Решение № 194 от 9.4.2026 г. на Районен съд - Враца по дело № 5055/2025 г.

дело № 20251420105055 по описа за 2025 година Производството е образувано по постъпила искова молба от Ц. П. Т., ЕГН: ••••••••••, с постоянен и настоящ адрес: ••••••••••••, против „Бест Кепитъл България“ ЕАД, ЕИК: 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2. В исковата молба се твърди, че на 26.09.2025 г., ищецът, в качеството му на наследник на покойната му съпруга – Й. Т. Т. получил Покана за доброволно изпълнение изх. № 11506/24.09.2025 г. по ИД № 488/2025 г. по описа на ЧСИ Момчил Нелов, peг. № 723, с район на действие – Окръжен съд – Враца. При разглеждане на книжата по изпълнителното дело се установило, че задължението е по изпълнителен лист от 19.07.2011 г., издаден по ЧГД № 2774/2011 г. по описа на РС – Враца и същото било погасено по давност, а с него и всички акцесорни задължения. Поддържа се, че със Заповед за изпълнение № 1968/22.06.2011 г. и Изпълнителен лист от 19.07.2011 г., издадени по ЧГД № 2774/2011 г. по описа на РС – Враца, Й. Т. Т. е осъдена да заплати на БНП Париба Пърсанъл Файненс ЕАД, ЕИК: 130697606 сумата 601,00 лв., представляваща главница до погасяване на потребителски паричен кредит за покупка или услуги по сключен Договор на 01.12.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.06.2011 г. до окончателно изплащане на вземането, възнаградителна лихва – 88,32 лв. за периода от 29.05.2009 г. до 28.05.2010 г., мораторна лихва в размер на 127,16 лв. за периода от 30.06.2009 г. до 19.05.2011 г., както и направените разноски по издаване на заповедта за изпълнение в размер 25,00 лв. – държавна такса и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на така издадения изпълнителен лист по молба на взискателя БНП Париба Пърсанъл Файненс ЕАД било образувано ИД № 750/2012 г. по описа на ЧСИ Валери Йотов, peг. № 721, с район на действие Окръжен съд – Враца, като последното валидно изпълнително действие по делото било „Запор на банкови сметки“, наложен на 27.11.2017 г. В законоустановения двугодишен срок от датата на последното валидно изпълнително действие не били предприемани действия по принудително изпълнение от взискателя, поради което и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство било прекратено на 27.11.2019 г. по силата на закона. Със заповед на Министъра на правосъдието № СД-04-2/01.03.2024 г. ЧСИ Валери Йотов, peг. № 721, с район на действие Окръжен съд – Враца, загубил правоспособност на осн. чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ, а съгласно Заповед № СД-04-5/04.06.2024 г., изменена със Заповед № СД-04- 6/27.06.2024 г., служебният архив на ЧСИ Валери Йотов бил прехвърлен към ЧСИ Момчил Нелов, peг. № 723, район на действие Окръжен съд – Враца. На 20.03.2024 г. Й. Т. Т., ЕГН: ••••••••••, бивш жител на гр. Враца, починала и оставила след себе си преживял съпруг – Ц. П. Т. и единствен син – М. Ц. Т., като последният направил отказ от наследство, вписан под № 183/20.11.2024 г. по описа на PC – Враца. С молба от 27.05.2025 г. Кредит Инкасо Инвестмънт БГ ЕАД, в качеството си на цесионер, образувало ИД 488/2025 г. пред ЧСИ Момчил Нелов, peг. № 723, район на действие Окръжен съд – Враца, въз основа на гореописания изпълнителен лист от 19.07.2011 г. С оглед на това Ц. П. Т. бил конституиран като длъжник по делото в качеството му на наследник на Й. Т. Т. за следните задължения: 145,25 лв. – неолихвяема сума, 300,50 лв. – главница, 460,34 – лихви, 1,70 лв. – присъдени разноски, 81,00 лв. – разноски по ИД, 122,18 лв. – такси, 115,00 лв. – други суми. Общият размер на задължението по изпълнителното дело, попадащо в наследствения дял на Ц. П. Т., възлизал на 1 225,96 лв. Предвид направения отказ от другия наследник – М. Ц. Т., Ц. П. Т. се явявал единствен наследник на Й. Т. Т., поради което цялото задължение по процесното изпълнително дело попадало в неговия наследствен дял. Твърди се, че предвид липсата на предприети действия за принудително изпълнение след 27.11.2017 г. от страна на взискателя до 27.05.2025 г., по отношение на сумите, инкорпорирани в Заповед за изпълнение № 1968/22.06.2011 г. и Изпълнителен лист от 19.07.2011 г., издадени по ЧГД № 2774/2011 г. по описа на РС – Враца, до 27.05.2025 г. е изтекъл предвиденият в чл. 110 ЗЗД давностен срок, като с оглед на това сумите са погасени по давност, считано от 27.11.2022 г. и същите не са дължими от Ц. П. Т. в качеството му на единствен наследник на Й. Т. Т.. Сочи се, че в тази връзка, недължими се явяват и сумите по ИД № 488/2025 г. пред ЧСИ Момчил Нелов, peг. № 723. Поддържа се и че