Решение № 1217 от 25.10.2023 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 1215/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Община Аксаково, чрез гл. юрк. Юн., срещу Решение №1003/23.03.2023 г., постановено по гр. д. №14656/2021 г. по описа на РС - Варна, с което са уважени предявените от М. Т. Т. и В. Г. Ч. отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу жалбоподателя, като е прието за установено в отношенията между страните, че Община Аксаково не е собственик на недвижим имот, представляващ реална част с площ 1000 /хиляда/ кв. м. от ПИ с идентификатор 21988.121.728 по кад. карта на с. Долище, общ. Аксаково, обл. Варна, целия с площ 7138 кв. м., при граници: имоти с идентификатори 21988.121.727, 21988.121.2, 21988.121.3, 21988.121.777, 21988.121.725, 21988.888.9901, която реална част е включена в стар имот пл. №375 по плана на с. Долище, попадаща в северозападната част на имот 21988.121.728 и в която част се намират постройките на ищците, при граници на реалната част: от една страна имот с идентификатор 21988.888.9901 и от три страни останалата част от имот с идентификатор 21988.121.728, очертана с оранжев шрих на комбинирана скица – приложение №3 към заключение на вещото лице. Във въззивната жалба е изложено становище за недопустимост, евентуално за неправилност поради нарушение на процесуалния и материалния закон, необоснованост и наличие на несъответствие на фактическите и правни изводи със събраните по делото доказателства, на първоинстанционното решение. Жалбоподателят счита, че за ищците липсва правен интерес от производството по ОУИ, тъй като същите не биха могли да придобият права по давностно владение срещу държавата и общината, защото давност в тяхна полза или в полза на техния праводател не би могла да тече, с изключение на периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. предвид разпоредбите на чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ, чл. 86 ЗС /ред. от 1951 г. до 1996 г./, §1 от ЗД на ЗС /обн. в ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г./ и §1, ал. 1 от ЗД на ЗС /до обявяването му за противоконституционен с Решение №3/24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г. по описа на КС/. Изтъква, че разпоредителната сделка, на която ищците основават правата си, касае придобИ.ето не на реална част от имот, а 1000 кв.м. ид.ч. от 2400 кв.м. ид.ч. Счита, че от СТЕ не се установява идентичност между процесния имот, владения имот и имота по нот. акт №76, том XXIV, дело №7630/1991 г. Посочва, че съдът се е произнесъл извън петитума на исковата молба, като се е произнесъл за 1000 кв.м., а площта, очертана с оранжев щрих в комбинираната скица, приподписана от съда – приложение № 3, е 1308 кв.м. Сочи още, че според СТЕ не имотът по нотариалния акт, а заснетият поземлен имот, предмет на исковата претенция, попада в ПИ с идентификатор 21988.121.728 с площ от 1308 кв.м. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е дал превес на гласни и косвени доказателства и е игнорирал част от писмените доказателства, включително Решение №22-I/15.12.2005 г., издадено от Общинска служба по Земеделие и гори – гр. Аксаково. По изложените съображения моли първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което производството да бъде прекратено като недопустимо, а в условията на евентуалност предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се излагат съображения, идентични с тези в исковата молба. Счита иска за доказан със събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства и СТЕ, която установява идентичност на закупения имот с актувания. По изложените съображения моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. За да се произнесе, съдът съобрази следното: Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. Т. Т., ЕГН ••••••••••, и В. Г. Ч., ЕГН ••••••••••, с която са предявени отрицателни установителни искове срещу Община Аксаково с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че Община Аксаково не е собственик на недвижим имот, представляващ реална част с площ 1000 /хиляда/ кв. м. от ПИ с идентификатор 21988.121.728 по кад. карта на с. Долище, общ. Аксаково, обл. Варна, целия с площ 7138 кв. м., при граници: имоти с идентификатори 21988.121.727, 21988.121.2, 21988.121.3, 21988.121.777, 21988.121.725, 21988.888.9901, част от стар имот пл. №375 по плана на с. Долище, попадаща в северозападната част на имот 21988.121.728 и в която част се намират постройките на ищците, при граници на реалната част: от една страна имот с идентификатор 21988.888.9901 и от три страни останалата част от имот с идентификатор 21988.121.728. В исковата молба ищците М. Т. Т. и В. Г. Ч. излагат, че са наследници на Т. Д. Ч., починал на ••••••• г. През 1991 г. той бил придобил заедно със съпругата си В. Ч., в режим на СИО, дворно място, находящо се в с. Долище, общ. Аксаково, обл. Варна, с пространство от 1000 кв. м. ид.