Решение № 458 от 10.7.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 33/2024 г.

производство е частично основателна, а именно само по отношение частта на обжалваното решение, с което е уважен иска по чл.422 от ГПК за договорна лихва за периода от 19.01.2016год. до 02.02.2016год., а в останалата си част- тя е неоснователна. Въззивната жалба на банката-ищец също се явява частично основателна, доколкото настоящият съдебен състав, противно на възприетото от първоинстанционния съд намира, че искът по чл.422 от ГПК касателно договорната лихва е основателен за сумата в размер на 15 656.43лева, но за периода до 19.01.2016год., а не както е приел първоинстанционния съд-до 02.02.2016год. и в размер на 5 312.86лева. Въззивната жалба на банката-ищец е частично основателна и по отношение вземането на банката-ищец за такси по процесния договор, тъй като настоящият съдебен състав приема че такива се дължат в размер на 1 302.21лева и за периода от 21.05.2014год. до 19.01.2016год., а тяхната дължимост е отречена от първоинстанционния съд. С оглед на това, първоинстанционното решение следва да се отмени, в частта му, с която искът по чл.422 от ГПК е уважен касателно договорна лихва за периода от 19.01.2016год. до 03.02.2016год., като вместо него се постанови ново за отхвърляне на иска касателно договорна лихва за този период. Обжалваното решение следва да се отмени и в частта му, с която е отхвърлен иска по чл.422 от ГПК за договорна лихва в размер на 10 343.57лева за периода от 21.12.2013год. до 19.01.2016год. и да се постанови ново, с което да се признае за установено, че банката-ищец има вземане към ответниците за договорна лихва по процесния договор за кредит и в размер на 10 343.57лева. Първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта му, с която искът по чл.422 от ГПК касателно такси по договора за кредит е отхвърлен за сумата от 1 302.21лева и за периода от21.05.2014год. до 19.01.2016год. като се постанови ново за уважаване на исковата претенция в горепосочения размер и за горепосочения период. В останалата обжалвана част, първоинстанционното решение се явява правилно и следва да се потвърди. С оглед различния краен изход от спора следва да се преразгледа и въпроса и с отговорността на страните за разноски по делото, при отчитане направените в частна жалба вх.№ 260 485/14.09.2023год. оплаквания слещу Определение № 260112/15.08.2023год. на ПОС, постановено в производство по чл.248 от ГПК и съобразявайки се с възприетото в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че съдът, който разглежда предявения по реда на чл.422 от ГПК иск, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. От данните в заповедното производство е видно, че в това производство банката- заявител е направела следните разноски- сумата от 3 264.25 лева, представляваща заплатена държавна такса и сумата от 3 573.83 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. В първоинстанционното производство пред ОС- Перник банката ищец е направила следните разноски- сумата от 3 264.25лева, представляваща заплатена държавна такса в първоинстанционното производство и сумата от 1 100 лева, представляваща заплатено възнаграждение за вещо лице. Във въззивното производство банката е направила разноски в размер на 1 313.29 лева, представляваща заплатена държавна такса за въззивно обжалване. Ответниците в първоинстанционното производство доказват разноски в първоинстанционното производство в размер на 4 800лева, от които 4 000лева -заплатено адвокатско възнаграждение и 800 лева, заплатен хонорар на вещо лице по допусната по тяхно искане съдебно-икономическа експертиза. Във въззивното производство доказват разноски в размер на 3 965.96лева, от които 2000лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, 15 лева –държавна такса по частна жалба и 1 950.96лева –държавна такса за въззивно обжалване. Процесуалният представител на банката-ищец е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвокат пълномощника на противната страна. При така направените от страните разноски и при съобразяване крайния изход от спора, настоящият съдебен състав намира, че в полза на „ Юробанк България“ АД / предвид уважената част от иска – 109 193.64лева / се дължат разноски от ответната страна както следва: 4 574.86лева за заповедното производство, 2 919.80лева за първоинстанционното производство и 878.63лева за въззивното производство. Съответно, в полза на ответниците в първоинстанционното производство и съобразно отхвърлената част от исковата претенция / 54 018.92лева / се дължат разноски от „ Юробанк България“ АД както следва: 1 588.67 лева за първоинстанционното производство и 1 312.62 лева за въззивното производство. С обжалваното в настоящото производство решение, изменено в частта за разноските в производството по чл.248 от ГПК с Определение № 260112/15.08.2023год. ответниците в първоинстанционното производство са осъдени да заплатят на банката- ищец сумата от 4 086.95 лева, представляваща направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 00562/2016год. по описа на ПРС. Такива, с оглед изхода от въззивното обжалване са дължими в размер на 4 574.86 лева, поради което и с оглед подадената въззивна жалба от „ Юробанк България“ АД срещу решението, и в частта му за разноските и с оглед направеното искане за присъждането на направените такива и в заповедното производство при уважаване на частната жалба-изцяло или частично, то в полза на банката-ищец в първоинстанционното производство следва да се присъди и сумата от 487.91 лева, представляваща направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 562/2016год. по описа на ПРС. С обжалваното определение № 260112 първоинстанционния съд е осъдил ответниците да заплатят на банката- ищец разноски за първоинстанционното производство в размер на 677.24 лева по компенсация. Въпреки, че не е посочил размера на всяко една от сумите между които е извършена компенсацията, то от присъдените с първоинстанционното производство в полза на всяка една от страните разноски е видно, че компенсация е извършена между сумата от 2 608.40 лева –присъдена в полза на банката и сумата от 1 931.16 лева-присъдена в полза на ответниците, разликата между които възлиза на сумата от 677.24лева. Използвайки същата методика, но при съобразяване крайния изход от спора, съобразно който в първоинстанционното производство и в полза на банката-ищец се дължат разноски в размер на 2 919.80 лева, а в полза на ответниците- такива в размер на 1 588.67 лева, настоящият съдебен състав изчислява, че на банката- ищец се дължат разноски за първоинстанционното производство и след извършена компенсацяв размер на 1 331.13 лева или следва да й се присъдят допълнително още 653.89 лева. С оглед на гореизложеното, подадената частна жалба срещу Определение № 260112 се явява неоснователна. Предвид изхода от спора, в полза на банката- жалбоподател следва да се присъдят разноски, които възлизат на сумата от 878.63лева, а в полза на ответниците- жалбоподател- такива в размер на 1 312.62лева. Предвид фактическата и правна сложност на делото, отчитайки обстоятелството че и пред въззивната инстанция са събирани и обсъждани нови доказателства, както и че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответниците е под минималния размер, предвиден по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият съдебен състав намира че претендирания от тях за присъдане адвокатски хонорар в размер на 2000лева не е прекомерен, а е справедлив и разумен, поради което се явява и съобразен на приетото в Решение от 25.01.2024год. по дело С-438/22 на СЕС. Така мотивиран, Апелативен съд-София, в настоящия си състав,