Решение № 4716 от 28.12.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 14025/2024 г.

Производството по делото е образувано по искова молба вх. №88628/05.11.2024 г., подадена от А. А. А., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.В. срещу „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: Столична община, район „Лозенец“, гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, бл. Парк Лейн, офис Център, ет. 8, представлявано от Светослав Юрий Ангелов, с която е предявен иск за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит №666026 от 07.05.2024 г., сключен от „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 20225587, със седалище и адрес на управление: Столична община, район „Лозенец“, гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет. 8, представлявано от Светослав Юрий Ангелов, и ищеца А. А. А., ЕГН •••••••••• с адрес: гр. В., на основание: чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 2 вр.чл.22 от ЗПК с последиците на чл.23 от ЗПК.

В исковата молба ищецът твърди, че между него и ответното дружество бил сключен договор за потребителски кредит №666026 на 07.05.2024 г. Съгласно т. 1.1 от договора кредитополучателят се задължил да заплати на кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита и други разходи по кредита. В т.6.4 от договора било посочено, че със сключването му Кредитополучателят декларира и се счита за уведомен в съответствие с чл. 17 от ЗОЗ, че всички вземания на „Ай Ти Еф Груп“ АД по настоящия договор, и всякакви други вземания, които биха възникнали по договора, се залагат в полза на „ЕЛАНА ТРЕЙДИНГ“ АД, като за целта вземанията по настоящия договор се считат за заложени.

Към договора е действащо Приложение №1 към договор за потребителски кредит №666026, в което били уговорени основните параметри на договора:

2. Размер на кредита: 1000 лева;

3. Срок на погасяване на кредита: 07.05.2025 г.;

4.1.Размер на погасителна вноска с одобрено обезпечение: 108.17 лева;

4.2. Размер н погасителната вноска без одобрено обезпечение: 192.78 лева;

Брой вноски: 12;

7. Годишна лихва за ползване на кредита: 34.75%;

8. Общо дължима сума: 1298.04 лева.

9. Годишен процент на разходите по кредита: 65%.

10. Към сключване договора размерът на разходите за извънсъдебно събиране на просрочен кредит при забава, на която и да е погасителна вноска по кредита, се определя в зависимост от съответния кредитен продукт, като разходите са установени в Тарифата на кредитодателя.

Към договора за потребителски кредит е предоставен и погасителен план.

Ищецът твърди, че така сключеният потребителски кредит №666026/07.05.2024 г. е недействителен на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал.1, т.10, във вр.чл.22 от ЗПК, като навежда следните твърдения:

В договора за потребителски кредит никъде няма клауза, че кредиторът е поискал обезпечение или е бил задължен да даде такова, но е видно от графа: неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение в Погасителния план, че кредиторът си е намислил неустойка в общ размер на: 1011.32 лева, която е разсрочил към погасителните вноски.

В договора липсва и клауза за събиране на такса от потребителя в общ размер на: 99.96 лева, които ответникът също е разсрочил към всяка погасителна вноска в размер на: 8.33 лева. В т. 10 на Приложение №1 към договор за потребителски кредит №666026 е описано, че тази такса е събрана предварително и представлява такса за разход за извънсъдебно събиране на просрочен кредит.

Твърди, че на ищеца не е предоставен европейски формуляр при сключване на договора.

Твърди, че кредиторът е поискал обезпечение по кредита, което той да одобри и при неодобрението или непредоставянето му той си е калкулирал неустойка в общ размер на 1011.32 лева, която е разсрочил за изплащане към месечните вноски дължими по кредита в размер на всяка вноска от 84.28 лева. Кредиторът не включва така наречената от него „неустойка“ към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Счита, че на практика вземането за неустойка представлява скрито възнаграждение за кредитора и така би се стигнало до неоснователно обогатяване. Така процесният договор за потребителски кредит № 666026 от 07.05.2024 г. нарушава разпоредби на ЗПК - чл. 10, ал. 1; чл.11, ал.1, т.7-т.12 и т.20 и ал.2; и чл.12, ал.1, т. 7-Т.9, поради което е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК.

Излага, че в точ. 8 от Приложение № 1 към договор за потребителски кредит №666026 е записано, че общо дължимата сума по кредита е в размер на 1298.04 лева, като не е включена към нея така наречената неустойка в размер на 1011.32 лева, както и тя не е съобразена с договорения ГПР в размер на 65%. Освен това в общо дължимата сума е включена и такса в размер на 97.96 лева, която ищецът счита, че е „договорена“ в нарушение на чл. 10а, ал.2 от ЗПК.

Твърди, че в годишния процент на разходите следва да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, което липсва в процесния договор за кредит. Твърди, че при посочване на ГПР в договора не е достатъчно да бъде определен само неговият размер, който да е в рамките на предвиденото в чл.19, ал.4 от ЗПК - до пет пъти законната лихва, а задължително трябва да бъде описана методиката на изчисляване на ГПР, която да е в съответствие с описаната в част І от приложение 1 към директивата математическа формула, както и да се посочат данните, въз основа на които е направено това изчисляване. Така сочи, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото ГПР е различен от посочения в договора, като кредиторът вписвайки ГПР от 65% е заблудил потребителя. Сочи, че посочването в потребителския договор на ГПР, който не е реално прилаганият, освен другото е и „заблуждаваща търговска практика“.

Отделно сочи, че кредиторът има задължението преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Клаузата в общите условия, според която се дължи неустойка в размер на 1011, 32 лева при неизпълнение на задължението за осигуряване в срок до края на следващия ден от датата на усвояване на заемната сума на обезпечение, се намира в пряко противоречие с преследването от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити цел, транспортирана в ЗПК. Счита, че на практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като, ако не стори това, дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Сочи, че замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично посочено в чл.16 от ЗПК е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит.

На следващо място излага, че неустойка за неизпълнение на задължението, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции, и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване на кредитора. Тази неустойка не съответства на възложената й функция да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на основното договорно задължение на заемополучателя, което е да върне заетата парична сума, ведно с договорената възнаградителна лихва, а е уговорено за неизпълнение на едно акцесорно задължение на заемателя и, макар че тази неустойка е уговорена като санкционна, доколкото формално се дължи при неизпълнение на договорно задължение, то тя води до скрито оскъпяване на кредита и на практика представлява сигурна печалба за заемодателя, която увеличава стойността на договора, като основната й цел е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, чрез увеличаване на подлежащата на връщане сума, като и за двете страни е било ясно, че заемът ще бъде отпуснат независимо от това дали заемателят ще осигури поемане на солидарно задължение на трето лице.

Ищецът счита, че съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП разпоредба, която задължава потребителя да заплати при неизпълнение на негово задължение необосновано високо обезщетение или неустойка (получен кредит в размер на 1000 лева, при неустойка по-голяма - 1011.32 лева), е неравноправна и нищожна във вр. с чл. 146, ал.1 от ЗЗП.

Не на последно място ищецът счита, че по посочения начин се заобикаля законът и в частност разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, който предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето за забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК. Като недопустимо определя кумулирането на неустойка за забава с мораторна лихва.

Отделно от това отбелязва, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора) разпоредбата на чл.71 от ЗЗД дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичната вноска. Това навежда на извод, че нито една от страните не е имала реално намерение да се представи обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.71 от ЗЗД при непосредствено обезпечение. Счита, че ако кредиторът е държал да получи обезпечение, е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити.

По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва на предявените искове.

Възразява изцяло срещу твърденията, че Договор за потребителски кредит № 666026 се явява нищожен, както и че не са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Твърди, че на кредитополучателя е предоставен, съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗПК, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, съгласно приложение №2 към чл.5, ал.2 от ЗПК. Процесният договор съдържа всички изискуеми съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК условия, като всички елементи са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. При сключване на процесните отношения са предоставени всички изискуеми от закона документи на насрещната страна.

Възразява срещу твърденията на ищеца, че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като твърди, че съгласно сключения между страните договор за кредит, размерът на годишния процент на разходите е изчислен съгласно формулата, посочена в Приложение 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗПК. Също така в приложимите към процесния договор Общи Условия на „ЕИ ТИ ЕФ ГРУП“ АД отново е посочен начинът на изчисляване на ГПР. Отделно от горното, в приложимия Стандартен Европейски Формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Приложение № 2 към чл.5, ал.2 от ЗПК, също е посочен и индивидуализиран ГПР.

Твърди, че разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Терминът „допускания“ се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания са изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Допусканията се делят на две групи: първата група са базови допускания (чл.19, т.3 и т.4 от Директива 2008/48 и т.3 букви „а“ и „б“ Приложение №1 към ЗПК) и допълнителни допускания (чл.19, т.5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м към ЗПК).

Първата група допускания биха имали значение за всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят определени видове кредити, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок, чиято легална дефиниция е дадена в буква „ж“ на приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. При посочените в тази разпоредба кредити, за да може да се изчисли и посочи един точен процент на ГПР при сключване на договора, се налага да се правят допускания за бъдещето, за да се изчисли ГПР като една - единствена ставка с точност поне един знак след десетичната запетая (т.2, б. „г“ от Приложение № 1 към ЗПК), което е детайлно разяснено в решение на СЕС С-290/19г.

Излага, че в настоящия случай е приложимо единствено първото базово допускане по т.3, буква „а“ на приложение № 1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора. Счита, че смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне под формата на ГПР, което изискване в случая е изпълнено. Сочи, че задължението за неустойка не е разход по кредита, който следва да се включи в ГПР, съгласно чл.19, ал.1, вр. с пар.1 от ДР на ЗПК, а по своята същност е обезщетение за неизпълнение. В договора и в анекса не са посочени взетите предвид допускания на ГПР, доколкото в случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане - възнаградителна лихва, което не се променя, при никакви условия, поради което не са посочени взети предвид допускания при изчисление на ГПР, доколкото такива няма.

Възразява и оспорва и твърденията, че неустойката е недействителна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, включително поради надхвърлянето на нейните функции, присъщи на всяка неустойка, следователно поради накърняване на добрите нрави, като излага, че чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК изрично предвижда, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Начисляването на неустойка в настоящия случай се извършва и произтича от неизпълнение на задължението на кредитополучателя да учреди и/или представи надлежно обезпечение на кредита - поръчители или банкова гаранция. Годишният процент на разходите има за цел да информира потребителя какви ще са му разходите, ако изпълнява надлежно и в срок задълженията си по договора за кредит, а няма за цел да включва в себе си евентуални компоненти, които са поставени под условие, че кредитополучателят не изпълни задължението си по договора. Посоченият годишен процент на разходите по договора е в размер на 65, 00% и е съобразен с всички изисквания на ЗПК, като са взети предвид допусканията съгласно Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК.

Неустойката представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по договора си за кредит. В процесните договор и анекс изрично е посочено, че неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение, респективно, ако Кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по кредита, макар и след изтичането на срока за нейното представяне, неустойката спира да се начислява. Неизпълнението на задължението за представяне на описаните в процесните отношения обезпечения се явява неизпълнение на установено между страните задължение, като кредитополучателят е бил информиран за наличието на тази неустойка още при предоставяне на приложимия Стандартен европейски формуляр. Кредитополучателят е знаел и е бил информиран по отношение на изискванията за обезпечение чрез Стандартния европейски формуляр преди подписване на договорите за кредит и с оглед на това е могъл да прецени дали да сключи или не кредита, респективно да се съгласи с условията по кредита. От друга страна, кредиторът е свободен по своя преценка да определи какви да бъдат изискванията за обезпечение с оглед кредитоспособността и финансова надеждност на всеки кредитополучател. Счита, че въпросната неустойка и нейният размер е съразмерен на обезпечителната и обезщетителната функция на неустойката.

Счита, че условията на сключените между страните потребителски кредити, ведно с Погасителните планове, явяващи се неразделна част от тях, пряко кореспондират с действащите норми на материалното право и водят до законосъобразни правни последици, като не са в противоречие нито със закона, нито с добрите нрави. В конкретния случай има договорена между страните компенсаторна неустойка за неизпълнение на договорно задължение, като страните по тази клауза са акцентирали върху обезщетителната функция на неустойката. Заемодателят предоставя високо рисков паричен заем на потребител: бързо одобрение, без поръчител, без допълнителни обезпечения, липсва съгласие за директен дебит от трудово възнаграждение и/или банкова сметка, както при един банков потребителски кредит, кредитът не е и застрахован, което евентуално да поправи вредите. Неустойката по кредита е предвидена не като част от ползването на паричния заем, а като неизпълнение на задължението за обезпечаване на същия - именно, за да обезщети липсата на поръчители или банкова гаранция, които да гарантират изпълнението на договорните задължения и кредиторът, при неизпълнение, да има право да поиска вземанията си и от тях. Никой кредитор не иска да предоставя рискови, невъзвръщаеми заеми, затова и страните договарят неустойка, която да обезщети вредите, които се изразяват в необезпечаване на заема и неговото изпълнение от страна на трети физически лица или предоставяне на банкова гаранция. Тази неустойка, като размер и вреди, които обезщетява, е индивидуално договорена между страните и това я прави равноправна клауза съгласно Закона за защита на потребителите, т.е. създава равнопоставеност на правните субекти и еднакво проявление на автономията на воля в търговския оборот.

Възразява срещу твърденията, че е налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите, тъй като посочения ГПР отговаря на действителния.

Възразява изцяло и срещу тълкуването на ищеца на разпоредбите на чл.33 от ЗПК, в който смисъл размерът на законната лихва е максималното обезщетение за пълното неизпълнение на паричните задължения по кредитното правоотношение, като счита, че въпросната неустойка за непредоставено удостоверение следва да се отличава от забавата за плащане на паричните задължения, поради което ограничението за максималната неустойка в размер на законната лихва за забавени парични задължения, не следва да се прилага по аналогия. Чл.33, ал.2 от ЗПК предвижда, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Ограничението за размера на обезщетението по чл.33, ал. 2 ЗПК се прилага единствено при забава за парични плащания, но не и по отношение на размера на обезщетението за неизпълнение на други задължения на кредитополучателя, предвидени в договора за кредит.

Счита, че твърденията на ищеца, че клаузата за неустойка противоречала на чл.71 от ЗЗД, е неправилна и неоснователна. Сочи, че чл.71 ЗЗД предвижда правото на кредитора да поиска предсрочната изискуемост на кредита, когато длъжникът е станал неплатежоспособен, или със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения. Това обаче е право на кредитора и той по своя преценка може да обяви даден кредит за предсрочно изискуем или да се възползва от предвидените в договора неустойки. Счита, че твърденията на ищеца за недействителност на неустойката поради противоречие с чл. 71 от ЗЗД не почива на никаква правна логика.

Възразява срещу твърдението, че предвидената такса в Приложение №4 към договора за кредит е недействителна.

Цитираната такса е описана подробно в Приложение №4 към сключения договор за кредит. Приложение №4 е предоставено на кредитополучателя по начина, описан по-горе в настоящия отговор. Ищецът се е запознал с условията на Приложение №4 и се е съгласил да сключи договора. Таксата се събира от всички заявители за кредит на кредитодателя, независимо от резултата на конкретна заявка за кредит. В настоящата хипотеза заплащането на таксата по Приложение №4 е разпределена на равни вноски заедно с вноските по кредита с единствената цел да се улесни кредитополучателят, като не се предвижда в негова тежест да се включи целият размер на това задължение наведнъж. По този начин се осигурява и равноправността на таксата.

Ответникът излага, че още преди подписване на договора за потребителки кредит, кредитополучателят е бил наясно с всички условия по кредитните отношения, като сам е избрал параметрите и условията на договорите. Предвид това клаузите се явяват индивидуално договорени с конкретния потребител, същите са ясно и точно описани и потребителят е бил наясно с всички аспекти на финансовото си задължение, както при сключване на процесните отношения, така и преди това.

При така формулираните клаузи и от съдържанието на договора става ясно, че още към момента на сключването им потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им.

Излага, че договорът за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца. Същият е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема, след сключването на кредитните отношения да е осъзнал, че е неспособен да се справи с тях, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора, без да е обвързан по никакъв начин от спорната неустойка.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че между тях е сключен договор за потребителски кредит №666026 на 07.05.2024 г., че при изчисляване на ГПР по кредита не е включен като разход размерът на дължимата неустойка при непредставяне на поръчителство.

Между страните не е спорно и че договорът е включвал приложения №1, 4 и 5.

В приложение №1 са уговорени основните параметри на договора, както следва:

2. Размер на кредита: 1000 лева;

3. Срок на погасяване на кредита: 07.05.2025 г.;

4.1.Размер на погасителна вноска с одобрено обезпечение: 108.17 лева;

4.2. Размер н погасителната вноска без одобрено обезпечение: 192.78 лева;

5. Брой вноски: 12;

7. Годишна лихва за ползване на кредита: 34.75%;

8. Общо дължима сума: 1298.04 лева.

9. Годишен процент на разходите по кредита: 65%.

10. Към сключване договора размерът на разходите за извънсъдебно събиране на просрочен кредит при забава, на която и да е погасителна вноска по кредита, се определя в зависимост от съответния кредитен продукт, като разходите са установени в Тарифата на кредитодателя.

В приложение №4 е уговорено, че преди сключване на договора за кредит кредитодателят е разгледал и оценил заявката за отпускане на кредит, включително е извършил детайлна проверка на кредитоспособността на кредитополучателя, за което страните се съгласяват, че от кредитополучателя следва да се заплати такса в размер на 99, 96 лв.

В приложение №5 е уговорено, че страните се споразумяват, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора за кредит (тоест денят, на който Кредитодателят е превел/предал сумата на кредита по уговорения между страните начин), Кредитополучателят е длъжен да учреди следните обезпечения:

1/ Поръчителство на две физически лица или 2/ Банкова гаранция в размер на 1298.04 лева, представляваща сбор на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по настоящия договор.

В чл. 4 от Приложение №5 е уговорено, че ако Кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, Кредитополучателят дължи на Кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е в размер на 2.78 лева средно на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1% /един процент/ от главницата по кредита. Горепосочената неустойка се начислява в началото на периода на всяка вноска и се заплаща от Кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска. Неустойката по съответната погасителна вноска се заплаща в пълен размер във всички случаи на погасяване на кредита, включително при предсрочно погасяване на кредита. Неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение. В този смисъл, ако Кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по кредита, което се счита от момента на одобрението на обезпечението от страна на Кредитодателя, макар и след изтичането на срока за нейното представяне, неустойката спира да се начислява. Ако действието на обезпечението бъде прекратено, независимо по какви причини, неустойката отново се начислява считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено Към договора за потребителски кредит е предоставен и погасителен план. В същия е посочено, че кредитополучателят дължи месечни вноски, както следва: 108, 17 лв. лв., от който 99, 84 лв. за главница и договорна лихва по анюитетна схема (общо 198, 07 лв.) и 8, 33 лв. – такса по приложение №4 от договора (общо 99, 96 лв.) и 84, 28 лв. – неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение (общо 1011, 32), като общата дължима сума е в размер на 2309, 35 лв.

При така установените факти, съдът намира, от правна страна, следното: Предявения иск мирата правно основание в разпоредбите на чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22, ал.11, т.10 ЗПК. Същият е допустим, поради което съдът дължи произнасяне по основателността му.

В настоящия случай, страните не спорят относно факта на сключване на договора и предоставянето на заемната сума, спорът се концентрира върху валидността на процесния договор за кредит. Същият попада в предметния обхват на Закона за потребителския кредит, поради което и ищецът се ползва със специалната закрила по този закон.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Процесният договор е изготвен на разбираем език и съдържа изискуемите реквизити. Текстът на договора е лесно четим. Налице е индивидуализация относно страните, размера на заема, дължимата договорна лихва. Уточнен е размерът на погасителната вноска с включване на главница и договорна лихва. Договорът е сключен при спазване изискванията на чл.18 ЗПФУР.

В настоящия случай, видно от доказателствата по делото, неустойката се дължи, в случай на неизпълнение на кредиторовото изискване посочено в чл. 1 от Приложение №5 за предоставяне на обезпечение в тридневен срок от възникване на облигационното правоотношение, като същата се изплаща от кредитополучателя, заедно с всички погасителни вноски, което се установява и от представения погасителен план. Горното обуславя извод, че след като начисляването на неустойката се извършва след сключване на договора, още с първата погасителна вноска, то тя безспорно представлява разход, дължим от кредитополучателя след усвояване на предоставената в заем сума и изтичане на еднодневния срок. Въпреки декларираната в Приложение №4 извършена предварително оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, заемът е отпуснат пред да бъде реално предоставено обезпечение. В тази насока следва да бъде отбелязано, че съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е било да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя, преди сключване на договора, и ако прецени, че оценката е лоша да откаже предоставяне на искания кредит, вместо да сключи процесния договор и да вмени на заемателя задължение да осигури обезпечение, едва след като заемната сума вече е усвоена, под заплаха, че ако не изпълни това задължение, дългът му ще нарасне.

