Решение № 53 от 9.7.2025 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 122/2024 г.

С Присъда № 5 от 27.02.2024 г., постановена по НОХД № 210/2024 г. Окръжен съд – Ямбол признал подсъдимите С. Т. Ц. ЕГН ••••••••••, и В. Р. В. ЕГН ••••••••••, двамата български граждани, неосъждани и живущи в условията на съвместно съжителство в с. Коневец, област Ямбол, за виновни в това, че на 11.12.2021 г. около 15.00 ч., при преминаване през ГКПП - Лесово, община Елхово, област Ямбол с л.а. „БМВ“ с рег. № У.. ВА, собственост на С. Т. Ц., действайки в съучастие като съизвършители, без надлежно разрешително, пренесли през границата на страната от Република Турция в Република България 114 пакета с високорисково наркотично вещество - хероин с общо нето тегло 56738, 04 гр., със съдържание на активния наркотично действащ компонент диацетилморфин с концентрация за всички обекти 57%, на обща стойност 5 106 423.60 лева, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.242, ал.4, предл. 1, вр. ал.2, предл. 1, вр. чл.20, ал.2 и чл.55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК ОСЪЖДА всеки от подсъдимите С. Ц. и В. В. на „лишаване от свобода“ за срок от 12 години, което на основание чл.57, ал. 1, т. 2 б. „а“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг“ режим, като на основание чл.59 ал.1 т.1 от НК от наложените им наказания съдът приспаднал времето, през което всеки от подсъдимите е бил задържан и е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ до привеждане в изпълнение на присъдата, както следва: за подс. Ц. времето от 11.12.2021 година до привеждане в изпълнение на присъдата, а за подс. В. времето от 11.12.2021 г. до 13.01.2022 г., както и времето, през което подс. В. е била с мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от 14.01.2022 г. до 01.11.2022 г. включително. Със същата присъда на основание чл.242, ал.7 от НК съдът отнел в полза на Държавата предмета на престъплението, а именно: високорисково наркотично вещество – хероин с общо нето тегло 56738, 04 гр., със съдържание на активния наркотично действащ компонент - диацетилморфин с концентрация за всички обекти 57%, на обща стойност 5 106 423, 60 лева съхранявани в ЦМУ- отдел "НОП ЦМУ" - София, предадени с приемателно- предавателни протоколи № 85 417/ 09.05.2022г. и № 85 416/ 09.05.2022 година. С присъдата окръжният съд отнел на основание чл.242, ал. 8 от НК в полза на Държавата превозното средство, послужило за превозване на предмета на контрабандата, а именно: лек автомобил „БМВ“ с рег. № У.. ВА, собственост на подс.С. Т. Ц., ведно с ключа и свидетелството за регистрация на МПС. С присъдата е разпоредено веществените доказателства – 1бр. мобилен телефон „Самсунг", сер. № RF8KA0RZJZJ, IMEI /слот 1/.., IMEI /слот 2/.., ведно със СИМ-карта "Telenor" с №.., и нано-карта „Turk Telekom" с №..21Н, както и 1 бр. мобилен телефон „Самсунг", сер. № RF8M.., IMEI /слот 1/.., IMEI /слот 2/.., ведно със СИМ-карта „Теленор" с №.. и карта-памет „SanDisk Ultra 32GB", да се върнат на собственика им С. Т. Ц., след влизане на присъдата в сила. С присъдата чл. 189, ал. 3 от НПК всеки от подсъдимите С. Ц. и В. В. е осъден да заплати в приход на републиканския бюджет по сметка на Митница - Бургас направените по делото разноски в размер на по 1819, 70 лева и в приход на Бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Ямбол в размер на по 81, 63 лева. Недоволни от първоинстанционната присъда останал подсъдимите С. Ц. и В. В., които я оспорили чрез защитниците си. Въззивните жалби съдържат оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост на постановения съдебен акт. С жалбата на адв. П. С. – М., служебен защитник на подс. В., се иска отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна по повдигнатото й обвинение. Алтернативно се иска изменение на присъдата чрез намаляване размера на наложеното на подс. В. наказание „лишаване от свобода“, и отлагане на изпълнението му по реда на чл.66 от НК, или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Изложени са бланкетни твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, ограничаващи правото на защита на подс. В., както и за несправедливост на наложеното й от окръжния съд наказание. С жалбата на подс. Ц. чрез адв. М. Б. се иска изменение на присъдата чрез намаляване наказанието, или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. И тук са релевирани съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подс.Ц., но отново без никаква конкретика, като наред с това се твърди, че присъдата е незаконосъобразна и несправедлива, тъй като макар наказанието на този подсъдим да определено по правилата на чл.55 от НК, размерът на наложеното наказание „лишаване от свобода“ се явява завишен и несъответен на данните на личността на подсъдимия и характеристиките на деянието. Въпреки заявеният от защитниците на двамата подсъдими ангажимент да представят допълнителни аргументи след оповестяване мотивите към присъдата, такива не са постъпили до разглеждането на делото от въззивната инстанция. В съдебно заседание прокурорът от Апелативна прокуратура - Бургас изразява съгласие с постановената първоинстанционна присъда и счита подадените от подсъдимите въззивни жалби за неоснователни. Изразява становище, че при разглеждане на делото и при постановяване на присъдата не са допуснати твърдените от защитниците съществени процесуални нарушения, окръжният съд съблюдавал приложимите процесуални правила, в мотивите точно отразил кои обстоятелства счита за установени и въз основа на кои доказателства, изложил е съображения кои доказателствени източници са кредитирани и кои не, както и причините за това. Правилно били кредитирани показанията на митническите служители П. и Г., обосновано били частично кредитирани дадените от подсъдимите обяснения в съдебното следствие, и частично обясненията им от досъдебното производство, приобщени на основание чл.279 ал.2 от НПК, отново обосновано частично били кредитирани и показанията на свидетелите М. Т.а и Д.Ш. в конкретно посочени от първоинстанционния съд части. Според прокурора, при оценката и анализа на доказателствата не били допуснати слабости и нарушения на правилата на формалната логика, като всички съставомерни факти били надлежно установени, а обвиненията спрямо подсъдимите – безспорно доказани от обективна и субективна страна, включително относно квалифициращите престъплението обстоятелства по чл.242 ал.4 от НК – особено големи размери на наркотичното вещество и особена тежест на случая. Предвид липсата на съответен протест, въззивният прокурор счита определените по реда на чл.55 ал.1 т.1 от НК наказания на всеки от подсъдимите за съответни на закона, съобразени с наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, и справедливи. С такива съображения предлага оспорената присъда да бъде потвърдена изцяло като законосъобразна и правилна. Във въззивното съдебно заседание жалбоподателят – подсъдим С. Ц. се явява лично, заедно с упълномощения защитник адв. Б. от АК – Сливен, който поддържа въззивната жалба срещу присъдата. Навежда съображения за допуснати на досъдебното производство неотстраними съществени процесуални нарушения, които са останали необсъдени и неоценени от първоинстанционния съд. По-конкретно поддържа, че назначаването на един и същи адвокат за служебен защитник на двамата подсъдими след тяхното задържане, и при последвалите непосредствено след това действия по привличането им в качеството на обвиняеми и при даване на обяснения в това качество с участието на този адвокат, съставлява съществено нарушение на правото им на защита, тъй като обвиняемите давали противоречиви обяснения, което е изисквало те да бъдат защитавани от различни защитници. В тази връзка защитникът твърди, че окръжният съд не оценил посоченото процесуално нарушение, а приобщил чрез прочитане, и впоследствие ползвал при постановяване на присъдата именно порочно дадените първоначални обяснения на двамата подсъдими. Допълнителен аргумент според защитата е фактът, че при даване на обяснения от подсъдимите пред окръжния съд, и двамата са се съгласили обясненията на подс. Ц., дадени в качеството на обвиняем по досъдебното производство, да бъдат прочетени и ползвани от съда, докато относно показанията на подс. В. в качеството й на обвиняема, подсъдимите не са дали съгласие за тяхното прочитане, което индицира наличие на противоречиви интереси между подсъдимите. С оглед изложеното, защитникът претендира прочетените по реда на чл.279 от НПК досъдебни обяснения на подсъдимите да бъдат изключени от доказателствения материал. По-нататък защитникът сочи липса на каквито и да е фактически данни и доказателства за участие на подс. В. в подготовката или фактическото осъществяване на инкриминираното деяние, както и факти, обосноваващи направения от проверявания съд извод за виновно поведение на тази подсъдима. Поддържа, че както при пътуването за закупуване на автомобила, така и при пътуването на 11.12.2021г. до Република Турция, подс. В. само се е возела като пътник, но не е участвала в никакви действия по придобиване, ремонт или преустройство на автомобила, нито при придобиване и натоварване на наркотичните вещества, които впоследствие са били открити в автомобила при завръщането му в Република България по-късно същия ден. На следващо място според защитника възприетата от първата инстанция фактическа обстановка е вътрешно противоречива, поради възприетия от съда незаконосъобразен подход при проверка, оценка и анализ на доказателствената съвкупност. От една страна в мотивите към присъдата се приемало, че на процесната дата и двамата подсъдими потеглили за Турция с намерение контрабандно да внесат оттам наркотични вещества, докато в същото време съдът посочил, че само подс. Ц. и свид. Ш. са участвали в действия по ремонт и подобрения на автомобила, включително по отношение на тавана му, докато не се установява никакво участие на подс. В. в тези действия. По-нататък в мотивите се сочи, че при пристигане в гр.Истанбул двамата подсъдими оставили автомобила и по указания на свид. Ш. след известно време го открили на друга локация, като двамата мислели, че пренасят контрабандно сребро от България в Турция, което противоречало на възприетата от съда теза, че намерението на подсъдимите било да пренесат наркотици от Турция в България. Липсвала изобщо конкретика относно това, как наркотичните вещества са се озовали в изградения в автомобила тайник, и по – точно не били описани никакви действия на подсъдимите в тази насока. Пак в мотивите, съдът не кредитирал обясненията на подсъдимите Ц. и В., че мислели, че пренасят сребро за Турция с аргумент, че тези обяснения противоречали на показанията на свид. Ш. и на житейската логика, което не било правен аргумент, и в случая липсвал задълбочен анализ на противоречащите си доказателствени източници и надлежна обосновка за приетите от съда фактически положения. По отношение на субективния елемент на обвинението защитникът излага съображения, че вината и на двамата подсъдими е останала недоказана. Още при преценката по чл.248 ал.1 т.3 от НПК в разпоредителното заседание окръжният съд констатирал, че обвинителният акт съдържа минималистично описание на елементите на престъплението и участието на подсъдимите в неговото извършване, като в съдебното производство този фактически минимализъм не бил преодолян. С позоваване на заключението от извършената спрямо подс. Ц. комплексна психиатрична и психологична експертиза, констатирала когнитивни и психични дефицити и лесна манипулируемост, защитата поддържа теза за недоказаност на наличието на пряк умисъл у подсъдимия да осъществи контрабанда на наркотични вещества при посочените от обвинението обстоятелства, като в най-добрия случай Ц. би бил посредствен извършил на деяние, планирано и организирано от други лица. Поддържа се възражението в жалбата за несправедливост на наложеното наказание „лишаване от свобода“, което не съответствало на установените по делото многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, включително представените пред настоящия съд допълнителни доказателства, както и междувременното раждане на малолетното му дете. Подс. С. Ц. се присъединява към изложените от защитника му доводи и съображения, отрича съзнателно да е пренасял наркотици през българо- турската граница и изобщо да е знаел, че в управлявания от него автомобил има скрити наркотици в тайник. Заявява, че подс. В. изобщо не е била с него и със свид. Ш., когато последните двама ходили да купуват и сменят гумите на автомобила, както и че никой от подсъдимите не знаел за наличието на тайник. В последната си дума подс. Ц. моли да бъде оправдан, или делото да бъде върнато на първата инстанция, за да сключи споразумение и да му бъде намалено наказанието. Защитникът на подс. В. поддържа подадената жалба срещу присъдата. Излага съображения за липса на установени факти и безспорни доказателства, че нейната подзащитна е осъществила от обективна и субективна страна вмененото й престъпление, като акцентира, че В. действително е придружавала подс. Ц., но се е возела като пътник и е нямала никаква представа нито за изградения в автомобила тайник, нито за укрития в него наркотик. Притеснението й при извършената на границата щателна митническа проверка било естествено, особено след като митническите служители открили скритите в автомобила наркотични вещества. Наред с аргументите за липса на виновно поведение, защитникът оспорва и квалификацията на деянието като особено тежък случай, какъвто в настоящия казус не бил налице, независимо, че наркотичните вещества действително били в големи размери. Според защитника, внесеният от Окръжна прокуратура – Ямбол обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК и стандартите, установени в ТР № 2/ 2002г на ОСНК, ВКС, поради липса на ясно и изчерпателно посочени факти и обстоятелства обосноваващи факта на престъплението и най-вече участието на подсъдимите в неговото осъществяване. Поради непосочване в обвинението в какво точно се е изразило участието в престъплението на подс. В., последната била затруднена в защитата си поради неговата неяснота и неопределеност. Защитникът поддържа становище, че подс. В. е млад човек с необременено съдебно минало и добри характеристични данни, при чието наличие отмереното от окръжния съд наказание било несъразмерно тежко и несправедливо за тази подсъдима. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда и оправдаване на нейната подзащитна, алтернативно за преквалифициране на престъплението по чл.242 ал.2 от НК и намаляване на наложеното на В. наказание „лишаване от свобода“. В личната си защита подс. В. В. изразява съжаление за станалото, но отрича да е знаела за скритите в автомобила наркотични вещества, както и за наличието на нарочен тайник, предназначен за контрабанда. Заявява, че не е правоспособен водач, не управлява и не разбира нищо от автомобили, а за скритите наркотици узнала след откриването им от митническите служители. В последната си дума моли да бъде оправдана, тъй като не е виновна, и за да може да отглежда спокойно детето си. Въззивните жалби са процесуално допустими – подадени са от подсъдимите чрез техните защитници, които съгласно чл.318 ал.3 и ал.6 от НПК имат право да атакуват постановената присъда, в 15-дневния преклузивен срок за обжалване, предвиден в чл.319 ал.1 от НПК, и пред надлежния съд. След като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие в първата инстанция, провери атакуваната присъда по оплакванията на подсъдимите и техните защитници, и служебно съгласно чл.314 ал.1 от НПК, Бургаският апелативен съд намери жалбите за частично основателни. За да постанови оспорената присъда първоинстанционният съд счел, че събраната по делото доказателствена съвкупност е достатъчна в обемно и съдържателно отношение за установяване по несъмнен начин на обективната истина, както и че подсъдимите, в съучастие като съизвършители, са осъществили в пълнота от обективна и субективна страна състава на инкриминираното престъпление с правна квалификация по чл.242 ал.4 предл. 1 вр. ал.2 предл. 1 вр. чл.20 ал.2 от НК, поради което ги признал за виновни и им наложил съответни наказания. Във въззивните жалби и в защитните речи на защитниците на подсъдимите са развити множество оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила в досъдебното и съдебно производство. За такива са посочени несъответствието на обвинителния акт с изискванията на чл.246 от НПК и утвърдените тълкувателни критерии за неговото съдържание, формалния и необективен подход при анализа на доказателства, довел до пороци при формиране волята на съда, липса на аргументация за кредитиране на едни, и пренебрегване на други доказателствени източници, недопустимо според защитника адв. Б. приобщаване на обясненията на подсъдимите от досъдебното производство, които били дадени с участието на един и същи адвокат при наличие на противоречиви интереси на обвиняемите, както и съществени дефицити на мотивите към присъдата, които по същество съответстват на касационното основание по на чл.348 ал.3 т.2 вр. ал.1 т.2 от НПК - липса на мотиви. Тези оплаквания следва да бъдат проверени с приоритет, тъй ако действително са били допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото или при постановяване и мотивиране на присъдата, това би било пречка за осъществяване на въззивен контрол по същество. Ето защо в обхвата на извършваната от въззивния съд служебна проверка се включва доколко първоинстанционният е спазил правилата за формиране на вътрешното си убеждение. Претендираните нарушения, свързани с приобщаване обясненията на Ц. и В., дадени в качеството на обвиняеми на 12.12.2021г. в присъствието на упълномощеният от тях защитник адв..С. от АК – Ямбол, по реда на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК в съдебното заседание от 27.02.2024г., по мнението на настоящия съд не са допуснати. Между приобщените досъдебни обяснения действително има известни разминавания по - специално по въпросите, свързани с евентуална уговорка на подс.Ц. със свид. Ш. за пренос на сребро от Република България в Република Турция, както и дали уговорката е касаела конкретното пътуване на 11.12.2021г., или е била принципна, без изрично уточнена дата. Тези обстоятелства обаче не стоят в пряка връзка с предмета на доказване, който се свежда да незаконно пренасяне през българо-турската граница на високорискови наркотични вещества без надлежно разрешително. Принципно нарушенията, евентуално допуснати в процеса по събиране на доказателствата, не могат самостоятелно да обосноват отмяна на присъдата и връщане на делото, тъй като порочните действия могат да бъдат валидно извършени от втората инстанция, а незаконосъобразно събраните доказателства могат да се изключат от доказателствената маса и да не се вземат предвид при решаване на делото. При осъществяване на въззивния контрол, апелативният съд установи, че първоинстанционната присъда е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 предл.1 от НПК, съставляващи основание за нейната отмяна по реда на чл.335 ал.2 от НПК. Мотивите към присъдата на първата инстанция не отговарят на изискванията на чл.305 ал.3 от НПК. Окръжен съд - Ямбол е постановил атакувания съдебен акт, като не е изложил дължимите аргументи по основни въпроси, свързани с анализа и кредитирането на доказателствата, както и с преценката за достатъчността на доказателствата за разкриване на обективната истина. Съдържанието на мотивите разкрива дефицити и противоречия, чието наличие е пречка за обосноваване на извод, че мотивната част на присъдата отговаря на изискванията за съдържание и позволява осъществяването на проверка относно аргументацията на съда за приетите за установени факти и тяхната правна оценка. Подсъдимите са обвинени да се извършили квалифицирана контрабанда на високорисково наркотично вещество в съучастие като съизвършители. Съгласно установеното в чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, извършителят участва в самото изпълнение на престъплението, а при съизвършителство всеки от дейците следва да е участвал в осъществяване на изпълнителното деяние. Прави впечатление липсата в мотивите на фактическо и доказателствено обосноваване на извода, че всеки от подсъдимите Ц. и В. е участвал в осъществяване на престъплението. Не са дефинирани формата и степента на участие на всеки подсъдим, нито конкретния му принос в престъпния резултат. По делото е безспорно, че наркотикът е открит в цитираната кухина в багажното отделение на „БМВ“, модел 320 CI, рег. № У.. ВА, регистриран на 08.12.2021г. като собственост на подс. Ц., при преминаване на държавната граница от Република Турция в Република България, докато Ц. управлявал, а В. се возела като пътник. Доколкото именно пренасянето на наркотика без надлежно разрешително през държавната граница осъществява изпълнителното деяние на престъплението по чл.242 ал.2 от НК, от мотивите е невъзможно да се установи дали и как всеки подсъдим е участвал в това деяние. За подс. Ц. очевидно е прието, че е реализирал деянието чрез управление на автомобила, което би било вярно само при условие, че е поставил наркотика в кухината, или най-малко е знаел за скрития в автомобила наркотик – въпрос на субективна съставомерност, който ще бъде коментиран по-долу в изложението. За участието на подс. В. в това пренасяне обаче в мотивите не се откриват никакви фактически и доказателствени констатации. Твърдението, че докато били в Република Турция на 11.12.2021г. двамата подсъдими по неустановен начин се снабдили с приблизително 57 кг хероин, разпределен в 114 пакета, е буквално пренесено от обвинителния акт в мотивите към присъдата, но не е съпроводено с никакви конкретни установявания за начина, мястото и източниците на това снабдяване, как пакетите с наркотично вещество са се озовали във кухина в багажника автомобила, където впоследствие са били открити от свидетелите Г.иП., и чрез какви конкретни действия или бездействия подсъдимите са участвали в придобиването и/ или укриването на забраненото вещество. Снабдяването (а и синонимите му съобразно синонимния речник на българския език - доставяне, набавяне, осигуряване, сдобиване и т.н.) в обичайния смисъл представлява целенасочено и съзнателно поведение за придобиване на фактическа власт върху конкретен предмет, стока или право, но не е посочено въз основа на какви факти са направени заключения, че подсъдимите съзнателно и успешно са се снабдили с наркотичните вещества. В мотивите си съдът е отразил, че в началото на месец декември 2021г., в компанията на подс.В. и свидетелите Ш. и Е., подс. Ц. закупил от автокъща в гр. Шумен л.а. марка „БМВ“, модел 320 CI, сив на цвят, фабрично произведен като кабриолет, със сгъваем таван от мека материя (гюрук) – такъв, какъвто той (Ц.) специално търсил. Твърдение, че подс. Ц. е търсил да закупи именно кабриолет със сгъваем таван от посочената марка, не се съдържа в обвинителния акт. При стриктен прочит на обясненията на подсъдимите от досъдебното и първоинстанционното съдебно производство, както и на свидетелите Ш. и Е., разпитани за пръв път пред съда, не се установява някой от тях да твърди, че при закупуване от автокъщата в гр.Шумен автомобилът е бил със сгъваем мек таван – всички твърдят, че не са обърнали внимание или не са сигурни. Никой от цитираните не твърди, че Ц. е търсел автомобил с точно такъв покрив. Според показанията на митническите служители Г.иП. пък, при извършената от тях митническа проверка на 11.12.2021г. автомобилът е бил с трайно монтиран твърд стационарен таван, който не се прибира, като на изрични въпроси и двамата подсъдими заявили, че са го купили в този вид. Невъзможно е да се установи въз основа на какви доказателства първоинстанционният съд е приел за доказано, че подс. Ц. е търсел да придобие автомобил със сгъваем таван, както и че, след покупката му, двамата със свид. Ш. откарали автомобила в автосервиз, където наред с други подобрения, заменили сгъваемия му таван от мека материя с твърд таван, който не се прибирал във фабричната кухина, предназначена за гюрука, намираща се между задната седалка и багажника автомобила. В досъдебните си обяснения от 12.12.2021г. подс.Ц. действително посочил, че заедно с Ш. са ходили по сервизи, където са правили и подобрения на тавана, но не и че са заменили изцяло съществуващия мек сгъваем покрив с твърд. Свид. Ш. на свой ред категорично отрича да е придружавал Ц. за извършване на ремонти на автомобила, включително по тавана му. Аналогични слабости, логично свързани с описаните по-горе, са допуснати и при обосноваване на субективната съставомерност на деянието и виновността на двамата подсъдими. Безспорно законосъобразно и обосновано е приетото от първия съд принципно становище, че субективните елементи на състава и психическото отношение на подсъдимите към извършеното от тях деяние се извеждат от конкретните им действия и поведение, както и че за наличието на пряк умисъл за пренасянето на наркотичното вещество през границите на страната без надлежно разрешително е необходимо дейците да са съзнавали основните елементи от престъпния състав – че преминават през границата на Република България в нарушение на действащия забранителен режим за внос на наркотични вещества. Това становище обаче, отнесено към наличната доказателствена съвкупност и упоменатите по горе фактически дефицити и неотстранени доказателствени противоречия, изглежда чисто декларативно и немотивирано. От мотивите явства, че според окръжния съд подс.Ц. е присъствал на извършаните в автосервизи подобрения по автомобила, включително по отношение на сгъваемия му таван, който бил заменен със стационарен метален таван, който не се сгъва, поради което Ц. знаел за образувалата се кухина, предназначена за прибиране на сгъваемия таван. Подс. В. на свой ред знаела за това обстоятелство от подс. Ц.. Подобни изводи няма как да бъдат споделени при наличните доказателства. За ремонти, включващи тавана на автомобила, подс. Ц. е съобщил в обясненията си като обвиняем на досъдебното производство на 12.12.2021г., като пред съда впоследствие се е отрекъл от това твърдение и е заявил, че е присъствал само при смяна на гумите на автомобила, който след придобиването му бил непрекъснато във фактическата власт на свид. Ш. до вечерта на 10.12.2021г., непосредствено преди процесното пътуване до Турция. Обясненията на подс. В. не могат качествено да допринесат с допълнителни данни по този въпрос, тъй като тази подсъдима възпроизвежда само чутото от Ц., без да е присъствала при въпросните манипулации, а свид. Ш. категорично отрича изобщо да е присъствал заедно с подс. Ц. при ремонти или подобрения по автомобила. Липсва аналитично обсъждане на очевидните противоречия, и надлежно обосноваване на решението на съда да кредитира по този въпрос именно досъдебните показания на двамата подсъдими. Нито в досъдебното, нито в първоинстанционно съдебно производство са събрани достоверни данни в какво състояние (с какъв вид таван) е бил автомобилът към момента, в който е бил придобит на името на подс. Ц., а това обстоятелство и според окръжният съд е от съществено значение за субективната съставомерност на деянието. Установяването на този факт е било, и продължава да е възможно, тъй като в том I на досъдебното производство са налични справки с данни за пълната история на регистрациите на автомобила от внасянето му в страната през 2018г. до регистрирането му на името на подсъдимия. На л.145 от същия том са налични достатъчно конкретни данни за дружеството „Ауто А1“ ООД - гр.Шумен с управител М.А.М. - предходен собственик на автомобила, и чрез разпит на управителя или друг компетентен по въпроса служител на дружеството лесно може да се установи дали при продажбата на подс. Ц. автомобилът е бил с мек сгъваем таван, или с твърд стационарен такъв. От мотивите е видно, че първата инстанция е кредитирала почти изцяло обясненията на подсъдимите относно пребиваването им в Република Турция на 11.12.2021г., като е приела, че те са предоставили на паркинг в гр. Истанбул предварителна закупен и подготвен с тайник автомобил, за да бъде „зареден“ с наркотика; оставили са го без контрол, отключен и с контактния ключ на таблото; не са съобщили на турските власти, когато не са го открили на мястото му, а паркиран на около 150 м.; не са проверили след като го намерили преместен дали има липси от автомобила или дали в него е поставено нещо (вкл. и опасно за тяхното здраве и живот), ако са пренасяли към Турция сребро (предвид твърдяното от тях), дали благородния метал е взет – проверки които те напълно логично е следвало да извършат в автомобила. Изброените по-горе обстоятелства (без твърдението за зареждане с наркотика) се твърдят само от подсъдимите, чиито обяснения представляват и тяхно основно средство за защита, но твърденията им не са съпоставени с никакви други достоверни източници на данни, и липсва мотивирана съдебна оценка за тяхната достоверност и пълнота. Настоящият съд отбелязва, че органите на досъдебното производство са получили още на 12.12.2021г. подробна информация за пътуването на подсъдимите от собствените им обяснения, поради което е следвало чрез съответна молба за международна правна помощ за поискат от турските власти информация от трафик камери, охранителни камери и други възможни технически и гласни източници (например разпити на турски митнически служители, на персонал от посочения магазин „Мигрос“), чрез които по обективен начин да е възможно проследяване маршрута на автомобила на турска територия, посетените от него места, периодите на престой и движение, и поведението на всеки от двамата подсъдими, за да бъдат надлежно проверени техните обяснения. Такава възможност е съществувала и за първоинстанционния съд. Предвид изминалия период от време от инкриминираната дата е трудно дори да се предполага дали данни от посочения вид все още се съхраняват, но изискването им по реда на международната правна помощ остава единствения способ за тяхното приобщаване по делото. Очевидно е противоречието в мотивите – от една страна е прието, че докато били на турска територия, подсъдимите се снабдили по неустановен начин с наркотичното вещество (л.2 от мотивите), а от друга, при обсъждане на субективната съставомерност на извършеното, се сочи, че това е станало чрез оставянето на паркинг в гр. Истанбул на отключен, с контактния ключ на таблото и без контрол предварително закупен и подготвен с тайник автомобил, за да бъде „зареден“ с наркотика (л.13, абзац последен от мотивите), т.е. начинът, мястото и времето на снабдяване изглеждат известни, неизвестен е само доставчикът. Разсъжденията, че при откриване на автомобила на друго място подсъдимите напълно логично е следвало да извършат проверки дали нещо е взето или поставено в автомобила, с които се обосновава знанието им за скрития наркотик, настоящият съд оценява като напълно произволни и лишени от доказателствена опора. От обясненията на подсъдимите явства, че при откриване на автомобила те са извършили възможната визуална проверка на вътрешността му, като установили, че оставен от тях на задните седалки сак изглежда да е местен и смачкан, но обективно е нямало как да проверят затворено и без достъп ограничено пространство в багажника. За сравнение, митническите служители Г.иП. еднозначно твърдят, че кухината, където е открит наркотикът, представлява обособено пространство със собствени стени и капак, поместено в багажното отделение на автомобила, до вътрешността на което достъп не бил възможен, и самите те вложили немалко физическа сила и си помогнали с инструменти, което в крайна сметка довело до счупване стените на кухината. Не е посочено нито един пряко доказателство, нито е установена непрекъсната логическа верига от косвени доказателства, позволяващи извод, че двамата подсъдими са потеглили за Турция с намерение да внесат контрабандно от там в Република България наркотично вещество, като използват освободеното за тайник пространство на лекия автомобил, както и че, при потегляне в обратна посока двамата подсъдими са знаели за укритото в кухината наркотично вещество. Следва да се напомни, че престъплението по чл.242 от НК е възможно само при пряк умисъл като форма на умишлена вина, а задължителен елемент от интелектуалния аспект на прекия умисъл е наличието в съзнанието на всеки от подсъдимите на ясни представи, че в автомобила се пренася не друго, а именно наркотично вещество. В обсъждания контекст, аргументацията на окръжния съд относно субективната съставомерност на поведението на Ц. и В. представляват само съвкупност от предположения, а осъдителната присъда не може да почива на предположения, съгласно чл.303 ал.1 от НПК. За пълнота е нужно да се отбележи, че съществени за предмета на доказване въпроси от техническо и експертно естество, свързани с автомобила като средство за осъществяване на престъплението, са останали неизяснени. Било е необходимо назначаване на техническа експертиза, по която вещо лице с компетентност в областта на автомобилното устройство и техника да изясни следните няколко обстоятелства – фабрично монтиран ли е твърдият покрив, с който е бил комплектован л.а. „БМВ“, модел 320 CI, рег. № У.. ВА на процесната дата; Предвидена ли е от производителя възможност твърдият таван на автомобила да се демонтира и заменя с мек сгъваем таван (гюрюк), и обратното – сгъваемият да се замени с твърд; При положителен отговор на предходния въпрос – колко време, колко хора и какви инструменти са необходими за демонтаж и замяната на тавана на автомобила; Какво представлява установената в багажното отделение на автомобила обособена кухина - фабрично ли е произведена, или е изградена и добавена допълнително; При монтиран твърд покрив, възможен ли е достъп до вътрешността на кухината в багажното отделение от друго място, или се налага първо демонтаж на покрива, за да се постави или извади поставен в кухината предмет. Получените от експертизата отговори следва да се съпоставят с известните до момента факти, както и да послужат за проверка на твърденията на подсъдимите за действията им на територията на Република Турция, като се отчита ограниченият им в рамките на няколко часа престой на турска територия и евентуално изминатите от тях разстояния от ГКПП „Лесово“ до гр.Истанбул, оттам до гр.Одрин и обратно до граничния пункт. Констатираната вече липса на изискуемо съдържание на мотивите, както и пороците при формирането на вътрешното убеждение на контролирания съд, изразили се в приемането на противоречиви и доказателствено необосновани изводи, предложения повърхностен и фрагментарен анализ на доказателствена съвкупност, липсата на изискуемата задълбочена и обективна преценка на различията в гласните доказателствени източници, съставлява самостоятелно основание за отмяна на съдебния акт, тъй като са довели и до неизпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Непълните и противоречиви правни съображения на атакувания съдебен акт досежно посочените основни въпроси, както и възприемането на фактически заключения въз основа на предположения, поради липса на надлежно установени и проверени съществени факти, препятства възможността на въззивната инстанция да провери правилността на атакуваната присъда. Неизпълнението на вменените в разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК задължения на решаващия съд, не дава възможност да се проследи формирането на вътрешното убеждение, поради което този съдебен акт се явява постановен при съществено нарушение на процесуалните правила. Констатираните съществени процесуални нарушения не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция, която няма правомощия да замени изводите на първоинстанционния съд, тъй като би лишила подсъдимия от една инстанция по фактите. Въззивният съд може да направи собствен анализ на доказателствата и да изложи правни аргументи, с които да потвърди, измени или отхвърли направените от контролирания съд изводи, но когато такива липсват или не съответстват на стандартите на чл.305 от НПК, въззивната инстанция не може да замести първата и за пръв път вместо нея да обяви кои са установените факти, доказателствата, от които се установяват и правните изводи, които са довели до атакуваната присъда. Ето защо, констатираните дефицити на мотивите съставляват основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, при което по предвидения в процесуалния закон ред да бъдат отстранени допуснатите нарушения. Така мотивиран и на основание чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.2 предл. първо от НПК, Апелативен съд - Бургас