Решение № 181 от 2.10.2026 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 189/2026 г.

за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. С Присъда № 9 от 16.02.2026г. постановена по НЧХД № 1803/2024г., Районен съд В.Т., е признал подсъдимата М. М. Я., с ЕГН ••••••••••, родена на •••г., в гр. В.Т., с поС.ен и настоящ адрес в гр. В.Т., ул. „••“ № •••, български гражданин, висше образование, разведена, работи, неосъждана, за невинна в това, че на 09.11.2024г., 23.11.2024г. и 24.11.2024г., в гр. В.Т. на ул. „••“ № •• да е осуетила изпълнението на съдебно решение № 574/26.06.2020г. по ГД № 966/2020г. по описа на Районен съд - В.Т. относно упражняването на родителските права и личен режим по отношение на детето Х. К.ов С., като на основание чл. 304 от НПК я оправдал да е извършила престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК. С присъдата, решаващият съд е осъдил К. Г. С., с ЕГН ••••••••••, да заплати на М. М. Я., с ЕГН ••••••••••, сумата от 300 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на защитник. Срещу така постановената присъда, в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба от адв. С. Т., в качеството му на повереник на частния тъжител К. С.. Наведени са оплаквания незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Частният тъжител, чрез адв. Т. твърди, че първоинстанционният съд неправилно е възприел писмените и гласните доказателствени средства, респ. е направил и неправилни изводи за отговорността на подсъдимата. Отправено е искане, към проверяващия съд, за признаване подсъдимата М. М. Я. за виновна и налагане на справедливо наказание. В съдебно заседание, пред въззивния съд, К. Г. С., лично и чрез адв. Т. поддържа жалбата на посочените в нея основания. Представят писмени доказателства в подкрепа на навежданите фактически обстоятелства. Защитникът на подсъдимата М. М. Я., адв.Д.Б. изразява становище за правилност на съдебния акт. Счита, че същият е законосъобразен и не страда от пороците наведени в жалбата. Предлага да бъде потвърден изцяло. Поискани са и направените по делото разноски. При разглеждане на делото пред първостепенния съд са приобщени като доказателства материалите съдържащи се в прокурорски преписки с № 8855/2024г. и с № 8244/2024г. и двете по описа на РП – В. Търново. Същите са водени съобразно разпоредбите на чл. 145 от ЗСВ, като са образувани по жалби на К. С.., в които са изнесени данни за извършени на 09.11.24г., на 23.11.24г. и на 24.11.2024г., от М. Я., престъпления по чл. 182, ал. 2 от НК. Посочената деятелност съвпада с процесната такава, предмет на настоящето наказателно производство. С влезли в сила постановления, издадени от РП -В. Търново и по двете преписки е постановен отказа за образуване на наказателни производства. В производството пред въззивния съд са приобщено като писмено доказателство извлечение от книга на пропусквателния режим, водена при РУ – В.Тръново, от съдържанието на който се установява, отразени посещения на К. С., в сградата на полицейското управление на 09.11.2024г., на 23.09.2024г. и на 24.09.2024г., с отразена причина - подаване на жалба . В хода на въззивното следствие, е приобщено като доказателство Протокол № 26/ИСТЕ – 047 от 02.07.2026г., изготвен от И.Е.С., съдържащ изготвена извън съдебна техническа експертиза, възложена от К. С., с предмет - изследване на предоставени от него фотографски изображения и видео – записи, находящи се на дигитален носител - флаш памет. Великотърновският окръжен съд в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид направените оплаквания във въззивната жалба, становищата на страните и като провери изцяло атакувания съдебен акт при условията на чл. 313 и чл. 314 НПК, приема за установено следното: Подадената въззивна жалба е депозирана в законоустановения срок и от лице имащо право на това, поради което е допустима. Разгледана по същество същата се явява – неоснователна. В хода на извършената служебна проверка от окръжния съд не се констатира наличието на допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, при първоинстанционното гледане на делото, както и при постановяването на присъдата и изготвяне на мотивите към нея, които да водят до отмяната й и връщане на делото. В изготвените мотиви се съдържа изложение на фактите и правните доводи на съда относно подлежащите на доказване такива, свързани с предмета на доказване на делото, както и правните доводи на решаващият съд относно правната квалификация на твърдяното за извършено престъпление, за наличието или липсата на негови съставомерни признаци. Предвид на изложеното, неоснователни се явяват направените от въззивника оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт. Обсъждайки обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт, настоящият състав приема, че първостепенният съд правилно и обосновано е възприел фактическата обстановка. Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал, в хода на съдебното следствие, пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства: Частният тъжител К. Г. С. и подсъдимата М. М. Я. са родители на малолетното дете Х. К.