Решение № 414 от 23.12.2021 г. на Апелативен съд - София по дело № 1209/2021 г.

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адвокат М. Д. от АК – Враца, действаща като служебен защитник на подсъдимия И. Л. А., срещу присъда № 260017 от 8.9.2021 г., постановена по н.о.х.д № 174/21 г. по описа на Окръжен съд - Враца (ВрОС), Наказателно отделение (НО).

С присъдата съдът е признал всеки от подсъдимите И. Л. А. и А. Л. И. за виновен в извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2. и предл. 3., вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 НК – за това, че на 27.7.2020 г., около 21: 30 ч., в село •••, община •••, област •••, в частен имот, намиращ се на ул. „•••“ № •••, в съучастие като извършители умишлено умъртвили Г. Х. Г., нанасяйки му удари в главата и в тялото с ръце и крака и с метална тръба, като деянието е извършено по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост, в резултат на което Г. починал на ••• г. в МБАЛ „Христо Ботев“ - Враца - и при условията на чл. 54 НК е осъдил първия от тях на лишаване от свобода за срок от седемнадесет години, а втория – на лишаване от свобода за срок от двадесет години, търпими при първоначален строг режим.

Спрямо А.И. е определено едно общо най-тежко наказание между наложеното по това дело и по н.о.х.д. № 334/20 г. по описа на РС – Козлодуй, а именно: двадесет години лишаване от свобода при строг режим. На основание чл. 59, ал. 1 НК съдът е приспаднал от определените наказания времето, през което всеки от подсъдимите е бил задържан.

С присъдата подсъдимите са осъдени, на основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД, да заплатят солидарно на гражданския ищец Е. А. С. сумата от 100 000 лева, а на гражданския ищец А. Х. Г. – сумата от 50 000 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.7.2020 г. до окончателното заплащане. Гражданският иск на А.Г. е отхвърлен в останалата му част – до предявения размер от 100 000 лева.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК всеки от подсъдимите е осъден да заплати собствената си част от разноските, направени в досъдебното и съдебното производство, както и да заплати сумата от по 3000 лв. – държавна такса върху уважените граждански искове.

Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства, връщайки: 1 брой вила, 1 брой метална тръба, парче ламарина, риза и къси гащи от трупа на Г. Г. на наследниците му Е.С. и А.Г.; дрехи и джапанки на подсъдимия А.Л.; дрехи и маратонки на подсъдимия И.А.; джапанка и капак от мотофреза на О. А.. По отношение на останалите веществени доказателства – обтривки, иззет ДНК материал – съдът е постановил да бъдат запазени по делото до влизане на присъдата в сила, след което да бъдат унищожени.

С въззивната жалба и допълнението към нея се отправя претенция за изменение на присъдата в две насоки – намаляване на наказанието на подсъдимия И.А. и преквалифициране на престъплението в такова по чл. 118 НК. Защитникът обосновава първото искане с твърдение, че участието на А. се изчерпвало само в държането на пострадалия докато другият подсъдим нанасял удари с металната тръба, от което следвало, че той не бил взел пряко участие в извършването на убийството. В допълнение се твърди, че не е изпълнен квалифициращия деянието признак „по особено мъчителен начин за убития“, тъй като свидетелските показания и съдебномедицинската експертиза разкривали, че смъртта не е настъпила по такъв начин.

Второто искане е аргументирано с твърдение, че по време на извършване на деянието А. е бил в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия заради намушкването с вила. В тази насока се изразява несъгласие със заключението на приетата съдебнопсихологична-и-психиатрична експертиза (СППЕ) и недоволство от отказа на първата инстанция да назначи повторна СППЕ.

Отправено е доказателствено искане – за назначаване на „допълнителна“ СППЕ по отношение на подсъдимия А.. Срещу въззивната жалба е постъпило възражение от повереника на частните обвинители и граждански ищци адвокат Т. М. от АК - Шумен. В него е изложено становище за правилност на присъдата. Повереникът счита, че всички релевантни обстоятелства са установени вярно и съдът е приложил правилно материалния закон.

С определението по чл. 327 НПК е прието, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага назначаването на допълнителна или повторна експертиза за подсъдимия А., защото не са налице законовите предпоставки за това. Въпросът, посочен от адвокат Д. е бил предмет на изследване и обсъждане от изслушаните вещи лица, обосновали заключението си. В разпоредбата на чл. 327, ал. 3 НПК е предвидено, че съдът може да изслуша разпитаните в първата инстанция вещи лица, ако намери, че е нужен повторния им разпит, а в тази на алинея четвърта – че нови вещи лица се допускат, когато съдът счете, че заключенията им ще са от значение за правилното решаване на делото. След внимателно обсъждане на искането на защитата, съдебният състав прие, че не се налага изготвянето на ново заключение, тъй като наличното по делото съдържа обосновка, подлежаща на обективна проверка. Само несъгласието на защитата с изводите на заключението не може да мотивира наличието на необходимост от повторно експертно изясняване на същия въпрос.

Със соченото определение и по служебна преценка на съда се допусна изслушването на разпитаното в първата инстанция вещо лице Н. Т. с цел изясняване на някои аспекти от писменото му заключение.

За пълноценно изясняване на обстоятелствата по делото въззивният съд намери за необходимо и допусна повторния разпит и на двамата подсъдими.

В речта си в съдебните прения прокурорът от САП пледира за цялостно потвърждаване на присъдата, която намира за правилна и законосъобразна. Счита за неоснователна депозираната жалба, в това число и относно претенцията за намаляване на наказанието на подсъдимия И.А.. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци (Е.С. и А.Г.) - адвокат Т. М. от АК – Шумен, заявява, че се присъединява изцяло към становището на прокурора и няма какво да допълни.

Служебноназначеният защитник на подсъдимия И.А. – адвокат М. Д. от АК - Враца, поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. Пледира за оправдаване на подсъдимия относно признака „по особено мъчителен за убития начин“ с аргумент, че пострадалият не е изпитвал тежки предсмъртни мъки и не е изживял изключителни болки и страдания, който факт бил изводим от показанията на свидетелите О. А. и И. И.. Претендира и за намаляване на наказанието, което определя като несправедливо високо, тъй като при индивидуализирането му не били отчетени конкретното участие на подзащитния й в деянието и събраните характеристични данни за личността му.

Подсъдимият А. се присъединява към казаното от защитника си, заявява, че много съжалява за случилото се и поднася съболезнования на близките. Казва, че всеки човек допуска грешки в живота и той има желание да обезщети близките на починалия, стига да му бъде дадена тази възможност. Моли за намаляване на наказанието, защото няма да издържи в затвора, където психиката му се съсипва.

Служебноназначеният защитник на подсъдимия А.И. – адвокат С. П. от АК – Враца, заявява в началото на съдебното заседание, че нейният подзащитен не желае и не се присъединява към жалбата на другия подсъдим. Изразява позиция за правилност на присъдата и възразява срещу жалбата в частта, в която е интерпретиран въпросът за вината и е направен опит тя да бъде прехвърлена изцяло върху нейния подзащитен. В речта си в пренията адвокат П. претендира за потвърждаване на присъдата в частта, касаеща подсъдимия А.И.. В лична защита подсъдимият И. заявява, че няма какво да допълни. В предоставената му последна дума подсъдимият А. повтаря, че съжалява много и моли поне за смекчаване на режима на наказанието, тъй като е болен, страда от астма, а в затвора няма нужната хигиена.

В последната си дума подсъдимият И. казва, че съжалява много.

След като прецени изложените в жалбата и допълнението доводи, становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Софийският апелативен съд (САС) намери за установено следното:

За да постанови присъдата си, окръжният съд е провел задълбочено съдебно следствие, в хода на което не е допуснал процесуални нарушения от категорията на съществените, в резултат на което е събрал и анализирал следните доказателствени материали:

Гласни – обясненията на подсъдимите, дадени в хода на съдебното следствие, а също и обясненията им от досъдебното производство, дадени след привличането им към отговорност за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 НПК, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 НПК; показанията на свидетелката О. А., дадени пред съда, а също и депозираните в досъдебното производство по реда на чл. 223 НПК и приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК; показанията на свидетеля Р. Л., дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетеля И. И., В. С., Ц. И., П. П., дадени в хода на съдебното следствие; отчасти от показанията на свидетеля А. Т., включително и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК, показанията на свидетеля С. Б., Б. Д. и С. Г., дадени пред съда.

Писмени - протоколите за оглед на местопроизшествие – 4 броя, с приложените към тях фотоалбуми; протоколи за доброволно предаване на веществени доказателства – 4 броя; 2 броя амбулаторни листове за вземане на кръв от двамата подсъдими, свидетелства за съдимост и характеристики; удостоверение за наследници.

Способите за събиране и проверка на доказателства – заключението на ДНК експертизата на веществени доказателства; заключенията на три съдебномедицински експертизи, от които две на живо лице (за уврежданията по подсъдимия А. и за уврежданията по подсъдимия И.) и една на трупа на Г. Г.; назначените от съда заключения на две съдебнопсихиатрични-и-психологични експертизи (за всеки от двамата подсъдими); заключението на съдебнохимическата експертиза.

Веществените доказателства – метална тръба, вила; иззетите от подсъдимите дрехи и обувки, изследвани за биологичен материал; иззетите обтривки от повърхности и иззетите биологични материали.

Първостепенният съд е изпълнил с нужната прецизност задължението си да обсъди доказателствените материали и при наличие на противоречия в тях да посочи кои кредитира и защо, и въз основа на кои от тях приема за установени фактите. В резултат е приел за установена фактология, която се споделя и от въззивния съд с изключение на някои обстоятелства, за които намира, че следва да бъде внесена корекция.

На първо място е удачно да бъдат обсъдени някои процесуални аспекти в дейността на първия съд, отнесени до приобщаването на обясненията на подсъдимите от досъдебното производство и до приетото изменение на обвинението в проведеното на 21.6.2021 г. съдебно заседание. Видно от протокола (л. 178 от делото на ВрОС) прокурорът е поискал изменение на обстоятелствената част на обвинението поради това, че пропуснал да отрази датата и часа на настъпването на смъртта на Г. Г. в обвинителния акт. Съдът допуснал изменение на обвинението, изразяващо се във включването в него, че „пострадалият Г. е починал на ••• г. в 7: 30 ч. в МБАЛ – Враца“ относно обвинението и за двамата подсъдими.

Въззивният съд счита, че въпреки формално проведената процедура по чл. 287 НПК, в случая не са били налице основания за прилагането на този институт. Така е, защото в действителност обвинението не е изменено съществено в обстоятелствената му част. Както се е изразил и прокурорът от ВрОП, той е пропуснал да отрази в обвинителния акт датата, часа и мястото на смъртта, които са били известни обстоятелства още в хода на досъдебното производство, а не са се установили в този на съдебното следствие. По виждане на настоящия съдебен състав този пропуск не е съществен за обстоятелствената част, нито пък представлява по същината си съществено изменение в нея. В случай като разглеждания посочването на тези обстоятелства за прецизност и пълнота е удачно, но отсъствието им не е фатално, защото не касае съставомерните факти. Последните са: изпълнителното деяние и кога и как е осъществено то, авторството в него, настъпилият вредоносен резултат и наличието на причинноследствена връзка между деянието и настъпилия резултат. Всички те фигурират в обстоятелствената част на обвинението и не е внесено изменение по отношение на нито едно от тях. В този смисъл е било ненужно и безпредметно допускането на изменение на обвинението. От това, че формално е допуснато, не следва, че в действителност е налице такова. Коментираният процесуален порок не се определя като съществен, а и не нарушава ничии права. Въззивният съд го отбелязва, за да мотивира становището си, че ВрОС не е допуснал нарушение на процесуалните правила, прочитайки обясненията на подсъдимите от досъдебното производство. Разпоредбата на чл. 287, ал. 4 НПК предвижда, че обясненията от досъдебното производство не могат да бъдат прочетени (защото не се прилага разпоредбата на чл. 279 НПК), когато съществено е изменена обстоятелствената част на обвинението. В процесния случай подсъдимите са били изслушани в съдебно заседание, следващо „изменението на обвинението“ и обясненията им от досъдебното производство са били приобщени тогава чрез прочитането ми по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 НПК. В случай че действително имаше съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, тези техни обяснения би следвало да бъдат изключени от доказателствената съвкупност като събрани в нарушение на забраната по чл. 287, ал. 4 НПК. Тъй като обаче такова в действителност не е налице, апелативният съд намира, че обясненията са валидно приобщени и подлежат на оценка и анализ.

Предвид факта, че между обясненията на подсъдимите пред съда и тези, дадени в досъдебното производство в първите им разпити (в протоколите от ••• г. - том 1., л. 87 – 89 и том 1. л. 99 – 101) са налице съществени противоречия по отношение на обстоятелствата за протичането на физическия конфликт и конкретното участие на всеки в него, следвало е да бъдат приобщени и те. Този пропуск на първия съд, принципно отстраним от въззивната инстанция, мотивира допускането на повторен разпит на подсъдимите пред настоящия съдебен състав. В резултат от това към доказателствената съвкупност бяха приобщени чрез прочитането им в съответната част по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 НПК обясненията на подсъдимия И.А.. Подсъдимият А.И. се възползва от правото си да не дава обяснения, което препятства възможността за прочитането и на неговите обяснения.

На следващо място, в хода на проведеното въззивно съдебно следствие бе допуснат и преразпит на експерта Т. за изясняване на отразеното в писменото заключение на ДНК експертизата на веществените доказателства досежно изследвания обект PG-204-6- 1/2020 (обтривка от остриета на вила). Бе изяснено, че отбелязванията в т. 2 и т. 3 от заключението си противоречат само привидно, тъй като по изследвания обект действително не е била установена кръв, но е бил установен друг биологичен материал (неуточнен, но вероятно епителни клетки), чийто ДНК профил съвпада напълно с този на Г. Х. Г.. Въззивният съд изключва от доказателствената съвкупност приобщените показания на свидетеля Т. от досъдебното производство, тъй като е видно, че в прочетената част те отразяват изцяло добитата от него информация чрез проведена беседа с двамата подсъдими преди да имат качеството на обвиняеми. Точно в прочетената част показанията възпроизвеждат извънпроцесуални самопризнания но пред свидетел, който е извършвал дейност, свързана с разследването на деянието и всъщност е разпитал подсъдимите в извънпроцесуална форма и не по предвидения в НПК ред. Така, чрез показанията в тази му част, по недопустим начин и чрез заобикаляне на закона, се възпроизвеждат обяснения на подсъдимите, които обаче не са събрани в съответствие с предвидения процесуален регламент, в това число и с участието на защитник. Паралелно с това по естеството си показанията на свидетеля Т. в тази им част са производни. Не пресъздават лични и непосредствени възприятия за факти от обективната действителност, а възпроизвеждат чужд разказ за релевантните за деянието и авторите му обстоятелства. Утвърденото в доктрината положение е, че употребата на производни доказателства е възможна, но подмяната на първичните с тях е недопустима. Производните доказателства могат да служат за контролни (за проверка на първичните), могат да способстват разкриването на първичните доказателства, но да заменят първични доказателства е допустимо само когато по една или друга причина няма достъп до последните. В случая първичните източници са достъпни – има валидни обяснения на подсъдимите, събрани в досъдебното и съдебното производство.

Изключването на тази част на показанията на свидетеля Т. не рефлектира обаче върху окончателните фактически изводи.

Проверявайки дейността на контролираната инстанция и извършвайки и собствен доказателствен анализ, в това число и на новосъбраните доказателства, апелативният съд намира, че са налице основания да сподели фактическите й изводи с внасяне на известни корекции. Така на свой ред приема за установено следното:

Двамата подсъдими са в близки родствени отношения - А.И. е племенник на подсъдимия И.А.. Те били отгледани в село ••• от починалия Л. И. А. - баща на подсъдимия И.А. и дядо на подсъдимия А.И., и от свидетелката О. Б. А. (съпруга на Л. А.).

Подсъдимият И. имал тежко детство. Бил изоставен от своята майка в съвсем ранна възраст (на една година), което наложило отглеждането му от починалия Л. А. и свидетелката О. А. като приемно семейство. И. бил жертва на системен тормоз, прилаган спрямо него от дядо му. Това наложило намесата на отдел "Закрила на детето" към ДСП - Козлодуй и временното му настаняване в център за настаняване на деца в с. •••. Израстването в условията на фрустрация и депривация оформило личностната структура на подсъдимия И. като дисхармонична, с диссоциално разстройство на личността, с асоциални и антисоциални нагласи.

Г. Х. Г. живеел в същото село, в наследствен имот и поддържал много добри отношения с майка си - Е.С. и брат си А.Г.. След смъртта на съпруга й (Л. А.) свидетелката О. А. заживяла с Г. Г. в дома му на ул. "•••" № •••. Същата обитавала и дома на починалия си съпруг, където живеел подсъдимият А.И., като вършила домакинската работа и на двете места.

Подсъдимият И.А. се върнал от Германия, където живеел и работил, през месец юни на 2020 година и заживял в дома на починалия си баща Л. А. заедно с подсъдимия А.И.. На 27.7.2020 г. подсъдимият И.А. отишъл в центъра на селото, където си взел бира и седнал с познати. Малко по-късно дошъл и подсъдимият И., който се присъединил към тях. След като употребили алкохол, около 21: 00 ч. двамата подсъдими решили да отидат в дома на пострадалия Г. (с прякор М.), за да вземат мотофрезата, ползвана за работа от него. Мотофрезата била собственост на свидетелката О. А. и починалия й съпруг и тя я била отнесла в дома на Г. не само за да може той да работи с нея, но и за да не бъде продадена от подсъдимия И., който неведнъж я бил предлагал на различни хора. Подсъдимият А. пък считал фрезата за своя. Той закупил бира, която поставил в една чанта и заедно с И. тръгнали към дома на пострадалия, за да вземат фрезата. Пристигайки пред къщата на Г., двамата подсъдими влезли в двора, чиято порта не била заключена, а след това и в остъклението на терасата към къщата, където била фрезата. Двамата взели фрезата от терасата и тръгнали да излизат с нея. В този момент пострадалият Г., който бил чул шума от изнасянето на фрезата, излязъл навън и ги попитал какво правят, като се насочил към тях. За разлика от първата инстанция, САС приема за установено, че Г., за да предотврати отнемането на фрезата, взел вила, подпряна на остъклението на терасата, с която замахнал към подсъдимия А.. За да се предпази, последният я отблъснал с ръка. В последвал опит да ритне вилата подсъдимият А. уцелил острата й част, при което наранил десния си крак под коляното. Г. отново замахнал с вилата, но този път подсъдимият А. я избил от ръцете му и започнал да му нанася силни юмручни удари в областта на главата и лицето, след което се метнал върху него, обгръщайки го с крака и държейки го за гушата, и го повалил на земята, където го притискал с тялото си. Продължил да го удря в областта на главата и лицето. Междувременно от къщата излязла свидетелката А., която видяла повалянето на земята на Г.. Докато подсъдимият А. притискал с тялото към земята Г., комуто продължавал да нанася удари в главата, подсъдимият И. взел една метална тръба, намираща се в доматите и започнал да нанася ожесточено удари с нея по краката и тялото на пострадалия Г.. Подсъдимите продължили да удрят пострадалия в продължение на около 15 минути, при все че той вече бил в безпомощно състояние - не се отбранявал и не говорел, а само издавал някакви звуци.

Свидетелката А. викала на двамата подсъдими да спрат да бият пострадалия, казала им, че ще го убият така, дърпала подсъдимия И. за тениската, но последният заплашил да набие и нея. Разбрала, че не може да ги спре, тя тръгнала към центъра на селото да търси помощ и не присъствала на целия побой.

По време на побоя подсъдимият А. паднал в шахта, покрита с ламарини, от която излязъл с помощта на подсъдимия И.. След това двамата оставили пострадалия да лежи на земята и излезли на улицата, но подсъдимият А.И. се върнал обратно в двора с думите "тоя боклук, след малко ще се върна". Със себе си носел и металната тръба, с която отново нанесъл удари на пострадалия. Не след дълго отново излязъл на улицата и двамата с другия подсъдим взели фрезата и тръбата и тръгнали към дома си. Подсъдимият А. бутал фрезата, а подсъдимият И. носел металната тръба, която после захвърлил в необитаем двор. По пътя срещнали свидетеля Р. Л., когото подсъдимият И. напсувал. Възприемайки за агресивно поведението му, Л. позвънил на тел. 112, а едва впоследствие разбрал от свидетелката А., че имало бой в двора на пострадалия заради фрезата.

След като отишла в центъра на селото свидетелката О. А. срещнала кмета - свидетеля И. И.. Силно притеснена, тя му споделила, че И. и А. бият Г. заради фрезата. Свидетелят И. веднага потеглил с автомобила към дома на пострадалия Г. и по пътя срещнал подсъдимия А.И., който държал в едната си ръка метална тръба, дълга около 1, 5 метра, а в другата - чанта с две шишета бира, и крещял по улицата. Подсъдимият А. бутал фрезата. Свидетелят И. ги попитал какво са направили, а те му отговорили, че са пребили М.. И двамата били съблечени голи до кръста и във видимо нетрезво състояние, като продължили в посока към тяхната къща. Когато стигнали до дома на свидетеля В. С., същите го извикали, за да оставят фрезата в неговия гараж. Пред него те споделили, че са отишли в дома на пострадалия Г., за да си вземат фрезата и са се сбили с него. Единият крак на подсъдимия А. бил наранен в областта на глезена, в която имало кървяща рана. Свидетелят С. я промил и превързал крака на подсъдимия А.. В това време, докато подсъдимите били в гаража на свидетеля С., пристигнала полицейска кола от РУ-Козлодуй и двамата подсъдими били задържани.

Междувременно свидетелят И. И. отишъл в дома на Г., където заедно със свидетелката О. А. заварили пострадалия паднал в една леха от домати. Пред свидетеля И. пострадалият споделил, че го боли крака и че двамата подсъдими са го пребили. Свидетелят забелязал, че краката на пострадалия, особено единият, били в кръв. Имал кръв и по гърдите, и по главата и целият бил в кал.

След като пристигнала линейката с екипа от Спешния център Г. Г. бил натоварен с помощта на свидетеля И. и закаран във филиала на Спешния център в Козлодуй, където било установено, че е в критично състояние — имал травматичен шок и съчетана политравма. Били установени травми по главата, по гръдния кош, по крайниците, като имал и фрактура на подбедрицата със загуба на кръв. Медиците незабавно започнали вливания и подаване на кислород, след което, тъй като случаят бил спешен се обадили за реанимационен екип от Спешна помощ - Враца. Пристигналият след около час и половина екип транспортирал пострадалия в Спешния център на МБАЛ - Враца, където постъпил в кома, а на ••• г. в 7: 30 ч. починал.

Причината за настъпването на смъртта е съчетаната политравма и възникналата като усложнение на същата белодробна мастна емболия, довели до остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност. Причинени са били следните травматични увреди:

• черепно-мозъчна травма - оток и кръвопопиване на меките тъкани на черепа, със счупване на черепния свод вдясно с общомозъчен оток;

• гръдна травма - счупване на ребра двустранно: косо вляво от средна подключична към преднаподмишнична и 10. и 11., както и на 8. и 9. вдясно на 7-8 см от гръбначния стълб, белодробен оток, белодробна контузия, кръвоизлив в лява гръдна кухина и масивно кръвопопиване на меки тъкани с Деколман;

• мастна емболия; - счупване на лява малко пищялна и дясна голяма пищялна кости; - оток и кръвонасядане на двата десни клепача с по една разкъсно контузна рана по типа на Аркада на челото вдясно и на горен ляв клепач;

• кръвонасядания по задната повърхност на гръдния кош от които две двойно ивицовидни;

• кръвонасядания с драскотина на дясна мишница и охлузвания на десен лакът; - кръвонасядания, охлузване и драскотини на ляво бедро и ляво коляно; - драскотина на лява подбедрица и - прободни рани - една на лява и три на дясна подбедрица. Смъртта е в пряка причинна връзка със съчетаната черепно-мозъчна и гръдна политравма и възникналата като усложнение белодробна мастна емболия, обусловила и фаталния летален изход.

Въззивният съд допълва, че свидетелят С. Б. – лекар в Спешния център, е възприел промени в съзнанието на пострадалия Г. – преминаване от буйстване към адекватно състояние и обратно, преминаване от коматозно в будно състояние.

На 28.7.2020 г. съдебният лекар д-р Р. А. е извършил преглед на всеки от двамата подсъдими, при който е установено, че подсъдимият И.А. има прободна рана на дясна подбедрица и охлузвания на ляв долен крайник. Прободната рана може да бъде получена от твърд тъп предмет с малък диаметър и остър връх и увреждането е получено отгоре надолу. При подсъдимия А.И. не са били установени никакви увреждания.

Интелектуалното развитие и познавателните процеси на А.И. са съответни на възрастта, образованието и социалния му опит, в границите на ниска интелигентност. Същият има диссоциално личностово разстройство, но няма психични заболявания в тесния смисъл (нито краткотрайни, нито продължителни), които да са повлияли на поведението му при извършване на деянието. Той е със запазена психическа годност и за участие в наказателното производство, разбирал е свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си. По време на деянието подсъдимият И. не е манифестирал нито един от белезите на физиологичния афект в клиничния му аспект, не е имал стеснено съзнание и не е бил в състояние, което би затруднило способността му да взема адекватни решения и да схваща значението на своите действия. Употребата на алкохол е улеснила действията и постъпките му в инкриминираната вечер.

Подсъдимият И.А. е психично здрава личност, с правилно психо-физиологично развитие. Паметта и интелектът му са съответни на възрастта, образованието и социалния му опит, в рамките на ниска интелигентност. По време на деянието не е имал стесняване на съзнанието, въпреки полученото от вилата нараняване; не е манифестирал нито един от белезите на силно раздразнение в клиничния аспект на това понятие. И при този подсъдим употребата на алкохол е улеснила действията и постъпките му в инкриминираната вечер.

Въззивният съд се солидаризира с оценъчната доказателствена дейност на контролираната инстанция касателно участието на двамата подсъдими в деянието. Преките доказателствени източници в тази насока са показанията на свидетелката О. А. и обясненията на двамата подсъдими. С основание съдът се е доверил на показанията на свидетелката А., дадени в досъдебното производство пред съдия и приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК досежно обстоятелствата как е бил съборен пострадалият, интензитета и силата на ударите, които са му били нанасяни. За разлика от първия съд обаче, настоящият приема, че показанията й не оборват твърдението на двамата подсъдими, че Г. е взел вила, с която замахнал към подсъдимия А.. Свидетелката не е излязла от къщата едновременно с Г., а малко по-късно, като първите й възприятия са отнесени към момента на събарянето на пострадалия на земята от подсъдимия А.. Обективно е установено наличното увреждане в дясната подбедрица на последния, като заключението на съдебномедицинската експертиза определя като достоверно получаването му по начина, съобщен от освидетелствания А.. От неговите обяснения, дадени в първия му разпит в досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им от въззивния съд в частта за физическото стълкновение, е изводимо, че в опит да избие с ритник вилата от ръцете на Г., А. е уцелил остриетата й и така е самонаранил крака си. САС намира за правдив именно този разказ на подсъдимия и определя като недостоверни следващите му твърдения, че Г. го е пробол с вилата, прицелвайки се в тялото му. Първо, самият подсъдим заяви в хода на въззивното съдебно следствие, че поддържа изцяло казаното от него в досъдебното производство, тъй като този му разказ е бил даден съвсем скоро след случилото се и тогава споменът му е бил най-ясен. Второ - защото не само не се оборва от друго доказателство, но и се подкрепя от заключението на експертизата за естеството на нараняването в дясната подбедрица на А.. В този смисъл САС не се съгласява с приетото от първата инстанция и основано на предположение, че подсъдимият е получил увреждането от някоя от ламарините при пропадането му в шахтата. Увреждането не е прорезно, а е прободно и е причинено от предмет с малък диаметър и остър връх. Вярно е, че по остриетата на предадената от свидетелката А. вила (приобщена като доказателство по делото) не е била установена човешка кръв, но това не изключва употребата на вила по описания начин, доколкото принципно е възможно следите да са били забърсани, но най-вече – не се установява, че предадената по делото вила е именно тази, за която говорят двамата подсъдими и свидетелката А.. В тази връзка следва да се отбележи, че по трупа на Г. Г. са установени три рани, причинени от убождане с „тризъба вила“ (заключението на СМЕ на труп). Приобщената като доказателство по делото вила е четиризъба, видно от заключението на ДНК на веществени доказателства (стр. 2 от него – „Обект № PG-204-6-1/2020 – „С влажен стерилен тампон се обтриха върховете на четирите зъба на вилата.“ – курсивът мой). Ето защо съдът намира, че заключението на ДНК експертизата на веществени доказателства, което кредитира напълно, не оборва разказа на подсъдимия, нито поставя под съмнение факта, че и Г. е бил прободен с вила.

Разказът на подсъдимия А. от досъдебното производство за начина, по който е протекъл побоят над пострадалия се определя като напълно правдив, защото той съответства на данните от заключението на СМЕ на трупа на Г. и се подкрепя от показанията на свидетелката А., дадени пред съдия в досъдебното производство. Това й сведение в значителна степен потвърждава частта от обясненията на подсъдимия А., съобразно които неговото участие в побоя над пострадалия се изразява в това, че го е съборил на земята, затискайки тялото му и продължавайки да го удря с юмруци в областта на главата, докато другият подсъдим му е нанасял удари по краката и тялото с тръбата. Първостепенният съд с основание е определил като недостоверни показанията на свидетелката А., дадени в хода на съдебното следствие в частта, в която е посочила, че подсъдимият И. удрял с тръбата само единия крак на пострадалия. Те се оборват от обективните находки по тялото на пострадалия, от показанията на св. С. Б., подкрепени напълно от заключението на СМЕ на труп. Обяснението на свидетелката за констатираното противоречие е, че записаното в разказа й от досъдебното производство било невярно и същата не го била разбрала. Настоящият съдебен състав също не кредитира това й твърдение. Свидетелката е била разпитана пред съдия, изявленията й са били вписани в съдебния протокол и не възникват съмнения, че са отразени именно те.

Отчитайки, че обясненията на подсъдимите са както средство за защита, така и доказателствено средство, първостепенният съд е анализирал внимателно казаното от двамата в хода на съдебното следствие и съпоставяйки го с разказите им от досъдебното производство, приобщени по надлежния ред, както и с останалите доказателства, обосновано е заключил, че следва да кредитира последните относно обстоятелствата, при които е протекъл побоят над пострадалия. Различната доказателствена интерпретация на въззивния съд засяга само едно от тези обстоятелства, а именно коментираното по-напред за вилата и приетото за установено, че подсъдимият А. е самонаранил крака си. Въззивният съд не намира за установено, че приобщената като доказателство вила (предадена доброволно от свидетелката А. на следващия ден) е именно тази, която е била използвана в инкриминираното събитие.

Апелативният съд приема, в отговор на релевирания защитен довод, че участието на подсъдимия А. в деянието не се изчерпва само в събарянето на пострадалия и предшествалите го преди това удари. Както бе посочено, САС кредитира обясненията на подсъдимия от досъдебното производство, дадени в протокола му за разпит от ••• г. В тази част те кореспондират напълно със заключението на СМЕ на труп, видно от което освен закритата черепно-мозъчна травма, в областта на главата на пострадалия са установени и други наранявания, сред които и разкъсноконтузна рана от типа на Аркада, отоци и кръвонасядания в областта на клепачите. Състоянието на пострадалия след случилото, установено чрез показанията на свидетелите А., И. и Б., също е сигурна индиция за това, че е бил удрян интензивно в главата. От заключението на СМЕ на труп се установява, че на пострадалия са нанесени множество удари - в главата, по тялото и в краката, като част от тях са нанесени с твърди тъпи предмети с широка повърхност, каквито биха могли да бъдат ръцете и краката, а най-малко 4 удара са нанесени с твърд цилиндричен предмет - 2 в областта на гръдния кош и най-малко 2 в областта на ляво бедро. Твърдият цилиндричен предмет съответства на иззетата като веществено доказателство метална тръба, по която е констатиран биологичен материал от пострадалия от ДНК експертизата.

Въз основа на заключението на СМЕ на труп и апелативният съд приема за установено, че има и три прободни наранявания – една в лявата и три в дясната подбедрица, които са получени от два удара с тризъба метална вила, насени от отпред назад и отгоре надолу спрямо подбедрицата. Тези наранявания обаче нямат пряк принос в генезата на смъртта. Видно от заключението гръдната и черепно-мозъчната травма, последвани от свързаните с тях усложнения (настъпилата мастна емболия) са довели до острата сърдечна и дихателна недостатъчност, причинила смъртта. От дадените разяснения от вещото лице при изслушването му в първата инстанция, кредитирано и от настоящия съдебен състав, е изводимо, че счупването на пищялните кости също е допринесло за леталния изход, тъй като има принос в настъпването на мастната емболия.

Заключението на експертизата на ДНК на веществени доказателства също разкрива участието и на двамата подсъдими в боя над пострадалия, тъй като по изследваните техни дрехи и обувки е установен биологичен материал от Г. Г.. В обобщение, въззивният съд на свой ред приема за установено, че всеки от двамата подсъдими с нанесените от него удари в тялото на пострадалия е причинил увреждания, които в своята комплексна цялост са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилата смърт.

САС намира за обосновани и компетентно изготвени и двете заключения на СППЕ (за всеки един от подсъдимите) и като отчита, че не възникват никакви съмнения в тяхната правилност, въз основа на всяка от тях приема за установени данните за психическото състояние на подсъдимите. Доверява се напълно и на експертните изводи, че по време на деянието нито един от двамата подсъдими не е имал стеснение на съзнанието, тъй като те са мотивирани и подкрепени от данните по делото.

Отношенията между убития Г. и неговите майка и брат се установяват от показанията на свидетелите Е.С. и А.Г.. При така установените факти първостепенният съд закономерно е достигнал до правния извод, че на инкриминираните дата и място двамата подсъдими, действайки като извършители и в съучастие помежду си, са умъртвили умишлено Г. Х. Г. с особена жестокост. Това поведение на всеки от тях изпълва от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3., вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2. НК.

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от двамата подсъдими с факта на нанесения от тях жесток побой, в резултат на което на Г. била причинена съчетана травма – черепно-мозъчна и гръдна травма с развило се усложнение - мастна емболия, в която принос има и счупването на пищялните кости. Именно тази съчетана травма е довела до леталния изход за Г. Г., тоест настъпилият вредоносен резултат е в пряка причинноследствена връзка с причинената от деянието на двамата подсъдими травма на Г.. Двамата подсъдими са действали в съучастие, като съизвършители, като всеки от тях е участвал в нанасяния побой над пострадалия.

Квалифициращото деяние обстоятелство „особена жестокост“ се приема за налично и от този съдебен състав. Подсъдимите са проявили ярост и ожесточение при нанасяне на побоя. Удряли са пострадалия във всички части на тялото, причинявайки му множество увреждания (счупвания на ребра, крака, прободни рани) ползвали са и предмети, продължили са да го бият в момент, в който е бил напълно безпомощен и е бил в безсъзнателен вид. Въпреки че подсъдимите са възприели това състояние на Г. и при все че той не ми е оказвал никаква съпротива, те са продължили го бият, манифестирайки своята свирепост. При ударите е използвана значителна сила – до степен, че тръбата е била огъната, а черепният свод на пострадалия е бил счупен. След като са преустановили побоя подсъдимият И. е решил да се върне, за да „допребие“ пострадалия, останал безпомощен на земята, което негово поведение е показателно за садистичното му и нечовешко отношение към жертвата.

За разлика от предния съд обаче САС не приема, че е налице признакът „по особено мъчителен начин за убития“ и счита за неправилен този извод на първия съд. След като се е свестил след побоя (в настъпил „светъл период“) Г. Г. е разговарял със свидетелите О. А. и И. И., оплаквайки се, че го боли крака. В Спешния център в гр. Козлодуй, където преседял около час и половина, Г. редувал състояния на адекватност и дезориентация, на съзнателно и безсъзнателно състояние, а в болницата в гр. Враца е бил приет вече в кома. Тези данни, по виждане на настоящия съдебен състав, не позволяват аргументирано заключение, че жертвата е изпитвала силни предсмъртни болки и е агонизирала дълго. Съобразно константната съдебна практика, за да е налице признакът „по особено мъчителен начин за убития“ от доказателствата по делото следва да е изводимо, че пораженията върху пострадалия са особени и преди да умре е изживявал извънредни мъки, болки и страдания в един по-продължителен период от време и то такива, които са по-интензивни в сравнение с обичайните за едно убийство. Разбираемо всяко убийство е свързано с болки и страдания, причинени от уврежданията върху тялото, но особено мъчителният начин не се свързва с типичните такива, а с тези, които надхвърлят тези граници, с тези които водят до необичайни мъчения и изключителни страдания, отличаващи се от характерните при такова посегателство. В ПП на ВС № 2/1957 г. (т. 15) са посочени примерни начини на причиняване на смърт по особено мъчителен начин: „А под особено мъчителен начин за убития се разбира начин, който причинява изключителни страдания на жертвата; като лишаване от живот: чрез рязане на части от тялото на жертвата, с отрова, която причинява особени страдания, с множество удари, чрез постепенно задушаване и др“. Като приема, че в случая изпитваните от жертвата болки и страдания преди смъртта й не разкриват подобна характеристика, въззивният съд намира за основателна въззивната жалба в тази й част и счита, че и двамата подсъдими следва да бъдат оправдани за този квалифициращ признак.

ВрОС е приел, че убийството е извършено от двамата подсъдими А. и И. умишлено, при форма на вината евентуален умисъл съгласно чл. 11, ал. 2, предл. 2. НК. САС се солидаризира с този извод.

Както е посочила и първата инстанция, умисълът е възникнал инцидентно у двамата подсъдими, при появата на пострадалия и опита му да защити своя дом, конкретно – да предотврати изнасянето на мотофрезата. Насочвайки вилата към един от тях, Г. е действал в защита на законните си права, като е целял да ги пропъди от собствения си имот и да ги откаже от намерението им да изнесат мотофрезата. Това поведение на Г. САС не определя като нападение. Подсъдимият А. се е самонаранил, стремейки се да избие с крак вилата от ръцете на Г., но последният не го е пробождал с нея. Започвайки ожесточения бой над пострадалия двамата подсъдими са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици, но са се отнасяли безразлично към тях. ВрОС с основание е отсъдил за това по извършените от тях действия - многобройните силни удари в областта на главата, на тялото и на крайниците на пострадалия, както с ръце и крака, така и с метална тръба, - сочещи, че след появата на пострадалия и манифестиране на намерението му да препятства изнасянето на фрезата, у И. и А. е възникнал умисъл да му нанесат жесток побой, при който е възможно и да го умъртвят. Впрочем те първоначално са тръгнали с нагласата да вземат мотофрезата и силом, ако срещнат съпротива. В интелектуалния аспект на умисъла им е било включено знанието, че с нанасяните от тях в областта на главата, тялото и крайниците многобройни удари е възможно да умъртвят пострадалия, но не са се ограничили само с няколко по-леки удари дори и след отправеното от А.а предупреждение, че ще го убият, ако не спрат. Действително цялостното им поведение сочи на съзнание за извършеното от тях - да пребият пострадалия Г., като са допускали, че може да настъпи и смъртта му и са се съгласявали с този възможен резултат.

Не е основателна претенцията на защитата на А. за приложение на чл. 118 НК.

Освен установеното, че в случая не е било налице стеснение на съзнанието и дори само на това основание не може да се приеме състояние на силно раздразнение, по-важно е, че пострадалият не е предизвикал с противозаконно действие двамата подсъдими. Те са тези, които са осъществили противоправно поведение, нахлувайки по тъмно в двора на Г. и вземайки без ничие позволение владяната от него и свидетелката А. вещ. Пострадалият е действал в отбрана срещу това посегателство, като при това не е наранил никого от тях, в това число и А., който сам е причинил увреждането си в опит да избие вилата с крак. Липсва, която и да е от предпоставките за приложението на чл. 118 НК – не са налице нито медицинските, нито юридическите критерии на физиологичен афект.

Не е налице и явна несправедливост на наложените наказания. При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия И. Л. А. съдът е отчел, че за престъплението са предвидени три алтернативни наказания - доживотен затвор без право на замяна, доживотен затвор и лишаване от свобода от 15 до 20 години и е подбрал най-лекото по вид, а именно лишаването от свобода. Тъй като това е възможно най- благоприятното за подсъдимия и няма протест, безпредметно е обсъждането на останалите. Единствено за пълнота САС отбелязва, че споделя напълно съображенията на контролираната инстанция, че не са налице условията за определяне на наказанието доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, доколкото престъплението не е изключително тежко в сравнение с обичайните случаи на деяние от същия вид. Съдът е съобразил данните за личността на този подсъдим, конкретно: чистото му съдебно минало, противоречивите характеристични данни (събраните в досъдебното производство - лоши, а тези в съдебната фаза – добри), това, че почти веднага след връщането си от Германия се е ангажирал в трудова дейност, процесуалното му поведение и критичното отношение към извършеното. Всички тези обстоятелства са били отчетени като смекчаващи и съответно съобразени, което определя оплакването в жалбата за обратното като неоснователно. Като отегчаващи обстоятелства съдът е отчел завишената от факта на съучастието обществена опасност на конкретното посегателство, употребата на алкохол преди извършване на деянието. Отчетен е и мотивът за извършеното престъпление.

В резултат наказанието на подсъдимия е определено при условията на чл. 54 НК - при превес на смекчаващите вината обстоятелства, в размер, близък до минималния, а именно 17 години лишаване от свобода. Видно е, че нито има многобройни, нито изключително по своя характер смекчаващо обстоятелство, което да определи като несъразмерно тежко и най-лекото, предвидено в закона наказание. В този смисъл - не са налице условия за определяне на наказанието с приложение на привилегията на чл. 55 НК. Що се отнася до определената санкция апелативният съд не я определя като несправедлив израз на дължимата принуда и счита, че в този размер ще е годна да изпълни целите на специалната и генералната превенция.

Правилно е постановено така определеното наказание подсъдимият А. да изтърпи при първоначален строг режим и не са налице основания за определяне на по-лек. Така е, защото разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗИНЗС предвижда определянето на такъв режим за лишените от свобода над пет години. В случая не могат да се изведат основания, че степента на обществена опасност на личността на подсъдимия позволява прилагането на изключението. Степента на обществената опасност на личността на дееца не се определя само от чистото му съдебно минало. За нея могат да се черпят данни и от конкретната проява, и от характеристичните справки. Обстоятелствата, при които е осъществено престъпното посегателство, не позволяват извод за ниска степен на обществена опасност на подсъдимия. В допълнение – характеристичните данни за А. не са еднопосочно положителни.

При индивидуализация на наказанието на подсъдимия А. Л. И. ВрОС отново е подбрал най-лекото по вид, отчитайки, че най-тежкото от тях поначало е неприложимо, тъй като към момента на деянието И. е нямал навършени 20 години. С аргументи, идентични с изложените за тежестта на престъплението, но отчитайки и смекчаващите обстоятелства първият съд с основание е изключил и второто по тежест наказание.

Съобразявайки данните за личността на този подсъдим - това, че същият е изключително млад човек, който едва към момента на гледане на делото е навършил 20 години, изключително тежкия му живот (израснал във фрустрираща среда - изоставен от майката още като малък, живял в неблагоприятна среда с чести семейни скандали и побоища, упражняван физически и психически тормоз над него, настаняван в социални домове), диссоциалното му личностово разстройство, изразеното критично отношение към извършеното, - съдът ги е подредил в кръга на смекчаващи вината му обстоятелства. Като отегчаващи е възприел предходните му осъждания (осъждан три пъти - два пъти за притежание на наркотици и един път за причиняване на продължително или повтарящо се страдание на животно), лошите характеристичните данни, високата обществена опасност на деянието, употребата на алкохол преди извършване на деянието, участието му в самия побой - многобройните жестоки удари метална тръба върху пострадалия. Въззивният съд не приема, че многобройните жестоки удари трябва да се третират като отегчаващи обстоятелства, защото те обуславят наличието на по-тежко квалифициращ деянието признак. Уточнява, че степента на обществена опасност на конкретното деяние се завишава от факта на съучастието, а иначе е съобразена от законодателя при предвиждане на наказанията. Подсъдимият е осъждан два, а не три пъти, защото деянията по н.о.х.д. № 400/18 г. на РС - Козлодуй (определението е влязло в сила от 9.11.2018 г.) и по н.о.х.д. № 424/18 г. на РС – Козлодуй (определението е влязло в сила на 21.2.2019 г.) са в условията на реална съвкупност – това по второто дело е извършено на 8.10.2018 г., тоест преди влизане в сила на съдебния акт по първото дело.

Сред лошите характеристични данни на подсъдимия И. с основание са включени и тези за висящо пред ВКС дело за убийство на дядо му. Като краен резултат наказанието правилно е индивидуализирано при условията на чл. 54 НК - при решителен превес на отегчаващите вината обстоятелства – и е определено в максимума, предвиден за този вид наказание, а именно 20 години лишаване от свобода. Целите на чл. 36 НК по отношение на този подсъдим в аспекта на личната превенция на закона оправдано се очаква да бъдат постигнати с това тежко наказание, тъй като по-леките наказания, налагани по предходните осъждания не са дали резултат в поправянето и превъзпитанието на дееца.

Режимът закономерно е определен на строг, в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.2, б."а" от ЗИНЗС.

Окръжният съд е пропуснал да обсъди в мотивите си приложението на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, но този пропуск не се определя като съществен, още повече че кумулирането на санкциите е подчинено на императивното правило на чл. 23, ал. 1 НК. Проверявайки служебно предпоставките за това, въззивният съд намери, че правилно е определено едно общо най-тежко наказание между процесното и това по н.о.х.д. № 334/20 г. по описа на РС – Козлодуй. Деянията по двете се намират в условията на реална съвкупност, тъй като са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях.

По делото са предявени и приети за съвместно разглеждане солидарно против двамата подсъдими И. и А. два граждански иска с правно основание чл. 45 ЗЗД, както следва: от майката на убития Г. Г. - Е. А. С., за сумата 100 000 лв., претендирано обезщетение за неимуществени вреди и от брата на убития - А. Х. Г. за сумата 100 000 лв., претендирано обезщетение за неимуществени вреди.

Присъдата не е обжалвана от никого в гражданската й част, поради което и с оглед установеното диспозитивно начало в гражданския процес, прилагащо се съответно, въззивният съд намира, че не следва да обсъжда размера на присъдените по справедливост обезщетения. Счита за достатъчно отбелязването, че материалноправните предпоставки за уважаване на гражданските претенции са налице с оглед изясненото, че двамата подсъдими умишлено са умъртвили Г. Х. Г., от което са претърпели неимуществени вреди най-близките му родственици – майка му и брат му.

Правилно е процедирано и по разноските, които се дължат от подсъдимите предвид осъдителния за тях изход на делото.

В съответствие с разпоредбата на чл. 301, ал. 1, т. 11 НПК е и разрешението за веществените доказателства, с които е процедирано правилно.

Вещите, иззети от дома на пострадалия Г. Г. или принадлежащи на него (1 брой вила, 1 брой метална тръба, 1 брой хартиен чувал, съдържащ парче от ламарина и 1 брой хартиен плик, съдържащ риза и къси гащи от трупа на Г. Г.) законосъобразно са върнати на наследниците на починалия Г. - Е.С. и А.Г.. Вещите, предадени доброволно от подсъдимия А. Л. И., които не подлежат на отнемане (1 брой хартиен плик, съдържащ дрехи - тениска с къси ръкави, синя на цвят с надписи, къси гащета, сини на цвят, 1 чифт мъжки джапанки - сини на цвят без надписи) правилно са върати на подсъдимия А. Л. И., тъй като не са налице основания за отнемането им.

Вещите, предадени доброволно от подсъдимия И. Л. А. (1 брой хартиен плик, съдържащ дрехи - тениска с къси ръкави, зелена на цвят с надписи, къси гащета, тъмнозелени на цвят, чифт маратонки, номер 44 с надпис „MATSTAR") също са върнати правилно на подсъдимия И. Л. А., като негови и неподлежащи на отнемане.

Идентичен е и изводът за вещите, предадени доброволно от О. Б. А. (1 брой хартиен плик, съдържащ 1 брой синя на цвят джапанка и 1 брой хартиен чувал, съдържащ метален капак от мотофреза).

В обобщение на изложените съображения, апелативният съд намира, че са налице основания за оправдаване на всеки от подсъдимите по по-тежко квалифициращия деянието признак „по особено мъчителен начин за убития“. В съответствие с правомощията си по чл. 314, ал. 2., предл. 2. НПК въззивният съд следва да приложи този подход и по отношение на необжалвалия присъдата подсъдим А.И.. В останалата част присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, тъй като не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правата на страните в процеса, а материалният закон е спазен.

Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 3, вр. 337, ал. 1, т. 2 НПК