Решение № 307 от 11.3.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1918/2025 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на Прокуратура на РБългария срещу решение № 989/19.02.2025г. на СГС, ГО, 15 състав, постановено по гр.д. № 2415/2024г. в частта, в която са уважени искове по чл.2, ал.1, т.3 пр.2 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Срещу същият съдебен акт е постъпила въззивна жалба от К. П. М. в частта, в която са отхвърлени исковете му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер и за обезщетение за имуществени вреди от задържаната парична сума, внесена като гаранция. Жалбоподателят Прокуратура на РБългария твърди, че първоинстанционното решение в обжалваната от нея част е неправилно и необосновано. Пред първоинстанционния съд не са представени годни доказателства, които да установяват действително претърпените неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от обвинението. Не е ясно от обжалваното решение претендираните от ищеца вреди с какво са доказани. Безкритично са възприети показанията на свидетеля М. и В., поради което първоинстанционният съд е достигнал до грешни правни изводи. Липсват доказателства за здравословното състояние на ищеца, а свидетелят не посочва нищо конкретно в тази посока. Нарушена е разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и принципът на справедливостта при определяне на размера на обезщетението, както и икономическите условия в страната. Поддържа, че още с отговора на исковата молба се е противопоставила на приемането на представения договор за правна защита и е оспорен досежно достоверността на датата и съдържанието му. Ищецът не е ангажирал доказателства, че приложеното копие от този договор се намира в оригинал в кориците на досъдебното производство. Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и постанови друго, с което да отхвърли исковете изцяло. Жалбоподателят К. М. поддържа, че в обжалваната от него част решението е неправилно и незаконосъобразно. Неверни са твърденията на ответника, че задържането и провежданото досъдебно производство не са отразени в медиите. Все още съществуват материали по случая. Излага, че след като са били блокирани всичките парични средства на семейството, отнемането на МПС, собственост на „Мелкор“ ЕООД, то е прекратило дейността си. Това е попречило да събере сумата за определената му парична гаранция от 20 000лв. Станало е чрез заеми от приятели. Наказателното производство е станало повод за ежедневни семейни скандали, които едва не са довели до прекратяване на брака му. Влошило се е здравословното състояние на съпругата му. Досъдебното производство е накърнило неговият престиж и авторитет сред приятели и партньори, с които работи. Станал е психически неустойчив и често е изпадал в тревожност. След получаване на призовката за обвиняем и задържането му е изпитал ужас и унижение, а човешкото му достойнство е било накърнено. Имал усещане за липса на справедливост и опасения за изхода на делото. Преживял е страх, негативни преживявания и промяна на ежедневния стереотип. Счита, че обезщетение от 35 000лв. е справедлив размер на претърпените неимуществени вреди. Поддържа, че искът за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на законната лихва върху внесената гаранция, също е основателен. Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да уважи изцяло претенцията за неимуществени вреди и тази за имуществени вреди в размер на 3233, 59лв. Няма депозиран отговор от ищеца по жалбата на ответника. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител е заявил становище, че я оспорва. Прокуратурата на Република България в съдебно заседание чрез представляващия я прокурор оспорва въззивната жалба на К. М.. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Съдът е сезиран с искове по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. В исковата молба ищецът К. М. твърди, че със заповед № 12312зз- 9/12.03.2020г. е бил задържан за 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка с ДП № 80/18г. по описа на Специализирания следствен отдел на Специализираната прокуратура. В момента на задържането му е бил извършен личен обиск, претърсване и изземване с разрешение на съдия в имота му. Иззети са движими вещи. На 13.03.2020г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3 пр.2 вр. с ал.2 от НК. Определена му е мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 20000лв., която е внесена. На 16.09.2021г. тя е отменена. Досъдебното производство е образувано и срещу други лица. При извършеното разследване е установено основание за частично прекратяване на наказателното производство за престъплението по чл.321, ал.3, пр.2 вр. с ал.2 от НК. С постановление на ОП-Плевен е прекратено частично ДП № 4171/22г. С определение на ОС-Плевен е изменено основанието за прекратяване, което да се счита по чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1 ,т.1, пр.2 от НПК. От воденото наказателно производство ищецът поддържа, че е търпял неимуществени вреди, в резултата на извършените срещу него процесуално- следствени действия. Отнетите семейни парични средства и МПС са допринесли за прекратяване на стопанската дейност на управляваното от него „Мелкор“ ЕООД, до затварянето на ресторант „Корона“ в гр. Плевен, управляван от съпругата му. Чрез заеми от приятели е събрал сумата за паричната гаранция, която след това е върнал. Досъдебното производство е накърнило неговия престиж и авторитет сред приятели и бизнес партньори. Честите посещения в РУ на СДВР са провокирали у ищеца усещане за променено отношение, резервираност и недоверчивост на приятели и партньори към него. Станал е психически неустойчив и често е изпадал в тревожност. Съпругата му е изпаднала в депресия и са се появили тежки здравословни проблеми. С получаване на призовката за обвиняем и задържането му, е изпитал ужас и унижение, а човешкото му достойнство е било накърнено. През продължителния период на наказателното производство не е можел да спи. Бил е със сринат авторитет и обречен за по-нататъшното му професионално развитие. Досъдебното производство е станало известно сред роднини, приятели, съседи и бизнес партньори, което го е накарало да се чувства некомфортно. Изпитвал е реални опасения за изхода на делото. След повдигане на обвинението при ищеца са се появили кардиологични и неврологични проблеми. И след прекратяване на наказателното производство той продължава да търпи последиците от него- затворил се е в себе си, проявява нервност и избухливост спрямо околните, преустановил е предишните приятелски и бизнес връзки и има проблеми със съня. В резултат на внасяне на паричната гаранция е претърпял имуществена вреда, изразяваща се в размер на законната лихва. Платил е 3000лв. за адвокатско възнаграждение за предоставената му правна помощ в досъдебното производство. Затова моли съда да осъди Прокуратурата на Р България да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000лв. в едно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 233, 59лв.- пропуснати ползи за периода 24.03.2020г. до 26.10.2021г., обезщетение за имуществени вреди от 3000лв.- заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство. Претендира разноски. Ответникът Прокуратура на РБългария в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че срещу ищеца е проведено наказателно производство в досъдебна фаза. Прави възражение за недопустимост на исковете, тъй като не са ангажирани доказателства за влизане в сила на определение № 25/12.01.2023г. по чнд № 888/22г. на ОС- Плевен, с което е потвърдено постановлението на ОП-Плевен за прекратяване на досъдебното производство по отношение на ищеца. Счита претенциите и за неоснователни. В тежест на ищеца е да докаже претенцията за обезщетение за неимуществени вреди по основание и размер. Не са представени доказателства за реално претърпените вреди и за причинна връзка между тях и повдигнатото обвинение. Поддържа се, че Прокуратурата не е пасивно легитимирана да отговаря за 24 часово задържане по реда на чл.72 от ЗМВР. Взетата мярка за неотклонение по отношение на ищеца е „парична гаранция“, която е сред най- леките и не е довела до съществено ограничаване на правата му. Наказателното производство е протекло в разумен срок. При преценка на продължителността му трябва да се съобрази, че то е било фактически и правно сложно, привлечени са били няколко лица като обвиняеми. Претенцията за неимуществени вреди е завишена по размер. Оспорват се претенциите за имуществени вреди. По отношение на договора за правна защита и съдействие, приложен към исковата молба, се прави оспорване, че няма достоверна дата. Прави възражение досежно размера на адвокатското възнаграждение, претендирано като имуществена вреда, платено за защита в наказателното производство. Безспорно е, че е образувано ДП № 80/2018г., по което К. М. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, пр.3, вр. ал.2 от НК. С постановление от 13.03.2020г. на СО-Специализирана прокуратура му е повдигнато обвинение за него. Определена му е мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 20 000лв. С постановление от 16.03.2020г. е даден 7дневен срок за внасянето й. Тя платена на 24.03.2020г. С постановление от 16.09.2021г. на Специализираната прокуратура е отменена мярката за неотклонение на ищец. Няма спор, че паричната гаранция е върната е на 26.10.2021г. Не е спорно, че със заповед от 12.03.2020г. на МВР ищецът е задържан за 24 часа. На същата дата са извършени процесуално- следствени действия по отношение на него чрез личен обиск, претърсване и изземване с разрешение на съдия и в неотложни случаи с последващо одобрение. За тези действия са съставени протоколи. Не се спори, че досъдебното производство срещу него е прекратено с постановление за частично прекратяване от 24.10.2022г. на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК по отношение на К. М.. С определение № 25/ 12.01.2023г. по чнд № 888/2022г. е изменено основанието за прекратяване като такова по чл.243, ал1., т.1 във вр. с чл.24, ал.1 ,т.2 от НПК. То е влязло в сила на 03.02.2023г. Във връзка с претенцията за имуществени вреди е приет договор за правна защита и съдействие от 13.03.2020г. По делото са представени и други писмени доказателства с оглед твърденията и възраженията на страните. Към отговора на исковата молба не са представени доказателства. В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства. Свидетелите В. и М. познават ищеца. Първият е негов колега, работили са заедно, а вторият е негов семеен приятел. И двамата познават ищеца от дълго време. Описват емоционалното състояние на К. М. в резултат на воденото срещу него наказателно преследване, как то му се е отразило в емоционален план, на физическото му и здравословно състояние. Споделят какви притеснения е имал той. Свидетелят В. излага, че той е други приятели са дали на К. М. пари за гаранцията. Той е дал 8000лв,. които са му били върнати от ищеца. Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Те не влизат в противоречие помежду си и не се компрометират от други събрани по делото доказателства. Първоинстанционният съд е уважил предявения иск за неимуществени вреди за 6 000лв. и го е отхвърлил до пълния му предявен размер. Уважил е изцяло иска за имуществени вреди в размер на 3000лв., но е отхвърли този за претендирана законна лихва върху сумата от внесената парична гаранция. Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани. При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма. Атакуваното решение е валидно и допустимо. По правилността му. Законодателят е предвидил отговорност на Държавата за вреди, причинени на физически лица от незаконни действия на правозащитните органи- дознание, следствие, прокуратура и съд. Наведените в исковата молба обстоятелства могат да бъдат квалифицирани по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ, а именно, ако наказателното производство бъде прекратено, защото извършеното деяние не е престъпление. На основание чл.4 от ЗОДОВ държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Т.е. включват се както неимуществените, така и имуществените вреди. За да се ангажира отговорността на правозащитните органи следва да са налице няколко предпоставки: техни незаконни действия или бездействия, причинени вреди и причинна връзка между двете. В случая е налице хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ- воденото срещу К. М. наказателното производство е било прекратено, тъй като деянието не е престъпление. Не е спорно, че е започнало наказателно преследване през 2018г., по което на 13.03.2020г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, пр.3, вр. ал.2 от НК. Безспорно е, че наказателното производство е приключило с прекратително постановление на СпП от 24.10.2022г. За да настъпи стабилитета му като основание за възникване на отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и то да не е поискало продължаване на наказателното производство и за да завърши с оправдателна присъда. Това постановление е проверено по реда на инстанционния контрол и съдебният акт за потвърждаването му е влязъл в сила на 03.02.2023г./ Р № 205/06.11.2019г. по гр.д. № 863/19г., III г.о. на ВКС, Р № 184/26.05.2015г. по гр.д. № 7127/14г., IV г.о. на ВКС/. Наказателното производство в досъдебната и съдебна фаза е проведено за период от 2 години и 11месеца. Обезщетението по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ за неимуществени вреди включва и вредите от незаконното задържане под стража. В случая взетата мярка за неотклонение срещу ищеца е „парична гаранция “ за периода 13.03.2020 до 16.09.2021г. Тя е действала за 1г. и 6м. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост -чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на здравословното му състояние. В тежест на всяка страна е да докаже твърденията си, от които черпи за себе си благоприятни правни последици. В това се състои доказателствената тежест, а не само в ангажиране на доказателства- чл.154, ал.1 от ГПК. В тежест на ищеца по предявения иск за обезвреда на неимуществени вреди е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването им. Този вид вреди засягат нематериалната сфера на пострадалия от незаконно наказателно производство. В тази връзка са допуснати гласни доказателства. Депозираните свидетелски показания установяват, че ищецът е бил притеснен от наказателното производство и че са им взели всички пари. То му се е отразило, тъй като от весел човек е спрял да общува с приятели, затворил се е в себе си. Около една година след ареста на ищеца е бил затворен ресторанта в гр. Плевен. Съпругата му го е управлявала, но се е разболяла. Свидетелите са помагали на К. М. финансово. Той е преустановил да работи. Страхът, като обективен и реално съществуващ фактор, също следва да бъде отчетен при определяне на неимуществените вреди. Безспорно едно наказателно преследване е източник на негативни емоции у разследвания, както и предизвиква стрес у него. Наказателната репресия създава усещане за застрашеност от осъждане. При определяне на обезщетението следва да се съобрази, че ищецът е бил обвинен в тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. При анализа на събраните писмени и гласни доказателства съдът намира за доказани обичайните негативни последици, които са последица и в пряка връзка с упражнена наказателна репресия. Не се доказа в процеса влошаване на здравословното му състояние-кардиологично и неврологично, за трайни психични или други последици от воденото наказателно производство, независимо от интензитета на преживените негативни състояния. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази, че по отношение на ищеца е взета лека мярка за неотклонение, която не е препятствала упражняването на негови законни права, както и чистото съдебно минало. Не се доказа, че воденото наказателно производство е станало достояние на роднини, съседи и бизнес партньори, което го е карало да се чувства некомфортно. Няма доказателства, че наказателното производство се е отразило негативно на професионалното му развитие, доколкото по делото няма данни за професията, която е упражнявал. Не се доказа и твърдението, че е нарушено доброто му име в обществото. Съдът не разглежда като основание за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди медийното разгласяване на наказателното производството, тъй като то не е въведено в предмета на спора с исковата молба. Съдът съобрази тежестта на обвинението – за тежко умишлено престъпление, и продължителността на незаконното наказателното преследване от 2 г. и 1м. Като съобрази ПП на ВС № 4/23.12.1968г. и след като извърши преценка на установените в процеса обективно съществуващи и доказани вреди намира, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е 6 000 лв. При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази икономическата конюктура в страната към датата на влизане в сила на прекратяване на наказателното производство, тъй като тогава е възникнало вземането на ищеца за вреди. Към 03.02.2023г. минималната работна заплата в страна е била 780 лв. или присъденото обезщетение представлява 7 минимални работни заплати. Обезщетението съответства на жизнения стандарт в страната и на доказаните в процеса вреди. Поради изложеното обжалваното решение следва да се потвърди в частта, в която предявеният иск за неимуществени вреди е уважен, както и в частта, в която е отхвърлен до пълния предявен размер. По иска за имуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 ЗОДОВ, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство. Изразходваните средства за адвокатска защита по време на незаконното наказателно производство представляват имуществена вреда за лицето, което ги е направило. / ТР № 1/2017/11.12.2018г. на ОСГК на ВКС/ Присъждането на имуществени вреди зависи от това дали те реално са сторени, т.е. заплатено е адвокатското възнаграждение. По делото е установено, че фактически е заплатено такова в размер на 3000 лв. Видно от представения договор от 13.03.2020г.е, че К. М. и адв. К. са постигнали съгласие за защитата му в досъдебното производство. От него установява, че ищецът реално е заплатил договореното адвокатско възнаграждение. Уговорено е възнаграждението на адвоката да бъде заплатено в брой. В отговора на исковата молба, и поддържано в жалбата, е оспорването на датата и съдържанието на договора за правна защита и съдействие. Това е частен документ и с огледа характера на направеното оспорване, не следва да се открива производство по реда на чл.193 от ГПК. Неговата истинност следва да се установи при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Съгласно чл.193, ал.3 от ГПК, когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта на доказване пада върху страната, която го е представила. Видно от представената декларация, изходяща от ищеца от 12.03.2020г. е, че в нея като негов пълномощник е посочена адв. А. К., която е посочена и в договора за правна защита и съдействие, съставен на 13.03.2020г. Т.е. тя е била негов процесуален представител в досъдебното производство и е ангажирана за явяване и защита. Тя е била при привличането на ищеца като обвиняем на 13.03.2020г. В постановлението за привличане на обвиняем от 13.03.2020г. адв. К. се е подписала в качеството й на защитник на ищеца. Това е станало в 20.22ч. Т.е. това е факт, установяващ предхождащото съставяне на договора за правна защита и съдействие, тъй като същият е неразделна част като документ от пълномощното. С оглед на това на основание чл.181 от ГПК датата 13.03.2020г. е достоверна и може да бъде противопоставена на ответника. В договора страните са постигнали съгласие за адвокатско възнаграждение от 3000лв., запратено в брой. Той има характер на разписка за плащането и то е реално извършено от ищеца. В отговора на исковата молба прокуратурата е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно цитираното тълкувателно решение в този случай съдът не се произнася по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, а по предмета на спора. Той установява наличието или отсъствието на причинна връзка между незаконното обвинение и претендираната имуществена вреда, за да определи размера на дължимото обезщетение. От обсъдените по- горе два договора за защита се установява, че адвокатското възнаграждение е заплатено във връзка с незаконното наказателно преследване. Това обстоятелство не се оспорва. Съдът съобрази, че делото е било фактически и правно сложно с оглед на големия обем на доказателствата по наказателното дело, на многото обвиняеми. Тава е изисквало влагане на усилия и труд при защитата на ищеца. Съдът счита, че договореното адвокатско възнаграждение не е в изключително висок размер. Като взе предвид и решение от 25.01.2024г. по дело С-438 на СЕС възражението за прекомерност, въведено в процеса от Прокуратурата, е неоснователно. Искът е основателен в пълен размер. По иска за имуществени вреди с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да се ползва сумата от 20 000лв. внесена като парична гаранция. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата отговаря за всички вреди, включително и имуществените, който са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение. Имуществените вреди съгласно общата разпоредба на чл.82 от ЗЗД са пропуснати пози и претърпени загуби. Пропусната полза е такова увеличение на имуществото, което не се е осъществило. Съгласно т. 11 на ТР № /22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи, от което е видно, че за да се присъди обезщетение за имуществени вреди по реда на чл. 2, т. 3 ЗОДОВ, следва да се установи причинна връзка между вредата и незаконното обвинение в извършване на престъпление. Когато се претендира вреда от неправомерно задържане на парична сума, размерът на вредата се заключава само в заплащане на законната лихва - чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ако увреденото лице претендира вреди над законната лихва, той следва да ги докаже. / Р № 281/04.10.2011г. по гр.д. № 1684/2010г., ВКС, III г.о., Р № 79/09.01.2019г. по гр.д. № 2262/18г., ВКС, IV г.о./ По делото не се оспорва, че на 24.03.2020г. съпругата на К. М. е внесла паричната гаранция от 20000лв., както и че тя й е била върната на 26.10.2021г. Невъзможността да я ползва през определен период от време води до невъзможността от нея да реализира граждански плодове в размер на законната лихва. Задържането на сумата е в пряка връзка с незаконното обвинение. Ищецът не претендира вреди над законната лихва, поради което искът следва да се уважи изцяло. По разноските. При този изход на спора по жалбата на К. М. се дължат разноски с оглед уважаване на иска за имуществени вреди в размер от 3 233, 59лв. Такива му се дължат и за защита по жалбата на Прокуратурата. Представителят на прокуратурата е заявил своевременно възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което е неоснователно. В този случай съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на делото, защитимия материален интерес, вложеният труд на пълномощника пред въззивната инстанция, за да определи обосновано и справедливо възнаграждение. Пред настоящата инстанция адв. П. е депозирал въззивна жалба, но не и отговор по тази на Прокуратурата. Пред САС е проведено едно съдебно заседание, в което той се е явил, прието е едно ново писмено доказателство, което не променя вече установената фактическа обстановка. Защитимият материален интерес е 12 233, 59лв., за който жалбата на ответника не е основателна. При определяне на размера съдът съобрази чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г., която има ориентировъчен характер по отношение на него. Като съобрази тези обективни критерии и уважената част от исковете съдът приема, че разноските за настоящата инстанция, които да се присъдят на ищеца са в размер на 585, 13 евро, с включена държавна такса. С оглед на уважения иск от САС на ищеца следва да се присъдят още 154, 71 евро разноски за първоинстанционното производство. Воден от горното, съдът