Решение № 13133 от 1.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 8442/2026 г.

Производството е по реда на глава XIII от Гражданския процесуален кодекс. Постъпила е искова молба от ЗК „Л. И." АД, ЕИК •••••••••, адрес на управление гр. С......, чрез пълномощника си юрк. А. Г. срещу „ЗАД А." АД, ЕИК •••••••••, адрес на управление гр. С......, чрез пълномощника юрисконсулт Г. В. с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 243.80 евро представляваща, неизплатен остатък от изплатено от ищеца към трето лице застрахователно обезщетение по щета № 0604-1261- 21-000030 образувана във връзка с ПТП, настъпило на дата 17.04.2021 г. в град Враца на кръстовището между ул. Генерал Леонов и ул. Кръстьо Българията ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 30.03.2026 г. до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че на 17.04.2021 г., в гр. Враца на кръстовището между ул. Генерал Леонов и ул. Кръстьо Българията е настъпило ПТП, виновно причинено от водача на л.а. „Хонда“ с рег. № •••••••••, който при движение по ул. Генерал Леонов не съобразил наличието на знак Б1 - „Пропусни движещите се по пътя с предимство“, и реализирал ПТП с движещия се по ул. Кръстьо Българията л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № •••••••••. Поддържа, че за процесното ПТП е съставен двустранен констативен протокол, в който водачът на л.а. „Хонда“ е признал вината си. Твърди, че пострадалият автомобил е бил застрахован по договор за имуществена застраховка „Каско“ при ищеца, а отговорността на виновния водач към датата на ПТП е била застрахована при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Сочи, че въз основа на постъпило уведомление за щети, ищецът е изплатил на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 1282 евро (2507.50 лева), както и 6.67 евро ликвидационни разноски. Твърди, че ответникът е възстановил частично сумата, изплащайки 1045.92 евро, с което е признал настъпването на събитието и механизма на произшествието. Ето защо моли за уважаване на исковете. Претендира разноски. Представя писмени доказателства: двустранен констативен протокол за ПТП, уведомление за щета, описзаключение, полица „Каско“, СУМПС, талон за ГТП, преводно нареждане, сметкакалкулация и 2 бр. фактури. Прави доказателствени искания за допускане на съдебноавтотехническа експертиза и изискване на доказателства по реда на чл. 190 ГПК. Ответникът „ЗАД А." АД оспорва предявения иск по размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за виновния автомобил, настъпването на застрахователното събитие и механизма на ПТП. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ поради непредставяне на подписани от застрахования Общи условия към полицата. Възразява, че изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е произволно определено, прекомерно завишено и не съответства на действителните среднопазарни цени на авточастите и труда към момента на събитието, като не отчита възрастта, пробега и техническото състояние на автомобила. Твърди, че доброволно изплатената на ищеца сума в размер на 1045.90 евро (2045.65 лева) представлява пълното обезщетяване на имуществените вреди. Навежда възражение, че не всички увреждания по процесното МПС се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, като твърди, че част от тях са били налични преди датата на сключване на договора за застраховка „Каско“. Оспорва искането за присъждане на законна лихва, както и размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Ето защо моли за отхвърляне на така предявените искове. Претендира разноски. Представя писмени доказателства: застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“, доклад и експертиза по щета, писмо от ЗК „Л. И.“ за одобрени суми и извършено прихващане, банкова референция. Прави доказателствени искания за допускане на съдебно-автотехническа експертиза и изискване на документи от ищеца по реда на чл. 190 ГПК. Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168-и състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и правна страна намира следното: Предявен е за разглеждане искове с правно основание чл. 411, изр. 1, предл. II КЗ. Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента- чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“ между деликвента и ответника. Не е спорно в настоящото производство, че за увредения лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № •••••••••, към датата на процесното събитие е имало сключен валиден застрахователен договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № 93002010085889, със срок на действие от 04.11.2020 г. до 03.11.2021 г. по описа на ищеца, във връзка с която е била образувана преписка по щета. Страните не спорят и относно обстоятелството, че въз основа на тази застраховка ищецът е извършил плащане за възстановяване на вредите по автомобила на собственика Т. М. в размер на 2507.50 лева (равни на 1282 евро). По делото е обявено за безспорно с определението на съда по чл. 140 ГПК, че към датата на застрахователното събитие – 17.04.2021 г., за лекия автомобил „Хонда“, с рег. № •••••••••, е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника „ЗАД А.“ АД. Безспорно между страните е и обстоятелството, че в отговор на предявената претенция ответникът е извършил частично плащане към ищеца в размер на 1045.90 евро (2045.65 лева), като спорът е останал висящ за разликата до пълния предявен размер. Въпреки първоначалното общо оспорване на иска, в хода на производството между страните фактически не се поддържа спор по отношение на реализирания механизъм на пътнотранспортното произшествие, който се установява по категоричен начин и от заключението на допуснатата по делото съдебно-автотехническа експертиза. Вещото лице инж. Й., след подробен анализ на събраните доказателства и снимковия материал, потвърждава изложените в исковата молба факти, като приема, че повредите по ищцовия автомобил са в пряка причинно-следствена връзка с процесното събитие. От техническа гледна точка експертизата установява, че на 17.04.2021 г., около 12:50 часа, в гр. Враца, на ул. „Генерал Леонов“, в района на № 46, водачът на застрахования при ответника лек автомобил „Хонда“, с рег. № •••••••••, предприема маневра за включване в движението от паркирано състояние, вследствие на което настъпва съприкосновение с движещия се отляво, по пътя с предимство, лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № •••••••••. При това положение съдът приема за доказано, че произшествието е настъпило в резултат на противоправното поведение на водача на лекия автомобил „Хонда“, който при включване в движението не е пропуснал движещото се по пътя превозно средство, което по съществото си представлява нарушение на чл. 25, ал.1 ЗДВП, според която водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. По отношение на размера на вредите. След като се съобразят доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира, че правният спор в настоящото производство се концентрира изцяло върху размера на дължимото регресно обезщетение за възстановяване на причинените имуществени вреди. С оглед направените от ответника възражения, спорни по делото остават обстоятелствата дали калкулираната от ищеца стойност за подмяна на елемента „задна броня“ съответства на средните пазарни цени, прекомерно завишени ли са разходите за боядисване и материали, и налице ли е основание за намаляване на застрахователното обезщетение съобразно предвиденото в закона. Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 2 и 3 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Съгласно утвърдената съдебна практика застрахователите отговарят за обезщетение съизмеримо с действителната стойност на вредата, определена по средни пазарни цени, като максималната граница на регресната претенция между застрахователи възлиза на общата стойност на фактически платеното обезщетение по имуществена застраховка и обичайните ликвидационни разноски за определянето му- чл. 411 КЗ. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди- необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта. изясняване на релевантните по делото обстоятелства относно причинно-следствената връзка и размера на вредите, по делото е изслушано и прието заключението на съдебноавтотехническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. Й. Й., което съдът кредитира изцяло като компетентно, обективно и съответстващо на останалия доказателствен материал. От заключението на същата се установява, че описаните в описа по щетата повреди по лекия автомобил марка „Фолксваген Голф“ се намират в причинно-следствена връзка с процесното застрахователно събитие. По отношение на размера на вредите, общата средна пазарна стойност на ремонта на всички увреждания по процесното МПС възлиза на 2990,48 лв. с ДДС (равностойни на 1529,01 евро). Експертизата установява още, че към датата на произшествието – 17.04.2021 г., увреденото МПС е било в експлоатация за период от 8 години, 3 мес. и 16 дни от първоначалната му регистрация през 2013 г. Доколкото в настоящия случай се претендира сума, която е в рамките на остатъка от реално изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение (общо изплатени 1282 евро главница и 6.67 евро ликвидационни разноски) и същата по никакъв начин не надвишава установената от съдебно-автотехническата експертиза обща средна пазарна стойност на ремонта от 1529,01 евро, остатъкът от регресното вземане за главницата в размер на предявения иск от 243.80 евро е доказан. Възраженията на ответника, свързани с обстоятелството, че фактическият ремонт е извършен с части втора употреба, не могат да променят този извод, тъй като съгласно закона отговорността е ограничена до размера на по-малката сума между реално платеното от ищеца и средната пазарна стойност на вредата. Тъй като пазарната стойност на ремонта (1529,01 евро) надвишава общата сума, платена от ищеца, застрахователят има пълен правен интерес да претендира реално заплатения от него остатък. Поради това искът за сумата от 243.80 евро се явява изцяло установен по размер. Като законна последица от това върху процесната сума следва да бъде присъдена и законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.03.2026 г., до окончателното заплащане на задължението. По разноските. С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има ищецът, като същите следва да бъдат присъдени съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК. По делото са налице доказателства за реално извършени от ищеца разходи за държавна такса в размер на 25.56 евро и за депозит за вещо лице по САТЕ в размер на 150.00 евро. По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение, съдът, след като взе предвид направеното от ответника възражение за прекомерност и липсата на изрично посочен размер в представените документи, определя същото на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с Наредбата за правната помощ в размер на 60 евро. Общият размер на дължимите разноски възлиза на 235,56 евро. Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 168-и състав,