Решение № 491 от 26.9.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 284/2025 г.

Производството е образувано по жалба от „ВГД Ойл“ ЕООД, ЕИК 1308445222 срещу решение № 260 029/14.03.2025 г. по т.д. № 1724/2015г. по описа на СГС, ТО, 1 състав, с което на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност и е постановено заличаване на „Ем стейт“ ЕООД, ЕИК 175256712 от Търговския регистър. С жалбата се поддържа, че решението е неправилно и следва да бъде отменено. Твърди се, че съдът не е имал право да прекрати производството по несъстоятелност, тъй като с определение № 260 000/ 02.01.2025 г. е определена сумата в размер на 6000 лв. за покриване на разноските в производството по несъстоятелност, като СГС изрично е указал, че при невнасяне в срок производството ще бъде спряно, а не прекратено. Твърди се, че съдът е постановил решението си в нарушение на разпоредбата на чл. 735, ал. 2 ТЗ, тъй като въззивникът бил кредитор с обезпечено вземане с ипотека и особен залог, като изпълнението срещу обезпечението не било приключило. Вземанията си, въззивникът е придобил въз основа на договори за продажба на имуществено право от масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н./ и същите произтичат от договори за банкови кредити сключени с длъжника „Ем стейт“ ЕООД. По силата на договор за банков кредит от 06.08.2009 г. на длъжника е отпуснат от „КТБ“ АД /н./ целеви кредит в размер на 9 700 000 евро, предназначен за финансиране на част от покупката на кораб „Каледония“, регистриран по закона и флага на Малта. Уговорено било, че корабът ще бъде финансиран по договор за паричен заем, подписан между „Ем стейт“ ЕООД и дружеството купувач на кораба „Грейблок“ ЛТД, регистрирано в Британски Западни Индии, като на 21.07.2009 г. била учредена морска ипотека между „Грейблок“ ЛТД, „Ем стейт“ ЕООД и „КТБ“ АД. С оглед изложеното, твърди, че изисканата информация от съда с разпореждане от 21.02.2025 г. от синдика на дружеството досежно наличието на основание по чл. 735, ал. 2 ТЗ била невярна. Жалбата е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, от легитимирано да обжалва лице и в установения от закона срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество САС като обсъди наведените от страната доводи и материалите по делото, намира за установено от фактическа следното: С решение № 72/11.01.2016 г. по т. д. № 1724/ 2015 г. СГС е открил производство по несъстоятелност на “Ем стейт“ ЕООД, обявил е в несъстоятелност дружеството, определил е начална дата на неплатежоспособността – 25.06.2014г. С оглед постановеното по чл. 629б ТЗ определение от 26.10.2015 г. за привнасяне на разноски от кредиторите в размер на 3000 лв. и липсата на доказателства за привнасянето им, съдът е спрял производството по несъстоятелност. С решение № 37 от 06.01.2017 г., поради внасяне от „КТБ“ АД /н./ на разноските от 3000 лв., съдът е възобновил производството по делото. Въз основа на отчетите на синдика, че дружеството няма налични средства за покриване на разноските на несъстоятелността с определение № 5175/ 25.08.2017 г., съдът на основание чл. 629б ТЗ е дал възможност на кредиторите на несъстоятелността, да внесат сумата от 9 600 лв. за разноски на производството, в двуседмичен срок от вписването на определението в специалната книга на съда. С молба от 07.09.2017 г., „КТБ“ АД е представило доказателства за внасяне на определените разноски. Въз основа на отчетите на синдика, че дружеството няма налични средства за покриване на разноските на несъстоятелността, с определение № 920/ 15.02.2018 г., съдът на основание чл. 629б ТЗ е дал възможност на кредиторите на несъстоятелността, да внесат сумата от 12 000 лв. за разноски на производството, в двуседмичен срок от вписването на определението в специалната книга на съда. С молба от 28.03.2018 г., „КТБ“ АД е представило доказателства за внасяне на определените разноски. Въз основа на доклади на синдика, с определение от 03.09.2018 г. съдът е указал на кредиторите на дружеството, че в двуседмичен срок от огласяване на определението следва да представят доказателства за внесена сума в размер на 14 000 лв. за покриване разноските на производството по несъстоятелност, както и че при неизпълнение, производството ще бъде спряно. Поради невнасяне на разноските с определение от 28.09.2018 г. съдът е спрял производството, като е указал на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на определението в ТР не поискат възобновяване на производството, същото ще бъде прекратено, а търговецът заличен. С решение № 1225/04.07.2019 г., поради внасяне на разноските от „ВГД ойл“ ООД, съдът е възобновил производството. Въз основа