Решение № 10056 от 30.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1405/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет). Образувано е по жалба от Г. Н. Ц. [ЕГН] лично и като законен представител на С. Ц. Ц. [ЕГН], чрез адв. А. против Заповед № ЗД/Д-В-058/27.03.2026 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ – [населено място], с която е насочено детето С. Ц. Ц., майка: Г. Н. Ц. и баща: Ц. Г. Ц. да ползват социалната услуга „Информиране и консултиране“, „Терапия и рехабилитация /в частта терапия/“ и „Застъпничество и посредничество“ в ЦОП към Комплекс за социални услуги на фондация „Владиславово“ – [населено място], [жк], [улица], ет.2, за срок от 12 месеца. Изложени са доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради недопустимост на производството, нарушение на процесуалните правила, материалния разпоредби и целта на закона. Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените разноски. Ответникът по жалбата – директор на дирекция "Социално подпомагане" – Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Заинтересована страна – Ц. Г. Ц., лично и чрез процесуален представител оспорва жалбата. Претендира за присъждане възнаграждение за адвокат. Съдът приема за установено следното от фактическа страна: С Решение № 36/06.01.2030 г. по гр. дело № 9668/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, по взаимно съгласие е прекратен гражданския брак между Ц. Г. Ц. и Г. Н. Ц. сключен на 29.05.2010 г. Предоставено е упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца Д. Ц. Ц. и С. Ц. Ц. на майката Г. Н. Ц., определен е режим на контакти с бащата. С Решение № 1296/14.04.2025 г. по гр. дело № 9270/2024 г. на Районен съд – Варна са наложени мерки за защита спрямо децата Д. Ц. Ц. и С. Ц. Ц. като е задължен Ц. Г. Ц. да се въздържа да извършва домашно насилие спрямо Д. Ц. Ц. и С. Ц. Ц. на основание чл. 5, ал.1, т.1 ЗЗДН, задължена е Г. Н. Ц. да се въздържа да извършва домашно насилие спрямо Д. Ц. Ц. и С. Ц. Ц. на основание чл. 5, ал.1, т.1 ЗЗДН, задължени са Ц. Г. Ц. и Г. Н. Ц. да посещават специализирана програма за преодоляване на агресията и справяне с гнева към фондация „SOS – семейства в риск“ с адрес [населено място], ул. Синчец, № 21, на основание чл. 5, ал.1, т.6 ЗЗДН и са насочени децата Д. Ц. Ц. и С. Ц. Ц. към специализирана услуга за защита, помощ и подкрепа на деца жертви или свидетели на насилие към център за обществена подкрепа „Усмивка“ на основание чл. 5, ал.1, т.8 ЗЗДН. С окончателно Решение № 1115/31.10.2025 г. по въззивно гр. дело № 1258/2025 г. на Окр. съд – Варна е потвърдено Решение № 1296/14.04.2025 г. по гр. дело № 9270/2024 г. на РС – Варна /допусната е очевидна фактическа грешка относно посочване номера на делото на РС - Варна, като вместо 9270 е записано 9290, но от номера и датата на решението на РС – Варна се установява, че Решение № 1296/14.04.2025 г. е оставено в сила/. Изготвен е Протокол от преглед на оценка на случая и план за действие от 20.11.2025 г. Изготвен е План за действие на 20.11.2025 г. за срок от шест месеца. От Ц. Г. Ц. е подаден сигнал до отдел „Закрила на детето“ /ОЗД/ при ДСП – Варна, в който е изложено, че режима на лични отношения между Д. Ц. и него не се изпълнява, прекъсната е връзката между тях, отправено и искане за изготвяне на социален доклад относно психоемоционалното състояние на Д. Ц. и насочване на детето и майка им към консултиране и работа с психолог в Център за обществена подкрепа с цел възстановяване на връзката между дете и баща. На 12.03.2026 г. е проведена среща между служители на ОЗД към ДСП – Варна и Ц. Ц., за което е съставен протокол на същата дата. С писмо изх. № 559/24.03.2026 г. от директор на Комплекс за социални услуги за деца и семейства в [населено място] до директор на ДСП – Варна е уведомена, че в Център за обществена подкрепа /ЦОП/ „Усмивка“ към момента не се прилага самостоятелно разработена структурирана специализирана програма по чл. 5, ал.1, т.8 ЗЗДН. С писмо изх. № 612/02.04.2026 