уведомяването на длъжника за настъпилата цесия не е редовно изпълнено, което следва от липсата на уведомяване по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. По тези съображения се иска от съда да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 19.07.2011 г., издаден по ч гр. д. № 2774/2011 г. по описа на Районен съд – Враца. В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Излагат се съображения, че на 12.01.2008 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл“ АД), с универсален правоприемник „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, в качеството му на кредитор, от една страна, и Й. Т. Т., в качеството й на кредитополучател, от друга, бил подписан Договор за кредит № CREX-01991942. Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД финансирал кредитополучателя, а за Й. Т. Т. възникнало задължение да издължи горепосочения кредит съгласно условията по сключения договор. По молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД през 2012 г. било образувано изп. дело № 750/2012 г. по описа на ЧСИ Валери Йотов и бил приведен в изпълнение процесният изпълнителен лист от 19.07.2011 г., издаден по ЧГД 2774/2011 г. по описа на РС-Враца. С молбата си за образуване на изпълнително дело взискателят възложил правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ на ЧСИ Валери Йотов. На тази дата била прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС „ ...е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността.", като по аргумент на противното, следвало да се заключи, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ, е редовна и води до прекъсване на теклата до момента погасителна давност. Твърди се, че съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г., образуването на изпълнително производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече, като едва от 26.06.2015 г. с ТР № 2/26.06.2015 г. е дадено различно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност. Сочи се, че в случая от образуване на изпълнително дело № 750/2012 г. по описа на ЧСИ Валери Йотов от 2012 г. до 26.06.2015 г. намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия, като началният момент, от който започва да тече погасителна давност е датата 26.06.2015 г. – постановяване на ТР № 2/26.06.2015, и следователно, датата, на която вземането се погасява по давност, би била 26.06.2020 г. Твърди се, че в настоящия случай, обаче, и в периода след 26.06.2015 г. има извършени множество изпълнителни действия по изпълнително дело № 750/2012 г., които прекъсват погасителния давностен срок. Твърди се, че на дата 15.05.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в качеството му на цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, в качеството му на цесионер, бил сключен договор за цесия, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД прехвърлило вземанията си по сключения с Й. Т. Т. Договор за кредит № CREX-01991942 на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. С пълномощно предишният кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ (цедентът) упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД да уведоми от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД всички длъжници по вземания на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, които „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 15.05.2015 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, изпратило Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника Й. Т. Т. на посочен от нея адрес, а именно: гр. Враца, ул. „Васил Кънчов“ № 92, ет. 10, ап. 55, п.к. 3000. Изпратеното уведомление било получено на адреса, което било удостоверено с обратна разписка, надлежно оформена от служител на национален пощенски оператор. Сочи се, че по изп. дело 750/2012 г. последвало и депозирането на молба за конституиране на нов взискател от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, което действие отново прекъсвало течащата относно вземането погасителна давност. С молбата си за конституиране взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД поискал насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, което прекъсвало погасителната давност за вземането, тъй като същото демонстрирало активно поведение от страна на кредитора за удовлетворяване на интересите му. С молбата били възложени и правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител. През м. май 2016 г. била входирана молба от взискателя за справка НОИ с искане да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. През м. юни 2018 г. била входирана молба от взискателя за насрочване на дата за опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. На 11.04.2024 г. постъпила сума в размер на 50,00 лв. по банкова сметка на взискателя. Поддържа се, че изпълнително дело 750/2012 г., образувано по описа на ЧСИ Валери Йотов, било прехвърлено към ЧСИ Цветозар Найденов, рег. № 756 към КЧСИ, през 2020 г., тъй като ЧСИ Валери Йотов загубил правоспособност на основание чл. 31 от ЗЧСИ. Сочи се, че следва да бъде съобразено и обстоятелството, че в периода 06.07.2018 г. – 03.07.2020 г. взискателят е бил възпрепятстван да извършва изпълнителни действия, с които да прекъсне процесуалните и материални срокове, течащи в полза на ищеца. Твърди се, че в случая запечатването на служебния архив на ЧСИ Валери Йотов е извършено на 15.05.2019 г., а предаването на същия на приемащия ЧСИ Цветозар Найденов е извършено на 03.07.2020 г., като по обективни причини, макар и не уредено в изрична правна норма, било налице спиране на изпълнителните действия на основание чл. 432, ал. 1, т. 7 ГПК, съгласно което изпълнителното производство се спира „в други случаи, предвидени в закон“, какъвто случай е забраната за извършване на изпълнителни действия по чл. 32, ал. 1 от ЗЧСИ до преместване или предаване на служебния архив на загубилия правоспособност ЧСИ /Решение № 260044/19.02.2022 г. по дело №33/2021 на Окръжен съд – Враца/. Твърди се още и че с разпоредбата на чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (в сила от 14.05.2020 г.), нормативно било уредено, че за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не е текла, като съгласно § 13 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (в сила от 14.05.2020 г.), сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време наизвънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в „Държавен вестник“. Посочва се, че в случая давностният срок е спрял да тече на 13.03.2020 г. и е продължил да тече считано от 22.05.2020 г. Поддържа се, че от общия срок, в който давност е текла по отношение на вземанията по процесния изпълнителен лист, следва да бъде приспаднат периодът от общо 68 дни. Сочи се, че на 21.10.2021 г. е получено Постановление от ЧСИ Цветозар Найденов за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело 750/2012 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поддържа се, че перемпцията и давността са различни правни институти с различни правни последици, като когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, защото дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист, а единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново, отделно изпълнително дело, тъй като старото дело е прекратено по право. Твърди се, че на 23.05.2025 г. е депозирана молба за изтегляне на Изпълнителен лист от 19.07.2011 г., издаден по ЧГД 2774/2011 г., по описа на РС-Враца в оригинал, като на 23.05.2025г. е последвало и депозирането на молба за образуване на изпълнително дело под номер 488/2025г. при ЧСИ Момчил Нелов, рег. № 723, с район на действие - ОС - Враца. С молбата за образуване било поискано извършването на справки в регистрите на БНБ и НАП и налагането на запори. Освен това взискателят поискал насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, което прекъсвало погасителната давност за вземането, тъй като същото демонстрирало активно поведение от страна на кредитора за удовлетворяване на интересите му. С молбата били възложени и правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител, като молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагали правата по чл. 18 ЗЧСИ, била редовна и водела до прекъсване на теклата до момента погасителна давност. Навеждат се доводи, че всички гореизброени изпълнителни действия са прекъснали течащата относно вземането погасителна давност, поради което същата не е изтекла. По тези съображения се иска от съда да отхвърли предявения иск. Претендират се и разноски. Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна: По делото е приет като доказателство изпълнителен лист от 19.07.2011 г., издаден срещу Й. Т. Т., ЕГН: •••••••••• в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК: 130697606 по ч. гр. дело № 2774/2011 г. по описа на Районен съд – Враца за сумите от: 601,00 лв. – главница до погасяване на потребителски паричен кредит за покупка или услуги по сключен Договор на 01.12.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.06.2011 г. до окончателно изплащане на вземането, 88,32 лв. – възнаградителна лихва за периода от 29.05.2009 г. до 28.05.2010 г., 127,16 лв. – мораторна лихва за периода от 30.06.2009 г. до 19.05.2011 г., както и направените разноски по издаване на заповедта за изпълнение в размер 25,00 лв. – държавна такса и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Изпълнителният лист е издаден въз основа Заповед № 1968/22.06.2011 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 2774/2011 г. по описа на Районен съд – Враца. Въз основа на този изпълнителен лист на 16.03.2012 г. е образувано изпълнително дело № 750/2012 г. по описа на ЧСИ Валери Йотов, рег. № 721, с район на действие Окръжен съд – Враца. Молбата за образуване на изпълнителното производство е подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като в същата всички действия по чл. 18 ЗЧСИ са възложени на ЧСИ Валери Йотов. На гърба на изпълнителния лист са отбелязани извършени плащания, както следва: на 11.12.2012 г.: 90,00 лв. в полза на взискател и 10,00 лв. в полза на ЧСИ и на 14.01.2013 г.: 45,00 лв. в полза на взискател и 5,00 лв. в полза на ЧСИ. По делото е приет като доказателство Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, от една страна, в качеството му на продавач, и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, от друга страна, в качеството му на купувач, в който са уговорени условията на извършеното цедиране на вземания. Видно от извлечението от Приложение № 1 към договора, Договор от 01.12.2008 г. е предмет на договора за прехвърляне на парични вземания. С молба с вх. № 2958/17.07.2015 г. от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: 202422225 е поискано конституирането на дружеството като взискател по изпълнително дело № 750/2012 г. по описа на ЧСИ Валери Йотов. С молбата всички действия по чл. 18 ЗЧСИ са възложени на ЧСИ Валери Йотов. С молба с вх. № 2340/19.05.2016 г. по изпълнително дело № 750/2012 г. по описа на ЧСИ Валери Йотов от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискано да бъде извършена справка в ТП на НОИ на името на длъжника за наличието на валидно сключени трудови договори, като при наличието на такива е поискано предприемане на съответните изпълнителни действия. С молба с вх. № 6662/27.06.2017 г. по изпълнително дело № 750/2012 г. по описа на ЧСИ Валери Йотов от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискано извършването на справка в електронния регистър на БНБ за наличието на разкрити банкови сметки на името на длъжника, като при наличието на такива, е поискано налагането на запор върху тях. С молба с вх. № 8068/03.08.2018 г. по изпълнително дело № 750/2012 г. по описа на ЧСИ Валери Йотов от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискано насрочване на дата за извършване на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. Видно от приетия по делото препис-извлечение от смъртен акт и удостоверение за наследници на Й. Т. Т., същата е починала на 20.03.2024 г., като е оставила наследници по закон: Ц. П. Т. – съпруг и М. Ц. Т. – син. Представено е удостоверение, издадено от Районен съд – Враца, от което се установява, че в особената книга при съда е вписан отказ на М. Ц. Т. от наследството, останало след смъртта на Й. Т. Т.. С молба с вх. № 6322/27.05.2025 г. по изпълнително дело № 750/2012 г. от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД поради прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е поискано връщане на изпълнителния лист, въз основа на което е било образувано. Въз основа на същия изпълнителен лист на 27.05.2025 г. е образувано изпълнително дело № 488/2025 г. по описа на ЧСИ Момчил Нелов, рег. № 723, с район на действие Окръжен съд – Враца. Молбата за образуване на изпълнителното производство е подадена о т „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, като в същата е поискано издаването на удостоверение за наследници на починалия длъжник и конституирането им на негово място. Със същата молба всички действия по чл. 18 ЗЧСИ са възложени на ЧСИ Момчил Нелов. Поискано е извършването на имуществено проучване на длъжниците и налагането на запори върху банковите им сметки и върху вземанията им от финансови и платежни институции. Прието като доказателство е уведомление, издадено от ЧСИ Момчил Нелов, към когото е прехвърлен служебният архив на ЧСИ Валери Йотов, в което е посочено, че изпълнително дело № 750/2012 г. по описа на ЧСИ Йотов е архивирано на 14.09.2023 г., като по делото няма съобщение и постановление за прекратяването му. Отразено е, че последното изпълнително действие е запор на банкови сметки в „Централна Кооперативна Банка“ АД и „Юробанк България“ АД на 27.11.2017 г. Посочено е, че на 03.08.2018 г. взискателят е депозирал молба за опис на движими вещи в дома на длъжника, като по делото липсват доказателства за насрочен опис. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание по чл. 439 ГПК за признаването за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи следните суми по изпълнителен лист от 19.07.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 2774/2011 г. по описа на Районен съд – Враца: 307.29 евро – главница до погасяване на потребителски паричен кредит за покупка или услуги по сключен Договор на 01.12.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.06.2011 г. до окончателно изплащане на вземането, 45.16 евро – възнаградителна лихва за периода от 29.05.2009 г. до 28.05.2010 г., 65.02 евро – мораторна лихва за периода от 30.06.2009 г. до 19.05.2011 г., както и направените разноски по издаване на заповедта за изпълнение в размер 12.78 евро – държавна такса и 51.13 евро – юрисконсултско възнаграждение, за които е образувано изпълнително дело № 488/2025 г. по описа на ЧСИ Момчил Нелов, с район на действие Окръжен съд – Враца. По допустимостта на иска: В разглеждания случай изложеният в исковата молба факт /изтекъл период на погасителна давност/, на който е основан искът, е от категорията на предвидените в чл. 439 ГПК новонастъпили факти, поради което производството по делото следва да бъде разгледано по същество. По основателността на иска: С предявяването на този иск за установяване недължимост на парична сума, ищецът отрича претендираното от „Бест Кепитъл България“ ЕАД материално право, като в тежест на ищеца е да докаже, че е налице възникнало вземане срещу него по посоченото ч. гр. дело № 2774/2011 г. по описа на Районен съд – Враца, включително факта, че е наследник на длъжника Й. Т. Т., както и че ответникът се легитимира като кредитор по посоченото изп. д. № 488/2025 г. по описа на ЧСИ Момчил Нелов, а в тежест на ответника е при условията на пълно и пряко доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността, за което не сочи доказателства. За основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван. Установи се, че за процесното вземане е издаден изпълнителен лист от 19.07.2011 г., срещу Й. Т. Т. в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, по ч. гр. дело № 2774/2011 г. по описа на Районен съд – Враца, като вземането е прехвърлено с договор за цесия от 15.05.2015 г. на ответното дружество. Не е спорно между страните обстоятелството, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е било образувано изп. д. № 750/2012 г. по описа на ЧСИ Валери Йотов с район на действие Окръжен съд – Враца, което е било прекратено, като въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изп. д. № 488/2025 г. по описа на ЧСИ Момчил Нелов с район на действие Окръжен съд – Враца, по което ответникът е взискател. Не се спори между страните, а и от представената по делото покана за доброволно изпълнение по делото се установява, че на мястото на починалия длъжник по изп. д. № 488/2025 г. по описа на ЧСИ Момчил Нелов е конституиран неговият наследник – ищецът Ц. П. Т., като другият наследник М. Ц. Т. е вписал отказ от наследството, оставено от Й. Т. Т.. От приетите писмени доказателства се устовановява, че последното поискано от взискателя изпълнително действие /опис на движими вещи, собственост на длъжника/ е от 03.08.2018 г. Следващото поискано изпълнително действие след прекратяването на изп. д. № 750/2012 г. по описа на ЧСИ Валери Йотов е от 27.05.2025 г. /налагане на запор на банкови сметки на длъжника/ по новобразуваното изпълнително дело № 488/2025 г. по описа на ЧСИ Момчил Нелов от новоконституирания взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 28.03.2023 по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. Предвид гореизложеното, доколкото изп. д. № 750/2012 г. по описа на ЧСИ Валери Йотов с район на действие Окръжен съд – Враца е било образувано преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, то следва да се приеме, че давността за вземането не е текла до 26.06.2015 г. В случая давността е започнала да тече от тази дата, като при липса на предприети от ответника действия по принудително изпълнение на вземането в петгодишния период след 26.06.2015 г., то същата би изтекла на 26.06.2020 г. В мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК се изтъква, че съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсването обаче се осъществява, само доколкото чрез изпълнителното действие се реализира един или повече конкретни изпълнителни способи. Ето защо може да се направи извод, че давността по време на висящото изпълнително дело се прекъсва многократно, което става с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). В коментираното тълкувателно решение съдиите от ВКС посочват неизчерпателно група от действия в изпълнителното производство с прекъсващ ефект за давността. Като такива са посочени: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не е необходимо предприетите от съдебния изпълнител действия в рамките на изпълнителния способ да са задължително успешни, за да се счита давността за прекъсната. Давността е свързана с поведението на кредитора и не се влияе от поведението на други лица, поради което своевременните искания на взискателя да се извършат принудителни действия прекъсват давността, независимо дали такива са предприети от съдебния изпълнител, когато кредиторът не е станал причина за непредприемането им. С оглед на гореизложеното се налага извод, че последното поискано от взискателя по изпълнително дело № 750/2012 г. по описа на ЧСИ Валери Йотов изпълнително действие от 03.08.2018 г. /опис на движими вещи, собственост на длъжника/, е прекъснало давността за вземането, доколкото по делото не са събрани доказателства насроченият опис да не се е състоял по причини, за които взискателят е отговорен. При липса на предприети от ответника действия по принудително изпълнение на вземането в петгодишния период след 03.08.2018 г., то същата би изтекла на 03.08.2023 г. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (в сила от 14.05.2020 г.) за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност за вземането не е текла. Съгласно § 13 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (в сила от 14.05.2020 г.), сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в „Държавен вестник“. Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностният срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително, и е изтекъл на 10.10.2023 г. Следващото поискано изпълнително действие от новоконституирания взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД спрямо процесното вземане е едва от 27.05.2025 г. /налагане на запор на банкови сметки на длъжника/ по новобразуваното изпълнително дело № 488/2025 г. по описа на ЧСИ Момчил Нелов. Предвид гореизложеното, съдът приема, че от 03.08.2018 г. до 10.10.2023 г. е изтекъл периодът на общата погасителна давност /5 години/, в което време по делото липсват доказателства да са били реализирани основания за спиране или прекъсване течението на давността. Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. С оглед правната квалификация на предявения иск съдът е разпределил доказателствената тежест между страните по спора. Предвид характеристиките на иска по чл. 439 ГПК и подлежащите на установяване в хода на съдебното дирене правнорелевантни факти, именно на ответника е принадлежало процесуалното задължение /доказателствената тежест/ за установяване чрез пълно и главно доказване, както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, настъпването на обстоятелства, обусловили прекъсването или спиране на погасителната давност за вземанията, предмет на принудителното изпълнение. В настоящия казус ответникът не доказа, че в периода от 03.08.2018 г. до 10.10.2023 г. са били поискани и извършени по изпълнителното дело действия, водещи до прекъсването или спирането на погасителния давностен срок. Поради тези правни съображения, при съобразяване със законоустановените правила за разпределяне на доказателствената тежест, настоящият съдебен състав приема, че от 03.08.2018 г. давността не е била спирана и прекъсвана, като на 10.10.2023 г. вземанията са погасени поради изтичане на 5-годишна давност, поради което предявеният иск следва да бъде уважен като основателен. По разноските: При този изход на производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Неоснователно е направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар на процесуалния представител на ищеца. Дължимото адвокатското възнаграждение, определено съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, е в размер на 400,00 лв. без ДДС или 480,00 лв. с ДДС /245.45 евро/, като заплатеното такова в размер на 300 евро с ДДС не се явява прекомерно, като се отчетат фактическата и правна сложност на делото, събраните писмени доказателства, личното участие на процесуалния представител на ищеца в проведеното открито съдебно заседание и високо квалифицирания труд на адвокатската услуга. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски в общ размер от 325.56 евро /25.56 евро – държавна такса, колкото е дължимата такава съобразно цената на иска и 300.00 евро – адвокатско възнаграждение/. Така мотивиран, съдът