на нарушението, за което се налага и на начина за определянето на нейния размер (така и съображенията на СЕС в решения по делата С- 259/12, С-263/11, С-210/10, С-501/14). В този смисъл е и решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. на СЕС. В него съдът заключава, че: "чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер". Тези аргументи са относими и за конкретния случай, доколкото максималният възможен размер на дължимата такса, определим по реда на чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата, вр. с чл. 29 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа (изм., обн. ДВ бр. 16 от 24.02.2020 г.), е многократно по- нисък (повече от двадесет пъти) от наложената имуществена санкция. Именно това съотношение поставя наложената санкция в противоречие с принципа, залегнал в чл.5 от ДФЕС, а така и с целите на административното наказване, дефинирани от националния законодател в чл. 12 от ЗАНН (в този смисъл решение №5450/17.02.2025 г. на АССГ, по адм. д. №10782/2024 г., решение №27262/16.12.2024 г., на АССГ по к.а.н.д. №5113/2024 г. и др.). Налага се извод, че заложените в Директива 1999/62/ЕО критерии за прилагане на принципа на пропорционалност при определяне на административните наказания не са възприети все още във вътрешното ни законодателство, т.е. Директивата, по- конкретно чл.9а от нея, който въвежда задължение за държавите-членки установените наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи, не е транспонирана правилно. Този факт поражда като последица непосредственото приложение на съответно относимите текстове на общностния акт от националните юрисдикции, в което именно се изразява неговият директен ефект. След като предвиденото от българското законодателство наказание не съответства на принципа на пропорционалност и органите са лишени от неговата индивидуализация спрямо характера и тежестта на допуснатото нарушение, то издаденият електронен фиш се явява незаконосъобразен. Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание е опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения и се разкрива неправилно приложение на материалния закон, поради което и издаденият електронен фиш следва да бъде отменен изцяло. Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр.ал.3, т.1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 2-ри състав,