г. е посочено ЦОП „Усмивка“ какви услуги съгласно чл. 5, ал.1, т.8 ЗЗДН предоставя. С писмо изх. № 260005_004_А/26.03.2026 г. от началник отдел „Закрила на детето“ до директора на ДСП – Варна е посочено фондация „Владиславово“ какви програми и дейности е разработила. Изготвен е Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо детето С. Ц. Ц. от социален работник ЗД и началник отдел ЗД с изх. № СЛ/Д-В/2576-009/27.03.2026 г. до директора на ДСП – Варна, с който са направени изводи и препоръки: предвид констатациите на ОЗД към ДСП – Варна относно рисковете, касаещи децата Д. Ц. и С. Ц. и липсата на промяна във взаимоотношенията в семейството е необходимо родителите и децата за ползват услугите на КСУ „Аспарухово“ [населено място], където специалисти да окажат подкрепа и осъществят консултативна работа с всички членове на семейството. Издадена е оспорената Заповед № ЗД/Д-В-058/27.03.2026 г. от директор на ДСП – Варна, с която е насочено детето С. Ц. Ц. с майка – Г. Ц. и баща Ц. Ц. да ползват социална услуга „Информиране и консултиране“, „Терапия и рехабилитация /в частта терапия/“ и „Застъпничество и посредничество“ в ЦОП към Комплекс за социални услуги на фондация „Владиславово“ – [населено място], [жк], [улица], ет.2, за срок от 12 месеца. С писмо № 260537_0156/КСУА/15.06.2026 г. ЦОП „Аспарухово“ /фондация „Владиславово/ е представил информация за дейностите, осъществявани в рамките на лицензираните социални услуги „Информиране и консултиране“, „Терапия и рехабилитация /в частта терапия/“ и „Застъпничество и посредничество“ в контекста на работа с деца и семейства, засегнати от родителски конфликти. С оглед установеното съдът прави следните правни изводи на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК: Оспорената заповед е връчена на Г. Ц. на 27.04.2026 г., жалбата е подадена на 08.05.2026 г. лично от Г. Ц. и като законен представител на детето С. Ц.. Поради това, че жалбата е от Г. Ц. и С. Ц. следва, че и двете лица претендират за отмяната й, поради което не е установено противоречие в интересите им. Дори и да се установи такова оспорената заповед ще бъде отменена, поради изложеното не са налице предпоставки за назначаване на особен представител на детето С. Ц. по реда на чл.29, ал.4 ГПК, вр. чл.144 АПК. Отделно от това като заинтересована страна е конституиран бащата на детето, поради което интересите на детето са охранени. Оспорването е от легитимирани лица с правен интерес, в законово установения срок по чл. 149, ал. 1 АПК, против административен акт, поради което е допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Оспорената Заповед № ЗД/Д-В-058/27.03.2026 г. на директора на ДСП – Варна е с идентично съдържание като Заповед № ЗД/Д-В-059/27.03.2026 г. на директора на ДСП – Варна, но последната е с адресат Ц. Ц., т.е. налице са два административни акта относно детето и всеки от родителите. Заповед № ЗД/Д-В-059/27.03.2026 г. на директора на ДСП – Варна, не е оспорена и е влязла в сила, но това не променя наличието на правен интерес от оспорването на жалбоподателите, тъй като те са адресати на Заповед № ЗД/Д-В-058/27.03.2026 г. на директора на ДСП – Варна, съответно Ц. Ц., в качеството на баща, който не е лишен от родителски права е заинтересована страна в производство, тъй като социалната услуга е и по отношение на него. Обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентния административен орган по чл. 20, ал. 1, т. 4 от ППЗЗДет – директора на дирекция "Социално подпомагане" – Варна. Оспореният акт е постановен в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. В разпоредителната част е посочено, че се насочва детето С. Ц. и/или майка Г. Ц. и баща Ц. Ц. да ползват социални услуги. В мотивите на заповедта е посочено „… е необходимо родителите и децата да бъдат насочени да ползват услугите на КСУ „Аспарухово“ – [населено място]…“ поради което волята на органа е и родителите да ползват социалните услуги. Това, че не е премахнат съюза „или“ в разпоредителната част не е съществено процесуално нарушение, което да е предпоставка за отмяна на заповедта, защото на всеки от родителите е връчена заповед за насочване за социалните услуги. Посочено е както правното основание, така и релевантните факти и обстоятелства по чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет, за насочване на родителите и на детето към ползване на социалните услуги. Мотивите за издаването на акта, могат да бъдат изведени и от изготвения социален доклад от 27.03.2026 г. Доклада и оспорената заповед са съобщени на Г. Ц., срещу подпис, което е удостоверено в Протокол от 27.04.2026 г. В настоящото производство жалбоподателите имат право да оборят всички установявания, поради което дори и да не им е връчен Доклада от 27.03.2026 г., това нямаше да е съществено процесуално нарушение. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/ регламентира, че държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗЗДет, всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси, като закрилата на детето е система от законодателни, административни и други мерки за гарантиране правата на всяко дете (§ 1, т. 1 от ДР на ЗЗДет), при спазване на установените в чл. 3 от ЗЗДет принципи, в т. ч и при осигуряване най-добрия интерес на детето по см. на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. Мерките за закрила нормативно са определени в чл. 4, ал. 1, т. 1 – т. 13 от ЗЗДет, като по т.1 е предвидена закрила чрез "съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда". Съгласно чл. 23, т.1 и т.2 от ЗЗДет, мерките за закрила в семейна среда се изразяват в осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите или лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата; насочване към подходящи социални услуги, които по см. на § 1, т. 8 от ДР на ЗЗДет са социалните услуги по чл. 15, т. 1 – 7 от Закона за социалните услуги: чл.15, т.1 ЗСУ – информиране и консултиране, чл.15, т.2 ЗСУ – застъпничество и посредничество и чл.15, т.4 ЗСУ – терапия и рехабилитация. На основание чл. 88, ал.1 ЗСУ, всички социални услуги в изпълнение на мерки за закрила на детето се предоставят по реда на ЗЗДет. Съгласно чл. 24, ал.1 ЗЗДет, мерките за закрила по чл. 23 се предприемат от дирекция "Социално подпомагане" по искане на родителите, настойниците, попечителите, лицата, които полагат грижи за детето, или на самото дете, както и по преценка на дирекция "Социално подпомагане" и се осъществяват от доставчици на социални услуги за деца или от дирекция "Социално подпомагане". Следва че административният орган дори и да не е сезиран с конкретно искане за детето при установяване на предпоставките може по своя преценка да издаде заповед като процесната за насочване към социални услуги. В този смисъл довода на жалбоподателите, че липсата на сигнал относно детето С. Ц. е пречка за издаване на процесната заповед е неоснователен. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ППЗЗДет целта на мерките в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждането и възпитанието на детето, ал.2 предвижда, че мерките, предвидени в чл. 23 от Закона за закрила на детето, се прилагат съгласно изготвения план за действие, алтернативно е предвидено възможност с ал.3, че мерките за закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални услуги. От посочената нормативна уредба следва, че при прилагане на чл.18, ал.3 ППЗЗдет не се изисква изготвяне план за действие. Съгласно чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет, в случаите, при които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето, ползването на социални услуги се извършва въз основа на заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" или съдебно решение. Фактическият състав на нормата съдържа две основания в условията на алтернативност - липса на контакт с родителя или липса на заявено желание от изброените лица - родители, попечители, настойници или лица, които полагат грижи за детето. С влязло в сила на 31.01.2025 г. Решение № 1296/14.04.2025 г. по гр. дело № 9270/2024 г. на РС – Варна, са наложени мерки за защита спрямо децата Д. Ц. Ц. и С. Ц. Ц. като е задължен Ц. Г. Ц. да се въздържа да извършва домашно насилие спрямо Д. Ц. Ц. и С. Ц. Ц. на основание чл. 5, ал.1, т.1 ЗЗДН, задължена е Г. Н. Ц. да се въздържа да извършва домашно насилие спрямо Д. Ц. Ц. и С. Ц. Ц. на основание чл. 5, ал.1, т.1 ЗЗДН, задължени са Ц. Г. Ц. и Г. Н. Ц. да посещават специализирана програма за преодоляване на агресията и справяне с гнева към фондация „SOS – семейства в риск“ с адрес [населено място], ул. Синчец, № 21, на основание чл. 5, ал.1, т.6 ЗЗДН и са насочени децата Д. Ц. Ц. и С. Ц. Ц. към специализирана услуга за защита, помощ и подкрепа на деца жертви или свидетели на насилие към център за обществена подкрепа „Усмивка“ на основание чл. 5, ал.1, т.8 ЗЗДН. Наложените мерки са по ЗЗДН и на основание чл.1а от ЗЗДН целят да се осигури помощ и подкрепа на лицата, пострадали от домашно насилие или в риск, и да се упражни превантивно и възпиращо действие върху извършителя на насилието. В настоящия случай всеки от родителите и детето са насочени към социални услуги по реда на чл.23 ЗЗДет и целта е осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите или лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата, чрез насочване към подходящи социални услуги. От изложеното следва, че няма осъществяване на едни и същи дейности по отношение на родителите и детето, въз основа на съдебното решение и оспорената заповед. Отделно от това е установено, че от страна ОЗД към ДСП – Варна не са издадени направления, с които децата Д. Ц. и С. Ц. да бъдат насочени за ползване на специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа на деца, жертви или свидетели на насилие към ЦОП „Усмивка“ на основание чл.5, ал.1, т.8 ЗЗДН, поради това, че в Комплекс за социални услуги за деца и семейства – Варна не предоставя услуга по посочената от Съда специализирана програма. На 20.11.2025 г. за срок от 6 месеца е изготвен План за действие на мярка за закрила по чл.4, ал.1, т.1 ЗЗДет – „Съдействие, подпомагане и подкрепа в семейна среда“ относно С. Ц. с краткосрочна цел предоставяне на подкрепа на родителите в грижата за детето, чрез ползване на подходящи социални услуги в общността към ЦОП [населено място]. Няма спор между страните, че режима на лични отношения между детето С. Ц. и баща му – Ц. Ц. се изпълнява, но от месец януари 2026 г. с детето Д. Ц. не се осъществява. Чрез Доклад от 27.03.2026 г. е установено, че Д. Ц. е споделила със социалните служители при проведени срещи, че поради водените дела от баща й спрямо майка й не желае да провежда срещи с него. Установено е също така, че въпреки, че срещите между С. Ц. и Ц. Ц. се провеждат, последният е установил, че сина му е запознат с водените дела и това допринася за отчуждаване помежду им. С. Ц. провежда срещи с психолог д-р С. А. в частна клиника, а Д. Ц. провежда срещи при същия психолог само при необходимост. Направена е оценка в доклада, че с оглед взаимоотношенията в семейството съществува риск за психоемоционалното състояние и на двете деца Д. и С.. Възстановяването на общуването между всички членове от семейството има ключова роля. Родителите въпреки влошените отношения, трябва да проявят опит да преодолеят различията си, за да съхранят психичното здраве на своите деца Д. и С. Ц.. В оспорената заповед също е прието, че възстановяването на общуването между всички членове от семейството има ключова роля за децата. Родителите Г. Ц. и Ц. Ц. въпреки влошените си отношения следва да проявят опит да преодолеят различията си, за да съхранят физическото и психическото здраве на своите деца. Съдът приема за установено, че към момента отношенията между родителите не са добри с оглед различното становище по въпроса следва ли да се предприемат мерки за сближаване и поради това, че Д. Ц. от м.01.2026 г. не осъществява срещи с баща си. Въпреки, че детето С. Ц. осъществява предвидения личен режим с баща си, отношението на сестра му Д. Ц. към баща им, неминуемо оказва влияние върху неговото отношение към баща им. Това е установено и от социалните служители, тъй като Ц. Ц. е споделил за промяна в поведението на сина си предвид делата между двамата родители. В този смисъл дори и да се провежда личния режим за срещи, контакта и доверието от страна на С. към баща му е нестабилно и се влияе от това на сестра му и майка му. Това води до извод, че С. Ц. е "дете в риск", по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" от ДР на ЗЗДет, /за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие/, тъй като нестабилната връзка между детето и баща му е в разрез с правата му по чл. 9, ал. 3 от Конвенцията за правата на детето, нарушаването на връзката родител-дете, предвид конфликтите между родителите и установените дефицити във взаимоотношенията им, както и отражението им върху психологическото и емоционално развитие на детето, сочат на опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. По смила на чл. 20, ал.4, т.1 ЗЗДет „не може да се постигне контакт“ следва да се има предвид всяко колебание в отношенията на взаимно доверие, уважение, подкрепа, обич и т.н. В този смисъл законосъобразно е прието, че и по отношение на детето С. Ц. този контакт е разколебан, поради което е необходимо в съвкупност родителите и децата да ползват определените социални услуги, защото в противен случай не би се постигнал целения резултат за изграждане на добри отношения, които да са в полза на психическото и физическото здраве и на двете деца. Социалните услуги, които са определени с оспорената заповед са предвидени с чл. 15, т.1, т.2 и т.4 ЗСУ. Съгласно §1, т.6 ДР ЗСУ "Информиране и консултиране" по чл. 15, т. 1 е дейност за изследване и разбиране заедно с лицето на проблеми и затруднения, които то среща за постигане на основните цели в неговия живот, и запознаване със и обмисляне на възможните решения и действия за преодоляването им; т 7. "Застъпничество" по чл. 15, т. 2 е дейност за подкрепа на лицето да защити и да отстоява своите права и потребности в рамките на налични правни и административни процедури; т.8 "Посредничество" по чл. 15, т. 2 е осъществяване на взаимодействие и координация между служител, осъществяващ дейности по предоставяне на социални услуги, със служител/служители от други услуги или от различни институции, организации и административни органи в интерес на заинтересовано лице, което има нужда от конкретна подкрепа за реализиране на своите права и потребности и т. 10. "Терапия" по чл. 15, т. 4 е съвкупност от различни дейности за развиване, възстановяване, поддържане или подобряване на социални умения, умения за самообслужване, комуникация, разрешаване на емоционални конфликти, овладяване на поведението, понижаване на тревожността, подобряване на самооценката, възможностите за труд и други, както и социализиращи дейности за лица във висок риск от социално изключване. В писмо изх. № 260537_0156/КСУА/15.06.2026 г. от председател на фондация „Владиславово“ относно социалните услуги, които се предоставят в ЦОП „Аспарухово“, към който са насочени децата и родителите са за преодоляване родителския капацитет, насърчаване сътрудничеството между родителите, подпомагане развитието на умения за управление на емоции, стрес и напрежение, посредничество между родителите с цел подобряване на комуникацията и постигане на договорености свързани с най – добрия интерес на детето и други, от което следва, че предвидените социални услуги са относими за детето С. Ц. и родителите му. С оспорената заповед е определен срок от 12 месеца за ползване на социалните услуги, което е средносрочно по смисъла на чл.16, ал.2, т.2 ЗСУ. Липсата на мотиви относно продължителността на насочването към социална услуга не е процесуално нарушение, защото при постигане на желания баланс в контактите, отношенията и установяване на тази факт от компетентните органи ползването на социалната услуга или услуги ще бъде прекратено. Довода на жалбоподателите, че ползването на предвидените социални услуги ще отнеме време е въпрос по изпълнението на административния акт и компетентните органи безспорно ще съобразят заетостта на детето и родителите, така че да не се нарушават правата и интересите им. Психологически и двамата родители играят специфична и значима роля за благоприятното здравословно развитие на детето. Когато взаимоотношенията в семейството са нарушени, както е в разглеждания случай, конфликтите между родителите безспорно засягат детето и повлиява на качеството на взаимоотношенията, които то трябва да има с всеки един от тях. Следва да се има предвид обстоятелството, че взаимоотношенията с родителите моделират развитието на личността на детето, като от качеството на взаимоотношението "родител-дете" зависи преживяването на сигурност и емоционален комфорт у същото. Целта на социалната услуга, към която е насочено детето е същото да бъде подпомогнато при формиране на естествени и благоприятни за него взаимоотношения с другия родител, за да се избегне риска от отчуждение. Детето следва да може само да осъзнае и разбере конкретната ситуация, в която е поставено и да направи свой самостоятелен избор за поведение и начин на общуване с двамата си родители. Практиката на ЕСПЧ относно правото на лични отношения между дете и родител, защитено в чл. 8 от ЕКПЧ е в насока, че отчитайки наличните трудности в отношенията между родителите, от една страна, и родителите и детето, от друга страна, задължението на държавата за предприемане на мерки за подпомагане на контакта е задължение за създаване на средства, а не за достигане на конкретен резултат (Cristescu v. Romania, #13589/07, apr. 69). Това че детето С. Ц. посещава психолог не замества предвидените социални услуги, защото при тях не е включена работа с родителите, докато с определените социални услуги с процесната заповед се цели работа и с родителите. Заповедта е и в съответствие с целта на закона, защото пропуски в отношенията се компенсират много трудно и за правилното развитието на едно дете е обосновано родителите да отделят от времето си, за да може създадените дефицити в отношенията да се преодолеят. С оглед гореизложеното съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, постановена е при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби, на които се основава и при съобразяване с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора по аргумент на противното от чл.143, ал. 1 от АПК искането на жалбоподателката Г. Ц. за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат е неоснователно и съдът го оставя без уважение. Заинтересована страна Ц. Ц. е претендирал за присъждане на възнаграждение за адвокат в размер на 500 евро, заплатено в брой на адв. Б., съгласно Договор за правна защита и съдействие от 08.07.2026 г. Процесуално представителство е извършено, чрез представяне на писмени становища. Направено е възражение за прекомерност от страна на жалбоподателите. На основание чл. 8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. минималното възнаграждение за адвокат по настоящото дело е 1000 лева /511,29 евро/. Съдът намира, че не следва да се определя възнаграждение за адвокат под предвидения минимум, тъй като за всяка страна по делото и процесуалния й представител следва да има нормативноустановена предвидимост за минималното адвокатското възнаграждение, което има право да й бъде присъдено. Видно от Договор за правна защита и съдействие от 07.06.2026 г. сключен между жалбоподателката Г. Ц., лично и като представител на С. Ц. с адв. А. е заплатено възнаграждение 1000 евро, т.е. по 500 евро за всеки жалбоподател и претендира за присъждане на тази сума, от което следва, че тя възприема възнаграждението за адвокат по настоящото дело в размер на 500 евро за справедливо. Възражението за прекомерност е неоснователно и съдът го оставя без уважение. Следва жалбоподателката да бъде осъдена да заплати на Ц. Ц. 500 евро за възнаграждение за адвокат, на основание чл.143, ал.4 АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Варна