Решение № 140 от 23.6.2026 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 346/2026 г.

административно наказателно дело № 20264400600346 по описа за 2026 година Производство по реда на Глава XXI от НПК. Постъпила е въззивна жалба от адвокат Д. З. от Адвокатска колегия - Бургас, като защитник на подсъдимата М. Ц. П. от гр. Плевен, срещу Решение № 133 от 27.03.2026 г. по АНД №28/26г. по описа на Районен съд - Плевен. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд е нарушил принципни начала, уредени в чл. 7, чл. 12, чл. 13, чл. 14 и чл.15 от НПК, като е проявил едностранен подход при обезпечаване на делото с доказателства, възприемайки единствено събраните такива в хода на досъдебното производство и пренебрегвайки значимостта на съдебната фаза на наказателния процес като основна фаза по събиране и проверка на набраните до този момент доказателства. В този контекст се твърди, че РС-Плевен не е провел съдебно следствие, не е осигурил минималните гаранции за защита правата на подсъдимата П., като вместо да се съобрази с направените доказателствени искания, незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 378, ал. 2 от НПК, като не само не е проверил по надлежния ред събраните по делото доказателства, но е игнорирал и доказателствените искания на защитата в тази насока. На фона на това изложение се отправят алтернативни искания за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и връщане на делото на нов състав на първоинстанционния съд за неговото разглеждане, респективно за оправдаване на подсъдимата М. П. поради липсата на извършено престъпление от общ характер. В хода на съдебното следствие подсъдимата М. Ц. П. се явява лично и със защитника си адвокат Д. З.. Защитникът акцентира върху подготвителния характер на досъдебната фаза в наказателния процес и отказа на РС-Плевен да бъдат призовани,разпитани устно и непосредствено свидетелите, както и да бъде изслушана назначената по делото счетоводно-икономическа експертиза, по отношение на чието заключение се заявява несъгласие, и се подчертава необходимостта от изясняване на ключови въпроси, по които същата се е произнесла. Същевременно защитникът намира, че формално проведения процес от РС-Плевен е обезличил принципите на наказателния процес и в крайна сметка не е отговорил на основните въпроси от значение за постановяването на обоснован и справедлив съдебен акт, като акцентира върху компетентността на вещото лице, излагайки съответни аргументи. Въззивният жалбодател М. Ц. П. по същество поддържа становището на защитника си, изразява резерви относно заключението на вещото лице и начина, по който същото е достигнало до експертните си изводи, като излага съображения в тази насока. С Решение № 133 от 27.03.2026 г. по АНД №28/26г. по описа на Районен съд - Плевен е признал обвиняемата М. Ц. П.,родена на •••г., в гр. Плевен, постоянен адрес - •••, българка, българска гражданка, с висше образование, разведена, работи, неосъждана, ЕГН •••••••••• за ВИНОВНА в това, че в 30- дневен срок от спиране на плащанията, считано от 31.12.2021г. /31.12.2021г.- 30.01.2022г./, в гр.Плевен, като управляваща и представляваща търговското дружество „•••“ ЕООД-ПЛЕВЕН, ЕИК: •••, не поискала от Окръжен съд- Плевен да бъде открито производство по несъстоятелност - престъпление по чл.227б ал.2 вр.ал.1 НК, поради което и на основание чл.78а ал.1 вр. чл.227б ал.2 вр.ал.1 НК я освободил от наказателна отговорност и й налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и петстотин лева (766,94 €). На основание чл.189 ал.3 НПК РС-Плевен осъдил М. Ц. П. да заплати направените по делото разноски в размер на 1 670,11 лв. /хиляда шестстотин и седемдесет лева и единадесет стотинки/ (853,91€) - по сметка на ОДМВР - Плевен. ОС-Плевен като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства, прецени доводите на страните, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, същата е и основателна. Няма съмнение, че съдебната фаза н а наказателния процес е основна такава и същата цели да даде в максимална степен достъп на страните по линия на защитата до доказателствената съвкупност, и възможност същите да я подложат на проверка, като ангажират от своя страна доказателствени искания и представят съответни доказателства. Първоинстанционният съд е приел тезата, че разпоредбата на чл. 378, ал. 2 от НПК му дава възможност същият да експлоатира доказателствената съвкупност, събрана в хода на досъдебното производство, поради което не е необходимо провеждането на съдебно следствие с разпит на свидетели, както и на вещото лице, изготвило назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. Този подход обаче не е съобразен с принципното начало за достъп на страните по линия на защитата до съд, който следва да осигури, съгласно разпоредбата на чл.12,ал.1 от НПК, необходимата състезателност, така щото да не се получи неоправдано толериране на обвинението в случаите, в които то е допуснало пропуск в събирането или в проверката на доказателствата. При това положение очевидно е, че не може да се счете, че РС-Плевен е проявил еднаква дистанцираност и от двете страни в процеса, осигурявайки по обективен начин ръководство на съдебното заседание, след като не е дал възможност на защитата да извърши по установения за това ред проверка на доказателствената съвкупност, в рамките на установения по делото предмет на доказване. Очевидно е, че състезателността изисква да бъдат предоставени средства за защита на страните, като същевременно им с е обезпечи възможност да се борят за достигането на целения от тях правен резултат, а ръководно-решаващия орган осигури условия на равнопоставеност,така щото всички страни да предявяват и мотивно да отстояват своите доказателствени претенции. РС-Плевен се е произнесъл по искането на защитата, като е отхвърлил исканията за разпит на свидетелите и за непосредствено изслушване на вещото лице, изготвило назначената по делото съдебноикономическа експертиза, но този подход е останал необоснован като показва неоправдано пренебрежение към защитата и толериране на държавното обвинение, а това обстоятелство не може да приеме, че се е довело до справедлив съдебен процес при спазване на основните начала, уредени в чл. 12, чл. 13, чл. 14 и чл. 15 от НПК. В този смисъл са и Решение № 271 от 25.05.2010 на ВКС по наказателно дело № 214/2010, II наказателно отделение, съдия Т.С., Решение № 35 от 26.02.2019 на ВКС по наказателно дело № 1240/2018, Второ наказателно отделение, пак на съдия Т.С. и други. В крайна сметка, след като първоинстанционният съд не е спазил изискванията, заложени в чл. 13 и чл. 14 от НПК,и е постановил решение без да събере и провери възможните и допустими доказателства и доказателствени средства, коет о е в синхрон с принципа на служебното начало, и не е взел необходимите мерки да осигури разкриване на обективната истина и съблюдаване на принципа в чл. 7, ал. 1 от НПК, същия е лишил страните от възможността да попълнят доказателствената маса с всички необходими за правилно решаване на делото доказателства, като изведе въз основа на тях съответните фактически и правни изводи. Не може да се счете,след като защитата е имала резерви по отношение на доказателствената маса и е поискала разпит на свидетелите и изслушване на вещото лице, поискала е и представянето на допълнителни писмени доказателства и това е станало в първото по делото същинско съдебно заседание,че същата умишлено бави процеса.Допуснатото флагрантно нарушение на посочените принципни начала и правата на въззивния жалбоподател обосновава необходимостта делото да бъде върнато за ново разглеждане, като се съобразят доказателствените искания, направени от защитата, и се съберат всички необходими за правилното решаване на делото гласни и писмени доказателства. Провеждането на въззивно съдебно следствие пред настоящия съдебен състав обезсмисля всъщност първоинстанционното такова и лишава страните по линия на обвинението, и защитата, от възможността да ангажират и да обосновават доказателствени искания или да извършат самостоятелна проверка, а и на този етап няма забрана за връщане на делото за ново разглеждане. По изложените съображения съдът намира въззивната жалба за основателна, а делото следва да бъде върнато за разглеждане от нов състав на РС-Плевен, който съобрази доводите на защитата и извърши самостоятелна проверка на доказателствената съвкупност, осигури състезателност и възможност на страните по линия на защитата да упражнят своите процесуални права, като представят съответните доказателства, подложат на проверка набраните в хода на досъдебното производство такива като съдът извърши самостоятелен и обективен прочит на доказателствената съвкупност при спазване правилата за формиране на вътрешното си убеждение.