Решение № 1497 от 21.12.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 1762/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260869/10.03.2022 г., постановено по гр.д. № 10756/2017 г., Софийски градски съд, І-13 състав е отхвърлил предявените главни искове с правно основание чл.26, ал.2, предл. четвърто от ЗЗД от С. В. П. - Д., лично и като наследник на П. В. П., починал на 21.12.2017 г., М. В. Н. и В. Г. П., като наследници на П. В. П. против И. П. П. за прогласяване на нищожност на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД поради липса на основание на две сделки, сключени на 04.11.2016 г. с идеални части от недвижим имот – терен и къща в гр. София, а именно: Договор за дарение на идеални части от недвижим имот от 04.11.2016 год. по нотариален акт № 57, том ІІІ, рег. № 8920, дело № 395/2016 г. нотариус В. Г., рег. № ••• на НК, с който П. В. П. е дарил на И. П. П. 1% от собствения си недвижим имот, находящ се в гр. •••, район •••, ж.к. „•••“, ул. „•••“ № •• - стара ул. „•••“, а именно 1/3 - идеални части от първи етаж от двуетажна жилищна сграда, застроен на 80 кв.м. с идентификатор № 68134.1931.1203.1.1 и заедно с 1/4 идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, както и Договор за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на паричен дълг от 04.11.2016 год. по нотариален акт № 58, том ІІІ, рег. № 8921, дело № 396/2016 г. на нотариус В. Г., рег. № ••• на НК, с която П. В. П. е прехвърлил вместо изпълнение на съсобственика си И. П. П. собствените си 99 % от посочения по-горе недвижим имот като неоснователни.

С първоинстанционното решение съдът е уважил предявените евентуални искове с правно основание чл.31, ал.1 от ЗЗД, като е унищожил гореописаните два договора и е отменил на основание чл. 537, ал.2 от ГПК нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 57, том ІІІ, рег. № 8920, дело № 395/2016г. и нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение от 04.11.2016г. №58, том III, peг. № 8921, дело № 396/2016 г. и двата на нотариус В. Г., рег. № ••• на НК. С решението ответникът е осъден да заплати общо на ищците С. В. П. - Д. и М. В. Н. разноски в размер на 3293 лв.

Срещу така постановеното решение, в срок, е постъпила въззивна жалба вх.№ 28-713/12.04.2022 г. от ответника по делото И. П. П. чрез неговия процесуален представител адвокат М. Т., с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено по първоинстанционното дело /л.138/.

Въззивникът обжалва решението в частта, с която съдът е уважил исковете с правно основание чл.31, ал.1 от ЗЗД. Счита решението в тази част за неправилно, поради необоснованост на фактическите констатации и нарушение на процесуалните права на ответника.

Твърди се нарушаване на процесуалното право на защита на ответника- въззивник, отказвайки мотивирано искане за изготвяне на нова съдебно- психиатрична експертиза в процеса, която да даде обективен отговор на поставените въпроси от значение за правилното му решаване. С това свое действие първоинстанционният съд не е събрал доказателство от съществено значение за спора и е постановил неправилен съдебен акт.

Твърди, че първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, кредитирайки в мотивите към него свидетелските показания само на едната страна в процеса, които са в подкрепа на постановения съдебен акт, без да обоснове защо не приема ответното становище и защо не обсъжда свидетелските показания на свидетеля на въззивника - пряк очевидец, външно лице, което е имало пряк контакт с ищеца П. П.. Поддържа се, че съдът не е съобразил обстоятелството, че ищците конституирани такива след смъртта на ищеца П., са материално заинтересовани от процеса и имат финансова изгода от решаването му в тяхна ползва-получават безплатно наследствен имот, при положение, че последните две години не са имали чести контакти със своя наследодател, не са знаели какво прави, не са го обичали. Твърди се, че решаващият орган не е обсъдил всички възражения от ответника, не е обсъдил всички събрани в хода на процеса доказателства от значение за правилното решаване на делото, а събраните гласни доказателства не е обсъдил в тяхната цялост, следствие на което е постановил и неправилен съдебен акт.

В срока за обжалване, на 13.04.2022 г. /пощенско клеймо/, ответникът депозира втора въззивна жалба, подадена чрез нов процесуален представител адвокат С., с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено към тази въззивна жалба.

С тази въззивна жалба се въвежда възражение за недопустимост на постановеното решение с твърдението, че решаващият съд е допуснал до разглеждане недопустимо предявените от С. В. П. срещу И. П. П. искове. Евентуално се поддържа неоснователност на иска по съображения подробно изложени във тази въззивна жалба.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК са постъпили два отговора от ответните по жалбата страни-ищците в първоинстанционното производство, съответно с вх. № 290731/09.06.2022 г. и вх. № 291574/15.06.2022 г. Въззиваемите оспорват въззивните жалби като неоснователни, молят съда да ги оставят без уважение и да потвърдят обжалваното решение. Претендират направените пред двете инстанции разноски, за което представят списък по чл.80 ГПК.

Въззивникът-ответник И. П. в съдебно заседание и чрез процесуалните си представители поддържа въззивната си жалба по подробни съображения, изложени в писмени бележки по делото, представени от адвокат Д. и от адвокат Т.. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение за прекомерност на заплатеното на адвокат Х. адвокатско възнаграждение.

Въззиваемите-ищци С. Н. конституиран на основание чл.227 от ГПК в настоящото производство на мястото на починалата в хода на първоинстанционното производство М. В. Н., В. Х. Д., Р. Х. Д., последните двама конституирани на основание чл.227 от ГПК в настоящото производство на мястото на починалата в хода на въззивното производство С. В. П., в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорват въззивната жалба и молят съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендират разноски, за което представят списък по чл.80 ГПК. Заявяват възражение за платените от въззивника адвокатски възнаграждения, с твърдението, че разноски се дължат само за един адвокат, при условията на евентуалност моли съда да намали претендираното адвокатско възнаграждение до неговия минимум. Подробни съображения по съществото на спора са развити в писмени бележки, представени от адвокат Х.. Въззиваемия-ищец В. П. в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва въззивните жалби по подробни съображения развити в писмена защита на адвокат В.. Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

На първо място и като преюдициални, въззивният съд следва да се произнесе по въведените с втората въззивната жалба на ответника възражения за извършени съществени нарушения от първостепенния съд във връзка с определяне на активната и пасивна процесуална легитимация на страните по така предявените искове, което според въззивника е довело до недопустимост на същите, респ. до недопустимост и на постановеното съдебно решение, съответно е заявено искане за неговото обезсилване.

Софийски градски съд първоначално е бил сезиран с искове, предявени от С. В. П. срещу И. П. П., за прогласяване нищожността, евентуално за унищожаване на две сделки, сключени на 04.11.2016 г. с идеални части от недвижим имот – терен и къща в гр. София, а именно: Договор за дарение на идеални части от недвижим имот от 04.11.2016 год. по нотариален акт № 57, том ІІІ, рег. № 8920, дело № 395/2016г. нотариус В. Г., рег. № ••• на НК, с който П. В. П. е дарил на И. П. П. 1% от собствения си недвижим имот, находящ се в гр. •••, р-н •••, ж.к. „•••“, ул. „•••“ № ••– стара ул. „•••“, а именно 1/3 – идеални части от първи етаж от двуетажна жилищна сграда, застроен на 80 кв.м. с идентификатор № 68134.1931.1203.1.1 и заедно с 1/4 идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, както и Договор за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на паричен дълг от 04.11.2016 год. по нотариален акт № 58, том ІІІ, рег. № 8921, дело № 396/2016 г. на нотариус В. Г., рег. № ••• на НК, с която П. В. П. е прехвърлил вместо изпълнение на съсобственика си И. П. П. собствените си 99 % от посочения по-горе недвижим имот, предявени при условията на евентуалност в следната поредност:

1.Иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, 2.Иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД, поради липса на съгласие, 3.Иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД, поради липса на основание, 4.Иск с правно основание чл.27 във връзка с чл.31 от ЗЗД, като сключени от недееспособно лице и 5.Иск с правно основание чл.27 във връзка с чл.29 от ЗЗД, като сключени чрез измама.

С оглед на обстоятелството, че ищцата не е страна по договорите, съдът и с разпореждане от 06.10.2017 г. е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи на какво правно основание предявява чужди права с депозираните искове. Препис от това разпореждане е връчено редовно на 16.10.2017 г., като в срока за изпълнение на указанията на 23.10.2017 г. П. В. П. е депозирал по делото молба вх.№ 140831, с която е заявил, че се присъединява към исковата молба на сестра си, поддържа всички искания и моли съда да му върне имота.

На 23.10.2017 г. ищцата С. П. чрез пълномощника си адвокат Х. също депозира уточнителна молба вх.№ 140830, с която обосновава правния си интерес от предявяване на искове за нищожност на двете сделки с мотива, че нищожността може да се релевира от всяко трето лице, безсрочно, а конкретно нейния правен интерес произтича от обстоятелството, че ответникът формално е „придобил права“ по напълно незаконосъобразен начин във фамилния имот и за всякакви разпоредителни сделки с имота, двете сестри ще трябва да искат неговото съгласие, който се води „собственик“ на 1/3 идеална част от имота.

На 29.12.2017 г. М. В. Н. в качеството си на сестра на П. П. и чрез процесуалния си представител адвокат Х. заявява искане да бъде конституирана като съищца по делото.

На 31.01.2018 г. с молба вх.№ 13810 по делото е представен заверен препис-извлечение от акт за смърт, от който се установява, че П. В. П. е починал на 21.12.2017 г., т.е. след датата на която е депозирал молба за конституирането му като ищец по делото.

С определение от 12.04.2018 г. първоинстанционният съд е конституирал на основание чл.227 от ГПК като ищци наследниците на П. П., а именно: М. В. Н. и В. Г. П. и е констатирал настъпило правоприемство по отношение на вече участващата на лично основание ищца С. В. П.. С оглед така извършените от първоинстанционния съд съдопроизводствени действия и по въведените с въззивната жалба на ответника, подадена чрез адвокат С., за изначална недопустимост на първоначално предявените от С. В. искове с оглед липсата на процесуалните предпоставки на правото на иск, с твърдението, че ищцата е нетипична, ненадлежна страна, която защитава чуждо право, както и с оглед липсата на правен интерес. Ответникът е въвел и възражение за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд относно пасивната процесуална легитимация на страните, с твърдението, че исковете е следвало да бъдат предявени срещу страните по сделката, както и срещу съпругата на ответника Д. Л. П., с която ответникът е в брак от 13.04.2002 г., като бракът им не е прекратен и към настоящия момент.

Твърди се и изначална липса на активна процесуална легитимация на ищцата С. П. и по исковете й за унищожаемост.

Въззивният съд споделя виждането на въззивника, че първоначално предявените от С. В. П. искове за прогласяване на нищожност на двете сделки, евентуално унищожаването им са били недопустими.

Не е спорно, че предмет на двете сделки, не са целите имоти, а само притежаваната от П. П. 1/3 идеални части от първия етаж на къщата, съответно ¼ идеални части от дворното място. Не е спорно, че останалите идеални части, при равни квоти са собственост на неговите сестри С. В. и М. В. на основание наследство от техния баща В. Е. П. и съдебно-спогодителен протокол по гр.дело № 8937/1978 г. Съобразно константната съдебна практика на ВКС, обективирана в решения постановени по чл.290 от ГПК, така напр. решение № 397 от 3.10.12г.по гр.дело № 1604/11г.на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, решение № 208/14.07.2014 г., гр.д.№ 6302/2013 г., ВКС, ІV г.о., когато самият ищец твърди и представя доказателства, че не е собственик на целия имот, предмет на договора, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, е само на идеална част, предвид принципната процесуална забрана по чл.26 ал.2 ГПК да не се предявяват пред съда чужди права от свое име/освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална субституция/, този ищец е процесуално легитимиран и има правен интерес да води иска за нищожност само до размера на своето право на собственост, т.е. той може да предяви иска за прогласяване нищожността на договора само досежно идеалната част от процесния имот, която е негова собственост. Процесуално легитимирани да предявят иск за нищожност на останалата част от договора и признат от закона правен интерес от това имат единствено останалите съсобственици на имота. Поради това, когато само един от съсобствениците предяви иск за нищожност на целия договор, този иск, като предявен в нарушение на императивната процесуална забрана по чл.26 ал.2 ГПК, е недопустим в частта му, с която нищожността се претендира досежно идеалните части на останалите съсобственици, които не се предявили иска като обикновени другари в процеса на съсобственика си – ищец.

В случая и с процесните сделки не е налице разпореждане с идеалната част, собственост на ищцата, а само с тази собственост на нейния брат, т.е. исковата й претенция е била недопустима.

Съобразно задължителната за съда съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГК, като основание за осъществяване правото по чл. 33, ал. 2 ЗС заинтересованите лица-в качеството на ищец в производството могат да сочат различни други основания за нищожност на договора за дарение с нарочен установителен иск, като преюдициален, съединен с иска за изкупуване, напр. че договорът за дарение е нищожен като привиден и прикрива договор за покупко-продажба. Само при уважаване на този установителен иск ще може да се упражни правото на изкупуване. Двата иска следва да се предявят и разгледат заедно. Тяхното предявяване предполага обективно кумулативно съединяване на исковете.

Ищцата обаче нито е твърдяла, нито е предявявала иск за изкупуване, в която хипотеза би имала правен интерес да предяви исковете си за нищожност.

Недопустими са били и предявените искове за унищожаване на двете сделки, защото както е прието с Решение № 735 от 5.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1411/2008 г., I г. о., ГК, разпоредбата на чл. 32 ЗЗД изрично посочва, че иск за унищожение на договор може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта. Това е страната по договора, но не и трето на сделката лице. Унищожаване на договор, сключен при условията на чл. 27 или чл. 31 ЗЗД, приживе може да се иска само от лицето, което го е сключило. След неговата смърт унищожаване по чл. 31 ЗЗД може да се иска, ако приживе е било поискано лицето да бъде поставено под запрещение, или когато доказателството за недееспособността произтича от самия договор.

В хода на производство обаче, след подаване на първоначалната искова молба, с която съдът е бил сезиран с недопустими искове, са настъпили обстоятелства, които са обусловили активната процесуална легитимация на тримата ищци, но не на лично основание, както е приел първоинстанционния съд по отношение на С. Д., а в качеството им на наследници по закон на починалия П. П., починал след подаване от него на искова молба на 23.10.2017 г., която очевидно също е била нередовна, но в последствие с подадените няколкократно уточнителни молби, нередовността е била изправена.

Ето защо въззивният съд намира, че след смъртта на едната страна по договора-П. П., настъпила на 21.12.2017 г. за неговите наследници по закон е възникнало правото да претендират нищожност на сключените от него две сделки. И това е така, защото всички тези обстоятелства са настъпили преди момента, в който съдът се е произнесъл с определение по допустимостта на предявените искове, като ги е приел за разглеждане, което е станало на 15.11.2019 г. и е разпоредил изпращане на преписи от исковата молба на ответника. В този смисъл е и Решение № 306 от 23.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 132/2012 г., I г. о., ГК, макар и постановено при друга фактическа обстановка, но приложимо по аналогия и в настоящия случай.

По тази причина не е недопустимо П. П. с молба, последваща първоначалната искова молба да поиска да бъде конституиран като ищец по делото, поради което не е недопустимо и конституирането на неговите наследници по реда на чл.227 от ГПК.

За неговите наследници, включително и на основание чл.31, ал.2 от ЗЗД е възникнала активна процесуална легитимация да предявят исковете за унищожаване дори след смъртта на П. П., доколкото по делото безспорно е установено, ч е преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение, за което е било образувано и насрочено за 23.02.2018 г. гр.д. № 10017/2017 г. по описа на СГС, ІV брачен състав.

Ето защо и по горните съображения, въззивният съд намира, че към момента на изпращане на преписи от исковата молба на ответника и получаването им на 07.09.2018 г., ищците са имали активна процесуална легитимация по така предявените от тях искове.

Неоснователно е възражението на ответника, че първостепенният съд е допуснал процесуално нарушение във връзка с пасивната легитимация по предявените искове, като не е оставил без движение исковата молба и не е указал на ищците, че като ответник в производството следва да участва и съпругата на ответника П.. Да принципно твърдението за участието и на съпруга е вярно, но не е вярно твърдението, че съдът е следвало да остави без движение исковата молба, доколкото съдът не следи служебно за конституиране на страната на ищеца или ответника на неговия съпруг. В този смисъл е и съдебната практика. Така Решение № 115 от 23.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2383/2023 г., III г. о., ГК, с което е прието, че: „По предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари - Тълкувателно решение 3/29.06.2017 г. по тълк. д. № 3/2016, т., ОСГК, ВКС и затова процесуалната им легитимация не е съвместна и съдът не следи служебно за конституиране на страната на ищеца или ответника на неговия съпруг. Съпрузите по тези искове са необходими факултативни другари, съгласно приетото в т. 12 от ПП-2-77 и ТР № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС, защото поради естеството на спорното правоотношение решението следва е еднакво за двамата съпрузи. Разрешението не може да бъде различно в хипотезата на предявен иск за нищожност или иск за унищожаване на договор, с който могат да бъдат придобити при условията на съпружеска имуществена общност вещни права. Неучаствалата съпруга е обвързана от неблагоприятното за нея решение като необходим другар, съгласно чл. 216, ал. 2 ГПК въпреки че не е участвала, което засяга правата й и налага отмяна на влязлото в сила решение. Действително, процесуалните действия, извършени от единия съпруг по предявен иск за собственост, могат да доведат и до неблагоприятно засягане на общото право, защото от силата на пресъдено нещо на съдебното решение ще бъде обвързан и неучаствалият в делото съпруг. В този случай защитата на другия съпруг е обезпечена чрез възможността да иска на основание чл. 304 ГПК отмяна на влязлото в сила съдебно решение или определение за прекратяване на производството поради отказ от иска.“ По горните съображения въззивният съд намира, че така постановеното първоинстанционно решение не е недопустимо.

По съществото на спора.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

С оглед многобройните уточнителни молби и доклада на първоинстанционния съд, срещу който и относно правната квалификация и видовете на предявените искове, нито една от страните не е възразила, въззивният съд приема, че първостепенният Софийски градски съд е бил сезиран с активно, субективно и евентуално съединени искове предявени от С. В. П., М. В. Н. и В. Г. П. в качеството им на наследници по закон на П. В. П., починал на 21.12.2017 г. срещу И. П. П. за прогласяване нищожността, евентуално за унищожаване на две сделки, сключени от техния наследодател на 04.11.2016 г. с идеални части от недвижим имот – терен и къща в гр. София, а именно: Договор за дарение на идеални части от недвижим имот от 04.11.2016 год. по нотариален акт № 57, том ІІІ, рег. № 8920, дело № 395/2016г. нотариус В. Г., рег. № ••• на НК, с който П. В. П. е дарил на И. П. П. 1% от собствения си недвижим имот, находящ се в гр. •••, р-н •••, ж.к.

„•••“, ул. „•••“ № ••– стара ул. „•••“, а именно 1/3 – идеални части от първи етаж от двуетажна жилищна сграда, застроен на 80 кв.м. с идентификатор № 68134.1931.1203.1.1 и заедно с 1/4 идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, както и Договор за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на паричен дълг от 04.11.2016 год. по нотариален акт № 58, том ІІІ, рег. № 8921, дело № 396/2016 г. на нотариус В. Г., рег. № ••• на НК, с която П. В. П. е прехвърлил вместо изпълнение на съсобственика си И. П. П. собствените си 99 % от посочения по-горе недвижим имот, предявени при условията на евентуалност в следната поредност:

1. Иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД, поради липса на основание и 2. Иск с правно основание чл.27 във връзка с чл.31 от ЗЗД, като сключени от недееспособно лице.

По фактите:

На 04.11.2016 г. между П. В. П. и И. П. П. са сключени две сделки, както следва:

1.договор за дарение на идеални части от недвижим имот, по силата на който П. В. П. дарява на И. П. П. един процент от собствения му недвижим имот, находящ се в гр. •••, ж.к. „•••“, ул. „•••“ № ••-стара ул. „•••“, а именно: 1/3 идеални части от първия етаж от двуетажна жилищна сграда, застроен на 80 кв.м., заедно с мазето под терасата, заедно с 1/6 идеални части от общите части на сградата и заедно с ¼ идеални части от дворното място върху което е построена сградата, цялото с площ по документи от 478 кв.м. Договорът е обективиран в нотариален акт № 57, том ІІІ, рег. № 8920, дело № 395/2016 г. на нотариус В. Г., с рег. № ••• на НК, с район на действие-СРС и вписан в СВ, гр.София с вх.рег. № 68516 от 03.11.2016 г., акт № 41, том CLX, дело № 50077, имотна партида № 446161/446162 и 2.договор за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на паричен дълг, по силата на който П. В. П. прехвърля /дава/ вместо изпълнение на съсобственика си И. П. П. собствените си 99% от гореописания недвижим имот, който се прехвърля вместо изпълнение по признато между страните ликвидно и изискуемо парично задължение в размер на 18 500 лв. на П. В. П. срещу И. П. П., установено по основание и размер, което вземане произтича от издадени от П. В. П. в полза на И. П. П. запис на заповед от дата 09.06.2016 г. с падеж 07.07.2016 г. за сумата от 9000 лв. и запис на заповед от 03.09.2016 г. с падеж 03.10.2016 г. за сумата от 9500 лв.

Уговорена е обща продажна цена в размер на 26 000 лв., като ответникът се е задължил да доплати стойността на придобития имот в размер на 7 500 лв.

Видно от приложеното извлечение от сметката на П. П. в „Банка ДСК“, ответникът и на 04.11.2016 г. е превел сумата от 7 500 лв. за покупко- продажба на имот.

Между страните не е било спорно, а и с представените писмени доказателства се установява, че П. П. е бил собственик на идеални части от недвижимия имот на основание наследство и делба от своя баща В. Е. П.. Пред първоинстанционния съд са събрани показанията на свидетеля П. Б. Я., който установява, че познава ищците и е в много добри взаимоотношения с тях. Не познава ответника и не го е виждал. Свидетелят установява, че познава П. П. от 1969 г., когато постъпил на работа при него като електротехник в Промкомбинат „Мир“. Свидетелят установява, че е виждал П. преди смъртта му, ходел при него, той живеел в Павлово и доколкото знае едната половина от къщата е на брат му, а друга-на тримата. Установява, че П. започнал да се влошава някъде към 2015 г. - 2016 г. За някой работи за които си говорили П. разбирал, за други-не. Постоянно търсел документи, вадел папки, някаква мания било това. Свидетелят установявал, че П. не бил много поддържан. Бил грамотен, можел да чете и пише.

Свидетелят С. М. Н. - син на ищцата М. Н.а установява, че П. П. е негов вуйчо. Ходел при него около веднъж месечно, майка му ходела по-често. В края на 2016 г. разбрали, че е прехвърлил идеалните си части от къщата и парцела. Преди това не е споделял, че иска да продава нещо. Свидетелят установява, че вуйчо му не бил в добро здравословно състояние, с него не можело да се провежда нормален разговор, много неща не разбирал, повтарял постоянно, като общо взето всичко се въртяло около склада, който П. дълго време владеел и плащал за него данъци като наследник на бабата и дядото на свидетеля.

Свидетелят Х. Д. Д. установява, че познава П. П. в качеството си на брокер. П. се обърнал към свидетеля към края на 2015 г. като искал да му бъде направена обстоятелствена проверка за складове на Сточна гара, до кръговото. П. живеел в Павлово на първи етаж, в една схлупена къща. От П. знае, че отношенията му с роднините са лоши. Свидетелят установява, че П. е бил интелигентен човек, всичко разбирал, сам си пишел нещата. Единствено имал проблеми със зрението, защото имал стабилни лупи. За възрастта си имал остър ум. Свидетелят установява, че след сделката с ответника П., П. му звъннал да му каже, че неговите сестри искали да развалят сделката и го тормозили за пари, защото бил продал на друг човек, а не на тях.

От приета по делото медицинска справка № 134508/27.10.2016 г. на ЦПЗ „Проф.Н.Шипковенски“ се установява, че П. В. П. не се води на диспансерен отчет.

Пред първоинстанционния съд е прието заключение на СПЕ, изготвено от д-р В. Б. С., който установява, че няма данни П. П. да е страдал от хронично психично разстройство. Имал е тежко нарушено зрение. На 12.12.2017 г., девет дни преди смъртта му и около една година след изготвяне на процесните нотариална актове, на П. П. му е поставена диагноза: деменция, след личен преглед от специалист-психиатър - д-р Т.. Заключението е, че към 04.11.2016 г. П. В. П. е страдал от глобална деменция, което психично разстройство е започнало няколко години преди датата 04.11.2016 г. и го е лишавало от способността да разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи постъпките си по отношение на процесните нотариални актове.

При така установената по-горе фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел за неоснователен главния иск за прогласяване нищожността на двете сделки, поради липса на основание, тъй като е приел, че двата записа на заповед, въз основа на които ответникът е имал вземане срещу наследодателя на ищците са описани ясно в нотариалния акт, като и двете страни по договора са се съгласили с това, полагайки подписите си под него. Приел е, че законовата презумпция за наличие на основание при този договор не е оборена.

Приел е обаче за основателен искът за унищожаване на договорите с оглед заключението на приетата по делото СПЕ и с оглед безспорното обстоятелство, че през м.август 2017 г. е започнало съдебно производство пред СГС за поставяне под запрещение на П. П.. Приел е, че исковете за унищожаемост са предявени от самия П. П., а след смъртта му се поддържат от правоприемниците му. До доказване на противното и доколкото П. П. не е бил с ограничена дееспособност към датата на неговата искова молба, не е имало основание съдът да не я приеме за разглеждане.

Пред въззивната инстанция са допуснати и събрани доказателства.

От писмо на НЗОК се установява, че същата не разполага с данни за отчетени клинични пътеки, клинични/амбулаторни процедури свързани с психиатрично лечение на П. П. в лечебни заведения за болнична помощ и в центрове за психично здраве. От приетата по делото справка за издадени направления за специалист със специалност „психиатрия“, се установява, че на 04.04.2017 г. от личния лекар на П. В. П., д-р З. К., е издадено направление за консултация с психиатър, с посочена диагноза „дегенеративна болест на нервната система, неуточнена“.

Изслушано е и прието повторно заключение на СПЕ, изготвено от вещото лице д-р М. Щ. К., от което се установява, че когнитивните промени при П. П. са дебютирали около три-четири години преди психиатричното изследване проведено на 12.12.2017 г., във връзка с назначена експертиза от СГС. Към момента на изследването са установени мисловни разстройства, промяна на емоционално-волевите функции и тежко нарушени когнитивни функции в границите на дементен синдром. Заключението на вещото лице е, че този дементен синдром е лишил П. П. от способността да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си.

Във връзка с оспореното от въззивника повторно заключение на СПЕ, съдът е допуснал и приел по делото заключение на комплексна съдебноневрологична и съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена от вещите лица д-р М. и д-р М., от което се установява, че по делото липсват обективни медицински данни, доказващи неврологично заболяване или дементен синдром, т.е. няма преки медицински доказателства за деменция при П. П.. Непреки доказателства за когнитивен упадък са свидетелските показания, установяващи, че той не може да ползва телефон от 2013 г., изчезнал му телевизора, не знаел къде е, през 2016 г. сключил договори с мобилни оператори, търсел помощ за документация. Установява се, че независимо от етиологичната причина, деменцията е необратимо, хронично, прогресиращо заболяване. Единственото обективно изследване на когнитивния статус е направено от психиатър д-р Т. на 18.12.2017 г. Заключението на комплексната експертиза е, че от приложените медицински документи и свидетелските показания, може да се направи извод, че П. П. е страдал от деменция в продължение на години, като в края на живота си е бил с тежък дементен синдром, кахексия, апатикоабулия, дезориентация и некритичност. Това хронично прогресиращо заболяване е нарушавало базисните му психични годности.

От заключението на вещото лице д-р Х. се установява, че имената „П. В. П.“ и придружаващите ги подписи в екземплярите на процесните нотариални актове и наличния сравнителен материал, са изпълнени от едно лице-П. В. П.. Установява се наличие на нарушена координация на движение при писане, но това не е довело до нарушение на динамичния стереотип на писане и подписване на лицето. От разпита на вещите лица в проведеното о.с.з. се установява, че тъй като уменията за писане се придобиват рано в живота на човека, те са автоматизирани и дори при изразена деменция, навикът за писане може да е запазен. Човек под диктовка може да изпише някакви думи, изречения, но това не означава, че той разбира смисъла им.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна-ответник в първоинстанционното производство и са насочени срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадените въззивни жалби са процесуално допустими.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо по подробни съображения изложени по-горе.

Обективно съединените искове за установяване на недействителност се съединяват евентуално, според тежестта на порока, независимо от изразената воля на ищеца-решение № 198/15 г. на ІV ГО и р ешение № 199/16 г. на ІV ГО), поради което съдът ще ги разгледа в този ред и според тежестта на порока.

Въззивният съд следва да разгледа отхвърления от първоинстанционния съд главен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.4 от ЗЗД за прогласяване нищожността на двете процесни сделки, поради липса на основание, макар и в тази част да няма въззивна жалба от ищеца.

Съобразно съдебната практика, формирана по реда на чл.290 от ГПК, така например Решение № 214/04.09.2012 г., постановено по гр.д.№ 864/2010 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ отделение, висящността на процеса по главния иск пред въззивния съд се поддържа с подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение от евентуалния ответник, чийто иск следва да бъде разгледан само след като се разгледа и отхвърли главния иск, поради което въззивният съд следва да разгледа главния иск преди да се произнесе по основателността на предявения евентуален иск.

В подобен смисъл и по-нова съдебна практика Решение № 38/02.03.2017 г., гр.д.№ 60030/2016 г., ВКС, ІV г.о.

Този иск е неоснователен и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.

По иска за прогласяване на нищожността на един каузален договор поради липса на основание се предполага, че основанието (причината) съществува и в тежест на ищеца е да установи липсата на основание (кауза, причина) - Решение № 721 от 3.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 401/2009 г., IV г. о., ГК. Такова доказване ищците не са провели, поради което искът им е останал недоказан.

На следващо място с Решение № 31 от 1.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1532/2017 г., II г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК е прието, че: „Липсата на основание, водещо до нищожност на правните сделки, е налице само при каузалните сделки. Основанието на сделката се схваща като типичната и непосредствена правна цел, която се преследва с предоставяне на имуществена облага. Съществуването на основание се извежда от вида и съдържанието на сделката. Основанието на всички договори за покупко- продажба е придобИ.ето на едно право. Дали договорът е породил вещно- прехвърлителен ефект /с оглед на това дали прехвърлителят е бил собственик на вещта/ и дали приобретателят е заплатил договорената цена, е относимо към изпълнението на договорните задължения, а не към наличие на основание на договора. Фактът дали плащането е извършено по време и по начин, различен от описания в нотариалния акт, или не е извършено изобщо, сам по себе си, е неотносим при преценка наличието на основание на сключен договор за покупко-продажба.“ По отношение на договора за дарение.

Както добре е известно и от правната доктрина, и от съдебната практика основанието при дарението е желанието да се подари нещо, т.е. при дарението няма как да се търси основание извън дарственото намерение, изразено в договорното волеизявление, споделено от дарения. От доказателствата по делото не се установява липса на дарствено намерение, доколкото в тежест на ищците е било да ангажират такива и в същност не са представени и събрани.

Видно от материалите по делото, ищците са се съсредоточили основно в доказване на предявения при условията на евентуалност иск за унищожаване на двата процесни договора, тъй като при сключването им техният наследодател не е могъл да разбира и ръководи постъпките си.

Както бе посочено по-горе така предявените искове за унищожаване са предявени от страни, разполагащи с активна процесуална и материално- правна легитимация в качеството им на наследници по закон на едната страна по сделките-П. В. П.. Както бе посочено, приживе П. П. е подал по делото на 23.10.2017 г. молба, с която изрично е заявил, че се присъединява към първоначалната искова молба, с която са били заявени и исковете за унищожаване, като след неговата смърт тези искове се поддържат от наследниците му. Въззивният съд приема по съображения изложени по-горе, че тази молба е била процесуално допустима. Но дори да се възприеме обратното становище, то ищците разполагат с легитимация по исковете, включително и на основание чл.31, ал.2 от ЗЗД. Те са били конституирани като страни на 12.04.2018 г. и изрично са заявили, че поддържат исковата молба за унищожаване на двете сделки. Към тази дата, вече е била настъпила смъртта на П. П.-21.12.2017 г., а преди неговата смърт пред СГС, ГО, 4-ти брачен състав е било образувано гр.дело № 10017/2017 г. с искане за поставянето му под запрещение, по който факт няма спор между страните. Следователно ищците разполагат с легитимация да искат унищожаване на договорите и след смъртта на П. П., т.е. без той да е предявявал искове преди това.

По същество исковете са основателни.

Безспорно е, че по делото липсват обективни медицински данни, доказващи неврологично заболяване или дементен синдром, т.е. няма преки медицински доказателства за деменция при П. П.. Доказването обаче в процеса може да бъде осъществявано и с косвени доказателства, при съвкупната оценка на които в тяхната взаимовръзка, съдът може да стигне до единствения логичен извод, че главният факт се е осъществил.

По делото са събрани от първоинстанционния и от въззивния съд следните косвени доказателствени средства:

1. обективно изследване на когнитивния статус и личен преглед направен на П. П. от психиатър д-р Т. на 12.12.2017 г., обективиран в приетата по делото СПЕ, изготвена по дело № 10017/2017 г., от които се установява „соматично-кахексия, затруднена походка, почти пълна слепота с дясно око, намалено зрение с ляво око, промени характерни за сениума. От психиатрично интервю: ….незнам сега коя година е и дата сме, живея сам, мисля, че имам някакви деца, незнам дали съм се женил, сега незнам къде се намира, сигурно е Павлово…., българското знаме е червено, синьо и бяло. При показване на 50 лв. и 20 лв., П. П. казва, че това са 10 лв. Не може да тълкува поговорки и т.нат. Интервюто е описано подробно в проведеното изследване., 2. издадено на 04.04.2017 г. от личния лекар на П. В. П., д-р З. К. направление за консултация с психиатър, с посочена диагноза „дегенеративна болест на нервната система, неуточнена“, 3. от свидетелските показания, установяващи, че П. П. не може да ползва телефон от 2013 г., изчезнал му телевизора, не знаел къде е, през 2016 г. сключил договори с мобилни оператори, търсел помощ за документация, при разговор с него-някой неща разбирал, за някой-не разбирал, когато бил посещаван от свидетеля Я., П. винаги лежал, не бил много поддържан, не можел вече той да звъни по телефоните. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Д., тъй като същите са изолирани и не се подкрепят и не кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, а доколкото е участвал в сделки на П. П. в качеството му на брокер, същият не би дал свидетелски показания които биха го уличили в извършване на престъпление, 4. установеното при разпита на всички вещи лица, че деменцията, независимо от етиологичната причина, е прогресиращ процес, при който няма обратно развитие, веднъж започнала, тя се развива само в посока на задълбочаване на интелектуално паметовия упадък, не са възможни периоди на ремисия.

Всички тези доказателствени средства не доказват пряко главния факт, че П. П. е страдал от тежък дементен синдром, но доказват все доказателствени факти, при съвкупната преценка, на които в тяхната цялост и взаимосвързаност, съдът стига до логичния извод, че към момента на изповядване на двете сделки 04.11.2016 г. П. В. П. е бил с тежък дементен синдром, като деменцията е започнала години преди това.

Предвид на горното може да бъде направен извод, че е налице медицинския критерий за унищожаемостта на договора по реда на чл. 31 от ЗЗД, т.е. налице е физиологично и психично състояние на лицето, което може да се отрази на възможността му да формира правно валидна воля.

Съобразно съдебната практика кумулативно следва да е налице и юридическия критерий, т.е. волята на страната действително да е била опорочена, като физиологичното или психичното й състояние действително да я е възпрепятствало да разбира или да ръководи действията си и то към момента на сключването на договора. Преценката за това е предоставена на съда, която не може да бъде заместена от заключението на вещото лице. Съдът трябва да изгради извода си в тази насока, чрез преценка на данните по делото относно обстоятелствата, преди и към момента на сключване на договора, изразените от страните по него становища и воля, всички останали обстоятелства, които в конкретния случай биха имали значение за възможността на страната, свободно и без външна намеса да формира своята воля, а също така и от съдържанието на договора - чл. 31, ал. 2 от ЗЗД. Тези обстоятелства представляват юридическия критерий, въз основа на който трябва да се прави извод за наличието на хипотезата на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД- Решение № 50028 от 11.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3773/2021 г., IV г. о., ГК.

Въззивният съд с оглед установеното физиологично и психично състояние на П. П., с оглед установените от негова страна действия и с оглед установените по-горе доказателствени факти, както следва:

1. образувано гр.д. № 10017/2017 г. по описа на СГС, ІV брачен състав с искане за поставянето на П. В. П. под запрещение, по което е било насрочено открито съдебно заседание за 23.02.2018 г., в която връзка П. е бил освидетелстван приживе от д-р Т., 2. в периода непосредствено преди сключване на двете процесни сделки, а именно от 16.09.2016 г. до 30.10.2016 г. П. е сключил три договора и с трите мобилни оператора към този момент в РБ, Виваком, МТЕЛ и Теленор за предоставянето му на мобилни услуги и GSM апарати, получавайки три SIM карти и три GSM апарати, което определено не е нормално житейско и логично поведение, включително и с оглед установеното от свидетелите, че П. не можел вече да звъни по телефоните сам, 3. установеното една година и осем дни, след сключване на двете процесни сделки състояние на П., при което той не е знаел коя годината и датата, мисли, че има някакви деца (каквито всъщност не е имал), незнае дали се е женил (не е бил никога женен), незнае къде се намира, незнае какви са цветовете на българското знаме, при показване на 50 лв. и 20 лв., казва, че това са 10 лв., не може да тълкува поговорки, намира, че П. В. П. не е могъл да разбира и ръководи постъпките си към 04.11.2016 г., какъвто е и категоричния извод на всички приети по делото експертизи: на д-р С., на д-р К., както и комплексната на д-р М. и д-р М., които съдът кредитира изцяло.

Предвид горното и поради съвпадане изводите на двете инстанции, въззивната жалба ще следва да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд потвърдено.

Решението обаче следва да бъде отменено в частта, с която съдът е отменил на основание чл. 537, ал.2 от ГПК нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 57, том ІІІ, рег. № 8920, дело № 395/2016г. и нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение от 04.11.2016г. №58, том III, peг. № 8921, дело № 396/2016 г. и двата на нотариус В. Г., рег. № ••• на НК.

В тази част постановеното решение е в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК, с което бе прието, че на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Безспорно и двата процесни нотариални акта удостоверяват сделки, поради което не подлежат на отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК.

По отговорността за разноските в процеса:

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция въззивникът ще следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на въззиваемите направените от тях разноски пред въззивната инстанция, както следва:

Адвокат Х. в качеството му на пълномощник на С. Н., правоприемник на М. Н.а и С. Д., починала в хода на настоящото производство и заместена на основание чл.227 от ГПК от наследниците си по закон В. Х. Д. и Р. Х. Д. претендира разноски в общ размер на 3 150 лв., платени адвокатски възнаграждения от по 1200 лв., както и минималното възнаграждение по чл.7, ал.9 от Наредба № 1-за три допълнителни явявания по делото пред САС. До приключване на устните състезания пред настоящата инстанция обаче са представени писмени доказателства само за платено адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв. от С. Н., В. Х. и Р. Х.. Уговореното възнаграждение и изплащането му, се удостоверяват с представения на л.194 от делото договор за правна помощ. Други доказателства не са представяни, включително и за изплатено от доверителите на адвокат Х. адвокатско възнаграждение за три допълнителни явявания. Разноски се присъждат само ако реално са направени от страните. Ето защо следва да бъде присъдена само сумата от 750 лв.

На В. П. следва да бъде присъдена сума общо в размер на 4500 лв., съобразно приложените на л.33 и л.207 договори за правна помощ, който удостоверяват уговореното възнаграждение, както и неговото плащане в брой, като в тази част договорите имат характер на разписка.

Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав