Решение № 2289 от 18.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2386/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. Образувано е по 2 бр. въззивни жалби на страните. С въззивната си жалба ищецът А. К. С., чрез адв. Х., обжалва решение № 20056385/06.09.2022г., постановено по гр.д. № 18550/2021г. по описа на СРС, 66-и състав, в частта, в която предявеният срещу ответника ЗД „Б.И.“ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, е отхвърлен за разликата над уважения размер от 5 000 лева до пълния претендиран размер от 10 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от ПТП, настъпило на 20.04.2018г., в гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“, на пешеходна пътека до ул. „Панайот Волов“, обозначена с пътна маркировка и знак Д-17, по вина на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № С •••• НМ, застрахован при ответника по „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Във въззивната си жалба ищецът излага доводи за неправилност на постановеното съдебно решение в обжалваната отхвърлителна част. Определеното от СРС обезщетение в размер на сумата 5 000 лева било в занижен размер, не съответствало на принципа за справедливо обезщетяване по чл. 52 ЗЗД на търпените от ищеца болки, страдания и неудобства в бита, не съответствало и на критериите за справедливост, установени от съдебната практика. От заключението на СМЕ и гласните доказателства се установявало, че ищецът се възстановявал в по- продължителен период от приетия от СРС такъв и все още изпитвал болки в областта на травмата, особено при физическа активност и промяна на времето, което състояние съобразно СМЕ щяло да продължи и в бъдеще. Преди инцидента ищецът бил здрав и жизнен, като случилото се променило живота му в негативен аспект – продължително възстановяване от телесната травма, нетрудоспособност, които му се отразили в емоционален план. СРС не се съобразил и с икономическата конюктура в страната, с размера на минималната работна заплата и с темпа на инфлация. Позовава се на съдебна практика. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната отхвърлителна част, като на ищеца бъде присъден пълният претендиран размер на обезщетението от 10 000 лева, ведно със законната лихва от 01.04.2021г. до окончателното погасяване. Претендира разноски за двете инстанции. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът ЗД „Б.И.“ АД не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба на ищеца. От своя страна ответникът ЗД „Б.И.“ АД обжалва решение № 20056385/06.09.2022г., постановено по гр.д. № 18550/2021г. по описа на СРС, 66-и състав, в частта, в която искът на ищеца А. К. С. по чл. 432, ал. 1 КЗ за неимуществени вреди е уважен за разликата над сумата 2 000 лева до уважения размер от 5 000 лева, и в частта, в която искът по чл. 432, ал. 1 КЗ за имуществени вреди е уважен за сумата 2 000 лева – пропуснато възнаграждение от неполучено възнаграждение по договор от 01.04.2018г., сключен с „А.“ ООД. Във въззивната си жалба ответникът ЗД „Б.И.“ АД излага оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части. Уврежданията на ищеца били леки – натъртвания и охлузвания, без усложнения, които не обосновавали присъждане на обезщетение в приетия от СРС размер. Травмите отминали за период от около 14 дни, като болките били по-интензивни в началото. Възстановяването на ищеца било пълно, а установената у ищеца алергична уртикария не била в причинна връзка с настъпилото ПТП. От заключението на СПЕ също не се установили твърденията на ищеца за мъчителни психически изживявания, кошмари и страхове, нямало усложнения в психосоматичен план, нямало данни за промяна в начина на живот на ищеца, констатираното разстройство в адаптацията по документа от 21.02.2019г. нямало връзка с инцидента. По делото от заключението на СМЕ било установено, че ищецът можел да се придвижва, не се установили и твърденията му, че следвало да спазва специална диета, предвид на което за него не били налице пречки да изпълни възложената му работа по договора от 10.05.2018г., сключен с „А.“ ООД. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните части, а вместо това искът за неимуществени вреди – отхвърлен за разликата над сумата 2 000 лева до уважения от СРС размер от 5 000 лева, а искът за имуществени вреди от пропуснати ползи от договора с „А.“ ООД – изцяло отхвърлен. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът С. не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба на ответника ЗД „Б.И.“ АД. Решението на СРС е влязло в сила в частта, с която ответникът ЗД „Б.И.“ АД е осъден по предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на ищеца А. К. С. сумата 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 20.04.2018г., в гр. София и сумата 40 лева – имуществени вреди от сторени разходи във връзка със същото ПТП. Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания. При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение правилността на обжалваното съдебно решение на въведените с въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното: По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ за неимуществени вреди предмет на разглеждане от настоящия съдебен състав са възраженията на страните за неправилно приложение на материалния закон - нормата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на дължимото обезщетение. Ето защо настоящият съдебен състав изследва единствено вида и обема на причинените на ищеца вреди и общественооправдания размер за тяхното съответно овъзмездяване. Настоящият съдебен състав намира, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди, определен съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД, на ищеца А. К. С., правилно е определен от първоинстанционния съд в размер на сумата 5 000 лева. При определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид характера и степента на претърпените от ищеца С. увреди, причинили му временно разстройство на здравето, неопасно за живота, установени от представената по делото медицинска документация, неоспореното заключение на изслушаната по делото СМЕ и гласните доказателства, събрани посредством разпита на св. С.а – майка на ищеца. Съобразно неоспореното заключение на СМЕ в резултат на ПТП ищецът С. получил контузия на главата в дясната челна област с кръвонасядане 5 см в диаметър, изразен подкожен хематом и охлузване; контузия на левия крак и лявата ръка с болка; контузия на гръдния кош отляво, с болка и ограничени движения в снагата, без видими увреждания; контузия на таза с болка. Съдът отчита продължителността на оздравителния период за този тип травматични увреждания от около две до три седмици, като в конкретния случай вещото лице приема, че лечебно-възстановителния период продължил в рамките до края на периода по болничния лист – 06.05.2018г. (общо 17 дни). Съдът съобрази и интензивността на търпените от ищеца болки – по-интензивни през първата седмица с постепенно стихване до края на периода на възстановяване. Същите му причинили болка, главоболие, затруднено движение на тялото (снагата). Съобразно заключението ищецът можел да извършва обичайни движения и да се придвижва самостоятелно за лекарски прегледи. Съобразно заключението не се установяват данни за усложнено по тежест и продължителност протичане на оздравителния процес. На пострадалия било предписано домашно-амбулаторно симптоматично лечение – обезболяващо със студени компреси и/или аналгетици и противовъзпалително с нестероидни противовъзпалителни средства при нужда. Водещи за съда при определяне на размера на обезщетението са липсата на увреди с постоянен характер – например белези за цял живот, както и че макар и леки по своя характер, уврежданията на ищеца С. засегнали множество области на тялото му – челото, горен ляв крайник, снага, таз, долен ляв крайник. Съдът при преценката си относно справедливия размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД взе предвид и отражението на инцидента в душевния мир на ищеца С., установено от писмените доказателства, неоспореното заключение на изслушаната по делото СПЕ и гласните доказателства, събрани посредством разпита на св. С.а. От заключението на СПЕ се установява, че в резултат от инцидента ищецът преживял невъзможност за справяне с ежедневните си задължения, нужда от период за възстановяване, физически болки и страдания, отразили се в душевния му мир като психични неразположения и нарушения в съня, без данни за клинични изяви и поведенчески нарушения, като към момента на изследването – 4 години след инцидента, психичното му функциониране изцяло е в нормата за психична дейност. При преценката им по чл. 200 ГПК съдът напълно кредитира заключенията на СМЕ и СПЕ като обосновани и компетентно изготвени. Изводите на вещите лица кореспондират както помежду си, така и с писмените и с гласните доказателства по делото, събрани посредством разпита на св. С.а – майка на ищеца. Разпитана св. С.а излага, че след инцидента видяла сина си за първи път на следващия ден, при изписването му от болницата. Той имал синини на лявата ръка, най-вече на гръдния кош, бедрото и крака и на челото в дясно. Имал болки в цялото тяло, бил замаян, сънен, отпуснат. Психичното му състояние свидетелят намира за тревожно към онзи момент. Определено бил притеснен от случката и се чувствал отпаднал, лежал. Дискомфорт изпитвал най-вече от удара в главата. Свидетелят излага, че дълго време синът й изпитвал притеснение и смущение, когато му се налагало да излиза навън. Търсел пешеходна пътека със светофар, където да пресече. По съвет на личния си лекар потърсил психиатър, защото спейки, възстановявал моменти от преживяното. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни изложените във въззивната жалба на ищеца доводи за по-продължителен период на възстановяване от установения от вещото лице по СМЕ такъв до 06.05.2018г. Този извод на вещото лице се подкрепя и от писмените доказателства по делото и от гласните такива, събрани посредством разпита на св. С.а. Съгласно заключението възстановяването на ищеца било пълно. Твърденията във въззивната жалба за болки в областта на травмата при физическа активност и промяна на времето не се установяват от никое от доказателствата по делото. При нарочно оспорване от ответника с отговора на исковата молба и носена от ищеца тежест по делото не се установява при дължимото от него пълно и главно доказване връзка на алергичната му реакция с инцидента. Съобразно заключението на СМЕ алергени от най-различно естество могат да бъдат причинителите на уртикарията (амб.лист от 08.05.2018г.), а също и стрес, като по делото няма сигурни данни какво я е предизвикало. Така също съобразно заключението на СПЕ е възможно алергичната реакция да била на психогенна основа, но също така реакцията може да била алергична, като изследваният посочил именно симптоми на алергична реакция към този период – сълзене и зачервяване на очите. При нарочно оспорване от ответника с отговора на исковата молба и носена от ищеца тежест по делото не се установява при дължимото от него пълно и главно доказване връзка на инцидента с посоченото разстройство на адаптацията в амб.лист от 21.02.2019г. Съобразно заключението на СПЕ, съобразно специалните си знания експертът приема, че ако се предположи наличието на разстройство на адаптацията като резултат от инцидента към датата на амбулаторния лист, която е десет месеца по- късно, то следва да превалира в по-усложнена психопатология с друга диагноза, която да е с протрахиран вече ход. При разпита си по чл. 200 ГПК вещото лице пояснява, че не се съгласява с диагнозата разстройство на адаптацията, тъй като разстройството на адаптацията следва да се отключи до един месец от събитието, а до шестия месец следва да еволюира, а симптомите да ескалират в по-сложна диагноза. По делото такива данни не са налице – напротив, от личния преглед вещото лице по СПЕ установило нормална психична дейност у ищеца без данни за клинични изяви и поведенчески отклонения. Основателно е и възражението по въззивната жалба на ответника, че по делото не са събрани никакви доказателства, от които да се установява, че преживяното ПТП се отразило трайно негативно на психоемоционалното състояние на ищеца и на живота му, че трайно го променило в негативен аспект като личност. По горните мотиви въззивните жалби на страните срещу първоинстанционното решение по иска по чл. 432, ал. 1 ЗЗД за неимуществени вреди са неоснователни. Настоящата въззивна инстанция намира обжалваното въззивно решение за правилно и в частта, в която СРС приел за основателен иска на ищеца по чл. 432, ал. 1 КЗ за имуществени вреди, уважен за сумата 2 000 лева – пропуснато възнаграждение от неполучено възнаграждение договор от 01.04.2018г., сключен с „А.“ ООД. По делото е представен договорът от 01.04.2018г., сключен между ищеца - изпълнител и „А.“ ООД – продуцент, видно от съдържанието на който се установява, че ищецът С. поел задължение в срок до 10.05.2018г. да изпълни преглед на подадения проект от видео-монтажа на филм „Написаното с перо от ангел е завинаги“, създаване на аудио-проект за едитинг и микс на звука, следене за правилния подбор на записаните звукови канали от терен и контрол на синхронизацията и сфазирането на тези канали, както и да създаде, заедно с режисьора Христо Илиев, звукова концепция, свързана със сюжета на филма, подлагане на ефекти и атмосфери, запис на ADR и Foley ефектите, работа с композитора по звуковата концепция на филма, реализация на финалното смесване на звука, за което продуцентът се задължил да му заплати възнаграждение в размер на сумата 2 000 лева. Като писмено доказателство е представен и констативен протокол от 10.05.2018г., подписан от страните по същия договор, в който е констатирано неизпълнението на ищеца поради здравословен проблем и прекратяването на договора между страните. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил този иск при твърдение, че за ищеца не била налице пречка да изпълни договора с „А.“ ООД, тъй като травмите му били леки. Възражението, поддържано и с въззивната жалба на ответника е неоснователно, а направената в жалбата интерпретация на заключението на СМЕ не съответства на действителните констатации на вещото лице. Настоящият съдебен състав споделя изложените в тази връзка от СРС мотиви, като в допълнение, с оглед поддържаните във въззивната жалба на ответника възражения, излага следното: В заключението си по СМЕ вещото лице сочи, че не му било известно какви физически движения и усилия били необходими на ищеца за изпълнението на договора, предвид на което не може да даде обоснована медицинска оценка за физическата възможност на ищеца за изпълнение по поставената му от съда задача. От разпита на св. С.а се установява, че ищецът работел като звукооператор по възлагани му отделни проекти – филми, клипове, видеа. Работата му била на компютър. Към инцидента на ищеца бил възложен проект, който той не успял да довърши, поради здравословното си състояние. Съобразно заключението на СМЕ за възстановителния период от 2-3 седмици, който попада изцяло във времетраенето на изпълнението на договора от 01.04.2018г. ищецът изпитвал болки в травмираните области, главоболие и затруднено движение на снагата, която симптоматика съдът намира, че обосновава пречка за ищеца да работи продължително време на компютър и да изпълни възложената му с договора от 01.04.2018г. задача. По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира, че първоинстанционното съдебно решение е правилно в обжалваните части, поради което на основание чл. 272 ГПК следва да бъде потвърдено. По разноските: При горния изход на спора въззивната инстанция не присъжда разноски. Воден от горните мотиви, Софийски градски съд