Решение № 839 от 9.3.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 111/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Благоевград, срещу Решение № 118/ 25.11.2025 г., постановено по а.н.д. № 353/2025 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 2510200046/ 25.08.2025 г. на Директора на РДГ – Благоевград. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че нарушението и извършителят му са безспорно установени, същото е квалифицирано правилно, а в производството по установяването и санкционирането му, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което отговорността на ответника е ангажирана законосъобразно. По изложените съображения, се претендира отмяна на решението и постановяване на друго, с което процесното наказателно постановление /НП/ бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Алтернативно се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Прави се възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение и се иска неговото намаляване до абсолютния минимум. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител – надлежно упълномощен юрисконсулт, поддържа касационната жалба по изложените в същата доводи и релевира възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани за присъждане от касационния ответник, при съответния изход от спора. Ответникът – А. Р. Б. – редовно призован не се явява в съдебно заседание. От пълномощника му – надлежно упълномощен адвокат в отговор на касационната жалба и с депозирана по делото писмена защита се оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде оставено в сила решението на районния съд. Претендира се присъждане на разноски, съгласно представен списък и за двете съдебни инстанции. Административен съд – Благоевград намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, обаче, жалбата е неоснователна. Съображения : С обжалваното решение Районен съд – Гоце Делчев е отменил Наказателно постановление № 2510200046/ 25.08.2025г. на Директора на РДГ – Благоевград, с което на А. Р. Б., с [ЕГН], с адрес : [населено място], община Гърмен, област Благоевград, за нарушение по чл. 73, ал. 1, т. 1 /предложение шесто-насипище/ от Закона за горите /ЗГ/, във вр. с чл. 265, ал. 1 от ЗГ, и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000. 00 лв. /хиляда лева/, и на основание чл. 275, ал. 4 от ЗГ и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 7 от Наредба за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от ГФ, приета с ПМС № 86/2004 г. е определено да заплати обезщетение в размер на 65. 00 лв. /шестдесет и пет лева/ в полза на ДП „ЮЗДП“ – Благоевград. За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато същество процесуално нарушение изразяващо се в неяснота, относно датата на извършване на административното нарушение, водещо от своя страна до нарушаване правото на защита на нарушителя. Приел е още, че А. Р. Б. не е извършил виновно твърдяното нарушение, тъй като същото е осъществено в изпълнението на служебна заповед и е отменил обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Решението е правилно. Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при правилно установена фактическа обстановка. Съдът е направил правни изводи, адекватни на установените факти и на събраните доказателства. Правилни са изводите на Районен съд - Гоце Делчев за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, които съставляват самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Административнонаказателната отговорност на ответника по касационната жалба е ангажирана за това, че на 11.03.2025г. в отдел 485, подотдел “8“ и отдел 485, подотдел “з“ на ТП “ДГС Гърмен“ в землището на с. Крушево, местността “Мерезето“, общ. Гърмен, същият е извършил незаконен насип на земна и скална маса на държавна горска територия, представляващ имот с кадастрален № 40138.18.162, без да е сменено предназначението на територията , която се използва за насипище. Правилни и обосновани са изводите на районният съд за несъответствие в датата на извършване на нарушението, посочена в АУАН и НП. Логично в този ред на мисли районният съд е акцентирал върху обстоятелството, че в конкретния казус за касационния ответник е останало неизвестно обстоятелството, на коя дата всъщност му се вменява да е извършил посоченото в НП административно нарушение. Тук е мястото да се посочи, че когато спрямо конкретен субект се формулира конкретно административнонаказателно обвинение, следва ясно, точно и изчерпателно да се опише в какво се изразява вмененото му правно нарушение, с изложение и досежно обстоятелствата – дата, време и място на извършване на нарушението, както с и посочване на всички признаци на нарушението, доколкото същите не са просто задължителен реквизит от съдържанието на санкционния акт, но очертават и фактическата рамка на повдигнатото обвинение. Административнонаказателното производство е формална дейност, регламентирана от императивни правни норми, предвиждащи изчерпателно изброени реквизити на издаваните актове. Наказателното постановление е крайният акт, който се издава в производството пред административния орган по налагане на административни наказания и следва да съдържа минимално предвиденото в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН съдържание. Съгласно императивниата разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, датата на извършване на нарушението, е съществен реквизит от съдържанието на НП и всяка неяснота по отношение на същата, води до предположения кога точно се твърди да е извършено нарушението. Недопустимо е волята на наказващият орган относно датата на извършване на нарушението да се извлича по тълкувателен път и то в хода на съдебното производство. Посоченото процесуално нарушение съществено е ограничило правото на защита на административно наказаното лице и препятства съдебната проверка за законосъобразност на наказателното постановление и е самостоятелно основание за отмяната му. По изложените съображения, доводите на касатора в обратна насока, настоящия състав намира за неоснователни. Правилно районният съд е констатирал, че в съдържанието на НП и в АУАН са посочени две различни дати на извършване на нарушението – 11.03.2024 г. и 11.03.2025 г. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗАНН, датата на издаване и номера на наказателното постановление са съществени реквизити на последното и всяка неяснота или неточност по отношение на същите представлява съществено процесуално нарушение и това е достатъчно основание за отмяната на НП, като незаконосъобразно. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че не са налице сочените касационни основания, предполагащи отмяна на решението, поради което касационната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Като е отменил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК. С оглед изхода от спора, искането на касационния ответник за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски за адвокатско възнаграждение, според настоящия състав на съда е частично основателно – основателно досежно разноските пред касационната инстанция и неоснователно относно разноските сторени пред първата инстанция. Видно от първоинстанционното решение, районният съд се е произнесъл вече по въпроса за разноските пред първата инстанция. Липсва направено в срок искане за изменение на присъдения размер за разноски пред тази инстанция, и поради това искането заявено за пръв път пред касационната инстанция за ревизия на така определения размер на разноски, е процесуално недопустимо. Ето защо, видно от представения пред настоящия съд договор за правна защита и съдействие, касационният ответник е сторил разноски в размер 200. 00 евро /двеста евро/ за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което само искането за присъждане на тази сума се явява основателно. В случая възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на тези разноски, се явява изцяло неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на спора и проявената процесуална активност на пълномощника на касационния ответник. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 63в и 63д от ЗАНН, Административен съд – Благоевград