Решение № 1258 от 28.11.2025 г. на Административен съд - Видин по дело № 120/2025 г.
Административен съд - Видин28.11.2025 г.докладчик Росица Славчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ по жалба на П. Б. П. – Земеделски производител с [ЕИК], [населено място], Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение на основание чл. 405а, ал. 2 КТ между П. М. М. и работодателя П. Б. П. – Земеделски производител с [ЕИК], издадено от гл. инспектор в ДИТ Видин. ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда"- Видин да заплати на П. Б. П. – Земеделски производител с [ЕИК], [населено място] възнаграждение в размер на 650.00 лв. Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Върховния административен съд. Препис от решението да се връчи на страните по делото. Съдия:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 405а ал. 7 от КТ. Образувано е по жалба на П. Б. П. – Земеделски производител с [ЕИК], [населено място] срещу Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение на основание чл. 405а, ал. 2 КТ между П. М. М. и работодателя П. Б. П. – Земеделски производител с [ЕИК], издадено от гл. инспектор в ДИТ Видин. Релевира оплаквания за незаконосъобразност поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и материалноправните норми. Не се доказвали основните елементи от съдържанието на трудовото правоотношение. Не всяко полагане на труд представлявало престиране на работна сила. Не били установени елементите на трудовото правоотношение, тъй като се касаело за помощ в работата. Поддържа, че при издаване на оспорения акт били събирани само показания на свидетели, които са роднини на починалото лице. Моли да се отмени акта. Представя писмена защита. Претендира разноски. Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" Видин в съдебно заседание и в писмено становище оспорва жалбата. Представя подробна писмена защита. Претендира юриск. възнаграждение. Заинтересованата страна малолетния И. П. М. /син на починалия/, представляван от законния си представител К. И. К., чрез адв.М. моли да се отхвърли жалбата, тъй като се касаело за трудово правоотношение, и инцидентът имал характер на трудова злополука. Представя писмена защита. Претендира разноски. Административен съд - Видин в настоящия състав след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: На 05.03.2025 г. от инспектори в Дирекция "Инспекция по труда" – Видин е извършена проверка относно спазването на трудовото законодателство в обект " Извършване на трудова дейност - товарене на Булдозер, CATERPILAR D6M – LGP с рег. №... върху товарна платформа с рег. №..., прикачена към трактор LAMBORGHINI MACH 250 VRT с рег. №..., трудовата дейност е извършвана на [улица]в [населено място], [община]. Проверката е извършена по повод сигнал на тел. 112 за инцидент на работното място, станал на същия ден на работа с П. М. М., който е починал. Установено е, че на 05.03.25 год. П. П. е тръгнал в 13: 00 часа от своята стопанска база, намираща се в [населено място], община... с управляван от него трактор с прикачена товарна платформа към [населено място] за да натовари и превози към неговата база закупен от него булдозер, намиращ се в [населено място]. При товаренето и подготовката на платформата за превозване на закупения булдозер са му помагали И. Т. И., И. В. И. и П. М. М.. П. М. М. е получил силен удар в областта на тила от метален елемент на товарната платформа, вследствие на което, П. М. М. е починал на място. За установяване горното са изискани писмени показания и обяснения от лицата работещи в дружеството, което също е собственост на П. П. – „Би Ви Транс“ ЕООД и на процесния обект, вкл. и от ЗП-жалбоподател П. П., брата, майката и жената, с която живее на семейни начала починалото лице. По делото са представени: Сведения от П. Б. П. от 05.03.2025г; Сведения от И. В. И. от 05.03.2025г.; Сведения от И. Т. И. от 05.03.2025г.; Сведения от К. И. К. от 18.03.2025г.; Сведения от И. П. И. от 18.03.2025г. и Сведения от В. М. М. от 18.03.2025г., договор за покупко - продажба на МПС от 29.01.2025 г. между Продавач АБС ТРАНСПОРТ ЕООД и купувач Б. В. Т. ЕООД за покупка на Булдозер, ведно със свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника, договор за заем за послужване от 04.03.2025 г. между П. Б. П. и Б. В. Т. ЕООД, фактура от 04.03.2025 г. договор за наем от 04.03.2025 г. между ЕТ „Агродан – Н. Н.“ и „Би Ви Транс“ ЕООД за предоставяне за временно ползване на платформа с рег. № ВН 04699 за периода от 04.03.2025 г. до 07.03.2025 г., ксерокопие на Знак за технически преглед на ЗГТ на Министерство на земеделието, свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника на МЗХГ, и застрахователна полица № BG 07/12/12400150649. Свидетелство за правоспособност за работа със земеделска, горска и мелиоративна техника с peг.№ 0034350; Свидетелство за правоспособност и свидетелство за управление на П. Б. П. и И. В. И.. Представени са Наказателно постановление № 05-2500069 от 21.05.2025 г. на Д“ИТ“ –Видин, Наказателно постановление № 05-2500070 от 21.05.2025 г. на Д“ИТ“ – Видин, Наказателно постановление № 05-2500071 от 21.05.2025 г. на Д“ИТ“ – Видин, АУАН № 05-2500069 от 31.03.2025г. на Д“ИТ“ – Видин, АУАН № 05-2500070 от 31.03.2025г. на Д“ИТ“ – Видин, Акт № 05-2500071/31.03.2025 г. за установяване на административно нарушение на Д“ИТ“ – Видин, трите АУАН-а, респ.НП са съставени след проверката извършена на 05.03.25 година, на Б. В. Т. ЕООД, за нарушения на трудовото законодателство и безопасните условия на труд. Изискана е справка от мобилните оператори за проведената телефония между номера на П. и номера на П.. От Виваком е постъпило писмо вх.№ 1505/08.07.2025г., с което уведомяват, че посоченият мобилен номер 08••• е активен в мрежата на Виваком с титуляр К. И. К. и мобилен номер 08••• е активен в мрежата на Виваком с титуляр Л. В. К.. Предоставени са детайлизирани справки за изходящите разговори на двата номера за период 01.01.25-05.03.25г. При внимателен анализ на мобилните разговори между двата посочени телефонни номера не се наблюдава завишена активност, от номера на Л. К., който се твърди, че се използва от П. П. е набран номера на К. К., който се твърди, че е използван от П. М. 18 пъти за целия период, като поне половината от разговорите са вечер или в уикенд. Респективните набирания, съответно от К. /П./ към Л. /П./ са малко повече, част от тях са последователни едно след друго, част от тях също са в уикенд и вечер. Дори да приемем, че въпросните номера са използвани от П. и П., то това не води до безспорния извод, че същите са се намирали в отношения работник и работодател. По делото стана ясно, че те са се познавали от деца, респ. били са близки, разговорите проведени във вечерно време и през уикенда също не обосновават трудови отношения или елементи на такива. По делото са разпитани: П. Ц. П., С. Т. И., Т. И. Г., И. В. И., В. М. М., И. П. И. - майка на П. М. М., И. К. И. и Ц. Й. П.. Св.П. – работи в ДИТ и е извършил проверката по време на инцидента сочи, че при извършената проверка на 05.03.2025 г. във връзка с получен около 14.00 часа сигнал по телефона за починало лице по време на работата е посетен обект. Обектът е за извършване на трудова дейност товарене на булдозер върху товарна платформа прикачена към трактора. Обаждането е от телефон 112. На мястото на инцидента са снели писмени сведения от П. Б. П. ЗП собственик на ЗП – П. Б. П., И. В. И., И. Т. И.. Снети са и обяснения и от близките на починалото лице, К. И. К. живееща с П. М. М. на семейни начала без сключен граждански брак, В. М. М. - брат на починалото лице, И. П. И. - майка на починалото лице на по-късен етап.В Дирекция „Инспекция по труда“ Видин не било предоставено трудово досие на починалото по време на работа на 05.03.2025 г. лице П. М. М.. На същата дата 05.03.25 година са извършили проверка на дружество „Би Ви Транс“ ЕООД, собственост на същото лице П. П., което е и ЗП. Сочи, че не може да определи, от кой се е използвал булдозера, дали от дружеството или от земеделския производител. Съставени са актове за административни нарушения на дружеството. Сочи, че от И. В. И., който е на длъжност „шофьор“ във „Би Ви Транс“ ЕООД е разбрал, че: „Каза ми, че са дошли заедно посочи и другия И. и пострадалото лице, които той, докато е товарел през това време са товарили и те.“, но как вече П. е пристигнал на място не бил разбрал. Св.Т.: Познава жалбоподателя П. Б. П. ЗП, тъй като същия от „Агромашина груп“ ООД си купува селскостопанските машини, трактори, инвентар, а това е фирмата, на която е представител. Посещавал е [населено място], многократно, тъй като там се намира базата на П. Б. П. ЗП и на баща му, който също е ЗП и той ползва същия стопански двор. Твърди, че е виждал П. М. преди години да работи там, а последния път когато го е видял е било в деня на инцидента. Присъствал е на инцидента. През последните 3-4 години е ходил няколкократно в базата и не е виждал П. М. М.. Имал уговорка с жалб.П. да види булдозера, за да го обслужва неговата фирма.Когато отишъл трактора е бил паркиран с платформата, пътеките били пуснати отзад и булдозера идвал и го е карал И. /Св.И. В./. Укрепили пътеките и П. казал: „пазете се никой да не пипа нищо повече“. П. нещо започнал да тегли зад ремаркето точно, където са вдигнатите пътеки и нещо се чуло, изтропало. П. М. М. със завъртане паднал на земята, бил целия в кръв. П. Б. П. бил от предната страна на ремаркето. Обадили се на телефон 112. Дошла полицията и други органи. Не е контактувал преди инцидента във връзка с работата с П. М.. Св. Т. Г. твърди, че познава и П. Б. П. и П. М. М., тъй като са набори и са израснали заедно. Твърди, че не е виждал М. да кара трактори. Сочи, че е виждал самия П. да управлява трактори. Св. И. В. И. е управлявал булдозера по време на инцидента. Другият И. Тошев е дошъл с него и нищо не е правел там. Работи в дърводобива, във фирма „Би Ви Транс“ ЕООД, която също е на П. Б. П.. Не е виждал П. М. М. да работи при П. Б. П. ЗП. Отишъл е в [населено място] с неговия личен автомобил и с И. Т., с когото са имали друга работа после. Подкарал е булдозера до платформата, на която трябвало да го качи на около 300 метра в началото на пътя. Качил го е на платформата, не е видял с очите си какво е станало.П. му е казал да отиде да натовари булдозера на платформата.Платформата е била закачена за трактор. Не знае, кой е закарал трактора до [населено място], но мисли, че най - вероятно П. Б. П. го е управлявал. Докато булдозера е бил качван на платформата в трактора отпред не е имало човек. Не знае М. да е работил при П., но преди това е работел за него в база в [населено място], откъдето го познава. Не знае как П. М. М. е отишъл на мястото, на което се случил инцидента. Св. В. М. М. – брат на починалото лице. Твърди, че на 05.03.2025 г. П. Б. П. му се е обадил, че е станал инцидент и е отишъл на място. Твърди, че П. Б. П. му е казал, че е трябвало да натоварят булдозер на платформа, като платформата са я взели от [населено място]. Брат ми с трактора е закарал платформата до [населено място] и след като са натоварили булдозера е станал инцидента. Доколкото знае брат му П. е бил сам с трактора и платформата от [населено място] до [населено място]. П. Б. П. и другите негови работници са били с друга кола. Твърди, че П. работел за П. около 4-5 години, с прекъсване за около 2 години, в което прекъсване той е работел за друга фирма, но към момента на инцидента е работел при П. Б. П.. Знае, че е имал трудов договор, но в момента на инцидента не знае да е имал. П. П. е плащал на брат му П. за работата, която той вършел, сумата е от 75.00 лв. на ден. На даден период от време му давал и нафта, тъй като брат му пътувал от [населено място] с лекия си автомобил. Брат му по принцип е работел в базата на П.. Освен трактора, той е карал и фадрома и цялата му техника и булдозера в гората. Правил е пътищата в гората до трасето, до което е трябвало да се сече. Брат му е обслужвал машините, които е карал. Дори знае, че се е свързвал с фирмата, която ги подържала. Брат му нямал определено работно време, ако няма някаква специална работа в 9.00 часа трябвало да е на базата в [населено място]. Много често е работел през нощта, защото са е въртял с друг тракторист, който е работел през деня. Не знае кой е възложил на П. да отиде да вземе булдозера. Твърди, че не знае да е имал други доходи освен 75-те лева на ден от П.. Присъствал е на разговори между П. П. и П., в които П. П. му е възлагал задачи по телефона. Има телефона на П. Б. П.. Неговият номер е 08•••. На брат му телефонния номер е 08•••. Св.И. П. И. – майка на П., разбрала че е загинал сина й от брат му. Знаела е, че П. е в [населено място], че трябвало да отиде да докара нещо и да си тръгне, защото трябвало да вземе детето от училище. Знае от П., който е обядвал с нея. Чакал П., който бил отишъл да види някаква нива, за да отидат заедно да вземат с него някакъв „Кировец“ /булдозер/. Твърди, че П. е работил за П. П., дори и нощни смени, когато се оре. П. постоянно е получавал задачи от П. П.. Не знае колко пари е вземал. Жената, с която П. живеел на семейни начала - К. работи в „Социално подпомагане“ [населено място], клон [населено място], т.е. ходи в [населено място] на работа. Преди смъртта му П. я карал на работа в [населено място] и продължавал към село [населено място]. Св. И. К. И., сочи че П. му е зет и го познава от 15 години, живее с дъщеря му К., нямат брак, но имат едно дете 6- годишно. П. е работил при П. Б. П.. Познава П.Б.П. от [населено място], и той е от там.Твърди, че П. е работел при П., като „тракторист“, „общ работник“ изобщо запълвал е работното му време. Знае, че от там е вземал заплата. В деня на инцидента го е видял и П. му е казал, че отива да товари на стопанството. Научил е от дъщеря си за инцидента. Св. П., сочи че П. П. е земеделски производител от около десет години, както и, че П. е работил за П.. От поне четири години със сигурност. Виждал го е да управлява тракторите, торилката и сеялката, както и фадромата. През 2025г. го е виждал февруари месец да кара трактора с торилката. Твърди, че П. му е правил услуга с фадромата на П.. Сочи, че телефонния номер, на който е звънял на П. Б. е 08•••. Знае, че П. е земеделски производител, но се занимава и с гори за рязане, бащата на П. също е ЗП. По административната преписка са представени и писмени обяснения дадени от П. П., И. В. И. и от И. Т. И.. П. П. заявява, че лично той е управлявал трактора от базата в [населено място] до [населено място]. И. Т. И. заедно с П. М. са вдигнали лапите, едната пружина е ударила П. и той е загинал. И. В. И. сочи, че той е управлявал булдозера.На 18.03.25 година са дадени обяснения от В. М., който твърди, че брат му е управлявал трактора и това можело да се установи от охранителните камери. К. К., жената с която П. е живял сочи, че П. е работел при П. като тракторист, вземал е 75 лева на ден, ходил е всеки ден на работа, понякога и нощни смени. И. И., майката на П. сочи, че той е работил при П., но не знае какви са били трудовите им взаимоотношения. Съставен е Протокол № ПР 2509293 от 31.03.2025 г. в който са обективирани резултатите от извършената проверка. Въз основа на цитирания протокол издаден от гл. инспектор в ДИТ Видин е съставен процесният акт - Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение на основание чл. 405а, ал. 2 КТ между П. М. М. и работодателя П. Б. П. – Земеделски производител с [ЕИК], считано от 05.03.2025 г. Съгласно чл. 21 и чл.23 от Устройствения правилник на ИА "Главна инспекция по труда", при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощията, установени в Кодекса на труда, като при установяване на нарушение на законодателството инспекторът издава постановление по чл. 405а КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Оспореното постановление издадено от главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - Видин, в чийто териториален обхват попада проверения обект, който притежава качеството на контролен орган на инспекцията по труда е издадено от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия. Същото е издадено е след извършване на проверка на място в деня на злополуката 05.03.2025 г., като е прието, че между починалото лице П. М. М. и П. Б. П. – Земеделски производител с [ЕИК] са съществували трудови правоотношения, за които не е сключен писмен договор. Прието е, че е за извършване на работа на длъжност "Тракторист" в обект: Извършване на трудова дейност - товарене на Булдозер, САТЕКRPILAR D6M LGP с рег. №... върху товарна платформа с рег. №..., прикачена към трактор LAMBORGHINI MACH 250 VRT с рег. №..., трудовата дейност е извършвана на [улица]в [населено място], [община], считано от: 05.03.2025 г. Според чл. 405а ал. 1 КТ когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба постановление по ал. 1 се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2. С постановлението е прието, че П. М. е бил на длъжност „тракторист“, считано от дата 05.03.25 година. От доказателствата по делото не се установява същото по безспорен начин. В обясненията си ЗП П. П. дадени в деня на инцидента, непосредствено след него, същия твърди, че именно той е управлявал трактора от базата в [населено място] до [населено място], където е натоварен булдозера. Св.И. В. И. не знае, кой е закарал трактора в [населено място], но предполага, че това е П..Св. Ц. Й. П., твърди, че е виждал през февруари П. да управлява трактор, но не и в деня на инцидента. Св. В. М. М. – брат на П. и И. П. И. - майка на П., твърдят, че той е отишъл да натовари булдозера в [населено място], според тях той е карал трактора, но според съда това са само техни предположения, тъй като те не са го видели във въпросния ден да управлява трактора. В тази част не кредитира показанията им. Налице е противоречие между показанията на брата на П., В. и показанията на И. В., по отношение на това как П. е отишъл до мястото на инцидента. Според И. В. той и другия И. са отишли с неговата кола, а според В. М., П. и другите работници са отишли всички с кола, а брат му е бил с трактора. Съда не кредитира показанията на В. М. в тази част, той не е очевидец на станалото, на показанията на И. В., че е отишъл с другия И. без П. П. дава вяра, същия е присъствал лично и е непосредствен очевидец. Напрактика по делото не е изяснено на 05.03.25 година деня, в който е станал инцидента и е приет за ден, в който е съществувало трудово правоотношение, абсолютно никой от свидетелите не установява, че именно П. М. е управлявал трактора, който е теглел платформата, на която е бил натоварен булдозера, а длъжността която е приета в процесното постановление, че е изпълнявана от П. М. е именно „тракторист“. Проверките, които ИТ Видин е извършила на 05.03.25 година са били на фирма „Би Ви Транс“ ЕООД, която също е собственост на П. П. и трите АУАН-а са съставени за нарушение на трудовото законодателство и безопасни условия на труд, именно на тази фирма. Защо административния орган е приел, че М. е извършвал дейност за ЗП, а не за ЕООД-то не става ясно, още повече, че това което е посочено като трудова дейност „Извършване на трудова дейност - товарене на Булдозер, САТЕКRPILAR D6M LGP с рег. №... върху товарна платформа с рег. №..., прикачена към трактор LAMBORGHINI MACH 250 VRT с рег. №... и длъжността, която се твърди, че е изпълнявал М., а именно „тракторист“ за въпросната дата 05.03.25 година по никакъв начин не кореспондира помежду си. Не е установено, както бе посочено по-горе, че П. М. е управлявал трактор на тази дата. В постановлението единствено близките на П. М. твърдят, че той е работил при П. П. като „тракторист“, което в даден период от време по-вероятно е да е било така, но за конкретната дата, за която е обявено трудово правоотношение не се доказа, че именно М. е управлявал трактора, за да се приеме, че е изпълнявал тази длъжност. По делото са ангажирани писмени доказателства, за това че П. и И. В. са правоспособни водачи на селскостопанска и горска техника, за П. М. такива не бяха представени, за да се обоснове евентуалната възможност същия да отговаря на условията за изпълнение на тази дейност. В показанията на брат му се твърди, че е притежавал необходими документи за това, но това са обстоятелства, които могат да бъдат доказани с официални документи, а това не е сторено. Още повече, че от представените документи става ясно, че булдозера е закупен, с оглед дейността на ЕООД-то, а не на ЗП. Единствено възможното обяснение, че постановлението е издадено за ЗП, а не за ЕООД-то е приетата от органа длъжност, която П. М. се сочи, че е изпълнявал е характерна за ЗП, но пък работата, която се е изпълнявала на място не кореспондира с длъжността, като единствената възможност тя да има някаква връзка е трактора, който е теглел платформата, на която е качен булдозера да е закаран от тракторист, което не се доказа. В нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК административният орган не е съобразил, че индивидуалния административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, като следва доказателствата да се събират служебно, да се проверят и преценят от него. От една страна по делото се установява, че между ЗП П. П. и П. М. няма сключен трудов договор, който да е бил представен на контролния орган в административното производство. От друга страна относно извършваната от М. работа на 05.03.2025 г. не са установени всички факти и обстоятелства за преценка същността на възникналото правоотношение. Събрани са множество писмените обяснения, които обаче не са достатъчни за доказване на характера на съществуващото към момента на проверката правоотношение. Единствено членовете на семейството на трагично загиналия П. сочат, че той е ходел на работа всеки ден и е взимал заплата от ЗП, като част от елементите на трудово правоотношение. От всички останали свидетели никой не е виждал П. М., нито в базата, нито на нивата. Единственият свидетел - Ц. Й. П. който твърди, че го е виждал го е да управлява тракторите, торилката и сеялката, както и фадромата, сочи че това е станало през м.февруари. Съобразно служебното начало, административният орган осъществяващ контрола по трудовото законодателство е следвало да събере всички необходими доказателства, за да изясни релевантните факти и обстоятелства, да извърши надлежна проверка и преценка и след това да издаде административен акт. В тази връзка законодателят в АПК е разширил кръгът на доказателствените средства, с помощта на които се установяват фактите и обстоятелствата от значение за конкретния случай. След като не е сторил това, издателят на процесното предписание е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в частност на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Посоченото нарушение е съществено, доколкото недопускането му е могло да повлияе върху съдържанието на акта и да доведе издателя му до изводи, различни от формираните. Обсъденото процесуално нарушение е обусловило и постановяването на обжалвания административен акт при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно нормата на чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ: мястото на работа, наименованието на длъжността и характера на работата, началото на изпълнение, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Изводът, че между дружеството и работника е възникнало трудово правоотношение по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ следва от преценката на събраните по делото доказателства, при която се установява, че между страните съществува договореност за вида труд, който да се полага, мястото на работа, времетраенето и заплащането на труда. При трудовия договор се дължи работна сила - жив труд в рамките на определено работно време за изпълнение на определена трайно осъществявана работа. При трудовия договор работникът се намира в зависимост и подчиненост на работодателя - на установен трудов ред и трудова дисциплина. В тежест на административния орган е да установи, че волята на страните е за сключване на трудов договор, което по аргумент от разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 от КТ може да се установява с всички доказателствени средства. В конкретния случай в мотивационната част на обжалваното предписание не се съдържат факти, въз основа на които може да се направи извод за характера на отношенията между ЗП и лицето, което е извършвало дейност на проверения обект за 05.03.2025 г. Не са налице доказателства и не се установява по категоричен начин, че правоотношението между оспорващия и П. М. може да бъде характеризирано като трудово. Да се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, означава на първо място да бъде установена същността на работата като съвкупност от трудови функции, за чието извършване се предоставя работната сила (по аргумент на чл. 124 от КТ, озаглавен "Съдържание на трудовото правоотношение"). Видно от Постановлението, контролният орган е приел, че лицето П. М. извършвал работа на обекта като "тракторист", в обект: Извършване на трудова дейност - товарене на Булдозер, САТЕКRPILAR D6M LGP с рег. №... върху товарна платформа с рег. №..., прикачена към трактор LAMBORGHINI MACH 250 VRT с рег. №..., трудовата дейност е извършвана на [улица]в [населено място], [община]. От събраните доказателства става ясно, че базата на ЗП е в [населено място], а труда който е установен на 05.03.25 година е в обект, който в този момент е експлоатиран от "Би Ви Транс" ЕООД, организацията е създадена от "Би Ви Транс" ЕООД. Работната площадка, е осигурена от дружеството със знанието на управителя и в негово присъствие, под негов контрол, с осигурени от него средства и материали, и макар управителя на дружеството и ЗП да са едно и също лице, то в случая не може да се направи извод, че се касае за работа в полза на ЗП. Причината за присъствието на П. на мястото на инцидента не бе установена по безспорен начин, още повече че не всички присъстващи са били работници на П. П.. И. Т. И., който е дошъл с И. В. и е вдигал лапите на платформата заедно с П. М. също не е работник на фирмата или ЗП, но е помагал да се вдигнат лапите. Липсват данни, че П. М. работи на 05.03.2025 г. при договорено работно време, трудово възнаграждение, в условията на йерархическа подчиненост, при установен трудов ред и трудова дисциплина. Такива факти и обстоятелства не се съдържат в цялата административната преписка, нито се установиха в хода на съдебното производство. Извън горното, съдът намира за необходимо да отбележи, че и отразените в поясненията факти не могат да обосноват извод за предоставяне на работна сила. Извод в подкрепа на застъпеното от административния орган становище за трудовия характер на правоотношението на 05.03.2025 г. не може да се направи и въз основа на останалите събрани по делото доказателства. Липсват елементите на трудово правоотношение, регламентирани в чл. 66, ал. 1, т. 1 до т. 8 от КТ. С оглед изложеното съдът приема, че в хода на проведеното административно производство не са събрани съответните доказателства, въз основа на които може да се направи обоснован извод за наличие на трудово правоотношение на 05.03.20253 г. между ЗП и П. М.. Проверката за съществуване на реално възникнало трудово правоотношение трябва да съдържа убедителни констатации за конкретни действия, които да сочат изпълнение на една трудова функция, а в случая такива констатации липсват за 05.03.2025 г., като контролният орган не е доказал дори наличието на уговорки между М. и ЗП за изпълняване на длъжността "тракторист" за 05.03.2025 г. В конкретния случай в административното производство не са събрани и изследвани фактите, които да могат да дадат отговор дали са налице трудови правоотношения. Събраните и необсъдени от задължено за това длъжностно лице, доказателства не установяват възлагане на работа от страна на жалбоподателя спрямо починалото лице. Не може да се направи извод, че ЗП- жалбоподател е възложило на същият каквато и да било работа на посочената дата. При тази фактическа установеност съдът приема, че обжалваното предписание е издадено при липса на обосноваващото го фактическо основание, поради което се явява материално незаконосъобразно. С оглед горното, жалбата като основателна следва да се уважи. Относно разноските: Предвид изхода на делото на жалбоподателя се дължат разноски, в размер на 650.00 лева, представляващи ДТ и адвокатски хонорар. На ответника и заинтересованата страна не се дължат такива. Така мотивиран, Административен съд – Видин,
Цитирани разпоредби
14- чл. 405, ал. 1 КТ
- чл. 1, ал. 2
- чл. 36 АПК
- чл. 1, ал. 2 КТ
- чл. 124 КТ
- чл. 405, ал. 2 КТ
- чл. 405, ал. 7 КТ
- чл. 405 КТ
- чл. 66, ал. 1 КТ
- чл. 145
- чл. 21
- чл. 23
- чл. 35
- чл. 66, ал. 1, т. 1