Решение № 3548 от 6.6.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 9516/2023 г.

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК. С решение № 20068619/24.11.2022 г. СРС, 172 с-в, по гр.д.№ 6921/2019 г. е осъдил на основание чл.200, ал.1 КТ „Бараж Груп“ ЕООД да заплати на М. Н. Г., действаща чрез своя законен представител Б. Б. Г. сумата от 50 000 лв.- обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на баща й-Н. В.Г., починал при трудова злополука на 21.09.2016 г. със законната лихва от 21.09.2016 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 100 000 лв., като неоснователен; осъдил е на основание чл.200, ал.1 КТ „Бараж Груп“ ЕООД да заплати и на Б. Б. Г. сумата от 50 000 лв.-обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на съпруга й-Н. В.Г., починал при трудова злополука на 21.09.2016 г. със законната лихва от 21.09.2016 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 100 000 лв., като неоснователен.Решението е постановено при участието на трето лице-помагач-ЗК „Уника Живот“ АД. С определение № 20080554/23.02.2023 г. СРС е изменил постановеното по делото решение в частта за разноските, като е присъдил в полза на Адвокатско дружество „Д. и Х.“ и ДДС върху присъдените разноски или общо възнаграждение в размер на 4 236 лв. с ДДС, както и върху разноските в производството за обезпечение на бъдещ иск в размер на 1 728, 60 лв. за всеки от ищците или общо 3 457, 20 лв. с ДДС; осъдил е Б. Б. Г. в качеството й на ищец и на законен представител на М. Н. Г. да заплати на „Бараж Груп“ ЕООД разноски за адвокат в настоящото производство в общ размер на 4 236 лв. с ДДС, както и разноските в производството по обезпечение на иска в общ размер на 3 388, 70 лв. с ДДС. С решение № 20095370/27.06.2023 г. СРС, 172 с-в, по гр.д.№ 6921/2019 г. е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото решение относно ЕГН на Б. Б. Г., като вместо ••••••••••1 същото е коригирано на ••••••••••. Срещу решение № 20068619/24.11.2022 г. е постъпила въззивна жалба от ищците М. Н. Г., действаща чрез своя законен представител Б. Б. Г. и лично от Б. Б. Г. в частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ.Въззивниците твърдят, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат поради груба небрежност от страна на пострадалия и е намалил обезщетението на основание чл.201, ал.2 КТ.Излагат доводи за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и за несъответствие на определеното обезщетение със степента на претърпените от ищците неимуществени вреди.Твърдят, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, като не е приобщил като доказателства по делото своевременно представени с молба, представена в открито съдебно заседание на 14.02.2020 г. официални документи, които са били относими и допустими, а впоследствие е приел заключението по допуснатата комплексна експертиза, която е изготвена и въз основа на тези документи.Твърдят, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът е доказал възражението си за съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице, като е основал изводите си на предположение, съдържащо се в експертното заключение.Съдът не е направил анализ и на събраните по делото свидетелски показания въпреки наличието на противоречия между тях и не е посочил кои от тях кредитира и кои не, като е игнорирал част от тях, без да излага мотиви в тази насока и е посочил имена на свидетели, които не са разпитвани по делото /Ж. и Г./.Излагат оплаквания, че съдът не е преценил показанията на свидетеля С.З. съгласно чл.172 ГПК предвид обстоятелството, че към момента на разпита свидетелят е бил служител на ответника и чиито показания са в противоречие с приетата по делото графологична експертиза /ГЕ/, както и с показанията на свидетеля Ж.К..Твърдят, че съдът не е обсъдил и констатациите, отразени в протокол № 64/10.11.2016 г. за резултатите от извършеното разследване на трудовата злополука.Първоинстанционният съд не е съобразил и обстоятелството, че ответникът не е ангажирал писмени доказателства, че е изпълнил задължението си за провеждане на периодичен или ежедневен инструктаж.Въззивниците поддържат становище, че по делото не е напълно изяснен механизма на настъпване на злополуката, поради което не може да се приеме за доказано съпричиняване от страна на пострадалия.При определяне на размера на обезщетението районният съд не е отчел, че Н. Г. е бил единствената мъжка фигура и опора в живота на ищците.Преди настъпването на трудовата злополука пострадалият е бил на 46-годишна възраст-здрав, жизнен и работоспособен мъж.Той е бил работлив, отговорен родител и всеотдаен съпруг, грижещ се за семейството си и за издръжката и на двете ищци.Въззивниците твърдят, че между тях и починалия е имало изградена изключително здрава емоционална връзка, изразяваща се в силно чувство на обич, уважение, подкрепа и всеотдайност, те са разчитали на помощта му в ежедневието си.Молят съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявените искове изцяло.Претендират разноски. Ответникът по въззивната жалба- „Бараж Груп“ ООД оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Изразява становище, че съдът правилно е отказал да приеме като доказателства по делото протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума към него с оглед принципа на публичност и непосредсвеност в гражданския процес, като е изискал материалите по досъдебното производство за изготвянето на комплексната експертиза.Твърди, че не съществува пречка при изготвяне на експертизата вещото лице да обоснове изводите си на документи, които не са приети като доказателства по делото, още повече, че заключението не е оспорено от ищците.Правилно съдът е приел, че на база заключението на комплексната експертиза и разпитаните свидетели е установено, че при настъпване на злополуката пострадалият се е намирал на скелето и е паднал оттам, като по този начин едновременно не е изпълнявал работата си с необходимото старание и внимание и същевременно е допуснал нарушение на технологичните правила и правилата за безопасност и така е причинил вредоносния резултат, като съпричиняването е в размер на 50%.От заключението на комплексната експертиза е установено, че е физически невъзможно пострадалият да е паднал от рампата или плочата на сградата.Твърди, че със сила на пресъдено нещо по друго дело е установено мястото, от което е паднал пострадалият-решение № 223217/24.09.2021 г. по гр.д.№ 16701/2018 г. на СРС, 55 с-в, потвърдено с решение от 12.02.2021 г. по в.гр.д.№ 5196/20 г. на СГС, както и решение от 28.07.2021 г. по гр.д.№ 38784/2019 г. на СРС.Поддържа, че начинът на настъпване на трудовата злополука е факт, който се ползва със сила на пресъдено нещо и е недопустимо в отделните производства да се приема различен механизъм на злополуката.Първоинстанционният съд е постановил решението си въз основа на съвкупен анализ на всичски събрани по делото доказателства и е посочил и кои свидетелски показания кредитира и и защо.Поради грешка свидетелят А.С.К. фигурира по делото като А. Ж. и А. Г..Оспорва твърдението, че е налице противоречие между показанията на свидетеля С.М. с приетата по делото ГЕ, тъй като свидетелят не е уточнил за инструктаж на коя дата се е подписал пострадалият.Твърди, че по други дела съдебно-почерковите експертизи са дали заключение, че подписът, положен на 21.09.2016 г. в книгата за проведен инструктаж, е положен от Н. Г. /по гр.д.№ 16701/2018 г. на СРС, гр.д.№ 38784/2019 г. на СРС и по ДП № 318/2016 г. на СГП/.Излага доводи, че правилно съдът е кредитирал показанията на свидетеля Н. П. вместо тези на Ж.К., както и че не е налице противоречие между показанията на П. и останалите доказателства.Поддържа становище, че е доказал при условията на пълно и главно доказване, че на пострадалия е проведен инструктаж да не използва скелето, тъй като не е било въведено в експлоатация, както и че същият е проявил груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 ЗЗД.Твърди, че по делото са установени обстоятелствата, при които е настъпила злополуката.Счита, че определеният размер на обезщетението е прекомерен с оглед принципа на справедливостта и събраните по делото доказателства.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски. Третото лице-помагач-ЗК „Уника“ АД не взема становище по въззивната жалба. Постъпила е и частна жалба от ищците и от процесуалните им представители срещу определението по чл.248 ГПК в частта, с която първите са осъдени да заплатят разноски на ответника по обезпечителното производство и в частта, с която е оставено без уважение искането на пълномощниците им за присъждане на допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение за исковото и обезпечителното производство.Жалбоподателите твърдят, че съдът неправилно е определил дължимите разноски на страните, като не е изложил мотиви как е формирал размера им.Неправилно са присъдени всички разноски от ответника, направени в производството по обезпечение на бъдещи искове.Твърдят, че съдът не е отчел и фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощниците процесуални действия.Молят съда да отмени определението в обжалваната част и да измени решениието в частта за разноските, като осъди ответника да заплати в полза на Адвокатско дружество „Д. и Х.“ допълнително 1 802, 80 лв.-остатък от дължимото адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита и съдействие в обезпечителното производство и да намали размера на присъдените в полза на ответното дружество разноски за обезпечителното производство до сума в размер на 1 431, 99 лв.С уточнителна молба от 09.11.2023 г. въззивниците- ищци са уточнили, че в частта, с която се обжалва определението по чл.248 ГПК, частната жалба е подадена от Адвокатското дружество, като са представени и доказателства за внесена държавна такса по частната жалба. Ответникът по частната жалба-„Бараж груп“ ООД оспорва същата.Твърди, че адвокатско възнаграждение се дължи в полза на адвокатското дружество, а частната жалба е подадена от ищците и е недопустима.Оспорват същата и по същество, като твърдят, че не са налице основания за присъждане на по-висок размер на адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника им за обезпечителното производство с оглед обема на извършените от него процесуални действия. Твърди, че първоинстанционното производство се характеризира с правна и фактическа сложност, като основната част от доказателствените искания касаят направеното възражение за съпричиняване, а ищците са били в пасивна позиция.Молят съда да остави частната жалба на ищците без разглеждане, респ. без уважение. Срещу определението по чл.248 ГПК е постъпила частна жалба и от ответника-„Бараж груп“ ООД в частта, с която молбата му е оставена без уважение.Жалбоподателят излага доводи, че делото се отличава с фактическа и правна сложност и са извършени значителни по обем процесуални действия.Моли съда да отмени определението в обжалваната от него част и да постанови определение, с което да измени решението в частта относно разноските, като му присъди и сумата от 8 472, 00 лв. с ДДС-пълен размер на адвокатското възнаграждение и да отмени решението в частта, с която е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 125, 00 лв. и да осъди ищците да му заплатят сумата от 175, 00 лв. за платен депозит за вещи лица. Ответниците по частната жалба- М. Н. Г., действаща чрез своя законен представител Б. Б. Г. и лично от Б. Б. Г. оспорват същата.Изразяват становище, че в полза на ответника не следва да се присъжда пълен размер на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като следва да се съобрази изхода на спора.Изложили са и аргументи, че активна страна по делото са били ищците и че същото е било многократно отлагано по искане на ответника за допускане на ТЕ, за изготвянето на която не е представил доказателства.Твърдят, че адвокатско възнаграждение се дължи за един адвокат, а дружеството е било представлявано от двама адвокати.Твърдят, че страната няма право да претендира да й бъдат присъдени суми за свидетели над определения от съда размер, който впоследствие е бил изплатен на всеки свидетел, а допълнителната сума за експертиза от 300 лв. е поискана за първи път с молбата по чл.248 ГПК.Молят съда да остави без уважение частната жалба на ответника. Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Районният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ.Ищците- М. Н. Г., действаща чрез своя законен представител Б. Б. Г. и лично от Б. Б. Г. твърдят, че между Н. В.Г. и „Бараж груп“ ЕООД е бил сключен трудов договор № 3/28.01.2016 г., по силата на който той е изпълнявал длъжността „кофражист“.На 21.09.2016 г. на строителен обект-сграда с жилища, офиси и гаражи, находяща се в гр.София, ул. •••• около 14, 40 ч. при извършване на кофражни работи същият е паднал от 15 м височина, вследствие на което е получил тежки телесни увреждания и е починал на място.С разпореждане № 19774/21.11.2016 г., издадено от НОИ, ТП-София-град, злополуката е приета за трудова, а по случая е образувано наказателно производство ДП № 318/2016 г. по описа на Окръжен следствен отдел при СГС, респ. пр.пр.№ 15797/2016 г. по описа на СГП.Ищците са наследници на починалия Н. В.Г. /съответно дъщеря и съпруга/.Твърдят, че отношенията им са били много топли и близки, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение.Те са разчитали изцяло на помощта на своя родител и съпруг в ежедневието си както физически, така и финансово, поради което преживяват изключително тежко загубата му.Твърдят, че след смъртта му са изпаднали в тежка депресия, затворени и неконтактни са, постоянно плачат, в бъдеще съпругата ще трябва да се справя сама с трудностите в живота, без да може да разчита на своя мъж, а детето ще расте без бащина подкрепа.Молят съда да осъди ответника „Бараж груп“ ЕООД да плати на ищците сумата от по 100 000 лв. за всяка от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им Н. В.Г. вследствие на трудова злополука, настъпила на 21.09.2016 г. със законната лихва от деня на злополуката до окончателното плащане на задължението. Ответникът-„Бараж груп“ ЕООД е оспорил исковете с твърдения, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му, тъй като не са доказани твърдените вреди и причинната връзка между тях и трудовата злополука.При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на размера на претендираните обезщетения и възражение за съпричиняване на трудовата злополука от страна на пострадалия по смисъла на чл.201, ал.2 КТ поради груба небрежност.Излага твърдения, че пострадалият е изкачвал кофражни елементи, като е използвал невъведено в експлоатация скеле, което е било в процес на изграждане, вместо направената за това рампа. С разпореждане № 19774/21.11.2016 г. на основание чл.60, ал.1 КСО декларираната злополука вх.№ 929/26.09.2016 г. на ТП-София град от осигурителя „Бараж груп“ ЕООД, станала с Н. В.Г., е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО.Същата е станала през време и по повод на извършваната работа-при извършване на кофражни работи, пострадалият е паднал от 15 м височина, вследствие на което е получил контузия на мозъка, субарахнудиален и субдурален кръвоизлив, открита черепно-мозъчна травма. От представеното препис-извлечение от акт за смърт на СО-р-н „Връбница“ е видно, че Н. В.Г. е починал на 21.09.2016 г. Видно от трудов договор № 3/28.01.2016 г. и допълнително споразумение към него от 28.04.2016 г. Н. В.Г. е бил в трудово правоотношение с ответното дружество за длъжностт „кофражист, бетонни отливки“. От представеното удостоверение за сключен граждански брак на СО-р-н „Сердика“ е установено, че Н. В.Г. и Б. Б. П. са сключили граждански брак на 16.09.2012 г. Видно от удостоверение за раждане на СО-р-н „Връбница“ М. Н. Г. е родена на 20.02.2013 г. с баща Н. В.Г. и майка Б. Б. Г.. На 01.09.2016 г. е подписан договор за наем между „Блек пърл“ ЕООД- наемодател и „Билд Инвест България“ АД-наемател и „Бараж груп“ ЕООД- главен изпълнител, по селата на който наемодателят е предоставил под наем на наемателя 5000 кв.м. фасадно скеле Бера Нормал и Спринт-75 за обект, находящ се в гр.София, УПИ IV-1500, кв.2Ж, м. „НПЯ „Червена звезда /Дианабад-запад/“, р-н „Изгрев“ за срок от 5 месеца, считано от датата на приемане на скелето с протокол съгласно т.1.2 от договора. С решение № 2214/02.04.2018 г. АССГ, 35 с-в, по адм.д.№ 11857/2016 г. е отхвърлил жалбата на „Бараж груп“ ЕООД срещу предписания по т.1 и т.11 от протокол за извършена проверка изх.№ 163515/03.10.2016 г. на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.София.С решението е отменено по жалбата на „Бараж груп“ ЕООД предписание по т.5 от цитирания протокол. С решение № 7167/14.05.2019 г. ВАС, VI-то отд., по адм.д.№ 8657/2018 г. е оставил в сила решение № 2214/02.04.2018 г. на АССГ по адм.д.№ 11857/2016 г. в обжалваната част, с която е отхвърлена жалбата на „Бараж груп“ ЕООД срещу предписания по т.1 и по т.11 от Протокол за извършена проверка изх.№ 1636515/03.10.2016 г. на дирекция „Инспекция по труда“- гр.София. От заключението на СМЕ на вещото лице Р.Д. е установено, че причината за смъртта на пострадалия от трудовата злополука е получената тежка, несъвместима с живота ЧМТ.Смъртта на Н. В.Г. е в причинна връзка с получените увреждания от процесната злополука-падане от скеле на строителен обект, височинна травма-15 м, открита ЧМТ, несъвместима с живота, възникнала от удари с или върху тъпи и тъпоръбести предмети, както и останалите травми по тялото /вътрешните органи/ и крайниците, свързани с високоенергийнтата травмираща сила. Разпитаният по делото свидетел Р.Н. твърди, че познава ищците повече от 10 години, били са съседи и са общували с Н..Когато са се запознали Н. и Б. са живеели с трите му деца от първия брак, живеели са добре, тя е отгледала децата.Н. се е грижел изцяло за прехраната на семейството и за къщата.Н. и Б. имат дъщеря-М..Отношенията им са били близки, свидетелят не знае да са имали разправии.Злополуката с Н. се е отразила много тежко на Б., детето е задавало въпроси къде е баща му.Б. му е споделяла, че й е много мъчно и тежко, че животът й се е преобърнал изцяло, била е принудена от майката на децата на Н. да напусне жилището, в което са живеели. Свидетелят С.З. М. заявява, че работи в ответното дружество от около шест години и половина на длъжност „технически ръководител“ на строителен обект.Твърди, че разпределя и организира работния процес, провежда мероприятия по безопасност на здравословни и безопасни условия на труд, доставка на материали, на химизация, отчитане обем и качество на СМР.Свидетелят си спомня за обект на ул. „Тинтява“ и лицето Н. Г..Твърди, че в този момент е работел на другия край на обекта и е чул от колеги, че някой е паднал от скелето.Когато е пристигнал, вече са изнасяли пострадалия от обекта към линейката.Скелето не е било въведено в експлоатация.Освен табели, че скелето не трябва да се ползва в ежедневен инструктаж е влизала една от точките да не се ползва скелето, защото е в процес на монтаж и не е пуснато в експлоатация.Четвъртият етаж е междинен и се обезопасява с парапет.Там, откъдето е паднал пострадалият, е имало зидария.След всяка една плоча на удобно място в обекта се прави т. н. рампа, която върви заедно с плочата, тя се обезопасява и чрез нея се качват материалите от единия етаж на другия.Другият вариант е по стълбището.Според свидетеля няма никакъв шанс Н. да е паднал, използвайки рампата за качване. Рампата се намира на съвсем друга страна на сградата, но е далеч от това, и не е от тази страна на сградата, от която той е паднал.Ежедневен инструктаж за ползване на скелето е провеждан всеки ден. Това скеле се е изграждало от фирма подизпълнител и е било предназначено за топлоизолация на сградата.Това означава, че между зидарията до сградата и скелето трябва да има разстояние от 35 см, като по принцип, ако е слаб човек, може да падне. Колеги на свидетеля са му казали, че той е паднал от външната страна на скелето.Свидетелят заявява, че е провеждан инструктаж на Н. и той се е подписал в негово присъствие.Техническите ръководители разпределят задачите на бригадирите за деня, бригадирът си разпределя на съответните звена и на групите кой какво да върши.Бригадата на Н. е трябвало да декофрира кофраж от четвъртия етаж.Н. се е занимавал с това, което му е делегирано от бригадира, свидетелят не контактува с него. Бригадата е кофражисти, имат специални теми за кофражни и декофражни работи. Инструктажът не е един и същ всеки път освен когато се повтаря каквото се постави за изпълнение.Една от точките е да не се използва скелето, което е постоянен инструктаж, а другият инструктаж е съобразно дейността, която трябва да върши.За арматуристите е един вид, а за бояджии, монтажници, кофражисти е друг вид инструктаж.Кофражът, който е трябвало да премахнат, е монтиран от вътрешната и външната страна- вътрешен и външен кофраж.Външният кофраж по този парапет се взема отвътре, декофрира се отвътре от страната на сградата, от плочата.От външната страна няма платна.Свидетелят твърди, че използват големи кофражни платна, които се демонтират с кран, закачат се горе за крана. Н. е демонтирал, трябвало е да да пренася дървен кофраж от долния етаж към горния-от четвъртия към петия етаж.Към кофража има греди, дъски, трегери.Това пренасяне се осъществява по два начина - по рампа, кранът се вдига.Другият вариант е да се вдига по вътрешните стълби.По въпросно скеле не се минава, не би трябвало да се използва, то е било в процес на монтаж и е било предназначено не за кофражни дейности, а за топлоизолационни.Свидетелят не е видял как е паднал Н., но колегите, които са го извадили са казали, че са го намерили до скелето. Дошли са следователи и прокурори, имало е кръв на мястото, където е паднал.Парапет има на отворите на сградата, на последната плоча, по целия обход, който е вътре както и на рампа. Между сградата и скелето е плътна стена, тухлен зид.Стената е от етаж до етаж, етажната височина е от 2, 5 м-2, 7 м.Скелето не е предназначено за минаване от сградата към него.Много трудно работник може да премине от сградата по скелето.По скелето има вътрешни стълби и качването се извършва отдолу нагоре по него, без да се използва сградата. Свидетелят Н. П. твърди, че е работил в „Бараж груп“ ЕООД като работник изолация и си спомня за инцидента на ул. „Тинтява“ с Н..Твърди, че е работел в мазето, а Н. е работел в бригадата на А. Г., но не знае какво точно е извършвал.От колеги е чул, че е извършвал външен декофраж от калканна шайба.Декофражът се извършва с кран, защото се закачват метални платната и кранът ги вдига.На обекта в този ден е имало кран.Функциите на кофражиста се изразяват в това да закачи самото платното.Кофражистите се намират вътре в сградата, качват се по стълба, платната са отвън и се закачват отгоре, за да може кранът да ги вдигне.Кофражистът трябва да се намира отвътре, а кранът със закаченото платно трябва да се намира отвън.Платното се закачва отгоре, работникът стои отвътре.Закачва външното платно, качвайки се по стълба, качва се отгоре на върха на стената, пресяга се и го закачва.Имало е инструктажи ежедневно и месечно, веднъж в месеца.Имало е и първоначален инструктаж при постъпване на работа.Инструктажът, който свидетелят е подписвал, е според обекта и според дейността.Свидетелят е бил в мазето и не е видял как и къде е паднал Н..Заявява, че е имело предупредителни табели на обекта за скелето, което не е узаконено и не е в експлоатация, както и други табели- за възможност от падане, за каски и за другите неща.Скелето е било в процес на монтаж, стигало е до кофража на сградата.Между скелето и стената има разстояние 30-35 см, за да може да се работи по фасадата.Скелето има стълба вътрешна.Сградата и скелето имат парапет помежду си, парапетът е дървен, висок е около 1, 10 м-1, 20 м.Имало е парапет навсякъде, който е ограничавал минаването от сградата към скелето.Ако някой иска, може да прескочи парапета.Свидетелят не може да каже дали на мястото е имало следи от падането.Кофражите се качват ръчно или с кран.Там, където е паднал Н., не е имало рампа. По делото е разпитан и свидетелят А. С., който твърди, че работи в ответното дружество като „кофражист-бетонови изделия“. Всеки път задълженията му са били различни, зависи каква работа е поставил бригадира.Свидетелят заявява, че е работел на друго място, от другата страна на сградата и не знае нищо за инцидента.Скелето не е било въведено в експлоатация, имало е бележка на него, че не трябва да се качват.Имало е инструкции, сутринта винаги са им напомняли, че не трябва да се ползва скелето.Скелето се е изграждало от друга фирма за външна изолация. Между сградата и скелето има стандартен парапет, висок 1, 10 м-1, 20 м. Възможно е да се прескочи парапета.Твърди, че работникът, когато се маха външен кофраж, не трябва да излиза, защото вътре се слага стълба, за да качи панела от вътрешната страна, закачва го на крана, за да го вдигне.Освен краниста друг няма право да се качва на крана.Имало е бележки, че не трябва да се качват на скелето и сутринта са ги предупреждавали изрично да не се качват.Рампата е обезопасена и от крана се вижда къде трябва да се взима кофража.Имало е платформа, но от първия етаж до последния, обезопасена, отстрани на крана, за да може да се вижда къде върви стрелата, куката.Тази платформа се намирала на друго място.Впоследствие свидетелят е разбрал от колеги, че Н. е паднал от скелето.В цялата бригада се е говорело, че е бил на скелето и е паднал от скелето, не от рампата.Навсякъде има парапет, навсякъде е обезопасено, не им дават да работят, ако не е обезопасено.Има 30- 35 см разстояние между сградата и скелето, което е оставено за топлоизолация, Н. е паднал отвъд скелето, от страната на шивашкия цех.От шивашкия цех са извикали, че е паднал. Свидетелят П.К. заявява, че знае за случая през 2016 г. на строежа, където е загинал Н. Г..Той не е бил на място. Твърди, че е управител на фирмата, която изпълнява монтажа и отдаването под наем на фасадното скеле и за инцидента е разбрал от техническия ръководител на обекта.Скелето е било в процес на монтаж и не е било предадено към датата на инцидента с протокол за ползване.Не знае към датата на инцидента какво е било състоянието му и не е бил на място.Той отговаря за приемането и предаването на конструкцията.Знае само, че не е било официално предадено за ползване.Причините, поради които подписват протокол са, че отговаряйки за монтажа на скелето, са длъжни да го предадат в безопасен вид за ползване и че от датата на протокола и въвеждането му в експлатация се плаща наем към клиента.Десетина дни след инцидента са предали скелето за ползване.Свидетелят твърди, че строителното скеле се използва единствено и само за монтаж и за изпълнение на фасадни дейности на допустимото отстояние по закон, което е 25-30 см. и по него единствено и само могат да ходят хора, без да могат да ползват допълнителни повдигателни устройства, които да бъдат поставени на скелето и материали в рамките на 150 кг/кв.м.Н. е бил работник кофражист и не би следвало да ползва скелето и допълнителни средства за повдигане на нивото му. Разпитаният по делото свидетел Ж.К. заявява, че е работил на строителен обект на фирма „Бараж Груп“ ЕООД като „електротехник“.Не е разбрал какво е станало, тъй като по време на инцидента е бил на 20 м от мястото, на което е паднал Н., бил е с гръб и само е чул, че са се развикали и са се събрали много хора.Свидетелят лично не е виждал пострадалият да се разписва.После е разбрал от всички колеги, които са били на местопроизшетвието, че е паднал от скеле от 4-ти или 5-ти етаж.Скелето е обикаляло цялата сграда, лицето и отзад сградата, било е високо около 10-15 метра, било е обезопасено с парапети отзад, ако залитне някой отзад да не падне.Свидетелят не е видял обозначения да не се ползва скелето, имало е само парапети, не е виждал лично пострадалото лице да ползва скелето.Твърди, че кофражистът е бил паднал на разстояние 4-5 метра между сградата, на която са работили и съседната сграда.Той лично не го е виждал преди да го изнесат с линейката, видял е само петното кръв в участъка между двете сгради, което е било на разстояние може би на около метър от скелето.Самото скеле е било на разстояние около 30 см от сградата, на която са работели и на около 4 м до другата сграда.По принцип хора са се качвали по скелето, но същият този ден не е виждал да се качват, защото тогава не се е работело по фасадата.Като цяло скелето се е използвло, кофражът е бил излят до 3-та или 4-та плоча.Свидетелят също се е качвал по скелето, ако трябва да се опъват кабели или нещо друго.Заявява, че никой от отговорниците на обекта не му е казвал да не позлва скелето, не знае и на останалите колеги някой отговорник да е казвал да не го ползват.От момента на монтирането на скелето до момента на инцидента не е имало ограждения или други ограничения, които да са препятсвали възможността работниците да го ползват.На обекта е имало двама-трима техници, този от тях, който е давал указания какво да се прави, е бил С.М..Лично на него М. не е е давал указания във връзка с безопасното използване на скелето, не е чувал и другите техници, които са били на обекта, да се дават указания във връзка с експлоатацията и използването на скелето.Ръководителят, който е отговарял за изпълнението на възложената на свидетеля работа, лично му е обяснявал в рамките на конкретния ден какво да прави.На кофражистите са давани други обяснения по повод конкретната работа, която им се възлага.Инструктажът, който се е провеждал на кофражистите, е даван от техния бригадир-А..Някой път е А. да обясняваше на кофражистите да внимават при ползване на вътрешните скелета.Не е чувал да им дава указания за скелето, което се е намирало отвън на сградата.Никой от кофражистите не му е споделял да са го инструктирали за външното скеле, те не си говорят за тези работи.Твърди, че е виждал и други хора да се качват по скелето във връзка с извършване дейност по декофраж на фасадата. Свидетелят всеки ден е бил инструктиран, като инструктаж му не е касаел въпроси относно ползването на скелето.В книгата за инструктаж записват името, дата и подпис.Твърди, че скелето не е било довършено.Между плочата и скелето не е имало парапети.Парапети е имало само от външната страна. Конкретно това скеле е било поставено на обекта във връзка с действията по изграждане на фасадата-поставяне на излоации, на фибран, мрежа, а не за действия по кофраж и декофраж.Виждал е червени ленти, опасващи долната част на скелето, които в един момент са били скъсани.Още в началото, когато е монтирано скелето, е имало червени ленти.Свидетелят не знае дали към момента на извършване на действията по полагане на кофража и декофража е имало такива ленти.Покрай сградата не е трябвало да се минава, защото може да падне нещо отгоре, като лентите са препятствали минаването в този участък.Не навсякъде по сградата е имало заковани парапети, такива е имало на мястото, където са били терасите. По делото са представени Книга за проведен ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при работа на „Бараж груп“ ЕООД с подписи на Н. Г. на 21.09.2016 г., книга за периодичен инструктаж с подписи на лицето от 01.05.2016 г. и 01.08.2016 г., книга за начален инструктаж с подпис на пострадалия от 28.01.2016 г. От заключението на приетата по делото комплексна експертиза е установено, че двата подписа, положени от името на Н. В.Г. срещу думата „запознат“ в представения „начален инструктаж“ и срещу думите „инструктирано лице“ в издадена Служебна бележка № 3/28.01.2016 г., са положени от Н. В.Г..Трите подписа, положени от името на Н. В.Г. в графа „Подпис на инструктирания“ в „Таблична форма на проведен инструктаж“, Приложение № 1 към чл.6 с имена на инструктирания и подписи на инструктиращ и инструктиран, за проведен инструктаж на Н. В.Г., на 28.01.2016 г., 01.08.2016 г. и 21.09.2016 г., не са положени от Н. В.Г.. От заключението на комплексната СМЕ и физична експертиза е установено, че може да се предположи с голяма вероятност, че пострадалият е паднал от мястото извън сградата /не от нейната плоча/ предвид геометричната невъзможност кръвните съсиреци да бъдат открити на посоченото място от оторизираните инстанции място /извън скелето/.Така най-вероятно височината на падане е равна или близка до височината на скелето, която не може да се изчисли теоретично поради липса на данни за времето на падане.Най-възможно е падането да е от някоя плоча на скелето, което не е било завършено, а на някои места парапетите са били отковани.Падането е извършено под действие на допълнителна сила /възможно хлъзгане, спъване или друго/, като големината на тази сила може да се съобрази от теоретичните данни за издържливост на човешкия череп при удар.Пострадалият е осъществил удар в земята предимно чрез дясната част на лицево-черепната област на главата, поради което това може би е било фатално за жизнените му функции.Той не е паднал прав, защото кратата и гръбначния стълб са запазени, а завъртането на тялото е възможно да се дължи на среща с някакъв предмет, детайл от строежа по време на самото падане или инстинктивно завъртане. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника.Съдът е приел за доказано, че пострадалият е бил инструктиран, вкл. да не ползва скелето, което е било недовършено и не е било годно за употреба, като се е позовал на събраните по делото гласни доказателства-показанията на свидетелите З., Ж., П. и М..Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля К., който е заявил, че е изпълнявал работа, различна от тази на пострадалия и е имал различен технически ръководител.Изложил е мотиви, че е установено и наличието на достатъчно сигнали и знаци-табели, бележка, червени ленти, предупреждаващи да не се ползва скелето.Съдът се е позовал и на правилата на житейската логика, позволяващи опитен човек в зряла възраст, какъвто е бил пострадалият, да изгради становище за това, че не следва да ползва за декофраж необезопасено и незавършено скеле, тъй като това би създало риск за телесната му неприкосновеност и живота му, т.е. налице е неположена дължима грижа от страна на пострадалия, невнимание, което е в пряка връзка с резултата- падането.Съдът е приел, че са налице и двете предпоставки за намаляване отговорността на работодателя-неизпълнение на работата с необходимото старание и внимание и нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност и е определил приносът на пострадалия на 50%.При определяне на размера на обезщетението-по 100 000 лв. за всеки от ищците съдът е съобразил, че по делото е установено, че между ищците и пострадалия са съществували отношения на близост и уважение, че М. е лишена от възможността да получи грижа и съдействие в отглеждането от единия родител, който се е грижел и за прехраната на семейството, а Б.-от възможността да изгради семейна среда с починалия.С оглед недоказване на плащане на застрахователно обезщетение съдът е отхвърлил възражението на ответника по чл.200, ал.4 КТ. С определението по чл.248 ГПК първоинстанционният съд е приел, че молбите на страните за изменение на решението в частта относно разноските са основателни в частта, с която се иска присъждане на ДДС върху определеното възнаграждение за адвокат, доколкото по делото са представени доказателства за процесуалните представители са регистрирани по ЗДДС.В останалата част съдът е отхвърлил молбите като неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. От събраните доказателства се установи, че ищецът е претърпял злополука, станала на 21.09.2016 г., която е причинала смъртта му и е приета за трудова с разпореждане на НОИ.Спорен между страните е въпросът за размера на неимуществените вреди, както и за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Присъденият от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди съответства на принципа за справедливост съгласно изискванията на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.При определянето му съдът съобразява относимите критерии-характера на взаимоотношенията, емоционалната връзка между ищците и починалия, страданията, които смъртта е причинила и продължава да причинява на ищците, отчитане на обстоятелството, че със загубата на своя баща и съпруг са загубили не само житейска опора, но и финансова издръжка. Настоящият съдебен състав счита, че доколкото ищците не са били страни в производството по цитираното от въззиваемия в.гр.д.№ 5196/20 г. на СГС, с което е прието, че е налице 50% съпричиняване от страна на пострадалия, те не са обвързани от силата на пресъдено нещо на постановеното по него решение от 12.02.2021 г. /което не е представено по делото/, вкл. по въпроса дали е налице съпричиняване по смисъла на чл.201, ал.2 КТ и в какъв процент. Независимо от това обаче въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд относно наличие на съпричиняване по смисъла на чл.201, ал.2 КТ при посочения процент. Не всяко нарушение на инструкциите за безопасност на труда представлява груба небрежност, а само това нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка /Р № 977 от 14.01.2010 г. по в.г.д. № 298/2009 г. на ІV ГО на ВКС/.Доказателствената тежест за доказване на предпоставките по чл.201, ал.2 КТ е на работодателя /Р № 62/24.02.2015 г. по гр.д.№ 2798/14 г., ВКС, IV ГО/.Във всички случаи преценката за наличието на груба небрежност е конкретна и зависи от установените факти по делото /решение № 194 от 21.06.2011 г. по гр. д. № 1248/2010 г. на ІІІ г.о./. Изводът, че пострадалият е паднал от скелето, а не от плоча на сградата, следва от приетата по делото комплексна СМЕ и физична експертиза, която е достигнала до извода, че може да се предположи с голяма вероятност, че пострадалият е паднал от мястото извън сградата /не от нейната плоча/ предвид геометричната невъзможност кръвните съсиреци да бъдат открити на посоченото място от оторизираните инстанции място /извън скелето/.Т.е. този извод е направен въз основа на преценка на конкретни обстоятелства, а не е само предположение. Несъстоятелни са и оплакванията, че комплексната експерита е работила въз основа на неприети по делото документи доколкото същата не е оспорена и не противоречи на останалия доказателствен материал по делото. Дори и да не е проведено пълно доказване на обстоятелството, че на пострадалия е проведен ежедневен инструктаж предвид заключението на приетата по делото графологична експертиза, съгласно която подписът в книгата за ежедневния инструктаж от 21.09.2016 г. не е на Н. Г., от показанията на разпитаните по делото свидетели З., П. и С. е установено, че на обекта е имало предупредителни бележки и табели на обекта за скелето, което е било в процес на монтаж и не е било в експлоатация, както и други табели- за възможност от падане. Съдът не кредитира показанията на свидетеля К., който е работил в друга бригада.Освен това показанията му не съответстват на показанията на останалите свидетели относно наличието на предупредителни табели за скелето.Същите са и вътрешно противоречиви-първоначално свидетелят е заявил, че на обекта не е имало обозначения и ограждения, а същевременно твърди, че е имало червени ленти, ограждащи скелето. Свидетелят К. не установява относими към предмета на спора обстоятелства, тъй като не е бил на обекта в деня на инцидента. При това положение съдът счита, че пострадалият е допуснал груба небрежност, като не се е погрижил за собствената си безопасност и не е проявил елементарната житейска съобразителност и предпазливост да не рискува живота си, стъпвайки на скеле на височина от около 15 м, което не е въведено в експлоатация.Налице е и второто основание за намаляване на отговорността на работодателя- неспазване на предписаните му правила и норми за здравословни и безопасни условия на труд, като не е съобразил поставените предупредителни тебели да не се използва скелето. С оглед обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука въззивният съд определя 50% съпричиняване. Неоснователни са и оплакванията на въззивниците, че съдът не е анализирал свидетелските показания и не е посочил кои от тях кредитира, тъй като видно от мотивите на решението съдът е извършил преценка въз основа на кои показания да направи изводите си за наличие на съпричиняване, като изрично е изложил съображения по какви причини не кредитира показанията на свидетеля К..Погрешното посочване на имената на свидетелите не се отразява върху правилността на крайния извод на съда.Обстоятелството, че свидетелят З. /М./ е работил при ответника, не е пречка да се кредитират показанията му, още повече че те са подкрепени и от показанията на други свидетели. Не е налице и твърдяното противоречие между показанията на св.З. /М./ и приетата ГЕ, тъй като свидетелят не е посочил дати, на които е провеждал ежедневен инструктаж на пострадалия. Съдът намира за неоснователно и оплакването на въззивниците, че съдът не е обсъдил констатациите в протокола за разследване на трудовата злополука.Наличието на констатации за неупражнен контрол от страна на работодателя не изключва установяването на поведение на пострадалия, което да представлява груба небрежност.От събраните по делото доказателства се установи, че работодателят е положил грижа да постави предупредителни табели за забрана за използване на скелето и е провеждал инструктажи на работниците-начални, периодични и ежедневни / с изключение на посочените от приетата по делото ГЕ дати/.Спазването на предписанията изисква отговорното поведение на адресатите на същите, а не само от упражнен контрол от страна на работодателя. Други конкретни оплаквания във въззивните жалби не се съдържат, а съгласно разпоредбата на чл.269, изр. второ ГПК въззивният съд е обвързан от изложеното в същите. Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да се потвърди в обжалваната част. Независимо от изхода на спора разноски в полза на въззиваемия за настоящата инстанция не следва да се присъждат, тъй като не е представен договор за правна защита и съдействие съгласно чл.33 ГПК за договорен конкретен размер възнаграждение, както и за вида и начина на плащането му съгласно разясненията по т.1 от ТР № 6/06.11.13 г. по т.д.№ 6/12 г. на ОСГТК на ВКС.Представените доказателства за платено възнаграждение за процесуално представителство не заместват липсата на сключен договор между страните. Съдът намира частната жалба на процесуалните представители на въззивниците-ищци срещу определението по чл.248 ГПК за неоснователна.В представените пред първата инстанция договори за правна защита и съдействие не е посочено при коя от хипотезите на чл.38, ал.1, т.1-3 ЗА се осъществява безплатно процесуално представителство, т.е. кое е законовото основание за ползване на безплатна адвокатска защита по делото, поради което допълнително адвокатско възнаграждение в полза на пълномощниците на ищците за първата инстанция и за обезпечителното производство /в този смисъл е налице съдебна практика на ВКС, която се споделя от настоящия съдебен състав-определение № 507/19.09.2018 г. на ВКС, II ТО, ч.т.д.№ 1972/2018 г. и др./.По изложените съображения в полза на пълномощниците на ищците, респ. на ищците не следва да се присъжда и допълнително възнаграждение по чл.7, ал.8 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Основателна е частната жалба на въззивниците-ищци в частта, с която се прави искане да се отмени определението по чл.248 ГПК, с което са осъдени да заплатят на ответника разноски за адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство над сумата от 1 431, 99 лв., тъй като в представения списък по чл.80 ГПК ответникът е претендирал разноски за обезпечителното производство в общ размер на 2 863, 98 лв. и с оглед изхода на спора на същия се дължат разноски в размер на 1 431, 99 лв., не и в по-голям размер от претендирания. Частната жалба на ответника срещу определението на СРС по чл.248 ГПК е неоснователна в частта, с която се прави искане за завишаване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение, тъй като страната не е представила договор за правна защита и съдействие, нито друг двустранно подписан документ, обективиращ съгласие на страните за размера и начина на заплащане на същото.Поради изложеното в полза на ответника не следва да се присъжда и адвокатско възнаграждение на основание чл.7, ал. 8 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. С оглед изхода на спора и предвид размера на внесените депозити за вещи лица от ответника основателна се явява частната жалба на ответника в частта, с която се прави искане да се отмени определението, с което е оставена без уважение молбата за осъждане на ищците за заплащане на сумата от 175 лв.-разноски за вещи лица.От представените по делото платежни документи е установено заплащане на разноски за вещи лица в общ размер на 800 лв., като с оглед изхода на спора на ответника се дължи заплащане на 400 лв. Неоснователно е възражението на ищците, че ответникът е претендирал за първи път заплащане на допълнителен депозит за вещо лице едва с частната жалба.Допълнителното заплащане на депозита в посочения размер е в изпълнение на увеличаване на същия, допуснато в съдебното заседание, на което е даден ход на делото по същество, като с молбата, с която е представен документ за плащането му, страната е поискала съобразяване на направения разход с оглед изхода на спора. Поради изложеното определението по чл.248 ГПК следва да бъде отменено в частта, с която е оставена без уважение молбата на ищците за изменение на решението в частта за разноските, като се отмени същото в частта, с която ищците са осъдени да заплатят разноски за на ответника за обезпечителното производство за сумата над 1 431, 99 лв. до 2 823, 98 лв., като вместо това се постанови определение, с което решението да се отмени в посочената част и в частта, с която е оставено без уважение искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските, като ищците се осъдят да заплатят на ответника сумата от 175 лв.-разноски за вещи лица. В останалата част частните жалби следва да се оставят без уважение. С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.6 ГПК въззивникът- ответник следва да бъде осъден да заплати на СГС държавна такса по частнато жалба на ищците в размер на 15 лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК въззивниците-ищци следва да бъдат осъдени да заплатят на въззивника-ответник сумата от 11, 25 лв.-разноски за държавна такса по частната жалба. Водим от горното съдът