на доклади на синдика, с определение от 25.11.2019 г. съдът е указал на кредиторите на дружеството, че в двуседмичен срок от огласяване на определението следва да представят доказателства за внесена сума в размер на 6000 лв. за покриване разноските на производството по несъстоятелност, както и че при неизпълнение, производството ще бъде спряно. Поради невнасяне на разноските с определение от 17.12.2019 г. съдът е спрял производството, като е указал на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на определението в ТР не поискат възобновяване на производството, същото ще бъде прекратено, а търговецът заличен. С решение № 260 529 от 10.12.2020 г., поради внасяне от „КТБ“ АД /н./ на разноските от 6000 лв., съдът е възобновил производството по делото. Въз основа на доклади на синдика, с определение от 02.08.2021 г. съдът е указал на кредиторите на дружеството, че в двуседмичен срок от огласяване на определението следва да представят доказателства за внесена сума в размер на 5400 лв. за покриване разноските на производството по несъстоятелност, както и че при неизпълнение, производството ще бъде спряно. Поради невнасяне на разноските с определение от 07.09.2021 г. съдът е спрял производството, като е указал на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на определението в ТР не поискат възобновяване на производството, същото ще бъде прекратено, а търговецът заличен. С решение № 260 562 от 13.08.2022 г., поради внасяне от „КТБ“ АД /н./ на разноските от 5400 лв., съдът е възобновил производството по делото. Въз основа на доклади на синдика, с определение от 03.10.2023 г. съдът е указал на кредиторите на дружеството, че в двуседмичен срок от огласяване на определението следва да представят доказателства за внесена сума в размер на 5000 лв. за покриване разноските на производството по несъстоятелност, както и че при неизпълнение, производството ще бъде спряно. С молба от 02.11.2023 г. кредиторът „ВГД ойл“ ЕООД е представил доказателства, че е внесъл сумата от 5000 лв. за разноски за несъстоятелността. Въз основа на доклади на синдика, с определение от 02.01.2025 г. съдът е указал на кредиторите на дружеството, че в двуседмичен срок от огласяване на определението следва да представят доказателства за внесена сума в размер на 6000 лв. за покриване разноските на производството по несъстоятелност, както и че при неизпълнение, производството ще бъде спряно. Съдът е посочил, че съобразно чл. 623, ал. 1 ТЗ, изр. трето /ДВ, бр. 66 от 2023 г./ спиране на делото на това основание се допуска само веднъж в производството, освен в случаите на чл. 735, ал. 2 ТЗ. С оглед молбата на НАП за удължаване на срока за внасяне на определената сума за разноски, съдът с определение от 21.01.2025 г. е удължил срока до 30.01.2025 г. С писмо от 18.07.2025 г. НАП е уведомил съда, че към датата на писмото от „Ем стейт“ ЕООД /н./ не са предадени ведомости за заплати и трудово – правни документи в осигурителния архив на НОИ. С молба от 13.03.2025 г. синдикът М. Ш. е уведомила съда, че не са налице учредени от трети лица обезпечения за задължения на „Ем стейт“ ЕООД и дружеството не е страна по висящи изпълнителни производства. С атакуваното решение от 04.03.2025 г., като е отчел, че към датата на постановяването му, определените разноски за несъстоятелността не за заплатени и обстоятелството, че спиране на това основание е допустимо само веднъж в производството, както и като е взел предвид молбата на синдика от 13.03.2025 г. и е преценил, че не са налице случаите по чл. 735, ал. 2 ТЗ, съдът е постановил прекратяване на производството по делото и заличаване от търговския регистър на „Ем стейт“ ЕООД. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи. Търговския закон след изменението и допълнението му със ЗИДТЗ, обн. ДВ бр. 66/ 2023 г., в сила от 05.08.2023 г. предвижда забрана да бъдат спирани на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ производства по несъстоятелност, вече спирани на същото основани, освен в случаите на чл. 725, ал. 2 ТЗ. При наличие на предпоставките по чл. 632, ал. 1 ТЗ – когато наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност и ако разноските не са предплатени по реда на чл. 629бТЗ при дадени изрични нови указания от съда по несъстоятелността с указани последици от невнасянето им, в хипотезата на вече постановявано спиране на производството на същото основание, съдът следва на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ да постанови решение за прекратяване на производството по несъстоятелност и за заличаване на длъжника от търговския регистър при съответното спазване на изискванията на ал. 6 на чл. 632 ТЗ. С нормата на §99 от ПЗР на ЗИДТЗ, обн. В ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г. е посочено, че: “Заварените висящи производства по несъстоятелност се приключват по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено“. Липсва уредено изключение досежно допълнението на чл. 632 ТЗ, поради което при приложение разпоредбите на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Р България и на чл. 41, ал. 3 и ал. 4 ЗНА, нормата на чл. 632 ТЗ е приложим закон в допълнението й със ЗИДТЗ, обн. ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г., съдържание считано от 05.08.2023 г. и намира приложение и по отношение на заварените производства по несъстоятелност, каквото е настоящото производство. Както бе посочено по – горе, за да може да постанови решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ, съдът трябва да е дал нови указания по чл. 629бТЗ с точно посочване на последиците от невнасяне на определените разноски, а именно, прекратяване на производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, което първоинстанционния съд в случая не е сторил. С определението от 02.01.2025 г. съдът е указал на длъжника и на кредиторите, че при неплащане на определените разноски в указания от съда срок, ще спре производството на основание чл. 632, ал. 1 и ал. 5 ТЗ, като е подчертал, че с оглед ЗИДТЗ, обн. ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г., спиране на делото на това основание се допуска само веднъж. Други указания не са давани от съда по несъстоятелността. Неуведомяването на заинтересованите лица за последиците от пасивното им поведение, изразяващо се в невнасяне на определените от съда разноски по реда на чл. 629бТЗ, изключва прилагане на разпоредбата на чл. 632, ал. 4 ТЗ, тъй като изискването за уведомяване за последиците е изрично въведено с чл. 629б, ал. 1, изр. второ ТЗ. Ето защо, само на това основание, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. В допълнение, с оглед поддържаните с жалбата възражения, следва да бъде казано, че по делото липсват доказателства в подкрепа на твърдението за приложение на предвиденото по чл. 735, ал. 2 ТЗ изключение за спиране на производството, предвид наличието на учредена морска ипотека върху кораб „Каледония“ - собственост на „Грейблок“ ЛТД, регистрирано в Британски Западни Индии. Изключението е допустимо при кумулативно наличие и на двете посочени в нормата предпоставки, а именно, учредени от трети лица обезпечения, за обезпечаване задължения на длъжника и изпълнението срещу обезпеченията да не е приключило. Доколкото пред въззивната инстанция е представен договор от 21.07.2009 г. за учредяване на морска ипотека между „Грейблок“ ЛТД, „Ем стейт“ ЕООД и „КТБ“ АД, то от една страна, с оглед датата на която е сключен договора няма никакви данни за съществуването на ипотечното право, а от друга липсват каквито и да било доказателства, че е предприето принудително изпълнение, което не е приключило. Нещо повече, данни за образувано изпълнение липсват и в докладите на синдиците по делото, по повод предприетите от тях действия за установяване собствеността на кораба, при което е намерена информация, че третото лице „Грейблок“ ЛТД страна по договора за ипотека като собственик на кораба „Каледония“ и която ипотека обезпечава задълженията на „Ем стейт“ ЕООД към „КТБ“ АД /н./, е заличено дружество. Другите възражения на кредитора „ВГД ойл“ ЕООД, свързани с договорите за особен залог на вземания на „Ем стейт“ ЕООД са неотносими към хипотезата на чл. 765, ал. 2 ТЗ, тъй като не представляват обезпечения дадени от трети лица. С оглед въведеното с ЗИДТЗ, обн. ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г. изискване по ал. 6 на чл. 632 ТЗ, преди да постанови решението за прекратяване на производството по несъстоятелност и за заличаване на дружеството, съдът трябва да провери дали синдикът е изпълнил посочените в изр. първо задължения и да е представил удостоверение за предаване на ведомостите, издадено от териториално поделение на НОИ съгласно чл. 5, ал. 10 КСО. От докладите на синдиците по делото става ясно, че длъжникът „Ем стейт“ ЕООД не е предавал документи и няма връзка с физическите лица които са били представители на дружеството. Едновременно с това, обаче липсват данни, доколко „Ем стейт“ ЕООД е бил осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 КСО, тъй като според данните в последните публикувани финансови отчети, преди откриване на производството по несъстоятелност, в тях не са отразявани каквито и да било задължения към персонала и осигурителни задължения. В обобщение на изложеното, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Водим от горното, съдът,