ч. от цялото с обща площ от 3120 кв. м., от които продавачите И.К.И. и М.П.И. притежавали 2400 кв. м. ид. ч., вкл. в пл. №375 по плана на с. Долище, при граници: Д.А., вада за вода, ДЗС и Д.Ан.М.. И.К.И. се легитимирал с нотариален акт по обстоятелствена проверка от 1979 г. Твърдят, че към настоящия момент този недвижим имот представлявал част от имот с идентификатор 21988.121.728 и се намирал в северозападната му част. Излагат, че през 1992 г. същите продавачи продали на Т. Ч. вилна сграда с представени архитектурни проекти, разрешение за строеж и разрешение за узаконяване. По-късно Ч. построил стопански постройки, за които имал разрешения за строителство и съпътстващи документи. Закупеният имот бил в регулация в чертите на с. Долище. От момента на закупуване на земята и сградите през 1991 г. имотът бил ограден и фактическата власт върху него се упражнявала необезпокоявано от Ч. и съпругата му. След смъртта на Т. Ч. В. Ч. притежавала 2/3 ид. ч. от имота, придобити по наследство и поради прекратяване на СИО със смъртта на съпруга й, а дъщеря им М. Т. – 1/3 ид. ч., придобити по наследяване. Те продължили да осъществяват фактическа власт върху имота и като присъединили владението на наследодателя към своето, придобили имота по давност, считано от 1991 г. След като установили, че наследственият имот не е вписан в АГКК, започнали процедура за изменение на кад. карта за вписване на имот и собственост, по време на която узнали, че на 07.09.2016 г. за имот с идентификатор 21988.121.728, в който бил включен стар имот с пл. №375 по плана на с. Долище, бил съставен акт за общинска собственост на Община Аксаково въз основа на решение от 15.12.2005 г. на Общинска служба земеделие. Обосновават правния си интерес от търсената защита с откази за изменение на кад. карта и за отписване на 1000 кв. м. ид. ч. от актовите книги. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Община Аксаково, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва наличието на правен интерес за ищците. Възразява, че ищците не биха могли да придобият права по давностно владение, доколкото не твърдели владението да е осъществено срещу собственици, различни от държавата и общината, а по отношение на последните давност не би могла да тече предвид разпоредбите на чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ, чл. 86 ЗС /ред. от 1951 г. до 1996 г./, §1 от ЗД на ЗС /обн. в ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г./ и действащия §1, ал. 1 от ЗД на ЗС. Възразява, че ищците не били придобили право на собственост и чрез извършената през 1991 г. правна сделка от наследодателя им, тъй като продавачът не бил придобил право на собственост по давност. Излага, че със заповед от 08.01.1966 г. на ИК на председателя на ОНС е одобрено изменение на плана на с. Долище, одобрен със заповед от 02.03.1931 г. за улична регулация и заповед от 03.03.1931 г. за дворищна регулация, с което от строителните граници на населеното място частта от кв. 45, в която попадал и имот стар пл. №375, била изключена. Твърди, че процесният имот е бил обобществен чрез включването му в ТКЗС, ДЗС или друга, образувана въз основа на тях селскостопанска организация, собственик е бил държавата и впоследствие след разделянето на частната и общинската собственост имотът е станал собственост на общината, тъй като е нямало друг собственик. Излага, че въз основа на Решение №22-I/15.12.2005 г., издадено от ОСЗГ – Аксаково, с което било възстановено правото на собственост на Община Аксаково върху имот с №000728 по КВС на землище с. Долище, общ. Аксаково, съответстващ на имот с идентификатор 21988.121.728 по КККР на с. Долнище, общ. Аксаково, бил съставен АОС №6357/07.09.2016 г., вписан в СВп - Варна. След влизане в сила на КККР на землище с. Долище, общ. Аксаково, одобрена със заповед от 18.12.