Решение № 395 от 20.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 13522/2022 г.

Предявени са обективно съединени искове от В. П. М. срещу В. С. П., както следва:

1. искове по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД за обявяването за нищожни като привидни и прикриващи дарение на следните два договора, сключени между П.Н.М. и В. С. П.:

договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 166, том III, рег. № 3546, дело № 500/2021 г.

по описа на нотариус Й.Л., рег. № 263 на НК, вписан в Сл. вп. - гр. С. с вх. рег. № 67748 от 20.09.2021 г., акт № 80, том № 176, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.407.128.1.20, с адрес на имота: гр. С., район „Оборище“, ул.

••••, представляващ апартамент без посочен номер по доказателствения акт за собственост, с площ от 37,75 кв. м., заедно с избено помещение с площ от 4,00 кв. м.,

заедно със 74/2792 ид. ч. от общите части на сградата и от правото на собственост

върху дворното място, в което е построена сградата, съставляващо Поземлен имот с идентификатор 68134.407.128.

договор за покупко-продажба на недвижим имот на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 42, том IV, рег. № 4028,

дело № 572/2021 г. по описа на нотариус Й.Л., рег. № 263 на НК, вписан в Сл. вп. - гр.

С. с вх. рег. № 75943 от 18.10.2021 г., акт № 192, том № 197, а именно: Самостоятелен

обект в сграда с идентификатор 68134.101.91.1.5, с адрес на имота: гр. С., район ••••,

етаж 0, представляващ съгласно доказателствения акт за собственост Магазин на партерен (приземен) етаж откъм улицата, с декларирана площ от 110,00 кв. м. съгласно

удостоверение за данъчна оценка, заедно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата,

целия с площ от 518,60 кв. м., съставляващ имот с пл. № 17, в квартал 392 по плана на гр. С., местност „Центъра“;

Искове, предявени при условията на евентуалност помежду си, които са кумулативно съединени с горните искове, в следната поредност:

2. искове по чл. 226, ал. 3, предл. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД (противоречие със закона) за обявяване за нищожни на двата прикрити договора за дарение, като

противоречащи на чл. 5, ал. 1, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗН;

3. искове по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за обявяване за нищожни на двата прикрити

договора за дарение като заобикалящи закона - разпоредбата на чл. 5, ал. 1 във вр. с чл.

9, ал. 1 ЗН;

4. искове по чл. 17, ал. 1 ЗЗД за обявяването за действителни на прикритите договори за дарение, обективирани в горепосочените два нотариални акта.

5. иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, евентуален спрямо исковете за нищожност и кумулативно

съединен с иска по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, за възстановяване на запазената част от наследството на П.Н.М. чрез намаляване на извършените разпореждания с горепосочените два договора за покупко-продажба на недвижими имоти, с които се

прикриват договори за дарения, извършени в полза на ответницата В. С. П.;

6. искове по чл. 108 ЗС, кумулативно съединени с горните искове, за признаване на установено спрямо ответницата, че ищцата е собственик на 1/2 ид.ч. от горепосочените недвижими имоти по силата на наследствено правоприемство като

наследник на баща си П.Н.М., както и за предаването на 1/2 ид. ч. от владението на двата имота;

7. иск по чл. 30, ал. 3 от ЗС, кумулативно съединен с горните искове, за осъждането на ответницата да заплати на ищцата сумата от 10 910,90 лева, представляваща

половината от събраната наемна цена в периода от 11.02.2022 г. (датата е уточнена с молба, депозирана в о.с.з. от 05.03.2024 г. – л. 193 от делото) до датата на подаване на исковата молба - 22.12.2022 г., при отдаване под наем на горепосочения магазин,

находящ се в гр. С., район ••••, с идентификатор 68134.101.91.1.5., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 22.12.2022 г. до окончателното й изплащане;

В исковата молба и уточнителна молба от 27.01.2023 г. са изложени следните твърдения и доводи:

На 11.02.2022 г. е починал бащата на ищцата - П.Н.М., като е оставил за наследници нея и съпругата му В. С. П., с която е сключил граждански брак на 12.11.2007 г., при вписан законов режим на разделност.

Приживе баща й е сключил със съпругата си договор за покупко-продажба на горепосочените два недвижими имота, като на 20.09.2021 г. е прехвърлил процесния апартамент с идентификатор 68134.407.128.1.20, находящ се в гр. С., район „Оборище“, ул. ••••, а на 18.10.2021 г. е прехвърлил собствеността върху магазина с идентификатор 68134.101.91.1.5, находящ се в гр. С., район „Средец“, ул. „Христо Белчев“ № 18, ет. 0.

Ищцата счита двете сделки за нищожни като привидни, прикриващи договори за дарение, което се установявало от движение по банковата сметка на наследодателя П.Н.М., открита в „Райфайзенбанк“ АД с IBAN: BG68 RZBB 9155 4002 3853 00, според което:

на 20.09.2021 г. постъпва сумата от 55 000 лева с основание „покупка на жилище ап. 3,

Марин Дринов 22“ с наредител В. С. П., която сума е изтеглена в брой на каса само

три дни по-късно, на 23.09.2021 г;

на 15.10.2021 г. по банковата сметка на баща й постъпва сума в размер на 77 000 лева с основание „покупка магазин на Христо Белчев 18” с наредител В. С. П., изтеглена на каса в брой три дни по-късно на 18.10.2021 г.

на 19.10.2021 г. по банковата сметка на П.Н.М. постъпва сума в размер на 70 000 лева с основание „Покупка Христо Белчев 18 магазин“, с наредител В. С. П., като на следващия ден (20.10.2021 г.) част от постъпилата на 19.10.2021 г. сума, в размер на 51

000 лева, е преведена от П.Н.М. по банкова сметка на В. С. П. (IBAN:

BG•• •••• •••• •••• •••• ••) с основание „дарение“. Отново на 20.10.2021 г.

останалата част от постъпилата на 19.10.2021 г. сума, в размер на 19 000 лева, е

преведена от П.Н.М. по банкова сметка на В. С. П. (IBAN:

BG•• •••• •••• •••• •••• ••) с основание „лично“.

на 21.10.2021 г. по банковата сметка на П.Н.М. постъпва сума в размер на 78 000 лева с основание „Покупка Христо Белчев 18 магазин“ с наредител В. С. П., като на следващия ден (22.10.2021 г.) част от постъпилата на 21.10.2021 г. сума, в размер на 21

000 лева, е преведена от П.Н.М. по банкова сметка на В. С. П. в Bank of Montreal, а

останалата част от 57 000 лева, е преведена от П.Н.М. по банкова сметка на В. С. П. с основание „лично“.

на 25.10.2021 г. по банковата сметка на П.Н.М. постъпва сума в размер на 6000 лева с основание „Покупка Христо Белчев 18 магазин“, с наредител В. С. П., като в периода

27.10.2021 г. - 29.10.2021 г. сумата е била изтеглена в брой - на каса и от банкомат.

Според ищцата всички гореописани платежни операции безспорно сочат на привидност и на двата договора за покупко-продажба от 20.09.2021 г. и от 18.10.2021 г., по силата на които наследодателят й П.Н.М. прехвърля на съпругата си гореописаните два свои недвижими имота. Очевидно било симулативното прехвърляне на едни и същи парични средства между банковите сметки на П.Н.М. и В. С. П.. Действителната воля на страните по двата договора се разкривала и от основанието на паричните преводи, с които П.Н.М. връща „продажната цена“ на В. С. П. - „дарение“ и „лично“, като самият факт на обратно връщане на сумата, получена от мнимия продавач - П.Н.М., по банкова сметка на мнимия купувач - В. С. П., бил достатъчен, за да разкрие симулативността и на двете сделки за покупко-продажба и да установи действителната воля на страните по сделките, а именно - дарение. Симулативността на двете сделки се разкривала и от краткия период на време между постъпването на „продажната цена“ и тегленето в брой на каса - само три дни.

Твърди, че паричните средства за симулативното прехвърляне на двата недвижими имота били осигурени от баща й, защото В. С. П. не работи и не получава доходи. Като аргументи за привидността на сделките се изтъкват и: изключително ниската продажна цена, която е равна на данъчната оценка на имотите; запазеното от продавача безвъзмездно право на ползване; обстоятелството, че продавачът е знаел за предстоящата си смърт, тъй като е починал от рак само пет месеца след сключването на сделките.

Предвид гореизложеното ищцата поддържа, че двата договора са нищожни, като прикриващи дарение, поради което моли да бъдат обявени за такива, както и да се обяви, че прикритата сделка е дарение.

Безвъзмездната сделка също счита за нищожна като противоречаща на закона, защото според ищцата това разпореждане било в противоречие с императивната норма на чл. 226, ал. 3, предл. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 5 ЗН, тъй като страните по нея целели да лишат ищцата от полагащия й се наследствен дял от наследството, което баща й би й оставил след смъртта си.

При условията на евентуалност се твърди, че извършените дарения са нищожни като заобикалящи закона - чл. 5 ал. 1 ЗН, защото с позволени от закона действия, изразяващи се в сключване на договор за дарение, страните се стремят да постигнат непозволена от закона цел - лишаването на ищцата от полагащия й се наследствен дял.

При условията на евентуалност, в случай че не бъде установена нищожността на даренията на някое от сочените основания, моли да даренията да се обявят за действителни и да бъде уважен искът й за възстановяване на запазената й част от наследството, която е била накърнена с двете безвъзмездни сделки.

Като последица от горепосочените две нищожности на договорите за дарение ищцата претендира да й бъде признато правото на собственост до размера на ½ идеални части от имотите, както и ответницата да бъде осъдена да й заплати половината от получавания за магазина месечен наем 1983,80 лева, дължима за периода 11.02.2022 г. - 22.12.2022 г., в общ размер 10 910,90 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата В. С. П. оспорва исковете, като поддържа, че двете сделки обективират действителната воля на страните имотите да бъдат прехвърлени възмездно, за което свидетелства обстоятелството, че продажната цена е била напълно заплатена в сроковете и по начина, уговорен в нотариалните актове.

Твърди, че до началото на 2021 г. двамата съпрузи са живеели в Канада, когато са се върнали и са се установили трайно в Република България. В периода от 05.08.2008 г. до 12.03.2021 г. ответницата е работила и получавала доходи в Канада. Отделно от това е притежавала значителни спестявания, управлявани от инвестиционен консултант - финансовата институция Еdward Jones, който през периода 29.03.2021 г. - 26.01.2022 г. й е превел по банковата й сметка в „Уникредит Булбанк“ АД сумата от 556 715 канадски долара.

Оспорва, че уговорените продажни цени на двата имота, равни на данъчната им оценка, водят до извод за привидност на сделките, тъй като те са сключени между съпрузи и продавачът си е запазил безвъзмездно правото на ползване, в който случай било нормално цената да е по-ниска от пазарната.

Възразява срещу твърдението на ищцата, че продавачът П.Н.М. е извършил процесните продажби със знанието за своята предстояща смърт, тъй като към датата на двете сделки покойният наследодател е имал житейски и творчески планове за заснемането на документален филм, който е искал да осъществи именно с получените средства от продажбата. Твърди, че част от получените средства от продажбите Пламен Мечконев е изразходвал за ремонтиране на имота в гр. С., ул. „Марин Дринов“ № 22, с цел приспособяването и използването му като фотографско ателие. Организацията на тези ремонтни работи, закупуването на материали, ангажирането на изпълнители на СМР и други дейности той е възложил на ответницата В. П., което обяснява наличието на операции, последващи плащанията на продажната цена, за което прилага като доказателства наличните при нея документи за изразходваните суми, като отделно от това твърди, че са извършени плащания в брой по устни договори с физически лица - изпълнители на СМР, поради което ответницата обяснимо не разполага с писмени доказателства.

Поради неоснователност на исковете за нищожност на договорите за покупкопродажба като прикриващи дарение, оспорва и останалите искове. Моли, в случай че бъде уважен искът по чл. 30, ал. 1 ЗН, да задържи имота, представляващ апартамента, находящ се на ул. „Марин Дринов“ №22 при условията на чл. 36, ал. 2 ЗН.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Видно от приложените по делото доказателства П.Н.М. е прехвърлил на ответницата в настоящото съдебно производство В. С. П. правото на собственост върху следните недвижими имоти:

на 20.09.2021 г. Апартамент, находящ се в гр. С., Столична община, район „Оборище“,

ул. „Марин Дринов“ № 22, за сумата от 55 000 лв., с Нотариален акт за покупко-

продажба на недвижим имот № 166, том III, рег. № 3546, дело № 500 от 2021 г.;

на 18.10.2021 г. Магазин, находящ се в гр. С., Столична община, район „Средец“, ул.

„Христо Белчев“ № 18 на партерен (приземен) етаж откъм улицата, за сумата от 231

000 лв., с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 42, том IV, рег. № 4028, дело № 572 от 2021 г.

Прехвърлителят по двете сделки е починал на 11.02.2022 г., като видно от представено по делото Удостоверение за наследници с изх. № РОБ22-УГ51-2246 от 12.05.2022 г. е оставил

двама наследници - В. С. П. (съпруга) и В. П. М. (дъщеря).

От писмо от Столична община, Дирекция „Общински приходи“, Отдел ОП „Средец/Триадица“ с рег. № СФД23-ГР94-858(1) от 02.02.2023 г. се установява, че данъчната оценка на търговския обект, находящ се в гр. С., Столична община, район „Средец“, ул. „Христо Белчев“ № 18, е в размер на 193 916,20 лв. (л. 84).

От писмо от Столична община, Дирекция „Общински приходи“, Отдел ОП „Оборище“ с рег. № СФД23-ГР94-854(1) от 06.02.2023 г. се установява, че данъчната оценка на апартамента, находящ се в гр. С., Столична община, район „Оборище“, ул. „Марин Дринов“ № 22, е в размер на 52 674,80 лв., а на 74/2792 ид. части от прилежащата земя - 1957,90 лв. (л. 85).

По делото е приложен договор за наем от 11.08.2020 г., сключен между П.Н.М., в качеството му на наемодател, и „ДД Концепт“ ЕООД, в качеството на наемател. По силата на сключения договор страните са постигнали съгласие наемодателят да предостави на наемателя за временно и възмездно ползване магазин, находящ се на партера на сграда в гр. С., район Средец, ул. „Христо Белчев, №18 с площ от 110 кв. м., състоящ се от магазинно помещение, вътрешни стаи и санитарни помещения, срещу заплащането на месечна наемна цена в размер на 2180 лв.

С протоколно определение от 20.05.2024 г. е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че процесният магазин, находящ се в гр. С., на ул. ••••, се отдава под наем от ответницата, която е получавала месечен наем за обекта за периода 11.02.2022 г. до 22.12.2022 г., в размер на 1983,80 лв.

От предоставените от „УниКредит Булбанк“ АД банкови извлечения за периода от 29.03.2021 г. до 31.12.2021 г. от банкова сметка с IBAN: BG77UNCR70001524353005, открита на 29.03.2021 г., с титуляр В. С. П., ЕГН: ••••••••••, се установява следното:

1. На 20.09.2021 г. в 12:57:00 часа от посочената банкова сметка е извършен банков

превод за сумата от 55 000 лв. към банкова сметка с IBAN:

BG•• •••• •••• •••• •••• ••, с титуляр П.Н.М.. Като основание за банковия превод е

посочено: „покупка на жилище ап. 3 Марин Дринов 22“.

2. На 23.09.2021 г. в 13:49:27 часа е извършена вноска на каса по посочената банкова

сметка на сума в размер на 50 000 лв.

3. На 15.10.2021 г. в 12:36:01 часа от посочената банкова сметка е извършен банков

превод за сумата от 77 000 лв. към банкова сметка с IBAN:

BG•• •••• •••• •••• •••• ••, с титуляр П.Н.М.. Като основание за банковия превод е

посочено: „покупка магазин на Христо Белчев 18“.

4. На 18.10.2021 г. в 16:21:21 часа е извършена вноска на каса по посочената банкова

сметка на сума в размер на 77 000 лв.

5. На 19.10.2021 г. в 10:25:04 часа от посочената банкова сметка е извършен банков

превод за сумата от 70 000 лв. към банкова сметка с IBAN:

BG•• •••• •••• •••• •••• ••, с титуляр П.Н.М.. Като основание за банковия превод е

посочено: „покупка магазин на Христо Белчев 18“.

6. На 20.10.2021 г. в 13:42:41 часа по посочената банкова сметка е получен междубанков

превод за сумата от 19 000 лв. от банкова сметка с IBAN: BG•• •••• •••• •••• •••• ••,

с титуляр П.Н.М.. Като основание за извършения превод е посочено: „лично“.

7. На 21.10.2021 г. в 10:12:34 часа по посочената банкова сметка е получен междубанков

превод за сумата от 51 000 лв. от банкова сметка с IBAN: BG•• •••• •••• •••• •••• ••,

с титуляр П.Н.М.. Като основание за извършения превод е посочено: „дарение“.

8. На 21.10.2021 г. в 13:41:19 часа по посочената банкова сметка е получен междубанков

превод за сумата от 2000 лв. от банкова сметка с IBAN: BG•• •••• •••• •••• •••• ••, с титуляр П.Н.М.. Като основание за извършения превод е посочено: „лично“.

9. На 21.10.2021 г. в 14:17:49 часа от посочената банкова сметка е извършен банков

превод за сумата от 78 000 лв. към банкова сметка с IBAN:

BG•• •••• •••• •••• •••• ••, с титуляр П.Н.М.. Като основание за банковия превод е

посочено: „покупка Христо Белчев 18 магазин“.

10. На 22.10.2021 г. в 15:06:44 часа по посочената банкова сметка е получен междубанков

превод за сумата от 57 000 лв. от банкова сметка с IBAN: BG•• •••• •••• •••• •••• ••,

с титуляр П.Н.М.. Като основание за извършения превод е посочено: „лично“.

11. На 25.10.2021 г. в 07:06:05 часа от посочената банкова сметка е извършен банков

превод за сумата от 6000 лв. към банкова сметка с IBAN: BG•• •••• •••• •••• •••• ••,

с титуляр П.Н.М.. Като основание за банковия превод е посочено: „покупка Христо

Белчев 18 магазин последен превод“.

От представени по делото банкови извлечения от „Райфайзенбанк“ ЕАД, отнасящи се за банкова сметка с IBAN: BG68RZBB91554002385300BGN, с титуляр П.Н.М., е видно, че в периода 01.10.2021 г. - 29.10.2021 г. са извършени следните транзакции:

1. На 15.10.2021 г. сума в размер на 77 000 лв. е постъпила по посочената банкова сметка,

като наредител е В. С. П., а в основанието за превода е посочено „покупка магазин

Христо Белчев 18“.

2. На 18.10.2021 г. на каса в брой е изтеглена сума в размер на 77 000 лв.

3. На 19.10.2021 г. сума в размер на 70 000 лв. е постъпила по посочената банкова сметка,

като наредител е В. С. П., а в основанието за превода е посочено „покупка магазин

Христо Белчев 18“.

4. На 20.10.2021 г. по банкова сметка с IBAN: BG•• •••• •••• •••• •••• ••, с титуляр В.

С. П., е преведена сума в размер в размер на 51 000 лв., като в основание за извършения превод е посочено „дарение“.

5. На 20.10.2021 г. по банкова сметка с IBAN: BG•• •••• •••• •••• •••• ••, с титуляр В.

С. П., е преведена сума в размер в размер на 19 000 лв., като в основание за извършения превод е посочено „лично“.

6. На 21.10.2021 г. по посочената банкова сметка е постъпила сума в размер на 78 000 лв.,

като наредител е В. С. П., а в основанието за превода е посочено „покупка магазин

Христо Белчев 18“.

7. На 22.10.2021 г. по банкова сметка с IBAN: BG•• •••• •••• •••• •••• ••, с титуляр В.

С. П., е преведена сума в размер в размер на 57 000 лв., като в основание за извършения превод е посочено „лично“.

8. на 22.10.2021 г. Пламен Мечконев е превел в полза на В. П. сумата от 21 000 лв. по нейна сметка в Bank of Monreal.

9. На 25.10.2021 г. по посочената банкова сметка е постъпила сума в размер на 6000 лв.,

като наредител е В. С. П., а в основанието за превода е посочено „покупка магазин

Христо Белчев 18 последен превод“.

10. На 10.11.2021 г. е нареден превод към В. С. П. в размер на 1500 лв., с основание

„лично“.

11. На 22.11.2021 г. е нареден превод към В. С. П. в размер на 2000 лв., с основание

„лично“.

12. С основание „лично“ са нареждани преводи към В. С. П. в размер на 200 лв. на 01.12.2021 г.; 2300 лв. – 22.12.2021 г.; 2200 лв. – 21.01.2022 г.; 100 лв. – на 25.01.2022 г.

В открито съдебно заседание, проведено на 21.10.2025 г., е прието без възражение от страните заключение на вещото лице по назначената съдебно-оценителска и техническа експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира като обосновано и компетентно изготвено. От извършения анализ на представените по делото писмени доказателства и на сравнителните пазарни стойности вещото лице е заключило, че:

1. Към настоящия момент пазарната стойност на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.407.128.1.20, с адрес на имота: гр. С., район „Оборище“, ул.

••••, представляващ апартамент без посочен номер по доказателствения акт за собственост, с площ от 37,75 кв. м., заедно с избено помещение с площ от 4,00 кв. м.,

заедно със 74/2792 ид. ч. от общите части на сградата и от правото на собственост

върху дворното място, в което е построена сградата, съставляващо Поземлен имот с идентификатор 68134.407.128, е в размер на 311 355 лв. Към датата на откриване на наследството - 11.02.2022 г. пазарната стойност на процесния апартамент е била в размер на 248 770 лв. Според заключението на вещото лице увеличената стойност на процесния апартамент вследствие на извършените в периода 24.08.2022 г. – 05.04.2024

г. ремонтни дейност в сградата, в която се намира същият, е в общ размер 3221,40 лв.

2. Пазарната стойност на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор

68134.101.91.1.5, с адрес на имота: гр. С., район ••••, етаж 0, представляващ съгласно

доказателствения акт за собственост Магазин на партерен (приземен) етаж откъм

улицата, с декларирана площ от 110,00 кв. м. съгласно удостоверение за данъчна

оценка, заедно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, целия с площ от 518,60

кв. м., съставляващ имот с пл. № 17, в квартал 392 по плана на гр. С., местност

„Центъра“, е в размер на 999 545 лв. Към датата на откриване на наследството -

11.02.2022 г. пазарната стойност на процесния магазин е била в размер на 782 645 лв.

При извършен оглед на място вещото лице е констатирало, че от ответницата В. П. е

извършен ремонт на повредения подов автомат на входната врата на процесния

магазин, който ремонт съставлява текущ и поддържащ ремонт, при който е

възстановено нормалното състояние на вратата на магазина. Според заключението с този ремонт не е увеличена стойността на процесния имот, тъй като същият не

съставлява извършено подобрение.

В открито съдебно заседание, проведено на 20.05.2024 г., са изслушани свидетелските показания на Л. К. М.-Андонова, живееща в сградата, намираща се на ул. „Марин Дринов“. Свидетелката посочва, че след завръщането на П.Н.М. и ответницата В. С. П. в България, Пламен Мечконев е прехвърлил правото на собственост върху недвижими имоти, които притежава, на своята съпруга В. С. П., запазвайки си пожизненото право на ползване, тъй като по този начин е щял да придобие необходимите средства, за да може да се занимава с кино.

Изслушани са и свидетелските показания на Калинка Василева Ганчева, която заявява, че познава П.Н.М. и ответницата В. С. П. от 2000 г. Сочи, че в Канада Пламен Мечконев е работил към телевизия, а В. П. - във Федералното правителство, като е изкарвала „много добра заплата в правителството“. След завръщането на семейството в България през февруари или март 2021 г. Пламен Мечконев е желаел отново да започне заснемането на филми, като свидетелката твърди, че съпругата му В. П. го е подпомагала финансово, като му е изпращала пари, за да може да търси апаратура и техника. Посочва се, че Пламен Мечконев е споделял, че иска да продаде недвижими имоти, които притежава, като си запази пожизненото право на ползване, за да може с получените пари да реализира плановете си като филмов оператор. Свидетелката е посъветвала Пламен Мечконев, че трудно би намерил купувач на недвижимия имот, който да се съгласи продавачът да си запази пожизненото право на ползване. Впоследствие Пламен Мечконев е продал имотите на своята съпруга В. П.. Свидетелката посочва, че Пламен Мечконев е починал на 11.02.2022 г. вследствие на бързо развило се заболяване.

1. По исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД за обявяването за нищожни

като привидни и прикриващи дарение на сключените между П.Н.М. и В. С. П.

договори за покупко-продажба:

Спорен между страните в настоящото исково производството е въпросът дали договорите за покупко-продажба, сключени под формата на Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 166, том III, рег. № 3546, дело № 500 от 2021 г., и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 42, том IV, рег. № 4028, дело № 572 от 2021 г., са симулативни, прикриващи договори за дарение на имотите.

В съдебната практика еднозначно се приема, че при твърдение за наличие на симулативност в отношенията между страните по сключен договор ищецът следва да ангажира такива преки или косвени доказателства, които при съвкупен анализ на доказаните факти по делото, да сочат еднозначно, че действителната воля на договарящите е била различна от външно обективираната. За да е налице твърдяната относителна симулация, е необходимо ищецът по безспорен начин да установи, че страните по възмездните прехвърлителни сделки не са имали воля да бъдат обвързани от тях, а са ги сключили само за да създадат привидни правни последици, настъпването на които не са желаели.

В настоящия случай ищцата следва да докаже, че действителната воля на страните по сключените договори за покупко-продажба на двата процесни недвижими имота не е била правото на собственост да бъде придобито възмездно срещу заплащане на уговорената продажна цена, а ответницата В. С. П. и прехвърлителят П.Н.М. в действителност са постигнали съзнателно съгласие за сключване на договор за дарение. Правният интерес на ищцата от разкриване на наличието на прикрити договори за дарение, произтича от възможността за намаляване на дарственото разпореждане и възстановяване на нейната запазена част по чл. 30 ЗН, в качеството й на наследник на прехвърлителя П.Н.М..

Ищцата навежда твърдения за наличието на множество косвени факти, които разгледани в своята логическа взаимосвързаност според нея обуславят наличието на привидност на сключените договори за покупко-продажба, а именно: механизмът на заплащане на дължимата продажна цена от страна на В. С. П. на нейния съпруг П.Н.М. и осъществените банкови транзакции и тегления на парични суми; ниската договорена цена, която приблизително съответства на данъчната оценка на имотите; обстоятелството, че прехвърлителят си е запазил пожизненото право на ползване върху двата недвижими имота, както и вероятността от неговата предстояща смърт към момента на прехвърляне на собствеността върху двата недвижими имота.

Според трайната съдебна практика привидността на договор е възможно да се докаже от страна, която не е участвала при сключването му и по пътя на косвените доказателства, стига при оценката им съдът да заключи, че е проведено необходимото пълно и главно доказване и е сигурно, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил. Разкриването на прикритата сделка се осъществява чрез изследване на конкретни обективни данни, съпоставени помежду си и с оглед твърденията на страните, като се правят изводи относно намеренията на страните по симулативната сделка (в този смисъл е Определение № 900/29.02.2024 г. по гр.д. № 2152/2023 г. на ВКС, III г.о.).

За да се установи дали действителната воля на страните по сделката В. С. П. и П.Н.М. е била правото на собственост да бъде прехвърлено възмездно, на първо място, следва да бъде обсъден въпросът дали дължимата продажна цена е била надлежно получена от продавача.

От представените по делото банкови извлечения се установява, че на 20.09.2021 г. ответницата е превела по банковата сметка на П.Н.М. (IBAN: BG68RZBB91554002385300BGN) сумата от 55 000 лв. (уговорената продажна цена за процесния апартамент). Видно от справката за наличното салдо по банковата сметка на ответницата в „Уникредит Булбанк“ АД (л. 226), към 20.09.2021 г. началното салдо е било 45 856,37 лв., а крайното – 8748,77 лв.

На 23.09.2021 г. сумата е изтеглена на каса от посочената сметка, а в същия ден по сметката на ответницата (IBAN: BG•• •••• •••• •••• •••• ••) е извършена вноска на каса на сума в размер на 50 000 лв.

От движението по банковата сметка на В. П. (л. 236-237) се установява също така, че на 20.09.2021 г. тя е получила от Пламен Мечконев банков превод от 2500 лв. в 10:13 ч., след което е внесла сумата от 18 000 лв., и в 12:57 ч. е наредила въпросните 55 000 лв. в полза на Пламен Мечконев с основание заплащане на продажната цена на апартамента.

На 15.10.2021 г. ответницата е превела по банковата сметка на Пламен Мечконев сума в размер на 77 000 лв. във връзка с покупката на процесния магазин. Към тази дата крайното салдо по сметката й е било 12 702,90 лв.

На 18.10.2021 г. посочената сума от 77 000 лв. е изтеглена на каса от сметката на продавача Мечконев, като на същата дата сума в същия размер е внесена на каса по сметката на ответницата и непромененото до този момент салдо по сметката й от 12 702,90 лв. се е увеличило до 80 938,64 лв.

На 19.10.2021 г. ответницата е превела по банковата сметка на Пламен Мечконев сума в размер на 70 000 лв., с което крайното дневно салдо е било 10 937,64 лв., като още на следващия ден последният превежда обратно по банкова сметка на ответницата две суми с общ размер 70 000 лв. с основание „дарение“ и „лично“. Първият превод от 19 000 лв. е получен от ответницата на същата дата – 20.10.2021 г. (с което логично се обяснява крайното дневно от 29 924,74 лв.) На 21.10.2021 г. наследодателят превежда още 2000 лв. по банковата сметка на ответницата с основание „лично“, след което същият ден последната му превежда на Пламен Мечконев 78 000 лв. с основание „покупка Христо Белчев 18 магазин“, при което крайното дневно салдо се е равнявало на 1911,34 лв. При начално дневно салдо в същия размер, на следващия ден - 22.10.2021 г. продавачът превежда обратно на ответницата сума в размер на 57 000 лв. с основание „лично“, а крайното дневно салдо е било в размер на 58 911,34 лв. Отделно от това, установява се от банковото извлечение на наследодателя (л. 31), че отново на 22.10.2021 г. той е превел в полза на В. П. сумата от 21 000 лв. по нейна сметка в Bank of Monreal.

От анализа на описаните банкови операции става ясно, че макар ответницата да е престирала по банков път суми, чийто общ размер се равнява на уговорената продажна цена по процесните прехвърлителни сделки, то на практика тя е получавала обратно в своя патримониум заплатените суми - или посредством изтеглянето им на каса от сметката на Пламен Мечконев и внасянето им обратно по собствената сметка в рамките на същия ден или посредством банкови преводи, извършени от продавача с основание „лично“ или „дарение“. Вярно е, че е възможно с получената сума от Пламен Мечконев от 55 000 лв. на 20.09.2021 г. като продажна цена за апартамента, след като я е изтеглил на каса на 23.09.2021 г., да се е разпоредил в полза на всяко едно трето лице (за което няма данни), но съдът приема, че внесените от ответницата по нейна сметка на каса 50 000 лв., са именно частта от изтеглените от съпруга й 55 000 лв., не само защото двете операции са се осъществили в един и същи ден, но и защото е очевидно от цялостното поведение на съпрузите, както и от салдото по сметката на ответницата, че в периода на двете продажби големи по размер суми тя е получавала именно от Пламен Мечконев и то непосредствено или до няколко дни от момента, в който тя му е превеждала сходни по размер суми. Същите са и съображенията относно изтеглената от Пламен Мечконев сума от 77 000 лв.

Аргумент, че страните по двете оспорени продажби не са имали в действителност намерението възмездно ответницата да придобие имотите, е й фактът, че тя в нито един момент от периода, в който са извършени сделките, не е имала сума по сметката си в общ размер на сочените в нотариалните актове цени от 55 000 лв. и 231 000 лв. (общо 281 000 лв.), а основен източник на постъпления са били горепосочените преводи от Пламен Мечконев. Не се установява в периода на извършваните внасяния на каса на сумите 50 000 лв. и 77 000 лв. ответницата да е имала такива значителни по размер приходи, от които да се направи извод за финансовата възможност да осигури сумата от общо 132 000 лева., което се установява и от справката за салдото по сметката й. Следва да се отбележи, че на 14.04.2021 г. ответницата е получила 606 000 лв., но на 19.04.2021 г. салдото по сметката, видно от извлечението, значително е намаляло до размера на 26 796,88 лв. Дори да се приемат за верни твърденията й, че е реализирала значителни доходи, докато е живеела в Канада, не се доказва да е притежавала такива спестявания, които да покриват в пълен размер уговорената продажна цена, което е очевидно от наличното салдо по банковата й сметка към момента на първата сделка. Съдът не може да предполага, а и не е житейски логично, В. П. да е съхранявала към момента на двете сделки значителни по размер средства в брой, реализирани от получавани доходи в Канада, тъй като тези суми би следвало да са постъпили по банковата й сметка, като се отчита, че е имала и разходи, още повече че твърденията й и свидетелските показания са в насока, че Пламен Мечконев не е работил в България. Обратен извод не следва от обстоятелството, че ответницата е притежавала налични 55 000 лв. към 20.09.2021 г., които е превела за покупката на апартамента, защото, по вече изложените съображения, те са й били върнати от съпруга й три дни по-късно, каквото поведение страните по продажбата са проявили и при всички останали преводи, касаещи плащане на продажната цена на магазина. Видно е от извлечението от банковата й сметка, че дори няколко месеца след втората сделка ответницата е продължила да получава суми от съпруга си.

Относно пълният размер на продажната цена на магазина от 231 000 лв. е очевидно от данните за салдото по сметката на ответницата и постъпленията по банковата й сметка в периода 15.10.2021 г. – 22.10.2021 г., че не е бил наличен и не би могъл да бъде платен без преводите от страна на Пламен Мечконев. Описаната размяна на парични суми между двамата се е осъществила няколко пъти, докато в крайна сметка продавачът формално не е получил цялата дължима цена по двата договора, но именно така очертаният механизъм на размяна на суми е индикация за симулативността на сделката относно нейната възмездност. В подкрепа на този извод е и посоченото основанието на един от преводите на 21.10.2021 г. от Пламен Мечконев за сума от 51 000 лв. – „дарение“, както и преводът от 21 000 лв. към Bank of Monreal, който е извършен един ден след като е получил 78 000 лв. като продажна цена. В този смисъл е напълно нелогично и несъответстващо на мотива на един продавач да се разпореди с имота си срещу насрещна парична престация, за когото в случая се твърди, че са му трябвали средства за да финансира творческите си намерения като филмов оператор, не само да продава на няколко пъти по-ниска от пазарната цена, но и да подарява голяма част от продажната цена, било то и на съпругата си, която е купувач по сделката.

Във връзка с горното относно цената следва да бъде взето под внимание, че видно от приложените нотариални актове:

1) Първият имот (апартамент, находящ се на адрес гр. С., район „Оборище“, ул. ••••) е бил продаден на ответницата за сумата от 55 000 лв. Съобразно посоченото в заключението на вещото лице по съдебно-оценителската експертиза пазарната оценка на недвижимия имот към датата на откриване на наследството (11.02.2022 г.) е 248 770 лв.;

2) Вторият имот (магазин, находящ се на адрес гр. С., Столична община, район „Средец“, ул. „Христо Белчев“ № 18) е бил продаден на ответницата за сумата от 231 000 лв. Съобразно посоченото в заключението на вещото лице по съдебно-оценителската експертиза пазарната оценка на недвижимия имот към датата на откриване на наследството (11.02.2022 г.) е 782 645 лв.

В съдебната практика се приема, че доколкото по силата на закрепения в чл. 9 ЗЗД принцип на свобода на договаряне страните по сделката разполагат с възможността свободно да определят нейното съдържание, по-ниската продажна цена поначало не може да служи като решаващ аргумент в полза на твърдението, че е налице симулативност в отношенията между страните. Възможно е, а и не е изключение в практиката, да се симулира размера на продажната цена с цел намаляването на дължимите нотариални такси, местен данък и такса вписване. Освен това, в настоящия случай продавачът и купувачът са се намирали в близки съпружески отношения, поради което разглеждано само по себе си обстоятелството, че са уговорили по-ниска продажна цена, не обуславя извод за привидност на сделките. Житейски и логически оправдано е съпрузите да са постигнали съгласие помежду си правото на собственост да бъде прехвърлено на съпругата на по-ниска цена, отколкото би била последната в хипотеза, в която купувач е трето лице.

Въз основа на гореизложените факти обаче се установява, че уговорената между ответницата и прехвърлителя П.Н.М. продажна цена в действителност е няколко пъти пониска от пазарната такава, което с оглед на вече констатираната липса на действително постъпване в патримониума на продавача на дължимата сума, а и липсата на реална финансова възможност ответницата да осигури със свои средства заплащането дори и на посочената в нотариалните актове цена от общо 281 000 лв., също служи като индиция, че в отношенията между страните е налице симулативност не в размера на цената, а в намерението сделките да се осъществят като възмездни. В действителност, както

ответницата посочва, учреденото пожизнено право на ползване води до намаляване на пазарната стойност на имотите, но в настоящия случай не може да се приеме, че разликата между продажната цена, удостоверена в нотариалния акт, и пазарната цена на имотите, е несъществена и е породена само от близките съпружески отношения между страните и учреденото пожизнено ограничено вещно право. Това е така, тъй като по отношение на апартамента продажната цена е приблизително четири пъти и половина по-ниска от пазарната такава (със 193 770 лв. по-ниска), а по отношение на магазина - около три пъти по-ниска (с 551 645 лв. по-ниска). Ето защо, липсата на достатъчно средства ответницата да плати цялата продажна цена и връщането от съпруга й на сумите, които формално е получил в изпълнение на задължението й да му плати продажната цена, мотивират съда да приеме, че и уговорената много ниска цена е индиция за това, че страните по сделката не са имали воля в действителност прехвърлянето на собствеността да се осъществи възмездно.

До извода за наличието на привидност на сключените договори за покупко-продажба настоящият съдебен състав достига и от анализа на твърденията на ответницата, която в хода на съдебното производство неколкократно посочва, че Пламен Мечконев е взел решение да

продаде имотите, тъй като с получените от продажбите суми е възнамерявал да финансира своята дейност като филмов оператор в България. Ако действителната воля на страните по сделката е била В. П. да закупи двата недвижими имота, за да може с получените средства от продажбата Пламен Мечконев да продължи своето развитие като филмов оператор, както твърдят ответницата и изслушаните по делото свидетели, то прехвърлителят не би теглил от своята банкова сметка получените суми, за да постъпят те обратно по банковата сметка на ответницата, нито би дарявал на В. П. значителни по размер суми непосредствено след тяхното получаване. Няма правна пречка продавачът да се разпорежда свободно с получените суми, включително като ги дарява на купувача, но в случая съдът счита, че е налице логическо противоречие между действията на Пламен Мечконев и твърденията на ответницата, че волята на последния е била да използва сумите именно за осъществяването на свои професионални цели.

Изложеното от ответницата твърдение, че сключването на договорите за покупкопродажба е с цел наследодателят да получи необходимите средства за продължаване на своето развитие в българската киноиндустрия, не се подкрепя и от вече коментираното обстоятелството, че процесните недвижими имоти са прехвърлени на цена, която се явява много по-ниска от пазарната такава. Ако непосредствената цел на прехвърлителя е била да финансира своята операторска дейност (а не да дари своята съпруга с процесните имоти), то житейски погледнато той е разполагал с възможността да прехвърли собствеността на трето лице (а не на своята съпруга) по пазарни цени, като в този случай би получил в пъти поголяма сума, която да му послужи за бъдещите му професионални планове. Съдът не приема за доказания и аргументите на ответницата, че желанието на продавача да си запази пожизненото право на ползване върху имотите е осуетило възможността му да продаде имота на трето лице. Отделно от това, не се установи нито каква сума е била необходима на наследодателя, за да финансира намеренията си да се занимава с операторска дейност, нито каква конкретно сума е била вложена в подготовката и осъществяването им, за да се приеме, че в действителност той е имал икономическа нужда да продаде и двата си имота, които към онзи момент са били на една доста значителна пазарна стойност за българските стандарти. Същевременно, Пламен Мечконев се е лишил от получаването на голяма по размер сума от общо 745 415 лв., представляваща разликата между пазарната стойност на двата имота и сбора от цената, за която са прехвърлени на ответницата.

От събраните гласни доказателства се установи, че свидетелите Л. К. М.-Андонова и Калинка Василева Ганчева са знаели за намеренията на Пламен Мечконев да продължи своята кариера като филмов оператор в България, като последните твърдят, че сключената между страните сделка е именно с цел ответницата да обезпечи финансово професионалните цели на своя съпруг. В съдебната практика се приема, че при преценка на достоверността на изслушаните свидетелски показания, съдът следва да изхожда от анализа на всички доказателства, тоест преценка следва да се извърши в съвкупност със събраните и приетите по делото писмени доказателства и заключенията на вещите лица по приетите експертизи, като се ползват и правилата на логиката (в този смисъл е Решение № 250/21.12.2015 г. по гр.д. № 3897/2015 г. на ВКС, I г.о.; Решение № 79/12.07.2017 г. по гр.д. № 3244/2016 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 65/16.07.2010 г. по гр.д. № 4216/2008 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 176/28.05.2011 г. по гр.д. № 759/2010 г. на ВКС, ІІ г.о.; Решение № 65/30.07.2014 г. по гр.д. № 1656/2013 г. на ВКС, ІІ т.о.). Изхождайки от посоченото, настоящият съдебен състав не кредитира твърденията на свидетелите, тъй като те се намират в логическо противоречие със събраните писмени доказателства, и поконкретно с приложените банкови извлечения. Отделно от това, тези показания са твърде общи и неконкретизирани, за да може да се приеме, че към момента на извършване на оспорените сделки ищецът е имал намерението да реализира професионалните си намерения и то финансирайки ги именно с приходите от двете продажби.

Следва да се има предвид и че житейски нелогична е тезата на ответницата, че съпругът й е превеждал сумите с цел организацията на ремонта и приспособяването на процесния апартамент във фотографско ателие, защото е трудно обяснимо извършването на СМР в размер, приблизително равен на продажната цена на двата имота и доближаваща се до пазарната стойност на апартамента към датата на отчуждаването му (248 770 лв.). Ако се приеме, че съпругът е бил в достатъчно добро физически и психическо състояние, за да реализира творческите си намерения, не е работил, т.е. имал е достатъчно свободно време, при все че трудово заета е била само ответницата, какъвто извод следва от приложения договор с КПМГ и получаваната по сметката й месечна заплата, необяснима е причината той да й повери организацията на ремонтните дейности и то чрез предоставянето на цялата получена продажна цена. Отделно, както вече бе посочено, преведената сума от 51 000 лв. с основание „дарение“ и преводът от 21 000 лв. към Bank of Monreal в Канада напълно противоречат на изтъкнатия от ответницата и свидетелите мотив на Пламен Мечконев да продава двата имота, за да си осигури средства за свои професионални цели.

Като съобрази в съвкупност и логическа взаимосвързаност събраните по делото доказателства и твърденията на страните по делото, настоящият съдебен състав счита, че в случая сключените договори за покупко-продажба са привидни и прикриват действителната воля на страните по сделката, а именно правото на собственост върху процесните недвижими имоти да бъде прехвърлено безвъзмездно на ответницата В. П.. Доколкото превежданите по банков път суми за покупката на имотите са постъпвали обратно в патримониума на ответницата, то обективираните изявления в нотариалните актове за сключване на договори за покупко-продажба не съответстват на действителната воля на страните. Тъй като е налице относителна симулация, привидният договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД.

По отношение на останалите искове, съдът намира, че следва да ги разгледа в следната последователност: първо двата иска за нищожност на прикритата сделка – дарение, защото при уважаването на някой от тях искът по чл. 17 ЗЗД не би бил разгледан, доколкото ищцата няма да има правен интерес. При разглеждането и уважаването на иска по чл. 17 ЗЗД ищцата ще установи безвъзмездния характер на прикритата сделка във връзка с предявения от нея конститутивен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН. Едва след установяване дали договорът за дарение поражда действие и накърнява запазена част от наследството на ищцата, следва да бъдат разгледани искът за собственост и този по чл. 30, ал. 3 от ЗС.

2. По отношение на исковете с правно основание чл. 226, ал. 3, предл. 1, във вр. с чл. 26,

ал. 1, предл. 1 ЗЗД (противоречие със закона) за обявяване за нищожни на двата

прикрити договора за дарение, като противоречащи на чл. 5, ал. 1, във вр. с чл. 9, ал. 1

от ЗН:

В исковата молба ищцата излага твърдения, че прикритите договори за дарение са нищожни, тъй като са сключени с единствената цел да лишат ищцата като законен наследник на наследодателя Пламен Мечконев от наследство. В съдебната практика е възприето виждането, че противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала. Вложеният в това понятие смисъл, следва да се тълкува, че в посочената категория попадат само онези наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи, права и ценности, които са общи за всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни - такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността и морала в гражданските и търговските взаимоотношения, намерили израз в отделни правни норми, а целта е предотвратяване на несправедливо облагодетелстване.

Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ЗЗД, ако мотивът, единствено поради който е направено дарението, е противен на закона или добрите нрави, дарението е нищожно. Дарението съставлява едностранна сделка, чрез която едно лице се обогатява, тоест неговото имущество се увеличава, като обогатяването на дарения и обедняването на дарителя настъпват веднага. Дарението е единственият договор, при който мотивите имат правно значение, като в тежест на лицето, което твърди, че безвъзмездната сделка е сключена с единственото намерение да бъде увредено чуждото имущество, следва да докаже това в условията на пълно и главно доказване (така и решение № 288/29.12.2015 г., по гр.д. № 2293/2015 г., на ВКС, III г.о.).

Когато с извършено дарствено разпореждане наследодателят е накърнил запазената част на един от наследниците, не е налице основание да се приеме, че сключеният договор е противозаконен или противоречи на добрите нрави, защото съдържа в себе си мотив останалите наследници по закон да бъдат лишени от правото да наследяват. В случая мотивът на наследодателя е да надари ответницата, което е напълно житейски логично с оглед дългогодишните им близки отношения като съпрузи, за което индицира и вече разгледаното обстоятелство, че Пламен Мечконев й е прехвърлял и поверявал значителни по размер суми. Ето защо и не може да се приеме, че единствената цел на двете сделки е била да се увредят интересите на ищцата като наследник, като накърняването на запазената й част е косвен резултат от желанието на баща й да дари имотите си изцяло на друго лице, и който акт не е забранен от закона. Аргумент за този извод са и предвидените ред и правни последици от такъв акт на безвъзмездно разпореждане, който не е приравнен на недействителна сделка, т.е. изначално законодателят допуска наследодателят да се разпореди безвъзмездно дори и с цялото си имущество, като създава специален ред за защита на наследник, който по своя преценка може да предяви иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, ако счита, че се накърнява запазената му част. Доколкото ищцата не навежда каквито и да било аргументи и доказателства в подкрепа на твърдението, че сключеният между Пламен Мечконев и В. П. договор за дарение накърнява установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал, съдът счита, че не е налице основание за прогласяване на сключените безвъзмездни сделки за нищожни, поради което исковете с правно основание 226, ал. 3, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.

3. По исковете по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за обявяване за нищожни на двата прикрити

договора за дарение като заобикалящи закона - разпоредбата на чл. 5, ал. 1 във вр. с чл.

9, ал. 1 ЗН;

Заобикаляне на закона е налице, когато участниците в сделката следва да съзнават, че целят постигането на забранен или непозволен от закона резултат чрез извършването на една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителните правила на закона. В този случай страните извършват тези сделки не за да получат непосредствените, типични за тях правни резултати, а за да постигнат друга, по-нататъшна цел, прякото осъществяване на която би противоречало на закона.

По вече изложените по-горе съображения с прикритото дарение страните са имали намерение да прехвърлят безвъзмездно правото на собственост в патримониума на ответницата, но с изцяло дарствен мотив, и в този смисъл те са целели именно настъпването на типичния за дарението правен резултат. Както се посочи, не съществува правна забрана да се извърши такъв вид разпореждане, дори и когато се накърнява запазена част на наследник, като сделката поражда и запазва типичните си последици до евентуалното уважаване на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН. Поради това и не може да се приеме, че с накърняването на запазена част дарението нарушава разпоредбата на чл. 5, ал. 1, във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗН, и този иск също се явява неоснователен.

4. По исковете с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД за обявяването за действителни на прикритите договори за дарение, сключени между П.Н.М. и В. С. П.:

В случаите, когато с привидния договор страните са прикрили друго съглашение, то по силата на чл. 17, ал. 1 от ЗЗД те са обвързани от него, ако са налице изискванията за неговата действителност. С оглед на обстоятелството, че съдът намира за основателни предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД за обявяването за нищожни като привидни и прикриващи дарение на сключените между П.Н.М. и В. С. П. договори за покупко-продажба, то следва да зачете установените действителни отношения между страните по сделката и да приложи последиците на прикритите договори за дарение. Условията за действителност на прикритите сделки са налице, тъй като е спазена формата за извършеното разпореждане с имотите – нотариален акт (чл. 18 ЗЗД), и има съгласие за съществените условия на сделката - правото на собственост да бъде прехвърлено на ответницата В. П.. В този смисъл съдът намира предявените искове с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД за основателни, като приема, че между Пламен Мечконев и ответницата са налице валидно сключени договори за дарение, по силата на които последната е придобила правото на собственост върху процесните имоти.

5. По иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената част от наследството на баща й П.Н.М. чрез намаляване на извършените разпореждания с горепосочените два договора за покупко-продажба на недвижими имоти, с които се

прикриват договори за дарения, извършени в полза на ответницата В. С. П.:

По силата на чл. 28, ал. 1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.

Според чл. 29, ал. 3 ЗН запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Предвид горните правила и във връзка с претенцията на ищцата по чл. 30, ал. 1 ЗН настоящият съдебен състав приема, че предмет на предявения иск е 1/3 запазена част от наследството на наследодателя Пламен Мечконев, принадлежаща на неговата дъщеря В. М. по силата на чл. 29, ал. 3 ЗЗД, която разпоредба определя размера на запазената част, когато наследници на починалия са един низходящ от първа степен и преживелия съпруг.

Доколкото е поискано възстановяване на запазена част, накърнена с дарение, намалението следва да се извърши след като се състави наследствена маса. Съгласно чл. 31 от ЗН, за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.

Въпреки изрично предоставената на страните възможност с проекта за доклад, в първото по делото съдебно заседание те не са посочили към датата на откриване на наследството (11.02.2022 г.) в наследствената маса да са били включени други активи (пари, ценни книжа, движими и недвижими вещи). Не се установява, нито се твърди, към момента на смъртта си наследодателят на страните да е имал вземания, имуществени права или задължения.

От гореизложеното следва, че в наследствената маса на наследодателя, определена съгласно чл. 31 ЗН, следва да се включат само двете процесни дарения. Визираната норма предвижда, че стойността им се определя според тяхното положение (състояние) по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти. Според приета съдебно-оценителска експертиза общата стойност на двата недвижими имота към датата на смъртта на Пламен Мечконев е 1 031 415 лв., от която 248 770 лв. за апартамента и 782 645 лв. за магазина. От посочената стойност не следва да бъде извадена увеличената стойност на процесния апартамент вследствие на извършените в периода ремонтни дейност в сградата, в общ размер 3221,40 лв., защото това е сторено в периода 24.08.2022 г. – 05.04.2024 г., т.е. след откриване на наследството, а не в периода от придобиването на имотите до датата на смъртта на наследодателя. Както бе посочено, съобразно чл. 31 ЗН, релевантна е стойността на имота към момента, в който е починал Пламен Мечконев, но в състоянието към момента на съответното подаряване и поради това значение за настоящия иск биха имали само тези подобрения, извършени в периода до откриване на наследството, и каквито не се установяват.

Несъответно на материалния закон (чл. 31 ЗН) е искането на ищцата в наследствената маса да се включат добивите от магазина под формата на получаван месечен наем след смъртта на наследодателя, защото в чл. 31 ЗН законодателят съвсем ясно е посочил, че наследствената маса обхваща само имуществото, което е принадлежало на наследодателя към момента на смъртта му. Логически е изключено след този момент Пламен Мечконев да е носител на каквито и да било права, защото със смъртта му се прекратява неговата правосубектност.

Неоснователно е и искането на ответницата в наследствената маса да бъдат включени под формата на задължения за връщането като неоснователно получени от Пламен Мечконев прехвърлените от нея суми за продажните цени на двата имота. Както вече бе изложено, процесните договори прикриват такива за дарения, в който случай съпругът на Весела П. реално се е разпоредил с имотите, без да е получил насрещна престация. Отделно от това, постъпилите по неговата сметка преводи са били обратно нареждани в полза на ответницата и за нея не възниква право да ги получи повторно.

Предвид гореизложеното, размерът на запазената част на наследницата В. П. М. следва да се съобрази спрямо стойността на наследствената маса, формирана само от имотите, предмет на двете процесни дарения, а именно 1 031 415 лв. В случая, по правилото на чл. 29, ал. 3 от ЗН, разполагаемата част е равна на запазената част на всеки от двамата наследници дъщерята В. М. и съпругата В. П., в размер на по 1/3, а в стойностно изражение сума от по 343 805 лв. Не се установява да са извършени други дарения или завещания, а при смъртта си наследодателят не е оставил имущество, което ищцата да получи в качеството си наследник (т.е. т. нар. „чист актив“ на наследството е нулева величина), поради което запазената й част е накърнена със 343 805 лв., какъвто се явява спрямо нея и размерът на превишението, и с такава стойност следва да се намали дарението.

Ответницата като приобретател по двете дарения е упражнила правото си по чл. 34 от ЗН, като в о.с.з. от 05.03.2024 г. е заявила, че желае да задържи имота – апартамент, находящ се в гр. С., ул. „Марин Дринов“ №22.

С оглед на гореизложеното дарението на магазина, находящ се в гр. С., Столична община, район „Средец“, ул. „Христо Белчев“ № 18, следва да се намали със 343 805 лв., като се възстанови запазената част в размер на 343 805/782 645 ид.ч.

Следва да се отбележи, че е неприложима разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗН за задържане на имота от страна на надарената, тъй като стойността на подарения имот (782 645 лв.) надвишава разполагаемата част и нейната запазена част, взети заедно (687 610 лв.). Ето защо възстановяването на запазената част на ищцата следва да се извърши чрез отделяне на идеална част от имота - магазин, а именно 343 805/782 645 ид.ч.

6. По отношение на иска с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено

спрямо В. С. П., че В. П. М. е собственик на 1/2 ид.ч. от горепосочените недвижими

имоти по силата на наследствено правоприемство като наследник на баща си П.Н.М.,

както и за предаването на 1/2 ид. ч. от владението на двата имота:

Не е спорно между страните, че ответницата владее процесните имоти.

Тъй като исковете за нищожност на прикритите сделки – дарения са неоснователни, а е уважен само искът по чл. 30 ЗН, и то за възстановяването на 343 805/782 645 ид.ч. от магазина, искът по чл. 108 ЗС следва да се отхвърли изцяло по отношение на апартамента, тъй като той е придобит изцяло от ответницата на валидно правно основание. Предвид извършеното възстановяване е изводимо, че по силата на наследствено правоприемство ищцата е придобила 343 805/782 645 ид.ч. от магазина и за толкова идеалния части следва да бъде призната за собственик, а ответницата да бъде осъдена да й предаде владението. За разликата над този размер до претендираните 391 322,50/782 645 ид.ч. (равняващи се на 1/2 ид.ч.) ревандикационният иск следва да бъде отхвърлен.

7. По иска с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за осъждането на В. С. П. да заплати на В.

П. М. сумата от 10 910,90 лева, представляваща половината от събраната наемна цена

в периода 11.02.2022 г. - 22.12.2022 г., при отдаване под наем на горепосочения

магазин, находящ се в гр. С., район ••••, с идентификатор 68134.101.91.1.5., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 22.12.2022 г. до окончателното й изплащане:

Ищцата претендира сума в размер на 10 910,90 лв. в качеството си на съсобственик на недвижимия имот - магазин, находящ се в р. С., район ••••, с идентификатор 68134.101.91.1.5., като посочената сума съставлява сбор от половината от месечната наемна цена, която наемателят „ДД Концепт“ ЕООД по сключения договор за наем от 11.08.2020 г. е заплащал на ответницата В. С. П. за периода от 11.02.2022 г. (датата на откриване на наследството) до 22.12.2022 г. (датата на депозиране на исковата молба).

С протоколно определение от 20.05.2024 г. е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че процесният магазин, находящ се в гр. С., на ул. ••••, се отдава под наем от ответницата, която е получавала месечен наем за обекта в периода 11.02.2022 г. до 22.12.2022 г., в размер на 1983,80 лв.

Разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС урежда правото на всеки съсобственик да участва в ползите от вещта съразмерно с частта, която притежава.

Исковете за нищожност на прикритата сделка - дарение на магазина са изцяло неоснователни, поради което тя няма твърдяното качество съсобственик в процесния период. Следва да се отбележи, че, макар и ищцата да е носител на правото на собственост за 391 322,50/782 645 ид.ч. от магазина, съсобствеността ще възникне с влизане в сила на настоящото решение, поради конститутивното действие на уважения иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, а до този момент тя няма да има качеството съсобственик (така и решение № 92 от 09.12.2020 г. по гр. д. № 4760/2019 г., І г. о. на ВКС). Ето защо, на основание претендираната съсобственост в заявения период съдът не може да й присъди търсената сума и тази претенция следва да бъде изцяло отхвърлена.

По разноските:

Ищцата е представила списък с направените по делото разноски по чл. 80 ГПК, съгласно който на страната е предоставена безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38 ЗАдв. Освен това в хода на съдебното производство е заплатен депозит за вещото лице в размер на 400 лв. и допълнителен депозит в размер на 145,80 лв.

Ответницата също е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК, в който е посочено, че за осъщественото в хода на производството процесуално представителство е заплатено адвокатско възнаграждение. Приложен е договор за правна защита и съдействие, сключен на 10.04.2023 г., по силата на който ответницата е заплатила адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита и съдействие по гр.д. № 13522/2022 г. по описа на СГС, в общ размер 16 090 лв., което се установява от представените платежни нареждания. Според посоченото в списъка е заплатена и държавна такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лв., депозит за вещо лице от ищцата - 400 лв., и допълнителен депозит за вещото лице - 145,80 лв.

Съдът намира, че заплатеното от ответницата възнаграждение не е прекомерно с оглед множеството предявени искове, първоначално тринадесет на брой (по два иска по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, по чл. 226, ал. 3, предл. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, по чл. 108 ЗС, както и иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, по чл. 30, ал. 3 от ЗС и по чл. 36, ал. 3 от ЗН, като производството по последния е било прекратено. Делото не е с ниска степен на фактическа и правна сложност, протекло е в шест съдебни заседания, разпитани са двама свидетели, представени са множество писмени доказателства, изслушана е съдебно-оценителска и техническа експертиза.

На ищцата следва да се присъдят разноски за СТЕ в общ размер на 545,80 лв. (279,06 евро), тъй като искът по чл. 30 от ЗН се явява изцяло основателен.

На адвокат В. В. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, като съдът намира за справедливо и обосновано да го определи за всички искове в един общ размер, равен на заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение от 16 090 лв. Тъй като нито една от страните не е посочила по всеки от исковете какво възнаграждение й се дължи, респ. е заплатила, то съдът приема, че то следва да се определи поравно за всеки един от първоначално предявените 13 иска, т.е. по 1237,69 лв. по всеки един от тях.

При това положение, на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв., на адв. В. следва да се присъдят по 1237,69 лв. за всеки от двата иска по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД и за всеки от двата иска по чл. 17, ал. 1 ЗЗД и за иска по чл. 30 от ЗН.

За иска по чл. 108 ЗС, касаещ магазина, следва да й се присъдят 1087,40 лв. (1237,69х343 805/391 322,50 = 1087,40 лв.), тъй като ищцата е претендирала да бъде призната за собственик на 1/2 ид.ч. от имота, равняваща се на 391 322,50/782 645 ид.ч., а искът е уважен за 343 805/782 645 ид.ч.

Следователно, общо на адв. В. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 7275,85 лв. (3720,08 евро)

В полза на ответната страна не следва да се присъждат разноски за СТЕ и за издаването на съдебно удостоверение, тъй като те са сторени във връзка с иска по чл. 30 от ЗН, който е изцяло основателен.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК сторените разноски за адвокатско възнаграждение следва да се присъдят по следния начин: по 1237,69 лв. за всеки от двата иска по чл. 226, ал. 3, предл. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за всеки от двата иска по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, за иска по чл. 108 ЗС, касаещ апартамента, за иска по чл. 30, ал. 3 от ЗС и за иска по чл. 36, ал. 3 ЗН, по който производство е прекратено.

По иска по чл. 108 от ЗС относно магазина, следва да се присъди адвокатско възнаграждение пропорционално на отхвърлената част, а именно сумата от 150,29 лв.

Следователно, общо на ответницата следва да се присъдят разноски от 8814,12 лв. или 4506,59 евро.

Предвид данъчната оценка на магазина (193 916,20 лв.) и на апартамента и прилежащите към него ид.ч. от земята (общо 54 632,70 лв.), и с оглед правилото на чл. 71, ал. 2, вр. чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати по банкова сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса в общ размер на 8298 лв. (4242,70 евро), от която: общо 2482,49 лв. по двата иска по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД; общо 2482,49 лв. по двата иска по чл. 17, ал. 1 ЗЗД; 2482,49 лв. по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН; и 850,53 лв. по частично уважения иск по чл. 108 ЗС относно магазина. За яснота следва да се посочи, че държавната такса по ревандикационния иск е изчислена, като половината от нея 968,08 лв. (тъй като се претендира 1/2 ид.ч.) се умножи по частното при разделяне на 343 805/782 645 ид.ч. (за каквато част искът е уважен) на 391 322,50/782 645 ид.ч. (равняващи се на претендираната 1/2 ид.ч.)

Така мотивиран, съдът