Решение № 4955 от 30.7.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 10286/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК. С решение от 28.02.2024г., постановено по гр.д. № 27562/2023г. по описа на СРС, ГО, 53 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от “БАНКА ДСК“ АД срещу Б. С. М. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: непогасени главници в размер на 2 075, 28 лева по договор за кредит от 02.12.2020г. за периода от 05.01.2022г. до 05.01.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.01.2023г., до окончателното изплащане на сумата; възнаградителна лихва за периода от 05.12.2021г. до 08.01.2023г. в размер на 1 393, 88 лева и мораторна лихва за периода от 05.01.2022г. до 08.01.2023г. в размер на 105, 04 лева. Със същото решение са отхвърлени исковете до пълните им предявени размери от общо 6 698, 26 лева. Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца “БАНКА ДСК“ АД, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест относно подлежащите на доказване релевантни факти, като е възложил в тежест на ищеца да докаже основанието за приложение на законовата презумпция по чл. 32, ал. 2 от СК – да установи с каква цел е отпуснат кредита и дали парите са похарчени за семейни или текущи нужди на съпрузите. Поддържа, че, когато през време на брака единият съпруг е поел парично задължение по банков креднт, за да погаси с получените парични средства предходнн парични задължения, за които двамата съпрузи отговарят солидарно, тъй като са били поети за задоволяване на нужди на семейетвото, то новото парично задължение по банковия кредит несъмнено и във всичкн случан, също е поето за общи нужди на двамата съпрузи /за погасяване на техни общи задължения/, т.е. за задоволяване на нужди на семейството, поради което двамата съпрузи отговарят солидарно и за него. Аргументира становище, че обвързаността на другия съпруг възниква по силата на закона при поето от единия съпруг задължение по време на брака, като в тежест на оспорващия съпруг е да проведе успешно обратно доказване на законовата презумпция, като установи при пълно и главно доказване, че удовлетворената с кредита нужда не е семейна. Излага, че в хода на първоинстанционното производство била изяснена целта на сключения между страните договор за кредит, а именно - покриване на възникнали текущи разходи и задължения с продължителен характер на кредитополучателя и неговото семейство, които не биха могли да бъдат обединени под друга категория, като например: разходи за битови нужди на семейството, вноски по кредити, поети именно за задоволяване на разходи на семейството или окончателно погасяване на такива кредити и т.н Сочи, че от приетото по делото допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че след постъпване на сумата по процесния договор за кредит по разплащателната сметка с титуляр П.М. били извършени редица банкови операции, с които е разходвана отпуснатата от „Банка ДСК" АД сума в размер на 45 000 лева, а именно – за погасяване на задължения по два предходни банкови кредити, отпуснатите по които заемни средства били изразходени за семейни нужди. Установени били и редица финансови операции, които са направени в периода от 02.12.2020г. до 27.12.2020г. от кредитополучателя към търговски дружества, които предоставят телекомуникационни услуги /„Теленор“, Булстатком/, извършвани са плащания за битови сметки и хранителни продукти. Въпреки това, първоинстанционният съд неправилно е приел, че предявените искове са частично основателни, включително неправилен е изводът, че погасеното задължение по договор за кредит Експресо-смарт карта от 22.11.2017г., със страни „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и П.Н.М. е лично, тъй като ищецът не е представил доказателства за противното. Оспорва се и изводът, че представеният брачен договор, сключен през 2021г. поради влошените отношения на съпрузите, е индиция, че поетото задължение по договор за кредит Експресо-смарт карта от 22.11.2017г. е било за задоволяване на лични нужди на кредитополучателя П.М.. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго, с което предявените искове да са уважат в пълните им размери. Въззиваемата страна Б. С. М. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение в обжалваните му части за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално- правни норми. Конкретно се сочи, че по делото не е установено, че предходните парични задължения са били ползвани за обши нужди. Посочените цели на кредитите са за лични и семейни нужди и не е задължително същите да се приемат единствено за семейни нужди. Освен това, следвало да се има предвид и сключеният между съпрузите брачен договор, които урежда имуществените отношения между тях. Аргументира становище, че обвързаността на съпруга не възниква по силата на закона, а следва неучаствалият в кредитното правоотношение съпруг да е запознат с условията по договора и да е дал съгласие за теглене на кредита. В случая, обаче, такова уведомяване и съгласие не било дадено. Поддържа становище, че солидарността на длъжника е уредена в облигационното право и по смисъла на ЗЗД, за да възникнат права и задължения за едно лице като съдлъжник /солидарен длъжник/, то съшото следва ла приеме условията на конкретната сделка. Счита за недопустимо по силата на закона да възникне солидарна отговорност без солидарният длъжник да е запознат с условията, при които приема да бъде сьдлъжник, а съпрузите по презумпция да се приемат като солидарно обвързани. Навежда доводи, че подписаният между съпрузите брачен договор и приетите уговорки и декларации в същия, ведно с изслушания свидетел в първоинстанционното производство, установяват, че ответницата е имала тежка брачна връзка, а спрямо нея е упражнявано домашно насилие. При тази ситуация, не може да се приеме, че двамата съпрузи заедно са участвалн икономически в разходите за домакинството, още повече, че в случая те са приели изрични уговорки помежду си относно теглените кредити. Нуждите на семейството, като защитеност, обич, разбиране, равенство, зачитане и др. са липсвали, което личи и от съдържаиието на сключения брачен договор. Въззиваемата излага, че ищцовото дружество не е доказало за какво е изразходвана сумата по предходните банкови кредити, което е самостоятелно основание за отхвърляне на предявените претенции. Позовава се и на постигнатите уговорки в сключения брачен договор, според които обслужването на кредитите ще бъде извършвано от този съпруг, който е кредитополучател по същите. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му от банката част. По делото е постъпила въззивна и насрещна въззивна жалба /с характер на допълнение към отговора на въззивната жалба/ от ответницата Б. С. М., в която са изложени оплаквания за неправилност на решението в частта, в която са уважени предявените искове. Поддържа, че имуществените отношения между съпрузите са уредени със сключения брачен договор, поради което не са налице предпоставки за ангажиране на нейната солидарна отговорност. Оспорва да има качеството на солидарен длъжник по процесния договор за банков кредит. Твърди, че П.Н. по своя воля е погасил задължение по предходни кредитни правоотношения, както и че отпуснатите заемни средства не са изразходени за семейни нужди. Излага, че отношенията между съпрузите са били влошени, поради което са сключили брачен договор, в който изрично е уговорено. че всеки носи последиците от кредитите, които е теглил. Последното обстоятелство следвало да се цени като признание, че П.Н. е използвал средствата по процесния кредит за собствени нужди. Наведени са подробни съображения, че нормата на чл. 32, ал. 2 от СК е противоконституционна, както и че същата е неприложима, тъй като ответницата не е била запозната с условията по договора за кредит. Сочи, че ищцовото дружество не е доказало за какво е изразходвана сумата по предходните договори и не е установило датата на сключване на тези рефинансирани кредити. Счита, че при отказ от наследство не следва да се прилага чл. 32, ал. 2 от СК, още повече, че П.Н. е починал при висящо дело за развод. Насрещната страна „БАНКА ДСК“ АД оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Поддържа, че представеният брачен договор е непротивопоставим на кредитора, тъй като е сключен след сключването на процесния договор за банков кредит. Счита, че солидарната отговорност на съпрузите произтича от закона – чл. 32, ал. 2 от СК, а не от договора. Оспорва относимостта на твърденията за влошени отношения между съпрузите към предмета на предявения иск. Сочи, че процесният договор за кредит е бил отпуснат за текущи потребности на кредитополучателя. Аргументира становище, че от представените и неоспорени писмени доказателства, както и от заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установява по несъмнен начин, че средствата по отпуснатия кредит са изразходвани за общи нужди на семейството. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваните му от ответницата части. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон. Настоящият съдебен състав счита обжалваното решение за валидно и допустимо. По наведените оплаквания за неправилност на същото приема следното: Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводна експертиза – основно и допълнително, се установява, че ответницата и П.Н.М. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен със смъртта на П.М., настъпила на 29.11.2021г. На 02.12.2020г. между "Банка ДСК" ЕАД и П.М. /кредитополучател/, през време на брака му с ответницата Б. М., е сключен договор за кредит за текущо потребление в размер на 45 000 лева. Сумата е била усвоена на 02.12.2020г., на която дата същата е постъпила по разплащателната сметка на кредитополучателя. Срокът на издължаване е уговорен на 120 месеца, при ГПР от 6, 36 % и променлив лихвен процент на договорната лихва, който при сключване на договора е 5, 85 %. Въз основа на представеното извлечение от разплащателната сметка на П.М., както и от неоспореното заключение на основната и допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 02.12.2020г. от банката-ищец е удържана сума от 250 лева, представляваща такса за разглеждане и одобрение. С част от получената заемна сума по процесния договор за кредит, П.М. е погасил предсрочно задължения по други кредитни правоотношения. На 02.12.2020г. е погасил задължение в размер на 19 461, 07 лева по договор за кредит № 000000128112139. На същата дата е погасил задължение по договор за кредит № 000000128485399 в размер на 15 635, 97 лева. Част от получената заемна сума е била разходвана от кредитолучателя с основание за паричен превод - „захранване К.П.“ за сума в размер на 10 000 лева. Установява се още, че сума в общ размер на 1 084 лева е платена от П.М. за задължения към доставчици на услуги – Булсатком, ЧЕЗ, Теленор, за битови сметки, плащания на ПОС терминал в хранителни вериги и бензиностанции. По делото са представени два броя договори за кредит, сключени от П.М. със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД. Съгласно първия договор с № 0000006128112139 без посочена в него дата на сключване, по отношение на който вещото лице в заключението си заявява, че следва да е от м.12.2017г., тъй като това е датата на първата погасителна вноска, кредитополучател е единствено съпругът на ответницата – П.М.. Последният е получил от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД потребителски кредит в размер на 30 000 лева. Съгласно втория договор с № 0000006128485399 без посочена дата на сключване, по отношение на който вещото лице в заключението си заявява, че следва да е от м.01.2019г., тъй като това е датата на първата погасителна вноска, кредитополучател отново е съпругът на ответницата, но като съдлъжник се е задължила и ответницата. Отпуснат е кредит в размер на 20 000 лева. Не е спорно, че и двата договора за кредит са били сключени по време на брака между П.М. и ответницата. В първоинстанционното производство е приет като доказателство брачен договор от 02.07.2021г., сключен между П.М. и Б. М., вписан в Службата по вписвания на същата дата. От договора се установява, че страните са постигнали съгласие, че обслужването на дългове, лизингови договори, предявени записи на заповед и др. и/или дългове, лично поети от единия от съпрузите, ще се обслужват единствено и само лично от страната, която е длъжник без това по никакъв начин да задължава другата от страните по този договор /чл. 4 от договора/. Установено е още, че на 13.12.2021г. ответницата е вписала по реда на чл. 52, вр. чл. 49, ал. 1 от ЗН отказ от наследството на П.М. Н.. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от действащия СК /идентична с нормата на чл. 25, ал. 2 от СК – отм./ за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. В отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се освободи от отговорност само ако общото задължение е изпълнено изцяло. В закона не е уредена презумпция, че извършените по време на брака разходи са за нуждите на семейството, тъй като само и единствено придобитите по време на брака вещи и вещни права са семейна имуществена общност. Липсва и презумпция за семейна общност върху банковите влогове (СК от 2009г. урежда семейната имуществена общност само върху придобитите вещни права по време на брака, но не и върху банковите влогове), т.е. липсва презумпция, че кредитните средства, получени по разплащателната сметка на единия съпруг са имуществена общност. По въпроса относно приложението на законовата презумпция по чл. 32, ал. 2 СК в имуществените отношения между съпрузите, респ. относно нейното оборване, е формирана константна практика на ВКС, обективирана в решение № 50253/22.12.2022 г. по гр. д. № 393/2022 г. на ВКС, III г. о. и цитираните в него решение № 68/27.07.2020 г. по гр. д. № 2077/2019 г. на ВКС, III г. о., решение № 293/19.11.2013 г. по гр. д. № 3267/2013 г. на ВКС, III г. о. и решение № 428/11.04.2016 г. по гр. д. № 6452/2013 г. на ВКС, IV г. о. В същите се приема, че предвид императивната разпоредба на чл. 32, ал. 2 СК съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството; под "нужди на семейството" се разбират общите потребности на членовете на семейството, които според практиката главно са за снабдяване с храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи /включително за оправданите лични нужди на членовете на семейството/, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени /т.е., че получената сума и към момента е в патримониума на кредитополучателя/ или че удовлетворената нужда не е семейна; ако той не направи това, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди. Това правило е важимо и в хипотеза на предявен иск от кредитора срещу съпруга, който не е страна по договора за кредит, когато претенцията е обоснова със законовата пасивна солидарност между съпрузите, установена в нормата на чл. 32, ал. 2 от СК. Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нужди на семейството. В този смисъл са неоснователни релевираните от ответницата възражения, че не е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като не е страна по процесния договор за кредит. В съдебната практика се приема още, че щом вещите, удовлетворяващи нужди на семейството, са по начало общи, независимо от това на чие име са придобити, то и задълженията, изпълняващи същата функция, следва да бъдат солидарни, независимо дали са поети от единия от съпрузите. Съгласно решение № 24/23.04.2013 г. по гр. д. № 308/2012 г. на ВКС, IV г. о., когато през време на брака единият съпруг е поел парично задължение по банков кредит, за да погаси с получените парични средства предходни парични задължения, за които двамата съпрузи отговарят солидарно, тъй като са били поети за задоволяване на нужди на семейството, новото парично задължение по банковия кредит несъмнено и във всички случаи също е поето за общи нужди на двамата съпрузи /за погасяване на техни общи задължения/, т.е. за задоволяване на нужди на семейството, поради което двамата съпрузи отговорят солидарно и за него. В този смисъл е решение № 43/04.06.2021 г. по гр. д. № 1632/2020 г. на ВКС, II г. о., според което, когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност на другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване на нужди на семейството. В разглежданата хипотеза се установи, че по време на брака между П.М. и ответницата, съпругът е усвоил два банкови кредита, по единия от които Б. М. е имала качеството солидарен длъжник по чл. 101 от ЗЗД /встъпване в дълг/. Ищецът е уточнил в първото по делото съдебно заседание твърдението си, поставено в основанието на предявения иск. Изрично е заявил, че обосновава ккачеството си на кредитор с обстоятелството, че с отпуснатия процесен кредит са били погасени задълженията по предходни кредитни правоотношения – последните сключени по време на брака между ответницата и П.М. и попадащи според твърденията на банката в задължения, поети за задоволяване на семейни нужди. Ответницата не е релевирала възражения срещу направените уточнения във връзка с предходните заемни отношения и конкретно не е оспорила твърдението, че същите са били поети за задоволяване на семейни нужди. Такова оспорване е заявено за първи път във възззивната жалба и като преклудирано не следва да се разглежда. За пълнота на изложението, обаче, следва да се посочи, че същото е неоснователно по следните съображения: Както бе посочено, по силата на презумпцията по чл. 32, ал. 2 СК, когато паричното задължение е поето от единия съпруг, взетата в заем сума се счита, че е предназначена за задоволяване на нуждите на семейството, съответно за другия съпруг възниква солидарна отговорност по силата на закона, като в тежест на последния е да докаже, че разходваната сума няма семеен характер, т.е. че получената сума е облагодетелствала единствено патримониума на съпруга-кредитополучател. В случая, въпреки изрично разпределената във въззивното производство доказателствена тежест и указанията на въззивния съд, че ответницата не сочи доказателства за оборването на презумпцията по чл. 32, ал. 2 от СК, Б. М. не е ангажирала доказателства за установява на релевираните от нея възражения. В приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът следва да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан. Отнесено към разглежданата хипотеза това означава, че съдът приема, че усвоените от П.М. заемни суми по сключените през 2017г. и през 2019г. договори за потребителски кредити са разходвани /използвани/ за задоволяване нужди на семейството, независимо, че задълженията за връщане на отпуснатите кредити са били поети само от единия от съпрузите, т.е. презумпцията по чл. 32, ал. 2 от СК не е оборена от ответницата. Въззиваемата не е ангажирала доказателства, от които да се установява, че получените средства – както по процесния кредит от 2020г., така и по предходните кредитни правоотношения, са облагодетелствали само имотното състояние на нейния съпруг, респективно такива, че получените от кредита средства са използвани за удовлетворяване на цели извън нуждите на семейството. Напротив, от приетото заключение по неоснорената съдебно- счетоводна експертиза е видно, че по-голяма част от отпуснатия кредит по договора от 2020г. е разходван за пълно погасяване на задължения по кредитните правоотношения от 2017г. и от 2020г., сключени по време на брака на ответницата и кредитополучателя П.М. и поети за задоволяване на нужди на семейството. Предвид изложеното, поради необорване на презумпцията, че средствата от процесния кредит са използвани за нужди на семейството, настоящият състав намира, че за връщането им солидарно отговорна по реда на 32, ал. 2 от СК е именно ответницата. Друг извод не следва от представения по делото брачен договор. По отношение на банката-кредитор избраният с брачния договор режим на разделност, не произвежда действие на основание чл. 40, ал. 2 СК, тъй като правата на банката по договора за кредит са придобити преди сключването на брачния договор. Неоснователни са доводите на въззивника-ответник, че влошените отношения между съпрузите обосновават извод, че отпуснатата с процесния кредит сума е била използвана от П.М. за лични нужди. При липса на твърдения и на доказателства, че задълженията са били поети по време на фактическа раздяла между съпрузите /изключваща общност на придобитите по това време права и на поетите задължения от един от съпрузите/, соченото обстоятелство само по себе си не е достатъчно за оборване на презумпцията по чл. 32, ал. 2 от СК. Вписаният от ответницата отказ от наследството, останало от П.М., е ирелевантен. Ищцовото дружество не претендира ангажиране на имуществената отговорност на Б. М. въз основа на настъпило законово наследствено правоприемство, а обосновава пасивната й материална легитимация с възникналата по силата на закона пасивна солидарност по чл. 32, ал. 2 от СК. По тези съображения се налага извод, че първоинстанционното решение следва да се отмени в частите, в които са отхвърлени предявените искове и да се постанови друго, с което претенциите да бъдат уважени в пълните им размери. Претендира се вземане за главница за падежиралите неплатени погасителни вноски към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което релевираните възражения по отношение на предсрочната изискуемост на кредита са неотносими. Договорната лихва е определена при лихвен процент, който е в по-нисък размер от първоначално уговорения в договора. Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза възнаградителната лихва е била определена при лихвен процент от 5, 83 % за периода от 15.01.2021г. до 14.07.2021г.; 5, 81 % за периода от 15.07.2021г. до 14.01.2022г.; 5, 78 % за периода от 15.01.2022г. до 14.04.2022г. и 5, 77 % за периода от 15.97.2022г. до 14.01.2023г./. Претендираното обезщетение за забава е определено в размер на законната мораторна лихва от 10 % в съответствие с правилото по чл. 33, ал. 2 от ЗПК. Решението в останалата част, в която са уважени предявените искове, следва да бъде потвърдено. По отношение на разноските: С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на въззивника-ищец следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер на 210, 48 лева, от които 110, 48 лева за държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. В полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски в първоинстанционното исково и в заповедното производство в размер съответно на сумата от 632 лева и на сумата от 131, 97 лева. Първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответницата съдебни разноски в размер на 81, 95 лева след извършена съдебна компенсация. С оглед цената на всеки един от обективно кумулативно предявените искове и предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. Така мотивиран, Софийски градски съд