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, на осн. чл. 59, ал. 1 ЗОС за имота бил съставен нов АОС №6992/21.07.2021 г., вписан на 27.07.2021 г. в СВп – Варна. Възразява, че съставянето на АЧОС само по себе си смущава осъществяваното от ищците владение. Посочва, че титулът за собственост, от който ищците твърдят, че черпят правата си, касаел придобИ.ето не на реална част от имот, а 1000 кв. м. ид. ч. от 2400 кв. м. ид. ч. След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: На 23.02.1979 г. е съставен от нотариус И.К., с район на действие: РС – Варна, на основание негово постановление от 1979 г., издадено по обстоятелствена проверка, Нотариален акт №16, том II, дело №523/1979 г., с който И.К.И. е признат за собственик по давностно владение на 2400 кв. м. ид. ч. от дворно място, находящо се в с. Долище, Варненско, цялото с площ от 3120 кв. м., включено в имот пл. №375 по плана на с. Долище. От приобщения по делото Нотариален акт №76, том XXIV, дело №7630/1991 г. се установява, че на 20.11.1991 г. И.К.И. и съпругата му М.П.И. продават на Т. Д. Ч. незастроено дворно място, находящо се в с. Долище, обл. Варна, с пространство от 1000 кв. м. ид. ч. от цялото место с пространство от 3120 кв. м., от което продавачите притежават 2400/3120 кв. м. ид. ч., включени в пл. №375 по плана на с. Долище, срещу продажна цена. С разрешение за узаконяване № 463/20.12.1991 г. на ОбНС – Аксаково издадено в полза на И.К.И., съобразно одобрения проект №156/20.12.1991 г. на комисията по „ТСУ“ при ОбНС – Аксаково, н. а. №16, том II, 1979 г., се узаконява постройка за сезонно ползване със застроена площ 33, 24 кв. м. От представения Нотариален акт №174, том III, дело №908/1992 г. се установява, че на 17.02.1992 г. И.К.И. и съпругата му М.П.И. продават на Т. Д. Ч. вилна сграда, находяща се в с. Долище, обл. Варна, върху дворно место с пространство от 3120 кв. м., находящо се в пл. №375 по плана на с. Долище, срещу продажна цена. С разрешение за строеж №194/15.11.1993 г. е разрешено на Т. Д. Ч. съобразно одобрения проект №164/15.11.1993 г. на комисията по „ТСУ“ при ОбНС – Аксаково, н. а. №76, 174, 16, том XXIV, III, II, от 1991, 1992, 1979 г., да изгради стопанска сграда - 40 кв. м., монолитна, на един етаж, в парцел №375, извън плана на с. Долище, област Варненска. С протокол №4/20.12.1993 г. на ОбНС - Аксаково е определена строителна линия и ниво за строеж на сградата. Видно от Удостоверение за наследници с изх. №6313/20.10.2014 г., издадено от Община Варна, Т. Д. Ч. е починал на ••••••• г., за което е съставен акт за смърт №0888/01.08.2004 г., и след смъртта си е оставил за наследници по закон съпругата си В. Г. Ч. и дъщеря си М. Т. Т.. Със Заповед №109/08.01.1966 г. на Председателя на ОНС – Варна е одобрено изменение на улично и дворищно регулационния план на кв. №1, 3, 4, 5, 8, 10, 11, 12, 16, 32, 37, 38, 41, 42, 44, 45 по плана на с. Долище, окръг Варненски, като кв. №1, 3, 4, 8, 10, 11, 32, 37, 38, 41 и 44 се изключат цялостно, кв. №5, 12, 42 и 45 се изключват частично по синьо и червено защрихованите линии и надписи в приложената към тази заповед скица №698/17.08.1965 г. Видно от разписен лист към КП и РП/1977г. на с. Долище, И.К.И. е вписан като собственик на 2400 кв. м. ид. ч. от 3120 кв. м. от имот №375, извън плана, въз основа на НА 16, т. II, 1979 г., а Т. Д. Ч. – на 1000 кв. м. ид. ч. от 2400/3120 кв. м. ид. ч. въз основа на НА 76, т. XXIV, 1991 г. и покупка с НА 174, т. III/92 г. на сграда. С Решение №22-I/15.12.2005 г. на ОСЗГ - Аксаково на осн.чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ и във връзка с направени измервания на земята съгласно чл. 18е ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на Община Аксаково в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот – друга селищна територия от 7, 183 дка, местност Варненски път, имот №000728 по картата на землището, при граници (съседи): №000727 – друга селищна територия на Р.Н.Р., №000681 – населено място на с. Долище, №000725 – пасище, мера на Община Аксаково, №000777 – водно течение на държавата, МОСВ, №121003 – пасище, мера на Община Аксаково, №121002 – пасище, мера на насл. на Милуш Илиев Петров и др. С АЧОС №6357/07.09.2016 г., утвърден от кмета на Община Аксаково, вписан в СВп – Варна, е актуван като общински поземлен имот №000728, землище с. Долище, общ. Аксаково, начин на трайно ползване – друга селищна територия, целия с площ 7183 кв. м., на основание чл. 2, ал. 1, т. 7, чл. 56, ал. 1 ЗОС и Решение № 22-I/15.12.2005 г. на ОСЗ – Аксаково. От представения по делото регистър на земеделски земи, гори и земи в ГФ, Пълна история на имот № 000728 към 23.01.2018 г., се установява, че за имота има открита партида на 15.12.2005 г. Имотът представлява друг вид терен със селищен характер с площ 7, 183 дка, в местността „Варненски път“, вид на територията по предназначение – за нуждите на селското стопанство, вид собственост – смесена, възстановен по ЗСПЗЗ в съществуващи стари реални граници. Като собственик е вписана Община Аксаково съгласно АЧОС № 6357/07.09.2016 г., бивш собственик – Община Аксаково съгласно решение по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ /чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ/ за възстановяване на право на собственост в стари реални граници №22- I/15.12.2005 г. Имот №000728 е получен от разделяне на имот №000726 с площ 10, 630 дка и собственици община Аксаково съгласно решение по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ /чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ/ за възстановяване на право на собственост в стари реални граници №22-I/12.01.2000 г. на ПК Аксаково за 10, 630 дка. С АЧОС №6992/21.07.2021 г., утвърден от кмета на Община Аксаково, е актуван като общински поземлен имот с идентификатор 21988.121.728 по КККР на с. Долище, общ. Аксаково, местност „Варненски път“, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, целия с площ 7183 кв. м., номер по предходен план 000728, на основание чл. 59, ал. 1 ЗОС и Заповед №РД-18-940/18.12.2017 г. на Изп. директор на АГКК. Със заповед на началника на СГКК-Варна е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Долище, общ. Аксаково, одобрена със заповед №РД-18-940/18.12.2017 г. на Изп. директор на АГКК и съгласно скица - проект относно ПИ с идентификатор 21988.121.728, състоящо се в отразяване на ПИ с проектен идентификатор 21988.121.826 в границите на имот пл. №375 по плана на с. Долище, общ. Аксаково, обл. Варна и сгради с проектни идентификатори 21988.121.826.1, 21988.121.826.2 и 21988.121.826.3 съобразно документ за собственост, геодезически измервания и проект, изработен от лицензирано лице по ЗКИР. От приетото по делото заключение по съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице Стоян Костов, което съдът кредитира като обективно, пълно и компетентно, се установява, че за територията, в която попада процесния поземлен имот са действали следните кадастрални и регулационни планове: КП и РП на с. Долище, одобрени с Указ №78/02.03.1931г. за Улична регулация и Заповед №541/03.03.1931г. за Дворищна регулация. Процесният поземлен имот попада в ПИ 152 по КП от 1931 г. ПИ 152 по КП е урбанизирана територия с одобряването на РП на селото. За процесния поземлен имот са отредени парцели: III-152 и IV-152, кв.45. В разписният лист към кадастралният план за собственици на ПИ 152 са записани: - Н.Ш. (заличен) за парцел III-152, кв.45 с площ 2635 кв.м. - Д.К.И. - Н.А. №34/1936г. за 2635кв.м. - Н.К.А. (заличена) и К.Т.К. (заличен) - парцел III-152, кв.45 с Н.А.133/ 1975г. за 1300кв.м. - Ст.Ал.Ив. и Др.Ат.М. с НА 87/ 1975г. за 1300кв.м В Община Аксаково не се съхраняват данни относно прилагане на регулационния план и данни за уреждане на наплащания по придаваеми площи по регулация. От последващият КП от 1977г. е видно, че регулацията е приложена за частта от ПИ 152, кв.45, в която е включен парцел IV-152, кв.45. Регулационният план на с. Долище, одобрен с Указ №78/02.03.1931 г. за Улична регулация и Заповед №541/03.03.1931 г. за Дворищна регулация, е изменен със Заповед №109/08.10.1966 г. на Председател на ОбНС-Варна. С изменението се изключват изцяло от строителните граници на населеното място квартали с номера: 1, 3, 4, 8, 10, 11, 32, 37, 38, 41 и 44. Частично се изключват квартали с номера: 5, 12, 42 и 45. Изменението е нанесено на скица №698 от 17.08.1965 г., на която със червени и сини щрихи е указано изменението. Изменението, нанесено на скицата, е нанесено и на регулационния план от 1931 г. За територията, в която попада процесният поземлен имот с пл. номер 375, кв.45, се изключват от строителните граници следните парцели с номера: III-152, VI-154, 1- общ. и II-общ. Регулацията от 1931г. не е приложена за частта от ПИ 375, която с изменението на РП на селото със Заповед №109/1966 г. остава извън строителните граници на населеното място и е със статут на земеделска земя. От извършените справки в Община Аксаково, Общинска служба земеделие - Аксаково се установи, че не се съхраняват данни за включването на територията на ПИ 152, която е извън строителните граници на селото и е със статут на земеделска земя, в ТКЗС, ДЗС, АПК или други обществени организации. Извършена е и справка в Държавен архив - Варна, от която не се установяват данни за включването на земя със собственик Д.К.И. в землището на с. Долище в ТКЗС, ДЗС, АПК или други организации. На вещото лице е предоставена информация от Общинска служба – Аксаково, че при изработването на Карта на възстановената собственост на землището на с. Долище поземлените имоти на бившите собственици са индивидуализирани не въз основа на стар план, а чрез провеждане на анкета по реда чл. 23б ППЗСПЗЗ. Поземленият имот на ищците не е нанесен в КП и РП от 1931 г. и в последващото му изменение със Заповед № 109/1966 г. От комбинираният цифров модел между кад. план и рег. план от 1931 г., изменението му със Заповед №109/1966 г. и заснетия процесен имот по материализирани граници с огради се установява, че заснетият поземлен имот попада в източната част на ПИ 152, която е извън строителните граници на селото. Заснетият процесен поземлен имот на север граничи с парцел 1-152, кв. 45 и земеделска земя без пл. номер; на изток и югозапад граничи със земеделска земя без пл.номер и на запад граничи с останалата част от ПИ 152 представляваща земеделска земя. КП и РП на с. Долище, одобрен със Заповед №6327/17.11.1977г. на Председател на ОНС-Варна. Заснетият процесен поземлен имот по КП и РП на с. Долище попада извън строителните граници на населеното място в ПИ 375. В разписния лист към кадастралния план за собственик на поземления имот са записани: И.К.И. - Н.А. №16/1979 г. за 2400/3120 кв.м. ид.ч. и Т. Д. Ч. - Н.А. №76/1991г. за 1000/3120 кв.м. ид.ч. От комбинираният цифров модел между КП и РП от 1977 г. на селото и заснетия процесен поземлен имот се установява, че заснетият поземлен имот на север граничи с населеното място, като на изток и югоизток границите му съвпадат с границите на ПИ 375 и граничи с поземлен имот без пл. номер с трайно предназначение - земеделска земя, а на запад граничи с останалата част от територията на ПИ 375. Кадастралната карта на землище на с. Долище е одобрена със Заповед № РД- 18-940/18.12.2017г. на ИД на АГКК и КК на с. Долище, одобрена със Заповед №- 18-146/18.08.2022г. на ИД на АГКК. Заснетият процесен поземлен имот по материализирани граници е с паянтови огради, изградени от бетови колове и оградна мрежа и попада в ПИ 21988.121.728 по КК на земл. на с. Долище с площ 1308 кв. м. Останалите 29 кв. м. попадат в поземлени имоти в населеното място: 24 кв. м. попадат в ПИ 21988.501.138 и 5 кв. м. попадат в ПИ 21988.501.805. ПИ 375 по КП от 1977 г. изцяло попада в ПИ 21988.121.728 по КК. КВС на землището на с. Долище е интегрирана в КК на землището на с. Долище без промени. При изготвяне на контактната зона в ПИ 21988.121.728 не са нанесени процесния поземлен имот по граници материализирани с огради и не са нанесени двуетажната масивна жилищна сграда, масивния гараж, масивната стопанска сграда, масивната тоалетна. В обясненията си вещото лице излага, че действащия към момента регулационен план е този от 1977 г., но за процесния имот не е влязъл в сила, защото е извън регулация. По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на водени от ищеца свидетели. От показанията на св. Св.Ст.Ал. (без дела и родство със страните) се установява, че през 90- те години съседа му И. продал на Т. и В. част от мястото си в с. Долище, в което живеел със съпругата си М. и което било негова собствено от преди 1979 г. Още тогава то било оградено с мрежеста ограда с бетонни колове от Т., който изградил и къща в него. След смъртта на Т. В. живеела там постоянно. Никой не бил предявявал претенции към имота и никой друг не го бил ползвал. От показанията на св. Д.П. И.ова се установява, че, когато се установява да живее на същата улица, през една къща, през 1992 г., мястото е било на Т. и В.. Преди това собственик на мястото е бил И.. Т. построил в него къща, след което заградили мястото с телена ограда. В. живеела постоянно в имота, а М. я посещавала всяка седмица. От 1992 г. никой не е имал претенции към този имот и друг не го е ползвал. Съдът кредитира показанията на всеки от двамата свидетели относно правнорелевантните факти като достоверни, доколкото са последователни, вътрешнонепротиворечиви, подробни, конкретни, основани на непосредствени впечатления и съответстващи на останалата доказателствена съвкупност. Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи: Предявените отрицателни установителни искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК. Според т. 1 от ТР № 8 от 27. 11. 2012 г., постановено по тълк. д. №8/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Настоящите искове са процесуално допустими. За всеки от ищците е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като в исковата молба са наведени фактически твърдения за наличие на право на собственост върху процесната реална част, придобито на основание придобивна давност при владение от 1991 г., чието съществуване е отречено от ответника, който претендира да е носител на правото на собственост върху спорната част от имота и по този начин оспорва правото на собственост на ищците. Според същата т. 1 от ТР № 8 от 27. 11. 2012 г., постановено по тълк. д. №8/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК, в производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса в тежест на ищците е да установят в условията на пълно и главно доказване твърденията, че от 1991 г. упражняват фактическа власт с намерение за своене на спорната реална част от имота, непрекъснато постоянно, несъмнено, явно и спокойно, с присъединяване на владението на праводателя им Т. Д. Ч.. В тежест на ответника е да докаже, че е носител на собственост върху спорния имот на конкретно придобивно основание. В конкретния случай, от съвкупния анализ на приобщените по делото нотариални актове и удостоверението за наследници се установява, че наследодателят на ищците Т. Д. Ч. е сключил на 20.11.1991 г. договор за покупко-продажба на незастроено дворно място, находящо се в с. Долище, обл. Варна, с пространство от 1000 кв. м. ид. ч. от цялото место с пространство от 3120 кв. м., от което продавачите притежават 2400/3120 кв. м. ид. ч., включени в пл. №375 по плана на с. Долище. Идентичността на придобития имот, описан в нотариалните актове, а именно: имот с пл. № 375 по плана на с. Долище, с процесната реална част от имот с идентификатор 21988.121.728, се установява по безсъмнен начин от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните, а съдът кредитира като обективно и компетентно изгответно. От свидетелските показания и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че ищците са осъществявали фактическа власт върху реална част от имота, в която са ситуирани постройките им. С оглед изложеното съдебният състав намира за доказани фактите, от които произтича правния интерес на ищците. Същевременно Община Аксаково основава правото си на собственост върху процесната реална част със съставен АЧОС №6992/21.07.2021 г. и предходно съставен АЧОС №6357/07.09.2016г. Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗОС актът за общинска собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. Същият е официален свидетелстващ документ и има обвързваща за съда материална и формална доказателствена сила относно изложеното в него. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, т. е. той има само констативно, но не и конститутивно действие. Поради това при спор за собственост оспореният АОС не е годно доказателство за установяване правото на собственост и именно легитимиращият се с него следва да установи основанието, на което е издаден. Когато в акта е посочено като основание само правната норма, послужила като основание за актуването, но не и конкретен придобивен способ, същият няма легитимиращо действие досежно правото на собственост на общината. В случая, в АЧОС №6992/21.07.2021 г. като основание за придобИ.е са посочени чл. 59, ал. 1 ЗОС и Заповед №РД-18-940/18.12.2017 г. на Изп. директор на АГКК. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗС при влизане в сила на кадастрална карта за имотите - общинска собственост, се съставят нови актове за общинска собственост, в които се посочват номерът и датата на предходно съставените актове за общинска собственост. Следователно конкретно придобивно основание този АЧОС не съдържа. В АЧОС №6357/07.09.2016 г. като основание за придобИ.е на имота са посочени чл. 2, ал. 1, т. 7, чл. 56, ал. 1 ЗОС и Решение №22-I/15.12.2005 г. на ОСЗ – Аксаково. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС общинска собственост са имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон. Съгласно чл. 56, ал. 1 ЗОС за общинските имоти се съставят актове за общинска собственост по образци, утвърдени от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието. Никое от тези основания не сочи на осъществяване на конкретно фактическо основание за придобИ.е на собствеността, доколкото тези разпоредби установяват общо способите, посредством които общината може да придобие право на собственост. С Решение №22-I/15.12.2005 г. на ОСЗГ - Аксаково на осн. чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на Община Аксаково в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот – друга селищна територия от 7, 183 дка, местност Варненски път, имот №000728 по картата на землището. Видно от регистър на земеделски земи, гори и земи в ГФ, това решение от 15.12.2005 г. е издадено по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ /чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ/. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1, изр. 1-4 ЗСПЗЗ ОСЗ се произнася с решение за възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. В решението се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи) и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Към решението се прилага скица на имота. Влязлото в сила решение, придружено със скица, освен случаите по чл. 10, ал. 7, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. В конкретния случай по делото не са установени елементите от фактическия състав на земеделската реституция по реда на ЗСПЗЗ по отношение на Община Аксаково. От събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства и от експертното заключение не се установява процесният имот да е бил държавна собственост към минал момент. Напротив. Видно от представените разписни листи, нотариални актове и експертно заключение имот процесният имот съставлява имот № 152 по КП от 1931 г., както и имот 375 по КП от 1977 г., и е записан на физически лица, въз основа на документи за собственост. За да обоснове правото си на собственост, ответникът се позовава и на Заповед №109/08.01.1966 г., с която имотът остава извън строителните граници на населеното място и е със статут на земеделска земя, но тази заповед не поражда право на собственост в полза на ответника. Тя променя не собствеността, а характера на земята. Не са ангажирани доказателства от ответната страна за включването на територията на ПИ 152, която е извън строителните граници на селото и е със статут на земеделска земя, в ТКЗС, ДЗС, АПК или други обществени организации. За имота няма реституционни претенции, не попада в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ или няма данни да е предоставян за ползване. Вследствие на горното, по делото не е установено, че стар имот с пл. №375 е бил обобществен чрез включването му в ТКЗС, ДЗС или друга, образувана въз основа на тях селскостопанска организация, че е бил собственост на държавата и впоследствие след разделянето на частната и общинската собственост имотът е станал собственост на общината, тъй като е нямал друг собственик. Ето защо съдът приема, че ответникът не е доказал годно придобивно основание въз основа на което да е придобил правото на собственост върху спорния имот. Не е доказал имотът към момента на установяване на фактическата власт на ищците през 1991 г. да е бил общински, съответно да е бил приложим мораториумът за придобИ.е на имот общинска собственост на основание придобивна давност. По изложените съображения предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК са основателни и следва да се уважат. Поради съвпадане решаващите изводи на двете съдебни инстанции, решението следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемите следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени разноски за настоящото въззивно производство в размер на 1000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, 36 лв. за държавна такса за заверени преписи и 10 лв. за вписване на исковата молба, както и доказателства за извършването им. Видно от договор за правна защита и съдействие от 25.09.2023 г. сумата от 1000 лв. за адвокатско възнаграждение е заплатена от М. Т. Т.. Не са представени доказателства за заплатено от В. Г. Ч. адвокатско възнаграждение. Поради което разноски за заплатено адвокатско възнаграждение се дължат само на Т.. Останалите разноските следва да се понесат от страните поравно. Т.е. на въззиваемия Т. следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски за настоящото въззивно производство в размер на 1023 лв., а на въззиваемия Ч. – 23 лв. Мотивиран от изложеното, съдът