ов С., роден на 21.12.2017г. С влязло в сила, на 26.06.2020г., съдебно решение по гр.д. № 966/2020 г. на ВТРС, родителските права по отношение на детето Х. К.ов С. са предоставени на майката М. Я., а за бащата К. С. е определен режим на лични отношения: всяка първа и трета седмица от месеца, от 10:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя, с пренощуване при бащата, като последният следва да взема и връща детето по местоживеенето му в гр. В. Търново. Съобразно въведеният с решението на съда график, на 09.11.2024г., тъжителят е пристигнал пред адреса на подсъдимата в гр. В.Търново, в 09:40ч. за да вземе детето. При това С. не уведомил подсъдимата за пристигането си и не потърсил контакт с нея, породи което, детето макар и подготвено за срещата от своята майка не било предадено. Намирайки се на адреса, изчакал до 10:12 ч., след което и отново, без да потърси контакт с майката по телефона, се обадил на тел. 112, като при това се явил и подал жалба в РУ- В. Търново. На 23.11.2024г. тъжителят, отново, е бил на адреса на подсъдимата, пред блока, в 09:45 ч. Бащата, отново, не се е обадил на майката за да съобщи, че е на адреса. В 10:05ч. е подал сигнал на тел. 112. Пристигналият полицейски патрул св(. Х.П. и С. Г.) се е свързали с майката по телефона. При това установили контакт с М. Я., като при проведения с нея разговор пред жилището, тя обяснила, че детето е подготвено, но не било изведено на улицата, поради лошото време, като тя очаквала обаждане от С., за да осъществи физическото му предаване. Непосредствено след това детето било предадено на бащата (около 10:40 ч.). На следващия ден (24.11.2024г.), в 18:00 ч., съобразно твърденията на тъжителя, при връщането на детето, подсъдимата не се е появила, веднага, за да вземе детето. За това тъжителят не се е обаждал на майката за да съобщи за пристигането на детето, вместо което С. подал жалба в полицията. Непосредствено след това детето било върнато на майката, около 19:30 ч. Приетите за установени фактически положения от въззивния съд не се различават от фактическите констатации на решаващият съд и са изведени въз основа на анализ на събраните относими и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване. В доказателствената маса послужила за формиране на вътрешното убеждение на решаващия състав са включени и обсъдени относимите писмени и гласни доказателствени средства. В хода на проведеното въззивно следствие не са събрани доказателства, които да доведат до изменение на установената от първостепенния съд фактическа обстановка, която в пълнота и идентичност се възприема и от настоящия състав. В тази връзка предоставените от РУ - В. Търново данни касателни посещенията на въззивника в сградата на полицейското управление на процесните дани, е обстоятелство което е установено по делото и не е спорно между страните. Настоящият състав приема, че приобщеният като доказателство по делото Протокол № 26/ИСТЕ – 047 от 02.07.2026г., изготвен от И.Е.С., съдържащ изготвена извънсъдебна техническа експертиза, възложена от К. С., с предмет - изследване на предоставени от него фотографски изображения и видео – записи, находящи се на дигитален носител - флаш памет не може да бъде ползвано и ценено от въззивния съд като експертиза, в процесуалния смисъл на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). В българския наказателен процес „частна експертиза“ не съществува като самостоятелно доказателствено средство. За да има едно заключение правосубектност на експертиза, то трябва да бъде назначено от орган на досъдебното производство или от съда, което в случая не е сторено. При това по делото не са приобщени като доказателства сочените от тъжителя снимки и видеофайлове, като липсва приобщаване, по предвидения за това, в НПК процесуален ред, като веществено доказателство на електронния носител, на които същите са записани (флаш памет). На следващо място посоченият протокол не съдържа фактически данни, свързани с предмета на доказване по делото, доколкото отразява действия и събития извън съставомерните признаци, от обективна страна, на престъпление по чл.182, ал. 2 от НК, и стоящи, темпорално, извън твърдените от тъжителя дати на осъществяване на престъпните деяния (09.11.24г. 23.11.24г. и 24.11.2024г.) Въз основа на изложените съображения настоящият състав приема, че направеният от решаващият съд извод, за недоказаност на поддържаното частно обвинение, в чиито тежест е възложено докаазването наличието на на всички съставомерни признаци е обоснован и правилен. Същият се основава на прецизна и подробна оценка, както на гласните доказателствени средства, така и на съответствието им с останалия събран доказателствен материал. В своите мотивите си първостепенният съд подробно е описал обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК, както и изпълнителните деяния, свързани с неговото извършване, поради което не необходимо преповтарянето на тази правна трактовка. В случая, правилно е прието, че е предявено обвинение за форма на изпълнителното деяние - подсъдимата е осуетила изпълнението на влязло в сила съдебно решение, относно упражняването на родителските права и режимът на лични отношения. При установените фактически данни, категорично може да се приеме, че подсъдимата М. Я. не е извършила действия обективиращи признаците на тази форма на изпълнителното деяние по чл. 182, ал. 2 от НК. От друга страна действията на подсъдимата, на посочените дати са несъставомерни и за втората форма на изпълнителното деяние - неизпълнение на съдебно решение. Контролиращият съд, изцяло възприема направеният от решаващия съд извод, че на инкриминираните дати не са налице действия или бездействия от страна на подсъдимата, които да осуетяват съдебното решение. Не се установява подсъдимата да е отказвала или възпрепятствала срещата на детето с баща му; да е повлиявала негативно на детето за да не желае то да се срещне с тъжителя, или да го е ангажирала с друго занимание в предвидените за срещите периоди. Напротив, в началния час на срещите детето е било подготвено и се е намирало на адреса, определен в съдебното решение. С тези действия Я. е осъществила изискуемото от нея съдействие, като е осигурила нормалното протичане на личния контакт на бащата. Същият на 09.11.2024г. не е бил осъществен, а на 23 и на 24. 11.2024г. е бил затруднен, поради поведението на тъжителя, който не е оказал необходимото сътрудничество за това, тъй като, съзнателно, не е уведомил другия родител за пристигането на адреса, по местоживеенето на детето, и за готовността си да вземе същото при себе си. По делото са налични данни да установена такава практика по уведомяване, която е обективно и житейски оправдана, с оглед на възможни забавяния за пристигането на адреса от страна на бащата; обективна невъзможност за вземане на детето на конкретния ден, или неблагоприятни метеорологични условия (в случая на 23.11.2024г.). В тази връзка следва да бъде отбелязано, че уведомяването на другия родител (в случая - подсъдимата) не е регламентирано между страните, в това число и в съдържанието на съдебното решение, установяващо тази дейност. С оглед на това, същото, следва и може да бъде осъществено чрез всички, обективно, възможни способи и средства. Това уведомяване не е фиксирано единствено, като обаждане по телефон, с оглед на което наведените, в тази насока, твърдения, от страна на тъжителя и на неговия защитник, се явяват неоснователни. Упражняването на собствените права (в случая на тъжителя) следва да е в рамките на установеното в съдебното решение, но същото не следва да създава, за своя адресат, в случая майката, а и за самото дете, затруднения или неудобства, в частност да се намират пред адреса по местоживеене и да изчакват пристигането на другия родител, макар и в рамките на определения в решението час (10,00ч.). Изпълнението на режима на лични отношения изисква двустранно съдействие и проява на елементарна добросъвестност. Тъй като предаването на дете изисква логистичен контакт между двамата родители, пълното пасивно поведение на бащата (стоене в колата или пред входа без уведомяването на майката и последващото незабавно подаване на жалба в полицията, представлява явна симулация на неизпълнение. Обективира се злоупотреба с права, тъй като бащата не може да черпи такива от собственото си недобросъвестно поведение. В тази връзка, по делото не са наведени твърдения, от страна на тъжителя, за отказ, от страна на майката, за предаване на детето на 09.11.24г. и на 23.11.2024г., а и такова предаване, респективно и в неговото връщане, е било осъществено на 23 и на 24.11.2024г. Обоснован и правилен е направеният от решаващият съд извод и за несъставомерност на твърдяното за извършено престъпление по чл. 182, ал.2 от НК и от субективна страна. Престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК е умишлено. За да бъде виновна майката, тя трябва да съзнава, че бащата е дошъл да вземе детето и съзнателно да откаже да го предаде или да се укрие. Установените по делото факти, според които на 09.11.24г. и на 23.11.24г. детето е било готово и е чакало, доказва нейното добросъвестно намерение да изпълни съдебното решение. Липсата на знание, че бащата е отвън (поради неговото мълчание), изключва умисъла на майката за извършването на това престъпление. Предвид на изложените съображения на въззивната инстанция приема, извода на първоинстанционния съд за несъставомерност на осъщественото от подсъдимата М. Я. деяние по чл. 182, ал. 2 НК от обективна и субективна страна, за обоснован и правилен, поради което не се налага коригиране на присъдата. При цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, поради което присъдата на РС-В. Търново, следва да бъде потвърдена. При този изход на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, К. Г. С. следва да бъде осъден да заплати на М. М. Я., сумата от 681,00 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на защитник в хода на въззивното производство. Водим от горното и на основание чл. 334, т. 4 от НПК Великотърновкият окръжен съд