Решение № 62 от 9.2.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 43/2026 г.

Производството е по реда н чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, вр. гл. 21 ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 153007/17.12.2025 г. на „КРАМЕКС“АД, ЕИК 831635543, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Илиянци“, № 12 срещу Решение № 1654/24.11.2025 г., по т.д. № 1991/2025 г. на СГС, ТО, VI-23 с., с което е оставена без уважение жалбата му срещу Отказ № 20240514183444/25.09.2025 г. на Длъжностното лице по регистрацията при АВп, по Заявление Г2 вх. № 20240514183444/14.05.2024 г., за обявяване по партидата на дружеството на ГФО за 2022 г. В жалбата се сочи, че мотивите на съда в атакуваното решение не почиват на разпоредбите на ТЗ. След като в правомощията на ОСА е да одобри финансовия отчет и доклада на одитора, то на по-силното основание събранието можело да овласти и лице, което да ги подаде в ТР, предвид липсата на вписан СД и представляващ дружеството, последните по причина независещи от акционерите обстоятелства. Акцентира, че след като ОСА е органът, който избира и освобождава членовете на СД, няма пречка да овласти пълномощник за представителство пред ТР. Споделянето на мотивите на съда би довело до налагане на санкции на дружеството за неподаване на отчета за 2022 г. Още навежда, че на проведени ОСА на 25.11.2022 г., 05.12.2022 г. и 29.02.2024 г. били взети решения за избор на членове на СД, който от своя страна избрал Ж. Д. Г. за изп. директор. Така взетите решения били заявявани за вписване в ТР, но вписването било спряно по реда на чл. 536 ГПК по повод подадени от акционера „А. и сие“ ООД искови молби за отмяна решенията на общите събрания. Посочените обстоятелства наложили и събрание на акционерите проведено на 07.05.2024 г., на което било взето решение за овластяване на лице за обявяване на отчета и доклада в ТР. По същество моли за отмяна на атакуваното решение. В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, въззиваемият АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА депозира отговор вх. № 6866/20.01.2026 г., в който излага доводи за правилност на атакуваното решение и неоснователност на оплакванията в жалбата. Извежда, че заявлението за обявяване на ГФО е подадено от лице без представителна власт, тъй като липсва основание за признаване на ОСА на компетентност ad hoc да представлява дружеството, съответно да овластява адвокат, който да подаде заявлението пред АВ. По същество моли за оставяне без уважение на жалбата. По допустимостта: Сезиращата жалба, е депозирана в границите на преклузивния срок по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, предвид наличните данни за съобщаване на атакуваното решение на 10.12.2025 г., от легитимирана страна - заявителя, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съставът на САС като съобрази изложените от жалбоподателя оплаквания и материалите по първоинстанционното дело, както и обстоятелствата отразени по партидата на „Крамекс“ АД в ТР при АВ, намира за установено следното от фактическа и правна страна: При извършена служебна справка по партидата на „Крамекс“ АД в ТР се установява, че със Заявление Г2 вх. № 20240514183444 е поискано обявяване на ГФО за 2022 г. Заявлението е подадено от адв. С. Г.. Представен е и протокол от проведено общо събрание на акционерите на 07.05.2024 г. От протокола се установява, че са взети решения за приемане на ГФО за 2022 г. и, че е овластен адв. С. Г. да подаде заявление за обявяване на отчета и одиторски доклад като взетото решение има силата на пълномощно за извършване на действията. От вписванията по партидата на дружеството се установява още, че на 31.05.2023 г. е заличен вписания представляващ - Е. С. У. и вписване на нов представляващ дружеството не е налице. На 24.05.2023 г. пък е бил заличен и вписания прокурист – М. А.. По заявлението за обявяване на ГФО за 2022 г. е постановен Отказ № 20240514183444/25.09.2025 г. ДЛР е обосновано произнасянето си с мотива, че липсват вписани законен представител и прокурист на дружеството, т.е. липсва лице, което валидно да упълномощи заявителя адв. Г. за подаване на искане за обявяване на ГФО за 2022 г. Още е посочено, че липсата на вписан законен представител или прокурист препятства и възможността за валидно деклариране на обстоятелствата по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. При тези данни съставът на СГС постановил атакуваното Решение 1654/24.11.2025 г., с което жалбата срещу отказа била оставена без уважение. Произнасянето е обосновано с мотиви, че съгл. чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ едно от лицата, легитимирани да заявят обстоятелства за вписване и актове за обявяване е адвокат с изрично пълномощно, който е надлежно упълномощен да представлява търговеца в регистърното производство. Представителната власт обаче следва да е учредена от вписания в ТР представител на дружеството, с които вписвания ДРЛ следва да се съобрази при извършване на дължимата проверка. Съдът е посочил още, че наличните по партидата на „Крамекс“ АД вписвания и заличавания, не водят до извод, че на ОСА следва да бъде призната ad hoc компетентност да представлява дружеството, съотв. да овластява адвокат. Съдът още е посочил, че такава компетентност не може да се извлече и от посочените от жалбоподателя причини за състоянието на дружествените работи, довели до липса попълване състава на СД и на надлежно вписан представляващ дружеството. Произнасянето се преценява като правилно, а сезиращата жалба като неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТР, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ (при първоначално вписване или промяна на фирмата); дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; платена ли е дължимата държавна такса. Проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистърното производството е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за вписване обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона. Характерът на тази проверка следва от охранителния характер на регистърното производство. Формалната проверка, която извършва длъжностното лице е свързана с преценка за външна редовност на представените документи и се извършва чрез съпоставка на заявените от заявителя обстоятелства с приложените към заявлението документи, за чието наличие длъжностното лице следи служебно съгласно чл. 22, ал. 5 ЗТР, с изискванията по Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. Безспорно е, че съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ вписване, заличаване и обявяване могат да се заявяват от адвокат с изрично пълномощно за представителство пред агенцията. Това пълномощно обаче следва да изхожда от надлежно лице, т.е. такова което и самостоятелно би могло да бъде заявител пред АВ. В случая се твърди надлежно учредената представителна власт в полза на адв. Г. да произтича от взето решение на ОСА, проведено на 07.05.2024 г. Представеното доказателство обаче не може да обоснове извод, че адв. Г. попада сред кръга от лицата по чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, в т.ч. и т. 4. Органите на акционерното дружество не са правосубектни, поради което между тях няма правоотношения. По същата причина не възникват правоотношения и между дружеството и органите му. Въпросите, по които е компетентно общото събрание на акционерите са посочени в чл. 221 ТЗ. Вярно е, че изброяването не е изчерпателно, а ОСА е компетентно да се произнася и по други въпроси, предоставени му по силата на закона и устава – чл. 221, т. 11 ТЗ. Това обаче не би могло да обоснове извод, че ОСА като колективен, волеобразуващ орган може да осъществява представителни функции пред трети лица, доколкото единственият представителен орган на дружеството, съобр. чл. 235, ал. 1 ТЗ е съветът на директорите, съотв. управителния съвет. След като ОСА не може да осъществява представителни функции пред трети лица, то не би могло валидно да делегира функции, каквито не притежава на други лица, в т.ч. и адвокати. (доводите извлечени от „Акционерно дружество“, А. К., изд. Сиби 2019 г., стр. 203-207). Следва да се посочи и, че изложените в жалбата причини за констатираната непълнота във вписванията по партидата на дружеството – наличието на висящи искови производства, инициирани от акционера „А. и Сие“ ЕООД и спрени вписвания на обстоятелства в ТР, са ирелевантни към преценката по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, съответно не биха могли да обосноват твърдяната компетентност на ОСА. Съставът на въззивния съд споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, поради което за пълнота на изложението и на осн. чл. 272 ГПК препраща към тях. По изложените съображения като правилно и законосъобразно, първоинстанционното решение ще следва да се потвърди. За първоинстанционното и за въззивното производство не са били събрани дължимите държавни такси, определими по правилото на чл. 18, ал. 1 и чл. 29 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, вр. чл. 16б, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от АВ. Същата възлиза на сумата 2.56 евро – за първа инстанция и 1.28 евро за въззивна или общо е дължи сумата 3.84 евро. Вярно е, че разпоредбата на чл. 12, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ, предвижда, че държавна такса за обявяване на актове по чл. 6, ал. 3 не се дължи, но настоящият състав намира, че разпоредбата не се прилага за съдебното производство при обжалване на постановени откази на ДЛР, доколкото подобно изменение в ЗДТ не е налице. С оглед на изложеното и на осн. чл. 77 ГПК жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати по сметка на САС, в полза на бюджета на съдебната власт посочената по-горе сума. Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд,