Решение № 234 от 10.4.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 83/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 260 690 от 22.11.2022 г. по т.д. № 1546/ 2020 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 14 състав „Армеец“ АД- гр. София е осъдено да заплати на „Евролийз Ауто“ ЕАД - гр. София: на основание чл. 405 от КЗ сумата 116 413 лева, представляваща обезщетение по комбинирана застрахователна полица № 0306X0415694 за настъпило на 17.05.2019 г. застрахователно събитие - кражба на лек автомобил „Мазерати Леванте“, с peг. № •••, рама № ZN6 TU61B00X230779, цвят черен, за което е заведена щета № 10019030112917, ведно със законната лихва върху претендираната главница за периода от 14.08.2020 г. до изплащането й; на основание чл. 409 от КЗ сумата 12 967.11 лева, представляващ законната лихва за забава на плащането по главницата за периода от 10.07.2019 г. до 13.08.2020 г. Срещу решението, в частта с която претенцията по чл. 409 от КЗ е уважена за сумата над 8 763.31 лева до присъдения размер от 12 967.11 лева, е подадена въззивна жалба от „Армеец“ АД- гр. София, в която се твърди, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. По делото нямало данни ищецът да е представил всички документи, които са посочени в общите условия на застрахователния договор, затова приложимо било правилото на чл. 108, ал. 2 от КЗ, а не разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ. В конкретния случай обезщетението за забава се дължало след 17.11.2019 г., тъй като претенцията била предявена на 17.05.2019 г. Молбата е решението да бъде отменено в обжалваната част, като бъде постановено друго решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена. Ответникът по въззивната жалба „Мъни лийз“ ЕООД (с наименование до 11.08.2022 г. „Евролийз Ауто“ ЕАД) - гр. София в писмения отговор я оспорва като неоснователна. Уговорката в т. 59.6.6. от общите условия противоречала на разпоредбата на чл. 106, ал. 4 от КЗ и била създадена в нарушение на установения в чл. 104, ал. 3 от КЗ принцип съгласно който „правилата на застрахователя не могат да противоречат на закона и трябва да гарантират правата на ползвателите на застрахователни услуги за бързо, прозрачно и справедливо уреждане на техните претенции“. Молбата към съда е да потвърди решението в обжалваната част. Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното. Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, в която „Евролийз Ауто“ ЕАД - гр. София твърдяло, че с комбинирана застрахователна полица № 0306X0415694, издадена от „Армеец“ АД - гр. София застраховало собствения си лек автомобил „Мазерати Леванте“, с peг. № •••, рама № ZN6 TU61B00X230779 по покрития риск „кражба“. На 17.05.2019 г. собствеността върху автомобила била противозаконно отнета от неизвестно лице. По образуваната щета № 10019030112917 застрахователят отказал да плати обезщетение, за което ищецът бил уведомен с писмо от 10.10.2019 г. Молбата към съда била да осъди застрахователя да заплати на основание чл. 405 от КЗ сумата 132 830 лева - обезщетение за настъпилото застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху претендираната главница за периода от 14.08.2020 г. до изплащането й, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата 14 795.79 лева - законната лихва за забава на плащането по главницата за периода от 10.07.2019 г. до 13.08.2020 г. В отговора на исковата молба ответникът „Армеец“ АД - гр. София оспорил исковете като неоснователни. Оспорил активната легитимация на ищеца с твърдението, че е титуляр на вземането, както и факта на настъпили вреди от застрахователно събитие. Оспорил договора като недействителен поради липса на застрахователен интерес. В условията на евентуалност заявил - 3 - възражение за изключен от застрахователно покритие риск според конкретни уговорки в общите условия на договора. Позовал се и на неизпълнение от застрахования на договорни задължения, които на самостоятелно основание обосновавали правото на отказ от изплащане на застрахователно обезщетение на основание чл. 395 от КЗ. Оспорил и акцесорния иск, като твърдял, че началната дата на забавата не била посочената от ищеца - 10.07.2019 г., а следвало да бъде определена по правилото на чл. 409, вр. с чл. 405 от КЗ. Молбата към съда била да отхвърли исковете. В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция съобрази следното. Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в установения процесуален срок от надлежна страна в процеса, която има правен интерес от обжалването на самостоятелна част от подлежащ на въззивен контрол валиден и допустим съдебен акт. Жалбоподателят не е релевирал оплаквания срещу възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка на спора, като от извършената проверка се установи, че фактическите констатации са основани на събраните по делото писмени доказателства. С комбинирана застрахователна полица № 0306X0415694/ 10.09.2018г., издадена от „Армеец“ АД - гр. София, „Евролийз Ауто“ ЕАД- гр. София застраховало собствения си лек автомобил „Мазерати Леванте“, с peг. № •••, рама № ZN6 TU61B00X230779 по доброволна имуществена застраховка „Каско“ и „Злополука" на МПС“ за сумата 132 830 лева. С добавък № 1 към полицата било уговорено, че застраховката се сключва в полза на „Юробанк България“ АД и е със срок на валидност от 14.09.2018 г. до 13.09.2019 г. В удостоверение от 17.05.2019 г. на СДВР - 04 РУ е удостоверено, че на 17.05.2019 г. Д. К. З. от гр. ••• е заявила за противозаконно отнет автомобил марка/ модел „Мазерати Леванте“, с peг. № •••, рама № ZN6 TU61B00X230779, собственост на „Евролийз Ауто“ ЕАД - гр. София. Автомобилът е бил паркиран на адрес: гр. София, ул. „Персенк“, на около 20 м. от кръстовището с ул. „Якубица“. По случая е образувано досъдебно производство № 228 ДПК-969/2019 г. по описа на 04 РУ - СДВР. До момента извършител на деянието не е установен и автомобилът не е издирен. В писмо с изх. № 01000833/198#11 от 10.10.2019 г. „Армеец“ АД уведомило „Евролийз Ауто“ ЕАД, че по образуваната щета № 10019030112917 от 10.09.2019 г. е постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение поради непосочването от застрахования на следните обстоятелства: несъответствие между декларираните данни и установените факти в хода на ликвидационната дейност; неспазване на предвидения в т. 58. 2. от общите условия двучасов срок за уведомяване на застрахователя при настъпването на застрахователно събитие; завеждането на щетата от застрахованото лице, а не от лицето, което последно е управлявало автомобила; автомобилът е бил управляван от трето за застрахователното правоотношение лице и застрахователят не бил уведомен за това. В съдебното заседание на 20.04.2021 г. е прието заключение на автотехническа експертиза, изготвено от вещото лице Х. И., според което средната пазарна стойност на лекия автомобил към датата на застрахователното събитие - 17.05.2019 г., определена по т.нар. „Пазарен способ“, е 61 000 лева. След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните съдът приема, че в обжалваната част решението е правилно, като споделя крайните изводи и мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. В допълнение и в отговор на конкретните оплаквания в жалбата намира за нужно да посочи и следното. Спорът е пренесен пред въззивната инстанция по оплакванията на въззивника за допуснато нарушение на материалния закон при изчисляването на размера на законната лихва с оглед неправилно определената начална дата на забавата. Съгласно чл. 409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл. 405, който не може да е по- дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5. В цитираната разпоредба срока, в който застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по т. 3, , раздел II, буква „А“ от приложение № 1, каквато е предметната застраховка, е до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106. При описаната фактическа обстановка на спора възражението на въззивника, че за настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от КЗ (която постановява, че в случаите когато не са представени всички доказателства по чл. 106 застрахователят е длъжен да се произнесе не по-късно от 6 месеца от датата на предявяването на претенцията), е несъстоятелно поради следното. В разпоредбата на чл. 106 от КЗ не са изброени поименно документите, които заявилият застрахователната претенция трябва да - 5 - представи, а застрахователят - да регистрира, за да започне да тече срока по чл. 108, ал. 1 от КЗ. Такъв законодателен подход очевидно е неуместен поради голямото разнообразие на класовете застраховки, включени в обхвата на цитираната разпоредба. От друга страна употребата на обобщителното местоимение всички създава известна неяснота относно вида и броя на документите, които е необходимо да бъдат представени за всеки конкретен случай (с оглед вида на застрахователното събитие, представляващо покрит риск), за да се приеме, че те са достатъчни за произнасянето на застрахователя по заявената претенция. Затова в ал. 5 на чл. 106 е изведен общия критерий, по който трябва да се извърши дължимата преценка - това са само доказателствата, които имат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията. В настоящия случай представените от застрахования документи, изброени в съставения на 17.05.2019 г. списък (л. 24 от делото), както и удостоверението, издадено по образуваното досъдебно производство № 228 ДПК-969/2019 г. по описа на 04 РУ - СДВР, са напълно достатъчни да установят юридическия факт, който доказва основанието на претенцията - противозаконното отнемане на автомобила от владението на третото лице, на което застрахованият е предоставил ползването му. Съобразно обичайната практика в застраховането, при така заявения риск определянето на размера на обезщетението се извършва от застрахователя въз основа на експертна оценка за действителната стойност на автомобила към деня на застрахователното събитие, за изготвянето на която при наличните изходни данни, съдържащи се в представените документи, 15 работни дни са напълно достатъчни. Следователно при описаната фактическа обстановка на спора не са били налице обективни пречки, които да обуславят невъзможност на застрахователя да се произнесе в срока по чл. 108, ал. 1 от КЗ. В контекста на изложеното е наложително да се изтъкне, че изискваното от застрахователя постановление за спиране на наказателното производство не способства нито за установяването на основанието на претенцията, нито за определянето на нейния размер. От друга страна издаването на този акт от компетентния орган в досъдебното производство не е обвързано със законов срок и е предоставено единствено на неговата преценка относно наличието на законовите предпоставки за спиране на производството. Тези констатации обуславят разумната преценка, че установеното в т.59.6.6 от общите условия на застрахователя задължение за застрахования да представи въпросния документ като условие за изплащане на застрахователното обезщетение, съгласно клаузата в т. 85 от общите условия, противоречи на установената в чл. 106, ал. 5 от КЗ забрана за застрахователя да изисква доказателства, които нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. Крайният извод от изложените съждения е, че застрахователят е изпаднал в забава след изтичането на петнадесетдневния срок по чл. 108, ал. 1 от КЗ, но ищецът е поискал присъждането на законната лихва от един по - късен момент (денят следващ деня на издаването на постановлението за спиране на досъдебното производство), затова в съответствие с установения в чл. 6 от ГПК принцип на диспозитивното начало, дължимата на основание чл. 409 от КЗ законна лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, следва да бъде присъдена след 10.07.2019 г. Поради съвпадането на крайния извод на настоящия състав на въззивната инстанция с този на първостепенния съд решението ще следва да бъде потвърдено в обжалваната част. При този изход на спора на ответника по въззивната жалба се дължат разноските, направени в настоящата инстанция, които съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, са в размер на 1 200 лева - адвокатско възнаграждение, платено в брой, според отразеното във фактура № 100000072/ 7.03.2023 г. Заявеното от въззивника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да бъде преценявано като основателно. Фактическата обстановка на спора е била напълно изяснена в първоинстанционното производство, поради което не е било нужно събирането на доказателства в настоящото производство, в което не са извършвани никакви процесуални действия, освен провеждането на устните състезания. Отнесена към размера на обжалвания интерес - 4 000 лева, сумата 1 200 лева очевидно не съответства адекватно на положения адвокатски труд, съобразно разясненията в т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГTK. Затова възнаграждението за адвокат следва да бъде определено при съобразяване с установения в чл. 7, ал.2, т. 2 на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет минимален размер на възнаграждението, който е 700 лева. По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав