Решение № 348 от 21.4.2026 г. на Районен съд - Хасково по дело № 2101/2025 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 240, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, от "Вива Кредит" АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. •••••, район Л., бул."••••••••• № ••, ет.*, офис •••, съдебен адрес: гр. София, п.к. ••••, район „Л.", бул. „••••••••••••••" № ••, ет.*, офис ••, против Т. В. Х., ЕГН ••••••••••, с адрес: област Хасково, община Хасково, гр. Хасково, ул. „•••••••"№*, ет. *, ап. * Ищецът твърди, че на 20.12.2021г. ответникът Т. В. Х. е сключила с ищцовото дружество (в качеството му на заемодател) Договор за кредит „Violeta" („Договора") под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главница до размера на одобрения кредитен лимит, който в настоящия случай бил 3000 лева, като кредитът бил усвоен в пълен размер. С подписване на договора ответникът се задължил да заплаща текущото си задължение до 30 дни от усвояване на главницата, като при еднократно усвояване на кредитния лимит с подписване на договора за кредит 30 дни текат от датата на усвояване на целия кредитен лимит, а при усвояване на части 30 дни текат от датата на първото частично усвояване. Преди сключването на договора на ответника е бил представен Стандартен европейски формуляр (СЕФ), описващ всички условия по договора съгласно изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК), като Кредитополучателят е заявил и декларирал, че е избрал доброволно преди подписване на договора да се ползва от допълнителен пакет от услуги „ VIP обслужване" и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие", за което му е предоставена и Тарифа. Поддържа се в исковата молба, че към момента на депозиране на исковата молба - 22.08.2025г., задълженията на кредитополучателя за заплащане на текущите задължения по кредита били просрочени, а срокът на договора изтекъл. Сочи, че срокът на договора бил определен в чл. 4 ал. 1 т. 1 от него, а именно – 1 /една/ година и съгласно чл. 4 ал. 2 влизал в сила от датата на неговото подписване, което означавало, че срокът на процесният договор е изтекъл на дата 20.12.2022 г. Наличието на неизплатени падежирали и изискуеми суми, както и изтичане на срока на договора обуславяли правният интерес на ищеца да предяви осъдителни искове в настоящото производство за заплащане на дължимите суми по договора. Сочи се, че кредитния лимит от 6000 лв. е усвоен, както следва: 20.12.2021г. – 1500 лв., на 05.01.2022г. – 1500 лв., на 29.03.2022г. – 700 лв., на 27.04.2022г. – 200 лв., на 17.04.2022г. – 300 лв., на 11.05.2022г. – 800 лв., на 25.05.2022г. – 1000 лв. Сочи, че по кредита са звършени следните плащания: 16.03.2022 - платени 3510.59 лв., 17.03.2022 - платени 6.93 лв.,10.05.2022 - платени 56.00 лв., 31.05.2022 - платени 114.21 лв.,01.06.2022 - платени 0.03 лв.,05.07.2022 - платеени 191.45 лв., 09.09.2022 - платени 477.75 лв.,29.09.2022 - платени 127.44 лв., 12.01.2023 - платени 100.00лв., или общо платените по договора суми възлизат на 4584,40 лева. Със същите са платени главница - 2578,08 лева, директен дебит (чл.15 от Договора) - 602,78 лв.; законна лихва (обезщетение за забава в размер на законната лихва) - 15,99 лв.; лихва - 375,52 лв.; неустойка за липса на удостоверения - 150,73 лв.; такса Забава (чл.20,ал.4 от Договора) - 73,50 лв.; такса ангажимент за фиксирана лихва (чл.4, ал.1,т.2.2. и т.2.3. от Договора) - 637,07 лв.; удостоверение за липса на задължения (чл.15,ал.2-3 от Договора)- 150,73лв.. Сочи, че задълженията по кредита за периода 20.01.2022 г. - 20.12.2022г., ведно с усвоения кредитен лимит били както следва: оставаща неплатена главница - 3421,92 лв. По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 3421,92 лв., представляваща неплатена главница по Договор за паричен заем „Виолета" от 13.12.2021 г., сключен между ,,Вива Кредит" ООД и ответника, сумата 1217,47 лева - обезщетение за забава (мораторна лихва) върху оставащата главница от 3421,92 лева, считано от крайния срок на договор - 20.12.2022г. до 22.08.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба - 22.08.2025г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски. В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на искова молба от ответника, не се явява в съдебно заседание и не взема становище. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: По делото няма спор, че ищецът „ВИВА КРЕДИТ" АД е универсален правоприемник чрез промяна на правната форма на дружеството „ВИВА КРЕДИТ" ООД. Няма спор също така, че страните по делото са обвързани с облигационно отношение, възникнало по силата на Договор за кредит „Violeta", сключен на 20.01.2021г. между „ВИВА КРЕДИТ" ООД, като кредитодател и П.К.Я., като кредитополучател. Видът на предоставения заем е потребителски кредит под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главница до размера на одобрения кредитен лимит. Съгласно чл.2 ал.1 от посочения договор, по силата на същия, Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в максимален размер на 3000 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява еднократно или многократно на части, а Кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на настоящия Договор. Кредитополучателят може по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния размер на кредитния лимит, като за всяко усвояване отправя искане до Кредитора. През целия срок на валидност на този договор, Кредитополучателят се задължава да заплаща текущото си задължение до 30 /тридесет/ дни от усвояване на главница като при еднократно усвояване с подписване на настоящия договор - 30 дни текат от датата на усвояване на целия кредитен лимит, при усвояване на части 30-дни текат от датата на първото частично усвояване на главница от кредитния лимит, при поредно усвояване, в случай че клиентът няма други усвоени и непогасени главници, 30-те дни текат от датата на поредното усвояване. В чл.4 от договора са посочени условията, при които кредитодателят предоставя кредита, а именно: 1. Срок на кредита: 1 година; 2. Фиксиран ГЛП по заема 15 % ; 2.1. Върху усвоения размер на кредита Кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0,042 %. Лихвата се начислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за изчислението й се приема, че календарният месец е с продължителност от 30 дни; 2.2. Кредитодателят се задължава да не променя лихвения процент по договора и договорът да бъде сключен при фиксиран лихвен процент, за което кредитополучателя заплаща „такса ангажимент", която е в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, като същата се начислява ежедневно и се дължи в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главница/главници. Общата сума, дължима от Кредитополучателя е сборът от следните суми: 1. Усвоената и непогасена главница; 2. Договорна лихва върху усвоената и непогасена главница; 3. Такса ангажимент за фиксиран лихвен процент /чл.4 т.4 от договора/. Уговорен е в чл.4 т.5 от договора Годишен процент на разходите /ГПР/ на заема: 49,32 %, като е посочено, че е изчислен при вземане предвид следните допускания: 5.1. Кредитополучателят ще изпълнява своите задължения в съответствие с условията и сроковете по настоящия Договор; 5.2. Пълният размер на кредита е усвоен от Кредитополучателя незабавно 5.3 Лихвата и другите разходи се начисляват в съответствие с тези усвоявания и погасявания на главницата и съгласно клаузите, предвидени в договора за кредит. Съгласно чл.1, ал.2-4 от процесния договор, Кредитополучателят заявява, че преди подписване на настоящия договор е избрал доброволно да се ползва от допълнителен пакет услуги по вид и цена, подробно описани в Приложение /Тарифа за допълнителен ПАКЕТ УСЛУГИ - „VIP ОБСЛУЖВАНЕ" ПО ПРОДУКТ „Violeta" и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие/, като Препоръчителна цена на избрания пакет допълнителни услуги е в размер до 60 % от кредитния лимит /т.е. при кредитен лимит 3000 лв. цената на допълнителния пакет е до 1800 лв./. Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя възможност сам да избере какъв размер от цената на пакета /т.нар. - „такса удовлетвореност"/ да заплати към дружеството с оглед степента на удовлетвореност от предоставената от Кредитодателя финансова услуга и допълнително и доброволно избрания пакет към нея. Кредитополучателят може да избере размерът на таксата удовлетвореност при всяко плащане да е от 0 до 5 % от размера на кредитния лимит. Незаплащането суми по предходното изречение не води до натрупване, изискуемост и обезщетение за забава. В чл.8 ал.2 от същия договор е уговорено, че с подписването му, Кредитополучателят се задължава да върне на Кредитодателя усвоения кредит, ведно с начислената договорна лихва, законна лихва за забава, такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, неустойка за неизпълнение на договорни задължения по настоящия договор и разходи за събиране по чл.20, ал.4 от настоящия Договор, в случай че такива са начислени. Съгласно чл.15 ал.1 от договора, Кредитополучателят е задължен в срок до 5 дни от подписване на договора да предостави съгласие за директен дебит по банковата си сметка за целия срок на договора. При непредставяне на такова съгласие се начислява в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главница съгласно условията на чл. 3 от настоящия договор, неустойка за непредставяне на съгласие за директен дебит в размер на 2 % от усвоената, но непогасена главница, като начислената неустойка се дължи ведно с текущото месечно задължение в края на този тридесетдневен период. Дори и при предоставено съгласие за директен дебит, независимо дали е спазен срока по ал. 1, но при липса на потвърждение за наличие на разполагаеми средства в банковата сметка - до 2 дни преди изтичане на всеки тридесетдневен период на заплащане на текущото задължение неустойката по ал.1 също се начислява и начислената неустойка се прибавя към текущото задължение и се дължи в края на този тридесетдневен период. Освен това в чл.15 ал.4 от договора Кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен, че в срок до 5 дни от подписване на настоящия договор за паричен заем, както и 2 дни преди изтичане на всеки следващ тридесет дневен период на заплащане на текущото задължение, се задължава да предоставя Удостоверение за липса на задължения по чл. 87 ДОПК, от което е видно че няма задължения, както и Удостоверение за настоящ адрес. При непредставяне на което и да е от двете удостоверения, или ако от Удостоверението по чл. 87 ДОПК е видно наличието на задължения към държавни и общински органи, се начислява неустойка в размер по 0,5 % от общия размер на усвоената/усвоените и непогасена/непогасени главница/главници за всяко от непредоставените удостоверения, като начислената неустойка е част от текущото задължение и се дължи в края на всеки тридесетдневен период. Предоставянето на Удостоверение за липса на задължения по чл. 87 ДОПК, както и на Удостоверение за настоящ адрес се дължи не еднократно при действие на договора - напр. при сключване на договора или евентуално при промяна на обстоятелствата /напр. смяна на настоящия адрес/. Съгласно чл. 15 ал.5 от договора, предоставянето на Удостоверение за липса на задължения по чл. 87 ДОПК, както и на Удостоверение за настоящ адрес се дължи еднократно в рамките на всеки тридесет дневен период, в който Потребителят има усвоена сума. В чл.20, ал.4 от договора е регламентирано при забава на плащане на текущото задължение още едно друго задължение на кредитополучателя - за заплащане на разходи по събиране на задълженията и на такси за действия за ограничаване на негативните последици. , При забава за плащане текущото задължение, Кредитополучателят дължи на Кредитодателя разходи за действия по събиране на задълженията в размер, съгласно Тарифа, която представлява Приложение към настоящия договор /Тарифа за допълнителен ПАКЕТ УСЛУГИ - VIP ОБСЛУЖВАНЕ ПО ПРОДУКТ „Violeta" и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие/, до заплащане на съответното текущо задължение или общото задължение по кредита. Разходи за действия по събиране на задълженията са разходите за изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори и др., направени от - Кредитодателя, за да събере извънсъдебно и по доброволен начин просрочените си вземания от Кредитополучателя по настоящия Договор. Въпреки че Тарифа за допълнителен ПАКЕТ УСЛУГИ - V I P ОБСЛУЖВАНЕ ПО ПРОДУКТ „Violeta", е обозначена като Приложение към договора, то се сочи, че такава не е представена и приложена към него, като не става ясно как е определен размера на тези разходи. Ищецът е представил Справка по чл.366 ГПК съдържаща и Погасителен план, от която не става ясно как са начислени такси по тарифа за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие, които е заплатил ответника. От представените от ищеца преводни нареждания се установява, че ответникът е усвоил сума в общ размер от 6000 лв. по отпуснатия му паричен заем, както следва: 20.12.2021г. – 1500 лв., на 05.01.2022г. – 1500 лв., на 30.03.2022г. – 700 лв., на 27.04.2022г. – 200 лв., на 18.04.2022г. – 300 лв., на 11.05.2022г. – 800 лв., на 25.05.2022г. – 1000 лв. Видно от коментираната по-горе справка/погасителен план по процесния договор за паричен заем от страна на кредитополучателя са извършени плащания в общ размер от 4584,40 лв., които са разнесени за погасяване на задължения по договора, различни от усвоената главница. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, а при условията на евентуалност - с правно основание чл.23 ЗПК, който е процесуално допустим. Разгледан по същество, искът е частично основателен, като съображенията за това са следните: Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, на основание чл.7 ал.3 ГПК. В изпълнение на задължението си да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси, съдът още с определението си по чл.140 ГПК им е указал това процесуално право. Ищецът и ответникът са обвързани от облигационни отношения, възникнали по силата на Договор за кредит „Violeta", сключен на 13.12.2021 г. между „ВИВА КРЕДИТ" ООД - кредитодател и П.К.Я. - кредитополучател. Съдът намира, че процесният договор за кредит попада под уредбата на ЗПК. В разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора, като съобразно чл. 20 ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК , договорът за потребителски кредит е недействителен. Процесният договор е сключен в писмена форма; посочен е общ размер на кредита, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК , като максимален размер /лимит/-§1 т.3 от ДР; лихвеният процент по кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК определен на годишна основа съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗПК - фиксиран; условията за издължаване на кредита - задължаване на кредитополучателя да заплаща пълния размер на текущото задължение на края на всеки 30- дневен период на олихвяване, респ. общото задължение, съгласно чл.11 ал.1 т.11; информацията по чл.11 ал.1 т.12; наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора и срока, в който това право може да бъде упражнено, съгласно чл.11 ал.1 т.20. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т. 2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Видно от съдържанието на процесния договор за кредит, в него е посочено, че общата сума, дължима от потребителя/кредитополучателя е сборът от: 1. Усвоената и непогасена главница; 2. Договорна лихва върху усвоената и непогасена главница; 3. Такса ангажимент за фиксиран лихвен процент/чл.4 т.4 от договора/. Формално е посочен, но не е ясно за потребителя какво точно включва ГПР от 49.32 % освен годишен лихвен процент- фиксиран т.е. лихвата от 15 % + т.нар. такса ангажимент от 0.07 % на ден върху непогасената главница. Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, задължителна, императивна част от съдържанието на ДПК е ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. В чл.4 т.5.3. от договора е записано като част от взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР, че „Лихвата и другите разходи се начисляват в съответствие с тези усвоявания и погасявания на главницата и съгласно клаузите, предвидени в договора за кредит". Но това бланкетно формулиране „другите разходи" изобщо не дава яснота за кредитополучателя, за да прецени какво ще бъде неговото задължение за погасяване при установения размер на кредита. Целта на цитираната разпоредба по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с приложение № 1 е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Такова е и изискването на чл. 10, параграф 1, б."ж" от Директива 2008/48/ЕО: „...посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент". В случая в договора липсва посочената погоре конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти като т.нар. „други разходи", а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК . Посочения ГПР 49.32 % като абсолютна стойност формално отговаря на императивната норма на чл.19 ал.4 ЗПК. Обстоятелството, че разходите по чл.1 ал.2 от договора - за допълнителен пакет услуги по вид и цена, подробно описани в Приложение /Тарифа за допълнителен ПАКЕТ УСЛУГИ - „Vff ОБСЛУЖВАНЕ" ПО ПРОДУКТ „Violeta" и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие/; неустойка за непредставяне на съгласие за директен дебит или при предоставено съгласие за директен дебит, но при липса на потвърждение за наличие на разполагаеми средства в банковата сметка; неустойка за непредоставено Удостоверение за липса на задължения по чл. 87 ДОПК; неустойка за непредоставено Удостоверение за настоящ адрес; разходи за действия по събиране на задълженията, не са включени в обявения от кредитора ГПР, съставлява самостоятелно нарушение на закона. С оглед на изложеното съдът приема, че посоченият ГПР в договора единствено като процентна стойност и с посочване на общата сума за плащане, дължима от потребителя и очевидно без да е включена и стойността на визираните по-горе разходи, такси и неустойки, нарушава императивното изискване по чл.11 ал.1 т.10 от ГПК, обстоятелство, обуславящо недействителност на целия договор, на основание чл. 22 ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Съгласно императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по- исок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левова и валута, определена с ПМС. Но фактически действителният, реалният ГПР би надхвърлил многократно законоустановения минимум от 50 %, ако към него се включат и трите вида т.нар. неустойки по чл.15 от договора за кредит /неустойка за непредставяне на съгласие за директен дебит или при предоставено съгласие за директен дебит, но при липса на потвърждение за наличие на разполагаеми средства в банковата сметка; неустойка за непредоставено Удостоверение за липса на задължения по чл. 87 ДОПК; неустойка за непредоставено Удостоверение за настоящ адрес/ и ьза този извод не са нужни специални знания. Разпоредбата н а чл. 19, ал. 5 от ЗПК е категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Отделно от горното, вменяването на задължение на кредитополучателя да заплаща „такса ангажимент" на кредитодателя, срещу задължение на последния да не променя лихвения процент и договорът да бъде сключен при фиксиран лихвен процент, е неравноправна клауза. Двете страни взаимно са се споразумели и уговорили писмено в съдържанието на договора за лихвения процент по кредита да е фиксиран и да е в годишен размер 15 %. В Закона за потребителския кредит /ЗПК/ е дадена възможност за едностранна промяна, но само на общия разход по кредита, и то при определени условия. В процесния договор за кредит, в раздел XI. „Допълнителни разпоредби", чл.24 ал.1 изрично регламентирано следното: „Договорът за кредит може да се променя само по взаимно писмено съгласие на страните, с изключение на случаите по ал.2 от настоящия член.". А съгласно чл.24 ал.2 от същия договор, кредитодателят има право да променя едностранно условията по настоящия договор, в съответствие с чл.14 ал.2 т.2 ЗЗП, като уведоми кредитополучателя за това в 3- дневен срок от промяната по съответния начин. Разпоредбата на чл. 14 ЗЗП обаче има само едно изречение: „При поискване от потребителя и когато стоката позволява това, търговецът е длъжен да покаже начина на нейното действие" и то категорично е неотносимо към конкретния договор за потребителски кредит. Визирането на чл.14 ал.2 т.2 ЗЗП по-скоро обърква и заблуждава потребителя. Освен това, съгласно чл. 143 ал.2 т.11 ЗЗП, неравноправна е клаузата, която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. Тази последно посочената разпоредба, по силата на чл.144 ал.2 т.1 не се прилага за клаузи, при които доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за промяната другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати договора. Но никъде в договора не се сочи при наличие на какви основателни причини кредитодателят би могъл едностранно да променя лихвения процент. Отделно от това, годишният размер на т.нар. „такса ангажимент" е над 30.00 % , който е над 2 пъти годишния лихвен процент - 15 %. По отношение на трите вида неустойки, уговорени в чл.15 от договора за кредита, следва да се допълни, че задължението за заплащането им е обусловено или от непредоставяне - и то след като вече е сключен договора като един вид обезпечение - на съгласие за директен дебит от банка, или от непредоставяне на различни удостоверения. Съдът намира, че въведените в договора изисквания и срока за представянето им, създават значителни затруднения при изпълнението им до степен, те изцяло да се възпрепятствани. Непредоставянето напр. на съгласие за директен дебит по банковата си сметка или на Удостоверение за липса на задължения по чл. 87 ДОПК, а още повече на Удостоверение за настоящ адрес, не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на кредитополучателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем точно към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Начинът, по който е уговорена неустоечната клауза и почти неизпълнимите изисквания, създават единствено предпоставки за начисляването на тази неустойка, което като резултат е несъвместимо с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя. Съгласно чл. 143 ал.1 и ал.2 т.5 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Законът в нормата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, обявява неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В настоящия случай в чл. 1 от договора е обективирано изявление, че заемателят е запознат предварително от заемодателя с всички условия по договора и му е предоставен Стандартен европейски формуляр с индивидуалните условия на бъдещия договор за паричен заем. Последното обаче, не е от естество да установи индивидуално уговаряне на тази клауза по договора, възможността за равноправно обсъждане на варианти за предоставяне на обезпечение и последиците от неизпълнение на това задължение, позволяващи на кредитора да увеличи възнаграждението си. Не е ясно как е формиран този размер за неустойката при непредоставяне на съгласие за директен дебит - 2 % + неустойката при непредоставяне на удостоверение по чл.87 ДОПК - 0.5 % + неустойката при непредоставяне на удостоверение за настоящ адрес - 0.5 %, като всяка начислена неустойка се прибавя към текущото задължение и се дължи в края на съответния 30-дневен период. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, същата е предвидена да се кумулира към общото задължение, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин, неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя. Както разходите на кредитора, така и печалбата му би следвало да се включат в годишния процент на разходите. Съдът намира, че с клаузата по чл.15 от договора се цели заобикаляне на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на годишния процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Налага се извода, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави като илюстрира директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и има за цел заобикаляне изискванията на ЗПК, което я прави нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК и като такава непораждаща права и задължения за страните по заемното правоотношение. По отношение на клаузата по чл.20 ал.4 от процесния договор, а именно въведеното задължение за кредитополучателя при забава на плащане на текущото задължение - да заплаща разходи по събиране на задълженията /за изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори и др./ и такси за действия за ограничаване на негативните последици и тъй като с извършените плащания по кредита са погасявани и такива разходи и такси следва да се отбележи, че съгласно чл.10а ал.4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. По силата на чл.10а от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Посочените в чл.20 ал.4 от договора за кредит разходи и такси са точно за дейности, който се включват в управление на кредита, поради което и заемодателят не може да ги претендира. Освен това, клауза за действия за извънсъдебно събиране на просрочен дълг, също е неравноправна. Защото тази сума представлява обезщетение за забавеното изпълнение на задължението за заплащане на текущото задължение, то дължимостта й е изключена от забраната на императивната норма на чл.33, ал.1 ЗПК, предвид обстоятелството, че с договора е установена отделно и изрично дължимостта на законната лихва за времето на забавата. Съгласно визираната разпоредба при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по-особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно - че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и други разходи. Относимо в случая е и последното постановено по сходни казуси решение по дело C-714/22 от 21 март 2024 година на съда на ЕС, което гласи следното: 1) Член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит; 2) Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница; 3) Член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че клаузите относно допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, по принцип не спадат към основния предмет на този договор по смисъла на тази разпоредба и следователно подлежат на преценка за неравноправност; 4) Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по-специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем. Предвид изводите на съда изложени по-горе и с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК, установяваща, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, както е в случая, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита следва да се приеме, че ищецът като кредитор принципно може да се легитимира като носител на материалното право единствено за неизплатената главница по заемния договор спрямо ответника. Усвоена е главница – 6000 лева. Настъпил е крайният срок по договора за кредит - 20.12.2022 г. Ответникът, в изпълнение на задълженията по кредита, е заплатил 4584,40 лв. Следователно остатъкът от незаплатена главница е в размер на 1415,60 лева. Ето защо, искът за дължимата по договора главница се явява основателен и доказан до размера на сумата от 1415,60 лева, като следва да се отхвърли за разликата над нея до предявения размер от 3421,92 лева, като неоснователен и недоказан, а така също да се отхвърли искът по чл. 86 ЗЗД за сумата от 1217,47 лева, като неоснователен и недоказан,тъй като когато договорът за е недействителен, както е в случая, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. Следва съобразно петитума на исковата молба да се уважи и искането за законна лихва върху уважения размер на главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 22.08.2025 г., до окончателното й изплащане. При този изход на спора и двете страни имат право на разноски, но на ответника не следва да се присъждат такива, тъй като липсват твърдения и доказателства за извършването им. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски, съразмерно на уважената част от исковете, а именно сумата от общо 137,51 евро (за държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение) съобразно доказателствата за реалното им извършване и представения списък по чл. 80 ГПК. Предвид Закона за въвеждане на еврото в Р. България, обн. ДВ, бр.70 от 20.08.2024г., в сила от 01.01.2026г., то всички присъдени суми, в това число разноски, следва да бъдат превалутирани в евро предвид смяната на националната валута (лев) с евро, считано от 01.01.2026г., като бъдат преизчислени по официалния фиксиран курс (1 евро е равно на 1,95583 лева) . Мотивиран от горното, съдът