Решение № 1483 от 4.8.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 122/2023 г.

Касационното производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Благоевград срещу Решение № 138 от 06.12.2022 г. по нахд. № 433/2021 г. на Районен съд – Разлог. Съображенията за искането за отмяна на обжалваното съдебно решение са изложени по чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 НПК вр. чл. 63в ЗАНН – нарушение на закона от съда при определянето като "маловажен случай" на нарушението по чл. 36, ал. 5 вр. ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ППЗТМТМ). Ответникът чрез пълномощник е оспорил жалбата по общо изложените съображения за правилност на изводите на съда по чл. 28 ЗАНН в писмен отговор. Прокурор от Окръжна прокуратура – Благоевград е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. В касационното производство не са събрани нови писмени доказателства. Административният съд, въз основа на анализа и оценката на доказателствата в мотивите на обжалваното съдебно решение, съобразно чл. 218 АПК, прие следното: Правото на касационна жалба е упражнено в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна в първоинстанционното производство, и разгледана по същество на поддържаното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, пр. 1 НПК касационната жалба е основателна. С отмененото с обжалваното съдебно решение наказателно постановление на ответника "С. Т." ЕООД - [населено място] е наложена имуществена санкция по чл. 76, ал. 3 от Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) за нарушение по чл. 36, ал. 5 вр. ал. 1 ППЗТМТМ, изразяващо се в неизпълнение на задължението им, като работодател на К. А. – гражданин на трета държава, с право за продължително пребиваване в страната и член на семейството на български гражданин, да декларира своевременно (в 7-дневен срок от започването на работа) пред Агенция по заетостта наемането й на работа. Страните не са предявили оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, събирането и оценката на доказателствата за фактите от състава на нарушението по чл. 76, ал. 3 ЗТМТМ вр. чл. 36, ал. 5 ППЗТМТМ. Не е спорно започването на работа от А. в обект – Апарт-хотел "С." в [населено място], с работодател "С. Т." ЕООД, началото на заетостта – 11.02.2021 г., статута й на продължително пребиваващ чужденец в страната, член на семейството на български гражданин, без тази заетост да е декларирана от работодателя в Агенцията по заетостта по реда на чл. 36, ал. 5 вр. ал. 1 ППЗТМТМ. Нарушението е формално, с оглед което изводите на съда по прилагането на чл. 28 ЗАНН по втория критерий на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН са неправилни. Изложените в решението мотиви за наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, определящи обществената опасност на нарушението като по-ниска, са банкетни, без да са посочени кои от фактите и обстоятелствата на извършване на нарушението са отчетени като смекчаващи, още повече, че такива обстоятелства не са установени. Нарушението по чл. 36, ал. 5 вр. ал. 1 ППЗТМТМ може и да е единична проява, доколкото други нарушения във връзка със задълженията на дружеството като работодател, наемащ на работа граждани на трети страни, не са установени от контролните органи, но само по себе си това обстоятелство не отличава нарушението от обичайните. А. е чужденец и макар със статут на продължително пребиваващ в страната и член на семейството на български гражданин, задължение на работодателя е да уведоми компетентните органи в страната за началото на наемането й на работа - член 4, параграф 1, буква в) от Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година за предвиждане на минимални стандарти за санкции и мерки срещу работодатели на незаконни пребиваващи граждани на трета държава (Директива 2009/52/ЕО). Уведомлението е задължение за работодателите във всички случаи, чието изпълнение държавите членки следва да изискват, освен когато на работника е предоставен статут на дългосрочно пребиваващ, съгласно Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. и чл. 23, ал. 1, т. 3 от Закона за чужденците в Република България. Случаят обаче не попада в изключението по член 4, параграф 2 от Директива 2009/52/ЕО и е обичайно неизпълнение на задължението за уведомяване на Агенция по заетостта за началото на наемане на работа на гражданин на трета държава, в 7-дневен срок от началото на заетостта. И след като не са установени обстоятелства, свързани със самото нарушение по чл. 36, ал. 5 вр. ал. 1 ППЗТМТМ, причини и условия за извършването му, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност, крайният извод на съда по прилагането на чл. 28 ЗАНН е неправилен. При отсъствието на основания по § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН за освобождаване на работодателя от административнонаказателна отговорност по чл. 76, ал. 3 ЗТМТМ по реда на чл. 28 ЗАНН за конкретното нарушение, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено (чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 НПК). Доколкото отсъстват основания по чл. 222, ал. 2 АПК за връщане на делото за повторно разглеждане, с касационното решение по същество наказателното постановление следва да бъде потвърдено – чл. 222, ал. 1 АПК вр. чл. 63в ЗАНН и чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН. При този изход и на основание чл. 63д, ал. 1, 4 и 5 ЗАНН на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ – по 80 лв. за всяка съдебна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК вр. чл. 63в и чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, чл. 63д, ал. 1 и 4 ЗАНН, съдът