Решение № 45 от 10.3.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 439/2025 г.

Производството е по реда на глава 33 от НПК. С присъда № 221/12.12.2024г., постановена по НОХД № 5517/2023г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, влязла в сила на 20.06.2025г., осъдената А. А. А. е призната за виновна в това, че на 16.04.2022г. в гр.П., с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила у П. Ц. Д. заблуждение, че е брокер, представител на дружеството „Н. Б.” ЕООД гр.София, и е упълномощена от собственика на апартамент, находящ се в гр.П., бул.„М.” № *, ет* ап.*, да посредничи за продажбата му, като е необходимо да й даде сумата от 2000 лв., която да послужи като депозит за покупката на имота, и с това на 16.04.2022г. в гр.П. му е причинила имотна вреда в размер на 2000 лв., поради което и на основание чл.209, ал.1 вр. чл.54 от НК е осъдена на една година лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от три години. Съгласно чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК при изпълнението му е приспаднато времето, през което осъдената е била задържана по реда на ЗМВР за срок до 24 часа на 03.05.2022г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода. Първоинстанционният съд се е произнесъл за предявения граждански иск от гражданския ищец /и частен обвинител/ П. Ц. Д.в размер на 2000 лв., уважавайки го, веществените доказателства и разноските по делото. С решение № 217/20.06.2025г., постановено по ВНОХД № 770/2025г., Окръжен съд гр.Пловдив е изменил присъдата на Районен съд гр.Пловдив в частта относно правната квалификация и наложеното на осъдената А. наказание, като е преквалифицирал деянието от престъпление по чл.209, ал.1 от НК в маловажен случай по чл.209, ал.3 вр. ал.1 от НК, на основание чл.55, ал.1, т.2, б.”в” от НК е заменил наложеното наказание една година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години, с наказание глоба в размер на 500 лв. Потвърдил е присъдата в останалата й част. Поради липса на процесуална възможност за касационно обжалване, присъдата на Районен съд гр.Пловдив е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение. Постъпило е искане от главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНОХД № 770/2025г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, за отмяна на постановеното по него решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Развиват се доводи за допуснато съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК и на чл.348, ал.1, т.3 от НПК - явна несправедливост на наложеното наказание, които очертават наличието на основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Пред Пловдивския апелативен съд представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив поддържа искането за възобновяване на главния прокурор и моли да бъде уважено. Пледира, че е допуснато съществено нарушение на материалния закон с преквалификация на престъплението от чл.209, ал.1 от НК в чл.209, ал.3 вр. ал.1 от НК, което е довело до определяне на явно несправедливо наказание. Сочи, че то не съответства на обществената опасност на извършеното деяние и с него не могат да се постигнат целите на индивидуалната и генералната превенции. Осъдената А. и нейният защитник изразяват становище, че искането на главния прокурор е недопустимо поради липса на процесуална легитимация. То е с дата 21.07.2025г., входирано е в отдел „Съдебен” на ВКП на 22.07.2025г., постъпило е в съда на 23.07.2025г. Мандатът на главния прокурор е изтекъл на 21.07.2025г. и той не е разполагал с правомощие да сезира компетентния съд с искане за възобновяване на наказателното производство. Поради това молят делото да бъде прекратено. Алтернативно излагат доводи в подкрепа на вижданото си, че присъдата е правилна и законосъобразна и искането за възобновяване следва да се остави без уважение. Осъдената А., в последната си дума, моли да не се възобновява делото, за да не преживява отново стреса, който е изживяла. Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с данните по делото, обсъди становищата на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване в пределите на правомощията си, установи следното: Мнозинството от настоящия съдебен състав намира, че искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в срока по чл.421, ал.1 от НПК, от надлежно легитимирана страна по чл.420, ал.1 от НПК. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, който не подлежи на проверка по касационен ред и е влязъл в сила. В него се съдържа позоваване на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК, които са основания за възобновяване на делото. Мнозинството от съдебния състав намира, че искането за възобновяване произлиза от орган, който разполага с необходимата процесуална легитимация да инициира производство по глава 33 от НПК. Съображенията за това се следните: Искането за възобновяване е с вх.