Решение № 1151 от 14.11.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 99/2023 г.

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК. По делото е постъпила молба с вх.№22880 от 04.09.2024 г., депозирана от И. Ч., чрез адв. И. П., с правно основание чл.250 ГПК. В молбата е направено искане да се допълни постановеното по делото решение №742/22.06.2024 г., като съда съобрази, че ищеца – молител е обжалвал изцяло решението на Решение 262826 от 29.08.2022 г., постановено по гр.д. №4891/2020 г., по описа на СГС, 7-ми състав и следва да се произнесе по допустимостта му в частта, в която първоинстанционния съд се е произнесъл по същество по предявените в условията на обусловеност искове по чл.124 от ГПК и чл.108 от ЗС срещу И. П. И. и И. И. И., въпреки отхвърлянето на главния иск по чл.42, б.“б“ ЗН вр. чл.25, ал.1 от ЗН срещу М. К.. Поддържа, че в тази част решението на градски съд е следвало да се обезсили, като недопустимо. Сочи, че въззивната инстанция се е произнесла по главния иск и по евентуалния такъв, но не се е произнесла по предявените в условията на обусловеност искове. Моли въззивният съд с оглед задължението му да следи служебно за допустимостта на решението на първоинстанционния съд, да се произнесе с допълнително решение. Ответната страна в указания и срок не е взела становище по молбата. Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира молбата за редовна и допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл.250, ал.1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, респ. определението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Според трайно установената съдебна практика искане за допълване на решението може да направи страната, по чието искане съдът не се е произнесъл. На допълване подлежи това съдебно решение, чиито диспозитив не съдържа произнасяне по целия предмет на спора, с който съдът е бил сезиран. По реда на чл.250 ГПК не могат да бъдат отстранявани други пропуски на съда при постановяване на решението, дори такива да са налице/решение № 241/20.09.2013 г. по гр. д. № 2309/2013 г. на ВКС, IV г. о. /. Настоящият състав намира, че не е налице такова несъответствие в конкретния случай, т. е. не е налице основание за допълване на постановеното по делото решение. Това е така, защото с постановеното от въззивната инстанция решение №742/22.06.2024 г. е отменено Решение 262826 от 29.08.2022 г., постановено по гр.д.№4891/2020 г., по описа на СГС, 7-ми състав, в частта, в която е отхвърлен като погасен по давност евентуалния иск с правно основание чл.30 от ЗН, предявен от И. Г. Ч. срещу М. К. и вместо това е постановено възстановяване в полза на И. Г. Ч., като наследник на Г. Л. Ч. – син на Л. Г. Ч., накърнената със завещание от 16.06.200 г., съставено от Л. Г. Ч. в полза на М. Л. К., 1/3 ид.ч. от недвижим имот – апартамент в гр.•••, ж.к.“•••“, бул.“•••“, бл. •, вх. •, ет. •, със застроена площ 43, 66 кв.м. с таванско помещение №66 с площ 5.56 кв.м. В останалата обжалвана част решението на Градския съд е потвърдено. В конкретния случай предмет на разглеждане пред въззивната инстанция е основателността на предявените искове пред Градския съд, съгласно поддържаните основания за неправилност на постановеното решение. В случая е изразено несъгласие с изразената правораздавателна воля, като видно от въззивната жалба на ищеца И. Ч. се обжалва изцяло решението на Градския съд. В т.4 от жалбата си Ч. изрично е посочил, че смята за неправилен извода на първоинстанционния съд за неоснователност на иска за нищожност на завещанието, което автоматично води според него и до неправилност на решението, в частта, с която е отхвърлил установителния иск за собственост и ревандикационния иск, като моли след отмяна на решението в частта, в която е отхвърлен главния иск и уважаването му, да бъдат уважени и двата евентуални иска по чл.124, ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС. С молбата за допълване се иска изменение на решението, включително досежно постановения от въззивния съд краен резултат по спора. Видно от решението на въззивната инстанция е налице произнасяне по предявения главен иск и евентуалните му по чл.124, ал.1 ГПК и чл.108 от ЗС, като съда е потвърдил изцяло решението на Градския съд в тази му обжалвана част. Постановяването на подобно изменение е извън правомощията на съда, който е постановил акта, доколкото съгласно чл. 246 ГПК след като обяви решението си по делото, съдът не може сам да го отмени или измени. Това може да стане само по пътя на инстанционния контрол. Следователно не е налице основание за допълване на постановеното по делото решение №742/22.06.2024 г. Поради изложеното искането за допълване по реда на чл. 250 ГПК следва да се остави без уважение. Водим от горното, съдът