Съдът намира, че такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на потребителя за връщане на заетата сума, излиза извън присъщите си функции и цели само и единствено да постигане неоснователно обогатяване, поради което клаузата, предвиждаща заплащане на дължимата неустойка, се явява нищожна поради накърняване на добрите нрави.

Отделно от горното, видно от съдържанието на клаузите във връзка с предоставяне на обезпечение по договора е, че кредиторът реално не е целял действително предоставяне на такова, защото, ако това беше така, то той не би отпуснал и предал сумата по кредита преди договорът да бъде реално обезпечен с едно от посочените обезпечения. Обезпечение следва да се предостави тогава, когато кредиторът е преценил, че съществува риск, длъжникът да не може да върне заемната сума. Ако кредиторът е бил наясно, че съществува риск от несъбиране на вземането, то той не би следвало изобщо да отпусне заема преди предоставяне на обезпечението. Напротив, кредиторът е сключил договора и отпуснал сумата, без да бъде предоставено обезпечение, което води съда на извода, че към този момент кредиторът е извършил преценка, че за него не съществува риск по-голям от обичайния и необходимост от обезпечаване на вземането. Предавайки сумата на заемателя преди предоставяне на обезпечението, кредиторът се е съгласил по кредита да няма такова. Така включвайки неустоечната клауза в договора за кредит, кредиторът е целял единствено да извлече печалба, знаейки че това неминуемо ще доведе до нарастване на задължението по кредита.

Видно от разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК е, че договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му.

Следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оценяване на кредита, тъй като в него следва да се включват всички разходи по отпускане и управление на кредита, включително и възнаградителна лихва, поради което е необходимо всички дължими от кредитополучателя разходи, да бъдат описани.

В настоящия случай, годишният процент на разходите е 65% като не се съдържа информация относно начина на формирането му. Ето защо, съдът намира, че бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, чиято цел е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор, дали да го сключи. Това задължително съдържание съгласно чл. 11 от ЗПК следва да е налице към момента на подписване на договора от страна на кредитополучателя, тъй като именно към този момент същият следва да изрази своето информирано съгласие по отношение на неговите общи параметри.

Предоставената в заем сума е в размер на 1000 лева, като съгласно т.8 от Приложение №1 към договора за кредит, на връщане подлежи сумата от 1298, 04 лева.

След начисляване на неустойката, включена в погасителния план, общият размер на дължимите суми на ищеца, достига в размер от 2309, 35 лева, в който освен неустойката е включена и таксата за оценка на кредитоспособността на длъжника. Безспорно при формиране на ГПР по договора, ответникът не е включил неустойката и таксата за разглеждане на искането и след като не е включил допълнителния разход в общия размер на разходите по кредита, кредиторът е представил невярна информация на потребителя, тъй като е вписал в договора ГПР по-нисък от действителния.

След като разходът за неустойка не е съобразен при определяне на общия размер на разходите по кредита, това означава, че ГПР не е в съответствие с императивното изискване на чл.19, ал.4 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което и предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Съгласно даденото с Решение на европейския съд (девети състав) по дело С- 714/22, по постъпило преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от СРС разрешение на отправения въпрос по втория и третия въпрос е прието, че чл.10 параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПК, включващ предвидени в чл.3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане на съответния потребител на предоставената в заем сума. Или в случая е приложима аналогичната разпоредба на чл.23 от ЗПК, съгласно която, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

По разноските: Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски за държавна такса в размер на 92, 37 лева. Претендирано е и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, за заплащането на което са представени писмени доказателства. Своевременно в процеса е отправено възражение от ответната страна за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, проведено е едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца не се е явил, а е депозирал искане делото да се гледа в негово отсъствие, намира за справедлив размер на адвокатското възнаграждение от 400 лева.

Поради така изложените съображения окончателният размер на разноските, който следва да бъде присъден в полза на ищеца, възлиза на 492, 37 лева.

Водим от горното, съдът