№ 1761/2025г. от 21.07.2025г. от заместващия и.ф.главен прокурор. С писмо вх.№ 7981/2025г. от 22.07.2025г. на прокурор от отдел 03„Съдебен” при ВКП е изпратено на Районен съд гр.Пловдив, където е получено по пощата с клеймо с дата на изпращане 23.07.2025г. и е с вх.№ 81613 от 24.07.2025г. Въз основа на заповед № РД-05-2753/03.07.2025г., издадена от и.ф.главен прокурор Борислав Сарафов, за заместването му от Ваня Стефанова, заместник на главния прокурор при ВКП, за времето от 07.07.2025г. до 27.07.2025г., настоящото искане е подписано от нея. С решение на Прокурорската колегия на ВСС по протокол № 21/16.06.2023г., на основание чл.175, ал.4, изр.2 от ЗСВ, Борислав Боби Сарафов - директор на НСлС и заместник на главния прокурор по разследването, е определен за изпълняващ функциите „главен прокурор на Република България” до встъпване в длъжност на нов главен прокурор на Република България. С решение по протокол № 31/24.09.2025г. Прокурорската колегия на ВСС е установила, че Борислав Боби Сарафов е определен за изпълняващ функциите „главен прокурор на Република България” по силата на влязъл в сила административен акт - решение на Прокурорската колегия на ВСС по протокол № 21/16.06.2023г. Приела е за неприложима разпоредбата на чл.173, ал.15 от ЗСВ спрямо възникналото правоотношение по силата на влязлото в сила решение на Прокурорската колегия на ВСС по протокол № 21/16.06.2023г. Потвърдила е това решение, с което, считано от 16.06.2023г., Борислав Боби Сарафов е определен, на основание чл.175, ал.4, изр.2 от ЗСВ, за изпълняващ функциите „главен прокурор на Република България” до встъпване в длъжност на нов главен прокурор на Република България. Не е открила административно производство за определяне на нов изпълняващ функциите „главен прокурор на Република България”. Със Закона за изменение и допълнение на ЗСВ /ДВ, бр.6 от 21.01.2025г., в сила от 21.01.2025г./ са предвидени промени в процедурата за избор на кандидати за председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор. Според чл.173, ал.1, изр.2 от ЗСВ в гласуването за откриване на процедура за избор на тези административни ръководители на органите на съдебната власт могат да участват само изборни членове на ВСС, чийто мандат не е изтекъл към датата на вземане на решението. В чл.173, ал.15 от ЗСВ е предвидено следното: „При предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд или председателя на Върховния административен съд се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите.”. В чл.33, ал.4 от ЗСВ е въведено ограничение в гласуването на предложение до президента на Република България за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор да участват само изборни членове на ВСС, чийто мандат не е изтекъл към датата на предложението или вземането на решението. Съгласно & 16 от ПЗР към ЗИДЗСВ започналите процедури по чл.173, ал.1 от ЗСВ, които не са приключили с указ на президента за назначаване към датата на обнародване на този закон, се прекратяват. & 17, изр.1 от ПЗР към ЗИДЗСВ гласи следното: „В срок от 6 месеца от влизането в сила на този закон Народното събрание и органите на съдебната власт започват процедура за нов избор на членове на Висшия съдебен съвет.”. С решение по протокол № 2/23.01.2025г. Пленумът на ВСС, на основание чл.56, ал.1 от АПК вр. & 16 от ПЗР на ЗИДЗСВ и чл.33, ал.4 от ЗСВ, е прекратил откритата, с решение на Пленума на ВСС по протокол № 19/22.06.2023г., процедура за избор на Главен прокурор на Република България, тъй като същата не е приключила с указ на президента за назначаване към 21.01.2025г., както и с оглед ограничението в гласуването на предложение до президента на Република България за назначаване на главен прокурор да участват изборни членове /на ВСС/, чийто мандат е изтекъл към датата на предложението. По повод жалба на Борислав Боби Сарафов срещу това решение на Пленума на ВСС е образувано адм.дело № 1077/2025г. по описа на ВАС. С определение № 12221/01.12.2025г. ВАС е прекратил делото поради оттегляне на жалбата, въз основа на която е образувано. С определение № 9/11.12.2025г., постановено по конст.дело № 5/2025г., Конституционният съд е прекратил производството по делото, образувано по искане на състав на ВАС по адм.дело № 1077/2025г. за установяване на противоконституционност на разпоредбите на & 16 от ПЗР на ЗИДЗСВ /ДВ, бр.6 от 21.01.2025г./ и на чл.33, ал.4 от ЗСВ. Към настоящия момент въпреки предвидения шестмесечен срок, който е изтекъл на 21.07.2025г., Народното събрание и органите на съдебната власт не са започнали процедура за нов избор на членове на Висшия съдебен съвет. Прокурорската колегия към ВСС е приела, че този срок, предвиден и в чл.173, ал.15 от ЗСВ, е неприложим за Борислав Сарафов и е потвърдила, че той изпълнява функциите на главен прокурор, като е отказала да открие административно производство за определяне на нов изпълняващ функциите „главен прокурор на Република България”. С решение по протокол № 4/26.02.2026г. Пленумът на ВСС е оставил без разглеждане предложението на министъра на правосъдието за определяне на временно изпълняващ функциите на главен прокурор на Република България и го е изпратил на Прокурорската колегия на ВСС по компетентност. При тази нормативна база съдебната практика е противоречива, като нито една не е задължителна по аргумент от разпоредбата на чл.130, ал.2 от ЗСВ /няма прието тълкувателно решение или тълкувателно постановление/. Една част от съдебните състави намират, че с изтичане на шестмесечния срок, т.е след 21.07.2025г., правомощията на изпълняващия функциите главен прокурор се прекратяват по силата на чл.173, ал.15 от ЗСВ, поради което искане за възобновяване на наказателно дело, подадено от и.ф.главен прокурор Борислав Сарафов след тази дата, не съставлява валидно сезиране на компетентния съд поради липса на активна легитимация. Други съдебни състави приемат, че нормата на чл.173, ал.15 от ЗСВ има действие занапред, тъй като в преходните и заключителните разпоредби на ЗИДЗСВ не е посочено друго. Позовавайки се на решение № 12 от 2022г. на Конституционния съд, постановено по к.д. № 7/2022г., намират, че ако се счете, че след 21.07.2025г. и.ф. главен прокурор не следва да изпълнява тези функции, това би създало вакуум във функционирането на прокуратурата, като единственият орган, осъществяващ обвинителната функция на държавата, и би било против интересите на правосъдието. Мнозинството от настоящия съдебен състав намира, че нормата на чл.173, ал.15 от ЗСВ няма обратно действие. Съгласно чл.14, ал.1 от ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. С новата разпоредба на чл.173, ал.15 от ЗСВ се въвежда срок за осъществяване на правомощията на временно изпълняващите функциите на главен прокурор, председател на ВКС и председател на ВАС. Липсва обаче текст, който да придава обратно действие на това времево ограничение на мандатността, който да преурежда съществуващи правоотношения, в случая правомощията на и.ф.главен прокурор Борислав Сарафов. Ако се приеме, че нормата на чл.173, ал.15 от ЗСВ има обратно действие, биха се нарушили конституционно установените в Конституцията на РБългария принципи на правовата държава /чл.4/, независимост на съдебната власт /чл.117, ал.2/, равенство на гражданите пред закона /чл.6/ и правото на защита /чл.56/. Главният прокурор, като част от съдебната власт, е самостоятелен и едноличен конституционен орган /в този смисъл Решение № 8 от 2005г. на КС по к.д. № 7/2005г./. Възприемайки този подход, конституционният законодател е съсредоточил в лицето на главния прокурор крайната отговорност за законосъобразното упражняване от прокурорите на правомощията по чл.127, т.1-6 от Конституцията. Конституционните правомощия на главния прокурор са уредени в чл.136, ал.6 и чл.138 от ЗСВ, както и в НПК. Конституционните функции и правомощия на главния прокурор са подробно уредени в действащите устройствени и процесуални закони, защото упражняваният от него надзор за законност може реално да бъде осъществен само в рамките на конкретно възложени законови правомощия. Този надзор за законност, както и методическото ръководство върху дейността на всички прокурори /чл.126, ал.2 от Конституцията/, е насочен към постигане на общата, конституционно закрепена цел на дейността на съдебната власт - защита на правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата /чл.117 от Конституцията/ /Решение № 11 от 2020г. на КС по к.д. № 15/2019г./. Главният прокурор осъществява правозащитната функция на държавата /Решение № 14 от 2024г. на КС по к.д. № 10/2023г./. В изпълнение на тези негови правомощия му е предоставена процесуална легитимация да инициира производство по глава 33 от НПК в случаите по чл.422, ал.1, т.4-6 от НПК, а именно: с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на ЕКЗПЧОС, което има съществено значение за делото; допуснати са съществени нарушения по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК /нарушение на закона, съществено нарушение на процесуалните правила, явна несправедливост на наложеното наказание/; при допусната екстрадиция в случай на задочно осъждане при дадена гаранция от българската държава за възобновяване на наказателното дело за престъплението, за което екстрадицията е допусната. Главният прокурор е оправомощен да иска възобновяване на делото, ако осъденият или заинтересованото юридическо лице са пропуснали да сторят това в предвидения шестмесечен срок, за да защити правата на други страни в процеса като частния обвинител и частния тъжител. При ситуация, в която Народното събрание не формира политическа воля за избор на членове на ВСС, ВСС не е насрочил избори за професионалната квота на новия състав, въпреки конституционните и законовите предписания и изтеклите срокове, Прокурорската колегия на ВСС е потвърдила решението, с което Борислав Сарафов е определен за изпълняващ функциите „главен прокурор на Република България” и не е открила административно производство за определяне на нов изпълняващ функциите главен прокурор, както и, ако се възприеме виждането, че правомощията му се прекратяват по силата на чл.173, ал.15 от ЗСВ, възниква въпросът по какъв ред биха се защитили правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата в горните случаи, как би са осигурило върховенството на закона. Становището, че и.ф.главен прокурор не разполага с легитимност влиза в противоречие с принципа на непрекъснатост на държавното управление, компонент на принципа на правовата държава, който е част от конституционния ред съгласно Решение № 12 от 2022г. на КС по к.д. №7/2022г. Според същото „Когато няма предвидено друго правно средство срещу блокиране на работата на един конституционно установен държавен орган, продължаването на осъществяването на функциите на този орган чрез конкретния персонален негов състав до нов избор/назначаване /изцяло или попълване/ е конституционно допустим способ за възпиране на фактическо изменение на предвидения от Конституцията баланс на властите и органите на държавата, каквото фактическо изменение по същество би представлявала подриване на устоите на конституционно установения държавен ред.”. С правомощията на главния прокурор за възобновяване на наказателни дела се гарантира равенството на гражданите пред закона. Съгласна Решение № 14 от 2024г. на КС по к.д. № 10/2023г. „Конституционният съд е последователен в разбирането си, че равенството е основен конституционен принцип на гражданското общество и правовата държава по смисъла на второто съображение в преамбюла и на чл.6, ал.2 от Конституцията /Решение № 5 от 2022г. по к.д. № 13/2021г.; Решение № 10 от 2022г. по к.д. № 21/2021г./. То е основа за нейното тълкуване и прилагане и за нормотворческата дейност и е основно право на гражданите /Решение № 4 от 2021г. по к.д. № 1/2021г.; Решение № 14 от 1992г. по к.д. № 14/1992г./. Принципът на равенство означава равнопоставеност пред закона /Решение № 6 от 2010г. по к.д. № 16/2009г./. Равенството пред закона се изразява в две основни форми - задължение за равно третиране и забрана за произволно неравно третиране /Решение № 4 от 2021г. по к.д. № 1/2021г.; Решение № 1 от 2005г. по к.д. № 8/2004г./. ... Само така може … да се осигури справедливост в обществото.”. С легитимацията на главния прокурор да иска възобновяване на наказателни дела в предвидените от закона случаи се осигурява и достъпът до съд /чл.117, ал.1 от Конституцията/, който трябва винаги да е открит /Решение № 5 от 2019 по к.д. № 12/2018г., Решение № 6 от 2008 по к.д. № 5/2008г., Решение № 1 от 2012 по к.д. № 10/2011г./, правото на защита /чл.56 от Конституцията/ и конституционното начало на справедлив процес. „Справедливостта е висша ценност и регулатор на обществото /съображение второ от преамбюла на Конституцията/ и щом правовата държава защитава и гарантира правата на човека, тя би следвало да създава такива условия за тяхната реализация, чрез които да гарантира най-доброто ниво за това /Решение № 11 от 2016 на КС по к.д. № 7/2016г./.”. „Правосъдието се осъществява, за да се възстанови законността, когато тя е нарушена /Решение № 5 от 2003г. на КС по н.д. № 5/2003г./.”. При допуснати нарушения по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, които поставят под съмнение правилността, законосъобразността и справедливостта на влезлия в сила съдебен акт, как биха се отстранили тези пороци, как биха се реализирали такива права, като правото на достъп до съд, правото на защита, правото на справедлив процес, принципът на равнопоставеност пред закона, ако главният прокурор не разполага с процесуална легитимация да сезира съда по реда на глава 33 от НПК? Мнозинството от съдебния състав намира, че разгледано по същество, искането за възобновяване е основателно. Изразената в него претенция за неправилно приложение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК е законосъобразна. Окръжен съд гр.Пловдив е преквалифицирал деянието от престъпление по чл.209, ал.1 от НК в маловажен случай по чл.209, ал.3 вр. ал.1 от НК. Приел е, че е налице по-леко наказуемо престъпление поради желанието на осъдената А. да възстанови инкриминираната сума, сравнително младата й възраст, чистото съдебно минало, семейното положение, нестабилното й психическо състояние към инкриминирания период, че се касае за деяние, което е изолирана проява в живата й. Част от тези изводи на въззивния съд не намират опора в доказателствената съвкупност. Този, че срещата между пострадалия Д. и свидетелката Т. П., майка на осъдената, „е била с цел уреждане на отношенията им, което говори за желание на подсъдимата, макар и с помощта на майка си да възстанови неправомерно получената сума.” е предположение, което не е подкрепено от обективен източник на доказателства. Извън вниманието на втората инстанция е останало противоречието между обясненията на осъдената А. и показанията на майка й, свидетелката П., относно кой друг е присъствал на срещата със свидетеля Д.. Приетото нестабилно психическо състояние на осъденото лице към инкриминирания период не е подкрепено с друга доказателства освен твърденията на осъдената А. и нейната майка, които са заинтересовани от изхода на делото. Тезата, че се касае за деяние, което е изолирана проява в живата на осъдената, се оборва от приложените по делото писмени доказателства за други водени срещу нея прокурорски преписки за подобни престъпления, включително досъдебно производство. Окръжен съд гр.Пловдив не е оценил с нужното внимание обстоятелствата, при които е извършено деянието - добре обмислено, с предварителна подготовка, изразяваща се в публикуване на обява за продажба на апартамента, осъденото лице е било с перука, използвало е чужда самоличност, представило се е за служител на агенция за недвижими имоти, неговия предмет /2000 лв./, който се доближава до трикратния размер на минималната работна заплата към инкриминираната дата. Установените пороци при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите, относно обществената опасност на деянието и дееца са довели до незаконосъобразен извод за правната квалификация на извършеното и до неговото преквалифициране в по-леко наказуемо престъпление. Мнозинството от настоящата инстанция споделя виждането на главния прокурор, че е налице и нарушение по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Наложеното на осъдената А. наказание глоба в размер на 500 лв., индивидуализирано при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”в” от НК, не е формирано в съответствие с доказателствата по делото и със закона. Не е в унисон с осъществяване на целите на специалната и на генералната превенция. Не е съобразено с обществената опасност и моралната укоримост на престъплението, с всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. В случая не са налице условията за прилагане на чл.55 от НК, тъй като смекчаващите отговорността обстоятелства не са многобройни, нито сред тях има изключително такова. Липсва и другата задължителна предпоставка - найлекото, предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко в конкретния случай. Едва ли санкцията пробация се отличава с голяма строгост. Мнозинството от Пловдивския апелативен съд намира, че Окръжен съд гр.Пловдив е надценил някои от смекчаващите отговорността обстоятелства. Тези за някакви бъдещи намерения, нестабилно психическо състояние, изолирана проява не следва да се разглеждат като такива, които водят до налагане на по-леко наказание, тъй като не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Въззивният съд не е оценил с нужната тежест като отегчаващо отговорността обстоятелство стойността на предмета на престъплението. Сумата от 2000 лв. се доближава до трикратния размер на минималната работна заплата към инкриминираната дата. Окръжен съд гр.Пловдив е проявил неоправдана снизходителност, налагайки наказание глоба в размер на 500 лв. То не е съобразено с обстоятелствата, при които е извършено престъплението, степента му на обществена опасност, както и личността на дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. С него няма да се постигнат целите на специалната и генералната превенции. Така отмерена санкцията не покрива утвърдените критерии за справедливост, не удовлетворява постигане на визираните в чл.36 от НК цели, предписващи обезпечаване на предупредително и поправително-възпитателно въздействие спрямо извършителя на престъпното посегателство и гарантиране на адекватен отзвук по отношение на останалите членове на обществото. Мнозинството от настоящия съдебен състав намира, че обстоятелствата, които определят конкретната тежест на осъщественото престъпление по чл.209, ал.1 от НК и характеризират личността на дееца, обуславят по-голяма степен на обществена опасност на извършеното и необходимостта от по-интензивно въздействие върху осъдената А. с оглед реализиране целите на специалната и генералната превенции. Това би съдействало в пълна степен за поправянето и превъзпитанието й към спазване на поведение, съобразено със закона, както и възпирането й да извърши други престъпни деяния. По-строго наказание би имало и възпиращо и предупредително въздействие спрямо останалите членове на обществото. Само така ще могат да се постигнат целите на чл.36 от НК. Наказанието е установена от закона мярка за държавна принуда, която са налага от съда на лице, извършило престъпление. Тя се изразява в засягане на определени права и интереси на дееца, показва отрицателната оценка на държавата към него и деянието му. Има за цел да предотврати извършването на нови престъпления от него и другите членове на обществото, като въздейства върху тях възпиращо и поправително-възпитателно. При разрешаване на въпроса за наказанието съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл.36 от НК цели - поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, респ. подсъдимата, и общопревантивната функция на наказанието. Този баланс в настоящия случай не е реализиран с наказание глоба в размер на 500 лв. Допуснатото нарушение на материалния закон и явната несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК са основания по чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на въззивното производство, отмяна на решението на Окръжен съд гр.Пловдив и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд. Предвид гореизложените съображения мнозинството от съдебния състав намира, че искането на главния прокурор за възобновяване на въззивното производство - делото на Окръжен съд гр.Пловдив и отмяна на решението се явява основателно и законосъобразно и следва да се уважи. С оглед на горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 вр. чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК съдът

ОСОБЕНО МНЕНИЕ по НОХД (В) 439/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив на съдията В. Антонова. Видно от поставения щемпел, искането за възобновяване на делото е постъпило пред първостепенния съд и е било заведено там с вх. № 81613 от 24.07.2025 г. Писмото, с което е изпратено на същия съд от прокурор при ВКП е с № 7981 от 22.07.2025 г., като пощенското клеймо върху плика, с който е било отправено искането, е с дата на изпращане 23.07.2025 г. С решение на ПК на ВСС по протокол № 21/16.06.2023 г. е бил определен изпълняващ функциите „главен прокурор на Република България“. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 6 от 2025 г., в сила от 21.01.2025 г.) е била приета нова ал. 15 на чл. 173 от цитирания закон. Съгласно същата, при предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главен прокурор, председател на ВКС или председател на ВАС, се определя временно изпълняващ съответните функции, като едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от шест месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите. Установеният в цитираната разпоредба срок от шест месеца изтекъл на 21.07.2025 г. При това, положение следва да се съобрази становището, застъпено в разпореждане № 2035/02.10.2025 г. на Председателя на второ н. о. на ВКС, разпореждане № 2036/02.10.2025 г. на Заместник председателя на ВКС и ръководител на наказателна колегия, решение № 485/12.11.2025 г. по н. д. № 764/2025 г. на ВКС, I н. о. и др. в подобен смисъл, че разпоредбата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ има „несъщинско обратно действие“ върху заварени правоотношения. След влизането си в сила, тя преурежда за в бъдеще заварените правоотношения, които не са приключили. При действието й, с изтичане на предвидения в чл. 173, ал. 15 от ЗСВ срок от шест месеца, т. е. след 21.07.2025 г., определеният на временно изпълняващ не може да изпълнява функциите на главен прокурор, които се считат за прекратени ex lege. За допустимостта на искането за възобновяване на наказателното дело съдът следи служебно, като в случая е било отправено изрично възражение в тази насока от страна адв. А. А. – защитник на осъдената А. А. А., което следва да бъде уважено. Споделят се наведените от защита доводи, че проверката за допустимост на искането следва да предхожда произнасянето на съда по неговата основателност. В конкретния случай се установява липса на изискуемата съобразно чл. 420, ал. 1 от НПК активна процесуална легитимация, поради което искането за възобновяване на делото се явява процесуално недопустимо. Като такова, то е следвало да бъде оставено без разглеждане от мнозинството, а производството по делото да бъде прекратено. Поради изложеното, изразявам особено мнение по отношение на становището на мнозинството на съдебния състав. АПЕЛАТИВЕН СЪДИЯ: