Решение № 383 от 13.10.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 1019/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е жалба от А. С. Б., с ЕГН ••••••••••, против Наказателно постановление № 26-1920-000089/17.04.2026 г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР-Перник, РУ 01 Перник, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с което за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП вр. чл. 53 ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба" в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. В жалбата са изложени подробни доводи, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно. Поддържа се, че собственикът на МПС, управлявано от страна на сочения за нарушител е М.К.Д., ЕГН ••••••••••, не е била уведомена от страна на Информационния център към Гаранционния фонд по отношение на обстоятелството, че за притежаваното от нейна страна МПС с peг. № •••••••• не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, нито посредством уведомление в нейна полза й е предоставена възможност в рамките на 14-дневен срок, считано от датата на изпращане на уведомлението, в качеството си на едноличен собственик на посочения лек автомобил да представи доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка в колизия с императивната разпоредба на чл. 574, ал.10 от КЗ. Поддържа се, че и впоследствие не е била уведомена за факта на служебното прекратяване на регистрацията на процесното МПС, поради което и деянието, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на А. Б., не е извършено умишлено/виновно от страна на жалбоподателя. В тази връзка се акцентира и че обжалваното наказателно постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон, тъй като деянието, за което е санкциониран жалбоподателя, не е извършено виновно от него, поради което е и същото е несъставомерно от субективна страна, в който смисъл се твърди да са разясненията в Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г., прието по тълк. дело № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС. Съобразно изложеното е направено искане обжалваното наказателно постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно. Претендира разноски за платен адвокатски хонорар. В открито съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Л. Т., която поддържа доводите за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и искането да бъде отменено. Представя списък с разноски и претендира такива за платено адвокатско възнаграждение. Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо с рег. № 20125/08.06.2026 г., с което е изпратена административно-наказателната преписка във връзка с обжалваното наказателно постановление, от последния е направено искане в случай че във връзка с образуваното и водено съдебно дело се претендират разноски за адвокатско или юрисконсултско възнаграждение и заплатеното от другата страна възнаграждение за адвокат е над определените минимални размери в чл. 18 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, при констатирана основателност на жалбата, съда да приеме същото за прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН да го редуцира до посочения в посочената наредба минимален размер. Районен съд - Перник, след като обсъди доказателствата по делото и доводите, изложени в процеса, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 14.01.2026г. полицейски служители при 01 РУ-Перник Д. Е. В. и П. Е. П. осъществявали правомощията си на територията на Област Перник. Около 11:41 чАСА на посочената дата, на път 605 в село Я., в посока от гр.Брезник към гр.Батановци, те извършили проверка на лек автомобил марка и модел „Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. № •••••••••, собственост на М.К.Д., ЕГН ••••••••••, управляван от жалбоподателя А. С. Б.. От извършената проверка се установило, че МПС било със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, считано от 09.12.2025 г., поради обстоятелството, че за посоченото МПС нямало сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Във връзка с констатацията при извършената проверка Д. Е. В. съставил в присъствието на свидетеля П. Е. П. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 4230362/14.01.2026 г. за извършено нарушение на чл.140, ал.1, пр. 1 ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежен ред, и са иззети регистрационните табели на МПС. АУАН е подписан от жалбоподателя на 14.01.2026 г. без възражения. С мотивирана резолюция на Началника на сектор „ПП“ при ОДМВР-Перник административно-наказателното производство е прекратено за посоченото по- горе нарушение и материалите са изпратени по компетентност на Районна прокуратура- Перник с оглед данни за евентуално извършено престъпление по чл. 345, ал.2 НК. Във връзка изпратените материали е образувана прокурорска преписка № 1154/2026 г. по описа на Районна прокуратура – Перник, по която е наблюдаващият прокурор се е произнесъл с Постановление от 23.03.2026 г. за отказ да се образува досъдебно производство, Въз основа на горепосочения АУАН от 14.01.2026 г. било издадено обжалваното Наказателно постановление № 26-1920-000089/17.04.2026 г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР-Перник, РУ 01 Перник, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП вр. чл. 53 ЗАНН на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба" в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Видно от съдържанието на същото административно-наказващия орган е възприел изцяло описаната в АУАН от 14.01.2026 г. фактическата обстановка. Препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 13.05.2026 г., а жалбата срещу него е депозирана на 27.05.2026 г. В качеството на свидетели по делото са разпитани актосъставителя Д. Е. В. и свидетеля по АУАН и П. Е. П., които изясняват обстоятелствата във връзка с извършената проверка, по повод на която са издадени процесните АУАН от 14.01.2026 г. и наказателно постановление от 17.04.2026 г. Съдът кредитира изцяло показания на посочените свидетели като последователни и вътрешно непротиворечиви, включително и като съобрази тяхната незаинтересованост от изхода на спора. Видно от прието като писмено доказателство по делото Свидетелство за регистрация на процесния лек автомобил с рег. № •••••••••, собственик на същия е М.К.Д., ЕГН ••••••••••. Представена е справка за история на ПС с рег. № ••••••••, от която се установява, че на 09.12.2025 г. е прекратена регистрацията му поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, включително и от присъединените на основание чл. 238 от НПК писмени доказателства, описани в съпроводителното писмо с рег. № 26804/28.07.2026 г., които съдът кредитира като достоверни. При установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата срещу обжалваното наказателно постановление е подадена в предвидения в закона преклузивен срок от надлежно легитимирано лице, поради което съдът счита, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган. Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок от съставяне на АУАН. Съдът споделя, обаче, възраженията на жалбоподателя за допуснато нарушение на материалния закон при издаването на същото. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 2 от ЗДвП, условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства се уреждат с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства В конкретния случай регистрацията на процесното моторно превозно средство е прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Следователно, прекратяването на регистрацията не настъпва автоматично по силата на закона при липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност", а след осъществяване на нормативно установената процедура, включваща уведомление от Гаранционния фонд и последващи действия на компетентния административен орган. Нормативно установеното задължение за уведомяване не представлява самоцелно административно действие, а гаранция за осигуряване правото на защита на собственика на превозното средство и за възможността същият да съобрази поведението си с настъпилите правни последици. Поради това изпълнението на процедурата по уведомяване е пряко относимо към преценката дали са налице всички предпоставки за законосъобразно прилагане на процесната принудителна административна мярка /така и Решение № 2028 от 28.08.2026 г. на АдмС - Перник по адм. д. № 498/2026 г. и др./. Действително собственикът на моторно превозно средство следва да следи за наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност". Това обстоятелство, обаче, не може да обоснове презумпция за знание относно настъпилото служебно прекратяване на регистрацията. Липсата на застраховка и прекратяването на регистрацията представляват различни юридически факти, като вторият настъпва след извършването на предвидени в закона административни действия и не може да бъде презюмиран. Съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от горепосочената Наредба, за служебно прекратяване на регистрацията собственикът на превозното средство следва да бъде уведомен за извършеното прекратяване. От своя страна разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането възлага на Информационния център към Гаранционния фонд задължение да уведоми собственика на превозното средство, за което липсва действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност", като му предостави срок за представяне на доказателства за наличие на валидно застрахователно правоотношение. Едва след изтичането на този срок и при непредставяне на доказателства за сключена застраховка Гаранционният фонд уведомява компетентния орган по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Следователно, действащата нормативна уредба предвижда последователност от действия, насочени към довеждане до знанието на собственика на моторното превозно средство както на липсата на застрахователно покритие, така и на последиците от това обстоятелство върху регистрацията на превозното средство, каквито действия липсват доказателства да са извършени в конкретния случай. Към процесния казус приложение намират и разрешенията, дадени с Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на ВКС и ВАС. В посоченото тълкувателно постановление е прието, че уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а последващо действие. Същевременно е прието, че това уведомяване има пряко отношение към възможността собственикът да узнае за настъпилата промяна в правния статус на моторното превозно средство и да съобрази поведението си с произтичащите от това правни последици. Регистрацията на моторното превозно средство не се прекратява автоматично по силата на закона при липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност", а след уведомление от Гаранционния фонд и извършване на съответните действия от компетентния административен орган. Поради това собственикът на моторното превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена регистрацията, ако не е бил надлежно уведомен за това обстоятелство. Съществено е, че собственикът на моторното превозно средство би могъл да знае, че за автомобила не е налице действаща застраховка „Гражданска отговорност", но това не означава, че разполага със знание към кой конкретен момент е настъпило служебното прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Последното представлява самостоятелен юридически факт, чието настъпване не следва автоматично от липсата на застраховка, а предполага извършването на последващи действия от страна на компетентните административни органи въз основа на уведомление от Гаранционния фонд. По делото е безспорно установено, че собственик на процесното моторно превозно средство е лице, различно от жалбоподателя. По делото не са представени доказателства собственикът на автомобила да е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията. Липсват данни за изпратено съобщение, връчено уведомление, известие за доставяне, електронно връчване или друг способ, удостоверяващ изпълнение на задължението за уведомяване. От данните по административно-наказателната преписка не се установява административнонаказващият орган да е извършил проверка на посоченото обстоятелство преди издаване на наказателното постановление. Не се установява такава проверка да е извършена и от актосъставителя на гореописания АУАН, в който смисъл са и дадените от него показания хода на съдебното следствие. При това положение съдът приема, че по делото не е доказано изпълнението на нормативно установената процедура по уведомяване на собственика на моторното превозно средство. Липсата на доказателства за уведомяване представлява съществен пропуск при изясняването на относимите към спора факти. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че жалбоподателят не е собственик на процесното моторно превозно средство, а негов водач. При липса на доказателства за уведомяване на собственика не може да бъде формиран обоснован извод, че към датата на извършената проверка е съществувала възможност водачът да узнае за настъпилата промяна в регистрационния статус на автомобила. В обобщение, по изложените съображения, съдът намира, че описаното в обжалваното наказателно постановление административно нарушение не е съставомерно от субективна страна, доколкото не е доказан умисъл на санкционираното лице – жалбоподател, поради което и следва да бъде отменено, като незаконосъобразно. По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на присъждане на направените по делото разноски. По делото са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро. Административно-наказващият орган е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. При определяне размера на дължимите разноски съдът съобрази Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16 и извърши служебна преценка относно прекомерността на претендираното адвокатско възнаграждение. С оглед предмета на спора, извършената процесуална защита и фактическата и правна сложност, включително и като съобрази размера на присъждани разноски за адвокатски хонорари по дела със сходен предмет на делото, съдът намира, че договореното и заплатено от жалбоподателя в полза на адв. Т. адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро не е прекомерно. Предвид изложеното, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 200 евро, платими от ОДМВР Перник. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 63д ЗАНН, съдът