Решение № 352 от 18.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 4489/2022 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК. С разпореждане от 08.04.2022 г. по НЧХД № 8398/2021 г. на СРС, НО, 147 състав, е прекратено наказателното производство на основание чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 r и ал.4 т.4 от НПК. Срещу разпореждането е постъпила жалба от повереника на частния тъжител М., с която се иска за приемане на атакувания съдебен акт за нищожен, поради постановяването му от нелегитимен съд, алтернативно разпореждането да бъде отменена и делото да бъде върнато на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия. В жалбата се твърди, че разпореждането, с което е оставена тъжбата без движение не е изпратена на частният тъжител на адрес, посочен от него в тъжбата, както и на неговия повереник, което безспорно го е лишило от възможността да изпълни указанията на съда в 6 месечен срок от извършване на престъплението, което се твърди в тъжбата. В тази връзка се сочи, че повереника е няма достъп до делото, както и че с нарочна молба е посочил, че призовките и книжата по делото следва да се изпращат както на него, така и на тъжителя, които е изтърпява наказание лишаване от свобода. Като аргумент в подкрепа на оплакването, че съдът е бил предубеден, е издаването на съдебно удостоверение, което е поискано с молба от 07.07.2021г, едва след изтичане на шест месечния срок. Повереникът навежда оплаквания, че констатациите на съда, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК са неправилни, тъй като в тъжбата са посочени конкретно както лицата, спрямо които се иска започване на наказателно преследване, така и датата и мястото на извършване на деянието от всяко едно от тях, начина на извършване на инкриминираните деяния, чрез посочване на конкретни факти. Навеждат се оплаквания, че разпореждането е обсъждан текст от тъжбата, в който се коментира съдържанието на административните актове, чрез които са извършени инкриминираните в тъжбата закононарушения. В този смисъл съдът неправилно е тълкувал като твъдения на тъжителя с аргументи за незаконосъобразност на администартивните актове. Отделно от това се посочва, че съдът не е съобразил последващото оттегляне на оттеглянето тъжбата по отношение но Д.С.. В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че атакуваното разпореждане е от категорията актове, които подлежат на проверка по реда на глава ХХІ от НПК и за изясняване на обстоятелствата по делото не се налагат разпити на подсъдимия, свидетели и/или изслушване на експертизи. В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът на частния тъжител, поддържа жалбата. Излага съображения, че в случая не е налице никое от основанията за прекратяване на производство по чл. 24, ал. 5 от НПК, а за да прекрати наказателното производство, СРС се е позовал на неприложимо правно основание. Акцентира се върху поведението на съда относно връчването на разпореждането, с което са били дадени указания на частния тъжител на адрес, на който е установено, че лицето не живее, без същото да бъде връчено на редовно упълномощения му повереник. Посочва се също, че указанията са били изпълнени, като съда се е ползвал като основание за прекратяване на наказателното производство на изтекъл срок, което е незаконосъобразно. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане като върне на първоинстанционния съд делото за ново разглеждане. Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че са налице основания за неговата отмяна поради следните съображения: Производството по НЧХД № 8398/2021 г. по описа на Софийски Районен съд, НО, 134 с-в е образувано по частна тъжба, входирана на 14.06.2021г от С. А. М. срещу И.Й., Е.Д., Д.С. и И.В. за извършено престъпление, квалифицирано от тъжителя като такова по чл.148, ал.2 вр. 147 ал.1 от НК и по чл.148, ал.1, т.4 НК. Към молбата се приложени Заповед Л-1862/04.06.2021г на Главен директор на ГД „ИН“ към Министерство на правосъдието, Докладна записка от Е.Д., инспектор в сектор „Вътрешна сигурност“ в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Сведения от Д.С. и И.В., изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр. София. На дата на подаване на частната тъжба в СРС, 14.06.2021 е входирана и молба от адв. С. Г. В., с която е представено адвокатско пълномощно за осъществяване на правна помощ по образуваното нчхд. В молбата е посочен като съдебен адрес, адреса на адвокатската кантора, както и мястото, където частният тъжител изтърпявал към датата на подаване на молбата наказанието „лишаване от свобода“. С Разпореждане от 15.07.2021г председателят на 147 състав, НО, СРС и съдията-докладчик по образуваното нчхд № 8398/2021г, е приел, че от обективираното в тъжбата не става ясно точно с кои действия подсъдимите са осъществили „твърдените от частния тъжител престъпни деяния т.е. не става ясно с кои свои деяния подсъдимите са разгласили неверни обстоятелства за личността на тъжител“. В тази връзка е дадено указание тъжителят да посочи „ за всяко от твърдените деяние лицата, които са извършили, начина на осъществяване на деянието, дата на извършването му, мястото, където са извършени. Според съдията-докалдчик следва да се посочи и „точния брой на осъществените деяния, като за всяко от тях бъде посочена дата на извършване, както и начин и място на извършване, трите имена, както и ЕГН на Е.Д.“. С посоченото разпореждането от 15.07.2021г. съдът е дал указания на частния тъжител да конкретизира тъжбата си, съгласно дадените указния в мотивната част на разпореждането., като е посочил, че при неизпълнение, производството по делото ще бъде прекратено. Съгласно изготвения списък за връчване на разпореждането на 16.07.2021г е изпратен препис от същото на частния тъжител С. М. на адрес, различен от посочения в тъжбата и заявлението от 14.07.2021г. на адв.В.. По делото се установява, че преди произнасянето на съда, е постъпила молба от адв.В. с датта 07.07.2021г. до СРС, Зам.административния ръководител на НО, с искане да бъде издадено удостоверение, от което да е видно, че е образувано ЧНХД № 8398/2021г. с посочване на страните. На 09.07.2021г с разпореждане на зам.председателя на СРС молбата е изпратена за доклад на съдията-докадчик по делото. С разпореждане от 16.09.2021г. съдията докладчик по делото е разрешил издаване на удостоверение, без посочване на подсъдимите лица, поради обстоятелството, че същите не са конституирани като подсъдими. На 25.11.2021г. адв.В. е входирала Заявление, с която посочва на съда, че с депозирано Заявление от 14.06.2021г е представила адвокатско пълномощно и е посочила изрично адреса, на които следва да бъде уведомяван частният тъжител, както и своя служебен адрес. Това е било необходимо, предвид неполучаването съдебните книжа по делото от частният тъжител и процесуалният му представител, видно от изготвения и приложен по делото списък за връчване на разпореждането на съда от 15.07.2021г. е, че в него фигурира единствено името частният тъжител С. М. с адрес, различен от посочения в тъжбата идентичен с тези от заявленията на адв.В. от 14.06.2021г. и 07.07.2021г. Със Заявление от 25.11.2021г. от адв. В. е заявено, че частният тъжител не поддържат тъжбата срещу Д.М.С.. От 02.12.2021г. с нова заявление от адв. В. е заявено, че оттеглят оттеглянето на тъжбата срещу Д.С.о и поддържат частната тъжба, така както е първоначално подадена. На 26.01.2022г. е връчено лично на частния тъжител М. разпореждането от 15.07.2021г. на съда, като същото не е връчване на неговия процесуален представител. На 04.02.2022г е подадена уточняваща тъжба. / приложена по делото, след констатации на въззивната инстанция, че същата не е налична в кориците на делото /л.42 от внчд № 4489/22г.на СГС/. С Разпореждане от 08.04.2022г. съдията-докладчик е прекратил наказателното приемайки, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 ал.1 НПК, тъй като описаното в нея не представлява престъпление, а именно установил е, че са изложени доводи за евентуална незаконосъобразност на административни актове, издадени от И.Й. в качеството му на Главен директор в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието и Е. Д., в качеството му на инспектор в сектор „Вътрешна сигурност“ в същото министерство, както и че посочване, че сведенията, дадени от лишените от свобода Д.С. и И.В. / името на лицето е И.В./, въз основа на които са издадени горепосочените административни актове представляват голословни твърдения, се обосновава „немотивираност и необоснованост“. В тази връзка съдията е указал, че съществува отделен ред за обжалване на горепосочените актове, като не недопустимо да се използва наказателното производство за целите на административния процес, което представлява по същество злоупотреба с права По-нататък в своето разпореждане съдията е приел, че дори след получаване на уточняващата молба на 04.02.2022г. не са отстранени пропуските в тъжбата, свързани с конкретизиране на обвиненията, но с оглед посочване на датите на твърдените деяния, съдията е приел, че са изтекли повече от шест месеца до подаване на уточняващата тъжба, с оглед на което се е ползвал от разпоредбата на чл.81, ал.3 от НПК и е посочил че подадената уточняваща тъжба от частния тъжител за отстраняване на нередностите в първоначално подадената тъжбата е извън шест месечния срок, предвиден в закона от датата на узнаване от тъжителя за деянията, които се инкриминират, като приема, че това е 11.06.2021г., която датата е поставена върху подадената частна тъжба. Изложеното дава основание на първата инстанция да приеме Съдът е посочил, че има оттегляне на тъжбата от 25.11.2021г. по отношение на Д.С., като е приел, че са налице основание за прекратяване по чл.24, ал.4, т.4 от НПК по отношение на посоченото лице Въззивният съдебен състав не споделя доводите на първоинстанционния съд в насока, че в конкретния по делото случай изискванията към съдържанието на тъжбата не са изпълнени. Тъжбата, като документ, годен да инициира образуването на наказателно производство, следва да съдържа посочените в чл. 81, ал. 1 от НПК реквизити. Тази норма посочва, че тъжбата трябва да е писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето срещу което се подава и за обстоятелствата на престъплението. Необходимо е към тъжбата да се приложи и документ за внесена държавна такса. В конкретния случай, изначално депозираната тъжба, дори без уточнението от 04.02.2022 г., отговаря на всички формални изисквания, които законът поставя към съдържанието. Посочени са данните за подателя, достатъчно данни за лицата, срещу което се подава, които да позволят те да бъдат индивидуализирани и призовани за участие в производството, съдържа се описание в какво, според тъжителя, се състои извършеното престъпление, като са посочени и конкретните изрази, чрез които се твърди нанесени обида и клевета на тъжителя, засегнати честта и достойнството му. Тъжбата е подписана от нейния подател, придружена е с препис за ответната страна и е приложен документ за внесена държавна такса. С това формалните критерии за образуване на производство са били изпълнени от С. М.. С разпореждането от 15.07.2021г. са дадени указания за отстраняване на пропуски в жалбата, констатирани от съда, които са общи и некнокретни. Отделно от това с посоченото разпореждане не е указано, на кои страна следва да се връчи с оглед наличните по делото тъжба и заявления, предхождащи разпореждането / 14.06.2021г- тъжба, 14.06.2021 – молба от адв.В. и пълномощно, 07.07.2021г., препратено на председателя на 147 състав на 09.07.2021г молба до зам.административния ръководител/, както и не е указан срок, в които следва да бъдат изпълнени указанията. Посоченото е довело до напълно неясно разпореждане, като невръчването на разпореждането на посочените в тъжбата и молбите адреси е довело до забавяне от повече от шест месеца, което впоследствие е посочено като едно от основанията за прекратяване на наказателното производство. С обжалваното разпореждане, съдията-докладчик, вместо да извърши преценка за това дали в тъжбата се твърдят обстоятелства, сочещи на престъпление, е обосновал несъставомерност на квалифицираното от частния тъжител като престъпление по чл. 148 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 147, ал. 1 от НК деяние. За да достигне до крайния си извод, СРС е разсъждавал, че в тъжбата са налице твърдения за необоснованост и незаконосъобразност на административния акт, с които тъжителят е преместен в затвора Плевен, без да е съобразил твърдението на тъжителя, че чрез посочените документи Заповед, докладна записка и два броя сведения спрямо него е разгласено позорно обстоятелство, а именно че „подготвя бунт“ и „създава опасност за сигурността в затвора“, като по същество на твърдяното престъпление е мотивирал оправдаване на лицата, срещу които е подадена тъжбата поради несъставомерност на описаното в частната тъжба тяхно поведение, като въззивният съд изцяло споделя изложените в жалбата възражения. Актуалната редакция на разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 1 от НК (обн., ДВ, бр. 63 от 2017 г.) не предоставя възможност на съда да прекрати наказателното производство на основание, че описаното в тъжбата не представлява престъпление, както е направил СРС, макар и позовавайки се на друга норма, като е препратил към изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК. Дали има извършено деяние, извършено ли е от подсъдимия, действал ли е виновно и дали поведението му осъществява състав на престъпление, са въпроси на преценка на съда, която следва да се извършва въз основа на установената от събраните в хода на съдебното следствие доказателствени източници фактическа обстановка, а не да се преценява в разпоредително заседание от съдията–докладчик. Във връзка с това съдът е длъжен да развие същински състезателен процес и да събере необходимите доказателствени източници преди да се произнесе по тези въпроси по реда на чл. 301, ал. 1 от НПК. Едва след проверка на всички релевантни обстоятелства, в случай че се установи несъставомерност на наведените факти под нормата на чл. 147 от НПК, съдът е длъжен да постанови присъда с оправдателен диспозитив по смисъла на чл. 304 от НПК. В противен случай, както е постъпил СРС, независимо от виждането си, че деянието е изначално несъставомерно, тъй като се касаело за незоконосъобразни административния актове, би се стигнало до лишаване от възможността на тъжителя и на обвиняемия да получат адекватна защита на правата си в един висящ процес, който да завърши със стабилен краен акт – присъда. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразни правните изводи на съдията при СРС, НО, 147 състав за наличието на предпоставките по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК за прекратяване на наказателното производство по НЧХД № 8398/2021 г. по описа на същия съд, образувано въз основа на подадена тъжба от частния тъжител С. А. М. срещу И.Л.Й., Е.Д., Д.М.С. и И.Е.В.. Позоваването на изтекъл срок по чл.81, ал.3 от НПК за прекратяване на наказателното производство е неоснователно, поради становището на този въззивен състав, че първоначално подадената тъжба изцяло е отговаряла на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК. Не на последно място следва да бъде отбелязано, че оттеглянето на тъжбата спрямо Д.М.С. с заявление от 25.11.2021г е оттеглено с заявление от 01.12.2021г, т.е към момента на произнасяне на съда на 08.04.2022г не е било налице основание да бъде прието, че тъжбата, подадена от С. М. срещу Д.С. е оттеглена, поради което не са налице основанията и на чл.24, ал.4, т 4 от НПК. Предвид горното, въззивният съд намира, че атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен и делото следва да се върне Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Доколкото с произнасянето си в контролираното разпореждане съдията- докладчик е взел становище по съществото на делото, то след връщането на делото на СРС същото следва да се разгледа от друг състав. Така мотивиран, Софийски градски съд