Решение № 791 от 27.6.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 5019/2025 г.

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН. Подадена е жалба от „Елпак трейдинг“ ЕООД-гр.Варна срещу Наказателно постановление № 01467-91/04.11.2025г. на директора на РИОСВ –Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5000,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.162, ал.1, вр. чл.149, ал.3 от Закона за опазване на околната среда. Санкционираното дружество счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно, поради несъответствие с материалния закон и процесуалните правила. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, се представлява от управителя П. К., както и от адв. И.-А. Н. от САК, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В съдебно заседание и в депозирана писмена молба привежда допълнителни доводи в подкрепа на позицията си, като твърди, че в НП е посочена като нарушена санкционната разпоредба, но не и тази, въвеждаща задължения за нарушителя. В тази връзка счита, че липсва надлежна правна квалификация на вмененото на дружеството нарушение. Съдържащата се в НП норма на чл.149, ал.3 от ЗООС намира за неотносима към приетите от наказващия орган факти, доколкото не се твърди дружеството да е отказало достъп, да е възпрепятствало проверка или да е пречило на контролни органи да упражнят правомощията си. Изтъква, че проверката на дейността на дружеството е извършена по реда на Закона за управление на отпадъците, във връзка с което намира, че претендираното бездействие попада в приложното поле на посочения закон. В тази връзка счита, че е следвало да бъде приложена специалната разпоредба на чл.135 от ЗУО, предвиждаща изрична санкция при непредставяне на документи, информация или отчетност. Намира, че материалният закон е приложен неправилно, във връзка с което претендира незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Отделно от изложеното, оспорва наличието на административно нарушение поради липса на съзнателно неизпълнение на задължения от страна на дружеството. Изразява становище за липса на надлежно описание на нарушението и за неяснота на административнонаказателното обвинение, довело до накърняване правото на защита на санкционираното лице. Позовава се на липсата на нормативно установен срок за представяне на исканите документи, като формира извод, че неспазването на определения от проверяващите такъв не може да се приравни на отказ за оказване на съдействие. Привежда и доводи за маловажност на случая. Прави искане за отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност- за намаляване размера на наложената санкция до законоустановения минимум. Претендира присъждане на разноски. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. В депозирани писмени бележки навежда твърдения за пълно съответствие на наказателното постановление с материалния закон и процесуалните правила. Счита нарушението за установено по несъмнен начин, при събрани безспорни доказателства. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения: Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател извършвало дейност, свързана с пускане на пазара в Р България на опаковани продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци. В изпълнение на задълженията си по чл.14, ал.1 от ЗУО за разделното им събиране и третиране, повторна употреба, рециклиране и оползотворяване, на 27.04.2009г. санкционираното лице сключило Договор за поемане на задължение по управление на отпадъците от опаковки с „Екопак България“ АД-дружество, притежаващо разрешение за развиване на дейност като „организация по оползотворяване“ на отпадъци. На 07.05.2025г. от Министерство на околната среда и водите до директорите на РИОСВ било изпратено писмо относно извършване на проверка на лица, пускащи на пазара опаковани стоки-членуващи в организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки. С писмото на директорите на РИОСВ били дадени указания да извършат проверка на посочени в приложението юридически лица, които имали сключени договори за изпълнение на задълженията по ЗУО и НООО с организации по оползотворяване на отпадъци от опаковки. Били дадени указания за обстоятелствата, които следва да бъдат установени, както и за документите, които следва да се съберат. Сред посочените в приложението към писмото юридически лица било и въззивното дружество. В тази връзка, в изпълнение на дадените от МОСВ указания, на 16.05.2025г. до „Елпак трейдинг“ ЕООД било изпратено писмо, с което се изисквало представянето на определени документи, а именно: 1. Месечни справки-декларации, съгласно Приложение № 15 от Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса (Обн. ДВ, бр. 30/2016 г. с изм. и доп.) за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. 2. Фактури от ВОП (придружени с пакинг листи или друг документ, от който е видна опаковката на продуктите) и/ или митнически декларации за внос за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. 3. Дневници за покупки за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. 4. Договори с организация по оползотворяване на отпадъците от опаковки. 5. Платежни нареждания за платена продуктова такса в ПУДООС и/или фактури и платежни нареждания за платени възнаграждения на организациията по оползотворяване за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. Бил даден срок за представянето им до 27.05.2025г. Писмото било получено от дружеството на 20.05.2025г., но исканите документи не били представени не само в предоставения срок, а и след това. Това обстоятелство било отразено в Констативен протокол №021666/10.06.2025г., изготвен от експерти при РИОСВ-Варна, които установили неизпълнението на указанията от страна на дружеството след проверка в деловодната програма на административния орган. Поради това на 12.06.2025г. била изпратена покана до „Елпак трейдинг“ ЕООД за изпращане на представител на 02.07.2025г. в 10,00ч. за съставяне на АУАН по Закона за опазване на околната среда. Поканата била получена на 16.06.2025г., но на посочените в нея дата и час дружеството не изпратило представител. Вместо това на датата на получаване на поканата дружеството изпратило писмо чрез електронна поща, с което уведомявало проверяващите, че отговорът се е забавил поради липса на счетоводители. Била отправена молба отново да се укаже какви документи следва да бъдат представени. На 20.06.2025г. проверяващите изпратили повторно по електронна поща на дружеството списък на исканите документи, като бил предоставен нов срок за представянето им- до 25.06.2025г. На 02.07.2025г. отново била извършена проверка в деловодната програма на РИОСВ-Варна, при която било установено, че изисканите документи все още не са постъпили. Във връзка с тези констатации на същата дата св.Р. М. А.-главен експерт в дирекция „Контрол на околната среда“ при РИОСВ-Варна, съставила акт за установяване на административно нарушение на „Елпак трейдинг“ ЕООД за това, че дружеството не е оказало съдействие на контролния орган за приключване на проверката, като не е представило изисканите с писмо от 16.05.2025г. документи. Актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството; впоследствие бил предявен и връчен управителя на юридическото лице, който го подписал с общи възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 04.11.2025г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Елпак трейдинг“ ЕООД било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000,00 лв., за нарушение на чл.162, ал.1, вр. чл.149, ал.3 от Закона за опазване на околната среда. Изложената фактическа обстановка, която по начало не е спорна между страните, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на св.Р. М. А., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като по делото не е установено наличие на основания за съмнение в тяхната достоверност. Показанията на св.А. кореспондират и на приобщените писмени доказателства, сред които с най-съществено значение за изясняването на делото са копия от Договор за поемане на задължение по управление на отпадъците от опаковки /л.149 от делото/, писмо от МОСВ, писма изх. №26- 00-4186/16.05.2025г. и изх.№26-00-4186/АЗ/20.06.2025г., известия за доставяне, констативни протоколи и др. Съдържащата се в посочените документи информация съответства изцяло на показанията на свидетеля и подкрепя извода за тяхната достоверност, като позволяват изложената фактическа обстановка да бъде установена по несъмнен начин. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма. При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до неговата отмяна. Действително, съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат част от законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, с произтичаща от нормата на чл.168 от ЗООС компетентност. Актът също е съставен от лице с нужната компетентност, видно от приложеното копие на Заповед № 136/30.07.2024г. на директора на РИОСВ-Варна. Противно на изложеното в писмените бележки, в НП се съдържа и посочване на нормата, която се приема за нарушена, а именно-тази на чл.149, ал.3 от ЗООС, макар и в привръзка със санкционната норма. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какви са фактическите твърдения на наказващия орган и да организира адекватно защитата си. Съдът констатира обаче, че в наказателното постановление не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението. Посочена е датата, на която нарушението е установено, а също и тази, на която е изтекъл срокът за изпълнение на процесното задължение, но не е посочено коя дата наказващият орган е приел за такава на извършване на деянието. Отбелязано е също така, че нарушението е установено в РИОСВ-Варна, но липсват твърдения за мястото на неговото извършване. Датата и мястото на извършване на нарушението са едни от съществените обективни признаци за индивидуализацията му и са от решаващо значение за съставомерността му, както и за надлежното и в пълен обем упражняване правото на защита на наказаното лице. (В този смисъл е Решение № 1015 от 22.07.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 983/2020 г.). В Практиката си ВАдмС трайно приема, че датата на извършване на нарушението е съществен реквизит на акта за установяване на административно нарушение по чл. 42, т. 3 от ЗАНН и на наказателното постановление по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН . Това е така, защото освен значението й за безспорното индивидуализиране на деянието, законът обвързва с нея редица други правни последици. Тази дата най-вече е отправен момент при изчисляване на давностните срокове и без нея не може да бъде извършена преценка за спазване на сроковете за образуване на административнонаказателно производство по чл. 34 от ЗАНН. (В този смисъл са напр. Решение № 1331 от 17.07.2017 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1649/2017 г., Решение №1372/19.07.2017г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №1558/017г. и мн. др.). В решението по КАНД №852/2026г. АдмС-Варна изтъква изрично, че за да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление следва да съдържа законово определен минимален обем информация, посочен в чл. 57 от ЗАНН, в т.ч. дата и място на извършване на нарушението – арг. от чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН. Недопустимо е императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път. Изискването за посочване на дата и място не е самоцел, а е предвидено във връзка с правото на защита на нарушителя, както и с извършване на съдебния контрол за законосъобразност. Посочването на датата на извършване на нарушението има отношение и при определяне на релевантната за даден казус редакция на материалния закон. Като обобщение, съдебната практика последователно приема, че липсата на изрично изписване на датата и мястото на извършване на нарушението се явяват съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на обжалваното наказателно постановление. Принципно би могло да се приеме, че непосочването изрично на датата на извършване на нарушението представлява несъществено нарушение на процесуалните правила, ако същата се извежда без затруднение, с оглед посочения в НП краен срок за изпълнение на съответното задължение и ако в конкретния случай е видно, че процесуалните права на нарушителя не са били накърнени. В разглежданото наказателно постановление обаче са изписани две отделни дати (на установяването на нарушението и крайният срок за представяне на документите), което би могло да доведе до неяснота и да затрудни санкционираното лице при организирането на защитата му. Непосочването на мястото на извършване на нарушението в случая също не може да се счете за несъществен пропуск, тъй като се касае за нарушение, което се изразява в бездействие- обстоятелство, което е от естество да затрудни санкционираното лице правилно да възприеме всички елементи на вмененото му нарушение и конкретно- мястото, на което се твърди, че го е осъществило, а това безспорно накърнява правото му на защита. След като датата и мястото на извършване на нарушението са останали неопределени, а липсата им в конкретния случай е възможно да доведе до неяснота, съдът приема, че наказателното постановление е издадено в нарушение на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и същото подлежи на отмяна на това основание. За изчерпателност, по приложението на материалния закон съдът намира за необходимо да посочи следното: Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на санкционираното лице, че същото не е представило в указания му срок изисканите от контролните органи документи. Възраженията, че писмата са получени от лице, което не е служител на дружеството, не съответстват на приложените писмени доказателства, а и са изоставени в съдебно заседание. От самия текст на изпратеното по електронна поща писмо от дружеството от 16.06.2025г. е видно, че указанията за представянето на документите са достигнали до него своевременно. Следователно същото действително е осъществило вмененото му противоправно бездействие. Следва да се отбележи, че отговорността на юридическите лица е обективна /безвиновна/, поради което практическите затруднения, свързани с липса на счетоводители и др. под., не биха могли да обусловят отпадането на административнонаказателната отговорност на дружеството. Съдът намира обаче за основателни възраженията за неправилно определяне на приложимата към деянието правна норма. Наказващият орган е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.149, ал.3 от Закона за опазване на околната среда, въвеждаща общото правило, че органите на изпълнителната власт и подчинените им администрации, организациите, юридическите и физическите лица са длъжни да оказват съдействие на органите, осъществяващи контрол по изпълнението на техните функции. Доколкото проверката е във връзка със задълженията на дружеството по чл.14, ал.1 от Закона за управление на отпадъците /видно от самото писмо от РИОСВ-Варна от 16.05.2025г./, процесното бездействие следва да попадне в приложното поле на този закон. Основателно в тази връзка процесуалният представител на жалбоподателя се позовава на специалната норма на чл.135, ал.4 от ЗУО, която изключва приложението на общата такава на чл.149, ал.3 от ЗООС и която предвижда нарочна санкция за юридическо лице, което не предостави при поискване на компетентните органи документи относно отчета или информацията за дейността по управление на отпадъците. Нормата е не само санкционна, но съдържа в себе си и дължимото от правните субекти поведение. В случая обаче съдът не би могъл да упражни правомощията си по чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН да измени наказателното постановление и да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, поради констатираното по-горе наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на обжалвното наказателно постановление. С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на жалбоподателя в съдебно заседание съответно искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на дружеството следва да се присъдят направените по делото разноски. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 552,00 евро за процесуално представителство с включен ДДС, видно от приложения договор за правна защита и съдействие. Не е направено възражение за прекомерност на претендираните от дружеството разноски, поради което заплатеното възнаграждение следва да бъде присъдено изцяло. Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът